31.03.2020 г.

Владислав Горанов: Част от мерките, които налагат изменението на Закона за бюджета, са свързани с вече одобрените допълнителни разходи, свързани с изпълнение на програмата за задържане на заетост, по-известна като мярката 60:40. Глобалната несигурност, породена от ограничителните мерки, свързани с пандемията, прави все по-трудно прогнозирането на развитието на глобалната, европейската и в частност българската икономика през следващите месеци до края на годината. Има различни сценарии, но и достатъчно основание да смятаме, че предварително предвидените ръстове в годишния закон за бюджета няма да се реализират. Разработили сме три сценария, като в прогнозата, която предложих вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях с оглед това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината. Най-общо казано, това, което предлагам за фискална рамка в резултат на промените, настъпили заради пандемията, е намаление на приходите с 2 440 000 000 и увеличение на разходите с 1 070 000. От тези 1 070 000, 70 са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг, и 1 млрд. допълнителен трансфер от държавния бюджет по бюджета на ДОО за финансиране на фонд безработица, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетост. Предложили сме и увеличение на лимита на държавния дълг, за да осигурим финансиране на дефицита, който ще се формира в резултат на намаляването на приходите и увеличаването на разходите, като общият размер на очаквания дефицит в бюджета за 2020 г., се очаква да достигне 3.5 млрд. лв., или около 3% от БВП. Ако към този дефицит от 3.5 млрд. добавим 700-те млн. за операции по финансирането, свързани с капитализирането на ББР, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4.2 млрд. над предварителните разчети в годишния закон за бюджета. По тази причина, а и за да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, т.е. при необходимост от взимане на допълнителни фискални мерки в рамките на 2020 г., ние предлагаме увеличение на лимита на новия държавен дълг в годишния Закон за държавния бюджет от сегашните 2.2 млрд., които бяха включени в разчетите на годишния закон за бюджета за обслужване на текущия държавен дълг при сценарий за нулев бюджетен дефицит, до 10 млрд., с други думи нов потенциален дълг от 7.8 млрд. Още отсега правя уговорката, че от него на първи етап ще бъде необходимо да се търси от пазара този нов дефицит от 4.2 млрд., за който споменах, плюс операции по финансиране, свързани с капитализиране на ББР, а останалата част от лимита ще бъде активирана само, в случай че се налага след кризата или през следващите месеци в хода на 2020 г. да бъде осигурено допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма. Всички тези мерки имат една-единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчна възможност да поддържа основните си функции и да финансира както системата за соц. сигурност, системата на здравеопазване и общо системата на сигурност, която включва Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната, така че да може всички функции, които са ни вменени, да бъдат изпълнени нормално до края на годината. Аз продължавам да смятам, че консервативното планиране и добрата фискална политика през последните години дават възможност, и сега ние имаме достатъчно фискални буфери, но съм длъжен да предложа и сценарий, при който нещата могат да отидат в значително по-негативна посока и ние трябва да бъдем подготвени за това, защото ако се окажем в ситуация, в която трябва да се реагира още както по линия на допълнителни разходи, така и по линия на допълнителни мерки, свързани с преодоляване на икономическите последици от стагнацията, в която в момента може да се окажем, ние трябва да имаме готовност както по линия на финансиране на системи, така и по линия на фискалните буфери. Затова днес ще предложим на Народното събрание тези изменения и се надявам, както и съм говорил съм с партиите от управляващата коалиция, те подкрепят един подобен подход. Надявам се да срещнем и по-широка подкрепа в Народното събрание и до края на седмицата да имаме изменен годишния закон за държавния бюджет, адаптиран към новата ситуация. Ако има въпроси?

Репортер: От БНТ, ако позволите, два въпроса. Така предложените параметри на актуализацията официално признание ли са, че България влиза в рецесия или предстои да влезе в рецесия в следващите седмици или месеци? И втори въпрос: какъв размер на спада във вътрешното потребление и експортно ориентираните индустрии очаквате предвид факта, че те са двете основни движещи сили на българската икономика?

Владислав Горанов: Най-негативният сценарий, който в момента разглеждаме, е спад на икономиката с 3% през 2020 г., като възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 г. и да продължи през 2021 г. Намалението на агрегираните макроикономически показатели по метода на крайно използване се проявяват във всеки един от факторите както по отношение на крайното потребление, така и по отношение на инвестициите заради глобалната несигурност. Със сигурност ограничителните мерки и неяснотата за бъдещето ще накарат някои хора да ограничат своето потребление, защото азбучна истина е, че човек харчи не толкова, колкото изкарва днес, а толкова, колкото очаква да изкара утре. Затова без да сме убедени, че кризата ще достигне тази дълбочина, ние сме предложили в момента да работим с най-негативния сценария, за да се подготвим за най-тежката ситуация. Дано това наистина да е най-негативният сценарий. Има и други сценарии, които са по-положителни. Единият разглежда запазване на растежа през 2020 г. до 0.7%, разбира се, със свиване на растежа от предварителните разчети. Другият сценарий говори за нулев растеж на икономиката през 2020 г. Аз съм предложил адаптиране на приходната част на бюджета към очакванията за спад от 3%, за да можем да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци.

Репортер: Т.е. влизаме ли или не в рецесия?

Владислав Горанов: Очакванията са, че растежът няма да бъде такъв, какъвто се очаква. Все още не можем да твърдим за подобно проявление, но такива са очакванията. Защото дефиницията на рецесия предполага няколко поредни тримесечия да се реализира спад. В момента все още не можем да отчетем това, но пред очите ни се вижда, че основните фактори на икономическия растеж – инвестиции и потребление – са поставени пред изпитание.

Репортер: Какви са вашите очаквания за продължителността на тази криза, която се задава?

Владислав Горанов: Ако говорим за медицинската ѝ част...

Репортер: Финансово-икономическата.

Владислав Горанов: Финансово-икономически, ако ограниченията, свързани с пандемията продължат повече от 3 месеца, възстановяването в предкризисните нива вероятно ще приключи чак в края на 2021 г.

Репортер: Министър Горанов, агенция ПИК, имате ли разчети до момента от началото на кризата и въведените мерки колко е загубила държавата?

Владислав Горанов: Икономиката губи, държавата е част през бюджета от общите загуби, които се трупат. Трудно ми е да дам подобна оценка, защото са минали 2 седмици от началото на извънредното положение. Със сигурност, пак повтарям, оценката ни за загуба в приходната част на бюджета, която правим при този консервативен сценарий, е близо 2.5 млрд., както цитирах 2 440 000 000. Ако говорим за глобалната загуба на икономиката по линия на БВП, милиарди са като оценка от сега. Към момента все още не можем да кажем колко сме загубили за тези 2 седмици. Но пак казвам, всички фактори: БВП, внос, износ, инвестиции, крайно потребление; са поставени под изпитание на фона на глобалната криза и несигурност, която наблюдаваме не само в България, а и във всички наши търговски партньори.

Репортер: Министър Горанов, Илия Вълков, Клуб Z. Ще има ли възможност фирми, регистрирани след март месец миналата година, да се възползват от държавната помощ? Tърсите ли широка политическа подкрепа в НС или само в рамките на управляващата коалиция? Разговаряли ли сте директно с БСП и ДПС?

Владислав Горанов: Първият ми разговор беше с партиите, които подкрепят сегашното мнозинство. На заседанието на бюджетната комисия ще обсъдя и с народните представители от другите парламентарно представени партии.

Репортер: Фирми, регистрирани след март месец миналата година, могат ли да кандидатстват за безлихвените кредити от ББР и държавна помощ?

Владислав Горанов: Смесвате, струва ми се, две теми, защото според мен в първия момент ме питахте за постановлението, което дава възможност за 60% помощ по отношение на заетост. Там преценката е на агенцията по заетостта и ако се докаже подобен спад, според мен няма пречка да се отчете този бизнес и да бъде подпомогнат. Друг е въпросът, че ще се преценява казус по казус. Ако теоретично погледнем дори и април да е стартирал даден бизнес, то много вероятно е 2020 г. да е била по-силна от 2019 г. за конкретния казус, който вие ми задавате, защото новостартиращият бизнес няма как да достигне оборотите си от първия ден в сравнение с година по-късно. Но Агенцията по заетостта, в случай че индикира необходимост от адаптация на постановлението, естествено в ръцете на правителството е да го адаптира. Крайната цел на подобно постановление е съхраняване на заетост. А що касае другата тема, свързана с ББР, там подобни критерии не са предвидени.

