06.02.2022 г.

Водещ: Асен Василев – вицепремиер и министър на финансите. С бюджета в ръка. И на идване от НС може би.

Асен Василев: Точно така. Здравейте.

Водещ: Здравейте. Сега, всички наричат този бюджет голямото харчене. Обаче, май, на вас това ви харесва. И се чудя дали това е вашата амбиция – да залеете всичко с пари.

Асен Василев: Не. Бюджетът всъщност е инвестиционен. Аз не знам дали съм споделял, моята първа специалност икономическа е – „Икономически растеж и развитие“ – как да вземем една бедна държава и да я направи богата. И всъщност три типа инвестиции са най-ключови: инвестиции в капитал, така че да се повиши съотношението на капитала към труда, един работник с машини може да произведе много повече; инвестиции в човешки капитал, така че работникът по-ефективно да работи и по-добре да работи и инвестиции в това, на което му се казва институции, така че трудът на работника, трудът на фирмите да не бъде ограбван и той ефективно да може да стане продукт, който да се реализира на пазара. И ако погледнем този бюджет, той всъщност прави точно това. Ние удвояваме капиталовите инвестиции – стават 5,8% от БВП, правим инвестиции в човешки капитал, в образование, в здравеопазване, в култура, в спорт. И правим промяна, институционална, както знаете заложени са 200 млн. за реформи в публичния сектор, така че да влезе дигитализация, където трябва да се оптимизира администрацията, така че гражданите и фирмите да не губят прекалено много време, когато работят с администрацията. И, разбира се, се поддържа социалната база, без която не можем. Защото ако имаме бедни хора, които ровят по кофите, няма как да имаме нормално общество.

Водещ: Обаче не рискувате ли дефицита, не създавате ли излишен дълг, не ограбвате ли бъдещите поколения? Защото това само, което описахте са много пари, г-н Василев.

Асен Василев: Не. И ще ви дам няколко референции по тази тема. Първата, от които, между другото е с бюджета, който беше приет миналата година - 2021 г. Ако погледнем средносрочната прогноза, която е с този бюджет, 2021 г., е трябвало да имаме 25,6% дълг като част от БВП, ние завършваме с 23,9%. 2022 г. по средносрочната прогноза, която е предвидена без всички тези инвестиции е трябвало да имаме 27,2%, а ние сме заложили 24,8%. Тоест с по-малко дълг като процент от БВП, ние успяваме да подсигурим всички тези инвестиции в икономиката. Другото много важно нещо да се каже е, че дефицитът без ковид мерките е 2,5%, с ковид мерките е 4,1%.

Водещ: То както беше написал някой – ако махнете пенсиите, съвсем ще изчезне дефицитът.

Асен Василев: Не, но да кажем, че вземем 4,1% - инвестициите, капиталовите са 5,8%. Какво означава това - че ние плащаме всички пенсии, всички социални разходи, всички инвестиции в човешки капитал – образование, култура, спорт, цялата администрация и ни остават 1,7% излишък. Оттам-нататък започват капиталовите инвестиции – в инфраструктура, в болници, в училища, които са реалните капиталови инвестиции. Така че ако решим, че не искаме да правим капиталови инвестиции, да развиваме икономиката, ние сме на излишък.

Водещ: Ама реформи ли правите или гасите недоволства и хвърляте пари на всички, за да са щастливи?

Асен Василев: Абсолютно реформи. Значи, допълнителните средства се дават срещу конкретни политики, с конкретни резултати. Давам ви пример - допълнителни средства за АПИ, които са значителни, тази година те ще достигнат до 2,4 млрд. бюджет – срещу всеки лев от това нещо стоят конкретни проекти. И Комисията по регионално развитие, с общините сме говорили, с областните управители да прегледат и да кажат – това ли са проектите, това ли са пътищата, които трябва да бъдат ремонтирани, обновено, построени и т.н. Също примерно за образование има заделени 100 млн. за извънучилищни дейности, където по подобие на програмите, които са по математика, по химия, по физика, олимпиадите, в училищата ще се създадат отбори, тези отбори ще бъдат подпомогнати, ще има училищен кръг, общински кръг и т.н. И ние ще имаме училищен шампион по футбол, примерно. И тези пари, пак казвам, те са дадени за конкретни инициативи, които трябва да дадат конкретни резултати.

