16.03.2023 г.

Водещ: Докладът и изявленията от вчерашния брифинг на Министерството на финансите бяха разчетени по най-различни начини. За едни това е опасност от държавен фалит и падане на валутния борд, за други е поредна червена лампа, един навременен сигнал, че фискът и държавните финанси трябва да бъдат затегнати в името на стабилността, на сигурността, в името на пътя ни към еврозоната. Сега е време за реалната картина. Тук е Росица Велкова, служебен финансов министър. Много ви благодаря, че приехте поканата ни.

Росица Велкова: Добро утро на Вас и на вашите зрители.

Водещ: Г-жо Велкова, тъй като това се случва по средата на кампания, не можем да не обърнем внимание на точния момент на вашите изявления, на този доклад, на неговите анализи. Повече реални притеснения ли имате, или по-скоро целите да изпратите едно послание към следващите мнозинства, че трябва да се подхожда особено внимателно към бюджета, с оглед на еврозоната, на дефицитите ни?

Росица Велкова: Не целим да изпращаме послания към политическите партии. Моментът е дотолкова съобразен с предизборната кампания, че ние, съгласно закона, т.нар. удължителен закон, до края на месец април трябва да внесем – дали ние, дали избрано редовно правителство от следващия парламент – трябва да внесем проект на закон за държавния бюджет за 2023 г., както и да изпратим в Брюксел тригодишна бюджетна прогноза за 2024-2026 г. С оглед внасянето на този проектозакон, ние трябва да поставим на обществено обсъждане данъчните закони. Трябва да решим, тъй като това е в правомощията на Министерския съвет (МС), да решим какво да бъде бюджетното салдо и каква да бъде целта. Този доклад, който изтече по медиите, беше доклад за вземане на протоколно решение на МС, което вчера беше взето пред министрите. Там бяха представени два сценария. Единият сценарий е, че ако продължим с тези политики, които са по действащото законодателство, както в приходната, така и в разходната част, в 2023, 2024, 2025, 2026 г., дефицитите за четирите години се движат в диапазона между 7 и 6%. Което са твърде високи дефицити за такъв дълъг период, какъвто трябва да предоставим и на ЕК, и в НС. И тогава ще настъпят тези черни сценарии, които бяха извадени извън контекста на доклада. Затова министрите се обединихме да разработваме тригодишната бюджетна прогноза и проекта на закон за следващата година с дефицит от 3%. Това предварително съм го дискутирала с тристранните партньори, със синдикати, с работодатели, с Националното сдружение на общините в Република България. И искам да уверя, тъй като много неща изтекоха в медиите вчера, да уверя българските граждани, че няма риск от фалит. Държавата не е фалирала и няма риск МВФ да дойде до една седмица, за да теглим заем. Няма риск за валутния борд. При условие, че ние следваме една дългосрочна фискална политика, която е в рамките на 3%, тези рискове не са налице. Не може това да е фалирала държава, при условие че ние си плащаме редовно бюджетните плащания, задълженията, пенсиите. Другата седмица ще погасим 3 млрд. дълг. Фискалният резерв, след плащането и погасяването на дълга, ще бъде в диапазона от 10 млрд. лв. Така че това не е фалирала... Няма тези рискове. Тези рискове са при един сценарий, който, тъй като служебно правителство, ние не трябва да променяме и да правим политика, но в случая предлагаме мерки, така че да осигурим фискална стабилност и да се осигурят всички плащания при дефицит от 3%. Това беше вчерашното решение.

Водещ: Добре, разсейваме съмненията за държавен фалит, за падане на валутния борд, за загуба на спестявания и за промяна на фиксирания курс лева/евро. Тогава да погледнем по същество към някои реални измерения. Ние намираме ли се в дългова спирала в момента, според вас?

