16.01.2024 г.

Водещ: На 1 януари 2025 година България трябва да влезе в еврозоната. Това поне е планът на правителството. А възможно ли е,  ще стане ясно в средата на годината. Още в края на януари, обаче, започва информационната кампания за въвеждане на единната европейска валута у нас. Как ще изглежда тя, ще разберем от заместник- министъра на финансите Ивайло Яйджиев, който е мой гост. Здравейте и добре дошли!

Ивайло Яйджиев: Здравейте! Благодаря за поканата.

Водещ: Благодаря Ви, че сте тук. Г-н Яйджиев, какво всъщност ще представлява тази информационна кампания?

Ивайло Яйджиев: Информационната кампания цели да даде възможно най-детайлна потребителска информация на гражданите. Тоест това не е кампания „за“ и „против“ еврото. България имаше демократичен дебат по темата, който се проведе. Целта на кампанията е да даде отговор на много практичните въпроси как ще се случи това, тази смяна на валутата и съответно, също така, и да се бори с дезинформацията. Тоест това, което ние ще имаме като кампания, което всъщност вече е и започнало, ще се насочи именно към потребителите с много практически въпроси - двойно обозначаване на цените, лихвени проценти, какво ще се случи с пенсии и заплати.

Като ние вече имаме комуникационна стратегия, която беше ревизирана с оглед новата целева дата 1 януари 2025 г., и съгласувана с Европейската комисия, като в следващите дни буквално се очаква да се финализира процесът за избор на лого. Имаше един много отворен, прозрачен конкурс. Очакваме финалната визуална идентичност да е готова следващите дни. И след което, до края на месеца, ще пуснем и сайта за еврото, в който вече ще намерят отговор и много от практичните въпроси.

Водещ: Всъщност знаете какви са обществените нагласи. Според различни проучвания процентът на хората, които не искат да се въвежда еврото в България достига до 50 на 100. Закъсняла ли е тази информационна кампания, така че да се преборите с дезинформацията, което сега си поставяте и като цел, и очаквате ли с тази информационна кампания всъщност този процент от хората, които не искат еврото да намалее?

Ивайло Яйджиев: Всъщност процентът на хората, които не искат еврото е в процес на намаляване. Ако погледнете, преди две години беше по-висок, отколкото в последната година. Моите данни са от края на миналата година, от официални проучвания на Европейската комисия. Целта на кампанията, която ще продължи около 18 месеца, тоест тя е доста дълга кампания, е както казах, не е да влезе в разговор дали да се въвежда еврото. Този разговор се проведе и мисля, че се проведе доста активно, и се провежда все още и на най-различни нива в държавата. Не мисля, че е закъсняла кампанията, именно защото тя е планирана около вземането на решението от страна на европейските институции. Ние имаме една подготвителна част на кампанията, която е от сега до вземането на решението от страна на европейските институции. Очаква се това да е в средата на годината. След което ще има същинската част, където ние наистина ще трябва да влезем в много детайли за това всеки да разбере какво точно се случи на 1 януари 2025 г., след като имаме финалното решение. И след това ще има една последваща част, която ще е първите шест месеца на 2025 г., тъй като все още ще има най различни практически казуси, които ще трябва да бъдат, да намерят своя отговор.

Водещ: Всъщност има конкретни критерии, които България трябва да изпълни, за да влезе в еврозоната. Ние отговаряме на всички, освен на един - този за инфлацията. Днес дойде новината, че тя вече е под 5% на годишна база, спрямо декември миналата година. Обаче, за да влезем в еврозоната, трябва да имаме не повече от процент и половина над страните с най-добри показатели, а там инфлацията е под 1%. Как ще го постигнем?

