09.04.2022 г.

Водещ: Министърът на финансите г-н Василев. Здравейте, г-н Василев.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Защо е важно за „Продължаваме промяната” Андрей Гюров да стане управител на Българската народна банка?

Асен Василев: Българската народна банка е основна институция в държавата. Всяка една банкнота, която имате в портфейла, която гражданите имат в портфейла, е подписана от гуверньора на БНБ. И ако отворим Закона за БНБ, там има едно изискване за гуверньора. И то е да е човек с безупречна репутация. Няма изисквания за образование или за каквото е да е друго – това са допълнителни изисквания, които ние, като общество, можем да искаме да наложим, но в закона изискването е да е човек с безупречна репутация. По принцип от „Продължаваме промяната”, знаете, че по време на криза да тръгнеш да правиш такива тежки промени, не е най-доброто, и ние затова и първия път не представихме кандидат, процедурата беше прекратена. След това започна нова процедура, която нашият съвет беше да не започва, точно по средата на кризата да тръгнем да сменяме гуверньора на банката. Както и да е, процедурата започна, съответно ние представихме кандидат с безупречна репутация.

Водещ: Това значи ли, че другият кандидат не е с безупречна репутация?

Асен Василев: Мисля, че това, което се видя през последната седмица, а което и той сам каза – той е сложил подписа си под документ, с който 1 млн., мисля, че лева, на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати.

Водещ: Най-важното ли е за Европейската централна банка, за Европейската комисия и за страните – членки на зоната да имат доверие в бъдещия гуверньор на държавна централна банка, която ще направи така, че една страна да влезе в Еврозоната?

Асен Василев: Доверието в ЕЦБ е едно. Но БНБ не е придатък на ЕЦБ. Най-важно е, затова и така е направен законът, българското общество да има доверие в гуверньора на БНБ. Защото това е институцията, която застава зад парите. Това е институцията, която казва – да, имаме достатъчно покритие на всички средства, да, добре ги управляваме. Това е институцията, която всъщност управлява парите на държавата.

Водещ: Част от доверието е свързано с тишината на тези пари. В този смисъл, този шум, който се вдигна, той така или иначе се случи. Има ли ход назад, има ли вариант Б –трети кандидат, от една страна, примерно сегашният гуверньор да остане, или допълнително разбирателство между коалиционните партии за това кой да бъде следващият.

Асен Василев: Ние имаме ясен кандидат – това е Андрей Гюров. Продължаваме да водим разговори в коалицията. Но пак казах, за мен, като финансов министър и като гражданин на България, червената линия е точно това, което е записано в закона – човек с безупречна репутация.

Водещ: Кое е най-важното нещо, което бъдещият гуверньор на БНБ трябва да свърши?

Асен Василев: Има няколко важни задачи. Едната важна задача е да продължи подготовката по приемането на еврото. Втората изключително важна задача като част от този процес, е да се прегледат всички банки за стабилност, така че да няма застрашаване на влоговете на гражданите, да сме сигурни, че цялата система е здрава, да няма второ КТБ, което да се случи и да ни изненада.

Водещ: Вече всъщност една голяма част от банковия надзор, който заради КТБ, премина към гуверньора.

Асен Василев: Точно така.

Водещ: Има ли капацитет Андрей Гюров, ако бъде избран, да се справи с това?

Асен Василев: Според мен има. но третата много важна задача е свързана точно с КТБ. Там имаше много цесии, много активи, които не влязоха във Фонда за гарантиране на влоговете, тоест те не се върнаха към българските граждани, а по един или друг начин отиваха в частни ръце. Изключително важно е да се види каква част от тези активи могат да бъдат възстановени към българските граждани.

Водещ: Бихте ли потърсили подкрепа или приели подкрепа от извънкоалиционна партия за Андрей Гюров?

Асен Василев: Според мен изборът на централен банкер на страната не трябва да е въпрос на политика. Трябва да има максимално широк консенсус в парламента, защото това е една от основните институции в страната, която е гарант за стабилността на цялата финансова система.

Водещ: Политика ли беше това, което се случи? Повече от четири месеца, ако не се лъжа, след първото заседание на сегашното 47-о НС, председателят на парламента г-н Никола Минчев промени досегашните правила за приемане на решения и законопроекти в пленарната зала. Имам предвид връщане към онези правила, онзи начин на приемане, при който повече от половината от последно регистрираните, или съобразно последната проверка на кворума, са достатъчни?

Асен Василев: Доколкото знам, това не е обсъждано на коалиционен съвет, поне аз не съм присъствал, не е обсъждано и с мен. Аз го научих от новините. Така че предполагам, че е някаква организация на работата в парламента.

Водещ: Не е ли това в помощ на опозицията понякога?

