Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • НОЕ
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Симеон ДЯНКОВ: Отпускаме една дупка на колана

06.10.2010 г.

Министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за в-к "Труд"

- Г-н Дянков, защо имате различия с Международния валутен фонд за икономическия ръст? 

- Нашата прогноза от 3,6% ръст догодина се потвърди и от БНБ, която използва различен от нашия макромодел при своите изчисления. Изводът е, че анализът ни е верен. За по-високия ръст има икономическо обяснение - след като икономиката известно време се е свивала, е нормално тя да излезе с по-голям ръст през следващите години. За растеж от 3,6% има два фактора. Първо, рязко се увеличава износът. Второ, като се излиза от криза, обикновено има един вид оттласкване. 

- Финансистът Емил Хърсев казва, че след рецесията следва депресия и чак след това възстановяване. Страхувате ли се от депресия?

- Емил Хърсев е един от най-добрите икономисти в България. Има два сценария. Единият е неговият. Като излизаш от рецесия, може да продължиш да лазиш по дъното и да имаш ръст от 1-2%. Това се получава само ако има тежко данъчно бреме и то не позволява на бизнеса рязко да дръпне. За да избегнем този сценарий, настоявах да не вдигаме данъци. Затова депресия у нас няма да има. Вариантът, за който говори Хърсев, е възможен за други държави. Например, за Румъния прогнозата е отново за малък отрицателен ръст през следващата година, но те си вдигнаха данъците.

- Не трябва ли да имаме план Б, който да ни защитава от негативни сценарии? Или пак ще правим актуализация?

- Не, дотам няма да се стигне. Актуализацията тази година се получи не поради грешни прогнози. Тя се наложи заради допълнителните данни за анекси и договори за финансови ангажименти, които ние нямахме, като влизахме миналия ноември в бюджетната процедура. Обаче вече сме над 1 г. на власт, всички тези анекси са излезли наяве, така че няма да има лоши изненади. Единствената изненада може да дойде от европейската икономика. 

- Във вътрешен план натискът за повече пари е голям. След като обсъдихте проектобюджета в правителството, останаха ли ви приятели?

- Останаха ми приятели. Всеки министър иска да има по-добър бюджет, но те разбират, че тези пари отнякъде трябва да дойдат. В общия кюп има толкова, колкото сме събрали. Няма обаче министерство с намалени разходи спрямо тази година, има 5-6, на които разходите са увеличени. Това са здравното, социалното, отбранителното, екологичното министерство, както и МВР. За инфраструктура също има допълнителни пари, защото регионалният министър Росен Плевнелиев работи много добре.  Разбира се, всички министри казаха, че им трябват повече пари. Аз казах: "Бюджетът за 2011 спрямо 2010 г. е по-добър, но това са възможностите."  Да не забравяме най-важното - ние сме дясна политическа сила. Това, че не увеличаваме данъци, предпоставя по-добър икономически растеж в бъдеще. Преразпределението през бюджета пада през 2011 г., такава е нашата целенасочена политика. По този начин домакинствата ще разполагат с повече пари, които държавата няма да изземва.

- Преди време казахте, че ще давате повече пари само срещу реформи. Това означава ли, че сферите, за които има ръст на разходите, вече са реформирани?

- Министерството на отбраната е сред тези, които направиха най-много реформи. Там централната администрация беше съкратена, а и представиха петгодишна стратегия за развитие. Мога да кажа, че министър Аню Ангелов най-добре се вписа в политиката "пари срещу реформи". По подобен начин стоят нещата в регионалното министерство. Там реформата се изразява в по-добра усвояемост на средствата от европейските фондове за инфраструктура, както и по-голяма прозрачност при търговете за изпълнители.

- Здравеопазването обаче не може да се похвали със съществено реформиране.

- В здравеопазването случаят е по-особен. Много се работи, за да се прокарат реформи. Имаме две-три реформи, които са почти готови. Законът за лекарствата след седмица-две ще влезе в Министерски съвет. Законът за лечебните заведения вече е на първо четене в парламента. Така че в здравеопазването има предпоставки за реформи. Допълнителните пари там са вид поощрение, за да може 2011 г. да е годината на голямата реформа, 11 години след като са правени за последно някакви промени в този ресор.

- Вече намерихте 65 млн. лв. за разплащане на дългове към болници. Това означава ли, че се поддадохте на политически натиск, за да се намали напрежението в системата?

- Ние по принцип искаме във всички системи да има по-малко напрежение. В случая това е система, която не е реформирана дълго време, и проблемите са огромни. Трябва обаче да им търсим решение. Ние знаем, че от януари до юли се натрупаха около 125 млн. лв. задължения в болниците и бяхме казали, че през първото тримесечие на 2011 г. ще се разплатим. Миналата седмица обаче президентът на Евростат, който беше в България, потвърди нашите данни, че за второто тримесечие българската икономика вече има растеж. Нашите прогнози се сбъдват и това означава, че в края на годината ще имаме повече приходи, следователно може тези 65 млн. лв. да ги платим сега. Механизмът, по който това стана, е, че понеже имаме малко повече приходи, не ни се налага да вземаме допълнителни заеми и спестяваме от лихви. Надявам се това да свали напрежението в здравеопазването.

- Едно от исканията на лекарите е парите на здравната каса да се извадят от консолидирания бюджет. Какво ще се промени, ако тези пари не се управляват от Симеон Дянков?

- Нищо няма да се промени и всъщност е невъзможно това да се направи по статистическата методология на Евростат. Така е, защото в консолидираните бюджети на държавите от ЕС влизат всички приходи, които са натрупани от данъци и осигуровки. От тази гледна точка, след като здравната каса се запълва от здравните вноски, няма никакъв начин тези пари да се извадят от консолидирания бюджет. Затова не си заслужава да обсъждаме такива идеи. Хубаво е да се знае и механизмът, по който здравната вноска се събира. Тя отива директно по сметка в БНБ. Макар че е част от консолидирания бюджет, тя не е в ръцете на финансовия министър. Нямам право по закон да вадя пари оттам за каквото и да било.

- Единственото, което може да се направи, е БНБ да инвестира тези пари.

- Точно така. БНБ може да мисли за начини на инвестиране, които да носят по-голяма доходност. В момента тези пари са инвестирани в нисколихвени инструменти и носят малък доход. Спомняте си, че за част от фискалния резерв преди година имах идея да се инвестира по-доходно. Тогава това не беше прието с въодушевление.

- Лекарите искат също портфейлът "здравеопазване" да премине към ресорите на другия вицепремиер - Цветан Цветанов. Готов ли сте да му го дадете?

- Здравеопазването е главна отговорност на здравния министър. Задачата на вицепремиерите е да помагат, ако е необходимо. При криза има такава необходимост. Аз съм убеден, че малко хора могат да си спомнят ресорите на вицепремиерите в предишното правителство. Въпросът е, че правим тежка реформа. Затова и моята роля стана по-видима. Доколкото разбирам, лекарите по някакъв начин искат да се използват парите от резерва на здравната каса, а това не може да стане, независимо кой е ресорният вицепремиер. 

- По-бедни или по-богати ще бъдем догодина?

- Растежът, който обсъждахме, е реален. Това означава, че като цяло България ще стане малко по-богата през следващата година. Имаме предвид, че 2009 и 2010 г. бяха трудни, така че всички очакваме 2011 г. да е малко по-лесна.

- Все пак ще отпуснем ли поне една дупка на колана?

- Да, само една.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация