01.04.2007 г.

Водещ: Като начало ви предлагам да започнем един много сериозен разговор, макар и на 1-ви април, с г-н Пламен Орешарски, министър на финансите.

Пламен Орешарски: Добър ден!

Водещ: Здравейте! Почвам със следния въпрос. Казвате 6% икономически растеж, нали така, за тази година? С тенденция нещо подобно - 5.8% и другата година. Можете ли да кажете това как ще се отрази на нас, на стандарта на живота ни?

Пламен Орешарски: Икономическият растеж, който реализирахме миналата година от малко над 6%, все още не са готови окончателните данни, очакваме да бъде 6.2% е...

Водещ: Най-високият, нали?

Пламен Орешарски: Най-високият от началото на прехода и в същото време един от високите в новите страни-членки.

Водещ: Точно това исках да ви попитам. Как вървим в сравнение с нивоприсъединилите се в ЕС?

Пламен Орешарски: В първата половина на тези страни, има няколко страни от Прибалтика най-вече, които са с по-висок растеж. Веднага искам да отбележа, че растежът е един, макар и доста важен, от макроикономическите показатели, не бива да се абсолютизира, а по-скоро трябва да се следи за неговата устойчивост. Устойчивост означава възможност да се задържа това темпо на растеж и в следващите години и да бъде предизвикан от фундаментални устойчиви фактори, а не от случайни в рамките на една и съща година. От тази гледна точка, успоредно с растежа трябва да се наблюдават и други макроикономически фактори като фискална позиция, външноикономически дисбаланси, респективно да се стремим да ги намаляваме тези баланси.

Водещ: Тоест, да се стремим да не разчитаме само на този, казвате, добър растеж в последните 15 години, за да усетим някаква осезаема промяна в живота си.

Пламен Орешарски: Промяна ще има, а тя ще идва по-бавно, отколкото ние я очакваме.

Водещ: За съжаление, винаги е така.

Пламен Орешарски: При наличие на икономически растеж промяната е към по-добро.

Водещ: Но не е магическа и не осезаема.

Пламен Орешарски: Отново повтарям - не можем да я усетим на другия ден. След като обявим, че растежът е 6%, на другия ден нищо няма да стане отведнъж. Самите ние виждаме, че в последните 10 години в резултат и на политиките, които се следват от българските правителства, стандартът на живот бавно се покачва.

Водещ: Добре. Вие залагате в тази национална програма за реформи 2007 - 2009 година същия горе-долу растеж - 6% годишно, нали така?
Пламен Орешарски: Около 6%, да.

Водещ: Да. И 61% заетост в края на 2009 година. Това как е съотнесено с другите страни, много добре ли е, ще я усетим ли тази заетост, която предвиждате?

Пламен Орешарски: Аз ще ви припомня само две цифри. В края на 90-те годни след края на най-интензивния период на реформи - приватизации и преструктуриране, у нас равнището на безработица беше достигнало 18%. В края на миналата година е 9.2%. Виждаме едно значително подобрение и показател за равнището на безработица, което вече е доста близко до средноевропейското равнище, което е малко над 7%. В този смисъл, освен доходите, друг важен процес е и развитието на пазара на труда, в това число и работните места. Всички ние знаем...

Водещ: Увеличават ли се, г-н министър, според вас?

Пламен Орешарски: За да стигне безработицата до 9.2% от 18% база в края на 90-те години, това означава, че работните места също са се увеличават. И това всъщност само допълва картината, която я виждаме и от темповете на икономическия растеж. Икономиката се развива добре и ние трябва да направим всичко възможно и през настоящата, и през следващата година...

Водещ: ... да не й пречим.

Пламен Орешарски: Да не й пречим, точно така, с наши решения, а по възможност да я подпомагаме като оптимизираме данъчното облагане и подобряваме бизнесклимата.

Водещ: Това бяха хубавите новини, които аз държах в началото да ги кажем, защото докато се подготвях са нашия разговор, все пак е хубаво да имаме чувството, че нещо се случва добро в живота ни. Обаче, започвам с някои по-конкретни и някои по не толкова хубави въпроси. В доклада на Европейската комисия (ЕК) ще цитираме написано, че икономическите критерии на България са добри с изключение на търговския дефицит и дефицитът по текущата сметка. Според колегите ви от НДСВ, това е опасно, защото тези дефицити ще растат. Сега може да кажете колко още могат да растат.

