23.06.2015 г.

| Радио „Фокус"| 23.06.2015 |

Водещ: На форум „Здравната реформа - бизнес диагноза" диагнозата, поставена от финансовия министър Владислав Горанов, на здравеопазването е, че то се намира в състояние на свободно падане и неминуемо ще се прояви като такова в следващите няколко месеца, ако много бързо не се вземат спешни мерки. Казваме добър вечер на министъра на финансите Владислав Горанов, от когото очакваме и подробностите. Добър вечер, министър Горанов.

Владислав Горанов: Добър вечер на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Как изглежда във финансови параметри състоянието на свободно падане, в случая на Здравната каса?

Владислав Горанов: Прави впечатление, че в последните години ежегодно нуждите за финансиране на НЗОК нарастват с по 10-15% на година, което измерено номинално в лева, примерно само за ръста на разходите от 2013 г. до 2014 г. е над 440-450 млн. Знаете, че и миналата година се наложи на два пъти актуализация на бюджета на НЗОК, като последната актуализация беше за сметка на финансиране от данъци. През 2015 г. тенденциите на увеличаване на разходните ангажименти продължават да растат с темповете от предходните години, което показва, че се очертава дефицит в бюджета, който няма как да се покрие от здравноосигурителните вноски. Тоест още отсега алармирах, тъй като надзорният съвет на НЗОК не взима никакви мерки в това отношение, че е възможно последните месеци на годината НЗОК да не може да финансира своите ангажименти, тъй като от страна на надзорния съвет не се предприемат никакви мерки за изпълнение на бюджета - така, както той е гласуван от НС. Самият надзорен съвет и ръководителят на НЗОК прави оценка, че около 200 млн. няма да достигнат да се финансират сключените договори на НЗОК за медикаменти и за болнична помощ, като в същото време не се предлагат никакви мерки в посока реализиране на бюджета на НЗОК в параметрите, в които той е гласуван от НС. Тази тема не може да остане скрита за обществото и аз бях длъжен на този форум да повдигна темата, че в края на годината е много възможно, ако никакви мерки не се взимат, а аз не виждам такива от страна на НЗОК, системата да бъде изправена пред невъзможност да се финансира, тъй като тази оценка от 200 млн. е само констатация от страна на надзорния съвет на НЗОК, без да се предприемат каквито и да било мерки. В такъв случай, понеже вчера имаше заседание на надзорния съвет, разбрах, че работодателските организации са блокирали предложението на правителствената квота за определени мерки, свързани с подобряване на ефективността и ограничаване на някои разходи в НЗОК, не са били съгласни с подобни мерки и предложения. За нас остава единственият вариант да предложим на работодателските организации в случая да се мисли за промяна на размера на здравноосигурителната вноска, защото след като постъпленията от здравноосигурителни вноски не могат да покрият разходите на системата и не се взимат никакви мерки за оптимизирането ѝ, остава да влезем в диалог с работодателските организации за увеличаване на тежестта, с която се финансира този сектор. В противен случай ще се генерират дефицит ежегодно, които трябва да бъдат финансирани и покрити от някой.

Водещ: Министър Горанов, означава ли, че в републиканския бюджет няма буфер, от който да се вземат пари за въпросния дефицит, тоест че нямате възможност да отделите 200 млн. за актуализация на бюджета на Здравната каса?

