01.07.2006 г.

Дарик радио, предаването \"Седмицата\", 1 юли 2006 г.

Водещ: За да не говорим със сложни думи, тригодишна бюджетна прогноза, макрорамката, да ви задам вечния въпрос, как смятате да намалите данъците и осигуровките- като увеличите разходите за пенсии, заплати и всякакви други разходи на държавата през следващите три години?
Пламен Орешарски: Внимателно, т.е. това е вечният въпрос, колко да бъде равнището на данъците и какви разходи да прави държавата. На всички ни се иска, ако може данъците да бъдат минимални, разходите максимални. Балансът между тях е конкретен и винаги е обект на особено оживен обществен дебат. Аз ще ви дам един пример. Миналата година поехме риска и намалихме социално-осигурителните вноски с 6%. Въпреки това към петия месец, т.е. за първите пет месеца на настоящата година, имаме малък ръст на приходите от осигурителни вноски. Може би този пример добре илюстрира, че ако премерим подхода, т.е. ако не отиваме в крайности нито по отношение на приходната част, нито по отношение на разходната, източникът е повишаване събираемостта, подпомагане, разбира се, и от популярен е този термин осветляване на част от сивата икономика.
Водещ: Това означава ли, че сте съгласен с искането на бизнеса от тази седмица през следващата година осигуровките да паднат с още 5%?
Пламен Орешарски: Все пак те са скромни. А в предварителните дебати, настояваха за 10%. Още миналата година говореха за двойно намаление. Самите те, разбира се, усещат, че това не е реалистично, затова вече започват да настояват за по-реалистични числа.
Водещ: Това е на принципа искай 10, да ти дадат 5. Сега като искат 5, ще им дадете 2, става ясно.
Пламен Орешарски: Да ви кажа откровено, аз не мисля, че при обсъждане на бюджета са подходящи такива дебати от биташките пазари, както вие казвате, но на мен ми се струва, че тази есен, гледайки в комплект данъчната система, не само осигуровките Данък печалба, Данък общ доход, ще потърсим максимално възможното облекчаване на данъчно-осигурителната тежест, тъй като си даваме ясна сметка, че нашият бизнес следващата година ще бъде поставен в условие на доста по-силен конкурентен натиск и той трябва да има достатъчно ресурси да се новира, да прилага нови технологии, за да оцелее.
Водещ: Вие с каква идея влизате в този дебат? За осигуровките, струва ли ви се приемливо 5% намаление? За данъка върху печалбата намаление от 15 на 20%?
Пламен Орешарски: Струва ми се тези числа, които споменавате в комплект, ми се струват максимално възможните. Може би ще търсим по-балансиран подход в зависимост и от развитието на настоящия дебат с Данък добавена стойност в парламента. В края на краищата Министерство на финансите трябва да събере сумите, които са необходими, за да може да финансират разходните политики.
Водещ: Възможно ли е да намалите тези данъци и осигуровки, за които казахте, плюс евентуално да премахнете облагането с 22% на доходите на физическите лица и едновременно с това да дадете парите, които иска Емилия Масларова, за да увеличи пенсиите?
Пламен Орешарски: Струва ми се малко максималистично това, което казвате, ще правим усилия в тази посока.
Водещ: А съгласихте ли се с увеличението, искрено като икономист, оставете политиката настрана, че трябваше да се съгласите, сигурно, като член на това правителство с увеличението на пенсиите от днес. Ето \"Дума\" излиза с тържествуващото заглавие \"1 635 826 с по-високи пенсии от днес, минимума става 85 лева\".
Пламен Орешарски: В последните седмици ние не сме дискутирали толкова увеличението, колкото източниците. Знаете, че аз нееднократно съм заявявал, че отделните сектори ръководители могат да преструктурират своите разходи по начин, по който те считат за целесъобразни. В края на краищата те отговарят за този сектор. От страна на Министерство на финансите и лично на мен, разбира се, винаги е имало възражение срещу допълнително финансиране, което не е предвидено в бюджета. В случая на пенсиите няма да има допълнителни източници и източника е изцяло от НОИ. Т.е. източниците са два, преструктурирането част от социалните разходи и НОИ икономии и евентуално преизпълнение.
Водещ: Т.е. от кого се взимат, кои социални разходи?
Пламен Орешарски: Това не е въпрос за мен. Г-жа Масларова би могла да отговори.
Водещ: Ще има ли по-висока инфлация тази година? Според тригодишната прогноза тя щяла да бъде 7%.
