Кирил Ананиев: На 1 януари 2024 г. ще въведем еврото
24.03.2021 г.
- Г-н Ананиев, досега Ви приемаха като абсолютния експерт в Министерството на финансите. Защо решихте да влезете в политиката и да се кандидатирате от листите на ГЕРБ?
- Благодаря за високата оценка, от 1980 г. не съм преставал да бъда експерт в Министерството на финансите. Инициативата за участието ми в предстоящите избори дойде като предложение от ръководството на ПП ГЕРБ, с която работя в последните мандати и като заместник-министър, и като министър. Получих номинация за водач в област Перник благодарение на доверието на членовете на местната структура и централното ръководство на партията. Ще се старая с действията си да оправдая техните очаквания. Подобряването на качеството на живот на хората в Пернишка област е моя цел и ангажимент. Считам, че с професионалния си опит и експертиза ще допринеса за развитието на региона, защото виждам доверието и надеждите на хората на всяка проведена среща.
- Почти удвояване на БВП за 4 г. и 2000 лв. средна заплата залага в програмата си ГЕРБ. Как ще бъде постигнато при запазване на ниско данъчно облагане?
- Пандемията от COVID-19 и мерките за ограничаване на заразата имаха съществен отрицателен ефект върху икономическата активност и нормалната дейност на стопанските субекти. Не по-малко негативно пандемията се отрази и на семействата и техните доходи. Постепенното облекчаване на мерките спомогна за известно възстановяване още през второто тримесечие на 2020 г. Понастоящем правителството е гъвкаво и предпазливо по отношение на рестриктивните решения. За да подкрепим бизнеса и семействата, преструктурирахме националните и европейските средства, изпълняват се мерки за държавна подкрепа. Запазихме над 300 000 работни места. Партньорството между правителството и бизнеса в борбата с COVID-19, както и стриктното спазване на мерките ме карат да съм оптимист за цялостното възстановяване на икономиката до достигане, а и надминаване на предкризисните нива.
За да постигнем целите, които сме си поставили, ще модернизираме и трансформиране българската икономика в “зелена” и “дигитална”, базирана на стоки и услуги с по-висока добавена стойност, ускорено внедряване на иновации, развитие на съществуващите и изграждане на нови индустриални зони, преодоляване на регионалните дисбаланси и др. Финансовото осигуряване за постигането на тези цели ще се обезпечи чрез по-ефективно и целево разходване на националните ресурси, както и значителните средства, които ще получим от Европейския съюз по новата Многогодишна финансова рамка, инструмента “Следващо поколение ЕС” и Фонда за справедлив преход, възлизащи на 29 млрд. евро.
- Какви са възможностите за по-бърз икономически растеж?
- Една част от отговора се намира в предходния въпрос. Освен казаното по-горе правителството ще подпомогне икономиката чрез възможностите, които предоставят за публично-частното партньорство Законът за концесиите и Законът за индустриалните паркове. Важен фактор е и запазване на ниската данъчноосигурителна тежест, което е стимул за привличане на наши и чужди инвеститори. Предизвикателствата на пандемията от COVID-19 налагат и публичният, и частният сектор да се адаптират. За следващия мандат предлагаме модел за въздействие върху икономиката, базиран на модернизация и трансформация, насърчаване на предприемачеството, подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и преход към “зелена” икономика. Икономическият растеж ще бъде постигнат с насърчителни мерки, повишаване на добавената стойност на произвеждания продукт, както и повишаване професионалните умения и квалификация на човешкия потенциал. В периода 2021-2027 г. страната ще има възможност да удвои размера на публичните инвестиции. За първи път в историята на членството си в ЕС България ще получи 200 млн. евро допълнителни целеви средства, предназначени за най-слаборазвитите региони, за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места. Убеден съм, че повишаването на общата производителност на предприятията и активното потребление ще позволят постигане на икономическия подем, заложен в програмата ни.
- България влезе в чакалнята на еврозоната. Какви са реформите, които трябва да бъдат изпълнени до 2024 г., за да спазим собствения си график за приемане на еврото?
- След присъединяването на българския лев към ERM II на 10 юли 2020 г. аз, в качеството на министър на финансите, и администрацията на Министерството на финансите започнахме усилена работа по практическата подготовка на страната ни за въвеждане на еврото. Утвърден е план за действие, който периодично се актуализира и отразява постигнатия напредък по законодателните ангажименти. Предстои в срок до 30 юни 2021 г. да бъде разработен проект на национален план за въвеждане на еврото в България, с индикативна дата за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г. Продължаваме да работим заедно с БНБ, КФН и други институции и по ангажиментите, които страната следва да изпълнява след присъединяването си към ERM II и Банковия съюз, в областите: небанков финансов сектор, рамка за управление на държавните предприятия, рамка по несъстоятелността и рамка за борба с “изпирането на пари”. Правителството е максимално амбициозно с оглед ефективно и навременно изпълнение на ангажиментите.
- Кандидат сте от Перник, област, която се развива благодарение на близостта си до София. Кажете пет ваши предложения, които могат да направят Перник самостоятелна икономическа сила?
- Продължаване на политиката по рехабилитация на транспортната инфраструктура – градски и междуградски пътища и улици в населените места. Продължаващи ремонт и рехабилитация на водоснабдителната инфраструктура до нейното пълно възстановяване. Подобряване на екологичните показатели на областта – чистотата на атмосферния въздух, качество и достатъчност на питейната вода, чиста околна среда. Разработване на проекти и ефективно усвояване на националните и европейските средства, което ще доведе до модернизация и трансформация на икономиката в област Перник. Адекватна политика по отношение на местните данъци и такси, които да насърчават жителите на областта да понасят данъчното бреме без усещане за несправедливост.