Владислав Горанов: Първо, че това не е редно да се прави, тъй като здравноосигурителният модел предвижда НЗОК да формира приходи от осигурителни вноски, а не от данъчни постъпления и от трансфери от държавния бюджет. И второ, че не може ежегодно последните няколко години постоянно през есента НЗОК да застава пред правителството и да казва, ако може, платете ни сметката. Затова се приемат бюджети. Вие, ако планирате вашия семеен бюджет, не разчитате на някой малко преди да получите следващия бюджет, или следващата заплата, постоянно да ви допълва недостига. Знаем, че има много натрупани диспропорции в системата на здравеопазването, но моят апел към ръководството на НЗОК е да не се държат като наблюдатели на процесите, а да предприемат необходимите мерки, които могат да вкарат системата в нормално русло. Не може в 2014 г., спрямо 2013 г. целият ръст на приходите по консолидираната фискална програма да е 400 млн., а ръстът по разходите за здравеопазване да бъде със същия размер. Тоест целият допълнителен приход, генериран от обществото от консолидираната фискална програма, да отиде само за покриване на извънредни разходи по бюджета на НЗОК. Затова и още сега си позволих да вдигна темата, защото обществото не е разбрало, че начинът, по който в момента се управлява системата, отново ще доведе до една сметка, която цялото общество, за сметка на данъците, които всеки един плаща, трябва да плати, и то без съществена промяна в качеството и достъпа до медицинско обслужване.

Водещ: Разходите за здравеопазване през 1998 г. са били 810 млн. лева. Сега са 4 млрд. лева. Без да се е подобрило качеството, както вие току-що казахте, на услугата, няма нужните икономически предпоставки за това, къде изтичат 3 млрд. и 190 млн.?

Владислав Горанов: Този анализ е лесен. Знаете колко много лечебни заведения се откриват всяка година и директно се закачат за финансиране от НЗОК. Знаем колко години подред говорим за необходимостта от оптимизиране на мрежата от лечебни заведения, на принципа на създаването на здравна карта. Вероятно има хиляди тези как може да се оптимизира системата на здравеопазването. Не знам дали ще изненадам някой с това, че България е първенец в Европа по показателя хоспитализации. Така че отговор на този въпрос едва ли еднолично финансовият министър може да даде, но аз бях длъжен да съобщя на обществото, че популизмът по отношение на системата на здравеопазването струва много скъпо. Той на практика връзва ръцете на държавата за правене на каквато и да било друга политика. Защото неудовлетвореността от здравеопазването се запазва на същото ниво, а ангажиментът всяка година да нараства ресурсът, и то не с 1-2%, примерно, колкото е инфлацията, която се трупа, а с десетки проценти, е непропорционален на възможностите на обществото и на икономиката.

Водещ: Призовахте бизнесът да подкрепи реформите в здравеопазването. Да разчитаме ли думите ви и като настояване за адекватно изплащане на здравноосигурителните вноски и изваждането им от сивия сектор?

Владислав Горанов: Това, което зависи от държавата, да си събере проходите, ние полагаме ежедневно усилия и резултатите в тази насока са показателни. Най-голям номинален ръст спрямо 2014 г. за първите месеци на 2015 г. бележат именно здравноосигурителните вноски - с 13% сме събрали повече здравноосигурителни вноски в 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Но и това ще се окаже недостатъчно на фона на постоянно разрастващите се ангажименти на НЗОК за медикаменти и за разплащане на хоспитализации в лечебните заведения. Знаете, всеки един български гражданин, докосвал се до системата, знае, че независимо от огромните разходи, които прави държавата през НЗОК, стоят ангажиментите и с нерегламентираните плащания, стоят ангажиментите и с необходимостта всеки един български гражданин да си доплаща за здравеопазване в една или друга форма. Тоест проблемите са се натрупали и са много. Но това, което е принципната ми бележка, ако мога така да кажа, към надзорния съвет на НЗОК, който не може да бяга от отговорност за нейния бюджет - това са му функциите по закон - е, че трябва да се предприемат някакви мерки. Не виждам нито от страна на ръководството на НЗОК, нито от страна на надзорния съвет, което е колективен орган за надзор върху дейността на оперативното ръководство на Касата, да се вземат каквито и да било мерки, които да гарантират нормалното изпълнение на бюджета на Касата.

Водещ: Министър Горанов, вашият колега, министър Москов, прави ли с вас консултации предприетите от него реформи дали имат финансова обосновка? И дали чрез тях здравната система може да стане финансово ефективна и да се извадят резервите от нея?

Владислав Горанов: Това са общи цели на правителството и всички законодателни инициативи на министър Москов се превръщат в такива на правителството. В този смисъл ние сме в добра координация. Мерките, които се предлагат, със сигурност са движение в правилната посока. За съжаление, по една или друга причина те се забавят като законодателни решения, а през това време НЗОК не предприема необходимите действия, за да гарантира нормалното функциониране на системата.