Асен Василев: Наистина, в момента ние не се бъркаме в работата на парламента. Мисля, че това е доста ясно и очевидно. Според мен са достатъчно зрели всички депутати, имат глави на раменете, имат възможност да вземат собствени решения, никой не им налага как да гласуват. Знаете, че и преди време имаше напрежение, свързано с – „Ама защо не кажете на този депутат да млъкне, защо не кажете на онзи депутат да млъкне.” Истината е, че всеки е в парламента, точно за да изразява мнението – своето и на своите избиратели, а не да е машина за гласуване. И това знам, че изглежда по-малко подредено, изглежда, може би, малко по-хаотично, но в основата си това е демокрацията. Демокрацията, тъй  като има различни мнения в обществото, нормално е да има различни мнения в парламента. И в процеса на дебати, на убеждения, да се стигне до едно решение, което да отразява в максимална степен най-доброто за България, и това, което обществото приема за най-добро за България.

Водещ: Коя е тази червена линия, в която демокрацията започва да пречи, ако щете на ниво коалиция? Каза се, че на срещата между лидерите на партиите на коалицията, премиерът Кирил Петков е предложил да бъдат оттеглени кандидатите, но това не се е приело, ако е вярно. Тоест, коя е тази гранична точка на дискусия, на демократично обсъждане, която според вас би могла да започне да пречи, отвъд нея?

Асен Василев: Аз не мисля, че граничната точка е въпрос на демократично обсъждане. Неведнъж съм заявявал, за мен червената линия е свързана с основното обещание, което ние сме дали на българските граждани – това е да не допуснем кражби и да спрем това, което се случва, и да разграждаме тази система, доколкото е възможно по-бързо, по-усилено и с всички възможни средства, в рамките на закона. Това е червената линия за коалицията, от гледна точка на ПП.

Водещ: В българското общество има една религиозна вяра, дори бих казал, безгранична вяра във валутния борд. С влизането в еврозоната това би следвало да се промени. Като министър на финансите комуникационно какво бихте казали сега на тези, които наистина безгранично вярват в това, че Валутният борд е този, който ни пази?

Асен Василев: Валутният борд наистина ни пази. И той ще продължи да ни пази буквално до секундата, в която ние не влезем в еврозоната. След това ние ще участваме в процесите на ЕЦБ. Тя е тази, която ще трябва да ни пази. Но е много важно няколко неща да се кажат за този процес. Първият е, че благодарение на Валутния борд ние да факто сме приели еврото, още преди 20 години, защото нямаме промяна, няма и да имаме промяна на курса евро-лев. Съответно ние няма как да водим собствена парична политика – да печатаме пари и да имаме по-висока инфлация, примерно, тъй като за всеки лев, който печатаме, трябва да има обезпечение. И съответно, ако ЕЦБ печати пари и се обезценява еврото, това води до обезценяване на лева. Тоест ние сме приели всичките ефекти на ЕЦБ, де факто тя в момента управлява паричната политика в България. И бордът всъщност е една спирачка да не може ние да правим нещо различно от това, което ЕЦБ прави. Приемайки еврото, ние нямаме нужда от тази спирачка, защото вече няма две валути. Но реално в момента българската монетарна политика се управлява от ЕЦБ, по силата на Закона за  борда.

Водещ: Само още един въпрос, тъй като на няколко пъти стана дума за КТБ и за банковия надзор, за да обобщим основните задължения на гуверньора – и сегашния, и следващия – на БНБ. Вече са и известни по-големи правомощия в сферата на банковия надзор. След КТБ, както казах, правомощията на подуправителя на направление „Банков надзор” бяха доста орязани. Въпросът ми е друг. Стабилна ли е банковата система в момента?

Асен Василев: Да, няма проблеми. всичките ключови банки минаха проверки от ЕЦБ, банките са добре капитализирани, значително над нивата в ЕС. Има добри печалби, които генерират, нарастване на вложенията, така че нямаме никакви причини за притеснение.

Водещ: Ако приемем, че кандидатът на ИТН г-н Каримански бъде избран, Вие като министър на финансите сте човекът, който тясно би следвало да работите с г-н Каримански за влизането в еврозоната. Възможно ли е това да се случи в пълния капацитет, в който е необходимо?

Асен Василев: Интересите на България са над това дали двама човека се харесват или не се харесват. А и ние с г-н Каримански работихме доста добре, той е шеф на бюджетната комисия. Няма някакви дрязги в личен план. И не виждам това как би породило в някаква форма напрежение. Пак казах, моето предпочитание за г-н Гюров се дължи изцяло на това да изпълним на 100% единственото изискване на закона, което е да е човек с безупречна репутация, защото всичко друго би навредило и на БНБ, и на банковата система.

Водещ: Случи се какво ли не – от СМС-а, който бе получен от г-н Каримански, до обвинението на г-н Трифонов, в изричане на внушение, че изборът на Каримански крие риск от втора КТБ. Ако излезем от това, този дневен шум, редно ли е донякъде да си зададем въпроса, или да търсим мнението, позицията на ЕЦБ по казуса?

