31.03.2007 г.

Водещ: Здравейте!

Пламен Орешарски: Добър ден!

Водещ: Може ли да се каже така, че се сменя МВФ.

Пламен Орешарски: Зависи от гледната точка. Ако ние имаме нужда само и единствено отвън да ни дават съвети, как да водим икономическата си и фискална политика, тогава можем да употребим израза, че Европейската комисия сменя фонда. Аз бих интерпретирал по друг начин, България натрупа през последните 10 години доста капацитет по отношение на воденето на благоразумна фискална и макроикономическа политика и по-скоро бих искал и в следващите години, не някой отвън да ни подсказва каква политика да водим, а по-скоро ние сами да вземаме благоразумни решения и отвън по-скоро да подкрепят политиката, която водим. Между впрочем на последния ЕКОФИН беше разгледана българската конвергентна програма, тук ще отворя една скоба за по-широката публика.

Водещ: ЕКОФИН, това е Съветът на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси?

Пламен Орешарски: Точно така. Това е Съвет на финансовите министри на 27-те страни. А конвергентна програма е всъщност плановете за макроикономическа политика в тригодишен план, които всяка страна-членка облича в конвергентна програма. Ех, някой страни и в стабилизационни програми, тези които са с прекомерен бюджетен дефицит, в това число и някой стари членки съставят стабилизационни програми, които са еквивалент на конвергентна програма. И тези конвергентни програми се разглеждат от Европейската комисия и се одобряват на ЕКОФИН съветите, а т.е. конвергентните програми са форма на взаимен контрол, бих използвал израза от 27-те страни относно макроикономическите политики, които всяка една отделна страна води, тъй като вече трябва да свикваме с мисълта, че България и централните власти, правителството на България има отговорност не само и единствено пред българските граждани ами и пред гражданите на останалите 26 страни членки дотолкова доколкото ние сме ефективен член на този съюз.

Водещ: Така и във вторник ЕКОФИН одобрява българската конвергентна програма. След това какво следва?

Пламен Орешарски: За да изпълним...

Водещ: Не, след това какви други документи трябва да бъдат одобрени, за да започне ефективното превеждане на европейски пари?

Пламен Орешарски: Това е малко друга тема, макар да имат пряка връзка помежду си. Знаете че националната стратегическа референтна рамка беше изпратена в Брюксел още в началото на годината. Програмата за реформи, националната програма за реформи също беше съставена и изпратена в Брюксел. Очакваме и по двете коментарите на Брюксел.

Водещ: Тоест, няма връзка конвергентната програма, ако не ни я одобрят ще идват ли европейски субсидии има ли връзка между тази програма.

Пламен Орешарски: Вижте няма механизъм по който да не ни я одобрят. Могат да ни я поправят, т.е. да ни направят бележки и да я поправим. Ние не сме предприсъединителна страна вече, не сме в период на предпресъединяване, когато могат да не ни одобрят документи. Могат да ни критикуват, могат да ни дадат препоръки, могат да ни върнат програмата да я поправим.

Водещ: Това е същото като МВФ. И на тях им казвахме какъв ръст очакваме годишно на заплатите, каква инфлация очакваме.

Пламен Орешарски: А, не бива да очакваме да бъде съвършено различно дотолкова, доколкото концепциите за водене на икономическа политика не са концепции на МВФ или на Европейска комисия. Те са разумните концепции, които се подкрепят както от МВФ и Европейската комисия, така струва ми се, и от всички независими институции, които наблюдават развитието на всяка страна, в това число и на нашата.

Водещ: Добре, по-нататък ще говорим какво точно сме им казали точно по тези въпроси за средната заплата, за инфлацията когато коментираме вътрешните ни въпроси. Още малко на европейската тема за Европейските фондове. Заплашена ли е България от лишаване от европейските пари, какъвто намек прави вчера ДПА, говорейки за санкции заради бавното темпо на провежданите от България, тук включва и Румъния, реформи.

Пламен Орешарски: Не, пряко не е заплашена от санкционирането на решението на фондовете. Пак ще повторя.

Водещ: ДПА пише че няма да получаваме селскостопанските субсидии.

Пламен Орешарски: Отново ще повторя, че страната има достъп до тези около 13 млрд. евро за следващите 7 години, от които малко над 5 млрд. евро за агро-фондовете и около близо 7 млрд. - за структурните и екофизионния фондове и изключително от нас зависи какъв процент от тези фондове ще усвоим от нашата подготовка на равнище програмиране, на равнище капацитет на усвояване, на равнище изпълнение на мерките.

