ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: ОВЛАДЯХМЕ ОСНОВНИТЕ ФИНАНСОВИ РИСКОВЕ - 16/12/07
16.12.2007 г.
БНР, „Неделя 150", 16 декември 2007 г.
Водещ: Министърът на финансите Пламен Орешарски.
Пламен Орешарски: Г-н Дулевски предложи по-активно участие на Икономическия и социален съвет при мониторинга, при наблюдението на Националната програма за реформи. Аз приветствам това предложение. Ние и досега разчитаме на Икономическия и социален съвет, особено при различни общественозначими проекти за промени на съществуващи практики или законодателство. Последният случай беше, благодарение на г-н Дулевски, беше организиран един семинар-обсъждане за насоките на пенсионната реформа.
Водещ: Министър Масларова и министерството бяха...
Пламен Орешарски: Да, всички ангажирани институции в социалната сфера... Аз бих искал да подчертая, че изключително съм удовлетворен от добрата институционализация на Икономическия и социален съвет като граждански парламент.
Водещ: Простичко казано - работи, така ли?
Пламен Орешарски: Работи. И там се виждаме всички представители на синдикати, работодатели и правителство, неправителствен сектор и могат спокойно да се обсъждат различни, иначе чувствителни, проблеми, които често се коментират от различна гледна точка по медиите, а там е мястото, където няма толкова емоция, колкото рационализъм в дебатите, благодарение сигурно и на уменията на г-н Дулевски.
Водещ: Може би. Добре, сега към равносметката за 2007-ма. Има една крилата фраза, ваша, министър Орешарски. Тя още влиза в списания в края на годината, как 2008-ма ще бъде по-трудна от 2007-ма, а пък 2009-а ще бъде още по-трудна. Една щеше да бъде по-трудна, другата - по-лесна, но нямаше розови очила, оптимизъм.
Пламен Орешарски: Ами да, мога да повторя. Вярно е, че винаги ...
Водещ: 2008-ма ще бъде по-лесна от 2009-а, спомних си.
Пламен Орешарски: Точно така, да. Изразът беше: "Утехата е, че 2008-ма ще бъде по-лесна пък от 2009-а".
Водещ: Аз не виждам точно утеха.
Пламен Орешарски: Чисто в професионален план всяка следваща година е по-трудна. Защо? Защото страната се развива и предизвикателствата пред управлението й стават все по-големи. Ако се върнем назад във времето, отделните финансови години през 90-те години не бяха лесни, но проблемите бяха други, на едно по-ниско равнище. Днес виждаме в последните години ускоряване на икономическия растеж. Ние дълго време повтаряхме - икономическият растеж трябва да се ускори, ето, свидетели сме, икономическият растеж е ускорен.
Водещ: Е, колко ще бъде за 2007-ма?
Пламен Орешарски: За 2007 година разчитам последните данни да го доведат до около 6.5, около, казвам, 6.5, което е едно сравнително добро постижение на фона на другите страни-членки. И при това говоря за новите страни-членки, защото при старите страни-членки базата е много висока и там такива темпове не са възможни. Но с този икономически растеж, успоредно с него вървят и задълбочаване на някои икономически диспропорции и дисбаланси в икономиката, които изискват изключително внимателно настройване на макроикономическите инструменти и политики.
Водещ: Предпазливост, така ли?
Пламен Орешарски: Предпазливост, точно така, и натрупване на буфери, за да може да гледаме спокойно в средносрочен, а и по-дългосрочен аспект, а не да коментираме - абе, тази година - добре, следващата - не знаем. Всъщност знаем следващата година, за трети път може би ще подчертая, че тя има совите предизвикателства. Но спомнете си, така беше и миналата година. В края на миналата година имаше изключително много неизвестни и рискове във връзка с първата година на членството.
Водещ: Ние не знаехме...
Пламен Орешарски: Много неща не знаехме, точно така.
Водещ: Опасения, скок на цени и т.н. Сега пък инфлацията подскочи.
Пламен Орешарски: Няколко неща се сбъднаха, но искам да подчертая, че овладяхме основните рискове. Първият и най-голям риск, гледайки в опита на първите десет страни, беше известна стагнация, дори намаляване на бюджетните приходи в частта "косвени данъци", в частност ДДС.
Водещ: Нямаме такова нещо.
Пламен Орешарски: Имахме първите два месеца. В резултат на смяната на режима положихме огромни усилия, благодарение на цялата администрация, финансовата администрация, много усилия положи Националната агенция за приходите (НАП), агенция "Митници" и при без да прибягваме до законодателни промени. Виждате, че законодателните промени чак на този етап бяха предприети и успяхме чисто административно да се справим и да постигнем не стагнация или намаление, а един значителен ръст, в това число и от ДДС, около 15% е ръстът от ДДС, а общият ръст на данъците малко надхвърля 20% в сравнение с постигнатото миналогодишно равнище.
Водещ: Бивало ли е така друга година?
Пламен Орешарски: Това е най-големият ръст в годините на прехода, ако изключим инфлационните години, но тогава ръстът беше номинален, а не...