Репортер: Г-н Горанов, за какъв дълг говорим, за външен или вътрешен и има ли кой да ни го отпусне в този момент? И също как се предвижда да се връща този дълг, т.е. това ще удари ли обикновения гражданин, ще се повишат ли данъци и осигуровки, за да се навакса дефицитът в хазната?

Владислав Горанов: Не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика, особено в криза увеличението на данъци не е добър съветник, защото когато стопанският живот страда, натоварването му с допълнителни тежести няма да му подобри състоянието. Дългът е динамично понятие и зависи доколко фискът е на дефицит или на излишък. Знаете, че след крахът на КТБ се наложи да се поемат допълнителни дългове и спомняте си какви ожесточени дебати и спекулации се водеха в българския парламент тогава. В резултат на благоразумната политика и формираните превишения на приходите над разходите няколко години подред нивото на дълга започна да спада, сега сме предложили увеличение на дълга, за да можем да посрещнем евентуална необходимост от финансиране на разходите при ситуация на непостъпване на приходи в бюджета, т.е. формиране на дефицит. Все още оставаме на една от челните позиции по отношение на дългови равнища. Дори да приемем хипотезата, че целият лимит за дълг бъде поет в рамките на 2020 г. и бъде изразходван, това означава още една актуализация на бюджета, за да бъде изразходван новият поет дълг и дефицит. В момента говорим за около 3% при този най-черен сценарий, който развиваме. Ако се наложи да бъде изхарчен целият нов дълг, тогава ще говорим за дефицит от порядъка на 6-7% от БВП, пак повтарям, в момента не говорим за такъв сценарий, и разбира се, този дълг се обслужва от текущото превишение на приходите над разходите във всеки един следващ бюджет. Т.е. на въпроса откъде ще се връща дългът? От бюджета. На въпроса, ще се вдигат ли данъците? Не.

Репортер: Т.е. съществува и рискът през септември да има нова актуализация на бюджета, ако дефицитът е повече?

Владислав Горанов: Ситуацията е обременена с много неясноти затова ние реагираме сега, с този сценарий, който според нас е оценен като възможно най-негативният. Дано да е възможно най-негативният, защото винаги може да се изненадаме и с по-негативно развитие на процеса. Всички експерти в министерството го оценяват като най-негативният. Дано да се реализират някои от другите сценарии, които, пак повтарям, са 0.7% растеж, нулев растеж за 2020 и предложеният от мен като основа за разработване на оценката за фискалните параметри до края на 2020 г. негативен сценарий с 3% спад.

Репортер: Министър Горанов, едно уточнение, в тези 10 млрд. лв. влиза ли този милиард от ДЦК, или всъщност става въпрос за 9 млрд., ако не бъркаме, в началото на април пак ще има? И второто е, вчера казахте, че ще направите разчети за евентуално съкращаване на държавни служители, дали има нещо черно на бяло?

Владислав Горанов: На този етап в сметките и нормативите, т.е. самият закон, който вчера правителството одобри и ще предложи на НС, подобни мерки не са заложени. В рамките на компетентността на изпълнителната власт за текущо управление на бюджета ще се преценява по отношение на т.нар. допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, което е част от механизма за системата за заплащане в държавната администрация от 2012 г. А иначе първият въпрос, не го разбрах точно, може би трябва да го прецизирате, във всеки случай говорим за увеличение на лимита за нов държавен дълг от 2.2 млрд., както в момента фигурира в закона за държавния бюджет, на 10 млрд., като такъв дълг се поема чрез емисия на ДЦК на вътрешния пазар, емисия на ДЦК на външния пазар и потенциално финансиране от международни финансови институции. Т.е. това са трите инструмента, които са на въоръжение в правителството.

Репортер: Г-н Министър, ако позволите още един въпрос! Предвид мерките, които очакваме утре за облекчаване на кредитните разплащания към търговски банки, съществува ли някакъв риск към капиталовата адекватност, изобщо капиталовите резерви на търговските банки в България?

Владислав Горанов: Мярката, която ще се предложи като единна методика за временно отсрочване на плащания по кредитни задължения, има за цел именно да даде възможност на банките да не страдат капиталово, ако мога така да се изразя. Тя се разработва между търговските банки, БНБ и европейския банков орган и съдържа в себе си тези насоки, които да дадат възможност за равно третиране на всеки един банков клиент, който ще пострада или страда от ограниченията, наложени от кризата.

Репортер: Питам ви, защото имаше две банки, които при стрес-тестовете не показаха чак толкова добри резултати?

Владислав Горанов: Няма връзка, не показаха чак толкова добри резултати, но една от банките вече е почти 100% изпълнила своя план, другата е в ход, но допълнителните стъпки, които трябва да бъдат направени на фона на целия баланс на конкретната търговска банка са пренебрежимо малки, така че аз не очаквам никаква тема да произтече от това, още повече, че мерките, които се предлагат, или подходът, който се предлага от европейския банков орган, БНБ и търговските банки е именно, за да се намали натискът върху тяхната капиталова адекватност.

Репортер: Какви са очакванията ви от мярката, при която 60% от заплатата на работника се поема от държавата, бизнесът ще възприеме ли добре тази мярка и ще доведе ли до желанието по-малко хора да отидат на борсата?

Владислав Горанов: До дни ще разберем.

Репортер: А фирмите, които не попадат? Тъй като в момента е забранена работата само на заведения, ресторанти, и пр., тези фирми, които не са в тази категория, ще могат ли да се възползват от подобна помощ за техните служители? Много магазини, въпреки че не са задължени да затворят, го правят поради липса на клиенти.

Владислав Горанов: Мисля, че го разяснихме няколко пъти, но очевидно има нужда от още разяснения. Има само един-два сектора, които са изключени от обхвата на постановлението. Има сектори, които имплицитно са включени като допустими и те са тези сектори, на които им беше забранено да работят през този период. За всички други, ако се докаже спад с повече от 20% за  март 2020 г. спрямо март 2019 г. имат право да се включат към мярката.

Репортер: Още едно уточнение. Въпросът ми е за това дали дългът ще е външен или вътрешен и има ли откъде да го вземем?

Владислав Горанов: Разглеждаме всички опции. Подготвяме се и за външен, и за вътрешен, т.е. правителството ще използва всички възможности. Без това да означава на всяка цена. Защото и сега имаме достатъчно фискални буфери, но аз предложих на правителството и ние ще помоли българският парламент да ни даде гъвкавост, за да можем в зависимост от развитието на ситуацията да интервенираме на пазарите или не. Ако обаче ситуацията е толкова динамична, че трябва от днес за утре да се реагира, цялата тази нормативна процедура и парламентарното разрешение отнемат няколко седмици и може да се изпусне най-подходящият момент за интервенция.

Репортер: БГНЕС. За бизнеса се дава безвъзмездна помощ, защо за самоосигуряващите се и тези, които са в неплатен отпуск се дава безлихвен кредит, който е възмездна помощ, трябва да се връщат тези пари?

Владислав Горанов: Лицата, които ще бъдат подпомогнати за запазване на заетост с мярката 60:40 са правили вноски за безработица. Другите групи лица, които вие визирате, не са правели вноски за фонд безработица.

Репортер: А тези, които са в неплатен отпуск?

Владислав Горанов: Тези, които са в неплатен отпуск заедно със своя работодател са стигнали до това решение.

Репортер: Министър Горанов, вие очертахте, че се очаква свиване на икономиката до края на годината, това какво означава, с колко ще се увеличи безработицата според вашите хипотези и сценариите, които сте разглеждали?

Владислав Горанов: Очакванията за увеличение на безработицата са с около 2 пункта, като пак казвам, това са предварителни оценки и всичко зависи от това колко дълго ще продължат ограниченията, свързани с медицинската част от кризата. Благодаря ви!