СИМЕОН ДЯНКОВ: БЮДЖЕТ 2013 Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
06.10.2012 г.
05.10.2012 г. | БНТ | Панорама
Водещ: Два знака за една седмица. Симеон Дянков написа последния бюджет за мандата на ГЕРБ, а главният икономист на МВФ Оливие Бланшар каза, че кризата ще продължи поне 10 години. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков е тук. Добър вечер.
Симеон Дянков: Добър вечер.
Водещ: Нали щеше да свърши кризата още преди две години, господин Дянков?
Симеон Дянков: За България говорех. Ние наистина, макар и с малък растеж, вече от 2010 година, 2011-та, 2012-та все пак имаме растеж. Но Европа като цяло е на нула или тази година всъщност дори малко под нулата, сме в рецесия 237 държави. За следващата 2013 година прогнозата общо за Европа е пак малка рецесия. А това, което МВФ каза тази седмица, но се говори поне от началото на годината е, че проблемите в САЩ, в Япония тепърва предстоят. В САЩ т.нар. фискална пропаст, фискална скала. Там който и да спечели изборите, следващият му бюджет, следващата година ще бъде много трудна, защото те трябва да отрежат близо половината от дефицита. Сега там дефицитът е около 10% от брутния вътрешен продукт.
Водещ: Ама и при нас ще има избори. И при нас ще има избори. Аз не знам как България, която е скачен съд с европейската икономика, ще издържи още три или четири, камо ли пет, или шест, или седем години криза.
Симеон Дянков: Е това е въпросът, който всички управляващи, опозиция, тези, които искат да управляват в бъдеще, не случайно Оливие Бланшар, за мен той е един от може би тримата най-добри икономисти в света, не само в МВФ, заедно със Стенли Фишър и с Лари Самърс - за мен това са тримата най-добри икономисти в света. Щом той го казва, трябва наистина всички да се замислим. Не само тези дори, които сега сме в парламента, а следващите 10 години. Това е нещо много сериозно. И то, както казах, не е само в Европа. Европа има специфични проблеми, знаем ги, гледаме на север, на юг - Румъния, Сърбия, Гърция, Холандия и т.н. - вижда се, всички са в рецесия. Но извън това има и голям въпрос с типа капитализъм, който в момента или в последните няколко десетилетия владее света. Според мен това има предвид Бланшар като го казва това, че някакси самата капиталистическа система трябва да се промени, за да може всичките тези огромни заеми, които не само големи държави са взимали, а и корпорации и семейства по целия свят, някакси всичко това трябва да се промени към един, бих казал, по-прост, финансово поне, свят.
Водещ: Или по-ляв? Картата в Европа се сменя.
Симеон Дянков: Сменя се донякъде, но от 27 държави мисля, че четири в момента се управляват от ПЕС, 21 мисля, че се управляват от ЕНП. Така че, да, има известна промяна...
Сергей Станишев: Вече са шест.
Симеон Дянков: Вече са шест.
Сергей Станишев: И още три в коалиция. Девет.
Симеон Дянков: Да, Кипър през февруари ще стане ЕНП, така че пак ще падне. Общо взето едно „Жигули-комби" в момента е лявото в Европа. Но да, може да има промяна не само в Европа, в целия свят, ако се преосмисли моделът. Лесно е да се управлява като имаш растеж в целия свят. Когато в света има рецесия или долу-горе си близко до нулата, трябва да преосмислиш много неща.
Водещ: Вие какво преосмисляте с този бюджет, кого насърчавате?
Симеон Дянков: Този бюджет е бюджет на увеличаване на голяма част от доходите. Насърчаваме пенсионерите - 9,8% увеличаване на пенсиите преди 2009 година, средно 9,3% увеличаване; 10% увеличаване на заплатите на учителите, 10% увеличаване в библиотеки, музеи, читалища и т.н.; 8 до 10% увеличаване в армията - днес цял ден съм работил по тази тема, за да стигнем с Аню Ангелов до процента увеличаване, който той иска и ще успеем, мисля, до неделя. Така че в социалната сфера общо харчим допълнително около 1 милиард и 300 милиона - доста голяма сума. Останалото почти всичко отива за увеличаване на съфинансирането в МРРБ, при Лили Павлова, при Нона Караджова, където с около 500 милиона се увеличава това съфинансиране. Става въпрос и за магистрали, и за пречиствателни станции, и за някои музеи, и за болници. Така че общо бюджетът се увеличава с 1 милиард и 800 милиона. И макар че току-що говорихме за криза, това е всъщност най-големият бюджет като приходи и разходи в българската история.