Пламен Орешарски: Не само според колегите ми от НДСВ, а от всички независими икономически наблюдатели, считат, че дефицитът по текущата сметка представлява средносрочен риск и трябва да се вземат мерки за овладяването му. За миналата година дефицитът по текущата сметка достигна 16%, което е, за съжаление, втори показател в Европа след Латвия. От тази гледна точка, изискванията пред фискалната политика стават още по-големи. Бюджетният излишък, който реализирахме предната година от около 3.5%, за съжаление, в контекста на възможностите за по-големи публични разходи, за съжаление, ще трябва да се запази същият и за тази година, с отчитане, разбира се, на разликата от влизането на България в ЕС.

Водещ: А отвън искат от нас около 2% да бъде, нали?

Пламен Орешарски: 2% и се отчита вноска в общността, която е около 1.3%, така че цифрите са приблизително същите като ефект вътре върху макроикономиката и върху вътрешното търсене.

Водещ: Добре. А за какво използваме този бюджетен излишък? Чувала съм какви ли не версии. Някои сме свидетели - алеи на славата, чешмички, включително, че сега покриваме външния дълг и дефицита по платежния баланс. Кажете за какво използваме този излишък, който ние все искаме да ни го разпределите и всеки от нас да усети от този излишък по нещичко.

Пламен Орешарски: Аз се страхувам, че ако наистина го разпределим и всеки от нас усети по нещичко днес, още утре може да изгуби това, което е усетил, от гледна точка на инфлацията, която ще се получи.

Водещ: И тогава вие за какво ще го използвате?

Пламен Орешарски: В края на краищата играта на номиналните числа никога не води до добри резултати. Излишъкът е макроикономически инструмент за противодействие първо по дефицита по текущата сметка и за компенсиране на изключителното ниско равнище на спестяване в икономиката. И тъй като правителството не може да въздейства на частния сектор и на домакинствата да спестяват, самото то трябва да компенсира тези спестявания, създавайки условия останалите два сектора да се развиват. В този смисъл, излишъкът влиза във фискалния резерв и се използва само за финансиращи операции. В това число, миналата година предплатихме части от външния дълг с оглед на облекчаване на дълговото време.

Водещ: Казахте, аз си бях наумила непременно да ви питам за този външен дълг, защото той се оказва някаква много странна величина. Кажете колко точно ни е външният дълг?

Пламен Орешарски: Ще се опитам преди това да ви кажа защо се коментира по различен начин.

Водещ: Защо?

Пламен Орешарски: В последните години правителственият дълг намалява, а се увеличава частният. Правителственият дълг към днешната дата е 4.5 милиарда, със закръгления, разбира се, което е едно от най-ниските равнища в Европа съизмерено с БВП. Коефициентът е 22-23% при, знаете маастрихтският критерий - 60%, т.е. ние сме далеч под този критерий. По отношение на общия външен дълг, ако включим и частния сектор, ситуацията е доста различна. Дългът е около 85% от БВП. Но веднага ще отбележа, че частният сектор отговаря сам за дълговете си. Една голяма част от дълговете са външните партньори на нашите компании, в това число и на нашите банки, които привличат кредитни линии отвън. Така, че на този етап не виждаме притеснително обстоятелство в растящия частен дълг. Напротив, виждате, че правителството следва една уверена политика на намаляване на правителствения дълг.

Водещ: Добре. Можем ли да приемем, аз така съм чела, чула, че около 2010 година, еврото ще стане нашата валута, валутата, с която ние у нас ще работим. Така ли е или е грешно това, което съм разчела от хилядите интервюта и анонси?

Пламен Орешарски: Не съвсем, но е и така. През 2010 година или 2010 година е първата възможна година. Преди това трябва да покрием критериите за влизане в еврозоната. Има много ясно дефинирани критерии, които са известни сред публиката като критерии от договора от Маастрих. Те са пет. И най-проблематичният от тях е инфлацията. Тоест, в следващите няколко години на нас ни предстои да покрием инфлационния критерий дотолкова, доколкото останалите четири ги покриваме още в настоящия момент. Така че 2010 година, да, това е първата възможна дата.

Водещ: А коя е последната възможна дата, можем ли така да кажем?

