14.10.2010 г.

Трябва да запазим дисциплинирана и предсказуема фискална политика, дори с цената на известно социално недоволство, казва вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за в. „Земя"

-Г-н министър, според Вас, е реалистично да се мисли за 3.6 % растеж през следващата година и така е записано в проекта за бюджет 2011 г. На какво се базира тази прогноза? Говорите, че още следващата година гражданите ще почувстват промяната, но как ще стане това, когато даже в Европа няма такива оптимистнични прогнози?

Растеж от 3,6% от БВП за догодина е напълно постижим по две причини. Първата е чисто статистическа и отразява периода от няколко години на сравнителен спад на производството в икономиката както в България, така и в Европа и света. Нормално е след такъв период и при възстановяване на икономиката, ръстът да е малко по-голям, защото базата спрямо тази и миналата година е по-ниска. За това ръст на икономиката от 3,6 на сто  през 2011 година е реалистичен и постижим.

Втората основна причина е ускореният растеж на българския износ. Той започна още от есента на миналата година. Износът ни за Европейския съюз се е увеличил с над 20 на сто за първото полугодие на тази година. Само през юли ръстът е с над 33 на сто спрямо същия месец на 2009 година. Износът ни за трети страни пък се е увеличил с близо 50 на сто спрямо съответния период на предходната година. Това е валидно за цялото първо полугодие и тази тенденция ще се запази и през 2011 година. Икономическият растеж на страната зависи, разбира се, и от темповете на възстановяване на основните ни търговски партньори в ЕС - Италия и Германия, а там прогнозите са добри - очакванията са за умерен икономически растеж между 3 и 4 на сто.

Не е тайна, че оживяване, ако го има сега, идва от износа. Какво ще стане със секторите, които трябва да издърпат икономиката - строителството например? При тях преди пролетта не става и дума за оживяване, даже напротив, очаква се още един срив през зимата?

Да, икономическият растеж се прави най-вече от експортно ориентираните отрасли. Строителството е по-скоро стимул на вътрешното потребление и създава вътрешна икономическа динамика. Не очаквам там да има повече драстични сривове и правителството се опитва да помогне на сектора. Знаете, че инвестициите в ускорено изграждане на инфраструктура са основна задача на този кабинет. За целта сме заложили и възможности за различни източници на финансиране, но все пак приоритетно ще използваме ресурса от еврофондовете. Преди дни премиерът инспектира работата по магистрала „Люлин". Тя е готова на 82% и скоро ще бъде завършена. Магистрала „Тракия" най-после се строи с подходящото темпо. Инвестициите в инфраструктурата са най-добрата основа за възстановяване на строителния бранш и продължаваме да работим по тези теми, доколкото ни позволява и бюджетът.

Немалко задължения на предишното правителството разплатихме на строителния бизнес и през Банката за развитие. Там имаме 210 млн. лева разплатени на 915 фирми, а подадените заявления са за около 250 млн. лева. Помните, че още през пролетта направихме този механизъм, за да могат фирмите да си получат парите, които са им били забавени в предходни години. Към края на септември през ББР и с още три постановления на правителството на изпълнители по такива договори са разплатени над половин милиард лева. При това главно на строителни фирми и за екологични дейности.    

-Защо експерти от МВФ настояват да коригирате тези цифри и говорят за растеж на БВП между 2 и 2.5 % годишна база?

Експертите на МВФ просто правят свои анализи, които ние отчитаме. След последната редовна мисия, която приключи в началото на октомври, МВФ потвърди нашето становище, че България вече се възстановява и този процес ще се ускори догодина. Възстановяването може да се ускори още повече, ако възвърнем доверието не само на инвеститорите, но и на потребителите. И тук напълно споделям оценката на Фонда. Ще работим приоритетно по тези теми.

-Някои от опонентите ви в България не приемат в дългосрочен план през следващите две-три години  текущият дефицит да се задържи около 3%. Какво ще стане, ако се надхвърли този дефицит?