Водещ: По кои оперативни програми има най-сериозни въпроси от Брюксел? Вярно ли е предположението на в-к "Политика", че най-проблемни са регионалното развитие и транспорт?

Пламен Орешарски: Не е вярно. По всяка програма очакваме коментари на Брюксел. Между другото оперативните програми, това пропуснах да кажа, също са изпратени в Брюксел в началото на март. Очакваме коментарите и аз се надявам една част от оперативните програми да бъдат одобрени, да вярваме преди летните ваканции, друга част в ранната есен, която ще отвори реално достъпа до тези фондове.

Водещ: Тоест, есента ще бъдат, ще започне получаването на пари в България.

Пламен Орешарски: Реалистичен срок. Да, нито оптимистичен, нито песимистичен. Може да се каже септември-октомври, ще бъдат утвърдени оперативните. Като през това време бързам да отбележа, през това време напълно е възможно да получихме коментари да доработим някой от тези оперативни програми съобразно коментарите и не бива да правим драма от това.

Водещ: Колко пари?

Пламен Орешарски: Изготвянето на програмите е въпрос на комуникация между комисията и всяка страна членка. Казвам го умишлено, тъй като ние доста драматично приемаме всеки коментар от Брюксел, а това е нормално. В хода на взаимното съгласуване е нормално да ни се правят бележки, да поправяме част от оперативните програми в отделни раздели. Това е практиката на Европейската комисия и взаимоотношенията на Европейската комисия с всяка страна-членка.

Водещ: Колко пари ще даде българският бюджет, за да бъдат финансирани проектите, за които ЕС ще даде тези близо 7 млрд. и отделно 5 млрд. за селското стопанство?

Пламен Орешарски: Ние сме предвидили съфинансиране в размер на 15 и 20%. По някой оперативни програми, минималния размер ще бъде 15, по-други 20, така че средно 17-18% средства от държавния бюджет ще допълнят средствата, които ще изтеглим.

Водещ: Това какво значи - около 3 млрд. евро.

Пламен Орешарски: Да, между 2 и 3 млрд. евро за тези 7 години.

Водещ: А ще се върнат ли тези пари у дома в Европа. Това е една теза от седмицата на в. Експрес, правейки сравнение каква част от търговете се печелят от чужди, от европейски фирми, всъщност се връщат в Европейският съюз в сравнение например с Унгария където над 90% от търговете се печели и от местни фирми.

Пламен Орешарски: Мисля че така поставен въпросът е не особено коректен, защото търговете ще се правят в условията на българския Закон за обществените поръчки. Ограничения за участие на българския бизнес и на българските фирми практически няма, особено по по-малките оперативни програми с меките мерки, конкурентноспособност, човешки ресурси, предполагам че там голяма част от проектите ще бъдат изпълнявани от български фирми. Те са достатъчно малки проекти, за да заинтересуват мощните големи западни компании. И обратно, струва ми се, че в някой оперативни програми, транспорт, околна среда, където проектите са по-големи и ще има по-остра конкуренция, българските фирми ще срещнат конкуренция в лицето не само на европейски компании, ами на традиционно силно представящи се компании на местния пазар, турски, македонски. Така че от нашите компании зависи колко търгове ще спечелят и колко проекти ще изпълнят.

Водещ: Друга евротема. Подаването на молба за членство на Европейския валутен механизъм, което обявихте че ще направите на 20 април.

Пламен Орешарски: Не, нищо. Бързам да отбележа че не съм обявил, никога не съм обявил и бих се въздържал да коментирам тази тема, защото диалогът, който провеждаме с Европейската комисия и с Европейската централна банка е в работен стадий.

Водещ: Значи нещо криво са ви разбрали. Откъде дойде това 20 април?

Пламен Орешарски: Не мога да кажа. Често журналистите са по-нетърпеливи и понякога добавят условия, които никога не са оповестявани.  

Водещ: Защото излиза че ако подадем сега молба, там се стояло в този валутен механизъм две години минимум и 2009-2010 г. България вече трябва да е с евро. А интересно защо Полша, Чехия и Унгария не кандидатстват?