Пламен Орешарски: Изкушавате ми да ви отговоря по друг начин. Последната възможна дата е извън мандата на това правителство. В този аспект не бих се наел да прогнозирам коя е датата.

Водещ: Но това е неизбежно, нали така, неизбежно е въвеждането на еврото у нас?

Пламен Орешарски: Въвеждането на еврото е неизбежно. Въпрос на време и въпрос на икономическа политика, така че да бъдат покрити критериите.

Водещ: А вие как предпочитате лично като финансов министър - по-бързо ли да започнем да живеем с еврото като наша валута или да отложим това нещо? Какво е вашето очакване?

Пламен Орешарски: От чисто икономическа гледна точка, няма кой знае каква разлика. Лично аз бих предпочел вече да работим с евро. Един риск по-малък. Но веднага искам да обясня, че този риск е доста незначителен и самият факт, че чуждите инвеститори, които бяха рекордни като обем за миналата година, не се притесняват от обменния курс и от функциониращия паричен съвет, показва, че всъщност ние по същество вече работим с евро, дотолкова, доколкото левът има фиксиран курс към еврото и инвеститорите и предприемачите, а и домакинствата не търпят курсови разлики.

Водещ: Добре. Но съм чувала, че в някои страни, когато въвеждат еврото, примерно в Гърция и в други страни, хората са изживявали голям шок. Казват, че е падал стандартът им на живот, че е ставало много скъпо. Очаквате ли такава драма с хората да се случи, да се окажем много бедни, въвеждайки еврото?

Пламен Орешарски: Не би могло да стане това при нас. Каква е разликата между България и някои южноевропейски страни като Гърция, Италия, Испания?

Водещ: Да, да, кажете. Ние сме се настроили да изживеем шок, да ви кажа направо, почти всеки човек, с когото съм разговаряла.

Пламен Орешарски: Тези страни направиха преход от плаващи курсове към евро. Докато ние ще направим този преход независимо в кой бъдещ период от фиксиран курс към евро. Тоест, ще заменим лева в съотношение приблизително 1:2 с евро. И аз лично не очаквам никакви ценови драми и шокове. Така както и миналата година, спомняте си в публиката се наслояваха мнения, че след влизането в ЕС ще има страхотен ценови шок и трудно успявах да отговоря на всички въпроси и отговорът ми винаги беше, че няма предпоставки.

Водещ: Сега също ни уверявате, че дори 2010 година да започнем да се разплащаме с евро, ние няма да се почувстваме много обеднели, така ли?

Пламен Орешарски: Аз пак ще се върна на примера. Минаха три месеца и видяхме, че нищо не стана ценово.

Водещ: Така е. Поне засега.

Пламен Орешарски: Цените си останаха такива, каквито бяха.

Водещ: Те увеличенията си вървят непрекъснато.

Пламен Орешарски: Инфлацията е нормална.

Водещ: Увеличи се токът, увеличи се парното, така че...

Пламен Орешарски: Но има цени, които се намалиха. И нещо повече, аз очаквам в следващите месеци някои цени да се задържат и дори леко да намалеят от повече конкуренция на местния пазар и по-лесен достъп.

Водещ: В кой сектор са, кажете?

Пламен Орешарски: В това число и потребителският. По-лекият достъп на стоки от другите 26 страни на ЕС до нашия пазар. Що се касае до, отново се връщам до вашия малко изпреварващ на този етап въпрос за еврото.

Водещ: Вълнуваме се, сега...

Пламен Орешарски: Тъй като това предстои да стане минимум след три години. Отново ще повторя, че фиксираният курс и преходът от фиксиран курс към евро няма потенциал за сериозни или обезпокоителни ценови изменения.

Водещ: Страхувате ли се, че ще продължаваме да не се справяме с усвояването на еврфондовете?

Пламен Орешарски: Чакайте, ние не сме започнали още.

Водещ: Добре, де, но така или иначе, каквито пари дойдат отвън или ОЛАФ нещо ни казва, че ги крадем или не успяваме да спечелим някой конкурс или не можем да си защитим проекта. Аз мисля, че е много елементарно да пренесеш това, което правим във вид на другите еврофондове с тези, които предстоят.

Пламен Орешарски: Ние българите винаги сме по-черногледи. От опита ни от усвояване на предприсъединителните фондове, които бяха ФАР, САПАРД.