Асен Василев: Не. Не мисля, че България има нужда от големи батковци. Надявам се този период да е в миналото на страната ни, независимо кои са големите батковци.

Водещ: Службите щяха да проверяват компанията „Джемкорп”, стана ясно от думите на премиера Петков. Има ли резултат?

Асен Василев: Не знам. Към г-н Петков рапортуват службите, би следвало да обяви, когато има резултат.

Водещ: Можеше ли тази криза да бъде предотвратена?

Асен Василев: Аз не съм сигурен, че е криза.

Водещ: Това беше един меморандум.

Асен Василев: Не само. Компанията „Ай Пи 3” беше представена на вечерята в САЩ, когато бяхме с енергийната делегация. Те си доведоха „Джемкорп”. Не виждам някакъв драматизъм в това. Да, ако има съмнения за произхода на парите на инвеститор, който заявява такова голямо инвестиционно намерение, те трябва да бъдат проверени, за да сме сигурни, че всичко е чисто. Но това за мен, как да кажа, от една страна е радостно, че някой иска да инвестира в страната, от друга страна службите трябва да си свършат работата, за да сме сигурни, че това са чисти пари. Ако парите са чисти, този инвеститор е добре дошъл. Ако има проблеми с парите, разбира се, че ще трябва да се ограничат дейностите на този инвеститор.

Водещ: Вашето лично усещане какво е, какво ще се случи конкретно за този казус?

Асен Василев: Нека да оставим ДАНС и службите да си свършат работата. Няма как да гадаем какво има.

Водещ: Ще се проверяват ли тогава по-обстойно, за да се предотвратят подобни случаи, евентуални инвеститори в България от такъв голям характер?

Асен Василев: Да, по принцип, ако дойде някой с такова голямо намерение за инвестиция, те със сигурност минават всичките стандартни проверки – против пране на пари и т.н. Но за такива големи инвеститори, особено и с такъв голям публичен интерес, добре е да се минава през службите. Ние нямаме, за съжаление, това, което има в редица европейски държави и в САЩ, който е закон, свързан с точно проверка на национална сигурност на големите инвестиции, която се прави с оглед определени инвеститори дали биха могли да навредят на националната сигурност. При нас такова законодателство няма, това е една дупка в законодателството. Може би трябва да бъде запълнена. Това би направило такива случаи де факто невъзможни.

Водещ: Като казахте за пране на пари, част от функциите на централните банки по света всъщност са свързани точно с това – с прането на пари и борбата с корупцията. Какво очаквате от БНБ да се случва, което не е случвало, да речем, или да бъде засилено, конкретно в тези два казуса? Какво е в правомощията на БНБ?

Асен Василев: Знаем, примерно, имаше един случай с „Инвестбанк”, където влязоха пари от Венецуела с неясен произход. И тогава всичко, както е по закон, по хартия – това е рапортувано на Финансово разузнаване в ДАНС, които е следвало да вземат мерки и т.н. Въпросът е дали може да се направи една по-активна роля на БНБ, която да обръща повече внимание на такъв тип трансфери, такъв тип транзакции, а не да чака службите да се задействат и съответно в последствие, както се казва, може да са минали и транзакциите, може да са се случили нещата, със закъснение да се отреагира. Така или иначе като част от пътя ни към Еврозоната ние в момента автоматизираме голяма част от тези процеси, когато банките подават информация, тя да бъде автоматично обработена от ДАНС доста по-бързо, доста по в реално време. Но е добре и самият регулатор да проявява... те си правят всичко по закон, но може би малко допълнително бдителност над различните транзакции.

Водещ: Ако корупция, борбата с корупцията, конкретно корупция е думата, с която вашето управление влезе на 13 декември във властта, компромис ли е думата на стотния ден – коалиционен компромис? Прекалено големи или в границите на разумното са компромисите, които тези четири партии, като част от коалицията направиха по различни казуси през тези първи сто дни?

Асен Василев: Аз не мисля, че се направиха големи компромиси. Една от причините е, че има ясно разписани ангажименти в коалиционното споразумение, където голяма част от щекотливите въпроси бяха уредени. Може би имаше части в коалиционното споразумение, които не бяха достатъчно детайлно разписани, тъй като ситуацията не предполагаше чак такива големи драми. Примерно външната политика. Но даже и там има също много ясно заложени позиции, които се следват. Според мен всъщност, ако погледнем първите 100, сега вече може би 120 ги докарахме, дни, ние виждаме, че ни удари една доста голяма поредица от кризи, част от тях очаквани. Ковид кризата беше очаквана, там успяхме да се справим, без да затваряме икономиката, без да нанасяме големи икономически щети, благодарение на лекарите и на болниците, които успяха да поемат един доста по-голям товар от Ковид болни. Енергийната криза, която започна още октомври-ноември миналата година, реално беше овладяна февруари-март, защото тогава започна изплащането на компенсациите, след нотификацията към ЕС. И всъщност ние сме единствената държава в ЕС, която от 1 юли миналата година досега, а това ще продължи, както каза КЕВР, и до края на регулаторния период, не е вдигнала цените на електроенергията за бита. Ако погледнем цените на електроенергията за бизнеса, те се покачиха, но след компенсациите реално, ако погледнем януари, февруари и март, те са горе-долу на цените, които бяха октомври-ноември, което не е...