Пламен Орешарски: За настоящата година все още се надяваме да влезем в прогнозата от бюджетната рамка.
Водещ: Там не е ли 4,4?
Пламен Орешарски: 4,4 е за следващата година, следващата година 6,8 и все още се надяваме да влезем в нея, а след по-високата инфлация за първите три месеца. За май месец инфлацията е нула. Очакваме летните месеци също инфлацията да бъде на ниско равнище, така че да наваксаме по-голямото увеличение от началото, идващо в голямата си част от новите акцизи на цигари, алкохол и петролни продукти. Знаете, че увеличихме акцизите с идеята да достигнем минималните европейски равнища. За част от тези стоки по предварително оповестения график за цигари и алкохол, изтеглихме една стъпка напред, за да преодолеем инфлационния потенциал, който е натрупан в периода преди приемането в ЕС, а не след това.
Водещ: Според \"Икономист\", който впрочем организира в Атина, вие бяхте там, нали? Двудневна конференция за отношението между България и Румъния и Гърция на прага на членството в ЕС. В България ръстът на българската икономика се забави. Догодина анализаторите се съмняват, включително в стабилността на валутния борд и изтъкват сериозни политически риск. В България, тъй като напреженията между БСП и НДСВ ще доведат до разпад на тройната коалиция.
Пламен Орешарски: Вероятно \"Икономист\" се позовава на своя си информация. Аз не мога да коментирам техните мнения, всеки аналитик има право на коментари. Моите очаквания са, че растежът в следващите няколко години ще се задържи на равнище около 5,6 - 5,8 и има всички предпоставки, ако организацията по усвояване на фондовете върви добре и ако първите ни стъпки са добри в тази посока да надвишим този ръст и да достигнем 6 и малко над 6.
Водещ: Говорим за ръст на брутния вътрешен продукт?
Пламен Орешарски: Точно така.
Водещ: Това със сигурност не говори много на слушателите ни, обаче според тригодишната бюджетна прогноза за тази година, поне така е цитирано във вестник \"Дневник\" ми се струва, прогнозата била намалена от 5,5 на 5,3. За слушателите, които нещо не разбират, че отива надолу. Вие говорите за 5,6-5,7, кое е вярно?
Пламен Орешарски: За първото тримесечие е 5, 6, точно споменахте цифрата и пак ще подчертая, че очаквам до края на годината този растеж да се задържи и дори леко да се увеличи в интервала 5,6 - 5,8. Пряко нищо не говори това на широката публика.
Водещ: Но единствено може да им говори, че нещо отива надолу.
Пламен Орешарски: Отива надолу обаче в края на годината и в началото на следващата, когато се коментират параметрите на новата рамка, всъщност този ръст представлява, най-опростено казано, допълнителни разходи за нас или допълнителни приходи за всички звена, които разчитат на бюджета. Така че, когато говорим за ръст на работните заплати, ръстът на работната заплата се финансира, този ръст на вътрешния брутен продукт. Ако го няма, няма да има и ръст.
Водещ: Т. е. сега добре ли е да има ръст или не е добре?
Пламен Орешарски: Естествено, че е добре. Предполагам, че вие не сте радвате, ако заплатата ви стои на едно и също място в продължение на много години.
Водещ: А има ли пари, ако останем още малко в Атина и това, което е говорил вашия колега министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, има ли пари в тези три години за инфраструктурните проекти? Той казва, до 2015 ще построим шест магистрали за 3,3 милиарда евро, ако разбира се, вярно е цитиран. Да прибавя още едно мнение на бившия президент Желю Желев, той казва, че е пълна срамота това, че България не насочи всичките си пари, които има, орязвайки всичко възможно, за да построи пътищата.
Пламен Орешарски: Кое трябваше да отрежем заплатите или пенсиите. Може би трябва да отрежем от заплатите и пенсиите и да построим пътищата или пари за здравеопазване и образование. Въпрос на приоритети, разбира се. Аз нееднократно съм казал, че всичко е възможно, въпрос на приоритети.
Водещ: Вие как виждате следващите три години за инфраструктурни проекти, летища, пристанища?
Пламен Орешарски: Аз мисля, че балансирано финансиране на отделните сектори, а не крайни искания за много пари в един сектор и малко пари в друг сектор, защото ако вие сте в първия сектор ще се радвате, ако сте във втория няма да аплодирате такъв дисбаланс.
Водещ: На годишната би трябвало всички да се радват.