Росица Велкова: Ако бюджетът, който ние ще предложим, бъде припознат от едно потенциално редовно правителство или НС го приеме с дефицит до 3%, в никакъв случай не може да се каже, че сме в дългова спирала, тъй като това отговаря на Маастрихтските критерии. В дългова спирала бихме влезли във втория сценарий, който разглеждахме. По действащо законодателство, ако се разработят за четири години бюджетните прогнози с дефицит от 7%, тогава автоматично ще влезем в дългова спирала. Ще предложим мерки, така че да успеем разходите да бъдат финансирани в размера, в който са гласувани от НС, в смисъл - да се спази швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 1 юли, да бъдат осигурени средства за изплащане на заплатите, на всички социални плащания – такива, каквито са гласувани. Тъй като настъпи през 2022 г. асиметрия в заплащането в бюджетния сектор и на доста системи бяха увеличени разходите за заплати, но има вече останали малко на брой бюджетни структури, в които не са получили никакво увеличение през 2022 г. на работната заплата, там ще предложим 10% увеличение на работната заплата. За да може това да бъде осигурено при 3% дефицит, се налага да бъдат предложени данъчни мерки, които да осигурят ресурс, за да може дефицитът да бъде в рамките на 3%.

Водещ: Добре, да обърнем внимание на тези мерки, няколко пъти ги споменавате. Изчислявате ги на стойност около 6 млрд. лева. Еднократният данък свръхпечалба, увеличение на тол такси, 100% дивидент на всички публични предприятия и други. Но те сякаш вече срещат отпор и от синдикати, и от работодатели, вероятно предстои и от граждани.

Росица Велкова: Това, което ние предлагаме, е данък свръхпечалба за второто полугодие на 2023 г., което е еднократна солидарна вноска. Като принципите на този данък свръхпечалба или еднократна солидарна вноска е заложен в регламента 1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. Този данък, тази еднократна солидарна вноска, се прилага в редица държави членки. Неслучайно наименованието е данък свръхпечалба и солидарност, защото се наблюдава, че основата на облагаемата печалба по корпоративен данък изключително много е нараснала през 2022 г. спрямо 2021 г. Обикновено нарастването на основата на облагаемата печалба е в диапазона между 1,5 млрд. до 2 млрд. В 2022 г. основата е нараснала с 10 млрд., което е изключително рязък скок на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Което означава, че има сектори, най-вероятно и заради нетаргетираното субсидиране, компенсиране, имаше редица мерки за бизнеса, както и мярката 60/40, и компенсирането на високите цени на ел. енергията. Предполагаме, че са се генерирали на места свръхпечалби. Именно затова ЕС въведе регламент, той го въведе за определени сектори, което е задължително, ние също сме го въвели за сектор горива, но държавите членки по своя национална политика го прилагат и за други сектори.

Водещ: Добре, а в сценария, в който не успеете да приложите всички тези мерки и не се стигне до тези 6 млрд. допълнителни приходи, има ли резервен вариант как да бъде попълнена приходната част?

Росица Велкова: Това ще предложим като вариант, като проектозакон за 2023 г., внесен от МС. Ако той бъде приет във вида или с вътрешни размествания в НС, той ще се изпълнява такъв, какъвто вече НС го приеме. Би могло всичките мерки, които ще бъдат заложени в закона, да бъдат отхвърлени от народните представители. Това респективно означава, че вариантите са два за балансиране на бюджета – или се намаляват разходи, които трябва да се идентифицират точно кои политики и кои разходи се намаляват, или се увеличава дефицитът.

Водещ: Добре, това ще бъде проектобюджет, който може да претърпи своите изменения в залата на НС или в комисията. Затова може би да се насочим и към други големи елементи на държавните финанси, за които говорихте и вчера. Има ли опасност от ликвидна криза, така да се каже, да изпитваме проблеми да се разплащаме месец за месец? Защото и вие споменахте, въпреки ниския процент дълг към БВП, имаме проблеми със заемите, има и на други места по света.

Росица Велкова: Ликвидна криза… няма проблеми, защото аз казах, че ние имаме голямо плащане по дълга на 24-26 март, което е осигурено. Ние изтеглихме успешно дълг през януари месец, с което подсигурихме изплащането и рефинансирането на този дълг. Също теглихме дълг септември месец, така че ще разполагаме във фискалния резерв с около 10 млрд. лева след изплащането на дълговото погасяване. До септември месец не би следвало да има ликвиден проблем. Но вече зависи какъв бюджет ще бъде приет от НС, какъв дефицит ще бъде, дали размерът на дефицита ще бъде 3%, 6, 10 или колко ще приемат НС като дефицит. Ако дефицитът е прекалено голям, през септември месец ще има затруднения в тегленето на дълг.

