17.06.2022 г.

Как мина работата на комисията за проверка на договорите на АПИ? Разбирахте ли се с МРРБ, имате ли проблеми с тях в момента и очаквате ли те да приемат доклада?

Като цяло от страна на МРРБ имахме съдействие. Аз лично в работата със зам.-министър Явор Пенчев нямам абсолютно никакви забележки, изключително колегиално отношение беше. В интерес на истината те бяха пасивни, с аргумента че не искат да има предубеждение, тоест че реалистично биха имали конфликт на интереси. Аз го разбирам този аргумент.

В този смисъл участваха на заседания, но реалната работа по анализите на договорите беше свършена от външни експерти. Така че конфликти с тях не сме имали. Може да сме имали известни различия в подхода, но всичко сме изглаждали. Честно казано, аз не очаквам да не подпишат доклада независимо от политическата обстановка, тъй като това са заключения, до които сме стигнали заедно.

С какво си обяснявате ескалацията от последните дни и особено днес на вицепремиера Караджов?

С политическо напрежение, нездрав тон, който се установи в последните дни, който обаче няма общо с фактите. Фактите са такива, каквито сме ги установили. Заключенията, пак казвам, са експертни, ако има съмнение в тях, има два органа - ДНСК и АДФИ, които могат да ги потвърдят или оборят.

Вие смятате ли, че МРРБ има желание да разплати остатък от тези пари?

Аз разбирам, че МРРБ иска да бъде министерство на строителството, което е нормалната му функция. За един министър на регионалното развитие е важно строителният процес да не спира. За да продължава инвестиционният процес, трябва да се плаща. Тук обаче въпросът е доста по-голям и той е свързан с това трябва ли да се плаща за нещо, което може да се окаже незаконно строителство. Не би следвало да се плаща, преди да се изпита и узакони.

Така че разбирам, че МРРБ наистина най-вече се притесняват от гледна точка на това, че пътната мрежа ще остане без поддръжка, че ако не се плати, тези фирми ще престанат да изпълняват задълженията си по действащите договори.

Реално това, което ще се случи, е, че 2 милиарда почти няма да бъдат разплатени към фирмите. Реалистично е да се предположи, че те ще спрат дейност и че ще осъмнем с едни строежи, по които е спряла цялата дейност. Какво е решението на този проблем?

Аз мога да говоря по темата само експертно, тъй като това е ресорът на министър Караджов. Ако законът предвижда, че изпълненото е незаконен строеж и това се установи, то не може да става въпрос за плащане. Разбира се, това поставя държавата в изключително сложна ситуация. И затова сме търсили алтернативни решения чрез санкция на Народното събрание, които да позволят да не осъмнем без пътна поддръжка.

Какво ще се случи в бъдеще в тази политическа обстановка е трудно да се каже. Аз специално смятам, че това, което трябва да се случи, е ДНСК максимално бързо да влезе. Те имат ресурса, имат достатъчно регионални структури, които много бързо да установят фактите и да ги потвърдят или да ги отрекат. Много е възможно на някои места това да не е вярно.

Паралелно с това трябва да се извърши технически одит на пътищата, за да се установи дали те отговарят на изискванията, защото най-големият проблем всъщност е безопасността. Ако утре се случи така, че заради обратен вираж на някакъв път, който е извършен без одобрени проекти, без строителен надзор, без съставяне на актове и протоколи, стане едно пътнотранспортно произшествие и загинат много хора, нали това ще тежи на съвестта на всички. Аз не бих живял спокойно, ако това не бъде проверено.

И последният момент вече би следвало да бъде разплащането. Колко ще отнеме този период не мога да гадая.

Подходът на последните две ръководства на МРРБ за мен е бил прекалено боязлив към тези проблеми. Още служебните правителства можеха да инициират проверка. ДНСК е структура в тяхното ведомство. Тази проверка можеше да е минала достатъчно рано, да е констатирала проблемите и да са взети мерки за узаконяването.

Защо ДНСК не е проверявала нищо от тези неща?

ДНСК работи по сигнали. Някой е следвало да сигнализира. Тогава, когато всичко е изпълнявано на тъмно, очевидно е, че не е имало кой да сигнализира. Както казах, тези задания са били известни само на АПИ и вероятно на нейния принципал МРРБ. Ние лично ги видяхме в момента в който започна работа на комисията. Разбира се, най-вероятно гражданите по места са виждали, че се правят такива ремонти, но информация за това как са възложени липсваше.

Има ли решение на този проблем, което включва да говорите със строителните компании и те да се съгласят да завършат тези дейности, да се мине тази проверка и да се случи цялото разплащане?

За да бъде изобщо възможен подобен диалог, той трябва да е легитимен и прозрачен. И той трябва да се легитимира със съответния законодателен акт. Много добре знаете, че ако някой редови гражданин си позволи да построи една лятна кухня без разрешение за строеж в двора си, тя ще бъде обявена за незаконен строеж и ще бъде съборена. И тогава се поставя въпросът има ли изобщо законово основание този гражданин да преговаря за търпимост.

Докато не се създаде такова законово основание, аз не виждам кой министър или кой държавен орган би могъл легитимно да води такива разходи. Разбира се, алтернативата е съдебни спорове.

Кое за вас беше най-фрапиращо от всичко, което открихте по тях?

Най-фрапиращ беше обемът на основните ремонти и реконструкциите. Може да се видят сигурно много примери за високи цени, за необосновани или липса на анализи, за фрапантни случаи, в които е възлагано първо строителство, след това проектиране, но това не е най-важното.

Най-важното е, че това всъщност се сблъскахме с една система, създадена целенасочено от държавата за неконкурентно възлагане, при липса на всякакъв контрол и конкурентен натиск върху цената, при липса на всякакъв елемент на последващ контрол върху качеството, реално на цялата инвестиционна програма за развитие на републиканската пътна мрежа. Една порочна система, създадена и поддържана в течение на годините. Това е най-фрапиращото.