Пламен Орешарски: Да, това е така. Европейският валутен механизъм е вид тестов период, през който петте Маастрихтски критерия, всяка страна доказва, че ги покрива устойчиво. След влизането в ERM-II или въпросния валутен механизъм, две години е минималният престой, той може да бъде и по-дълъг в зависимост от покритието на критериите. И от тази гледна точка за нас е по-важно да покрием критериите, а не да броим дните, месеците или годините, защото дори и за нас ще бъде доста негативно, ако не сме покрили критериите, но въпреки това влезем в еврозона. Това ще крие доста по-големи рискове за българската икономика отколкото за еврозоната.

Водещ: Сега половината от българите ви казват "браво", защото според едно международно проучване 47 % от българите били против еврото, понеже чакат да им поскъпне животът.

Пламен Орешарски: Нека ви кажа няколко неща. Първо, българският проект, който излезе успешен и съдейства за макроикономическа стабилизация, не е еврото, а е паричният съвет. И за нас е много по-важно да обезпечим в следващите периоди гладкото функциониране на паричния съвет. Ако ние това направим, до голяма степен ние обезсмисляме срока, в който ще приемем еврото. Защо? Ние и сега по същество работим с евро. Левът представлява еквивалент на еврото и колкото по-добри условия осигурим следващите години за гладко функциониране на паричния съвет, толкова по безпрепятствено ще заменим лева с евро и не очаквам никакви ценови флуктоации.

Водещ: Кога очаквате да стане тая замяна?

Пламен Орешарски: Вие го казахте. Минимум след три години. Максималните срокове нека не ги коментираме. Но пак ще повторя, важното е да покрием критериите. Между другото понеже поставихте въпроса защо някой страни не си поставят по-амбициозни цели.

Водещ: Но те са сериозни държави. Значи имат аргументи.

Пламен Орешарски: Повечето от тях не покриват тези критерии. За сравнение към настоящия момент България покрива четири от петте Маастрихтски критерия и единственият, който не сме покрили и който в следващите няколко години ще имаме известни проблеми е инфлационният критерий. Но страните които вие цитирахте не покриват два-три и повече критерии.

Водещ: В тази конвергентна програма, която е била приета от ЕКОФИН, пишело, че очакваната инфлация през следващите три години е 3-4 %. Вярно ли е?

Пламен Орешарски: Да, това е в макрорамката ни, още когато...

Водещ: А колко трябва да е по Mаастрихския критерий?

Пламен Орешарски: Около три, малко под три. Маастрихтският критерий се изчислява текущо. Инфлацията в трите най-добре представящи се страни плюс допустим коридор над него, така че цифрата не е фиксирана. Практиката от последните години показва че референтната стойност е малко под три.

Водещ: Тоест сега, ако го закъсат европейците и другите европейски държави и инфлацията им скочи, ние ще покрием критерия без нищо да правим.

Пламен Орешарски: Да, формално така ще се получи. Инфлацията не скача обаче така произволно, тъй като преобладаващата част от европейските страни имат изключително стегната макроикономическа и фискална политика, и изключително добър контрол от тази гледна точка върху инфлационните процеси.

Водещ: Сега да отчетем първото тримесечие, днес е последният му ден. Как седят нещата с данъчните приходи, за които вие имахте притеснения?

Пламен Орешарски: Данъчните приходи са съобразно очакванията ни. А предварителните данни към тримесечието, сочат, че общите данъчни приходи ще бъдат преизпълнени в порядъка на около 15 % спрямо първите три месеца на предишната година. В структурно отношение обаче имаме известни проблеми с приходите от Данък добавена стойност, проблеми, за които ние доста говорихме предната половина на предната година, т.е. втората половина на предишната година в хода на подготовката на бюджета за тази година. Има обективни предпоставки, въведохме нов Закон за ДДС, който е напълно хармонизиран с Шестата директива на Европейската комисия.

Водещ: И по него се събира по-малко.