Водещ: Но инфлационната криза надмина вашето очакване.

Асен Василев: Инфлационната криза тръгна, ние започнахме да я овладяваме, защото тя тръгна на база енергийните цени. Но следващата вълна, която сега се случва вследствие на войната, тя първо ескалира цената на петрола, разбира се, и цената на газа, но второ, създаде още една вълна, която е свързана с продоволствието. Цена на хранителни продукти, съответно чрез фуража цена и на месо, мляко и всичко останало. Цената на торовете, което пък вдига драматично цената на плодове и зеленчуци. И всъщност това, което в момента в последната прогноза сме заложили, че в допълнение на очакваната инфлационна спирала, която идваше от енергийните източници, сега се задава втора, която идва през цената на продоволствието. И там също взехме доста бързи мерки. Но координацията с ЕС е изключително важна, за да бъдат тези мерки напълно ефективни. И всъщност една немалка част от нещата, които вършим, са да направим тази координация на ниво ЕС – както знаете и за обща покупка на газ вече има съгласие – така че това да ни помогне цялостно да овладеем инфлацията в основата ѝ. Защото да борим инфлацията, когато тя вече е стигнала в крайния продукт, е почти невъзможно. Тя трябва да се бори в основата, основните фактори, които я причиняват.

Водещ: Като говорим за... или поне така стартира разговора ни, за Централната банка, голяма част от критиките към аналитичните умове в европейските централни банки, беше свързана с това, че не са предсказали в по-големи детайли естеството на инфлационната криза. В този смисъл какъв е аналитичният капацитет на БНБ? И втори въпрос – аналитичният капацитет на правителството в коя сфера показва сега опитът ви от тези 100 дни, най-много трябва да бъде засилен? Защото говорихте за А-отборът преди време.

Асен Василев: Ние продължаваме да говорим за А-отбора и специално за аналитичния капацитет. Но нека да се върнем на европейските централни банки. На ЕЦБ и на ФЕД, между другото, в САЩ. ФЕД е няколко стъпки пред ЕЦБ и много ясно заяви, че дърпа спирачката, за да спре инфлационния процес. Истината е, че този инфлационен процес беше доста предвидим и всъщност възстановяването от Ковид кризата го отключи. Защото в американските банки има около 2,6 трилиона – средства, които не са стигнали до фирмите и до гражданите. В европейските банки – около 2 трилиона евро. Тези средства са там, което означава, че в момента, в който почнат да стигат до гражданите и до фирмите, това неминуемо поражда инфлация, тъй като имаме ограничени доставки, ограничени стоки и услуги. И ограничението на този процес ще бъде многогодишна програма. Няма как това да се изтегли наведнъж и всъщност даже да дръпнат спирачките. В момента ще отнеме време да задейства този механизъм. Ако говорим за аналитичен капацитет, като цяло има голяма липса на аналитичен капацитет в българските институции – това го казвам съвсем отговорно.

Водещ: Финансова ли е причината?

Асен Василев: Отчасти финансова, отчасти защото много време сме писали едни анализи, които са оставали само на хартия, а не са се използвали за реално вземане на решения. И ти, ако пишеш анализ и виждаш, че той остава на хартия – една година, две години, три години, четири години, в един момент даже финансово да си окей, просто казваш – аз какво правя тук, защото работата е безсмислена. И всъщност това, което стана, примерно в Министерството на финансите ние направихме един аналитичен отдел от млади хора, които много сериозно в момента работят, по различни теми. И виждате, в сравнително кратки срокове успяхме да пренаправим Плана за възстановяване и устойчивост, така че той от една страна напълно да защити българския интерес, да нямаме затваряне на въглищни мощности, в същото време това е най-зеленият план в Европа. И ние позволява вместо от въглища да минем към газ и после да минем към зелено, както беше предварително заложено, да прескочим стъпката с газа. По този начин един път е по-евтино, втори път не задаваме зависимост от чужди енергоизточници, и трети път, което е изключително важно, всъщност даваме един хоризонт да се използват българските енергоизточници, като в същото време си изпълняваме зелените ангажименти. Това нещо, ако го броим в работни дни, забавянето е  37 работни дни спрямо оригиналната дата, а беше изключително тежка задача, с която много добре се справи екипът. Отделно овладяването на част от тези кризи, за които говорим, също то не се случва автоматично. Там се върши изключително голямо количество работа, за да се види реалната ситуация, за да можем да стъпим на тази реална ситуация и да вземем правилните решения.

