25.07.2011 г.

Ще има повече пари за култура и образование в бюджета за 2012 г. Нужен е нов баланс във финансирането на сектора «Сигурност» и социалните политики, категоричен е вицепремиерът и финансов министър в интервю за сп. ТЕМА.

 Министър Дянков, кога бюджетната пица вече няма да е постна?

- Бюджет'2012 ще е по-лесен за финансовото министерство и ще има повече възможности. Ще има повече пари за култура. Тази сутрин (сряда - бел. ред.) минах за малко през Музея за тоталитарно изкуство, който е почти готов. Такъв има само в Будапеща, но е на открито и е най-печелившият им музей. Направихме Музей за съвременно изкуство, но предстои изграждане на фонд, да се купуват картини и т.н. Разбира се, имаме нови идеи за още музеи в София и в страната. За образование също ще има повече пари в следващия бюджет. В правосъдието ще влязат още пари, защото, знаете, там има инициативи за засилване на Комисията „Коларов", която има повече правомощия с нов закон, за специализираните съдилища, които ще започнат да работят от началото на 2012 г. Има и други важни теми - например популяризирането на тракийското изкуство. То е познато в света заради Спартак и Орфей, но ние можем да предложим много повече. Трябва да се направи сериозен проект България да бъде популярна като .люлката на Тракийската цивилизация. За това също са необходими много инвестиции и време.

Коректно ли е тогава твърдението на премиера Бойко Борисов, че вече сте главният археолог на републиката?

- На мен тази тематика винаги ми е била интересна. Преди години, като си мислех какъв искам да стана, икономист или финансист не беше сред първите ми желания. Исках да стана археолог или архитект. Просто така се стекоха обстоятелствата, че завърших средното си образование точно през 1989 г. - разделно време не само за мен и не се случи точно това, което искахме да правим. Насочихме се към сектори, които бяха по-перспективни. Но поддържам този си интерес и при всяко мое пътуване спирам покрай някой от обектите и винаги се удивлявам какво огромно богатство имаме. Ето сега преди два дни бях в Разград - на 300 метра от главния път Русе - Варна е големият римски град Абритус, където в битка с варварите е убит император Деций. По това време започва и упадъкът на Римската империя - това е нещо много важно от европейски мащаб. А като отидеш там, в самия музей дори не пише, че императорът и синът му Херений Етруск са били убити в Абритус. Ами на Владислав Варненчик къде му е гробът? Всички казват, че е някъде до Варна, а всъщност знаем къде е. Вчера пък минавах през Кнежа, досега не бях ходил там. В Кнежа са открили и са направили разрез на предполагаемия Аспарухов вал. Този тип неща си заслужават инвестицията.

Понеже говорите за археология и архитектура - в последните две години сте смятан за главния архитект в управлението на държавата. Каква е равносметката ви и какви икономически и социални процеси се развиха у нас през този период?

- Над половината министерства са ми подресорни, а се занимавам и с административната реформа като цяло. Лично за мен големият успех през всичките тези две години беше излизането от финансовата и икономическата криза без голям трус, който се появи в почти всички държави от ЕС. Това смятам, че вече е преодоляно и България е извън всякаква опасност от финансов срив. Това, разбира се, средният човек го усеща с известно закъснение, защото всички държави около нас - Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, разчитат на кредитни линии и на големи помощни пакети от МВФ и ЕС. Ние и Турция сме единствените, които го избегнахме. Вече е много по-лесно да се мисли за икономическа политика, тоест в кои области България трябва да акцентира - културно-историческият туризъм е една от тях. Страната ни има много голяма перспектива, защото твърде малко са държавите, които имат този тип неизползвано културно-историческо наследство. Има няколко страни, които са го разработили -Франиия, Италия, Испания и Гърция. При тях туризмът е между 12 и 20% от БВП, а у нас е под 7%, което значи, че можем поне да го удвоим. Селското стопанство също много дърпа, дори и по време на кризата. Като бях в Кнежа, обърнах внимание на това, че в този район се отглежда най-много рапица у нас. Това е сравнително нова култура по нашите земи. Интересувах се колко е доходоносна в сравнение с други и се оказа, че тази година рапицата е много по-рентабилна от слънчогледа, царевицата, пшеницата и т.н. Рапицата има по-малък вегетационен период и е много подходяща, особено в Северна България. Разбира се, в промишлеността също има много какво да направим.

А в социалната политика?

- Другата част е социалната политика, защото по време на криза почти всички държави свиват заплати, пенсии и т.н. Ние удържахме и след месец и половина почваме да увеличаваме минимална работна заплата и бдовишките пенсии и ще мислим как през 2012 и 2013 г. да продължим тази политика.

