11.09.2018 г.

Разговор с Владислав Горанов, министър на финансите

| Нова телевизия, "Здравей, България" | 11.09.2018 |

Тема: Рокадите в кабинета; Отношенията в коалицията; Акциите срещу бизнесмени; Скок на цените

Гост: Владислав Горанов, министър на финансите

 

Водещ: Добре дошъл на Владислав Горанов. По теми като министър на финансите, но и по политически въпроси Ви поканихме.

Владислав Горанов: Добро утро.

Водещ: В началото няколко думи, Ваши лични впечатления от новите министри. Участвахте ли в обсъжданията персонално на тези кандидати, дадохте ли препоръки?

Владислав Горанов: Решението е на премиера. Имаше дискусия за различни възможни кадрови решения. Смятам, че всеки един от тях може да се справи със задачите, които му се поставят. Познавам ги и тримата – Младен Маринов покрай съвместната работа последните години във връзка с опитите за повишаване на събираемостта, народният представител от Враца Петя Аврамова, и бъдещ регионален министър, според номинацията на министър-председателя, познавам добре и Александър Манолев, народен представител от Благоевградския район, впоследствие зам.-министър на икономиката. Мисля, че са добри решения, въпреки че заслужава да кажем няколко добри думи за тези колеги, които си тръгват от правителството.

Водещ: Те са по-добри от новите, така ли?

Владислав Горанов: Вижте, ако рутината и опитът дават някакво предимство, със сигурност си тръгват едни от опитните министри. Валентин Радев, зам.-министър на отбраната, Московски ще остане в историята като най-дълго стоялият министър на транспорта. Заслужава да кажем много добри думи и за всеки един от тях, ще липсват на изпълнителната власт. И за Ники Нанков, който няколко пъти беше зам.-министър на регионалното развитие, изключително енергичен, млад и симпатичен човек, който подходи много достойно в ситуацията, която беше повод за оставките.

Водещ: Целият този разговор, който се появи и от парламентарната група, и от част от ръководството на ГЕРБ, да не си ходят всички, а само част от министрите, не беше ли някаква тактика, или просто така се получи в крайна сметка, да се спре разговорът за още министри. Понеже помним, че във Варна, не последната, а предишната събота имаше намек от страна на премиера Борисов за още министри. И това спря като тема.

Владислав Горанов: Аз не мисля, че е спряло дотолкова, доколкото промяната в правителството може да стане във всеки един ден, когато това се прецени от премиера или когато обстоятелствата го налагат. Самоцелното стоене на постовете не е полезно нито за тези, които ги заемат, нито за обществото. В този смисъл дебат дали определени министри трябва да си ходят или не винаги ще има.

Водещ: Той не е спрян, не е назрял.

Владислав Горанов: Не е спрян. Аз съм сигурен, че до 2021 г. ще има още смени на министри. Това съм сигурен, че ще го видим. Никой не е застрахован, освен премиерът, защото с него си тръгваме всичките. В случая за мен е важно да се отбележи – и тук имаше критика както от страна на коалиционните партньори, така и вътре в партията – че не трябва много лесно да се дават кадрови жертви дотолкова, доколкото, първо, качествените хора не са безкрай, и второ, създава се усещането за това, че всеки може да бъде лесно похарчен. Въпреки че в случая, когато говорим за поемането на политическа отговорност за такъв тип трагедия, мисля, че действията на премиера са удачни.

Водещ: Видяхте ли, обаче, една умора и в обществото, и от този... не, думата не е номер, но този политически жест с оставките, първата им реакция, видели сте го със сигурност, беше: Абе, то на нас ни е важно какъв е пътят. Тоест конкретиката в живота на хората започна да измества политическата еквилибристика, или политическата отговорност остава някак си Ваш проблем, дали Вие ще излезете добре или зле от една ситуация, в която репутацията може да бъде накърнена или не на правителството. Малко става мач, в който си играете помежду си с по-малкия партньор, а за хората е важно дали има други такива опасни пътища, дали има асфалт, в който се слага четири пъти по-евтин материал и по-опасен, дали ще вземе проба от други такива фирми, които са асфалтирали и на документи и на хартия всичко се приема, но на практика това, което е вложено, може би е частично, а другото е откраднато. Усетихте ли нещо такова?