Водещ: Имотният балон може ли да бъде такава криза, като говорим за аналитичен капацитет? Това се предричаше и предсказваше с n на брой доклади от анализатори.

Асен Василев: Много анализатори говорят за имотен балон. Истината е, че за да има спукване на т.нар. имотен балон, трябва да няма търсене. Това е начинът да се спука. Докато има търсене...

Водещ: Търсенето не е ли изкривено?

Асен Василев: Дали е изкривено, дали не е изкривено – истината е, че ако погледнем традиционно в България много по-голяма част от нашите спестявания са в недвижимости. Всяко българско семейство си притежава къщата. И това е традиционно заложено в България. И другото, което е, че при нас, когато има много допълнително доходи, свободни пари и т.н., обикновено традиционно те или се държат на срочен влог, но лихвите в момента виждаме какви са, или също влизат в недвижимости. Младото поколение отива и към Биткойн и този тип алтернативни валути, но традиционното инвестиране в акции, в бонове, този тип насочване на ресурс никога не се разви до степента, до която в част от западните общества или в САЩ. Докато това фундаментално предпочитание не се смени, според мен да говорим за някаква драматична корекция на цените – нали, малко надолу, малко нагоре...

Водещ: В краткосрочен план, при това, няма да има.

Асен Василев: Не очаквам да се случи.

Водещ: Ако правилно ви разбирам, и високата инфлация не само в България, а европейски погледнато, не е временно явление, какво се случва със спестяванията на гражданите?

Асен Василев: Инфлацията започва да ги стопява. Това е абсолютно нормално. За съжаление, когато имаме инфлация, това е основният проблем, че хората, които спестяват, всъщност са ударени. От друга страна хората, които имат кредити, пък се радват на инфлацията, така да се каже, поне първоначално. Всъщност това, което виждаме в ЕЦБ, е едно постепенно вдигане на инфлационните очаквания. Знаете, в Германия беше 7,6 последния месец, на път е да е над 8 в момента. Ние инфлационно, имайки предвид, че сме по-бедна икономика, съответно енергийната компонента е много по-голяма, а и компонентата, свързана с продоволствието и храните е много по-голяма, се движим с около 1-2% пред европейските икономики.

Водещ: Обяснете тогава, като говорите за европейските икономики и как те реагират на инфлацията, какъв ще е ефектът от предложението на България да бъдат намалени наполовина акцизът на горивата?

Асен Василев: Ако това бъде прието, тъй като това би отворило доста големи дупки в част от европейските бюджети, ако бъде прието, това би помогнало... пак казах, когато искаме да овладеем инфлацията, трябва да влезем в основата. Тоест би помогнало цените на колонката да паднат, от там нататък всички транспортни разходи, всички други разходи, свързани с използването конкретно на петрол, биха паднали и няма да оказват натиск върху всички цени по-нататък по веригата. Знаем, че всяка една стока има малка или голяма транспортна компонента, включена в цената. В зависимост от стоката, тя може да варира и до половината от себестойността. И това би помогнало да се овладее този натиск, който идва вследствие от цените на петрола.

Водещ: Тоест в един актуален и разумен български антикризисен пакет, това категорично би...

Асен Василев: Би присъствало, стига да може.

Водещ: Разкрийте кое друго би присъствало, според вас.

Асен Василев: Основно пакетът трябва да е насочен към това продоволствието, увеличението на цените в основата на продоволствената верига да бъдат преодолени. Увеличението на цените на торове и други компоненти, които пак директно влияят на продоволствената верига, да бъдат увеличение. И увеличението на енергоизточниците, които са другата основа, която всъщност помпа инфлацията в момента.

Водещ: Ние с вас сме говорили дълго тук за диференциалната ставка на ДДС, конкретно за ресторантите тогава, което нямаше никакъв ефект върху крайния потребител. Сега се надига глас за диференциална ставка на ДДС за храните. Ефектът ще вярвате ли, че ще бъде усетен от крайния потребител, или сте на мнението на ресторантите, че не би бил усетен, ако ДДС на храните е намалено?

Асен Василев: Да ви отговоря може би по друг начин. В момента цената на пшеницата на международните пазари е три пъти по-висока. Ако ние намалим ДДС на хляба от 20 на 10%, това няма да реши проблема. Затова трябват общоевропейски действия, които са насочени към основата на проблема. Защото, ако тръгнем през да намалим на доматите, пък на краставиците, просто никъде няма да му излезе края.

Водещ: Тогава да ви попитам така – има ли сфера, във вашите представи, във вашите идеи, на т.нар. диференциална ставка на ДДС – намаление, където тя би работила?

