08.02.2020 г.

| БНТ, „Панорама“ | 07.02.2020 |

Водещ: Всяко време си има и своите изпитания. Това разбра и властта, след като шокиращите вести следват една след друга, буквално като градация. Добър вечер на финансовия министър Владислав Горанов.

Владислав Горанов: Добър вечер.

Водещ: Сега, Вие управлявате ли кризите или просто ги понасяте, търпите?

Владислав Горанов: Ние управляваме държавата, благодарение на волята на суверена. Оттам-нататък, когато се прояви кризисна ситуация било заради, ако говорим за случая Перник – съчетание на неблагоприятни климатични условия с човешка немарливост и глупост, дори в тези моменти трябва да се намират решения. Всъщност ние освен добрите неща, които се свършват през един управленски мандат, понасяме като политическа отговорност и неудачите на подобен тип ситуации. Хубавото в случая е, че успяхме да формулираме и да предложим решение. И се надявам не само заради природата, а и заради усилията, които полагаме, следващите седмици темата специално, поради която коментираме Перник и кризи, да бъде зад нас.

Водещ: Да, обаче, вижте едно доказателство за Ваша слабост. Президентът казва, че оттегля доверието си. Това не е ли доказателство, че сте слаби?

Владислав Горанов: Още самият политически генезис на политика Румен Радев и успехът на БСП тогава, на едни от малкото избори, които са спечелили, доведе до някакъв вътрешен революционен плам в тях, който все още не могат да преодолеят. Между другото, политическият нагон на Радев беше грешно захранен и от това, което му се случи в първите мигове на неговия мандат като президент. Той беше принуден от обстоятелствата и от това, че Борисов заложи мандата си, втория си мандат, на карта с това дали ще спечели или не президентските избори, беше принуден буквално от първите дни да се докосне до изпълнителната власт - нещо, което е предизвикателство, особено за човек, който не може или не е известен поне с това да има твърде голям политически опит в миналото. Един успешен военен, вероятно, един добър пилот, казват всички, които са работили с него. Но всъщност, според мен, има една системна грешка в Конституцията, върху която тепърва трябва да има дебат. Натоварването на президентската институция с изпълнителна власт, в смисъла на служебно правителство, е едно изкушение, което не можа да Радев да преодолее през целия си мандат. Затова и погледът върху изпълнителната власт, с носталгията от началото на 2017 г., ще продължи да е изпитание за него.

Водещ: Добре ли чувам? Онзи ден го плашите с импийчмънт, сега искате да му вземете правото да формира служебни правителства.

Владислав Горанов: Аз разсъждавам като един човек, който вече близо 10 г. и малко повече участва в политическия живот и преценявам защо според мен една добре формирана като съотношение фигура по Конституция, като българския президент, стига до изкушението да коментира с доверие или недоверие изпълнителната власт. И веднага давам пример – доверие или недоверие в една парламентарна република може да гласува българският парламент. С гласуване на недоверие на изпълнителната власт ти гласуваш недоверие на демокрацията, защото пък има един парламент, който е гласувал доверие на това правителство и то управлява по силата на демокрацията. Така работят правилата. И не бих си позволил подобен коментар, ако пак казвам, не следвах логически и не бях участвал в процесите на формиране на всички тези субординации между отделните власти, имам предвид от изборите за президент до днес. Но всъщност ние не можем да влезем в този тон. Аз мога да коментирам Румен Радев като политик. Президентът, като институция, си има своето тясно и добре очертано място. Естествено, че на нито един политик не може да му бъде забранено да говори каквото му е на сърце и да дава политически оценки. Но ако уважаваме демокрацията, всеки трябва да си остане на мястото, на което е. Още повече, че аз не съм сигурен, че ГЕРБ би спечелил от това някой президент, който и да е той, да си тръгне по-рано. Още повече, Румен Радев.

Водещ: Да де, ама Вие намекнахте за импийчмънт чрез Георги Марков, после отхвърлихте идеята за …

Владислав Горанов: Не. Според мен, нито има аргументи да се говори за недоверие към правителството от името на президента, защото не го пише по книгите, нито има аргументи на Георги Марков, като конституционалист, да говорим за импийчмънт. Тъй като много ясно са формулирани тези хипотези.

Водещ: Да. Или просто видяхте, че имипйчмънтът в САЩ бетонира Тръмп и сега решихте, че ще го бетонирате за втори мандат.

Владислав Горанов: Аз видях, че Прокуратурата свали доверието си от Радев. Каза – няма да се срещам с Радев. Радев след един ден излезе и каза – аз няма да си говоря с правителството, свалям доверие от правителството. Е, до къде да продължим тая логика? В смисъл, трябва ли правителството да каже – ами, ние няма да си говорим с президента? Не може.