Пламен Орешарски: А на образованието, а на здравеопазването, а на социалните грижи. Готов съм да участвам в дебат, в който обществото или представителите на обществото идентифицират сектори, които не трябва да се дават и... ще взема пари и ще ги насоча към други сектори.
Водещ: Добре, но не трябва ли България да има визия за следващите три години? Все пак сега да правим всичко звучи прекалено.
Пламен Орешарски: Тази визия е отразена в националната референтна рамка, която изпратихме в Брюксел и която е в основата на финансирането по структурните фондове. Свързвам отговора и на вашия въпрос, че има ли пари. Пари ще има, струва ми се даже предостатъчно. От нас зависи да ги усвоим, когато министърът на регионалното развитие говори за дългосрочни планове за магистралите. На мен ми се струва, че въпросът не е на ресурси, а на организации. То ние концесионираме основните магистрали участъци ми се струва реалистично в следващите от три до пет години трябва да бъдат завършени. Плюс това в структурните фондове имаме да усвояваме близо 6 милиарда евро, това са 12 милиарда лева за седем години, а една голяма част от тях, може би 1/3 от тях, са точно за пътища.
Водещ: Божидар Данев от българската стопанска камара обаче прогнозира в едно интервю тази седмица, че България може да усвои 30% от фондовете с модната дума - капацитета, който има в момента.
Пламен Орешарски: Ще направим усилия да го опровергаем. За следващите седем години обаче, а не за първата. Тъй като в момента нашият дебат в обществото е насочен, струва ми се, неправилно в посока на първата година. Първата година е възможно да стигнем този процент, даже и да не стигнем до него. Това посочва практиката на първите десет страни. Големите инфраструктурни проекти стартират бавно, но след това усвояването върви много бързо. Тъй като това са проекти, проучвания, конкурси за изпълнители. Отнемат месеци. Затова за първата година не съм оптимист, че ще вземем огромни суми. Ние гледаме 7-годишния период да усвоим максимално голяма сума от общо 12 милиарда, които по структурните фондове около 6.
Водещ: Може ли да се стигне дотам, ЕК да предприеме мерки по чл. 37 от Договора за присъединяване и да спре средствата за България и Румъния?
Пламен Орешарски: Това са хипотези. Нека не ги коментираме. ЕК всичко може да направи, но аз не очаквам такова действие.
Водещ: Кое остава във вашата сфера най-рискови след доклада на ЕК? Предният път казахте и се оказахте прав, когато участвахте тук, че най-голям риск има за застраховките за зелената карта.
Пламен Орешарски: Вече ги преодоляхме, струва ми се, с една не популярна, но изключително ефективна мярка и в момента застраховките към общия брой регистрирани автомобили е около 98%, с което се нареждаме между първите страни в Европа, както бяхме на ...
Водещ: Т.е. вие така се отчитате, признаха ли ви, кога ще стане ясно дали признават?
Пламен Орешарски: Това са цифри.
Водещ: Ясно, ама те ще трябва да кажат.
Пламен Орешарски: Ако забелязахте в доклада от май месец няма коментар по този въпрос.
Водещ: Т.е. зелената карта пада?
Пламен Орешарски: Зелената карта е друга тема, ние сега говорим за доклада на комисията. Надявам се и зелената карта да падне от есента.
Водещ: Това не е сигурно, че е най-хубавото да падне, защото като трябва да минеш през Сърбия, Македония и ако ходиш в посока Турция пак ще трябва да си я купуваш и не стига, че ще плащаш по-скъпа застраховка, заради европейска гражданска отговорност, но ще си и купуваш и зелена карта.
Пламен Орешарски: Въпрос на географско разположение. Няма как да се изнесем географски по на запад от нашите географски ширини.
Водещ: Като говорим още за усвояването на парите, общините, според вас, мръднаха ли през тези шест месеца от началото на годината, през които толкова много се говори, че трябва да могат да усвояват пари.
Пламен Орешарски: Правим всичко възможно, за да повишим капацитета на общините. Проблемът не е толкова в големите общини, колкото в средните и по-малките. С Министерство на регионалното развитие полагаме усилия и със сдружението на общините, разбира се, полагаме усилия да институционализираме няколко механизма, с които да подпомогнем по-добри капацитет и по-добрия процес на проектиране най-вече в общините, с които ефективно да могат да усвояват средства. Впрочем, когато говорихме за структурните фондове, една част от средствата са предназначени точно за управление от общините, в това число и за общинската пътна инфраструктура.