Водещ: Този опит е много горчив, според мен.

Пламен Орешарски: И ИСПА могат да се обобщят изводи в двете посоки. От една страна част от програмите се усвояват добре - ФАР и САПАРД. От друга страна, ИСПА търпи едно сериозно забавяне в големите инфраструктурни проекти. Тези програми са и извор на изводи за усвояването на бъдещите структурни, кохезионни и агро фондове. Да, има нарушения, които бяха констатирани. Но трябва да ви кажа, че ние не правим изключение, дори напротив. Ако съпоставим с практиките в други страни, ще видим, че у нас няма шумни скандали по отношение на еврофондовете.

Водещ: Аз, обаче, се чудя, извинявайте, че ви прекъсвам, дайте някакъв съвет. Идват едни пари, които трябва да се връща, каквото и да е, но те са нещо, от което ние ще живнем. Защо не сме в състояние да се събере някакъв мозъчен тръст, който да направи един добър проект, който да го разпредели, някакъв орган, който да го контролира? Защо е толкова трудно това?

Пламен Орешарски: Ние имаме достъп до еврофондовете от началото на тази година и по-точно внесохме стратегическата референтна рамка и оперативните програми в Брюксел. Това са програмни документи, които са необходими, за да започне целият този процес. Това направиха и другите 26 страни. Нито една от тях няма одобрени рамка и оперативни програми. Очевидно това ще стане късното лято или есента. Като в същото време още миналата година, Министерството на финансите и останалите хоризонтални министерства, които отговарят за отделните оперативни програми, извършихме доста работа по институционалната и функционална подготовка.

Водещ: Гарантирате ли, че сме относително подготвени и че ще можем поне да..., това за нас е жизнено важно, да можем да ги усвоим тези фондове?

Пламен Орешарски: Към настоящия момент централната администрация е почти готова, за да не използвам в проценти изрази. Предстои най-важното - връзката между централната администрация и бенефициентите, разяснителната кампания и информационната кампания.

Водещ: Готвите ли се за нея?

Пламен Орешарски: Миналата година проведохме първи кръг на предварителен етап, когато дори не бяха известни всички детайли по усвояване на фондовете. Сега съвсем наскоро стартирахме втора, съвсем по-детайлна информационна кампания, която в първия си кръг, ако забелязвате едни, според мен, не лоши реклами по медиите започнаха. Но това не е кампанията, бих използват - предкампания. Истинската кампания е срещи в регионалните центрове.

Водещ: Това е сигурно най-важното, да, което може да кажете.

Пламен Орешарски: С всички официални бенефициенти, представяне на правила, механизми и условия за кандидатстване, дискусии по всички открити въпроси.

Водещ: Искрено ви желая успех, защото просто това е страшно важно за страната ни. Аз мисля, че на този етап друг шанс нямаме. Няма откъде да дойдат чудодейни средства. Но да ви попитам и един друг въпрос, който в началото също звучеше негативно, вие ще кажете с днешна дата как е. Много ваши колеги казаха, че намаляват приходите в държавния бюджет през тази година за разлика от миналата или по-миналата. Според вас тази тенденция обезпокояваща ли е и всъщност каква е истината с днешна дата?

Пламен Орешарски: Ще ви върна половин година назад, когато обсъждахме проектобюджета за тази година. Тогава от МФ се опитахме да обясним, че следващата година очакваме загуби на ДДС заради смяна на самите режими. Старият ни Закон за ДДС беше значително по-консервативен от новия, хармонизиран напълно с европейските директиви. И първите няколко месеца инкасирахме спад в приходите. Първите два месеца, ако трябва да бъда точен. Към март месец по предварителните данни, днес все пак сме 1-ви април, и това, което ще кажа не е първоаприлска шега, към края на март данъчните приходи в сравнение на първите три месеца на миналата година са с 15% повече.

Водещ: Повече?

Пламен Орешарски: Повече.

Водещ: Вие казвате грандиозна цифра, като всички чакаме да ни кажете с колко по-малко са.

Пламен Орешарски: Не. Не са в по-малко.

Водещ: Добре, кажете.

