13.05.2008 г.

БТВ, „Тази сутрин", 13 май 2008 г.

Водещ: Според ГЕРБ правителството залага леви мерки в последната една година от управлението си, които ще реализира с бюджетния излишък. Така ли е, г-н Орешарски? Добро утро.

Пламен Орешарски: Добро утро.

Водещ: След катарзиса в Катарино?

Пламен Орешарски: Добро утро. Не знам какво точно имате предвид под "леви мерки". Ако имате предвид, че приоритет ще продължи да бъде образование, здравеопазване и социалната дейност, разбира се - да, това е така, и тази година най-големи ръстове в сравнение с предходната имаха точно тези сектори -образование, здравеопазване и някои социални дейности.

Водещ: Според много медии това е един наистина ляв завой, който правителството реализира, най-малкото заради намесата на държавата в осигуряването, в пенсиите, ще се вдигат пенсиите, в ред такива мерки, които стават само с държавни пари - вдига се бюджетът за здравеопазване, вдига се този за образование, и така нататък.

Пламен Орешарски: Аз, на фона на макрочислата, тъй като в Катарино беше обсъждана макрорамката, предстоят секторните дебати лятото и есента можем да дискутираме и секторни политики, но по макрорамката аз не идентифицирам драматични промени, което е по-скоро плюс за фискалната политика, отколкото минус. Фискалната политика във всяка страна трябва да бъде благоразумна. И ако проследите основните параметри, например разходи не повече от 40 % от БВП, това е правило, което действа още от самото начало на мандата. Също...

Водещ: Тоест няма ляв завой, така ли?

Пламен Орешарски: Бюджетен излишък или превишение на приходите над разходите в контекста и на инфлацията, и на високия дефицит по текущата сметка в размер на 3%, колкото е тази година, от тези мерки не се идентифицира това, което вие твърдите...

Водещ: Какво е тогава това, което можем да смятаме, че се случва в последната година от мандата на правителството? Продължава си либералното управление?

Пламен Орешарски: Ще продължим дебата върху подобряване на социалните услуги и социалните дейности. А в рамките, или приблизително в рамките на разполагаемите и сега ресурси огромни ръстове в една сфера биха означавали да се вземат от други Съжалявам, ако звучи тривиално, това е така.

Водещ: Да ви попитам конкретно тогава откъде ще вземете парите? Вие като финансов министър знаете най-добре. Откъде ще вземете пари за покриване на частичното плащане на социалните осигуровки от страна на държавата? Горе-долу, горе-долу, казвам, 1/3 от осигуровките на държавата ще ги плаща държавата.

Пламен Орешарски: Повече ще плаща, даже повече от 1/3...

Водещ: Да, да, за затова казах горе-долу.

Пламен Орешарски: Тази година държава плаща приблизително 50% от осигуровките, само че ги плаща скрито под формата на бюджетна субсидия за НОИ. Това, което плаща работник и работодател е общо 22% и приблизително още толкова като сума плаща държавата. За следващата година предвиждаме един механизъм, на който разчитаме да действа не само като покриване на дефицитите, а да действа и като икономически инструмент за изсветляване, ще използвам израза на бизнеса.

Водещ: Какво ще спечели човекът от това нещо? Държавата сега ще му поеме част от осигуровките.

Пламен Орешарски: Отделните съграждани ще получат по-силен стимул да настояват пред работодателите за осигуряване върху цялата работна заплата, а не върху част от нея, както е практиката сега в някои сектори, не във всички, разбира се.

Водещ: Откъде ще вземете пари за увеличението на пенсиите и на детските надбавки?

Пламен Орешарски: От бюджета, разбира се. Детските надбавки предстои да се дискутира колко точно да бъдат и как да се разпределят. Колкото...

Водещ: За пенсиите е сигурно, че ще има увеличение от 10%?

Пламен Орешарски: ...по-малка е базата, толкова повече могат да се увеличат детските надбавки. Това наистина е един въпрос, върху който си струва да се дебатира-дали хората с много високи доходи си струва въобще да взимат някакви смешно ниски пари, и обратно. Що се касае за пенсиите изпълнението на бюджета показва, че има известни възможности, в частта на НОИ при това, при изпълнението на приходите на НОИ ще позволят частична извънредна индексация на пенсиите, каквото решение беше взето, че ще се реализира от 1 октомври евентуално.

Водещ: А от кога ще ги вдигате пенсиите? От 1 октомври или от по-рано?

Пламен Орешарски: От 1 юли е редовната индексация, така нареченото швейцарско правило...

Водещ: това ще е извънредна, ние говорим за извънредната...

Пламен Орешарски: ...което тази година дава цифра около 10,5%.

Водещ: Но ще има и извънредно увеличение от 1 октомври?

Пламен Орешарски: Това беше решено, това беше едно от решенията. Което пак ще...

