- Не искам да коментирам защо се казваха тези думи. Ако погледнем  назад, и миналата година, когато се обяви дефицит от 6%, казахме, че няма да е толкова. Тази година, като излезе въпросната прогноза за 6,4% дефицит, още на първо четене стана ясно, че дефицитът може да влезе в 3%. И реално това стана. Запазиха се социалните плащания. Увеличиха се част от заплатите и част от плащанията. Капиталовата програма си остана над 8 млрд. лв. Дефицитът е 3% и не само на хартия, както някои хора казват. Заварихме хазната на 1,2 млрд. лв. дефицит на 31 май, два месеца по-късно сме на излишък 500 млн. лв. Т.е. за тези два месеца държавата е събрала 2 милиарда лева повече, отколкото е похарчила. Като се работи и се събират данъците, без да ги вдигаме, се вижда, че пари има.

- Тази година беше по-особена - с три бюджета. Третият - за догодина, вече е в процес на подготовка. Какви политики ще залегнат в него?

Защото през последните 15 години, особено при капиталовите разходи, виждаме, че проблемът не са парите. Средства се отпускат и в края на годината се връщат. Миналата година 2 млрд. лв. се върнаха така. От гледната точка на финансовия министър това е добре - помага с дефицита. Но за държавата не е добре. Защото това са непостроени пътища, непостроени детски градини.

За детската болница има отпуснати 100 млн. лв., но болница няма. Всяка година отпускаме по 80 млн. лв. за детски градини. От тях 60 млн. лв. се връщат обратно  с обяснението, че няма проекти, няма терени, все нещо няма. Но това, което няма, не са пари. Това, което няма, са реални действия да се случат нещата.

Същото е и с БДЖ - отпуснахме пари да купят нови вагони, тях ги няма, вагоните са без климатик, няма закупен влак. 

- А докога ще плащаме на квадратен метър за такса смет? Работи ли  се за методика за изчисляване на цената на боклука?

- Методики за такса смет са въведени в нашето законодателство преди 10 години. 10 години общините не спазват закона.

От Европа сега тръгва наказателна процедура, че не се спазва. Което означава, че от догодина всички трябва да разкачат  квадратурата на жилището от методиката. Дали ще са торбички, дали ще е брой хора, обитаващи жилището,  има в закона описани методики, които общините могат да ползват.

- Няколко пъти казвате, че пари има. Въпросът е какво получават хората срещу тях ли?

- Да, точно така. Да започнем да измерваме реалните резултати - какво получават  хората от финансирането или от увеличаването му. И парите да отиват при инициативните.

Давам пример - миналата година пуснахме нова програма за спорт и изкуство в училищата - да наемат треньори, актьори, децата да имат спорт и изкуство извън училище и родителите да не плащат. Бяхме предвидили 100 млн. лв. Академик Денков, който тогава бе министър на образованието, направи така, че училищата да получават парите, като си сформират трупите, отборите.

Оказа се, че половината училища го направиха, другата половина не направиха нищо и само 45 млн. лв. стигнаха. Които си направиха, получиха пари, а другите не получиха нищо. И това е нормално, а не “Ето ви едни пари в торбата”.

Същата ситуация е при музеите. Да дадем пари на музей заради Х квадратни метра, който стои заключен! Ако няма дейност, ще получава някакъв минимум.

- Разбивате илюзията, че няма пари. А  основните искания са за заплати. И бюджета ви пробиха тази година с искания за заплати….

- Пари има за всичко друго. И дори се връщат. За мен това е много интересно. Да вземем театрите. Начинът, по който е направена субсидията за тях, е смислен -  дава се за всеки продаден билет. Това означава, че тези, които работят, получават повече, защото продават повече билети. И  искането за пари придобива друг смисъл. Ако се продадат повече билети, ние сме задължени да им дадем повече пари, без да идват да ги искат.   Начинът е да прехвърлим повече дейности на този принцип.

Разбира се, има базови институции, за които това не е възможно, например пожарната. Не искаме да има повече пожари. Но институциите, които предоставят обществена услуга, където хората имат избор дали да я ползват, или не, да бъдат финансирани по този начин. Това е дълъг процес на промяна на мисленето и организацията. 

- Ще видим ли увеличение на данъци, от толкова време някои  ни го обещават, а то все не се случва?

- Не, няма нужда. Може някои от ковид ставките да се върнат на нормалните си нива. Видя се, че като събираме данъците, те са напълно достатъчни да се финансира една европейска образователна,  културна, социална програма. Помните, че служебният кабинет беше заложил драстични увеличения на данъците. В този бюджет такова нещо няма, всички мерки са за повишаване на събираемостта. За да разполага НАП с повече инструменти, което под никаква форма не слага допълнителни утежнения за бизнеса.

- Критикуваха ви за въвеждането на изискване заплатите да се превеждат по банков път. Заподозряха ви, че работите за банковото лоби, което печели от такси.

- Първо, в целия цивилизован свят заплатите са през банка. Второ, направихме го за бизнеси с над 100 души, така че малкият и средният бизнес не е засегнат. И трето, което банките сами направиха като предложение, беше за базовата сметка без такси, което беше само официализирано в зала да е по законов начин. 

- Имате ли договореност с банките да се сложат достатъчно банкомати? За София и големите градове проблем няма, но за малките има .

- Това, което говорихме с банките, които  държат част от  акциите в БОРИКА, уговорката е в пощите във всяко населено място да се поставят не банкомати, а ПОС терминали, които обаче позволяват теглене. Тъй като пощите така или иначе боравят с пари, имат охрана, имат инкасо, пенсиите се плащат през тях, т.е. целият разход за поддържането на инфраструктура е при тях. Така би се решил проблемът.

- Финансирането на партиите ще продължава ли пак на парче, на глас? Имахте идеи за промени, дойде ли им времето?

- Това зависи от парламента. Аз по-скоро ще се концентрирам по мерките за повишаване на събираемостта. Знаете, че една от тях - клиент да не си плати сметка в заведение, ако не му издадат касова бележка, не беше приета. Догодина ще опитаме пак. Мярката е чудесна, работи ефективно в Гърция.

И другото - да продължи свързването на всички системи и бази данни в държавата, за да се идентифицира риска и да се правят прицелено проверките. И то още в момент, в който се очаква да има проблем. 

- Виждате ли нужда от нов дълг към момента?

- Към момента не. Той дори намаля с около 100 млн. лв. Фискалният резерв е 13 млрд. лв., така че има достатъчно пари, за да се посрещне дефицитът. Когато правим бюджета за догодина, ще се прецени дали има нужда, а и дали е по-изгодно сега да се излезе на пазарите в зависимост от динамиката на лихвите. Доста по-евтино за нас ще бъде да се финансираме дългово - не само държавата, но и бизнесът, когато влезем в еврозоната. 

- А ще видим ли лев и евро заедно? БНБ е резервирана към тази идея.

- След като има доклад за приемането ни в еврозоната, ще има период на обявяване на цени в левове и евро. Говорихме с ЕЦБ, че това е моментът, когато за разплащания, които не са в брой, може да се пуснат паралелно евро и лев. 

- Има ли окуражителни сигнали за въвеждане на еврото от 1 януари 2025 г.?

- Имаме, да. Особено след като беше приет бюджет с 3% дефицит и по всичко изглежда, че ще бъде изпълнен. Това значително успокои ЕЦБ и държавите членки. Защото предишните бюджети с дефицит от 6,3% и изказвания от типа “държавата фалира” сложиха стоп на този процес още в момента, в който бяха направени. 

- Дерогацията за руския петрол. Опасявате ли се от сътресения на пазара, когато това се случи, все едно дали бързо, или по-бавно?

- Идеята на дерогацията не е безкрайно да продължим да ползваме руски петрол, а да се преустрои рафинерията, да се подпишат договори, да се пренастрои икономиката. При нас възможностите за внос на петрол и на дизел са ограничени, зависим от нормалната работа на “Лукойл”. Докладът, който се реши да се направи,  трябва да каже какво е предприето, защото минаха вече над 6 месеца, какво още да се направи, за да няма сътресение на пазара. НАП и митниците трябва да подадат информация. Икономическото министерство и държателят на златната акция в рафинерията трябва да кажат сключват ли се договори с други доставчици и какви ще са икономическите  ефекти. Да се взема на сляпо такова решение,  е рисково.

- Споменаваме на няколко пъти НАП и митниците, там има ли нещо, което трябва да се промени? Ролята им става все по-важна.  

- Видя се, че връщането на старите им ръководства работи. За митниците един сложен процес, който трябва да се планира и да се случи, е влизането ни в Шенген. В тази връзка ще има пълна реорганизация. Когато влезем, всички пунктове на границите с Румъния и Гърция ще изчезнат. Ще остане табела “Добре дошли в България”. Същото се отнася за Гранична полиция. Най-вероятно ще има контрол, но не от този тип всяка кола и всеки пътник да се проверяват и на двата пункта. Това е сериозна реорганизация на две от най-дългите ни граници - северната и южната.

- Има ли нещо, което да ви притеснява - в икономиката, във финансовата система или идващо отвън?

- Виждаме, че има забавяне на европейските икономики, което засега не ни се отразява.  И поръчки, и инвестиции, вървят както преди. Спадът, който се случи, дойде основно от спрелия износ на енергия, от което обаче паднаха цените. Със сигурност, след като 70% от износа ни е за ЕС, ще се отрази. Но видяхме миналата година, че това доведе до вътрешно потребление, което компенсира донякъде шоковете. Очаквам ръстът от 1,8% да се реализира, а от следващите години да вървим нагоре.

- Черни сценарии нямате ли?

- Ако не дай боже стане втори Чернобил, като гръмне “Запорожие”, ако продължи забраната за износ на украинско зърно, това ще вдигне цените на зърното и пак може да се върне инфлацията. Трябва да се предвижда и сериозен миграционен натиск от Северна Африка, а не само на украински бежанци. Всичко това го имаме предвид и го залагаме.

И другото важно - за да тръгне икономиката напред, е важно инвестициите в енергетиката, образованието, в здравеопазването да започнат да се случват, иначе нашите фирми ще останат спънати.

Вие произвеждате например стоки и изнасяте в Полша. За да стигнете дотам, трябва да минете през  Дунав мост. Това са ви три дни забавяне, не можете да гарантирате време за доставка и започват да ви избягват. Затова говорим за базисна инфраструктура, за базисни неща, които отпушват икономиката.

 

Вижте цялото интервю тук.