Водещ: Независимо от това какъв ще бъде бюджетът за тази година, г-жо Велкова, вървим ли бавно и тихо към отмяна на плоския данък, как смятате?

Росица Велкова: Това е политика, която трябва да я проведе едно редовно правителство с управленска програма. Редовното правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, трябва да вземе решение дали ще свива разходите, или ще увеличава приходите през Закона за данъците върху доходите на физическите лица, отмяна на плоския данък, през увеличение на корпоративния данък. Това е политика, която не би следвало служебно правителство да предлага.

Водещ: Въпросът е вашата експертна прогноза – извинявайте, че ви прекъсвам – и може би да намесим това дали има такива международни препоръки, или пък натиск, от различни институции, да въведем прогресивно данъчно облагане.

Росица Велкова: Такива теми се коментират с ОИСР. Дават се в някакъв вариант като препоръки. Моето лично експертно мнение е, че плоският данък не следва да се отменя. И с въвеждането на прогресивен данък ще спадне събираемостта. Когато преминахме от прогресивна скала на плосък данък, независимо че ставката е относително ниска, събираемостта драстично се повиши.

Водещ: Като казахте събираемостта, много е важно да обърнем внимание на критиките към вас, към вашето управление в Министерството на финансите, разчетите и анализите ви. Чули сте ги, предполагам, че приходите от ДДС са намалели в началото на тази година, още за януари с около 100 млн., общо за тази година около 400 е по-малко е събираемостта на данъци и на ДДС, ако правилно цитирам цифрите.

Росица Велкова: В януари месец изпълнението на приходите от ДДС беше по-ниско, тъй като имаше голямо възстановяване, на които течаха ревизии и не можеше да се възстанови в декември. Така че влезе това възстановяване на ДДС през януари месец. Но вече когато започна ритмичното изпълнение на годината, вече имаме изпълнение по-високо спрямо миналата година с 500 млн. в ДДС. Така че не може да се твърди, че е ниска събираемостта. Напротив, събираемостта е висока както в НАП, така и в Агенция „Митници”. Освен това и разкриваемостта на Агенция „Митници” също е много висока. Сега прилагаме всякакви мерки през целия период за засилване на фискалния контрол. Дори една от мерките, която ще бъде приложена, и законодателна, която ще бъде в пакета данъчни закони, който утре ще публикуваме на нашата интернет страница за обществено обсъждане, ще засилим фискалния контрол, като предложим да бъде въведено предварително задължение да се декларира ДДС при селектирани рискови стоки, което е една от мерките за повишаване и още по-голяма събираемост в НАП.

Водещ: Може би не се изразих и правилно, но така да се каже, критиката е, че събираемостта в януари и февруари е по-малка спрямо тази за миналата година. Работим със същия бюджет и по същество заговориха за това, че към определени фирми има чадър, или на тях се предлагат такива условия, че те не внасят целия обем на своя ДДС, че те не изплащат в пълен размер своите данъци. Фирми, които се предполага, че и в миналото са правили това.

Росица Велкова: Това категорично мога да заявя, че не е вярно. Обикновено това бих го коментирала като спекулации. Сравнявайки януари с януари, касово бяха постъпили аналогични приходи от ДДС, каквито бяха януари 2021 г., защото имаше голямо възстановяване, което беше за месец декември. Но вече като ги съберем за двата месеца, януари и февруари, спрямо януари и февруари миналата година, ние имаме по-високо изпълнение от 500 млн., което не можем да кажем, че това е ниска събираемост и НАП не работи. Още по-малко може да се говори за това, че НАП действа едва ли не като бухалка и чадър – бухалка към определени фирми и чадър към други фирми, от които не събира приходите.

Водещ: Тоест, вие казвате, че е разминаване в данните. Събираемостта всъщност е по-добра в началото на тази година спрямо предната. Няма липсващи стотици милиони.

Росица Велкова: Няма. Категорично мога да кажа, че няма липсващи. И двете приходни агенции работят изключително добре.

Водещ: ДДС ставките – голяма тема. Коментираше се миналото лято, че благодарение на нея за хляба са били задържани цените. Сега предлагате връщането на голяма част от тях. Това може би няма да се посрещне добре. Няма ли да има ефект и върху инфлацията, върху цените на хранителни продукти, на основни стоки?