Асен Василев: Примерно, ако стане въпрос за енергоизточници, които след това вдигат цената нагоре, това би работило в случая, защото това би дало реално намаление и отражение. Ние не го правим през ДДС, а го правим през компенсациите, защото това е по-устойчивият и по-правилният механизъм. Но ако се наложи, можем да стигнем и до (...) ДДС.

Водещ: Германският модел тогава, ако забравим за мораториума на тока, германският модел беше 300 евро, ако не се лъжа, за социално слабите, много ниска карта за транспорт и т.н. Такава ли мярка най-добре подкрепя домакинствата? И каква мярка подкрепя най-добре бизнеса?

Асен Василев: Ние можем да си позволим да намалим тока не само за част от домакинствата. Германците го направиха, защото при тях има много вносни енергоизточници. При нас специално за електроенергията, тъй като над 90% от електроенергията е от местни енергоизточници, в това число слагам и ядреното гориво, което е купено 3-4-5 години напред. Всъщност ние намалихме за всички, не само за конкретни. Както казах, цените от 1 юли не са пипани за домакинствата, тоест там увеличение няма, съответно няма и какво да се намалява. За бизнеса – това беше дадено на всички бизнеси, независимо кой колко потребява, точно за да се намали инфлационният натиск. И ако можем да си го позволим, това е по-правилният подход. Ако не можем да си го позволим, тогава трябва да влизаме вече към целеви подход към конкретни уязвими групи, които най-силно биха били ударени, тях да ги подпомогнем. Но ако можем да подпомогнем цялостно икономиката и да махнем натиска, това е най-добрият подход.

Водещ: Има ли опасност т.нар. временна инфлация да стане структурна и постоянна в България?

Асен Василев: Това изцяло зависи от ЕЦБ и нейната политика, както си говорихме преди малко, като говорихме за борда. Бордът е една трансмисия на политиките на ЕЦБ.

Водещ: Има ли тогава, при липсата на валутен борд, ефективна мярка в икономика като България, която буквално би убила инфлацията, без да убива икономиката на държавата?

Асен Василев: Ако водихме независима банкова политика, един от инструментите е повишаване на лихвените проценти. Ако това се случи, това би намалило, разбира се, паричната маса в обръщение, тъй като повече се ориентират към влогове. Може и банката директно да интервенира и да намали паричната маса и по този начин да овладее инфлацията. Като за да не умре първо икономиката при една такава намеса, тя трябва да е комбинирана с фискални финансови инструменти, които всъщност за инвестиционни кредити, за конкретен тип дейности, които не са директно инфлационни, както беше „Джереми” навремето, на половин лихва да се дават кредити за определен тип дейности, така че всъщност, въпреки по-високите лихвени проценти, да може да продължи инвестиционната дейност, за да не умре тя. Това е един доста тънък баланс, но този инструмент е извън нашите ръце в момента, тъй като ние сме в борд. Това, което е предвидено по Плана за възстановяване, доста такива финансови инструменти, с идеята, че ЕЦБ ще вдигне лихвените проценти в средносрочен план, и вдигайки ги, ние трябва да имаме възможността да направим ефективния лихвен процент за инвестиции да е по-нисък, за да продължи инвестиционната дейност в страната, за да не катастрофира директно икономиката.

Водещ: Какво може да се съди по посланиците, които една страна изпраща в друга? Наскоро ни припомниха за един руски посланик от ранга на Абдеев, бивш руски министър на културата. Бившият секретар на националната сигурност на президента Първанов точно каза, че с всеки следващ посланик, след Абдеев, Русия изпраща, цитирам, по-слаб, по-семпъл, по-сив.

Асен Василев: Всяка държава си подбира посланиците в друга държава на база доколко съответната държава е важна, какви са ѝ интересите и какви са задачите, които стоят пред посланика.

Водещ: Финално какво се случи с тази ваша фраза за присъствието, или неприсъствието на посланик Митрофанова в България?

Асен Василев: Аз лично смятам, че поведението, което г-жа Митрофанова си позволи спрямо българския народ, е абсолютно недопустимо. И че ако български посланик си беше позволил такова поведение, независимо в коя друга държава, но особено в Русия, отдавна щеше да бъде изпратен вкъщи.

Водещ: Страна като България колко време може да си позволи да няма посланик в страна като Москва?

Асен Василев: Между Първа и Втора световна война, мисля, че е било 15 години.

Водещ: Бившият министър на отбраната Стефан Янев написа: В случая говорим за една емоционалност в поведението, и фриволност на съответния вицепремиер, който е казал това, тази комбинация на емоционалност и фриволност не е никак добре в поведението на държавник. Как ще коментирате?

Асен Василев: Без коментар.

Водещ: Има ли според вас връзка между поведението на посланик Митрофанова и парламентарно представена българска партия?

Асен Василев: Надявам се, че няма.