Пламен Орешарски: Той е по-либерален. Той е доста по-либерален, в сравнение с действащия у нас до края на 2006 г. Основният фактор, има много фактори, които го отличават от стария, но основният фактор е изпускането на около месец и половина спрямо предходния режим. Т.е. сега българските данъкоплатци, които внасят стоки от Европейския съюз декларират месеца, следващ месеца на доставката. За сравнение при предишния закон плащането на ДДС ставаше веднага още на границата. Това е ключовият фактор, обективен, пак повтарям, от който се притеснявахме и който планирахме като фактор, който ще доведе до известни загуби. Тези загуби са планирани в определена степен в бюджета. Спомняте си, че при дискусията на бюджет 2007, планирахме около 450 млн. лв. по-малко приходи от 90 на сравнителна база. Очакваме в следващите месеци приходите и от този данък да се възстановят на обичайните или близки до обичайните равнища. Но имаме готовност и правим административни усилия на този етап да пресечем възможни опити за източване на ДДС. Работим с МВР, прокуратурата, имаме много добра координация с тях, предстои да обсъждаме сигнали, които имаме за тези първи няколко месеца от лоши практики, практикуващи...

Водещ: Каква например нова евросхема са хванали.

Пламен Орешарски: Не бих коментирал, не бих коментирал такива детайли. Предполагам, че няма да са интересни за по-широката публика. Ще си запазя възможността да го коментирам със специализираните органи на МВР и прокуратурата.

Водещ: А, ако нещата обаче не се оправят, не започнат да постъпват според очакванията ви приходи в бюджета от ДДС. Какви мерки и промени в данъчното законодателство мислите да направите?

Пламен Орешарски: Рискове винаги има, но аз вече изразих увереност, че ще се справим с приходите от ДДС. Това показва междувпрочем и цифрите ако се проследят приходите за януари, февруари и март, тенденцията е много благоприятна и нямам сериозни притеснения.

Водещ: А тази реформа, която мислите да направите в Националната
Агенция за приходите има ли връзка със събираемостта на данъците. И която впрочем стана основание да се говори през седмицата за напрежение на вас лично с БСП, които защитавали 33-те териториални дирекции.

Пламен Орешарски: Аз, не знам точно какво е коментирано. Знаете, че реформата и стартирането на НАП беше миналата година. Това, което се коментира понастоящем е елементи, които да усъвършенстват работата, а не някакви кардинални реформи в нас, така че струва ми се, че на този етап има известно неразбиране и прекомерни...

Водещ: Няма ли да направите от 33 териториални дирекции между 6 и 10.

Пламен Орешарски: Естествено, че няма да ги направим така. 33-те дирекции ще си останат така, както са си работили досега и пак ви казвам, очевидно има някакво неразбиране, което предстои да се дискутира, за да се осъществи оптимизиращите промени в една по-спокойна среда, а не в условия на истерия, тъй като на никого не е потребно в момента, особено в първата година на членството, където рискът на повишение на приходите е малко по-голям. Не са необходими коментари на неща, които в основата не са верни.

Водещ: А добре, докъде стига това неразбиране с някой среди от БСП. Имате ли заместник вие в момента от БСП - Георги Кадиев, зам.-министър ли е след като си подаде във вестниците оставката или не е заместник?

Пламен Орешарски: Аз нямам информация да си е подал оставка. Не ме е уведомил да си е подал оставка. Георги Кадиев си изпълнява функциите на зам.-министър.

Водещ: Вие даже я коментирахте, господин Орешарски, тая оставка, че всеки си избира пътя в живота, нещо такова бяхте казал.

Пламен Орешарски: Да, мога да повторя, че всеки може да си подаде оставката. Но към настоящия момент никой от заместниците ми не си е подавал оставката.

Водещ: Т.е. Георги Кадиев си е зам.-министър на финансите и нямате никаква информация, че това ще се променя.

Пламен Орешарски: Разбира се че си е заместник-министър и мога да оценя работата му като удовлетворителна, така че струва ми се в този случай също има излишен шум, от части предизвикано от едно негово интервю, разбира се.

Водещ: А излишен шум ли са коментарите за ваши сблъсъци с министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, специално за пенсиите. Има ли пари да вдигнете пенсиите не с 8.5%, а с 10%.

Пламен Орешарски: С министър Масларова винаги сме имали много добри взаимоотношения. Продължаваме да имаме такива. А това че в отделни аспекти на макроикономическата политика имаме противоречия, е по-скоро естествено, отколкото да търсите субективни елементи. Разбира се, че работата на социалния министър е по-различна, отколкото на финансовия министър. А по отношение на конкретния ви въпрос за пенсиите, какво значи в бюджета да има пари за по-високо увеличение на пенсиите. В бюджета има точно толкова пари, колкото е гласувано от парламента и нито лев повече.