Ще стане така, че бихме били изправени пред риска да изгубим доверието на инвеститорите и на международните пазари, рейтингите ни да тръгнат надолу, а знаете, че само преди месец-два бяха потвърдени от всички рейтингови агенции и са стабилни. Не можем да си позволим да разхлабим фискалната политика, която налагаме в момента, защото всички виждаме колко е трудно да се възстанови вече загубено доверие - вижте Гърция, Португалия. И в момента, знаете, сме в процедура по свръхдефицит, заради ангажиментите, които открихме главно от края на 2008 г. и първата половина на миналата година. Заради това ни се вдигна дефицитът за 2009 година и ЕК задейства процедура, която ние трябва да спазим и да свием дефицита под 3 на сто. Длъжни сме да го направим до края на 2011 година и ще го направим. Просто трябва да запазим дисциплинирана и предсказуема фискална политика, дори с цената на известно социално недоволство. Не забравяйте, че не режем заплати и данъчното бреме върху домакинствата и бизнеса е най-ниското в Европа. Дори според последния доклад на международните анализатори от KPMG, България е сред 10-те страни с най-ниска данъчна тежест върху домакинствата в света.

Вие често казвате: „Готов съм да дам пари, но за реформи". Но преди да си отиде здравната министърка заяви: "Има една голяма заблуда, че ако се реформира системата, по-малко ще се харчи. В здравеопазването харчим 20-25 пъти по-малко от другите страни". Как тогава ще се решават проблемите в здравеопазването с по-малко пари?

Не, напротив, парите за здравеопазване за догодина са със 770 млн. лева повече спрямо средствата за тази година. Така сме предложили на Народното събрание. До януари 2011 година ще бъдат изчистени и 125 млн. лева за отчетените от болниците, но неразплатени дейности от страна на Здравната каса. Допълнително повишихме до 80 млн. лева месечните средства за болниците до края на 2010 година. Останалото е в ръцете на новия здравен министър. Защото политиката в здравеопазването не се прави в Министерството на финансите. Ние можем само да кажем кое може и кое не може да стане.

Моето мнение е, че трябва да е ясно къде и за какво отиват ограничените ресурси на държавата. Там, където се върши работа, има и повече пари. Факт е, че на нито едно министерство не сме намалили парите за следващата година, напротив - в пет-шест сме ги увеличили и това са за социална политика, за сектор сигурност и отбрана и, разбира се, за здравеопазване.

Ще успеете ли да опазите фискалния резерв? И тук има много съмнения в обществото?

Статистиката за състоянието на резерва всеки месец се публикува на сайта на Министерството на финансите. Нека някой си направи труда да погледне там преди да говори. Законовият минимум е 4,5 млрд. лева и нямаме намерение да го достигаме. В момента фискалният резерв е около 6,7 млрд. лева. По предварителни данни бюджетната позиция за месец септември е неутрална, което означава, че държавата е похарчила толкова, колкото е събрала. Вярвам, че тази тенденция ще се запази.

Пазарният дял на грацките банки у нас е, доколкото знам 25-30 процента. Не е ли заплаха това за банковата ни система? Някои икономисти на Запад във всичките си анализи го изтъкват.

Това за нас е стара тема. Разбира се, БНБ внимателно следи процесите и във вътрешния и във външния финансов сектор. И МВФ констатираха наскоро, че българските банки се справиха и продължават да се справят добре в условията на международна финансова криза. Общите печалби на банките са достатъчни, за да поемат евентуални загуби. Има и изградени съществени финансови буфери, които значително надвишават минимумите за ЕС. Така че въпросът за стабилността на банките у нас не стои на дневен ред.

Вашата работа на министър се следи и критикува от цялото общество. Често се появват и лични нападки срещу вас. Май не реагирате? Доколкото ми е известно на Запад в такива случаи завеждат дела?

Често ми се налага да напомням, че в условията на криза едва ли има популярен финансов министър по света. За да има смисъл от критиките, те трябва да носят нещо ново, да предлагат алтернатива. На никого не би му било лесно да прави реформи и политики с ограничен ресурс. Но някой трябва да ги направи и правителството на ГЕРБ намира политическа смелост за това. А колкото за личните нападки, те идват с поста и не им обръщам внимание.