Водещ: Т.е. нещата ще отидат, тези пари ще отидат в неща, които ще могат да бъдат видени от хората?
Пламен Орешарски: Точно така.
Водещ: А не в изграждане на капацитети?
Пламен Орешарски: Има нещо повече, може би сега за първи път се създават предпоставки, финансиранията да зависят от нас, т.е. от общините, от кметовете, а не постоянно да се обяснява как в МФ има едни лоши хора, които не дават пари. Достъпът до фондовете е свободен за всички, уменията да се вземат тези пари са различни.
Водещ: А смятате ли, че в рамките на този 3- годишен период, за който Вие сега пишете прогноза, ще се видят в тези, във всяка община ще се види нещо европейско, като промяна?
Пламен Орешарски: Ще се види само в тези общини, които успеят да вземат пари. И пак повтарям, това вече ще е субективно.
Водещ: Защото това, което ще се види, ето, чета от днес, че се запечатват казаните за ракия, които не са лицензирани, питам колко казана ще се запечатат?
Пламен Орешарски: Аз мисля, че това не е най- голямото достойнство на нас, в контекста на европейските пари.
Водещ: Не, но тези хора, които са в тези села, ако видят само как им запечатват казана и не видят нищо друго освен запечатания казан, какъв ЕС за тях?
Пламен Орешарски: Вижте, закон има преди шест месеца. В този закон има срокове. Всеки, който е спазил сроковете, се е лицензирал. Всеки, който не е, повтаря историята с автомобилните табели, където регистрацията вървеше от четири години и всички решиха, че в последните четири дни трябва да свършат тази дейност.
Водещ: Малко за ДДС, сега Вие за какво сте? Има ли върху учебниците, \"данъкът убиец\", \"данъкът върху знанието\"?
Пламен Орешарски: Аз не възприемам секторни коментари по въпроса. България има единна политика по единна ставка на ДДС от 1994 г. В това число при всички правителства след 1994 г., а тази политика е потвърждавана при всички мнозинства в парламента. Това мнозинство също е потвърдило подхода на единна ставка за ДДС, за сметка на преференции и ниски данъчни равнища по преките данъци.
Водещ: Знаете колко много са изключенията в Закона за ДДС.
Пламен Орешарски: Няма нито едно изключение към този момент. 20% е единна ставка.
Водещ: Като единна ставка да, но за различен вид сделки има изключения, защо учебниците? Защото звучи много патриотично и много справедливо, защо да плащат 20% повече, баш за учебници? От тях ли ще спечели държавата, няма ли право България да каже, за нас знанията, както казват тези, които искат този данък да се намалява или да го няма, е много важно.
Пламен Орешарски: Отново ще започна отговора на въпроса. Ние имаме политика на единна ставка. Тази единна ставка в контекста на европейската директива позволява изключения в определени сектори, учебниците не са между тях.
Водещ: И ние заради това не можем да махнем този данък?
Пламен Орешарски: Друг е въпросът, дали ако беше между изключенията, политиката на единна ставка щеше да ни позволи да махнем този данък, но отново повтарям, дебата е ирационален, тъй като учебниците не са в листата с изключения по директивата за ДДС.
Водещ: Навсякъде в Европа плащат ДДС, за да си купят учебник?
Пламен Орешарски: Точно така.
Водещ: Значи нашата единствена възможност е да не се присъединим към ЕС и тогава няма да имаме ДДС?
Пламен Орешарски: Ами ние за съжаление често искаме някакви изключения. Сигурно остатък в мисленето ни от \'80- те години, когато привилегии бяха под път и над път и сега отново искаме някакво изключение.
Водещ: Адвокатите в България също протестират.
Пламен Орешарски: Ситуацията е същата.
Водещ: Там се позовават на Конституцията, където правото на защита е конституционно право и твърдят, че за разлика от уредбите в други държави, където това е вид услуга, като всички останали, при нас има конституционна пречка, те казват, че ще го атакуват в Конституционния съд, ако бъде прието облагане с ДДС на процесуалното представителство. Вестник \"Кеш\" вчера, струва ми се коментира, че правото на защита се превръща в право на имащите.
Пламен Орешарски: Проблемът е същият. В директивата по ДДС няма изключения за правни услуги.
Водещ: Никакъв вид.
Пламен Орешарски: По никакъв вид, така че ние това, което сме направили, сме предложили хармонизиране на текстовете.
