05.06.2022 г.

Водещ: Асен Василев, вицепремиер и министър на финансите, здравейте, радвам се, че сте тук.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Без да се фокусираме върху всичките неща, свързани с евродрамата, при въвеждане на еврото, кажете, господин Василев, какви дефекти, болежки на финансовия сектор в България би излекувало въвеждането на еврото? 

Асен Василев: Няколко неща. Едното е пълна регулация на банковия сектор. Вече четири от нашите банки се регулират директно от Европейската централна банка (ЕЦБ). При въвеждането на еврото и останалите банки биха се регулирали от ЕЦБ, което дава едно ниво на разделение от местния сектор и съответно отчасти по-добър контрол, по-добър поглед какво се случва тук. Другото, което със сигурност ще се случи е, ние де факто сме приели еврото с борда, курсът е фиксиран, 20 години не е сменян, но продължаваме да плащаме комисионна като обменяме евра в левове, което и за гражданите, и за фирите е един допълнителен разход и продължават лихвените проценти на лева да са малко по-високи от еврото. Въпреки че това, че сме фиксирани за еврото и 20 години не сме пипали курса, позволява на нашите лихвени проценти да са доста по-ниски от лихвените проценти на други държави-членки на ЕС, които не са фиксирани. Там има драматично по-високи лихвени проценти, което оскъпява заемите и за фирмите, и за гражданите. Така че, от тази гледна точка, това също би помогнало, чисто най-практично. И не на последно място, в момента, когато ЕЦБ вземе решение, това решение нас автоматично ни ефектира, ние живеем с последствията от това решение. Примерно колко пари да се пуснат в обръщение, евра, или какъв да е основният лихвен процент на ЕЦБ. Това автоматично може да смени курса на евро-долар, съответно лев-долар. И ние това решение го приемаме, даже не сме били в стаята, когато то е било взето. И много важно е да може да сме в стаята, когато тези решения се вземат, така че максимално добре да си защитим българския интерес.

Водещ: Защо въвеждането на еврото е новата мантра, било то на крайнолевите, крайнодесните партии, на популистките партии и как една разяснителна кампания, ако изобщо е достатъчна, на държавата ще се справи с това, защото очевидно това е новата мантра?

Асен Василев: Като всяко друго нещо, някои от партиите, били в крайнодясно или крайноляво, си търсят за какво да е закачат и ново разделение в обществото да вкарат. Въпреки че, пак казвам, при условие, че ние живее в борд, чисто практически еврото сме го въвели още когато сме казали, че ще живеем в борд. А сме приели формално, че ще го въведем с влизането в ЕС, то е част от международните договори, които са подписани, ратифицирани от парламента и т.н. От гледна точка на кампанията, по-скоро хората трябва да видят какво за тях означава въвеждането на еврото и за голяма част от бизнесите, и за българите ефектите ще бъдат сравнително малки, както казах -  намаляване на лихвените проценти по заемите, с малко премахването на тази такса за превалутиране, която всички плащаме. Така или иначе немалка част от стоките в страната и услугите се ценообразуват в евро и просто му се слага еврово етикетче. Ако искате да си купите жилище в момента - цените се котират в евра, не се котират в лева. Така че не мисля, че ще има някаква драматична промяна в начина на живот.

Водещ: Нека да опитаме да направим една блиц кампания в момента, грубо казано, да прегледаме от А до Я някои от митовете, свързани с влизане в еврозоната. Номер едно -  при влизане в еврозоната цените ще станат двойни за една нощ.

Асен Василев: Не се е случило в нито една от държавите, които са имали фиксиран курс. С 0.1 десета от процента мисля, че са се вдигнали цените, говорим за Естония, Литва и т.н., когато са влизали в еврозоната.

Водещ: Това защо не се разбира при положение, че хората пътуват?

Асен Василев: Според мен, защото не се случи така в Гърция. Имаше много българи в Гърция и от там идва идеята, че и там използваха момента…

Водещ: Всички разбраха за статистическата измама в Гърция и за всички неща,  свързани с гръцкия сценарий.

Асен Василев: Това е едното, и другото – Гърция нямаше фиксиран курс, а ние, пак казвам, 20 години живеем с фиксиран курс, така че няма да има такъв натиск. Другото, което сме предвидили, е три месеца преди въвеждането на еврото, мисля,  че шест или девет месеца след въвеждането на еврото, трябва да видим точно в плана как е, да се публикуват и двете цени, така че да не може в деня на въвеждането изведнъж цените да отидат…и да се възползват недобросъвестни търговци. Аз там не очаквам някаква драматична промяна в цените, още повече, че немалка част от цените вече са в евра, както говорихме преди малко.

Водещ: Вторият коз, който евроскептиците вадят, Великобритания между другото също вдигна врява, ако мога така да кажа, преди време, че едва ли не погубването на националната валута е най-голямата загуба на суверенитет, който може да се стовари върху една държава, добавяме към това чувство и чувството за националната гордост, за независимост. Какво мислите за тази теза, суверенитетната теза?

Асен Василев: Мисля, че ако сме Великобритания и разполагаме с английската лира като валута, това би бил един доста по-различен дебат. Защото английската лира е резервна валута на редица държави, те държат английска лира, съответно Англия печели от това, че редица държави държат валутни резерви в английска лира и наистина това е един много сериозен инструмент за влияние в света. За съжаление,  българският лев не е с такъв статут в света, няма други държави, които да си държат валутните резерви в български левове. Не само това, ние нямаме независима централна банка, която да прави нашата парична политика. Със закона, с който е въведен валутният борд, ние казваме, че се отказваме от парична политика, БНБ не може да прави парична политика и за всеки лев, който се печата, трябва да има еврообезпечение…

Водещ: За да Ви разберат хората – не може да пуснем печатница?

Асен Василев: Не може да пуснем печатницата, не може да вземаме решения, които да ни дадат независима политика парична…

Водещ: Нямаме право да обезценяваме валутата си…

Асен Василев: И всички тези неща. Така че, реално, ако говорим за загуба на суверенитет, ние суверенитета сме го загубили при въвеждането на борда. Защото в момента в ЕЦБ се вземат решения, които автоматично имат действие в България, а ние не участваме във вземането на тези решения. Тоест този суверенитет е въведен при въвеждането на валутния борд.

Водещ: В допълнение към този въпрос, една от сериозните институции в България, от гледна точа на доверие, разбира се, и на функции – БНБ, казват евроскептиците, ще загуби своята независимост заради възможностите на ЕЦБ да хвърля по едно око върху провеждането на наша собствена парична и монетарна политика.

Асен Василев: Ние монетарна и парична политика не провеждаме. Ако хвърлят едно око на надзора, не мисля, че би било лошо. Видяхме, че нашият надзор, особено в случая с КТБ, не се справи съвсем блестящо.

Водещ: Валутният борд, както казахме, също техен довод, валутният борд също е някакъв вариант така или иначе на еврото. България няма как да влияе на решенията на ЕЦБ, а всъщност дори ще има свой представител в борда, нали така?

