10.09.2007 г.

В-к „24 часа", 10 септември 2007 г.

Когато отчиташе дейността на кабинета си, премиерът нарече финансовия министър Пламен Орешарски „четвъртия коалиционен партньор". Вече втора година финансистът, който бе зам.-министър по времето на кабинета „Костов", успява да наложи консервативна фискална политика.
Тази политика заедно с ръста на публичните финанси и едновременно с това на заплати и пенсии са основните цели на екипа на финансовото министерство.

- Г-н Орешарски, един от успехите, които кабинетът отчете, е финансовата стабилност. Преведете на разбираем език - какво означава тя и защо е толкова важна освен за държавата и за всеки гражданин?

- Понякога си мисля защо толкова бързо забравяме уроците от миналото. Спомнете си годините на финансова нестабилност преди 1997 г. За кого бяха добри те? Какво спечелиха гражданите и фирмите от нестабилния лев и инфлационния натиск? Тогава получавахме чести номинални индексации на заплатите, но крайният ефект бе, че ставахме все по-бедни в реално изражение. Финансовата стабилност е като доброто здравословно състояние - то помага бързо да се справим с всяко по-осезаемо натоварване на организма - разбирайте на икономическото развитие, както за фирмите и гражданите, така и за публичните финанси. Фискалната стабилност, колкото и тривиално да звучи, е първата предпоставка за всички други позитивни тенденции: икономически растеж, растеж на доходите, растеж на благосъстоянието на всички ни.

- Бюджетният излишък гони 2 млрд. лв., във фискалния резерв има близо 7 млрд. лв. Обяснете на един пенсионер или на човек с малка заплата защо при толкова много пари дежурно отговаряте с „няма" на различни искания?

- С лекота характеризирате излишъка и резерва като големи, а не питате нищо за външноикономическите дефицити и за това, че харчим и натрупваме в резерва по същество чужди пари, че внасяме много повече стоки, отколкото изнасяме. Нека измерим резерва на разбираема терминология - ако от него извадим дългосрочните пари с целево предназначение, то той остава в размери колкото 2-3-месечните разходи на публичния сектор. Сега ми отговорете вие - дали едно домакинство счита 2-3 месечни заплати за неприлично големи спестявания и ако ги няма, как ще посрещне един по-голям разход? В последните години често сме определяли управлението на държавата като непрофесионално. Не е ли време да се примирим с необходимите професионални мерки в отговор на конкретната икономическа ситуация и да престанем да си представяме, че всяко нещо, което си помислим, трябва да се реализира - в случая да похарчим скромните фискални натрупвания и да поставим на риск паричния съвет и устойчивостта на растежа.

- Има ли апетити към тези пари? При всяко управление се тиражират идеи, които ги "наместват" - за индексиране на пенсии, за инфраструктура, за студентско кредитиране...

- Не. Това правителство, надявам се и следващите, няма да прояви лековато отношение към финансовите и фискалните правила на управлението на публичните финанси.

- Изяде ли инфлацията ръста на доходите? Как ще спрете танца на цените - само с наблюдение ли?

- Танцът на цените показва нагледно какво следва, когато ръстът на доходите изпревари продуктивността на производството. Твърдя, че последните две години ръстът на доходите изпреварва производителността на труда. Като добавим и лошата реколта, и по-високите международни цени на основни селскостопански стоки, картината се запълва. Цените ще се установят на определени нива, когато се постигне равновесие с платежоспособното търсене.

- „Сиамски близнаци" ли са ръст, инфлация и дефицит по текущата сметка? Възможно ли е ценовите скокове да не са задължителни при всяко ускорение на икономическия ръст?

- Има определени преки и индиректни връзки между тях. Възможно е инфлацията да се контролира, но при условие че ръстът на заплатите не изпреварва ръста на продуктивността. Ние имаме едно предизвикателство - ускореният растеж , който има своята цена. Тя може да се измерва и като малко по-явен инфлационен натиск, и като разширяващ се дисбаланс във външната търговия и дефицита по текущата сметка. В същото време не забравяйте, че сме в условия на фиксиран валутен курс на базата на действащ паричен съвет. Така че в отсъствието на активна монетарна политика фискалната политика е тази, която едновременно трябва да се грижи не само да финансира системите, но и да включва в себе си отговорности за поддържане на макроикономическото равновесие. На обикновен език казано: отговорности левовете, които носите в джоба си, да имат покритие.

- Да поговорим за плоския данък. Ще отхапе ли той в съдружие с вдигнатия осигурителен доход и новата минимална заплата от увеличените доходи?