Ивайло Яйджиев: Точно така. Значи, критериите за влизане, всъщност те са 4 + 1, така да се каже. Три от тях, ние ги изпълняваме напълно. Първо е критерият за публичен дълг, един голям проблем в други държави в Европейския съюз. Ние сме с втория най-нисък дълг в Европейския съюз. Критерият за дефицита в бюджета, който, знаете, бюджетът завърши 2,2% според изчисленията на правилата за изчисление на европейските институции, тоест сме под 3-те процента, които са референтните. Тоест това също е изпълнено. Има и критерии за дългосрочни лихвени проценти, където също съвсем спокойно се вместваме. Отделно от това, преди да стигнат до инфлацията, има и критерии за законовите разпоредби, където трябва да сме в съответствие с правилата за работа на ЕЦБ. Знаете, правителството прие закон за БНБ, който именно това цели да направи. Той в момента е в парламента и очакваме да сме в изпълнение на всичките си критерии при влизането от валутния механизъм. Тоест ние наистина сме в ситуация, която всички тези критерии са изпълнени. Остава, както вие казахте, критерият за инфлацията. Критерият за инфлация е, както казахте, плаващ критерии, който зависи от инфлацията при нас и от инфлацията в Европейския съюз. Последните данни от днес показват, че инфлацията в България всъщност спада с по-бързи темпове, отколкото повечето хора биха очаквали и сме завършили годината на 4,7% средногодишно, крайна инфлация в края на годината. При, нека да напомня, една година преди това беше 17%. Тоест паднали сме доста драматично. И това е ясен тренд, който се очаква да продължи и в следващите месеци. От друга страна, инфлацията в еврозоната все пак се вдига. Последният месец се вдигнала 2,9%. Тоест ножицата между нас и ситуацията в еврозоната продължава да се смалява и е напълно възможно ние да влезем в рамките на изискванията за инфлация до май, когато ще се гледат данните. Разбира се, има варианти ние да не влезем в тези числа до май. Ако погледнете прогнозата на Европейската комисия, тя очаквания при всички случаи да сме там в края на годината. Единственият въпрос е дали това ще стане достатъчно бързо до май или няма да стане достатъчно бързо. Знаете, Хърватска беше в подобна ситуация. Нейната инфлация беше малко над референтната стойност, но въпреки това влезе в еврозоната. И да напомня, Хърватия имаше и проблеми с дълга към този момент.

Водещ: Тоест може да се направи компромис и с България, дори да не отговаряме на този критерий до средата на годината, когато всъщност се очаква да получим поканата, така ли?

Ивайло Яйджиев: Работим, за да влезе в този критерии….

Водещ: По какъв начин, с какви мерки?

Ивайло Яйджиев: Всъщност мерките за влизане в еврозоната са същите, както и мерките за икономиката. Защото инфлацията е проблем не заради изискванията за еврозоната, а защото хората обедняват. Затова се работи с всички елементи, които имаме на фискалната политика. Все пак имаме един ограничен бюджетен дефицит, също така и с работата и на контролните органи. До голяма степен има проблеми с инфлация, породени от липсата на конкуренция. Така че именно тук е ролята и на контролните органи. И не на последно място, инфлацията в България се движи изключително в голяма степен от енергийни източници и храни, където съответно виждаме все по-повече се намаляват цените на енергийните източници. Това също всъщност драматично помага за спадането на инфлацията.

Водещ: А предвижда ли се увеличаване на лихвите с цел да се намали инфлацията? Такава беше политиката на Европейската централна банка. Видяхме едно драстично увеличение на лихвите през последните година и половина – две, за да се окаже натиск върху инфлацията, която да намалее. Това очаква ли се да се случи в България през следващите месеци?

Ивайло Яйджиев: Всъщност това е стандартната икономическа, макроикономическа рецепта - за да се намали инфлацията, се увеличават лихвите. Това именно е рецептата, която прилагат и държавите, които нямат валутен борд. Но ако погледнете държавите извън еврозоната, те не са толкова много, но ако погледнете инфлация и държавите извън еврозоната, ще видите, че именно от петте държави с най-висока инфлация в ЕС, четири са извън еврозоната. И при тях се получава една такава ситуация, че те хем имат високи лихви - в Унгария, ако не се лъжа лихвите в момента са около 11%, 11%...

Водещ: Много драстично.

Ивайло Яйджиев: А пък инфлацията пак им е 8%. Тоест се оказва, че ти, ако можеш да си контролираш лихвените проценти, това не ти гарантира, че ще може да се намалиш и инфлацията. В България, ние нямаме тази възможност, защото сме във валутен борд, за разлика от тези други държави. Тоест ние не разполагаме със собствена парична политика и следваме предишната политика на ЕЦБ. И съответно в България се вижда, че и лихвените проценти са сравними с тези в еврозоната, макар и малко по-високи.

Водещ: Доста по-ниски са лихвените проценти.

Ивайло Яйджиев: Имам предвид лихвените проценти за бизнеса. И в същото време лихвените проценти по държавните облигации са доста по-ниски, да, абсолютно сте прави.

Водещ: Нещо, което много вълнува хората във връзка и с лихвите, и с кредитите. След влизането ни в еврозоната, ако да речем на 31 декември аз имам ипотечен кредит с 2,8% лихва, на 1 януари ще ми се увеличи ли лихвата до около 4%, каквато е в еврозоната, да речем?