Водещ: Изключваме ги.
Пламен Орешарски: ... реален. Значи, това е най-големият ръст след 1997 г., да бъдем точни, за което определена заслуга има финансовата администрация, но не изцяло. Трябва да посочим и други фактори като стопанското оживление, огромния за мащабите на страната ни ръст на преки чуждестранни инвестиции. Само една цифра.
Водещ: Рекорден ли е?
Пламен Орешарски: Миналата година отчетохме рекорд с малко над 4 млрд. лева. Тази година за първите десет месеца е 4,6 млрд. лева и очакваме, че...
Водещ: 4 млрд. и 600 млн.?
Пламен Орешарски: И 600 млн. Очакваме да приключим годината над 5 млрд. лева, което вече ще се ориентира до едно много сериозно равнище спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП), ще доближи 18-19% от БВП, което автоматично ни нарежда на челни места в Европа. И както казват старите хора, не всяко нещо, хубаво, е чак толкова хубаво, или в такъв смисъл беше сентенцията.
Водещ: Финансите, да.
Пламен Орешарски: Тези огромни по размери чужди инвестиции водят много рязко нарастване на широките пари, вътрешното търсене, дефицита по външнотърговския баланс и дефицита по текущата сметка, което налага, с това започнахме, много повече изисквания пред фискалната политика, особено в условията на фиксиран курс и паричен съвет, налага положителни бюджетни салда или популярното наименование - бюджетни излишъци, които много хора, неспециалисти, не разбират, а думата предполага да не се разбира този инструмент на макроикономическата политика, защото излишък значи нещо, което е излишно.
Водещ: Добре, да не го наричаме излишък, а преизпълнение на бюджета.
Пламен Орешарски: Въпрос на думи. Същността обаче е, че икономиката е пренапрегната и би следвало част от това огромно вътрешно търсене да се стерилизира, е професионалният термин или да се изземва, да се натрупват спестявания. Тези спестявания не се харчат. Има едно погрешно разбиране, че излишъците едва ли не се харчат. Те затова са излишъци, затова фискалният резерв е резерв, за да служи за буфер и предпазване на бъдещи рискове на развитие. Това е и поддържане на основните индикатори, за да може и левът да е стабилен, и икономическият растеж да бъде устойчив. За да може да разчитаме на едно постъпателно развитие в средносрочен план. Впрочем, понеже вие казахте равносметката.
Водещ: Проблемът при равносметката, предполагам, че ще кажете, тези дефицити.
Пламен Орешарски: Аз започнах с проблемите, ако трябва да бъдем точни.
Водещ: Май да.
Пламен Орешарски: Вместо обратното да направя. Но ще кажа и добрите постижения. Бюджетното изпълнение се очертава изключително добро. То ни позволи, слушах в колата министър Масларова, вече спомена за ръста на пенсиите е най-висок в сравнение с последните 7-8 години. 21% за тази година осигурихме индексиране на пенсиите. Освен това намалихме осигурителната вноска с 3%, което създава предпоставки и за капитално образуване във фирмите, и за нови инвестиции, създава предпоставки и за нов растеж в следващите години. И не на последно място само в последните седмици обществото оживено обсъжда и разпределението на част от превишението на приходите на разходите. Бих използвал израза свръхпревишението...
Водещ: Може би това е правилното.
Пламен Орешарски:... тъй като над 1 млрд. и 100-200 млн. бяха разпределени по абсолютно прозрачен начин, разписано в таблица, която беше приета от МС, представена на обществото.
Водещ: Как стана това разпределение? С две думи все пак вие сте имали тежката дума...
Пламен Орешарски: Искате технологията. ние бяхме помолили всички секторни ръководители да идентифицират при нас в Министерство на финансите основните нужди, които до този момент по една или друга причина, основната причина е финансов недостиг, не са били задоволявани. Какви са нуждите от тази и следващите години. Събрахме доста обосновки с цифри. Предложихме различни варианти, бяха гледани от политическите лидери и в крайна сметка се получи тази таблица, която е на вниманието на всички ни. Бих искал да подчертая моето задоволство, че вероятно 95% или по-голям процент е за инвестиции. Тъй като вижте, има следната логика. Често се поставя въпросът: не може ли да увеличим заплатите? Всичко може да направим.
Водещ: И пенсиите.
Пламен Орешарски: Всичко може да направим, трябва обаче да си даваме сметка за последиците. Това са еднократни приходи, благодарение на по-доброто развитие на икономиката, по- високите приходи, които имаме в резултат на тази по-голяма стопанска динамика. И усилията на администрацията, сигурно и на частния сектор да работят по-честно и по-прозрачно. Този ръст на приходите за следващата година вече е разпределен в бюджета. Тъй като приходите са планирани на едно доста по-високо ниво, за нашите слушатели само ще спомена, че планът за приходи за 2008 година е с 26 % по-голям, спрямо разчетените за 2007 година. Това всъщност е отговор на въпроса и следващата година ли ще има този излишък. Много се надявам да го има, но този ръст в приходите, който сме дали, вече е ново предизвикателство в приходната администрация.