Забелязвам обаче, че не споменавате нищо за инфраструктура и енергетика...

- По различни причини. В инфраструктурата се прави много и през 2010-а спрямо 2009-а сме инвестирали с около 1 млрд. лв. повече - европейски и наши пари. Тази година влагаме 1,5 млрд. лв. повече спрямо 2010 г. Следващата ще вдигнем мизата с 2 млрд. лв. В този сектор нещата вървят отлично и заслугата е на министър Росен Плевнелиев и на неговия екип, но и на факта, че премиерът Борисов е много фокусиран върху инфраструктурата и пътищата.

В понеделник пътувахме с премиера в една кола по магистралата от Варна за Шумен за откриването на отсечката до Белокопитово. Той през цялото време ми говореше за мантинелите: «Виж тук как мантинелата е скъсана, какво ще правим.» Междувременно звъни на шефа на АПИ Сергей Михалев, на министър Плевнелиев, който кара зад нас и спираме, за да видим мантинелите. Сега ще огледаме много по-внимателно мантинелите и тяхната рехабилитаиия. Много често ми дават за пример Хърватия - какви големи магистрали имат и колко бързо са ги построили. Донякъде наистина е така, запознат съм с тази страна, докато работех в Световната банка. Обаче Хърватия има огромен дефицит и дълг и това ще им изиграе лоша шега точно в този тежък в световен мащаб период. Нашата задача е хем да строим пътища и магистрали, хем да стане така, че целият бюджет да върви добре.

За енергетиката темата е по-различна. 20 години не сме имали независима енергийна политика. Политиката е била каквото каже Русия, това правим. Трябваше ни известно време да се ориентираме по какъв начин е ставало това и как да се измъкнем от него. И аз съм се намесвал. Например, взехме от Плевнелиев проекта «Бургас-Александруполис», от една страна за да се концентрира върху магистралите и строежите, от друга страна - финансово да го анализираме. Оказа се, че и там като при АЕЦ «Белене» не е правен ОВОС, няма и финансов проект. Различни правителства са подписвали различни неща, но като се зададе най-смисленият въпрос - икономически издържан ли е този проект и каква ще е възвръщаемостта, отговор няма. Затова вкарахме HSBC, които казват, че до средата на есента ще изготвят такъв проект.

Как върви изпълнението на бюджета за полугодието?

- Имайки предвид какво става в Европа, върви добре. Току-що излязоха първите данни за юни и за първото полугодие. Дефицитът ни е под 0,9%, което е доста под половината, планирано за цялата година - прогнозата ни беше 2,5%. Не сме вдигнали данъците, защото това краткосрочно помага на фиска, но дългосрочно убива икономиката или поне я забавя. Другият начин бе да взимаме външни заеми, да сме добре една-две години и след това да ги изплащаме много тежко по-нататък. Не го направихме. Така че аз съм доволен от фискалните резултати. Нареждаме се втори в Европа след Естония и по дефицит, и по дълг спрямо БВП.

В същото време в медиите изтичат информации, че НАП има неизпълнение на приходите с над 620 млн. лв. Това ли всъщност беше причината преди месец и половина да смъмрите шефа на НАП Красимир Стефанов?

- Не, не беше това причината. Говори се в медиите, че имало негов доклад към мен с подобни стойности, но всъщност подобен документ никога не е стигал до мен. Причината беше борбата с ДЦС измамите. От много време се говори, че в няколко сектора - горивата, акцизните стоки, захарта, зърното, лекарствата, се правят крупни схеми за източване. Различни служби са правили различни доклади, включително и НАП. Следователно, след като две години вече сме на власт, очаквах доста no-добри резултати в борбата с ДЦС измамите. Всъщност ние сме малко над плана като събираемост, особено в Митниците, дори и в НАП сме събрали повече през последните шест месеца, отколкото е планирано. Да, има известна разлика между цялостното планиране, консолидирания бюджет и приходите, които прогнозираме към края на годината. Над половината от това разминаване е в НОИ - те ни бяха дали прогнози, които според данните на НАП няма да се изпълнят с около 300 млн. лв. Има известно изоставане в корпоративния данък - около 100 млн. лв., но там съществуват начини с по-голяма активност от НАП да се съберат. Има обаче и някои неочаквани плюсове. Например, по-високият дивидент от «Булгартабак» - миналата седмица постъпиха около 42 млн. лв. От «Кремиковци» към края на годината ще дойдат около 90 млн. лв. Така че се надявам, че ще покрием тези липси. ДЦС измамите обаче са тема, която искам НАП и останалите служби - ГДБОП и ДАНС, да я вземат пo-сериозно. Интересното е, че след тези мои забележки през последния месец има две крупни операции в борбата с ДЦС измамите на обща стойност от близо 35 млн. лв., които са влезли в бюджета. Тоест ако хората се напънат, нещата се получават.