Ивайло Яйджиев: Не. Работим по закон, който ще бъде приет, закон за еврото, който всички тези неща ще ги регламентира в солидна законова база, за да не са просто думи. Но този закон много ясно ще разпишем следното - лихвените проценти на частните потребители, в случай на плаващ лихвен процент - този лихвен процент не може да бъде по-висок от този, който е бил преди превалутирането, в случая на фиксиран лихвен процент, ако може би това имахте предвид, той трябва задължително да остане същият. Тоест самото влизане в еврото по никакъв начин няма да повиши лихвените проценти. И това е принцип, който ние следваме и в други сфери - при заплатите има много ясно критерий за превалутиране, при пенсиите също ще се прилага този критерий. Така, че целият подход е да се гарантира, че самата смяна на валутата няма да доведе до неблагоприятни последици за потребителите и че това ще стане с възможно най-малко препятствия пред тях.

Водещ: Според този закон, новият за БНБ, който трябва да бъде приет, за да можем да влезем и в еврозоната, Законът за валутния борд се отменя от момента, в който влизаме в еврозоната, нали така?

Ивайло Яйджиев: Точно така.

Водещ: Ако обаче обменяме след 1 януари, искаме да обменим левове в евро, при какъв курс ще става това?

Ивайло Яйджиев: 1.95583, който е официалният курс за лева към еврото. Като след 1 януари 2025 ще има един период на един месец, в който потребителите ще могат да заплащат и с левове, и с евро стоките, това е тъй наречения период на двойна циркулация, след което ще престане да има тази възможност за заплащане с левове. Това не означава, че ако на някой са му останали левове, те губят своята стойност. Напротив, има един доста дълъг период от една година, които безплатно ще могат да бъдат обменяни. Как? На най-различни места - в пощи, в БНБ. Така, че при всички случаи дори хората да им остане кеш, който е в левове, те ще могат да получат евро срещу тях, съответно сметките им, които са левови, в деня на влизане в еврозоната, автоматично ще се превалутират в еврови.

Водещ: Ако обаче обменяме кеш пари, левове в евро, в периода на цялата тази една година или курса ще бъде един и същи? Защото това е така едно от нещата, които казват противниците на еврото, че след влизането ни в еврозоната, този курс може да се промени, може парите ни да се обезценят, тези, които са в лева.

Ивайло Яйджиев: Да, това е един от примерите за дезинформация, за която споменах, която ще борим. Защото имаме много ясни решения и единственият курс, при който България ще приеме да влезе в еврозоната, е настоящият курс, който е фиксиран. Следователно това ще е курсът, който ще бъде фиксиран и от европейските институции. Те трябва формално да фиксират такъв курс в средата на годината и в момента, в който има тяхното решение, това вече ще е край на спекулацията, защото ще го има черно на бяло.

Водещ: И няма да може да се движи този курс въобще, докато има левове в обръщение.

Ивайло Яйджиев: Да, тъй като това е технически процес. Отново, между другото, ние не откриваме, и целта ни не е да открием топлата вода. Ние ще бъдем деветата държава, която минава през този процес. Тоест ние това сме го виждали в много други държави, в момента, в който е фиксиран курс, той си остава такъв, защото е процес на смяна на валута. Тоест вече няма свободна търговия на едната валута спрямо другата.

Водещ: Преди влизането в еврозоната всички знаем, че в магазините ще има две цени, и не само в магазините, в сайтовете, във всички рекламни материали, брошури на всички търговци в лева и в евро. Кога ще започне това и до кога ще продължи?

Ивайло Яйджиев: Това всъщност е от практиката, която споменах от осемте държави, които са влезли до момента, това е една от най-ефективните мерки, които сме наблюдавали сред тях. Това ще започне от момента на вземането на решения, официално решение на европейските институции, тоест от средата на тази година и ще продължи до края на следващата година. Тоест това е един достатъчно дълъг период. И в този период търговците ще бъдат задължени не просто да има цените и в левове, и в евро, а тези неща да бъдат изписани ясно четливо на едно и също място, за да няма заблуда за потребителите. Също така това ще се вижда и накрая на фискалния бон, също крайната сума в двете стойности, ще се вижда и по всички сметки, които получават от държавата, както и данъци, които заплащат.

Водещ: Много са сериозни притеснения за това дали няма да има спекула от страна на търговците, необосновано повишаване на цените по време на преходния период и след окончателното приемане на еврото. Кой и как ще следи за това?