Водещ: Колко? Пак 10%?

Пламен Орешарски: Не, то ще бъде на друг принцип. Ще актуализира стари пенсии, отпуснати преди 2000-та година, които бележат известно изоставане въпреки индексациите през отминалите 7 години.

Водещ: Кой ще поеме 2-та процента от увеличението на здравната вноска от 6% на 8% и откъде ще намерите пари? Това са два въпрос, но в една сфера, здравеопазването. Откъде ще намерите пари за увеличение на бюджета за здравеопазване?

Пламен Орешарски: Здравната вноска или приносът на здравната вноска ще бъде за сметка на намалението на осигурителната вноска. Тоест правим вътрешно преразместване така, че да не натоварим гражданите с повече плащания.

Водещ: Облекчавате хората с няколко процента от социалното плащане за сметка на тези 2%, които те ще дават в повече за здравеопазване?

Пламен Орешарски: Точно така. Крайният ефект обаче е благоприятен в полза на гражданите, тъй като при осигуровките намаляваме с 4% - от 22% на 18% фактически.

Водещ: Така.

Пламен Орешарски: А при здравната вноска увеличението е 2%. Нетният ефект е 2% плюс за гражданите, разпределени разбира се между работник и работодател в действащото съотношение 60 на 40. А вие ме попитахте за ръста на здравеопазване...

Водещ: Увеличеният бюджет за здравеопазване.

Пламен Орешарски: Ръстът, като всяка година, ще дойде от по-големият размер на приходите следващата година, но в тези граници, не в по-голяма.

Водещ: При положение, че здравната реформа е почти до никъде, или, можем да кажем, до средата, няма ли опасност тези пари да бъдат излети просто като в една фуния?

Пламен Орешарски: Аз съм убеден, че здравното министерство и експертите това лято ще подготвят нормативната база и реформата ще бъде стартирана от 1 януари 2009 г.

Водещ: Като цяло се очаква по-мащабно изсипване на пари от страна на държавата в бюджетните сфери. Това няма ли да създаде още по-голяма инфлация? Хората от опозицията смятат и с математически изчисления доказват, че на практика инфлацията изяжда доходите на хората. А сега по този начин може би инфлацията ще нарасне още повече.

Пламен Орешарски: Принципно сте прав. За да няма инфлация трябва да се свият още повече разходите. И хората от опозицията пропускат да кажат, че говорейки за инфлационни мерки те всъщност говорят за мерки от типа на забавяне на ръста на работните заплати и лишаване на публичните сфери от финансиране. Това значи, преведено, борба срещу инфлацията, а всичко друго е едностранчиво. Борбата срещу инфлацията е изключително непопулярна, а от друга страна прекалено бързото увеличение на разходите и на доходите в това число влияят инфлационно. Важното е да се намери балансът между тях. Ние експериментирахме миналата година, статистиката отчете 20% ръст на средната работна заплата и видяхме, че инфлацията е двуцифрена. Тоест въпреки нашите желание ние не забогатяхме с 20%, а с по-малко, като отчетем и инфлацията, която...

Водещ: Какво ще стане тази година?

Пламен Орешарски: Тази година сме планирали по-нисък ръст на инфлация, извинявам се, прогнозирали сме по-нисък ръст на инфлация.

Водещ: Защото ако сте планирали, сме в плановата икономика, т.е. сме се върнали 20 години назад.

Пламен Орешарски: Прогнозирали сме, грешка на езика. Въпросът е дали ще съумеем да контролираме ръстът на работната заплата. Това не е лесна задача, като отчетем обстоятелството, че през 2007 година ръстът дойде от частния сектор, не толкова от публичния. Ако отново ръстът на работните заплати е в съизмерение с миналата година, инфлацията ще бъде двуцифрена, заявявам.

Водещ: Двуцифрена инфлация.

Пламен Орешарски: Разбира се, при огромни ръстове на заплатите, няма как да...

Водещ: Добре, какво става тогава с кредитите, които хората теглят, за да си купуват, да речем, жилища. В България има криза по принцип като липса на жилища. Много млади хора идват да се реализират в големия град. Трябват им жилища. Банките се уплашиха, вдигнаха лихвите, хората се уплашиха - не могат да ги плащат. Какво става тогава?

Пламен Орешарски: Банките се уплашиха...

Водещ: Все пак в капитализма се живее на кредит. То това е хубавото на капитализма. Ако отнемете това на хората.

Пламен Орешарски: Банките се уплашиха не от младите хора в България, които взимат кредити, а се уплашиха от американската ипотечна криза и ефектите й върху европейските икономики. Цената на кредитите се повиши първо в Америка, след това и в Европа. Няма как тук да остане същата. Имайте предвид, че повечето наши банки всъщност са пряко свързани и интегрирани в международната финансова система.

