Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Още по темата

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев пред сп. "Мениджър": Очакваме най-лошото и се надяваме да се случи нещо по-малко лошо

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев пред сп. "Мениджър": Очакваме най-лошото и се надяваме да се случи нещо по-малко лошо
Снимка: Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев пред сп. "Мениджър": Очакваме най-лошото и се надяваме да се случи нещо по-малко лошо

29.03.2022 г.

- Г-н Василев, ако трябваше да предложите бюджет по време на войната в Украйна, какви фактори и индикатори щяхте да заложите?

Със сигурност по-голяма инфлация. Като наблюдаваме какво се случва с цените на хранителни продукти, енергоизточници - това е даденост. Бих заложил и на малко по-големи резерви, свързани с посрещане на неотложни разходи за хуманитарна помощ. Не може да оставим на улицата бежанците от Украйна. В бюджета на военното министерство има големи резерви за мобилизация, горива, допълнителни боеприпаси. И бих предвидил малко повече разходи, свързани с продоволственото обезпечаване на страната. Въпреки че те са и разход, и приход, каквото е изкупуването на зърното. Държавата го изкупува, а след това се продава обратно на пазара. Тук идеята е да има продоволствена сигурност при възможно най-лошите сценарии - драматичен спад в производството през 2022 г. или други, за да имаме сигурност до следващата реколта през 2023 г., да има хляб и фуражи.
- Кои са най-лошите сиенарии, за които правителството се готви?
Не искам да влизам в тях, за да не създаваме паника. Но по сценариите, за които се готвехме, сега през март се развиват по възможно най-лошия начин.
Готвехме се за война и тя се случи. Очакванията за пълномащабна атака и продължителни битки също се сбъднаха. Тежките санкции, които прогнозирахме, са факт. Предвиждаме наши ходове и при потенциалното спиране и драстичното намаляване на доставките на газ и петрол. Готвехме се за сериозна продоволствена криза - зърно и основни хранителни продукти. Виждаме, че на световните пазари има недостиг и цените са изключително високи. Подготвяме се и за голяма бежанска вълна. C други думи: очакваме най-лошото и се надяваме да се случи нещо по-малко лошо.
Как ще изглежда на фона на тази картина актуализацията на бюджета, която се очаква през юни?
Идеята на актуализацията е да може политиките по различните области да могат детайлно да бъдат разписани от всяко министерство и след това да влязат в нея. Според това по кой сценарий се движим и как се развива ситуацията в Украйна, може да се наложи да се предприемат и други действия в бюджета, да се заделят допълнително буфери, или още средства за непредвидени ситуации. Към март бюджетът издържа. Не очакваме да има проблеми до юни. Но е прекалено рано за подробности. Трябва да видим какво ще стане на международните пазари на зърно, петрол, газ. Не е изключено дотогава да включим и събития, които вървят по много черни сценарии - инфлация и търговски потоци. Към тях може да имаме по-голяма видимост май-юни.
- Как се овладява инфлацията в такава ситуация?
С това, което правим към момента - увеличаване на продоволствената сигурност, диверсификация на доставките на петрол към "Лукойл", така че да осигурим непрекъсваемост, търсене на алтернативни източници на газ. Към март се прави нов сегмент на електроенергийния пазар с 12-24-месечни дългосрочни договори, които ще са на значително по-ниски цени. И това ще облекчи разходите за ток и на бизнеса, и на домакинствата. Това са мерки, с които би могло да се намали инфлационният натиск. Но истината е, че ако котировките на пшеницата и петрола останат, където са в момента, или се качат нагоре, инфлация ще има. И тя ще бъде повече от Заложената в бюджета.
- Откъде идват 40% неруски петрол в България и как може да се увеличи този дял?
Това е петрол от Персийския залив. Такава е фирмената политика на "Лукойл". Останалото количество идва основно от Русия. Ние сме разговаряли с тях. Има възможност рафинерията да премине на неруски доставки, които да не попречат на това, което става на вътрешния пазар. Но изисква по-сложно планиране, защото танкерите идват от по-отдалеч. Като цяло не очакваме да има прекъсване на доставките на вътрешния пазар. Направихме и проверка на наличностите по бази - търговски и в резерва. Има достатъчен 90-дневен буфер при пълно прекъсване на доставките.