Водещ: Това, което току що описахте, леви мерки ли са? Не са ли леви мерки или е просто предизборно харчене?
Симеон Дянков: Естествено е в годината на избори да се говори за увеличаване заради изборите. Честно казано, три години държахме, за да сме сигурни, че има стабилност, за да може не само сега, а се надяваме и в следващите години - което и да е правителство да е, да може да си позволява някакво увеличаване, където нашите съседки, а и голяма част от Европа, в момента не могат да си го увеличават. Така че за мен 2009-2010 бяха години да се върнем към стабилност, 2011-2012-та бяха години да запазим стабилност и да покажем на Европа и на света, че сме стабилни - едни от малкото стабилни. Това го дължим и на това правителство, и на предишните две правителства - винаги сме го казвали. Сега вече имаме шанс от 2013, 2014, 2015-та да казваме, ние се фокусираме и върху доходите, и върху растежа - това, което в десетгодишна перспектива трябва да мислим всички. Откъде ще дойде по-високият растеж на България? Предвид на това, че както говорихме, и в Европа, и в световната икономика като цяло, такива добри години като в средата на 90-те или 2005, 2006, 2007 скоро няма да дойдат изглежда.
Водещ: Добре, вие какво точно се договорихте с г-н Ангелов днес и кажете, все пак полицаи и военни по-скоро ощетени ли са или по-скоро наградени от този бюджет?
Симеон Дянков: Бюджетът на МВР остава такъв, какъвто е бил в миналата година. Там няма увеличаване. Статистически изглежда, че и двата бюджета имат голямо увеличаване. Това е, защото до тази година, до този бюджет те не са плащали социалните си осигуровки за ранно пенсиониране, а другите министерства нямат такива, знаете - ранно пенсиониране. Сега ги преместваме, така че вместо тихо, така да се каже, Министерство на финансите да субсидира директно към НОИ, слагаме ги към техните бюджети, това е близо 240 милиона лева се преместват от централния бюджет към бюджетите на МВР и Министерство на отбраната. Но всичките социални осигуровки отиват към НОИ. Така че увеличаване в бюджета на МВР няма. Защо? Знаете, говорих преди около месец и към двете министерства - пари срещу реформи - дайте да видим, особено в ранното пенсиониране. Тази седмица знаете, че завърши мисията на МВФ тук. Те ни дадоха няколко препоръки. Една от тях беше да елиминираме ранното пенсиониране навсякъде, не само в силовите министерства. Това, между другото, е една от тенденциите в цяла Европа. Към МВР бюджетът е същия като миналата година. В Министерство на отбраната тръгнаха към повече реформи. Министър Аню Ангелов е за мен един от големите реформатори в кабинета и аз се опитвам да направя всичко възможно, за да стигнем до тези 8 до 10% увеличаване на заплатите. И ще стигнем.
Водещ: Ще признаете ли обаче, че наливате пари в сектори, които не успяхте да реформирате?
Симеон Дянков: Има разлика. За мен Министерство на отбраната всъщност направи доста. Това е едно от най-трудните министерства.
Водещ: Нямам предвид него. Други сектори - здравеопазване и т.н.
Симеон Дянков: Бюджетът на Министерство на здравеопазването остава такъв, какъвто е миналата година, дори се намалява номинално, защото парите отиват към здравната каса. В здравната каса има около 80 милиона повече в този бюджет, просто защото събираемостта е повече. Но да, факт е, на мен ми се искаше и многократно съм го казвал, в здравеопазването да има по-смели реформи и те вече да са дали резултат. Давам пример с пенсионната възраст и въобще реформите в Министерство на труда. Там тръгнахме, забавихме се, отказахме се и на втория път за мен до голяма степен успяхме в реформата в пенсионната система. В здравеопазването тръгнахме няколко пъти, връщахме се и със съвсем малки реформи тук-там, все още голямата реформа предстои.
Водещ: Как се пести, господин Дянков, с реформи наистина или с местене на чиновници тук-таме из държавата?