Пламен Орешарски: Само за ДДС-то в първите три месеца процентът е около 100, т.е. забавянето за януари и февруари при март частично е компенсирано. Очаквам в следващите месеци приходите да се върнат на обичайното си равнище и от ДДС. Но в същото време сме готови, правим анализи, обсъждаме в това число и със специализираните органи на МВР и прокуратурата възможни схеми за източване на ДДС, които между впрочем...

Водещ: Точно това щях да ви попитам. Колко са ни загубите от тези финансови измами - източване на ДДС?

Пламен Орешарски: Моите опасения са не от местните, а от европейските. Тъй като източването на ДДС е общоевропейски проблем. И ще ви кажа за илюстрация, че по време на сегашното германско председателство, германският финансов министър постави като №1 на дневен ред точно проблема с източване на ДДС.

Водещ: А ние как стоим? Ние не сме пионери, така ли? Не сме първенци по източване на ДДС?

Пламен Орешарски: Въобще не сме.

Водещ: А колко са ни загубите, знаете ли, имате ли такава калкулация?

Пламен Орешарски: На този етап е трудно да ви кажа новите условия, т.е. по общоевропейските условия. Но до миналата година ние отчитахме събираемост на ДДС около 91% при под 80 средноевропейски коефициент, доколкото, разбира се, и единият, и другият коефициент носят известна доза условност.

Водещ: А да ни кажете в левове колко ни е загубата или в евро, ако искате?

Пламен Орешарски: Не, вижте, не бих използвал цифра. Ще се появи веднага на първите страници. Въпреки, че това, което искам да кажа е, че до миналата година...

Водещ: Ако я знаете я кажете, какво като се появи на първите страници. То е важно да се знае какво губи държавата, за да изпитваме всички ние нетърпимост към това. И ако някой от нас може да помогне, да помогне.

Пламен Орешарски: Няма държава в света, която може да събере на 100% данъците си.

Водещ: Това е ясно.

Пламен Орешарски: И това, което се опитвах да кажа е, че 90%, това е постижение, което ни нарежда между водещите в Европа. За съжаление, не съм убеден, че ще задържим този коефициент за тази година. Щом като в Европа средно е 77-78%, ако ние задържим 90%, това е блестящо.

Водещ: Добре. Тогава кажете само милиони ли са загубите?

Пламен Орешарски: Естествено, че са милиони.

Водещ: Евро или левове?

Пламен Орешарски: Левове, няма значение.

Водещ: Няма значение, но са множко. И щяха да ви дойдат добре дошли в бюджета, ако ги бяхте събрали.

Пламен Орешарски: Много са, но са по-малко отколкото средно губят в Европа.

Водещ: Добре. А сега да ви попитам, на Белмекен ви помолиха за 10% да увеличите пенсиите на хората. Всички мечтаят за това, не само тези, които заседаваха на Белмекен. Кажете ще ги увеличите ли с 10%?

Пламен Орешарски: Ще ви кажа, когато наближи времето. Въпросът е актуален към май месец, тъй като бюджетът е разчетен на 8.5%. За увеличение с повече ще трябва да осигурим финансови ресурси, които могат да дойдат или от преизпълнение на приходната част или от разместване на разходи, т.е. икономии в други разходни направления. Така че след като има политическо решение, впрочем на този етап то е само на БСП, но предполагам, че ще бъде разгледано и на съвета на коалицията, ние ще направим всичко възможно да го осигурим ресурсно.

Водещ: Тоест, вие смятате, че това е една постижима...

Пламен Орешарски: Не е невъзможно.

Водещ: Не е невъзможно. Добре. Една идея се появи напоследък, която Лидия Шулева лансира - тя предлага 30% от данъците върху заплатите на хора, които им остава от една до 15 години до пенсията да не отиват в бюджета, а да отиват в лична сметка за допълнителна сметка. Имате ли идея дали това може да бъде реализирано?

Пламен Орешарски: Когато не сте финансов министър много лесно се дават идеи за данъчни облекчения или за допълнителни разходи. По принцип е възможно и е въпрос на разчети и въпрос на политическо решение в коя посока ще върви пенсионната реформа. Това е една възможна посока, а не единствена, обаче.

Водещ: Искам да кажа дали има здрава логика, по която да се обсъжда тя. Или просто вие казвате, че това е едно много добро предложение на човек, който не е министър на финансите.

Пламен Орешарски: И двете. Има логика да се обсъжда.