- Как се правят реформи в енергийния сектор при тази война в Украйна?
При електроенергийния сектор добрата новина е, че в голямата си степен е български. За разлика от съседна Гърция, където 40% от тока се произвеждат в газови централи. И немалка част от газа там идва от "Газпром". За българската консумация на природен газ има трасета и варианти да се осигурят доставки без "Газпром". Това може да стане през терминалите за втечнен газ на Турция и Гърция - по реверсните връзки, които съществуват. Също така може да предприемем стъпки за ограничаване на консумацията на газ. От много време говорим за геотермална енергия, но работата тук се ускорява и може да се ползва за отопление, оранжерии. АЕЦ "Козлодуй" е заредена с ядрено гориво до 2025 г. - там имаме време за реакция. Основните енергоизточници може да ги подсигурим. Да, металите ще се оскъпят, но за цял свят. Така че нямаме твърда физическа Зависимост, от която да не можем да се откъснем. Но цената на откъсването е доста висока.
Обмисля ли се вариант да намалите или да премахнете временно акцизите върху горивата?
Това трябва да е синхронизирано общоевропейско решение. Ако България махне акцизите и горивата станат драстично по-евтини, единственото, което ще се случи, е да бъдат изкупени и изнесени в съседни европейски държави. Така няма да получим акциза и ще платим пазарната цена на горивото. Имаме горчив опит с горивата, ако си спомняте събитията в бивша Югославия. Ако се действа в такава посока, тя трябва да бъде координирана с ЕС.
- А какво бихте направили с тези огромни излишъци, които ще се натрупат от акциза при по-високите цени на горивата? Бюджетът бе смятан на около 80 долара за барел, а през март цената скочи до близо 140 долара.
140 долара за сорт "Брент", но ако погледнем "Урал", цената не е толкова висока. Това ще се погледне като приход и по време на актуализацията ще бъде разпределен. Вероятно е да има допълнително увеличение на пенсии и социални плащания. Защото, ако инфлацията тръгне нагоре, всичко това трябва да бъде индексирано.
- Кога да очакваме първите плащания по Плана за възстановяване?
Планът за възстановяване отне малко по-дълго време. Както казах и миналата година, много по-важно е да бъде правилен, отколкото бърз. Давам и пример. Планът, който ние Заварихме, имаше парогазова централа. И затваряне на 1600 мегавата в Маришкия басейн на въглищно производство. Представете си, ако бяхме започнали да изпълняваме този план, в момента в каква ситуация щеше да бъде държавата. Заменяме 1600 мегавата български ресурс с 1600 мегавата вносен ресурс - газ, За който единственият доставчик е "Газпром". Азерският газ няма как да подсигури такива количества, за да работи централата. Този проблем бе разрешен. Да, има намаление на емисиите от C02 на въглищни централи, но може да ги ползваме, когато ни трябват. Парогазовата централа бе заменена с голяма инвестиция в съхранение - производство на батерии, които да бъдат инсталирани в подстанциите на Електроенергийния системен оператор и да можем да ги ползваме в нощния пик. На финалната права сме на одобрението от страна на Европейската комисия. Първите плащания ще дойдат през лятото.
- Ще търсим ли авансово финансиране?
Авансите ще дойдат по конкретни проекти, когато те започнат. За разлика от европейските програми, ако не се изпълнят заложените реформи, всички средства, свързани с изпълнението, след това ще трябва да се връщат.
- Трусовете в европейската икономика поставят ли под въпрос приемането на еврото от България?
Заложили сме датата 1 януари 2024 г. Техническата подготовка върви добре. Не виждам причина да не приемем еврото. Точно тези трусове ще доведат до по-голямо интегриране на европейската икономика. Говори се за общи енергийни доставки, а не всяка страна да си прави отделни договори. Ще се търси и по-добра интеграция на всички пазари. Видяхме и какво стана в Австрия, където руски банки имат сериозно присъствие на нейния пазар. Там изваждането на "Сбербанк Европа" не предизвика сериозни сътресения, защото Австрия е в еврозоната. Използвайки големината и ресурса на Европейската централна банка, това мина като затваряне на някакъв малък банков клон. Колкото повече сътресения има да понасяме, толкова по-добре е да сме част от една голяма машина.