Водещ: И не мога да не ви попитам, г-н министър, и по другата тема на деня, а именно вариантът, по който управителят на централната банка подаде оставката си. Сякаш влизаме в нов жанр на такъв тип взаимоотношения - той съобщава чрез писмо до парламента, че ще я подаде, всъщност моли да бъде освободен от поста на 10 юли. Удовлетворява ли ви това като ход?

Владислав Горанов: Така или иначе, това решение от страна на г-н Искров трябваше да бъде взето. Отдавна бяхме чули ангажимент от негова страна, че в момента, в който има негов наследник, ако мога така да се изразя, той е готов да отстъпи. Факт е, че по една или друга причина съвпадат датата, когато парламентът ще е готов да избере нов управител на БНБ, с датите, които управителят анонсира като начална дата на напускане на БНБ. В този смисъл аз съм удовлетворен, че този ход, който той отдавна трябваше да направи, времето съвпада с избора на нов управител.

Водещ: В началото на писмото, някъде трети-четвърти абзац, досегашният управител на Централната банка напомня задълженията на банката по българското законодателство и от правото на ЕС - нейните отговорности. Това предупреждение просто така ли е написано, от куртоазия, или се крият известни предупреждения?

Владислав Горанов: Не съм чел писмото на Искров до НС. Ако той изтъква някакви формални обстоятелства, написани в закона, вероятно ги цитира коректно, няма смислен отговор обаче, за съжаление, в обществото защо и по каква причина системата не сработи - говоря за системата на банковия надзор, така че се стигна до кризата с КТБ. И няма как с формални обяснения да се даде отговор на въпроса защо допуснахме пред очите на банковия надзор да се случи кризата с КТБ.

Водещ: не трябваше ли г-н Искров да даде този отговор пред НС поне?

Владислав Горанов: Това е въпрос на позиция. Чували сме различни тези от г-н Искров в хода на кризата, още от лятото на миналата година. Не мога да говоря вместо него, но не мога да приема и тезата, че той, като ръководител на институцията, не е могъл да знае и не е трябвало да знае за случващото се в банковия надзор и поднадзорните лица, в случая КТБ.

Водещ: Въпросът към вас, г-н министър, като представител на правителството, е за последвалата след неизпълнение, или некачествено изпълнение, длъжност и отговорност. Ето за това е въпросът. Г-н Искров си тръгва, проблемите му остават.

Владислав Горанов: Винаги е така, защото при такива големи системни грешки личната отговорност никога не е съизмерима с щетата, която може да бъде нанесен на обществото. Затова освен всички търсения на наказателна отговорност, които текат по отношение на длъжностни лица в БНБ, моралната отговорност си остава нравствена категория, която всеки си нови, независимо от това каква е формалната му пряка отговорност за едно или друго действие. Със сигурност е необходимо така да бъде структуриран занапред банковия надзор, че да гарантира пред обществото, че подобни слабости никога не могат да бъдат повторно допуснати. Всички носим отговорност по една или друга причина, че е допуснато това нещо да се случи.

Водещ: Димитър Радев ли е вашия фаворит и остава вашия фаворит за поста управител на БНБ?

Владислав Горанов: Много се говори по това, многократно сме заявявали тази позиция. Затова простият отговор е да, нямаме никаква причина да си сменяме позицията. Ние направихме много задълбочен анализ, обсъдихме много различни кандидатури, преди официално ГЕРБ, министър-председателят и финансовият министър да подкрепят открито номинацията на г-н Димитър Радев за управител на БНБ. Смятам, че това е най-добрият възможен вариант.

Водещ: Това означава, че имате разписан дневен ред поне за първите ходове на съвместната ви работа, нали?

Владислав Горанов: Имаме цялостна визия и стратегия.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, за подробната информация, която предоставихте по горещите теми на деня. Чухте министъра на финансите Владислав Горанов.