Водещ: Но да се стигне до решение какъв е шансът?

Пламен Орешарски: Ще се стигне до известни фискални затруднения. Би трябвало да се обсъжда в контекста на цялостната фискална рамка, а не само откъснато. Това решение нещо струва. Тоест, ние ще загубим приходи или трябва да намалим разходи или да ги увеличим от друго място. Сами разбирате, че само по себе си разгледано не бихме могли да кажем - да, така става.

Водещ: Мисля, че сте скептик, обаче, така като ви слушам, по отношение на тази идея.

Пламен Орешарски: Опитах се да обясня рамката, по която се движат решенията.

Водещ: Така ми прозвуча. Добре. Сега да ви попитам друго нещо - пари за здравеопазването. Защо всички ние останахме, включително и аз признавам си, говорила съм и с министъра на здравеопазването, и със зам.-министри, и с лекари и всички смятат, че са малко парите на здравеопазването. Нямаше ли ресурс малко да помогнете на този сектор?

Пламен Орешарски: Парите винаги са малко и на всеки сектор. Ако намерите сектор, чийто представители да кажат - ние сме доволни, нали, тогава ще си взема думите обратно.

Водещ: Знаете ли, извинявайте, че ви прекъсвам, аз понеже имам една лична, как да кажа, гражданска позиция, че има два сектора според мен, на които трябва да се дават пари приоритетно. Това са образование и здравеопазване. Това е инвестицията в бъдещето. Всичко друго някак ще се оправи. Но това са двата сектора, това не са пари за губенето. Поне така си мисля аз.

Пламен Орешарски: Ако разгледате внимателно бюджета за тази година, ще видите, че точно в тези два сектора ръстът е най-голям в сравнение с останалите. Но вие попитахте за здравеопазването. Ще ви кажа две цифри само, за да не отегчавам. 1999 година здравеопазването разполага с 850 милиона лева при повече население отколкото днес. Днес разполага с 2.2 милиарда лева. Това е доста висок ръст за доста кратко време, което показва приоритетност на сектора в последните седем години. Наред с това, разбира се, че колкото повече ресурси ще има, толкова по-обезпечено ще бъде здравеопазването. Но здравеопазването и хората, които ръководят сектора трябва сериозно да се замислят и върху структурните проблеми. Както върху броят на болнични заведения, механизмите, по които се отпускат средства, възможности за източване на касата и т.н. Всички тези механизми...

Водещ: А усещате ли, че се работи за това?

Пламен Орешарски: 2006 година има много съществен положителен резултат от гледна точка на просрочие. 2005 година секторът завърши с 220 милиона дългове, натрупани дългове.

Водещ: Тоест, вие сте на мнението на г-н Гайдарски, че нещата са се пооправили от гледна точка на дълговете.

Пламен Орешарски: Да, 2006 година от гледна точка на финансовата дисциплина е съвършено различна...

Водещ: А от гледна точка на самата структура, преструктуриране на сектора?

Пламен Орешарски: Мисля, че тепърва предстоят истинските реформи.
Водещ: Вие сте министър. Какво си говорите в МС? Предстои ли?

Пламен Орешарски: Очакваме Министерството на здравеопазването да внесе окончателен вариант на програми за реформи в сектора и тогава ще видим в контекста за обсъждане на бюджета за осма година и какви ресурси.

Водещ: Тоест, очаквате като започнете да обсъждате Бюджет 2008 вече да има внесена някаква програма за преструктуриране?

Пламен Орешарски: Да, имам такова очакване. И аз съм убеден, че министър Гайдарски ще се справи с тази задача в следващите няколко месеца.

Водещ: Добре. Аз продължавам със сериозните въпроси, защото са ми се насъбрали много. Кажете ще давате ли пари от държавния бюджет за строежа на АЕЦ "Белене"?

Пламен Орешарски: Няма заявление към настоящия момент. Допускам, че в следващите периоди това, което държавата може да подпомогне е да гарантира инвестиционни кредити, но пак повтарям, към настоящия момент няма такива заявки.

Водещ: Аз, доколкото разбирам една държавна гаранция си е на практика финансиране.

Пламен Орешарски: Не бих се притеснил специално за този обект, защото той е рентабилен, така че би могъл да обслужва заемите си. По-притеснителни са други обекти, които зад държавната гаранция стои скрито субсидиране дотолкова, доколкото не могат да обслужват след това. Не се страхувам, че АЕЦ "Белене"...

Водещ: Например?

Пламен Орешарски: Например, БДЖ, други инфраструктурни обекти, при които държавата е гаранция, а всъщност улеснява кредитирането, но не обезпечава възвръщаемостта на тези проекти.

Водещ: Тоест, за АЕЦ "Белене" ще гарантирате както и да ви го искат абсолютно спокойно?

Пламен Орешарски: Няма на този свят абсолютно спокойствие, но ще бъда сравнително по-спокоен отколкото други обекти, пак ще повторя, при които предварително е много висок рискът да не бъдат обслужвани заемите след това.

Водещ: Допускате ли, че на някакъв втори етап може да бъдат поискани пари от държавния бюджет под друга форма не само като държавна гаранция за АЕЦ "Белене"?

Пламен Орешарски: Не бих могъл да коментирам на този етап финансовите схеми. Имам уверението от Министерството на икономиката и енергетиката и от министър Овчаров, че ще използва всички възможности на частното партньорство, така че да не се...
Водещ: А вие ще държите това да остане така?

Пламен Орешарски: Разбира се. Обратното значи натоварване на фиска.

Водещ: Да. Това означава натоварване на данъкоплатеца, мен ако питате. Аз, ако трябва да плащам и за АЕЦ "Белене", вече ще ни стане след като плащаме на "Топлофикация" и на ЧЕЗ тези цени ужасни.

Пламен Орешарски: Нека да отворя една скоба. Не че ние няма да плащаме чрез електроенергията и цената й, но всичко се заплаща на този свят.
Водещ: А струва ли си да се заплаща, в случая с този обект?

Пламен Орешарски: Електроенергията си струва. Мисля, че е доста важно да бъде обезпечена. Не искам да навлизам в други сектори, но енергийната независимост ми се струва доста важна.

Водещ: Въпросът е дали я постигаме тази енергийна независимост? Това е въпросът. То, ако е за енергийна независимост, всички сме "за".

Пламен Орешарски: От моите сведения, пак ще кажа и не бих искал да влизам в други сектори, ние сме доста добре обезпечени с енергийни мощности.

Водещ: Добре. А друг важен въпрос, според мен, който вълнува много хора, защото знаете има една дискусия за какво са ни тези военни контингенти навън. Първо да ви попитам колко струват, не знам като цяло или както ви е по-лесно перо по перо. Колко струва на държавния бюджет изпращането на български войници зад граница? Да не говорим, че вие се смилихте над военния министър да му отпуснете повече пари, а на другите не толкова от бюджета.

Пламен Орешарски: Това е въпрос с голям заряд популизъм. Нека да ви обясня по този начин.

Водещ: Обяснете ми. Популизъм.

Пламен Орешарски: България е малка страна и участието е колективни схеми на отбрана минимизира разходи. В този контекст, участието в НАТО минимизира разходите ни за отбрана. Между впрочем ще отворя още една скоба, така както и участието ни в един бивш блок - Варшавския договор също минимализираше разходите.

Водещ: Тоест, блоковете ни помагат финансово.

Пламен Орешарски: Нека да разсъждаваме по обратния начин. Ако не сме в тези колективни схеми за сигурност, вероятно всички ще бъдем съгласни, че сами трябва да се грижим за своята териториална цялост. И например да купуваме въоръжени самолети, кораби, хеликоптери, оръжия, като говоря за техника ще ви кажа - годишната издръжка на нашите мисии зад граница е колкото един самолет.

Водещ: Тоест, колко? Аз не знам колко струва един самолет.

Пламен Орешарски: 70-80 милиона лева. Един модерен самолет е по-скъп.

Водещ: Давате за издръжката? Но това е и цената на издръжката на всички мисии или на една мисия?

Пламен Орешарски: На всичките ни мисии в годишен размер, така че нека да не спекулираме чак толкова с тази тема. Това не са пари, които биха могли да се пренасочат за други разходи. Пак ще посоча, ако не участваме в мисии, т.е. ние няма да сме членове на НАТО тогава.

Водещ: И ще трябва да ги даваме по друга линия, както се казва.

Пламен Орешарски: В далеч по-големи обеми, отколкото сега. И разходите ни ще бъдат още по-големи.