Владислав Горанов: Насложихте няколко въпроса, затова темата с усещането не е еднозначна. Първо, със сигурност, когато се поема политическа отговорност, е по-добре, отколкото когато не се поема. И не само социологията, и нашето разбиране показа, че хората предпочитат, когато има голям обществен проблем, да се носи политическа отговорност. Подаването на оставки е една от формите. Ако не бяхме направили нищо, вероятно пътят, на който стана трагичната катастрофа, нямаше да стане по-добър или по-лош, но усещането у хората за минимално подобряване на усещането за справедливост нямаше да е налице. Що касае проблемите с пътищата, не е новина, че с размера на винетките, които се плащат, около 300 млн. годишно, десетки хиляди километри пътна инфраструктура няма как да бъде лесно поддържана.

Водещ: Говорим за тези, които са поддържани, ама вътре има друго, не от скъпото, а от евтиното, а на хартия е от скъпото. За тях говоря.

Владислав Горанов: Не ми е сила пътното строителство.

Водещ: Знам. Принципът.

Владислав Горанов: Ако се установи – нека говорим условно, тъй като не е завършило следствието – ако се установи, че в този път има подобни нарушения, много лесно ще установим дали ще бъде понесена отговорност в тази посока. И всъщност това, което беше големият дебат, дали трябва да се изчака да приключи следствието и да се установи доколко пътят носи отговорност за случилата се трагедия, в края на краищата се прецени – и тук е силата на премиера – че това е необходимата реакция.

Водещ: Омръзна ли Ви това, което се случва при партньорите, при Валери Симеонов и Волен Сидеров? Виждаме, те са вече много епизодите. Последно Сидеров каза – това обаче не знам дали не включва и хора от ГЕРБ – че има заговор срещу Борисов от хора близо до него.

Владислав Горанов: Не мисля. Вероятно беше визиран ГЕРБ. И опитът, по-скоро настояването от страна на парламентарната група кадровите промени да не се избързва с тях. Така или иначе ГЕРБ, колкото и да е жив организъм и мислеща партия, толкова е и дисциплинирана. Решението по отношение на персоналния състав на правителството няма как да е колективно решение. Едно от качествата на ГЕРБ е това, че има ясно определени властови центрове и кой да носи политическа отговорност. В този смисъл, пак повтарям, имаше дебат в рамките на парламентарната група, той сигурно няма да престане, дали трябваше да се поема по този начин политическа отговорност или не, аз продължавам да смятам, не само защото ми е началник, че решението в случая на премиера е правилно, колкото и да ми е тъжно, че едни много добри професионалисти ще трябва да продължат да участват в политическия живот.

Водещ: Но заговор има ли, има ли опит за подвеждане – с този жест ние подкрепяме добрите министри?

Владислав Горанов: Не, вижте, близо 10 години вече сме едни и същи хора като екип в българския парламент и в изпълнителната власт. Всеки един...

Водещ: Защото Сидеров го казва, не някой журналист.

Владислав Горанов: Не мисля, че има основание в думите на Волен тук. Не мисля, че има основание. Той застъпваше темата, в подкрепа на становището на Борисов, че трябва да се понесе по този начин политическата отговорност. Имаше и други мнения, които се обсъдиха. Затова и той виждаше опасност премиерът да не бъде подведен и да не смени позицията си, че тримата министри трябва да освободят своите постове. Това беше водещият мотив в думите на Волен Сидеров.

Водещ: Кратък коментар за думи на президента Румен Радев, който като че ли е основният Ви политически опонент, по-силно стои от опозицията според някои. Той каза така: Правителството тиражира серия скандали и интриги, за да очерни своите опоненти и да прикрие най-важните проблеми на обществото – корупцията и беззаконието. Имате ли коментар или не Ви се отговаря?

Владислав Горанов: Не, не, няма въпрос, на който да не трябва да се отговори или да нямам коментар. Всеки български президент изпълва със съдържание институцията по начина, по който това е неговото разбиране. За негово съжаление, функциите на българския президент по отношение на изпълнителната власт са относително ограничени. Той се явява в случая, според неговите претенции, говорител на общественото мнение. Малко повече конкретика винаги би била по-полезна. Но, естествено, кои сме ние да критикуваме мажоритарно избрания български президент. Самият факт, че излезе от полето на балансьор и обединител на нацията и влезе в ролята на остра опозиция, за нас не е щета.

Водещ: Добре. Към останалите сюжети, но пак взимам повод от думи на г-н Сидеров. Той каза, че съветници на Валери Симеонов били близки до Ветко Арабаджиев. Човек на име Николчев споменава. Какво знаете за това, за да преминем към криминално-данъчните и акцизни теми?

Владислав Горанов: Не познавам лицата, за които се говори. Но вчера, между другото – и тук вина носим и голямата партия в коалицията, в случая ГЕРБ – вчера за пръв път от доста време имаше много спокоен и много хармоничен дебат в рамките на коалиционния съвет. Натрупаното напрежение от липсата на подобна комуникация по време на Председателството, тъй като премиерът много отсъстваше от страната, доведе до тези недоразумения, които се налагаше да бъдат публично комуникирани. Мисля, че в следващите седмици ще се види, че с подобряване на комуникацията, медиите ще загубят част от ефирното време, изпълнено с интриги между членове на коалицията.