Водещ: Обаче каква е ползата от повече харчене и по-високи пенсии, когато инфлацията ги яде?

Асен Василев: Ами, имахме тази дискусия, между другото, на бюджетна комисия, и въпросът е инфлацията при нас, както знаете, е основно внос от действията на ЕЦБ. България е вързана към еврото, ние не правим собствена монетарна политика. Ако ние не направим тези допълнителни социални разходи, инфлацията ще изяде всичко. Ако ги направим, те са изпреварващи на инфлацията. Не, че ще решат всички проблеми, но със сигурност ще облекчат живота на тези хора.

Водещ: Обаче все пак с времето те ще намалят, как да кажа техният доход?

Асен Василев: С времето инфлацията намалява дохода на всички. Но това, което се случва и което е важно да се каже е, че трябва изпреварващо на инфлацията, точно за това, което ние си говорим, да растат точно този тип социални разходи и инвестиции, които ние правим.

Водещ: Обаче какво правите, вие точно, когато растат сметките, когато растат цените - проверявате непослушните общини, търсите им някаква грешка? Полицейски мерки ли са това или икономически, г-н Василев?

Асен Василев: Съвсем икономически мерки. Първите мерки, които правителството взе. Ако си спомняте, и парламента едно от първите решения, които взе, беше допълнителният приход над предвидения в актуализацията на бюджета да бъде разпределен за подкрепа на пенсионерите с 60 лв. и 450 млн. за енергийните мерки. След което правителство прие постановление на МС, с което определи реда, по който тези помощи да стигнат до всички небитови потребители, в това число и всички общини. Това беше нотифицирано в Брюксел, върна се нотификацията и сега със сметките през февруари ще се получат компенсациите и за януари, и за февруари и всички общини ще ги получат тези компенсации, както и всички небитови потребители.

Водещ: Въпросът е в желанието си да се харесате на по-бедните. Защо обидихте работодатели, които държат на МРЗ, като ги нарекохте некадърни?

Асен Василев: Ами, то не е в желанието да се харесаме на някой. Това е истината. Истината е, че няма как ние да станем богата държава, ако казваме, че нашето конкурентно предимство са ниските доходи и заплати. Нашето конкурентно предимство, и точно затова правим тези инвестиции – трябва да бъде квалифицирана работна ръка, трябва да бъде механизация, трябва да бъде инвестиция в инфраструктура, която да прави, трябва да бъде инвестиция в правителството, така че лесно да се работи с него, а не фирмите и гражданите трябва да си вземат отпуска, за да си решат най-обикновен административен проблем. Това е, което ще ни направи богати. А не ниската работна заплата.

Водещ: Аз, въпросът ми беше за вашия метод и начина, по който действате. Ето сега уволнявате „Булгаргаз“, бода на „Булгаргаз“, правите им проверки. Човек се пита – решение ли търсите или виновник?

Асен Василев: Ами, честно казано търсим решение на това, че България не ползва азерски газ, който в момента е повече от три пъти по-евтин от газа, който купуваме от „Газпром“. Това е решението, което търсим. Опитахме с текущото ръководство на „Булгаргаз“, то извади от девет кладенеца вода да обясни защо такова решение не е възможно. И вместо да защитава българския интерес, да работи да се намери такова решение, седи и обяснява, че такова решение е абсолютно невъзможно и че няма смисъл въобще дори да се пробва.

Водещ: Въпросът е обаче не връщате ли през задната врата посредниците? Президентът ви попита.

Асен Василев: Какви посредници?

Водещ: Ами, това питам и аз.

Асен Василев: Ами, и аз точно това питам. Кои посредници са върнати със смяната на борда на „Булгаргаз“?

Водещ: Значи президентът пита така без да знае?

Асен Василев: Ами, аз не мога да ви кажа какво президентът пита. Но аз ви питам вас и всички граждани – кои посредници са върнати и как може да бъдат върнати посредници по договори, където „Булгаргаз“ има директен договор с азерската компания, има директен договор с „Газпром“? Какви посредници тук има, няма посредници по пътя.

Водещ: Той имаше друга теория, че две хасковски лобита, да не кажа и друга дума, се борят за тази работа. Вие сте от Хасково, той е от Хасково, шефа на „Булгаргаз“ и т.н.

Асен Василев: Това няма… Честно казано, Булгаргаз е изцяло в Министерство на енергетиката. Какво общо има с Министерство на финансите?

Водещ: Добре, да ви попитам директно за критиките на президента. Воювате ли с него или нещо играете някакви роли?

Асен Василев: Аз честно казано това, което президентът каза го приемам по-скоро като конструктивна критика. Той се притеснява по една или друга причина за начина, по който е направено определено уволнение, в случая на „Булгаргаз“. Според нас този начин е правилен, видели сме достатъчно информация, за да преценим, че този конкретен борд не си върши работата да защитава българския интерес и интереса на „Булгаргаз“, като фирма.

Водещ: А уважавате ли правилата, независимостта на регулаторите? Или както каза президентът „се изкушавате по наследения управленски модел, който използваше службите, регулаторите за прокарване на частни интереси”?

Асен Василев: Назначенията в службите са назначения на президента. Как точно ние ги ползваме?

Водещ: А регулаторите?

Асен Василев: Регулаторите в момента, единственият регулатор, в който са започнати да се правят промени, е в КЕВР. И тези промени са двама човека с изтекъл мандат да бъдат подменени с нови членове.

Водещ: Още едно нещо, свързано с правилата, за което стана дума днес в парламента. Съдът отмени българския списък Магнитски. Това не е ли доказателство, че тогава в служебния кабинет вие сте сбъркали, като сте направили този списък?

Асен Василев: Не мисля. Когато беше приет законът „Магнитски“, имаше огромна опасност за българската икономика. Тъй като, както знаете, ако използваме по-така широки термини – хората на списъка „Магнитски“ са заразни, тъй като санкциите обхващат и всички фирми, и други хора, които извършват икономическа дейност с тях. Това, което правителството направи, беше изцяло в правомощията на правителството да даде инструкция към държавните предприятия да се изолират от работа с тези хора, за да не се зарази примерно БЕХ в енергетиката, за да не се заразят част от държавните предприятия, където можеше да стане изключително голям проблем. В самото решение, ако погледнете, пише, че няма национална законова рамка, която всъщност да урежда този въпрос. Тоест правителството работи в ситуация без парламент, с изключително голяма заплаха за икономическата сигурност на страната. Ако погледнем Конституцията – там е ясно казано, че правителството трябва да упражнява правата си на добър стопанин. И това на нас, именно затова и самото решение не е към пазара, не е към банковия сектор, не е към нищо друго, той е инструкция към държавните предприятия.

Водещ: Тогава ще обжалвате ли?

Асен Василев: Това, което съдът е казал е, че е необходимо да се приеме законова рамка. И това, според мен, е правилният начин в края на първия служебен кабинет, докато беше краткият парламент – имаше комисия „Магнитски“. Там започна обсъждане между Министерство на правосъдието и комисията „Магнитски“ с експертна помощ от Министерство на финансите как да се направи закон не само за санкциите „Магнитски“, а за всички други санкции, които биха застрашили икономическата сигурност.

Водещ: А сега ще обжалвате ли пред петчленка? От вас зависи.

Асен Василев: Със сигурност ще обжалваме, докато влезе законовата рамка.

Водещ: Добре. Благодаря ви, г-н вицепремиер.

Видео