Ивайло Яйджиев: Значи, тук според мен има няколко елемента. Първият е елементът на прозрачност, който току-що споменахме с двойното обозначаване, което позволява на самите хора много ясно да следят какво се случва с цените. Защото няма да се очаква от тях те да правят изчисления – сега вдигнало ли се, не се ли е вдигнало, защото ще виждат цените в левове и тяхната равностойност в евро. Втория елемент са контролните органи. Самото смяна от една валута в друга е практически счетоводна операция. Това не води само по себе си до икономически ефекти, които да доведат до повишение на цените. Тоест тук имаме контролни органи, които трябва да си влязат в обувките и да си изпълняват задълженията. Най-вече имам предвид Комисията за защита на потребителите, но и другите контролни органи от системата. Но тъй като знаем, че това може би няма да е достатъчно, за да …

Водещ: Видяхме го по време на голямата инфлация след войната в Украйна. Тогава имаше сериозни съмнения за спекула.

Ивайло Яйджиев: Точно така.

Водещ: Не видяхме особена реакция от институциите, затова и хората се притесняват.

Ивайло Яйджиев: Затова предвиждаме и допълнителни мерки в закона за еврото. Тези мерки ще позволят на определени институции, най-вероятно НАП, също да следят за тези елементи, особено в този едномесечен период, за да няма необосновано покачване на цената. Както казахте, спекулативно покачване на цените. Тоест с тези три елемента ние смятаме, че ще можем да отговорим на случаите на спекула. Но важно е да подчертаем на хората, че всъщност отново тези осем държави, които са влезнали, това, което се вижда, е, че при тях инфлацията се покачва между 0,3 и 0,5% при влизането в еврото. Ако вземем последната – Хърватска, тя приключи 2022 г., последната година с куната, приключи на около 12,7% инфлация, първата година с еврото – 2023, я приключи на 5,4% инфлация. Тоест на ниво, на макроикономическо ниво всичките данни и всичкият опит на предишните държави показват, че няма основание за притеснения. Въпреки това, според мен, за индивидуалните случаи е именно необходимо да имат тази прозрачност, тези контролни органи, тази законова база, за да може да следим какво се случва.

Водещ: Всички се надяваме наистина институциите да си свършат добре работата. Към финала на нашия разговор сме. Кои са икономическите ползи, които очаквате от влизането на България в еврозоната? За икономиката на страната, очаквате ли повече чуждестранни инвестиции, ръст на брутния вътрешен продукт, увеличаване на търговията за бизнеса, какви ще са плюсовете?

Ивайло Яйджиев: Аз може би първо бих казал, че за мен най-големите ползи са въпрос на сигурност за хората и за държавата. Ние все пак ще станем част от втората най-широко разпространена валута в света. За българската икономика ще следи Европейската централна банка, втората най-мощна централна банка в света. И ние ще сме на масата на при вземането на решения, които касаят цялата еврозона, включително и България. Тоест ние ще се намираме в една много по-сигурна среда, отколкото това да сме само ние, една малка отворена икономика в глобален мащаб. Ако говорим за икономическите ползи, вече те са достатъчно ясно комуникирани от множество експерти. Те са свързани, първо, с възможностите за по-добра търговия, с по-малко разходи за бизнеса, тъй като ще се използва една и съща валута. Знаете, че над две трети от износа ни всъщност отива именно към еврозоната. По-ниски лихвени проценти, на които ще могат да се вземат заеми от бизнес и от граждани. Много кредитни агенции са заявили, че ще повишат кредитния рейтинг на България в момента, в който еврозоната стане реалност. И също така и такси за превалутиране, които все пак знаем, са доста високи. Има няколкостотин милиона лева на година, отиват в превалутиране, макар да сме във фиксиран курс, които също ще отпаднат като разходи за бизнеса и за хората. И не на последно място, като сме в еврозоната, ние влизаме в сърцето на евроинтеграционните процеси. Тук вече и въпроси на национален избор къде искаме да сме като държава.

Водещ: А рискове има ли, според вас, от влизането ни в еврозоната?

Ивайло Яйджиев: Рискове винаги има. Работата на държавата и на другите европейски институции е да управляваме тези рискове. Не мисля, че рисковете в еврозоната са по-високи от рисковете извън еврозоната. Знаете, имали сме икономически проблеми извън еврозоната. В еврозоната има повече инструменти да отговорим на тези рискове, включително инструменти, които са по-големи от чисто българските национални възможности. Има механизъм за подкрепа на държавите, изпадащи в трудности. Както казах, има активна политика на ЕЦБ, която вече няма просто ние да внасяме, а ще може и да формираме. Тоест рисковете ще ги има, но ние трябва да следим и да разчитаме на нашите национални институции, за да ги управляваме тези рискове с подкрепа вече и от страна на европейските институции.

Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Ще следим информационната кампания, ще Ви каним отново и с наближаването на датата за влизането ни в еврозоната.

Ивайло Яйджиев: Разбира се.

Водещ: Ивайло Яйджиев, заместник-министър на финансите, беше мой гост.

Видео