Водещ: Основното подозрение на опозицията и пак мисля това подозрение съвпадна и с подозрението в медиите, чухте какво каза все пак и партия ГЕРБ преди малко - те се опасяват, че като сериозен противник на БСП ще бъдат в неравнопоставена позиция в битката си с тази партия на парламентарните избори заради бюджетния излишък. Има подозрения, че се формира огромен бюджетен излишък, който да бъде изхарчен предизборно в месеците преди изборите 2009 година. Даже има очакване за пет милиарда.

Пламен Орешарски: 2009 година, ще припомня, че...

Водещ: Това означава бюджетният излишък за тази година въпреки ангажимента в определени граници.

Пламен Орешарски: Той не може да бъде изхарчен следващата година, няма такива...

Водещ: Да де, вие ще планирате да го изхарчите края на 2008 и реално ефектът ще се види на изборите 2009-та.

Пламен Орешарски: Първо бих искал да отбележа, че аз съм изключително удовлетворен от доброто изпълнение на приходите в бюджета и от стриктния контрол върху разходите в момента. Ще обясня съвсем с две цифри формираният до момента излишък е или превишение на приходите и разходите, а приходите вървят малко, малко подчертава, над планираните от нас, разходите изостават значително. За първо тримесечие са похарчени 20% от общо планираните разходи. Сами направете сметка за характеристиката на това превишение на приходите над разходите. До края на годината очаквам и приходите да се преизпълнят над планираните над планираните и това е задачата на всеки финансов министри.

Водещ: Колко ще бъде излишъкът? Добре, горе-долу Пламен Орешарски може да прогнозира колко ще е излишъкът, краен.

Пламен Орешарски: Минимум 3%, колкото е законовото изискване. Ние по закон за тази година трябва да направим около 2 млрд. превишение на приходите над разходите. И това е основната ни и антиинфлационна мярка, и макроикономическа мярка за поддържане на макроикономическите баланси.

Водещ: А всъщност ще направите може би два пъти повече, може би към 4 млрд. и са прави хората да подозират, че това ще е излишъкът, който ще бъде изхарчен преди изборите.

Пламен Орешарски: А вие стимулирате ли ни да не си събираме приходите?

Водещ: Просто питам. Един въпрос не може да стимулира. Въпросът само изяснява истината.

Пламен Орешарски: Аз ще положа максимални усилия с помощта на приходните агенции, които ръководя, да повиша събираемостта и отново, както и в последните години, да отчетем преизпълнение на планираните приходи. Ще припомня, само с това ще свърша, ще припомня, че 2008 г. планирахме с 26% по-висок ръст на приходите в сравнение с 2007 г. Двайсет и шест процента ръст.

Водещ: Последен въпрос към вас, той е всъщност последна тема. Меглена Плугчиева, новият вицепремиер по контрола на европейските пари, нападна остро публично ваши служители в министерството. Подобна остра оценка се съдържа в писмото на ЕК до България от 8 май. Там се визира вашият служител, който отговаря за контрола и разпределението на европейските пари в министерството, казва се Радослав Тушанов. Каква е вашата реакция, каква е отговорността, която носите като министър за подобни оценки и подобни критики?

Пламен Орешарски: Всички в момента инкасираме занижен контрол върху администрацията. Да, в администрацията има допуснати грешки, не е само това името, което е направило грешки, има поредица от грешки. Права е г-жа Плугчиева. Задача на всички в момента е максимална мобилизация и бързо реализиране на мерки, които ще позволят дефектите в системите да се отстранят максимално бързо.

Водещ: Само че оценката е, че дълго време служителят не е бил уволняван. Той едва вчера е бил уволнен, и то под натиск. Дори е имало натиск от ЕК към Димитър Ивановски да го уволни едва ли не през главата ви.

Пламен Орешарски: Не е точно такава оценката. Натискът, който г-н Майкал Лий в писмото си от 28 февруари оказва, е в 25 направления, общо казано, с цел подобряване на системите за управление и контрол. В случая визираме една слабост, при това не основна.

Водещ: Какви последствия ще има това писмо? Предполагам, че това не е вече новина, че въпросният служител е уволнен, какви други последствия ще има?

Пламен Орешарски: Аз много се надявам, че ръководните органи под ръководството на националния ръководител Димитър Ивановски този път ще вземат необходимите мерки и ще предприемат действия, адекватни на изискванията на Генерална дирекция „Разширяване". Ще подпомогнем цялостно този процес.

Водещ: Въпросът е къде е бил проблемът? При вас, на най-високо политическо ниво или долу по ниските етажи, където примерно Ивановски ...

Пламен Орешарски: Навсякъде, навсякъде.

Водещ: Добре, така завършваме разговора с финансовия министър Пламен Орешарски.