Асен Василев: Точно така. И тук е много важно да се каже, че гласуването за част от решенията става на база колко е голяма икономиката или колко е населението, или редица критерии в ЕС, има и някои решения, които изискват анонимност, тоест всички да се съгласят. Но, това да си на масата, да участваш в дебата и да получаваш изпреварващо информация, да подаваш информация, да може да влияеш върху крайното решение е изключително важно. Виждаме го и в момента, примерно в това, че участваме в Европейския съвет и в европейските дебати, което ни дава една доста привилегирована позиция. Ние имаме възможност, както беше за петрола, да кажем -  ще наложим вето, освен ако първо, второ, трето условие не се изпълни. Имаме възможност да участваме в това по какъв начин и как, какви решения да се вземат в Европа. Доколко успешно го правим зависи от това доколко активни сме в политиката си в Европа. Но, ако не сме в стаята, където се вземат решенията, няма как да повлияем на тези решения. Има една леко цинична английска поговорка, че „ако не си на масата -  си част от менюто“… По-добре е да сме на масата, а не част от менюто.

Водещ: Високо е доверието във валутния борд?

Асен Василев: Да.

Водещ: Мантра на евроскептиците, влизането в еврото ще премахне валутния борд. Всъщност ЕЦБ промени правилата за влизане в еврозоната, но все пак обяснете.

Асен Василев: Валутният борд всъщност е за това, за да не можем ние да правим нещо с лева, което не е вързано с решенията на Европейската централна банка. Грубо казано, валутният борд е трансмисия решенията на ЕЦБ да влизат в българската икономика едно към едно, а не ние да правим собствена политика. Ако премахнем тази трансмисия и имаме евра, а не левове в България, те пак ще си влизат едно към едно, без тази допълнителна трансмисия и без да имаме всички разходи, свързани с превалутиране, както говорихме и преди това.

Водещ: Отново казано ангро - ЕЦБ може да затваря банки, но това непременно не е лошо, така ли е?

Асен Василев: Тя може да затваря банки, които не са достатъчно добре капитализирани, може да пропаднат, така да се каже, да изчезнат спестявания на граждани и т.н. Изключително важно е да има много добър контрол над банковата система и надзора. И, честно казано, аз съм почти сигурен, че ако ЕЦБ беше надзорника в България през 2014 година, КТБ нямаше да фалира и ние да платим колективно 4 милиарда за този фалит.

Водещ: Днес може ли да се каже, че някои от…не знам дали съществените, но проблемите в банковия сектор на България са генерирани от банките с местна собственост, така ли е?

Асен Василев: Нямам директен поглед, тъй като банките не са поднадзорни на Министерството на финансите. Но това, което виждаме, е, че има доста добра капитализация и много добри печалби в големите банки, които се притежават и от чужди банки, които всъщност вече са поднадзорни към ЕЦБ. Местните банки са по-слабички, с по-малко капитали, няма голяма банка-майка, която да може да застане зад тях. Силно се надявам БНБ много внимателно да упражнява надзор над тези банки, за да нямаме проблеми от като тези, които имахме в КТБ.  

Водещ: Ако приемем, за да затворим темата, че българският банков надзор има необходимото ниво на компетентност, но поради някаква причина през годините си е затварял очите заради политически гръб, влизането в еврозоната премахва ли този политически гръб? 

Асен Василев: Със сигурност. Много е трудно местната политическа класа, нека така да кажем, да каже на ЕЦБ как да си върши работата.

Водещ: Друг мит, освен банките с българска собственост, за които стана дума, има ли опасност банките с чужда собственост в България да изтеглят своите капитали от страната?

Асен Василев: Не, това не се регулира през ЕЦБ само, това се регулира основно през директивите, които всъщност определят правилата на Банковия съюз. В момента тече много голям дебат в Европейския съвет за това какви да са тези правила. Има държави, като България, които държат международните банки задължително да имат доста сериозни местни резерви. Докато има държави-членки, които биха искали банките да се регулират на общоевропейско ниво. Принципната основа там е доста проста. Ако банките се регулират на общоевропейско ниво, тоест няма изискване за конкретни капитали в страната членка, тогава трябва и застраховката на депозитите също да се регулира и гарантира на европейско ниво. В момента, знаете, че застраховката на депозита се регулира на национално ниво, съответно нашата теза е, че докато това е на национално ниво и изискването за капитали също трябва да е на национално ниво.

Водещ: Как обяснявате на евроскептиците, че има определени страни, сериозни, с развита икономика, които по-скоро не искат да са в еврозоната? На пръв прочит това са Полша, Швеция, Чехия…

Асен Василев: Почти всички тези страни нямат борд, имат собствена монетарна политика, което им позволява да печатат пари, да правят по-голяма инфлация, да правят монетарна политика, когато това е необходимо за икономиката. Но те си плащат за това удоволствие с по-високи лихвени проценти за кредитите, които вземат.

Водещ: Защо Румъния, която още от началото на еврочленството винаги използваме за сравнение за щяло и нещяло, по-скоро тръгна със завоалирани намерения за еврочленството, на еврозоната имам предвид, и се говори вече за 2029 година?

Асен Василев: Те не изпълняват един от основните критерии, който е процент на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП). И това не е нещо, което може в рамките на година-две да се оправи. Съответно, ако Румъния даде много ясна заявка, че иска да върви в тази посока, ще бъде доста труден процес да са намали процентът на дълг към БВП, така че те по-скоро изчакват да видят какво ще стане с Маастрихтските критерии, как ще се променят, за да може при по-облекчени критерии да влязат в еврозоната.

Водещ: Има ли опасност и ние да не изпълним тези критерии?

Асен Василев: Не, критерият е 60 процента, а ние сме под 25 процента. Така че   нямаме проблеми от гледна точка дълг към БВП.

Водещ: 20 ще станат страните в еврозоната след Хърватия, която ще се присъедини най-вероятно след шест месеца. Достатъчен ли довод е това за българите?

Асен Василев: Не, аз мисля, че ние трябва да си гледаме нашата икономика, нашата държава. Това, че Пешо е направил нещо, а Гошо не го е направил, не е истински аргумент, поне за мен. Но аз силно вярвам, че нашата икономика така или иначе вече е приела еврото. По-добре да имаме възможността да участваме във вземането на решения. За мен, лично казано, това е най-силният аргумент. 

Водещ: Това бяха част от митовете извън управлението в обществото. Има ли вътре в коалицията известни разногласия и какви са те във връзка с въвеждането на еврото?

Асен Василев: Разногласия не бих казал, имаме ангажимент да се направи един доклад между финансовото министерство и БНБ на база последните икономически данни и състояния, който се ползва за основа на кампанията, да се направи разяснителната кампания. Това е всъщност за колегите от „Има такъв народ“ и БСП да се включат активно в кампанията за еврото.

Водещ: Тоест някоя от партиите казала ли е на висок глас, че е време за блокиране на тази тема?

Асен Василев: Не, всички са потвърдили датата 1 януари 2024 година.

Водещ: Възможно ли е да бъде предотвратена очакваната търговска спекула при въвеждането на еврото и как държавата, освен двойния етикет, може да направи това? Имам предвид превалутирането как ще се контролира?