Водещ: Добре. Какво може да ни кажете, въпреки че тече разследване, има повдигнати обвинения срещу Миню Стайков и още, мисля, че са осем са общо, от друга страна издирват, знаете, в Интерпол са пуснати Ветко и Маринела Арабаджиеви. От гледна точка на бюджета са въпросите ми оттук насетне, защото имаше пример за Арабаджиеви, че една от фирмите е платила 1000 лева, а е дължала 600 000 данък. Иван Гешев от прокуратурата каза: Ние намерихме една екселска таблица, там едни 100 милиона май се губят години назад. Това нещо невидимо ли е за НАП, за Вашето министерство, ако има такива липси? Пък виждате някаква друга дейност и друг стандарт на живот.

Владислав Горанов: Аз ще Ви го обясня по този начин. Ясно е и не е тайна, че в България има сива икономика. И тя се измерва в десетки проценти. Добрата новина е, че последните десетина години тя намалява и вече е под 30, по спомен, някъде около 26-27 % я измерва организацията на Васил Велев, който преди малко беше Ваш гост тук. Имайки сива икономика, проблемът на цяла Европа е опитът да се краде ДДС, тъй като това са едни готови пари, които са част от стопанския оборот, и изкушението в търговците да ги броят за свои е много голямо.

Водещ: Това излиза ли някъде? Може ли да се види, ако някой наблюдава, и да се сметне, че нещо не излиза, (...) и че тя трябва да дължи 600 пъти повече от платеното?

Владислав Горанов: Ако говорим за частен случай, за конкретен стопански субект, е лесно установимо, стига да се вгледаш в конкретният стопански субект. Ако говорим за макро ниво, има методи, с които се изчислява...

Водещ: Говорим конкретно. Защото това са хора, в които сме се взирали и друг път и е логично да бъдем взрени постоянно. Примерно излезе информация, напомняща, че 2010 г. при акция на МВР... Тогава зам.-министър ли сте на финансите?

Владислав Горанов: Тогава съм зам.-министър, да.

Водещ: Зам.-министър тогава, Цветанов – вътрешен министър. 250 000 бутилки с фалшиви бандероли бяха открити. Но не помним какво последва от това. тоест взирането веднъж сме го имали с установяване, че там нещо нередно се случва с бандерола, едни пари не влизат в държавата, а пък един алкохол се продава. В този смисъл не са ли под някакво друго наблюдение в подчинените на Вас структури, такива бизнеси, доказано с хронология?

Владислав Горанов: Естествено, че са под наблюдение. Само че, как да Ви кажа, тук винаги предимството е на този, който има престъпните намерения и който тръгва да прави нещо, защото надзорът, или контролът, е следствие на...

Водещ: Силата е във властта обаче.

Владислав Горанов: Силата е във властта.

Водещ: И възможността за контрол

Владислав Горанов: Няма спор. Аз не Ви разбирам какъв Ви е въпросът.

Водещ: Въпросът е, когато някой четири пъти има акции срещу него, в общо линии се установява едно и също, защо не се докарват до съд, според Вас? Например, какво стана с този случай, имате ли спомен? 250 000 бутилки с фалшив бандерол. Тогава невнесеният акциз е бил на стойност около 1 милион.

Владислав Горанов: Не, за съжаление не мога да възпроизведа точно как е приключило следствието и евентуалното наказателно производство. Сега ни е пред очите съмнение за доста големи злоупотреби. Доколкото познавам и доколкото имам информация какво се случва в момента, има основание да се смята, че нов такъв въпрос по отношение на тези лица няма да ми бъде задаван от Вас в следващите...

Водещ: След време.

Владислав Горанов: Да.

Водещ: Защото са много назад случките. Със СИС Индъстрийс...

Владислав Горанов: Имам основание да смятам...

Водещ: Хронологията на взаимоотношения между НАП и СИС Индъстрийс – може книга да се напише. И от 1997-ма, 2005-та...

Владислав Горанов: Хронологията е откакто съществува СИС Индъстрийс. НАП е по-стара институция.

Водещ: Въпросът е дали това в крачка може по някакъв начин, имайки предвид взирането, за което говорите, да бъде навреме? Има ли подаден сигнал всъщност от НАП или в случая не е от НАП?