Водещ: Като казахте Прокуратурата, се сетих – как така изведнъж се сетихте за несъбраните пари от Васил Божков?

Владислав Горанов: Между другото, не е по повод на Прокуратурата. Получихме през декември едни много сериозни сигнали от бизнес партньори, с много тежки твърдения и обвинения, които нямаше как да останат без последствия.

Водещ: Това са Найденови – баща и син, така ли?

Владислав Горанов: Да. Възложихме веднага финансова инспекция. Тъй като, ако прочетете закона, министърът на финансите не е орган по Закона за хазарта. И това не трябва да е защитна теза. А това е теза, че държавните органи се изграждат, за да изпълняват определени функции. И функцията за надзор на хазарта е вменена на Комисията. Ако представителите на ДАНС, каквито има в Комисията, представителите на Министерството на правосъдието, на Министерството на икономиката през всичките тези години бяха сигнализирали или бяха подозирали, че има нещо нередно, най-малкото други колеги, мои министри или ръководители на специализираните служби, щяха да алармират.

Водещ: Ама Вие сте финансов министър и финансов зам.-министър близо 10 г. Как така не видяхте, че има куп нередности и врътки, с които държавата е ощетена, че вероятно и някакъв „чадър“?

Владислав Горанов: Пак да Ви го повторя, държавните органи се създават, за да изпълняват определени функции. По същата логика би трябвало за всяко пътно-транспортно произшествие министърът на вътрешните работи да е отговорен. Затова има разделение на властите, затова има отделни органи, които изпълняват определени функции. Именно поради тази причина този колективен орган – Комисията по хазарта, включва в себе си представители на много и различни институции, някои от тях са заети пряко с контрола. Примерно представители на НАП, ще кажете – ама те са към министъра на финансите, представители на ГДБОП, представители на ДАНС, които е можело, ако са подозирали, че има нещо нередно или ако са виждали празнотата в закона, да алармират, ако не мен, ако аз слагам „чадър“, поне техните министри.

Водещ: Добре. Сега кой печели от това да се одържави хазартът в България? Задължително ли е държавата или е някой трети?

Владислав Горанов: Според мен първият печеливш е българският народ, който няма да бъде постоянно подлаган на натиска да участва в хазартни игри. И макар и доста, да не използвам грубия израз, нескопосано, но и колегите от БСП, и ние защитихме в пленарна зала една теза за ограничаване на достъпа до хазарт. Така или иначе, обаче, ако не решим напълно да го забраним, а една от видовете игри я дадем само в право на разпореждане от страна на държавата, най-големият печеливш ще бъде спортът.

Водещ: Добре, понеже говорим за кризи. Случаят с еврото и фиксирания курс. Защо трябваше да стане конфуз, за да се измъквате от него „на мускули“?

Владислав Горанов: Аз не бих така квалифицирал дебата. Трябва да се има предвид, че за еврото в България се говори от преди присъединяването ни в ЕС. Трябва да се има предвид, че България е поела ангажимент за присъединяване към еврото още с присъединяването към ЕС. Защото в договора за присъединяване и в договора за функциониране на ЕС е ясно определено, че рано или късно ние ще влезем в еврото. Самият начин, по който се състоя дебатът, е в подкрепа на това, че подобен дебат не може да се води безкрайно. Безспорно има определена група от хора, които имат интерес да възбуждат или подбуждат страхове у хората. За някои от тях можем да търсим причина някаква геополитика, защото тясното обвързване към инфраструктурата на ЕС, като в случая присъединяване към еврото е нещо, което е безвъзвратно, като, примерно, присъединяването към НАТО, присъединяването към ЕС. Има и …

Водещ: Тоест казвате, че всеки, който е против еврото, е руски шпионин, това ли казвате?

Владислав Горанов: Не. Казвам, че има хора, които със сигурност не са проевропейски настроени до степента, до която по-голяма част от българските системни партии. Има хора, които предпочитат да използват подобни теми, за да създават напрежение. Самият начин, по който протече дебатът, и това, че хората имат страхове и несигурност, ми дава допълнителни аргументи да смятам, че един път завинаги тази тема - колко струва българският лев, съпоставен с еврото, трябва да приключи и то при сегашния курс, и то, когато влезем в еврозоната.

Водещ: Г-н Горанов, усещате ли нещо да се обръща в българската политика тези дни?

Владислав Горанов: Денят се удължава, надявам се и броят на слънчевите дни да нарасне, за да може тези хора, които си мислят, че когато е лошото времето могат да използват лошото настроение на хората за ниски политически страсти.

Водещ: Благодаря Ви!

Видео