- Ние имаме желание, но означава ли, че и другите държави от еврозоната ще искат да ни приемат?
В Европа има едно съвсем ново разбиране, че интеграцията дава сила. И колкото по-интегрирани са системите, толкова са по-устойчиви на сътресения.
Има ли руски активи в България, които, ако бъдат изтеглени, ще окажат натиск върху нашата финансова система?
Имайки предвид санкциите, те трудно могат да бъдат изтеглени. А основните руски активи в България са в недвижимости. Те са неликвидни, трудно се продават и това е един доста дълъг процес. Така че за момента не сме видели такива движения, които да създадат проблем. Нямаме голяма банка, нещо, което да седи в кеш или облигации и да може да бъде изтеглено от страната. Не очаквам и големи сътресения.
- Как виждате състоянието на банковия сектор тук?
Във времена на висока инфлация централните банки вдигат лихвите, за да я овладеят. Ние сме вързани за еврото през борда и сме директно зависими от решенията на Европейската централна банка. Там ще трябва да се направи много правилен баланс между това да се ограничи инфлацията и вдигането на лихвите да не вкара икономиката в рецесия. Банковият сектор е стабилен. Европейските банки имат някакви експозиции към руския пазар, но това, което ние виждаме, е, че не са толкова големи, за да застрашат някоя от тези институции от фалит. Не очаквам драматични промени в банковия сектор. Още повече че в България банките са с по-високи капиталови изисквания, нямат големи експозиции извън страната. Най-вероятно е да има повишаване на лихвените проценти.
 - Кога?
Зависи от Европейската централна банка. Ако говорим за ипотечните кредити, обикновено те се движат с от три до шест месеца закъснение.
Каква трябва да бъде ролята на държавата в частния сектор и отношенията й с бизнеса?
Държавата би трябвало да премахне несиметричните рискове. Такива, които са неочаквани за бизнеса и биха довели до физически срив на производството. Оттам нататък всеки бизнес трябва да е свободен да работи спокойно. Важно е и в пазари, където има монополи или олигополи, да се регулира много внимателно, за да не се спекулира с моментното състояние на веригите за снабдяване.
Кои са рисковите пазари в момента?
Видяхме опит за акция на пазара на горива, където някои вериги предизвикаха паника. Подобен случай имаше и на пазара на олио, където някои производители задържат продукция по складовете. Това е момент, в който всички нормални регулаторни органи трябва да си влязат в роля и да не позволят да се прави пазарна манипулация с господстващо положение.
- Коя е най-голямата реформа, която може да се осъществи в условията на война?
Най-важната продължава да бъде съдебната. Без нормално правосъдие, което да вкара в Затвора хора, злоупотребявали с обществени ресурси, няма как да оправим фундамента на държавата. Оттам нататък има много полуработещи или неработещи системи - здравеопазването има нужда от преструктуриране, пенсионна реформа с цел справедливост, да се оправят процеси в администрацията, за да може хората да получават по-добра услуга. Надявам се в рамките на тази година да имаме първи успехи в тези реформи.
- Кой е най-важният политически урок, който научихте от последните месеци?
Ако си открит и си държиш на думата, нещата се случват по правилния начин. Да хабиш време и енергия за ажиотажи, мимикрии и така нататък е абсолютно безсмислено.
- И все пак защо човек от бизнеса като вас реши да се занимава с политика?
Защото ми писна да сме последни по всичко. Ние сме способни, работливи, умеем да съчувстваме. Единствената причина да сме последни по всичко е, че системата на управление и хората, които са я населявали, изгониха 800 хил. души в чужбина. И не позволиха на хората, останали тук, да реализират своите способности.
*Разговорът с вицепремиера Василев е проведен на 10 март 2022 г.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация