05.05.2022 г.

"Капитал" | 05.05.2022 г.

Въпрос: Как спирането на доставките на руски газ и петрол би се отразило на българската икономика? Вероятно най-малкото цените ще са по-високи, а това ще се предаде по веригата от индустрията към потребителите?

Асен Василев: Специално за газа се надяваме всъщност цените да не са по-високи, а да са по-ниски. И работим за това. Така че там не очакваме някакви драматични промени, а така или иначе ползването на газ в българската икономика е силно ограничено. Ако има увеличение на цените, основният удар би бил в топлофикациите през следващия отоплителен сезон. Що се отнася до петрола - там това би наляло допълнително в мелницата на инфлацията. Ние видяхме веднъж преди няколко месеца опити изкуствено да се завишат цените на бензиностанции, въпреки че цените на едро бяха доста ниски. В момента "Лукойл" ценообразува Platz минус, като прехвърля ползата от това, че цената на руския петрол е по-ниска, към цената на едро в България. Това смятаме да го формализираме като част от антикризисните мерки, тоест да не е на честна дума и да се следи. Но, ако се стигне до пълно спиране на руския петрол, това би увеличило цената на бензиноколонка може би с едно поне 10-15 стотинки, може и повече, което неминуемо би се отразило и на гражданите, и на фирмите.

Въпрос: Кои, според Вас, са работещите антиинфлационни мерки?

Асен Василев: Специално за електроенергията ние направихме една доста голяма и широкомащабна програма за компенсации, така че цените да не се качват нагоре. От началото на годината досега над 4 млрд. лв. са изплатените компенсации към бизнеса. Ако тази тежест беше понесена от бизнеса - говорим за около 3% от БВП - това неминуемо щеше да вдигне драматично инфлацията. Доколкото е възможно, се използваше и газ от Чирен, който е нагнетен при по-ниски цени. Основното перо на инфлацията в момента идва по линия на продоволствието - през цените на храните, на торовете. Очакваме и инфлация по линия на металите и цимента, т.е. строителните материали. За строителните материали е изготвена формула, с която да може да се индексират цените на различните видове строителни обекти. Министерството на регионалното развитие трябва да я предложи на Министерския съвет за одобрение. Там може да се наложи и бърза законодателна промяна, тъй като в закона няма предвидена такъв тип индексация. Още преди 3-4 седмици на Министерството на земеделието бяха отпуснати средства за гарантиране на зърнената реколтата до 2023 година. Доколкото знам, програмата за изкупуване започва, което би позволило относителна стабилност на цените, ако зимата цената на зърното ескалира поради липса на реколта или ако е вярно това, че Русия секвестира зърно от украинските територии, които са под неин контрол. Има много предложения за намаляване на ДДС. Въпросът е доколко това понижение ще стигне до крайния потребител. Това, което със сигурност ще стигне до крайния потребител, е целеви помощи за най-уязвимите групи от населението. Работим и по двете линии и ще се реши на коалиционния съвет коя от двете или каква комбинация от двете мерки би сработила.

Въпрос: Тоест понижението на ДДС не е изключено като мярка?

Асен Василев: Има много предложения в тази посока. Ние сме ги остойностили всичките. И трябва да седнем чисто експертно на коалиционен съвет с другите колеги икономисти да видим кое от това би сработило за крайния потребител и колко ще струва на бюджета.

Въпрос: А какво е Вашето лично мнение? Досега сте казвали, че сте против понижение на ставките.

Асен Василев: Моето лично мнение е, че когато става въпрос за регулирани цени, там е ясно, че в крайна сметка цената за потребителя ще бъде намалена. Когато става въпрос за цени на свободния пазар - даже и да има някакво понижение, то е по-малко и трае много кратко. След месец, максимум два цените се връщат на предишните си нива. Така че според мен целеви помощи е много по-смисленият начин да се подходи, без да се изкривява и пазарът.

Въпрос: Социалният министър говори за второ увеличение на минималната работна заплата в рамките на тази година. Какво е Вашето мнение?

Асен Василев: Не смятам, че това е удачно в рамките на една година. Но по-важното е, че имаме амбицията заедно с актуализацията на бюджета да бъде приета формула за определяне на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход. Така правителството ще спре да ги определя административно, а размерът им ще зависи от развитието на заплатите в страната и развитието на икономиката. И ще е ясно и прогнозируемо какво ще се случва с тези параметри.

Въпрос: Говори се и за малко по-голямо увеличение на пенсиите, вероятно с цел тези 60 лв., които сега се дават като добавка и са предвидени до юни, да продължат да се дават на пенсионерите и след това под някаква друга форма.

Асен Василев: Специално за пенсиите се подготвя не толкова увеличение, колкото преструктуриране на пенсионната система и малко реформиране, което да помогне те да са не само по-високи, но и да са по-честни. Има натрупани с годините назад доста сериозни проблеми, свързани с това как са индексирани пенсиите, кой какво е получавал.

Въпрос: Това предложението на БСП отпреди година ли е?

Асен Василев: Не. Тук въпросът е да има малко по-индивидуален подход - да се разгледа какви са били изкривяванията в годините. Примерно имало е години, в които швейцарското правило не се прилага. Имало е години, когато е прилагано при различни тегла, при различни коефициенти. Всяка година някой е правил промени в пенсионната система, които не са следвали първоначално заложения модел.

Въпрос: Предвид предстоящата актуализация на бюджета сигурно ще има много искания за повече разходи. Какъв е резервът, с който работите?

Асен Василев: Подхождаме по друг начин. Министерствата, в които вече са се преструктурирали или имат план за преструктуриране, ще получат допълнителни средства от специалния фонд в бюджета. Министерствата и организациите, които не са започнали това, няма да получат нищо. Същото нещо се отнася до допълнителните разходи. При бюджетната процедура много министерства дадоха заявки за програми и капиталови инвестиции. Сега ще се направи преглед докъде са и каква част ще бъде изпълнена до края на годината и съответно дали им трябва целият бюджет. Така че подходът не е: "Ето още малко пари на калпак на всички."

Въпрос: Към април бюджетът е все още на излишък, но пък е заложен дефицит в края на годината. От тази гледна точка най-вероятно ще се наложи още финансиране, ще излезете ли на външния пазар на дълг, тъй като вътрешният пазар като че ли показва умора?

Асен Василев: Вътрешният пазар показва по-скоро пробване дали могат да получат по-добри условия. По принцип колкото по-рано излезем, толкова по-ниски ще са лихвените проценти, имайки предвид това, което се случва в момента с инфлационните процеси в еврозоната. Средната инфлация през април достигна 7.5%. Така че, от тази гледна точка, подготвяме излизане на външни пазари с референтна емисия. Кога точно това ще се случи зависи от избраните банки, които ще пласират дълга.

Въпрос: Според Вас какъв е оставащият резерв на вътрешния пазар за тази година?

Асен Василев: Има доста средства, тъй като ние изплатихме падежиращи около 1.3 млрд. евро облигации, голяма част от които бяха към банки, които оперират на вътрешния пазар. Така че най-малкото този ресурс е все още наличен.

Въпрос: Има ли задържани плащания от страна на държавата?

Асен Василев: Не, всичко се разплаща съвсем редовно, нямаме никъде задържани плащания. Ако е имало някъде забавяне, то е било оперативно, докато се стигне до постановление на Министерския съвет.