Водещ: Да обобщим така – минаха 100 дни. След всички тези кризи, за които говорихме, кой е основният български обществен интерес, извън борбата с корупцията, и как коалицията го защитава?

Асен Василев: Основният обществен интерес е борбата с корупцията. Защото корупцията от една страна изпива възможността за нормални инвестиции на държавата, от друга страна абсолютно подкопава институциите и тяхната възможност да вземат решение в интерес на гражданите, и от трета страна деморализира цялото общество, до степен, до която, вие видяхте, че през последните 10 години 800 000 човека по-малко живеят в България. Няма как да станем богата държава с нивото на корупция, което ние заварихме.

Водещ: Неведнъж тук сме говорили за Плана за възстановяване и устойчивост. Ще ни трябва още поне половин час, за да преговорим всичко, няма да го направим. Кажете ми една основателна критика за проекта за завод за батерии, която приехте, и на база на нея сте подобрили предложението в плана, или изготвили такова, каквото е в момента.

Асен Василев: Няма предварително заложена технология. Проектът е отворен за всички възможни батерийни технологии – и по-нови, и по-експериментални, и по-традиционни, така че да се намери наистина най-доброто и най-евтиното решение за съхранение на енергия.

Водещ: Кога ще пристигне първият транш и в какъв размер ще бъде той?

Асен Василев: Начинът, по който работи Планът за възстановяване – на всеки шест месеца ние изпращаме искане за плащане, след като сме си изпълнили съответните реформи. Ако не сме ги изпълнили, то няма да бъде прието. Първото искане за плащане ще бъде изпратено на 30 юни и очакваме в рамките на два-три месеца да пристигнат средствата. Говорим за 1,3 млрд. евро, тоест около 2,6 млрд. лева, което е една доста голяма част от плана.

Водещ: Ако правилно разбират всички, парите се харчат от местния бюджет...

Асен Василев: Да, след което се възстановяват от Брюксел.

Водещ: Това предвидено ли е в бюджета?

Асен Василев: Да, предвидено е.

Водещ: В онези 4 и нещо млрд. за европрограмите.

Асен Василев: Точно така. Това е и стандартната схема за болшинството от европрограмите, така или иначе – първо финансираме, строим, сертифицираме, след което средствата идват от Европа.

Водещ: Тогава кои са проектите, които най-бързо могат да започнат?

Асен Василев: Ние сме писали към всичките ресорни министерства, изпълнители на проекти.

Водещ: За да видите за техническа възможност от бизнеса, така ли?

Асен Василев: Не само. От петък те имат зелена светлина да подготвят документи, да пускат търгове – всичко, както е по проектите.

Водещ: За да се върнат тези пари изразходването на средствата трябва да се контролира. Виждали сме какво ли не. Кой сега ще контролира? Първо, това българската и европейската страна ли са, или само европейската?

Асен Василев: По принцип бенефициентите по плана са конкретни български институции, примерно Министерството на енергетиката.

Водещ: И те контролират изразходването на средствата.

Асен Василев: Да. Те ще контролират изразходването на средствата, като там си има стандартния контрол, който е за Евросредства. И допълнително за част от средствата, където нямаме капацитет за контрол, работим с ЕБВР, със Световна банка, така че да има допълнителен контрол върху разходването на тези средства.

Водещ: Ако съм разбрал правилно от предишни наши разговори, вие като финансов министър нямате желание да излизате на световния пазар за заеми, по-скоро...

Асен Василев: Зависи къде е по-евтино да се финансира държавата.

Водещ: Имам предвид, има едни 4,5 млрд. евро в заеми, предвидени от ЕК за България, които в някакъв смисъл дори са безплатни, защото не изискват гаранция от българска страна, те са гарантирани от Европа. Ще се възползва ли България от тези 4,5 млрд. евро?

Асен Василев: Ние можем да се финансираме на подобни нива, без да минаваме през европейската машина, така че е по-добре да си ги вземем директно заемите. Отговорът е не, не са заложени в плана. Една от другите причини – защо не са заложени в плана, е, че те също подлежат на същата условност, на която подлежат парите, които идват като грантове. Което, представете си, че някое тримесечие или шестмесечие не си изпълним някои от заложените реформи, това ще забави възстановяването на парите, но това би забавило съответно и заемната част, което създава несигурност при финансирането на държавата, тоест няма как да ги ползваме за текущо финансиране.

Водещ: Всички ли в коалицията работят категорично, така, както първия ден, за това коалицията да е силна и премиерът да е силен?

Асен Василев: Това е добър въпрос. Аз мисля, че всички в коалицията работят за българския интерес – така, както те го разбират. И всъщност затова се формира коалицията, защото много различни партии работихме, много трудни решения и компромиси се направиха в началото, за да се подпише коалиционното споразумение, точно с идеята, че България не може да си позволи още едни избори. И до момента, до който, пак казах, специално за „Продължаваме промяната”, червената линия не е прекрачена, ние ще направим всичко възможно да продължаваме да работим за българския интерес.