Симеон Дянков: С големи реформи. Местенето на чиновници е за мен една от тези дългосрочни 10-годишни програми, която не е свързана с пестене или не, а свързана е с демографската картина в страната и възможностите на различните региони в страната да се развиват равномерно или близо до равномерно. Така че идеята - това, че в Пловдив успяхме да преместим туризма, че в Бургас в скоро време ще отиде Агенцията за рибарство и аквакултури. Знаете моята борба за преместване на митниците в Русе. Това не е тема за спестяване. Това е тема, че тези големи градове, които имат голям капацитет, където има университети, където има много обучени хора, там също трябва да поддържаме едно високо ниво на хората на администрацията. И за мен това е един начин, който аз съм виждал в други държави.
Водещ: Въпросът е да не създава повече проблеми, отколкото решава.
Симеон Дянков: Краткосрочно да, създава се поне чувство, че някакси въртим на празни обороти. Дългосрочно обаче, виждал съм го в Холандия, виждал съм го в Германия, виждал съм го в държави като Словакия преди няколко години - да, за година-две се говори, че това е лошо, създава се някаква суматоха. След 5 години се казва, че това е успех, след 10 години всички са забравили и казват: трябваше така да бъде и от началото.
Водещ: Ще ви излезе ли бюджетът? Ще намерите ли парите, които сега обещавате да харчите?
Симеон Дянков: Бюджетът, при все коментарите, че е изборна година, е доста консервативно скроен. В смисъл, ние сме го представили на базата на растеж от 1,2%, в смисъл сметките са направени на 1,2% растеж. Докато макроикономическият модел ни дава 1,9%, става въпрос в министерството; МВФ, който беше тук в началото на седмицата, казва 1,5% за следващата година. В смисъл, стига да стигне растежът до 1,2%, растежът на българската икономика, а смятам, че той ще стигне, защото и тази година ще бъде някъде там, той ще се изпълни. Но съзнавам и днес в парламента господин Орешарски, бившият мой предшественик, минавайки на парламентарен контрол ми каза: „Пожелавам ти успех през следващата година". Съзнавам, че годините на парламентарни избори са трудни години, по-трудни за финансовите министри.
Водещ: Вие ще стискате ли или ще харчите? Вие лично, вашата политика в кабинета каква ще е?
Симеон Дянков: Ще стискам, защото първо, казахме има една глобална тенденция, който е по-бавен растеж в Европа и в световната икономика, така че самото мислене трябва да се преобърне - не просто да харчим повече, а малкото допълнителни възможности къде могат да отидат, в какво трябва да се харчи наистина, за да създаде растеж. Мисля, че поне от тая гледна точка съм доказал, че съм по-скоро стиснат финансов министър, отколкото разпуснат.
Водещ: Да, вярно е.
Симеон Дянков: И едва ли аз поне ще си променя начина на действие.
Водещ: Накрая да не забравя да ви попитам кога ще напляскате руснаците?
Симеон Дянков: То коментарът беше, за разлика от коментари в началото на мандата, когато по някой път казвах неща, които съжалявах, този път беше нарочен коментар, не се изпуснах. Исках да предизвикам руснаците в „Атомекспортстрой" - конкретни руснаци, да си покажат повече картите. Защото беше необяснимо за мен защо те вдигнаха иска си от около 60 милиона евро със същите коментари, мотиви, просто не си промениха мотивите в арбитража, на един милиард евро седмица преди моя коментар. Аз исках да видя какво стои зад това. И затова казах по-остро. Какво стана? Седмица след това се появиха някакви странни на вид американци и казаха: ние всъщност сме готови да дадем 1 милиард и 300 милиона, за да купим всичко, което вие досега сте направили, още 8 милиарда евро да вложим, за да направим тази централа, и още поне за мен, което беше най-интересно, иска от 1 милиард на руснаците. Това на мен ми даде две неща, които преди нямах. Първо, каква е цената на евентуалното строителство на „Белене" - 1,3 + 8 + 1 = 10,3 милиарда евро - 21 милиарда лева. Хубаво е и те това да го кажат. И второто, което ми даде е, че някакси това пак е тип руска зависимост. Това се знаеше, разбира се, но е хубаво да се знае.
Водещ: Нали са уж американци?
Симеон Дянков: Да, но те казаха: „И поемаме целия иск към руснаците. Ние ще се справим с този иск".
Водещ: Странни на вид, но вие ги развеждахте по парламента.
Симеон Дянков: Не точно ние, но беше добре да се покаже. И за мен - донякъде блъфираш, за да видиш какво ще стане. Може би така или иначе щеше да стане, но за мен беше интересно какво излезе и колко бързо излезе.
Водещ: Добре, благодаря Ви.