- Нашият дебат за 10% плосък данък е доста забавен. Във всяка друга европейска страна данъкоплатците могат само да мечтаят за подобно ниво на облагане. За илюстрация - най-ниска е румънската данъчна ставка -16%. На този фон не са ли интригуващи протестите срещу размерите на този данък?

- Решихте ли - плосък данък с „екстри" или без, т.е. с облагаем минимум и семейно облагане? Колко ще са признатите разходи?

- Ако първите две „екстри" останат при 10 вместо 24% данък, то не е ли по-добре да премахнем самия данък- сама по себе си абсурдна теза... Признатите разходи са друга тема -имаме варианти за размери, които ще оповестя на един по-късен етап.

- Нека хората чуят лично от вас - отпадането на необлагаемия минимум означава ли облагане на всички доходи, в т.ч. стипендии, помощи, пенсии...?

- Не отивайте в крайности - никои не възнамерява да облага стипендиите и пенсиите.

- Ясни ли са новите ставки на данък наследство?

- Този данък няма първостепенна фискална значимост. В същото време е неизменен атрибут на всяка данъчна система и цели да смекчи различията в старта на поколенията. Евентуалното му въвеждане ще бъде в скромни размери за по-големите богатства и ще освобождава от облагане обичайните имущества на гражданите.

- Тръгнахте от 150 лв. минимална заплата, за догодина планирате да е 220 лв. Как ще расте нататък?

- Минималната заплата ще расте в зависимост от цялостните резултати от икономическото развитие и от състоянието на публичните финанси.

- За две години пенсиите се вдигнаха три пъти. Ще издържи ли бюджетът на „апетита" на пенсионната система?

- Наша цел е да съдействаме в рамките на фискалното равновесие и ангажиментите на правителството за по-високо ниво на социална отговорност и по-активна социална политика. Да, повишенията на пенсиите са доста скъпи от фискална гледна точка. Но по-високото ниво на социална отговорност на държавата в пълна степен се отнася точно за пенсионерите - единствената голяма група съграждани, които са напуснали пазара на труда и не могат да си помогнат сами. Да ви припомня, че изпълнението на приходната част на бюджета ни позволи да намалим още с 3% осигурителната тежест и да реализираме извънредно повишение на пенсиите. И двете мерки ще влязат в сила от 1 октомври 2007 г.

- Доволен ли сте от начина, по който се харчат публичните финанси?

- Няма финансов министър, който да е доволен. От фискална гледна точка винаги може да се желае секторните ръководители да подобряват качеството на публичните услуги и успоредно с това да икономисат публични фондове. Искам обаче да ви обърна внимание - нашите публични разходи никак не са високи - за миналата година са 37,3% от БВП при 47-48% средно за Европа на 25-те. Това означава, че няма сериозни резерви за по-нататъшни рестрикции, каквото мнение се шири. В замяна - още много може да се желае от ефективността на разходите.

- Здравеопазването гълта огромен ресурс, но резултатите не са блестящи. Като финансов министър поставяте ли условия за изпълнение, за да отделяте повече пари за здраве?

- Подобни оценки за здравеопазването можете да чуете от повечето наблюдатели в далеч по-богати от нас страни. Да, има структурни проблеми в сектора - те са в компетенциите на здравния министър и не бих искал да коментирам неговите планове. Що се касае до относителния дял от БВП, всеки сектор иска нещо подобно и ако това се реализира, трябва да забравим за политиката на ниски данъци и осигуровки.

- Трябва ли финансовото разузнаване да излезе от вашата шапка и да отиде към новата агенция по сигурността? Питам ви, защото шефът му Васил Киров изказа опасения, че това може да наруши работата му.

- Добре е той да се грижи за своите функции, а не за тези на неговите началници.

- Налагат ли се структурни или кадрови рокади в някоя от поверените ви агенции?

- В последните две години министерството претърпя толкова структурни реформи, колкото не са правени дори при прехода през 1989-1990 г. Сега задачите са функционално укрепване и адаптиране за работа в условия на страна-членка на европейската общност.

- Защо се бави назначението на нов шеф на комисията по хазарта?
- Комисията по хазарта има действащ към момента изпълнителен директор.

- Имате нови заместници- какво очаквате от тях?

- Уменията за работа в екип са важен акцент на професионализма. Убеден съм, че колегите ще се впишат в екипа на министерството и съм обнадежден от първите им стъпки.

- Преди две години в първото си интервю като финансов министър на въпроса ми как се чувства десен финансист в ляв кабинет, вие казахте „уютно". Как се чувствате сега?

- Още по-уютно. С едно пояснение - аз не разграничавам леви и десни финансисти - във финансите има правила и закономерности - другото са прилагателни без особена прагматична стойност.