Владислав Горанов: В случая конкретните действия, които се правят, са комбинация от оперативни мероприятия, водени месеци наред, под ръководството на българската прокуратура. Естествено, участват данъчните, участват митниците. Сами разбирате, че в едно производство, в което има едновременно и данъчна, и следствена тайна, не можем много да разкрием.

Водещ: Как отговаряте, клише ли е масово такова едно обществено усещане, че на едни хора винаги им се разминава, накрая те се откупуват, буквално или преносно, и продължават да се занимават с това, с което са се занимавали, само че властта от един момент нататък не ги закача?

Владислав Горанов: Не ми се иска да Ви даваме още поводи за подобно нещо. Нека да видим как ще се развият сега процесите. Мисля, че ако сега има достатъчно основание и се стигне до възмездяване по някакъв начин и възцаряване на справедливост, това ще е добър урок за всеки, който си помисли, че може безнаказано да се финансира за сметка на фиска.

Водещ: Сега към някои теми, които са вече по-конкретно в ресора на Финансовото министерство. Ако имате отговор на този етап, може да ни го дадете. Разбрахме, че за основно жилище досегашната възможност, преференция да платиш половината от данък сгради, ще отпадне. Има повишение за данъка при по-старите автомобили, имаме повишение при бездимните цигари за акциза. Тоест имаме някакво усещане за повишаване на нашия разход. Необходимо ли беше, да речем, това с основното жилище? Всеки българин ли ще засегне, или само тези, които имат повече от един имот, или за всички отпада 50-процентното намаление?

Владислав Горанов: Аз мисля, че има неточна интерпретация тук. Ако прочетете текста на закона така, както е предложен от Министерството за публично обсъждане, ще видите, че се предвижда отпадане на преференцията за тези, които злоупотребяват. Тоест, ако Вие декларирате повече от едно основно жилище...

Водещ: Аха, това е съвсем друго.

Владислав Горанов: Как да кажа... Ако погледна надясно, където са вашите редактори, ще им предложа да прочетат закона.

Водещ: Тоест нека да го уточним, защото много лесно може една новина да мине за вярна, а вярната за невярна. Някой лъже, че има две основни жилища...

Владислав Горанов: Това е много честа злоупотреба, защото много български домакинства имат повече от един имот, често в различни общини. Работим много за изграждането на единна информационна система, която ще даде възможност на всяка една община да достъпва базите данни на останалите и да се види по този начин дали се злоупотребява с декларирането на основни жилища на територията на различни общини. Но тук философията и смисълът на промяната в закона, е този, който си позволи да злоупотреби с право и да декларира повече от едно основно жилище, да не ползва преференцията. Тук не говорим за отпадане на преференцията за основно жилище.

Водещ: Ясно, това е важно уточнение. Въпросът е технически за връзка между отделните данъчни служби, за да не може във Варна да кажеш, че ти е основното жилище, в Пловдив да кажеш същото и в третото, в Кюстендил, пак да се води основно, с намаление.

Владислав Горанов: За съжаление, често се случва.

Водещ: Разбрах Ви. Един въпрос, който се появи на този етап като непотвърдена информация, да не казвам и слух. Вярно ли е, че се обсъжда и обсъждано ли е с Вас от страна на Министерството на здравеопазването да има допълнителни 12 лева поне месечно, втори здравен стълб, по подобие както имаме с пенсиите, второ осигуряване? Такава информация се появи. И нещо, което ми прозвуча по-страшно – доплащане на всички медицински услуги на стойност над 700 лева.

Владислав Горанов: Това е един теоретичен модел, който се обсъжда.

Водещ: Обсъжда се.

Владислав Горанов: Дали ще види бял свят, не съм убеден. Такива дебати текат в момента на ниво експерти от Министерството на здравеопазването, съсловни организации, пациентски организации. Моята лична теза е, че парите в здравеопазването трябва и могат да бъдат увеличени тогава и само тогава, когато се даде отговор на въпроса, свързан с контрола на харчовете, които в момента не са малко. Но според мен, особено при снабдяването с лекарства, има едни диспропорции, които очевидно са неестествени, тоест има основателни подозрения, че се източват много пари от здравната система.

Водещ: Да не пострадаме от това ние, пациентите? Аз, да Ви призная, като пациент подскочих на изречението „доплащане на всички медицински услуги на стойност над 700 лева”. И тук възниква въпросът защо се осигуряваш, след като за над 700 лева ще трябва да плащаш за операция.

Владислав Горанов: Това е извън контекста. Тоест това, което Вие четете, е един много малък елемент от цялостен модел и в случая, ако трябва да сме прецизни, моделът, който се обсъжда теоретично, е да не доплащате над 700 лева, а над 700 лева да се активира застраховката, заради която пък са тези 12 лева на месец. И тогава да не ви се налага да доплащате. Защото пък тезата на някои специалисти е, видите ли, в момента има много доплащания „под масата“, които можем да включим в здравеопазването, но на светло и при ясни правила, за да не се налага българските граждани да го правят „на черно“, и то без установени принципи и без това да е част от финансирането на системата.

Водещ: Доплащане над 700 лева чрез застраховката, втората, здравна, която е, ако я наричаме застраховка изобщо.

Владислав Горанов: Тя така трябва да се нарече. Това е част от един от обсъжданите варианти. Знаете, че българският парламент задължи здравния министър да внесе подобно предложение до края на месец септември. Един от вариантите е този. Но аз пак казвам, ако питате мен, като член на правителството, или като финансов министър, дори най-малки съмнения, че увеличаването на разходите за здравеопазване ще стане без преди това да е отговорено на въпроса за контрола вътре в системата, не бих го подкрепил.

Водещ: Да. Много бързо тече времето. Можете ли да ни дадете някакви последни данни, свързани с бюджета, да не са много специфични и експертни, дотолкова ни интересува, доколкото при тези цени, които разбираме, че ни настигат отвсякъде – това е парно, топла вода, бензин, дизел, мляко, застраховки, бездимни цигари, че и лихви – при цялото това повишение ще има ли пари в бюджета за някакво повишение, да речем на пенсиите? Може ли от сега да кажете нещо допълнително извън плана?

Владислав Горанов: Осигурителният модел съдържа в себе си формулата, по която се увеличават пенсиите. Засега изпълнението на бюджета върви добре. Отчетохме сериозно превишение на приходите над разходите, които, разбира се, към края на месец август все още е рано да се твърди как ще се развие до края на годината, тъй като последните години забелязваме една цикличност в разходите. 1/3 от тези 2,5 млрд., които отчетохме като преизпълнение на бюджета, се дължат на по-добра събираемост на приходите, тоест около 800 млн. преизпълнение на плана. Другата част е нереализирани разходи, част от които свързани с европейските фондове. И моите очаквания са, че бюджетът няма да приключи така, както е планиран, тоест няма да приключи на дефицит. Що касае перспективата за следващата година, отдавна работим върху новия вариант за бюджета. Колкото по-богати ставаме, толкова повече цените ще вървят нагоре, това е по принцип. В частност повишаването на цените на петрола неминуемо ще води до повишаване на цената на енергоносителите и оттук занапред винаги ще е така в годините. И цената на природния газ ще расте година след година, пак казвам, това е ограничен ресурс и е неминуемо. А иначе за следващата година, възложено ми е от премиера да правим подобни разчети, знаете, че беше анонсирано още в началото на годината увеличение за част от персонала, примерно за служителите в местата за лишаване от свобода, на полицаите. Готови сме със сметки, които ни показват, че ако макропрогнозата, която досега сме изготвили за 2019 г. не се промени драстично от някакви съществени фактори, които не се виждат отсега, можем от 1 януари да увеличим доходите в бюджетната сфера с 10 %.

Водещ: От 1 януари 2019 г.

Владислав Горанов: Да, сметките показват, че това може да стане. Това, освен че по някакъв начин ще увеличи доходите на част от българските граждани – тези, които са заети в бюджетната сфера, ще даде възможност и за пребалансиране на пазара на труда в посока увеличение на доходите. Това е нашето разбиране.

Водещ: Последно, моля Ви кратко, влязохме във времето. В предишния разговор г-жа Кукушева постави въпроса за диференцираното ДДС. Знам, че винаги всеки финансов министър е против намаляване на ДДС за отделни стоки и продукти, но това възможно ли е – за хляб, за лекарства? Наистина в съседни нам държави лекарствата са с по-ниско ДДС и някои от хранителните продукти.

Владислав Горанов: Това е добър дебат за следващия финансов министър.

Водещ: За Вас – няма да влезете в този дебат, няма да има намаляване.

Владислав Горанов: Добър дебат за следващия финансов министър. Няма никакви гаранции, че намаляването на ДДС ще доведе до намаление на цените. Напротив, свидетели сме как този ценови диференциал лесно и бързо се обира от търговците. Но понеже няма време, затова така Ви отговорих. С един следващ финансов министър може да водите този разговор.

Водещ: Казахте, че не са изключени правителствени промени, но не посочихте...

Владислав Горанов: О, нямам прерогативи да сменям министри. До 2021 г., сега сме в горе-долу средата на мандата, със сигурност ще има още смени на министри.

Водещ: Добре, благодаря Ви много. Владислав Горанов ни беше на гости.