Асен Василев: Превалутрането на влогове и т.н. става автоматично при текущия курс евро-лев, така че там спекула няма как да има, специално заеми, влогове, задължения, всичко това ще се превалутира по официалния курс. Всичко се превалутира по официалния курс в деня на въвеждане и при търговците. Сега оттам нататък дали десет минути по-късно търговците няма да решат да направят нещо различно, точно затова двойният етикет трябва да е в икономиката достатъчно дълго време, за да е по-трудно да се случва и по-трудно да се излъжат хората. Така че не виждам някакъв драматизъм…

Водещ: Извън този двоен етикет обаче, възможно е някои от търговците да се опитат да спечелят на гърба на реформата със завишени цени, да речем. Ще изчакаме пазарът ли да ги изтласка като неконкурентоспособни, защото и това ще се случи в един момент,  или ще има санкции от държавата?

Асен Василев: Всеки търговец е свободен да си определя цените, ние фиксирани цени имаме само на някои стоки и услуги там, където са регулаторно определени. Така че държавата, по-скоро в ролята на КЗК, трябва да види дали няма някакъв тип използване на господстващо положение, картелиране между търговците, да правят нещо заедно, за да изкривят пазар. Но извън това всеки търговец е свободен да определя цените така, както намери за добре в зависимост от разходите. 

Водещ: Относно доходите. Никой не очаква, че доходите ще се вдигнат до нивата на средноевропейските веднага, но каква е прогнозата Ви след евентуално въвеждане на еврото?

Асен Василев: Аз не мисля, че въвеждането на еврото влияе директно върху доходите - негативно или позитивно. Доходите се влияят от производителността на икономиката, от наличието на капитали, така че да може един работник да произвежда повече, а не от това в каква валута циркулира в икономиката. По-скоро има индиректно влияние през това, че въвеждането на еврото всъщност въвежда институции, като Европейската централна банка, които директно започват да регулира местния пазар и по този начин помагат да се изчистят част от най-големите икономически недъзи, които ние имаме. Които всъщност са свързани с начина, по който държавата управлява парите си, от една страна, как ги инвестира, от друга страна, и от трета страна - доколко позволяваме неща като КТБ да се случват. Защото това са едни 4 милиарда, които вместо да влязат в инвестиции или в доходи на хората, или в социални плащания, изчезнаха.

Водещ: Три от най-често споменаваните предимства в медийни кампании на други държави преди въвеждането на еврото са ценова стабилност, по-евтин и лесен достъп до голям пазар, по-евтини кредити за всички. Кои са меродавни за България?

Асен Василев: Кредитите най-вече. По-евтините кредити и, както казах, премахване на необходимостта от това постоянно превалутиране, което се случва, тъй като по-голямата част от нашите фирми работят с Европа в евро. Тоест там има превалутиране един път при купуването на суровини, втори път при изнасянето на продукция, което колкото и да е малък маржът, всъщност е един скрит данък върху българското производство.

Водещ: Важно е, за да завършим тази тема, все пак и да обсъдим фалита на държавата и гръцкия сценарий. Естествено, че имаше огромната задлъжнялост и прикрита чрез измамата в статистическия случай тогава. Но, на прост език, как обяснявате защо гръцки сценарий в България няма как да се случи?

Асен Василев: То е просто, ние държим нашите дефицити доста свити. Нашите дефицити се движат 3, 4, ето, виждате, в година на възстановяване от пандемията сме 4.1 с мерките за пандемията, 2.5 без мерките за пандемията, като дефицит. За да се случи тип гръцки сценарий трябва много години подред дефицитите да са драматично по-високи, да се натрупат много високи нива на дълг. Гърция е 200 процента съотношение дълг към БВП, беше достигнала. При нас, пак казвам, е под 25 процента. Тоест нашият дълг към БВП е 10 пъти по-нисък. И, ако ние не тръгнем с някакво много драматично трупане на дълг в държавата, няма как да се случи гръцки сценарий. Той,  между другото, може да се случи независимо дали имаме евро, или лев. Ако започнем да вземаме дългове и да плащаме с тях по-високи пенсии, по-високи заплати в държавния сектор, просто да ги харчим, а не да се инвестират, ще стигнем много бързо гръцки сценарий, независимо дали сме приели еврото и дали сме с лев и борд, както сме в момента. Това не се случва. Ако махнем капиталовите инвестиции, този бюджет е на излишък, което означава, че ние събираме данъци, които са повече, отколкото това, което харчим за социални плащания, за издръжка на държавния апарат и т.н. Всъщност там, където се вземат дългове, те отиват в капиталови инвестиции – да строим нови пътища, железопътни артерии и всички други капиталови инвестиции, които държавата трябва да направи, което е и разумно използване на кредити Не вземаш кредити, за да ядеш, вземаш кредити, за да построиш нещо, което ще остане във времето.  

Водещ: Ще простите, но винаги се изнервям искрено, когато стане дума за референдум по важна тема в цивилизована държава, мисля, че това е една от големите глупости на човечеството, но все пак. Какво мислите за референдум за еврото?

Асен Василев: Че е противоконституционен, като за начало, тъй като ние сме подписали в договора за присъединяване към ЕС, че ще приемем еврото. Това е условие за нашето приемане в ЕС. Така че да подлагаме на референдум нещо, което е ратифицирано в международен договор, мисля, че противоречи на Конституцията.

Водещ: Като сме на вълна референдуми, президентът Радев подметна, че е възможен референдум по темата за Северна Македония. Вашето становище?

Асен Василев: Аз мисля, че за Северна Македония трябва да има много широк обществен консенсус. Дали този обществен консенсус ще го измерим през парламента или през референдум, истината е, че докато повечето българи не смятат, че Северна Македония е условието и че правата на българските… малцинство не е точната дума, с българска народност и самосъзнание хора в Македония са защитени адекватно, аз не мисля, че има политика или политическа сила, които биха тръгнали в посока – ние вдигаме ветото, пък македонците след това ще се оправяме с тях. Мисля, че това е една много неработеща позиция. Доколкото знам, външно министерство от доста време полага усилия да постигне съгласие европейските партньори да приемат българската позиция и тя да стане европейска позиция, което би направило целия разговор много по-лесен.

Водещ: Няма ли да стане европейска позиция българската… в момента, в който започнат преговорите, защото ние като член на ЕС може да наложим вето и да постигнем нашите искания във всеки един момент след започване на тези преговори?

Асен Василев: Ние нямаме едно вето сега, имаме мисля, че 20…или колкото вета имаме… Но е много важно да не сме сами във всяко едно от тези вета, защото то ще стане все по-трудно налагането на вето. Много е важно, ако тръгнем по този път въобще, Европа да е приела рамковата позиция на парламента, което ние сме изразили, договорът за добросъседство да е част, Европа да се е ангажирала, че е част от този процес… И, че това вече е европейски ангажимент, това не е ангажимент на Македония спрямо България, а ангажимент на Македония спрямо Европа. Защото тогава ветото няма да го налагаме само ние, а ще го налагат всички европейски държави. Това имам предвид, когато говорим за това европейската позиция да е българска. Това, за съжаление, колегите от външно, пак казвам, полагат огромни усилия, доколкото аз знам, въпреки че съм встрани от този процес, той е подкопан от начина, по който ние сме наложили ветото. Защото всъщност България, в лицето на господин Борисов, се е съгласила Македония да влезе, да започне присъединяването, на Европейския съвет, след което на техническо ниво е наложила ветото и го е блокирала. Тоест политически ние в стаята сме казали – да, Македония може, след това сме го блокирали на техническо ниво и това ни поставя в една много неизгодна ситуация. Защото въпросът е – Вие веднъж сте се съгласили, а сега не се съгласявате, какъв е проблемът?

Водещ: Може ли да кажем, че през последните три-четири години се случват националистически мобилизации, от двете страни, разбира се, но конкретно за България говорим, които следва да бъдат прекратени. И, ако те бъдат прекратени, националистическите мобилизирани политически формации в България, грубо казано, няма да има какво да правят. Ще останат без работа доста хора?

Асен Василев: Ако ме питате дали има хора и организации, които печелят от това противопоставяне, чисто, най-директно, мисля, че има. Истината обаче е, че даже и да нямаше България пак трябва да си защити националния интерес, независимо дали тези хора ги има, или ги няма. Да, те пречат на процеса, защото вкарват изключително много шум, много силна емоция, което прави по-трудно разрешаването на проблема. Но, проблем има и е много важно това да се заяви, че проблем има и той трябва да бъде разрешен. Ако има по-малко  шум и емоция, той може да бъде разрешен по-лесно, поне според мен. Шумът и емоцията не помагат. Но не може да се преструваме, че проблем  няма.

Водещ: Не е ли факт обаче, че колкото по-дълго държим това техническо вето, толкова по-дълго антибългарските настроения в Северна Македония ще бъдат раздухвани, това  е естествен човешки процес?

Асен Василев: Да, ако си правите напук, като в най-нормални момчешки отношения, ако си направите напук нещата стават все по-зле, не стават по-добре и в един момент се налагат да дойдат, под някаква форма да се преодолее това, но става по-трудно. Знаем, още от литературата, за вековни вражди между два рода в един и същи град и т.н. Изглежда, като че ли тези вражди колкото са по-близки хората, толкова по-емоционално и дълго време отнема да се изчистят. Защото там не става въпрос даже за рационална позиция в един момент. Истината е, че за България в дългосрочен план няма нищо по-добро от това ние да имаме една силна, просперираща съседка, която е част от ЕС. Но това не може да стане за сметка на правата на част от хората с българско самосъзнание там, не може да стане, докато не се изчисти език на омразата. Нещата, които занапред биха спъвали процеса.

Водещ: Не е ли факт, че точно тези хора в Северна Македония с българското самосъзнание ще бъдат по-добре защитени, ако Северна Македония е член на ЕС?

Асен Василев: Зависи. Зависи доколко ще сработят европейските институции, а те невинаги сработват. Теоретично и България трябваше да има по-добро правораздаване след влизането в ЕС, и по-добра прокуратура, и по-малко корупция, и всички тези хубави неща. Истината е и мисля, че нашите съграждани ще се съгласят, че, за съжаление, ги нямаме. И една държава като Румъния, която беше натисната преди влизането в ЕС да си промени институциите и да започне почистването, в момента ни изпревари, точно защото преди влизането под натиск си промени институциите така, че те да започнат да работят и след това вече, бидейки в ЕС, имаше подкрепа тези институции да продължат да работят. Но, ако институциите са изначално грешно поставени и не работят, много е трудно те изведнъж да заработят. Ние сме виждали случаи, в които по едни или други причини Европейският съюз е бил склонен да гледа леко настрани и да не вижда част от проблемите.

Водещ: Онези, които, така да се каже, в кавички, решат да пуснат Северна Македония в ЕС предатели ли ще бъдат, както някои се опитват да ги нарекат?

Асен Василев: Не, зависи какво имате предвид „да пуснат“. Ако, пак казвам, усилията, което външно министерство полага, се увенчаят с успех и ЕС възприеме българската позиция, и това стане европейска позиция с всичките ѝ елементи, с договора за добросъседство, с всичко, което европарламентът много подробно е разписал, тогава пускането в кавички, всъщност е следваща логическа стъпка. Ако, както е текущата ситуация, в общи линии позицията на ЕС – „вие се оправете там с Македония и…ние няма да влизаме в двустранни отношения…“ и въобще този тип позиции „там бийте си се нещо и като се оправите елате…“ – тогава това да не използваме лостовете, които имаме на наше разположение би било глупаво.

Водещ: Има една новина, която се посреща с неразбиране от българското общество. Ще Ви помоля да я обясните, защото мисля, че е важно и се използва често. Тя е свързана със съвет от Брюксел, който неведнъж е даван не само към България, но и към доста други страни, тоест България да внимава с текущите разходи, тъй като това, пак повтарям, е често срещано в докладите от Брюксел, но беше използвано от определени среди в България. Бихте ли  обяснили какво точно се крие зад тази реплика от страна на Брюксел към София?

Асен Василев: Това излезе като част от препоръките, които Брюксел даде към държавите членки. Това е така наречената „хоризонтална препоръка“. Това означава, че тя се дава на абсолютно всички държави-членки, не само на България конкретно. Тя е дадена на Германия, на Австрия, на Швеция, на Франция, на абсолютно всички държави-членки, като за България е дадена в най-мекия ѝ вариант. Ако видите същата препоръка за Германия, тя е доста разширена, че там трябва много внимателно да си огледат разходите по пенсионната система и още няколко неща, които създават причина за притеснения. Така че, това не е нещо специфично за България и то е за всички държави-членски, една и съща препоръка, свързана с това, че по време на Ковид пандемията всички държави им беше позволено да прехвърлят трите процента от бюджетния дефицит като ограничение. Това продължава тази година и догодина. Причината, че тази хоризонтална препоръка се дава на всички държави-членки, е, че – да, има изключения на правилата, но внимавайте изключението да не стане много голямо и да създаде проблеми в бъдеще.

Водещ: В същото време една от основните критики от страна на Брюксел беше, че извънредните разходи в отговор на епидемичната криза или кризата във връзка с войната в Украйна не са насочени така, както трябва и точно към нуждаещите се. 

Асен Василев: Да, това вече е препоръка конкретно към нас и, в интерес на истината, тя е правилна. Една от причините разходите да не са директно насочени, ако говорим специално за електроенергията, е, че ние имаме наши си източници на базата, на които произвеждаме електроенергия, наши енергийни източници и можем да си позволим да направим електроенергията евтина за всички. Не трябва да прилагаме драматично диференциран подход. В момента това, което КЕВР са предложили на енергийната комисия - да има повече от една тарифа, така че примерно консумация до определени нива наистина да остане на ниските тарифи, а вече консумацията, която е по-висока, за да може да се диференцира тази помощ. Що се отнася до част от другите мерки, които приемаме в пакет, истината е, че там имаме може би институционална немощ. Защото информационните масиви, това, което знаем за гражданите, правят много трудно да се таргетират мерките и много трудно достигаме с комуникация от държавата към  определени граждани по лесен начин, така че те да могат да се възползват от това. Давам Ви пример, ако 25-те стотинки ги бяхме направили само за определени граждани, през Агенцията за социално подпомагане например, щяха да се извият едни безкрайни опашки за едни талони и т.н., за да може това да стане. Ние ги диференцирахме по малко по-различен начин, който е по-лесен и той е, че се дават за А-95 без добавки, за дизел без добавки, за пропан-бутан, тоест за най-евтиния клас горива. Така че хората със скъпи или нови коли, които реално нямат нужда, те реално няма да ползват тази отстъпка, просто защото никой за тази отстъпка върху горивата няма да си разруши двигателя на автомобила. Започнали сме да работим, за да навържем различните бази данни. Това е част и от включването на контролните механизми в държавата.

Водещ: Може ли да задам така въпроса, като стана дума вече за антикризисните мерки в държавата, да речем да дадем пример за хляба. Може ли да се каже, че има апетити в коалицията за нови разходи, понякога те са големи? Ясно се вижда, че партиите ревниво си присвояват една или друга антикризисна мярка, и това може би издава желание да се харесат може би на конкретния техен електорат или нещо друго. Как се справяте с това? Защото казусът с хляба е показателен.

Асен Василев: Аз не мисля, че има конкретен електорат, който яде хляб, всички българи ядем хляб. От тази гледна точка, това може би е мярката, която абсолютно на всички електорати помага. За мен е най-важното мерките да помагат на българския народ.

Водещ: Дори спестяването с 15 лева месечно, колкото реално ще бъде спестяването?

Асен Василев: Да, но за най-нуждаещите се в момента, ако погледнем един пенсионер с минимална пенсия плюс добавка от 430 лева, тези 15 лева въобще не са малко. Да, за хора, които получават примерно средната заплата в IT сектора, мисля, че е вече близо 3000 лева, тези 15 лена не са нещо сериозно перо в семейния бюджет.

Водещ: Но Вие неведнъж сте казвали, и тук, че намаляването на ДДС на конкретна стока или услуга в никакъв случай не гарантира и намаляване на крайната цена за потребителя.

Асен Василев: Точно така. И, ако въпросът Ви е защо тази мярка въобще съществува…

Водещ: Какво налага всъщност тя да съществува?

Асен Василев: Имахме много дълъг дебат по повод тази мярка. И за мен аргументът, който в един момент изкристализира и надделя – имаме намалено ДДС на бирата и на виното… По-смислено е да имаме намалено ДДС на хляба, отколкото на бирата и на виното. И, честно да Ви кажа, по принцип най-добре е да имаме унифицирано ДДС на всички стоки, това, което аз силно вярвам. Но, ако трябва да бъде намалено ДДС, по-добре да е намалено на хляба, а не на бирата и виното.

Водещ: Мерките ще понижат ли растящите цени в страната?

Асен Василев: Да, ние вече виждаме, че… Първо, инфлацията тръгна от горивата и енергоизточниците. След това влезе в основните хранителни групи, тъй като там имаше драматично вдигане на цените на пшеницата на международните пазари, съответно и в България. В бюлетина, който показва инфлацията за април, виждаме, че вече сме във вторичните сектори – транспорт, облекла, обувки… Месечната инфлация влиза във вторичните сектори. Там, където още не сме видели тежка инфлация, е в строителните материали, но и това най-вероятно през лятото ще мине. И би следвало да нямаме драматично увеличаване на инфлацията. Голямата въпросителна е какво ще стане с цените на зърното през септември-октомври? Защото, да, България произвежда много зърно, тя е износител на зърно, но цените на зърното в България се определят от цените на международните пазари. И, ако има дефицит на международните пазари, у нас зърно ще има, но то ще бъде на по-високи цени. Тук от три месеца вече бием камбаната, говорим с европейските партньори, на ниво ЕС да се вземат решения, които един път да позволят тези високи цени от световните пазари да не се прехвърлят в Европа, втори път да се подсигури продоволствено Европа и след това да може да бъде насочено зърно към държавите, от които потенциално биха дошли страшно много бежанци, ако цената на хляба там се вдигне три-четири пъти. И има чуваемост, но още няма общи действия, надявам се следващия месец-два да има и общи действия по този повод.  

Водещ: Общата сума за това, за което говорихме, стотинки за бензин, стотинки за хляб,  надхвърля ли два милиарда лева?

Асен Василев: Около 2 милиарда лева, да, и около 2 милиарда и 100 милиона допълнителни приходи, но от тях като махнем намалени данъци, това, което се дава за млади семейства, което е данъчен кредит, по-малък данък върху доходите на физическите лица и т.н., се получава 1.6 допълнителен приход…

Водещ: Шест месеца до края на годината. Когато погледнете назад и се върнете, сигурен ли сте, че ще бъдете доволен от начина, по който са били изхарчени тези 2 милиарда лева?

Асен Василев: Не е важно аз да съм доволен, важно е българските граждани да са доволни, те да са получили най-голямата подкрепа, която тези средства могат да им дадат.

Водещ: Вие встъпихте в длъжност с думата реформа, но казахте по време на актуализацията на бюджета, че той е антикризисен, а не реформаторски. Реформите се отлагат пак, така ли, или не?

Асен Василев: Част от реформите се случват, макар и по-бавно. Виждаме постепенно в здравеопазването част от нещата, които започват да се случват - от заплати на лекари, медицински сестри, за младите лекари по-добри условия, прехвърляне на немалко средства, които да са към диагностика, лични лекари, вместо…и превенция. Просто тези неща се случват. В момента се подготвя доста широкомащабно прекрояване на МВР, което ще стане част от реформата. Знам, че колетите в отбраната работят доста сериозно…

Водещ: Това какво означава, свързано със заплащането ли?

Асен Василев: Не само, това, което сме казали на всички министерства и системи, че, за да може да има допълнително заплащане, трябва част от проблемите,  които някои с десетилетия не са решавани, да започват да бъдат решавани…

Водещ: Да, защото, ако бръкнем сега в Евростат, знаете, че полицаите на глава от населението в България са несъотносими…

Асен Василев: А в същото време като граждани нямаме чувството, че продуктът сигурност, който получаваме, разкриваемост на престъпленията…

Водещ: Тоест ще има и съкращения в бюджетната сфера все пак….

Асен Василев: То има, не и афишираме много широко, вървят постепенно. Но, да, като част от тези реформи ще има и намаление на персонала, и съкращения…

Водещ: Това кога би се случило в едно министерство, като МВР?

Асен Василев: Доколкото знам го подготвят за в рамките на този месец да започне процесът вече официално. Досега работиха вътре, мисля, че и със синдикатите имаше разговори, ние също като финансово министерство подпомагаме процеса да се случи…

Водещ: До какво ще доведе това за финансите на държавата, за бюджета, една такава реформа в МВР?

Асен Василев: Първо, по-прозрачно разходване на средствата, да е ясно за какво се плаща. Второ, по-добрата отчетност. И трето, свързване на резултатите с парите.

Водещ: Защото най-голямото перо там, знаем са заплатите.

Асен Василев: Да, но отчетността, резултатите и всичко това… Вие знаете, в един по-малък град или село няма кой да ни пази. Това минава през поставяне на улично осветление, на камери, на организиране на патрулната дейност, да може да се стига когато нещо се установи бързо, през центрове, през което това нещо се наблюдава. А не да стоим малко или много на модела от 1989-90 година, когато даже знаем постовете на КАТ не са мръднали последните 20 години, на едни и същи места стоят на пътищата, на едни и същи завои…

Водещ: Това ли е причината министър Рашков да отсъства медийно напоследък?

Асен Василев: Аз мисля, че да, той работи доста активно и по това. Има доста сектори при нас във финансите, започнахме да изграждаме връзки между различните бази данни, за да може да се проследи от началото до край един  процес… Съответно конкретни браншове, които винаги са били на сиво, в момента се работи много активно по тях, строителството е един от тези браншове….

Водещ: Освен строителството кои браншове правят очебийно впечатление със своя сив, със своите нюанси на сивото?

Асен Василев: Кешовите браншове, където примерно над половината средства вървят през кеш… Защото там…

Водещ: Това не е изненада.

Асен Василев: Това не е изненада, просто има количество работа, която трябва да бъде извършена, начин, по който се наблюдава - примерно НАП взеха от ДНСК всички разрешения за строеж с всички количествени сметки. Всичко това се дигитализира, защото идва на хартия, както знаете. В момента на база на това са си направили подредба на най-рисковите обекти и започват обект по обект да влизат и правят проверки. Като обаче проверката не е само – „Дайте си счетоводните документи“ – тя е свързана и с всички други документи, които въпросната фирма е произвела по пътя. Ако изведнъж се окаже, че има огромно количество тухли, а няма назначен нито един работник, който с тези тухли да изгради сграда, започват да се питат едни по-трудни въпроси към съответната фирма. Или, ако има подписани предварителни договори, в които фигурират суми, които не са сумите, които след това фигурират в окончателния договор, това също създава набор от въпроси, които трябва да бъдат зададени. Взехме си границата, българо-турската граница е една от най-натоварените сухопътни граници в света. Имало е моменти, когато е била втората или третата най-натоварена граница в света. Огромно количество камиони и това, което може би слушателите не знаят, когато се направи фитосанитарна проверка на плодове, зеленчуци, на храни най-общо, на тази граница, този продукт вече не се проверява никъде, той може до отиде директно в супермаркета в Германия. Лабораторията, която теоретично правеше тези проверки последните, мисля, че десет-дванадесет години, е била частна. Тоест държавата е нямала представа какво се случва на границата, те са разпломбирали камионите преди  да стигнат до Агенция „Митници“ в тази лаборатория. Държавата, в лицето на Българската агенция за безопасност на храните, от няколко седмици влезе, направи държавна лаборатория. Постъпленията само от таксите за проверка са над 100 хиляди лева на ден, които преди това ги е нямало в държавата. Има много сериозен натиск, има заплахи към част от служителите и т.н. За първи път от много години държавата си взе границата, която беше приватизирана. Постепенно това започва да се случва и във всички други сектори, но включването на контролните механизми не е лесно, съпротивата срещу нещо такова е огромна, както може да си представите.      

Водещ: В МВР много ли е голяма съпротивата? Всъщност за какво бихте похвалили Министерството на вътрешните работи?

Асен Василев: За това, че има ясна осъзнатост за натрупаните проблеми, за кои системи не работят и има желание нещата да се променят така, че да започнат да работят системите. Това, което виждам в МВР, е желание наистина нещата да тръгнат по един нов начин.

Водещ: Срещат ли се Вашите представи за съкращения и техните представи за съкращения поне някъде?

Асен Василев: Нашите представи не са „х“ процента от хората трябва да си отидат. По-скоро… Даже можи би има системи, които трябва да се подсилят. По-скоро въпросът е срещу тези средства, които се дават какво получава обществото насреща. Ако имаме „х“ на брой полицаи в даден район по направление, те патрулират ли, какви други дейности извършват, какво обществото ще получи като краен продукт - по-малко престъпност, повече сигурност, по-голяма разкриваемост на престъпленията…. Какво се получава обратно или, ако има разследващи полицаи, ако ги увеличим разследващите полицаи това означава повече досъдебни производства, повече разследвания… Чисто количествени и качествени измерители на услугата, която обществото получава. Както примерно в Министерството на финансите ние правим също преструктуриране. Новият устройствен правилник до седмица ще го качим и там ще видите, че има контролните функции, които са били обезкървени и оставени без ресурс, имат повече ресурс и хора, а част от другите функции, които са не толкова необходими, където компютър може да свърши част от работата, съответно са съкратени. Тоест, не е въпрос да кажем с брадвата всяко министерство да махне „х“ процента, а да се огледат наистина процесите, хората и каква услуга се предоставя на гражданите с тези средства, които се разходват в съответната система. Това е подходът като цяло.

Водещ: Стана дума за Евростарт и полицаите на глава от населението. Появи се информация от Евростат, че страните с най-висок ръст на индустриалното производство в Европа са Литва, България и Полша. Това някак остана незабелязано. Какво означава това?

Асен Василев: Ние го видяхме и в статистиката за чужди инвестиции, за първо тримесечие имаме над 1 милиард евро чужди инвестиции, което трябва да се върнем доста назад във времето 2005, 2006 и 2007 година.

Водещ: Това не е реинвестирана печалба?

Асен Василев: Част е реинвестирана печалба, но това също е инвестиция, защото тя не е изтеглена, а е останала… Данъкът в България е достатъчно нисък, за да влияе драматично на този процес. Ако данъците бяха 20-30, проценти както в някои други държави, може би да. Но това, което виждаме, е редица заводи, български инвеститори, чужди инвеститори инвестират в България в нови производствени мощности. Част от съкращаването на веригите за доставка, които са скъпи, един път заради по-скъпия транспорт, втори - заради нарушението в транспорта и поради Ковид, и поради войната, всъщност води до това, че редица производители от Западна Европа искат да имат по-близо подизпълнители или допълнителни мощности и започваме да виждаме неща, които не е задължително въобще да са минали през Българска агенция  за инвестиции и т.н. Просто идват компании, отварят си производства, чувстват се спокойно в държавата. Видяхме примерно в Първомай инвестицията, която, ако бяхме казали преди три години – в Първомай ще дойде завод за производство на роботи, свързани с медицинската дейност, щеше съвсем да звучи като лоша шега…

Водещ: Друго нещо, износът на България чупи поредни рекорди, това са данните за март. Беше отчетено от данните, ако не се лъжа, спрямо миналия март 40 процента ръст - 8 милиарда лева, най-високо ниво в историята. Опровергайте, ако не е така, това само с инфлацията и износ на  оръжие ли е свързано?

Асен Василев: Не. Имаме доста голям износ на индустриална продукция, а също така износ на електроенергия.  

Водещ: На какво се дължи това извън електроенергията?

Асен Василев: Отчасти на това, че българките фирми са се справили добре, основно на това. И дотолкова, доколкото правителството има пръст в цялото това нещо, то е да не пречи на фирмите да се справят добре. Какво имам предвид, всякакви административни пречки - да се поставят фирмите да се занимават с работа, а не някой да ги тормози по  друга линия. Не на последно място, ако погледнем цена на електроенергията март-април е също като септември, дори малко по-ниска. Така че има една сравнително стабилна среда от тази гледна точка…

Водещ: Въпреки това, на базата на това, което хората виждат и чуват, на база на вече вклинено в съзнанието им, то е факт, че инфлацията е от външен шок, който едва ли може да се преодолее с бюджетна дисциплина, нито с повишаване на лихвите поради ред причини, цените се покачват – как българите да се справят с инфлацията? От една страна, те виждат тези резултати, които са факт, от друга страна - всички мерки, които се вземат, но цените са чудовищно високи за някои неща.

Асен Василев: Да, това, което се случва и то не само в България, а и в останалата част на Европа, започват да се покачват и заплатите, и пенсиите, и социалните плащания, и това, което примерно правим… за кредита на работещи родители, повече средства да останат при тях, тоест да се намали данъчното бреме, така че да имат повече разполагаем доход, с който да могат да посрещнат тези по-високи цени. Това е реално, което правителството може да направи директно. Индиректно в електроенергията сме направили всичко възможно, особено за бита. Няма никъде в Европа цената на електроенергията да е същата, както беше юли миналата година. Казахме за бизнеса, че цените ги запазихме на нивата от септември-октомври миналата година, пак за електроенергията, но примерно за петролните продукти, за газа, това е внос, там цените се диктуват от международните пазари. В общоевропейски контекст, както говорихме, се опитваме да овладеем цената на зърното, защото тя не е само в хляба, тя отива във фуражи и оттам във всички продукти, храни и т.н.

Водещ: Схващането за България е, че имаме зърно, имаме рапица, олио, имаме рафинерии за олио, машиностроенето също работи, според данните. Реално за всички тези ключови външни шокове ние сме подготвени, а коалиционните партньори продължават да си намират повод за скандали.

Асен Василев: Ние не сме подготвени дотолкова, доколкото участваме в свободен пазар и не налагаме командно-административни мерки. Ако ние наложим командно- административни мерки, спираме износа на зърно, цената ще падне. Инфлацията в хранителните продукти ще бъде по-ниска…

Водещ: Това искат хората.

Асен Василев: Ефектът обаче от това нещо, дългосрочният е – първо, това е до голяма степен нарушение на европейските договорености. Ние бяхме направили подготовка за такова нещо в случай, че стане авария тип Чернобил и т.н., изключително тежка. Без това няма как да го направим. Ако го направим, това означава реално ограничаване на търговия в ЕС, защото ние, ако го направим само за трети държави, единственото,  което ще направим е да се изнесе зърното през Гърция. Ограничена търговия в рамките на ЕС, което ще удари всички фирми наши, които изнасят към ЕС и те няма да могат да си реализират продукцията, което е доста по-голям удар от това, което ние ще получим. Да не говорим всички структурни фондове, инвестиции и т.н., това ще ни постави  една много тежка ситуация. Затова подходът трябва да бъде да се запази вътрешноевропейският пазар, според нас, но да се ограничи износ към трети страни, което би позволило да се регулира целият пазар общо в Европа, след което към конкретни трети страни Европа да може да подходи диференцирано, което е един съвсем различен подход. Но той отнема време, изисква разговори с европейските партньори, убеждаване и т.н. Не става просто с един чук да ударим от едната страна без да ни интересува какво ще се случи от другата страна.

Водещ: Мнението на бизнеса какво е за антикризисните мерки, защото оставям донякъде с впечатлението, че… Първо да направим разграничение, едно е в първите пандемични дни какво да прави държавата като спешни мерки, едно е сега. Но оставам с впечатление, че има все още хора, които си държат и обичат 60 на 40, намаляване на ДДС, помощта за цените на тока и т.н. Как ще се справите с всичко това, защото това реално би могло да постави в капан правителството?

Асен Василев: Ние много ясно дадохме сигнал още в приемането на бюджета тази година януари, че 60 на 40 изтича три месеца след края на епидемичните мерки, тоест на 30 юни. От тук нататък ние нямаме нарушен бизнес заради Ковид в момента. Ако, не дай си боже, се появи нов щам, нещо тръгне пак да затваря, това е отделен въпрос, който трябва да бъде разглеждан, ако се случи есента-зимата. Но към момента няма бизнес, който да е административно ограничен и по причина Ковид да продължава да бъде ограничаван или затворен. Даже и самолетните пътувания започнаха да се възстановяват… Виждаме, че и туризмът започна да се възстановява. Така че подпомагането, свързано с ограничената активност отпада, тъй като няма ограничена активност. Мерките, които остават, са свързани да се поддържа разумна цена на електроенергията за бизнеса, за да не се налага увеличаване цените на стоките и услугите. Това можем да си го позволим. В момента има законопроект, който в енергийна комисия се разглежда, който казва - всичко, което идва като свръхпечалби в енергетиката да се връща обратно в българския бизнес под формата на подпомагане, така че цените да останат сравнително стабилни.

Водещ: От кои сфери в обществения сектор натискът за по-високи заплати е по-голям? В бюджетния сектор имам предвид.

Асен Василев: От всички. Отговорът е абсолютно прост. Щом може една тежка система като МВР да тръгне да прави драматични реформи, няма извинение за която и да е друга система в държавата да не се огледа и да не прави реформи.

Водещ: Решение ли е намаляване на осигуровките за стимулиране на растежа?

Асен Василев: Не, при нас и данъците, и осигуровките са сравнително ниски, ако погледнем европейските нива, и няма смисъл да се намаляват допълнително, както и не трябва да се увеличават. Това е залегнало в коалиционното споразумение, да не пипаме данъците. Тук-там правим допълнителни данъчни облекчения, като това за работещи родители, има намалени ставки, намалени акцизи, където това е разумно да се случи. Най-важното всъщност е да се свият разходите на държавата така, че тя да предоставя по-добри услуги при по-малък разход.

Водещ: Освен високите цени заради инфлацията трябва ли хората да се притесняват, че някои продукти, конкретно храни, че могат да станат обект на черна борса?

Асен Василев: Не, не мисля. Най-лесен начин храни да станат обект на черна борса е да се наложат административни ограничения  в цената. Това сме го гледали, изчезват, под рафта…

Водещ: Това разбраха ли го всички от коалицията?

Асен Василев: Да, аз мисля, че това е ясно. Истината е, че този мач сме го гледали по време на комунизма няколко пъти, в края на 80-те години, дефицитните стоки. Това е, защото няма нормално ценообразуване.

Водещ: Господин Василев, как се гонят корумпираните в една държава, член на ЕС? Защото само за десет дни минахме от нов междуведомствен съвет до списъци, до подобие на закона „Магнитски“ и какво ли не? Но да изчистим наново всичко. Имам предвид - как се гонят корумпираните в една държава, когато нямате доверие на прокуратурата?

Асен Василев: Трудно, наистина трудно. Работим с Европейската прокуратура. Има редица подадени материали, те не са сигнали, те са материали, разработени, към прокуратурата, които или нямат движение и действие, или имат директно постановен отказ. Казва се, прокуратурата пише, че….“прокуратурата не вижда умисъл и специфична цел в деянието…“. Един прост въпрос, знаете, че не ние, а испанските власти изпратиха доклад за къщата в Барселона….                

Водещ: Имаше проблем с превода, той беше на испански…

Асен Василев: Да, тези 200 страници от испански вече ги превеждаме три месеца…

Водещ: Те ги преведоха, ако не се лъжа, мисля, че преводът е готов.

Асен Василев: А нещо да сме чули като движение?

Водещ: Не.