Водещ: В Чехия се дискутира, прескачам бързо, защото искам да получим максимален брой отговори. В Чехия се дискутира въвеждането на плосък данък. У нас мисля, че само една политическа формация е склонна да приеме това. Вие май сте скептик, доколкото правилно съм проследила.

Пламен Орешарски: Не виждам предимствата на плоския данък. Плосък данък не е въвела нито една развита страна. Плоският данък представлява еднакво третиране на два типа доходи. Потребителският доход под формата за заплати и предприемаческият доход под формата на печалба. Нормалната икономическа логика за страни, които искат бързо да се развиват, е да насърчават повече предприемаческия доход, т.е. данъкът върху печалбата да бъде по-нисък, отколкото ДОД. Плоският данък не решава този въпрос.

Водещ: Ясно е, че по времето на министър Орешарски за плосък данък няма да говоря. А може ли да се говори за намаление на осигуровките и данъците под някаква форма?

Пламен Орешарски: В момента осигурителната тежест е на средно равнище спрямо другите десет страни и по-точно спрямо източноевропейските страни, с които доскоро имахме общ икономически модел. А по-нататъшно намаляване ще обсъждаме тази есен, когато готвим бюджета за 2008 година. Аз бързам още сега да заявя, че потенциал за значимо намаление на данъчно-осигурителната тежест вече няма. Ние имаме между най-ниските данъци в Европа.

Водещ: Тоест, да не се надяваме много.

Пламен Орешарски: Една цифра, ако е интересно. Преразпределението ни през данъци и осигуровки на БВП за миналата година е около 37%. Тоест, 37% от създадения доход се преразпределя през фиска. Същият показател средно за Европа е 47%. Накъде повече да го сваляме.

Водещ: Разбрах. И по този въпрос докато министърът на финансите Пламен Орешарски няма да се дискутира сериозно.

Пламен Орешарски: Мога да поема, обаче, друг ангажимент.

Водещ: Поемете някакъв.

Пламен Орешарски: Че няма да се увеличава. Не съм сигурен, че в следващите години...

Водещ: Моля ви се. Ние очакваме да паднат, а вие поемате ангажимент да не ги увеличавате.

Пламен Орешарски: Изслушайте ме. Не съм сигурен, че в следващите години това няма да стане. Но аз поемам ангажимент да работим така, че да не се увеличават.

Водещ: А, има шанс и да се увеличат.

Пламен Орешарски: 47% е средно за Европа. У нас е 37% данъчно-осигурителната тежест.

Водещ: Да не стане само като в Швеция след 100 години социализъм заради тези високи данъци за първи път има дясно правителство.

Пламен Орешарски: Между другото в Швеция данъчно-осигурителната тежест е почти двойна.

Водещ: Знам, то заради това се смени правителството там по този въпрос. Както и да е. Нека да си гледаме нашите български работи. Всички очаквахме след влизането ни в ЕС да паднат лихвите по кредитите, г-н Орешарски. Само ще споделя нещо, което ми направи впечатление, че има известно влошаване на процента на необслужените кредити, каза Бисер Манолов и прогнозира нарастване на лихвите по кредитите, не просто да се намаляват.

Пламен Орешарски: Според мен бяха нерационални очакванията както за по-високи цени, за което вече говорехме, така и за по-ниски лихви просто заради факта, че сме в ЕС.

Водещ: Те икономисти ги подхранват. Аз едва ли съм...

Пламен Орешарски: И тези икономисти, които прогнозираха го прогнозираха в средносрочен и по-дългосрочен план, че ще се създадат условия за уеднаквяване и за интегриране на българския финансов пазар с европейския.

Водещ: Точно така. Всички казват, че в Европа е съвсем друго да вземеш кредит.

Пламен Орешарски: И това е вярно. Ще вървим в тази посока. Но нищо не може да стане от днес за утре.

Водещ: Добре. Да ви попитам за държавната администрация. Много ли се е увеличила. Ще цитирам Николай Василев, само ще си погледна в записките, който казва, " че НОИ е увеличил щата си с 400 човека, Министерството на земеделието и горите със 100, а за един ден в министерството на Румен Овчаров са назначени 51 служители". Аз по принцип тази тема отдавна съм я поела, откакто ни управлява тройната коа