Нищо не споменавате за работата на Агенция «Митници». Борбата с контрабандата дава ли резултати?

- Към митниците общественото мнение винаги е било критично. В началото на мандата там имаше огромни проблеми, много по-големи, отколкото в НАП и може би заради това в митниците действахме по-енергично и рязко. Сменихме ръководния екип напълно, променихме доста закони и наредби. Най-важната бе Наредба 3 - за GPS-ите и устройствата, които да следят акцизните стоки. Митниците тази година се справят по-добре от НАП и това личи при всички акцизни стоки. През 2010 г. спрямо 2009 г. имаме около 60% повече събран акциз при алкохола, а от тази година ще го удвоим. Събираемостта при горивата също тръгна от миналата година нагоре, като тенденцията продължава, въпреки че обемите намаляват. От март насам за първи път имаме и увеличаване с 11% при акциза на цигарите. Закупихме и доста скенери, част от които са мобилни и тази година за първите 6 месеца сме първенци в цяла Европа по абсолютно количество хванати контрабандни цигари.

Шефът на митниците Ваньо Танов твърди, че рафинерията на «ЛукойлНефтохим» бойкотира инсталирането на измервателни уреди и че данните за увеличен износ на горива с 50% през март не се връзват с приходите от акциз. Коректни ли са неговите твърдения?

- Действително г-н Танов ми докладва това в края на май и началото на юни. Разпоредих да се направи анализ, за да има база за следващи действия. По Наредба 3 рафинерията имаше едногодишен срок, в който всички данъчни складове трябваше да разполагат с измервателни уреди, GPS и т.н. Върху тировете и ж.п. цистерните те вече са сложени, но в самата рафинерия не са изпълнили част от разпоредбите. В момента тече проверка и се следи всичко, което влиза и излиза. Това се прави за срок от три месеца и не е само за тази рафинерия. Целта е да се убедим дали са ни предоставяли коректни данни, след като част от тези уреди ги няма. «Лукойл» или трябва до средата на август да станат изрядни, или им отнемаме лиценза, както пише в наредбата.

Не сте ли забелязали това нещо по-рано? Неофициално се твърди, че проверките ви в момента в „Лукойл" са един вид предизборен рекст.

- Наредбата влезе в сила от февруари 2010 г. и всички фирми имаха едногодишен срок да изпълнят изискванията. Някои - сред тях не е «Лукойл», обаче я обжалваха и имаше тримесечно забавяне на влизането й в сила. Така че реално срокът започна да тече от май 2011 г. Ваньо Танов е човек, който внимателно следи часовника си и знае кога и как да действа. Така че това е законовото време да се правят такъв тип разработки, за рекет не може да се говори в никакъв случай.

В същото време опозицията много ви критикува за изпразнения фискален резерв. Какво всъщност се случва в момента с него?

- Напоследък расте. Опозицията, освен че й е работа да критикува, трябва да има и някаква икономическа и финансова мисъл, а може би, за моя радост, няма много такава. Те избраха момента да критикуват за фискалния резерв преди два месеца, точно тогава, когато започнаха да се качват парите. В началото на годината бяхме слезли до 4,7 млрд. лв., според последните данни за юни сме на 5,2 млрд. лв. В момента сме на близо 5,4 млрд. лв. Защо имаше известен спад в началото? Например, през януари платихме лихви по облигациите, емитирани и търгувани на международните пазари и по емисии на ДЦК на вътрешния пазар. Бяха доплатени и някои социални дейности, финансираха се проекти, по които сега ни се възстановяват средствата от ЕК. Не вдигнахме данъците, не взимахме външни дългове. И други държави като нас използват фискалния резерв по време на криза и като излизат от нея го допълват. Това и правим.

Тоест този фискален резерв сте го използвали за социални плащания и за съфинансиране на ебропроекти?

- Точно така. Ние поехме управлението в края на юли 2009 г. и тогава фискалният резерв беше 7,7 млрд. лв. В момента е 5,3 млрд. лева. Това означава, че за две години сме изхарчили 2,4 млрд. лв., като от тях 60% са отишли за пенсии, защото от юли 2009 г. бяха увеличени пенсиите. Една част от парите бяха за кофинансиране на европроекти, които обаче с времето ни се връщат. Наскоро дадохте прогноза, че очаквате до две години България да изпревари като доходи и стандарт на живот Румъния, а и не само нея.

Какво ви дава основание за такъв оптимизъм?