Пламен Орешарски: А той парламентът беше гласувал 8.5. 8.5 и бюджета има за 8.5%. Всяко отклоняване от параметрите по бюджета предполага източник, по-добро изпълнение на приходите или икономии на разходите, не е невъзможно бих искал да заявя, и в минали години сме правили подобни неща, когато намерим източник, това вместо един разход да направим друг или имаме по-добри приходи от планираните пак от парламента и одобрени със закона и част от това преизпълнение на приходите се насочи в някое разходно направление. Но въпросът дали има пари в бюджета от тази гледна точка не е достатъчно коректен.

Водещ: Сега ще има или няма да има увеличение на пенсиите? Вие ако трябва да вземете това решение. Като експерт какво ще предложите - ще има ли увеличение 10%?

Пламен Орешарски: Аз изпълнявам Закона за бюджета. Законът за бюджета е разчетен 10% актуализация на заплатите в публичния сектор и 8.5% актуализация на пенсиите.

Водещ: А как гледате на идеите да се ползват фискалният резерв?

Пламен Орешарски: Нека да уточним този въпрос. Ако до средата на годината има политическо решение за 10 на сто актуализация на пенсиите, ще направим всичко възможно да го обезпечим финансово.

Водещ: А да се бърка в резерва? Има най-различни идеи.

Пламен Орешарски: Пак подчертах какви са източниците, или ще предложим икономии на определени разходи, или ще видим как върви изпълнението до май-юни, има време ще се очертават тенденции. Така че източник ще намерим, пак подчертавам, ако има такова политическо решение.

Водещ: Пак ви питам за идеите да се вземат пари от резерва за най-различни работи, то не само за пенсии.

Пламен Орешарски: Резервът, тук в коментарите, според мен също има известно неразбиране. Резервът не може да бъде източник на разход, каквото и да се харчи това се отразява по бюджета. И отново трябва да се намери източник. Резервът може да бъде източник на разходи, ако разходите, извънредните са толкова големи, че бюджетът да отиде на дефицит. Тогава този дефицит ще се финансира от фискалния резерв, от изменение във салдото на фискалния резерв. Но няма механизъм, по който да се вземат пари от резерва, да се изхарчат и това да не се отрази на дефицита на бюджета.

Водещ: Сега като заговаряте за дефицит стигаме до въпроса, който не съм сигурен колко от слушателите ни разбират, почти като заклинание звучи това, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Но според коментарите, които МВФ прави, България няма да може да изпълни очакванията на правителството за около 13.5 % от БВП и ще отиде на 15.5 - 16 %. Това какво би означавало, проблемът бил в голямото вътрешно търсене.

Пламен Орешарски: Прав сте. Дефицит по текуща сметка говори на малко хора нещо. Затова ще се опитам да поясня, че дефицитът по текущата сметка има в основата си дефицитът по външнотърговския баланс и по външнотърговския обмен. За съжаление в последните години с ускоряване на растежа и с притока на чуждите инвестиции, негативното външнотърговско салдо расте, откъдето расте и дефицитът по текущата сметка. На обикновен език това означава, че внасяме доста повече, отколко изнасяме. Това е в резултат на точно така на солидното вътрешно търсене, изпреварващо възможностите на икономиката ни да го посрещне.

Водещ: Т.е. да го произведе. И заради това внасяме, купуваме чужди работи и закъсваме.

Пламен Орешарски: Затова потребяваме вносни стоки, все повече. И това е ключов рисков фактор в средносрочен план. Това е факторът, който ни кара ние, в Министерство на финансите да бъдем по-предпазливи, не защото сме лоши хора там, а защото мислим не само за днес, а мислим и в средносрочен план за запазване на макроикономическата стабилност. Това предполага известни мерки за контрол на публичните разходи, дотолкова доколкото правителството не може да контролира разходите на домакинствата и на бизнеса, единственото, което може да прави е да контролира своите разходи и по този начин да компенсира недостатъчните спестявания в сектора на домакинствата и сектора на бизнеса. Дефицитът по текущата сметка за миналата година ни е 16.3 %. Той е най-високият в Европа след Латвия, където е около 20 %. Това предполага още по-внимателна макроикономическа политика тази и следващата година.

Водещ: Малко за данъчната политика. Какво мислите за единен корпоративен данък, единни данъчни ставки, не само корпоративни, в цяла Европа, в целия Европейски съюз.