Водещ: Много дълго в това студио си говорихме и с проф. Екатерина Михайлова, и с проф. Веселин Методиев, ако не се лъжа и с проф. Даниел Вълчев, че така или иначе е демократично доказано, че едно управление, на което неговият дневен ред се реди дали от социалните мрежи, дали от сондажи и социологически проучвания, а не от вътрешните убеждения и идеи на лидера, в един момент ще катастрофира. Та затова ви питам, с усещането ли сте, че коалицията работи за това да има силен премиер, който да следва своята визия и идеи, и не задължително да съобщава за всяка своя стъпка на всеки коалиционен партньор.

Асен Василев: Аз мисля, че има доста ясна визия за това какво това коалиционно управление иска да постигне, а тя е заложена и в коалиционното споразумение, тя е заложена и в основното обещание, което всички коалиционни партньори дадоха и това е тази дълбока корупция, която е залегнала в страната да бъде отстранена. От там нататък кой е най-добрият път за растеж и развитие има различия. Ние сме за един по-балансиран подход, има колеги вдясно, които са за един по-небалансиран подход, вляво има разбирания за един доста по-социален подход. Но тези различия са второстепенни за това да се премахне тази дълбока корупция. И това е много ясна визия, таи визия се изпълнява всеки ден. Ако говорим за обществено мнение не може да си Луи XIV или Мария-Антоанета и да кажеш – „Като няма хляб да ядат пасти“. За да може ефективно да се управлява трябва хората да са съгласни до голяма степен с решението, което правителството взема. И за да са съгласни тези стъпки трябва да бъдат ясно обяснени, да се търси национален консенсус. Не може да кажеш „аз си слагам главата в торбата да става каквото ще“. Защото това даже краткосрочно да сработи дългосрочно то се връща, защото ние като общество не сме си свършили работата, да си изговорим проблема и да стигнем до някакво ниво на разбиране, което след това да бъде въплътено в политика.

Водещ: Разбирам, но в същото време е доказано, че Маргарет Тачер, която на вчерашната дата почина 2013 година, тя винаги е казвала, че се ръководи от това, че за нея най-големият проблем на един управленец, на един лидер на една държава, който управлява хора, че се грижи за чувствата, а не за мислите и идеите.

Асен Василев: Тук не става въпрос да се грижим за чувствата, за мислите или за идеи, тук става въпрос за нещо изключително важно, което е, че ако стигнем до най-драматичните моменти на Маргарет Тачер, когато тя изпрати полиция срещу миньорите, с нея беше 70 процента от обществото. Защото тя успя да обясни тази си позиция, тя каза – „Това е необходимо, за да излезем, то нов път и по нов начин да расте икономиката“.

Водещ: Вярвате ли на социологическите проучвания?

Асен Василев: Те са едно огледало на мисленето, повече вярвам даже на хора, които вървя и срещам по улицата, честно казано, което доста често правя също. Но социологията също е важна, не може да се каже 52 процента са за това, затова правим „Х“, 62 процента са за „У“ затова правим „У“. Това е една абсолютно наистина рецепта за катастрофа. Но не може 85 процента да са за нещо и 15 процента да са за нещо друго…и ние тичаме с 15-те процента. То може, но правилният начин това да се случи е да убедиш другите хора, това е трудната задача на лидера. Задачата на лидера не е да подмени избора на хората, а задачата на лидера всъщност е да проведе тежките и трудни разговори, да заяви собствената си позиция, която може да е с тези 15 процента, но постепенно обществото да узрее и да има най-малкото разбиране, чуваемост и приемане на тази по-различна позиция.

Водещ: Понякога в случая върши тази работа и ситуацията като войната в Украйна доказа защо трябва да имаме ескадрила Ф-16. Топката е във вас. Ще купи ли държавата още 8 изтребителя?

Асен Василев: Ако може да ги получим утре, разбира се. Ако трябва сега да платим за изтребители след седем години, по-скоро не.

Водещ: Ако българската позиция за Украйна е твърда, какви чак толкова ще бъдат последствията за страната?

Асен Василев: Аз казах моето лично мнение, че кой знае колко тежки последствия няма да има. Виждате една съседна Турция, която изпраща дронове, които са може би едно от най-смъртоносните оръжия и ефективни, което украинската армия използва, не е в списъка с неприятелски държави, а ние сме, въпреки че не изпращаме военна помощ. Така че, очевидно военната помощ не е причината, или липсата на такава някой да е в списъка. Така че, аз не мисля, че националният интерес би пострадал от това ние да изпратим оръжие и тази позиция съм я заявявал нееднократно. Но пак казвам, докато ние не си свършим работата и да убедим обществото, че това е така няма как правителството да взема такава позиция.