- Смятам, че оше дo края на 2012 г. средният българин ще е по-богат от средния румънец. Защо? Защото през 2009 г. имахме спад от 5%, те имаха по-голям спад. Миналата година бяхме на нула или на съвсем малък плюс, те продължаваха да падат. Тази година ние сме на 3,6% ръст, което в началото никой не го вярваше, освен моят екип. Сега вече дори се говори за 4%. Румънската икономика все още е под въпрос дали ще е на малък плюс, или ще е около нулата. Като има няколко поредни години, в които растеш по-бързо от съседката си, а доходите са сравнително близки, имаме основание да смятаме, че ще ги надминем. В Румъния има и друг средносрочен момент доста увеличиха данъците и това ще им влияе. Има една проста статистика: колко български фирми се регистрират в Румъния за първите 6 месеца? Те са едва седем, а румънските, регистрирали се у нас, са над 1400. Смисълът на моята прогноза обаче бе, че трябва да гоним средноевропейски доходи. Това няма да стане за година-две.

Какви са рисковете пред България, свързани с проблемите в еврозоната? Има много спекулации във връзка с ангажиментите, които страната ни ще поеме с пакта «Евро плюс»?

- Напоследък опозицията много шуми по този въпрос, а такъв документ до момента въобще не е подписван. Ако въобще нещо се подпише, това няма да е тази година. «Евро плюс» тръгна по един странен начин, малко като АЕЦ «Белене» и «Бургас-Александруполис». Германия и Франция в края на миналата година се чудиха по какъв начин да затегнат дисциплината и решиха да тръгнат с т.нар. Пакт за конкурентоспособност. В момента, в който го обявиха, нямаше нищо написано и настана лека суматоха. След месец и половина се получи някакъв документ, който изглеждаше доста неадекватен и много държави, включително и ние, скочиха, че това е несериозно. Така стигнахме до консенсуса за търсене на обща политика главно във фискалната част и се получи пактът «Евро». Той също не бе много добре обмислен, но поне имаше три части - социална, данъчна и фискална. В данъчната се казваше, че ще се върви към единна данъчна ставка, което веднага се уби като идея. В социалната политика имаше идея за строги мерки - например да не може да се вдигат доходи, когато си в дефицит и т.н. Което също няма как да стане, защото социалната политика е национален суверенитет. Третата част, която се хареса на почти всички, казваше, че държавите трябва да имат под 3% дефицит, под 60% публичен дълг спрямо БВП, и т.н., тоест да покриват Маастрихтските критерии. Аз съм убеден, че ще има още много стъпки по
пакта «Евро плюс». Тези критерии се доближават по смисъл до Пакта за финансова стабилност, който искаме да приемем в България.

Не прекаляваме ли с този Пакт за финансова стабилност?

- Не, защото България трябва да има по-добра дисциплина от повечето държави в ЕС заради валутния борд. Такава държава не може да си позволява да влиза в дефицити в поредни години, защото те трябва да се финансират по някакъв начин. Ако имаш валутен борд, разполагаш с много по-малко инструменти. Например, не можеш да девалвираш курса си, както правят Румъния, Полша или Чехия. От друга страна, ние сме в съседство с финансово не толкова дисциплинирани страни и анализатори, банки, инвеститори почти автоматически си казват: «Аха, Балканите имат проблем с финансовата дисциплина.» С този пакт ние целим да се знае, че България е стабилна. Точно затова ни трябва промяна и в Конституцията, за да се знае, че популистки правителства няма да могат да водят недисциплинирана политика.

Много се говори, че ако настоящият премиер се кандидатира за президент и бъде избран, вие сте следващият министър-председател. Ще продължите ли същата политика, или ще има някакви корекции, ако се стигне до такъв вариант?

- Първо, аз съм убеден, че премиерът ще завърши този мандат и ще има следващ такъв. Това, което се надявам, е през следващите две години да се промени балансът между сектора «Сигурност» и социалната сфера. България харчи твърде много за сигурността си, а поне аз не смятам, че това е необходимо. Ние сме обградени почти отвсякъде от членове на НАТО. По същия начин е и с МВР, ДАНС и т.н. Същностният въпрос е каква е възвръщаемостта от инвестициите в тези сектори и дали не е по-добре част от финансовите ресурси да отиват за здравеопазване, образование, социални дейности, спорт и т.н.

А има ли баланс между вас и другия вицепремиер Цветан Цветанов?

- В момента сме в най-добрия баланс през последните две години. Но тази тема си остава и аз ще се боря бюджет по бюджет. Надявам се, че тук няма да е битка между двама вицепремиери, а всички министри трябва да си дадат сметка дали например са ни нужни три разузнаватечни служби. Кого всъщност разузнаваме в момента? От кого се страхуваме?