Асен Василев: Да, тези инструменти, когато те не съществуват, не работят добре в държавата е много трудно да се изчисти корупцията. Това, което ние правим - включваме контролни механизми, където засечем, че има проблеми, реално се махат или специфичните хора и съответно се предават към прокуратурата, или се променят самите процеси, по които това се наблюдава. И съответно постепенно виждаме едно свиване на загубените средства на държавата. Това не може да стане с магическа пръчка от днес за утре, но става с по-голям контрол, изсветляване, постоянно наблюдение на процесите, изчистване на начина, по който се възлагат обществени поръчки примерно. Сега сме тръгнали доста подробно да разглеждаме това, което се е случвало по линия на европейското финансиране, там има доста притеснителни неща, които са се случвали във времето. Има немалко общини, където в над 90 процента от поръчките във финална фаза е стигал един кандидат, това Ви е ясно какво означава…  И това трябва първо да се осветли, да почне да се наблюдава внимателно като процес. Живот и здраве, като проимаме нормална прокуратура и по евросредствата, работейки с Европейската прокуратура, част от тези хора да почнат да отиват в затвора.

Водещ: Кажете ми какво издават реакциите на определени политически партии срещу слуховете за нови санкции на САЩ по глобалния закон „Магнитски“. Атаката срещу правителството превантивна мярка ли беше тогава? Има ли известно безпокойство в тях?

Асен Василев: Аз мисля, че издава страх.

Водещ: Коя от партиите е най-уплашена?

Асен Василев: Това ще остане гражданите да преценят, гледайки публичните реакции. Ние не сме притеснени от едни евентуални нови санкции по „Магнитски“, даже и те да засегнат член на „Продължаваме промяната“, то би било добре, защото този човек по една или друга причина не сме го засекли ние навреме и трябва да бъде отстранен максимално бързо.  

Водещ: Тези санкции кога се очакват, защото слуховете са все по-силни?

Асен Василев: Не съм в позиция да диктувам кога президентът на САЩ ще подпише един или друг документ.

Водещ: Беше разпоредена проверка от премиера на газопровода „Турски поток“. Мислите ли, че опозиционно представените партии имат от какво да се притесняват там?

Асен Василев: Мисля, че да. Мисля, че там има доста непрозрачни моменти в начина на изпълнение, доста притеснителни моменти, свързани и с екологичните оценки, доколкото знаем…имало е трудови злополуки, инциденти… Говори се, аз лично нямам информация, че имало и смъртни случаи на чужди граждани по време на строителството.  Със сигурност е имало голямо количество чужди граждани, на които са издадени временни визи за работа, за да може да се завърши строителството. Но всичко това е обект на едни детайлни провери от няколко различни места – от Инспекция по труда, през финансовите потоци, НАП, ДАНС мисля, че са включени и т.н.

Водещ: Тоест тепърва предстоят разкрития?

Асен Василев: Да, когато приключат проверките би следвало да излязат и разкрития.

Водещ: Ясно. Евроатлантическите ни партньори неведнъж са посочвали, не само за България, че в страни с подобни енергийни проекти, руски енергийни проекти, това е един от основните инструменти на политиката на Путин за влияние чрез корупция на чужди правителства. Възможно ли е да излезе заек от този уж добре замаскиран храст? Така ли е?

Асен Василев: Нека да оставим колегите да си свършат работата и да видим какво ще излезе. Да се хвърлят обвинения преди да има конкретни данни и факти, които могат да бъдат изнесени, не мисля, че е разумно и коректно. Ето, данни и факти, когато имахме, свързани с „Булгаргаз“ и господин Павлов, който беше отстранен като директор на дружеството, там са много ясни данните и фактите. Има подписан анекс, с който „Булгаргаз“ доброволно се отказва от доставки на голяма част от количествата на азерски газ. Цената на тези количества към този момент е три пъти по-ниска от цената на руския газ, с който този азерски газ се замества.

Водещ: Всъщност не е ли това новината от 1 юни, че „Булгаргаз“ намалява цената…

Асен Василев: Намалява цената, а от 1 юли, когато…

Водещ: Май месец беше 161 лева, спада с 20 лева сега… Това е азерски втечнен газ или само азерски газ?

Асен Василев: Това е обща цена на микса, а от 1 юли „Булгаргаз“ би следвало да може да си получи пълното количество азерски газ.

Водещ: Тоест този мит за евтиния руски газ как се възприема от някои от коалиционните ви партньори?

Асен Василев: Видя се, че е мит.

Водещ: САЩ разделящ фактор ли са в коалицията?

Асен Василев: Не, аз пак казах. Основната политика и това, което за нас като „Продължаваме промяната“ е българският интерес. Оттам нататък имаме разговори с всички останали държави в контекста на това ние да си защитим българския интерес. И аз мисля, че това е позиция, която всички партньори в коалицията споделят.

Водещ: Кризата с избора на управител на БНБ на какво научи управляващите?

Асен Василев: Според мен на това, че да се опиташ силово да прокараш решение, с което три от четирите партии в коалицията не са съгласни, не работи.

Водещ: Каква е ролята на Националния статистически институт в политиките на държавата и каква следва да бъде? Питам Ви, защото в последното предаване ни гостува Мартин Заимов и пита как НСИ помага на държавата да взима решения? Защото, според него и според всички, би трябвало много да помага, а може би не помага? 

Асен Василев: Националният статистически институт си работи абсолютно независимо и би следвало да подава основните данни, на база на които да могат да се вземат решения в държавата.

Водещ: Примерно изчисляването на брутен вътрешен продукт от глава на населението би трябвало да се изчислява на база данни от преброяване и т.н. и това се отчита….

Асен Василев: Преброяване, инфлация и всичко се отчита от НСИ. Това, което според мен е смислено да се направи, за да се подпомогне работата на НСИ, съответно и вземането на решения на данни, базирани на НСИ… НСИ все още работи основно на извадков принцип, както се работеше 70-те, 80-те и 90-те години. Все повече статистически институти работят с реално подадени данни от големите фирми в съответните страни. Давам пример - статистиката в Германия, Австрия и т.н. големите вериги подават данни към статистиката директно, а не трябва да се прави извадков принцип и това значително повишава точността на данните и скоростта, с която те могат да бъдат обработени и съответно информацията предоставена. В момента примерно ние данните за инфлацията през май ще ги получим след средата на юни. Има две-три седмици, в които нещо се е случило, но ние не знаем какво точно се е случило и съответно това забавя реакцията на всички, не само на правителството, но и на бизнеса, и на всеки, който се интересува от конкретната статистика. Докато е възможно в… не реално, но да кажем близо до реално време да се подава информация, така че… Но това е свързано с възможността на статистическия институт да получава данни по нов начин, което най-вероятно ще изисква и законодателни промени. Колкото по в реално време и колкото по-точни са данните толкова по-добре може да се управляват процесите в страната.

Водещ: Последен въпрос, никога не сме говорили за това. Имаше доста сериозни сътресения сред криптовалутите в последно време. Мислите ли, че трябва да има регулации и ограничения за тях?

Асен Василев: Мисля, че дотолкова, доколкото има регулаторна рамка тя трябва да е свързана с противодействие на пране на пари и използване на криптовалутите за престъпни цели, най-грубо казано. Но да се правят най-тежки регулации, свързани с инвестиции в криптовалути или друг вид неща как хората ползват криптовалути, според мен не би било здравословна и не мисля, че е необходима на този етап.

Водещ: Асен Василев, вицепремиер и министър на финансите в „Седмицата“ на „Дарик радио“. Благодаря!

Асен Василев: Благодаря и аз за поканата!