Водещ: Да, обаче депутатите приеха точно обратното и сега сте в сложно положение. Ако Законът за ДДС, който беше променен, не в посоката, която Вие искахте, защото процесуалното представителство остана без ДДС, не бъде сега пак променен, ще има ли България проблем с ЕС?
Пламен Орешарски: Ще има, категорично.
Водещ: Може ли да се каже, че няма да ни приемат или само ще ни се карат?
Пламен Орешарски: Не, те няма да кажат, че няма да ни приемат за този текст, но има вероятност още в началото на следващата година да започнем да плащаме глоби за нехармонизирани текстове по ДДС.
Водещ: А, я кажете това за глобите, какви са глобите?
Пламен Орешарски: Повярвайте ми, глобите никак не са малки. И глобите се плащат от държавния бюджет, а не от нечий друг джоб на администратора.
Водещ: Т.е. ЕС може, ако искаме, и да махнем ДДС, но плащаме глоби?
Пламен Орешарски: Разбора се. Всичко можем да правим, така както и всички граждани могат да нарушават една или друга разпоредба, но има санкции за това.
Водещ: Обаче туристическият бранш тълкува една дума, която на български няма превод, се оказва. \"Accommodation\", Вие я превеждате \"нощувка\". Туристическият бранш я превежда \"настаняване\", което включва всичко, което би могло да се свърже с това настаняване.
Пламен Орешарски: Там имаме дебат по този въпрос, надявам се тази седмица да се финализира дебата и да намерим най- доброто решение. Туристическият бранш има много сериозен принос към макроикономическото равновесие и мислим възможности, Вие знаете, че в проекта сме предвидили запазване на съществуващото положение, плюс плавна скала за достигане на единните равнища в средносрочен план.
Водещ: Т.е. пакетите да останат с по- ниска ставка?
Пламен Орешарски: Вижте, директивата за ДДС не е толкова дълга, всеки може да я прочете, израз \"пакети\" там няма. Затова е проблемът, да потърсим подходящия механизъм, за да запазим конкурентоспособността на отрасъла.
Водещ: Не, въпросът е ще мине ли от Ваша гледна точка, понеже водихте преговори с ЕС, ще ни мине ли нашият превод на \"accommodation\"? Да кажем, ние го превеждаме, че това е да дадеш яденето, настаняването, че и билетът ако трябва?
Пламен Орешарски: Вижте, можем да опитаме всякакви отклонения. Есента ще ни коментират отклоненията и ще ни укажат какво да правим. Ако не искаме да плащаме глоби.
Водещ: След като говорихме толкова много за икономика, изкушаваме се да Ви попитам, Вие сте всъщност политик с дългогодишна практика, участвахте в много горещи битки, последните седмици предлагат интересни скандали- \"Гоце\", \"Виктор\", \"Савойският братовчед\", псуващият посланик, Вашата гледна точка към тях?
Пламен Орешарски: От няколко години политическите въпроси въобще не ме интересуват и не бих коментирал каквито и да са политически въпроси. Аз в момента имам други задачи и се стремя да ги изпълнявам по оптимален начин.
Водещ: \"Икономист\" казва, че това ще отрази обаче, на икономиката. Ако тези скандали стигнат дотам да се разпадне правителството, управляващата коалиция?
Пламен Орешарски: Отново хипотези. Ако, когато въвеждаме предпоставки \"ако\" и има цифри, би могло да се коментира, но другото са свободни интерпретации.
Водещ: Добре, хайде тогава да не завършваме с политиката. Най- важното за следващите три години, кой е големият приоритет на България, според парите, които сте разписали?
Пламен Орешарски: Големият приоритет на България е напълно хармонизиране на регулациите ни с ЕС и още по - големият, успешно стартиране на усвояването на фондовете от ЕС. Едно от големите предимства, не бих искал да кажа единствено в никакъв случай, но едно от големите предимства е достъпа ни до ресурси на общността за следващите три години, т.е. за следващите седем години, имаме достъп до 12 млрд. евро или 24 млрд. лева и колкото по- голяма част от тях усвоим, толкова по- бързо ще развием и икономиката, и стандартът на живот.
Водещ: Т.е. приоритетът на нашия бюджет е да вземат парите от ЕС?
Пламен Орешарски: Точно така. Основният приоритет като че ли за следващите години- максимално усвояване на средствата от ЕС, които повтарям, не са заеми, това са помощи.
Водещ: Пламен Орешарски, министър на финансите в \"Седмицата\" на \"Дарик радио\".