Росица Велкова: Това, което ние предлагаме, предлагаме да се запази намалената ДДС ставка на брашно и хляб, тъй като са ключови стоки от потребителската кошница. Също предлагаме да се запази на бебешки стоки и книги намалените ДДС ставки. Това, което ние предлагаме да се възстановят на нормалната ДДС ставка, това са намелените ставки при ресторантьорите и намалените ставки при фитнесите, както и намаления акциз при ел енергията и горивата, и ДДС върху тях, които по същество акцизните ставки изтичат по действаща нормативна уредба на 1 юли 2023 г. Нашите предложения за данъчните промени предлагаме да влязат в сила от 1 юли 2023 г., за да има предвидимост. И предполагаме, че ако се тръгне на приемане на това законодателство, което ние ще предложим, или бъде припознато от потенциално редовно правителство, до края на май се  очаква да бъдат приети от НС, или отхвърлени, и евентуално юни, ако са приети, да има един месец предвидимост на бизнеса и на секторите и да влязат от 1 юли.

Водещ: Които, както споменахме, вече реагират и синдикати и работодатели, но ще коментираме и друг път тази тема. Г-жо Велкова, пътят ни към еврозоната. Очертайте го, моля ви.

Росица Велкова: Това, което правим, въпреки че беше анонсирано вече, че целевата дата 1 януари 2024 г. е по-скоро нереална...

Водещ: Ние вече я забравихме.

Росица Велкова: Да, забравихме я към момента. Въпреки това продължаваме усилено да работим. Четирите законопроекта, които не бяха приети, ще бъдат внесени в НС и очакваме НС, надяваме се приоритетно да ги разгледа и да ги приеме. И то с относителни корекции, които не променят това, което е договорено с ЕК като реформа, която те очакват от тези четири законопроекта. Комуникационната кампания ще стартира след като приключи предизборната кампания, тоест от началото на април месец. Непрекъснато екипи работят между Министерството на финансите и ЕК и следят критерия инфлация, тъй като знаете, че това е единственият критерий, на който не отговаряме. И сме твърдо решени в момента, в който отговаряме на критерия инфлация, аналогично на изключенията, които са направени за Хърватия, да подадем конвергентен доклад. С което се очаква да отговорим на този критерий евентуално, или лятото – юли-август – или септември-октомври.

Водещ: Лятото на следващата година и по същество да кандидатстваме за 1 януари 2025 или 2026 г.?

Росица Велкова: По принцип за 1 януари 2025 г. Освен това в 2024 г. има конвергентен доклад, който е стандартен по процедура, тогава можем да влезем в стандартната процедура през 2024 г. за конвергентен доклад. Докато сега, ако отговорим по-рано през 2023 г. на критериите за инфлация, идеята е да подадем ад хок конвергентен доклад.

Водещ: Но дори да приемем, че отговаряме на критериите, предстои много работа по техническите, по присъединителните ангажименти в НС, нали така?

Росица Велкова: Да, това са законопроектите, за които говорих.

Водещ: Нека за финал на разговора ни да погледнем към анкетата, към въпроса, който зададохме на нашите зрители в днешното предаване. Той беше дали одобряват затягане на държавните разходи. Изглежда, че 68% от зрителите на „Денят започва” – дебело подчертаваме, това не е представителна извадка, не следва социологическите критерии, това е една част от зрителите на предаването ни, които са решили да гласуват в анкетата. И по същество, означава ли това, г-жо Велкова, че тези хора подкрепят по-малко пари за социална политика и искат повече стабилност?

Росица Велкова: На практика това означава. По принцип моето експертно мнение винаги е било за стегната и устойчива фискална политика.

Водещ: Дори когато това означава по-бавен ръст на доходи и на пенсии, по-малко помощи, по-малко облекчения.

Росица Велкова: Просто трябва да се търси баланс. Не може да се говори, че ще се намаляват едни пенсии и заплати. В бюджета представлява баланс.

Водещ: Нека да завършим така – бюджетът представлява баланс и трябва да се търси баланс. Много ви благодаря. Росица Велкова, служебен министър на финансите. Благодаря, че избрахте БНТ, за да разясним тези важни теми и притеснения след вчерашния ден.

Видео