Пламен Орешарски: Това е фантазия. Всичките държави-членки са много ревниви към равнището на прякото облагане и те го възприемат с основание. Аз също се присъединявам към това мнение, че това е елемент на икономически суверенитет и на свобода на отделните правителства да правят политики, в случая данъчна политика.

Водещ: Иначе ние трябвало да си вдигнем десетте процента корпоративен данък, защото няма да сложат толкова нисък, ако има въобще?

Пламен Орешарски: Ако хипотетично приемем, че Европа ще върви към уеднаквяване на ставката - да, вероятно ние ще трябва да си вдигнем данъка, но пак повтарям, това е фантазия, не очаквам в следващите поне пет години, да не споменаваме по-дълга цифра, да има разбирателство по този въпрос.

Водещ: Добре, а като е нисък този данък, през тези три месеца виждате ли вече някакъв ефект, защото знаете ли, например вестник "Пари" под главата си тази седмица е обобщил "Първи си тръгва Мегле, след това "Американ стандарт, "Шел газ" продаден във Франция, Уни лъвър отлетяха в Румъния", противно на очакванията, че ние като сложим много нисък данък, тук ще започнат да идват големи чужди инвеститори, се откриват примери за тръгващи си инвеститори.

Пламен Орешарски: По никакъв начин не бих направил връзка между равнището на облагане и корпоративните решения, например на "Американ стандарт", една от големите уважавани компании, да излезе от съответния бизнес, в това число и от България, въпреки че България е най-добрият им завод от тяхната глобална система. Те просто имат корпоративно решение да не се занимават повече с този бизнес и да го разпродадат, за да се съсредоточат върху другите им производства, считат, че в тях имат сравнителни преимущества, но това са техни корпоративни планове. И от моя гледна точка нямат никаква връзка с равнището на корпоративно облагане у нас, нито с инвестиционния климат у нас. Да, винаги има компании, които и излизат, не само влизат, трябва да свикнем с тази мисъл, че наред с влизащите компании, между другото никой не отбелязва влизащите компании, а се използва поводът в момента, че няколко компании преструктурират своята си дейност, и в бъдеще ще има такива моменти, когато инвеститори, които продават бизнесите си, в това число и в България функциониращи нали, по същество може да обясни, че те напускат. Но в същото време някои купуват тези бизнеси, т.е. влизат в страната.

Водещ: В по-дългосрочен план предвиждате ли следващата година да се променят отношенията между данъчните ставки за бизнеса и личните данъци? Нещо впрочем критикувано като политика от десницата? Те казват прекалено много плащат хората, които работят.

Пламен Орешарски: Десницата би трябвало да има друга теза. Не да пледира за намаляване на потребителските данъци, а на корпоративните данъци, но у нас, както винаги, има известно объркване между тезите, а ние имаме сравнително добро съотношение между корпоративно и лично подоходно облагане, с предимство за корпоративното, което създава стимулите за растеж. Потребителските доходи и високото потребление не създава стимули за растеж, то създава стимули за външноикономически дефицити, както виждаме в последните години. Ако видим практиките на другите страни, ще ви дам за пример най-често използваният - Ирландия. В Ирландия корпоративният данък е 12.5%, а личният подоходен данък в най-горната си ставка е 42%. Това не пречи на Ирландия, напротив, това е целенасочена политика да се насърчава развитието, а не текущото потребление.

Водещ: Това във връзка и с това колко много купуваме и това ни затруднява.

Пламен Орешарски: Това е и във връзка с основния ни макроикономически риск, но това е и във връзка с нормалната икономическа логика. Както виждате, при Ирландия спреда между разликата между корпоративен данък и личен подоходен данък е двойна в сравнение с нас, но това не ги притеснява, напротив, те така считат, че е благоприятно за развитие на икономиката. Ние както винаги имаме по-различни мнения от рационалните.

Водещ: Уверено звучите, видяхте ли шегата в "24 часа"- "Орешарски пада от стола", обаче не в правителството, ами като сте бил в кабинета на министър-председателя, нещо паркетът бил неравен, паднал сте и това става повод за ремонт на кабинета.

Пламен Орешарски: Няма вечни столове и в прекия, и в буквалния смисъл. Статията беше по повод на остарелите мебели в кабинета на премиера. Чак падане не е имало, но ако така ще звучи по-добре за публиката, може и така да се интерпретира, че един стол, на който краката доста се клатеха, нали очевидно стар стол, беше сменен.

Водещ: Пламен Орешарски, министър на финансите, гост на "Седмицата".