Водещ: Голям.
Пламен Орешарски: И при равни други условия аз запазвам спокойствие, наблюдавайки общите тенденции в икономиката. Убеден съм, че може да се справим и с тази по-висока приходна база, която сами планирахме и предложихме на правителството и НС в проектобюджета.
Водещ: Вие така искахте- кабинета, министрите, вие специално, това да бъде гласувано и от НС. Мисля, че вчера председателят на НС Георги Пирински спомена, че е било може би едно обществено обсъждане, преди да влезе в НС.
Пламен Орешарски: Сигурно има и още по-добри механизми за публичност. Нямахме достатъчно време, тъй като трудно може на по-ранен етап да се разпредели със сигурност една значима сума, каквато ние успяхме. Освен това, вижте. Дори и при този, избран от нас, механизъм цялата процедура от стартирането до разглеждането в НС отне около 1 месец. При по-широко обществено предварително обсъждане вероятно това щеше да отнеме поне още месец.
Водещ: То няма как да се изхарчи.
Пламен Орешарски: То вече няма как. Ще влезем в другата година, продължавайки да обсъждаме...
Водещ:И се много как толкова много пари ще се изхарчат, до кога, до 31 декември или не знам докога.
Пламен Орешарски: един от критериите при идентифициране на секторите, които да получат допълнително финансиране, беше тяхната готовност да усвояват средства. Иначе споделям някои появили се коментари защо точно на тези ведомства, защо точно на...
Водещ: Най-много са за инфраструктура.
Пламен Орешарски: Най-много са за инфраструктура. Предполагам, че всички наши съграждани ще споделят този наш извод, че инфраструктурата е сред най-изостаналите сектори. Може на пръв поглед да не ни се струва чак толкова жизнено необходимо.
Водещ: Защо не? Ние сме единствената държава в ЕС, която няма магистрала от едната граница до другата.
Пламен Орешарски: Радвам се, че и вие споделяте извода, че едно от условията за по-нататъшно ускорено развитие е и по-ускорено инвестиране в пътна и железопътна инфраструктура, а в по-широк спектър и въобще в инфраструктура- и информационна, и комуникационна, и т.н.
Водещ: Добре, да преминем към данъци, акцизи и осигуровки. Осигурителната тежест остава. Така пишат, така говорят всички. Същото, каквото било. Имаше от НДСВ Милен Велчев споменаваше и искаше колко процента? Три?
Пламен Орешарски: Има пак една сентенция- апетитът идва с яденето.
Водещ: Ама тя е френска.
Пламен Орешарски: Не знам точно каква е.
Водещ: Така мисля.
Пламен Орешарски: Ако се върнем на 2005 година, ще видим, че тогава имахме осигурителна тежест близо 43%, 42,6% и по този показател ние бяхме в групата с най-тежка осигурителна тежест между новите страни. Между старите има с подобна тежест. Сред новите- 10+ България и Румъния ние бяхме вероятно между първите пет. 2006 година намалихме осигурителната тежест с 6%. Ще ви припомня, че политическата програма а коалицията изискваше до края на управленския вариант да се намали при възможност с 4%.
Водещ: С други думи да 2009 година?
Пламен Орешарски: Ние още първата година намалихме осигуровките с 6%, идентифицирайки, че точно този елемент на данъчно осигурителната тежест е най-висок. Така стигна до 36, малко над 36 Тази година от октомври изпълнихме поетия ангажимент да намалим с още 3 %. Така че днес по осигурителна тежест около 33% ние вече сме между първите страни в първите 12 със сравнително най-лека осигурителна тежест. Затова сменихме позициите си, това не означава, че няма допълнителни възможности, че няма...
Водещ: Говорим за 2008 година?
Пламен Орешарски: Говорим за 2008 година, че няма да направим усилия за по-нататъшно намаление на осигурителната тежест. Осма или девета година...
Водещ: Като се видят приходите, така ли?
Пламен Орешарски: Но на този етап в 2008 година влизаме с няколко приоритета за бюджета. Това е личното подоходно облагане, което е фокусът на продължаващата данъчна реформа. Имаме изключителното предизвикателство да стартираме реалното усвояване на фондовете. До този момент повече усилия бяха насочени в програмната посока. Вече има одобрени програми. Както националната стратегическа референтна рамка, така и оперативните програми. Но за да усвояваме, ни трябва сериозен ресурс за ся финансиране и за префинансиране. И не на последно място дадохме сериозен приоритет на образование и здравеопазване като ключови не само социални данни и дейности, свързани с човешките ресурси и конкурентоспособността на нашата икономика. Вижте, когато имате прекалено много приоритети, то май че нямате приоритети. Затова е по-добре да се изберат няколко приоритета, за да могат да се фокусират усилията върху тях. Пак подчертавам, че осигурителната тежест остава на нашето внимание, но първо искаме да видим как ще инкорпурираме 10 процентния личен данък в системата.
Водещ: Наричат го и плосък.
Пламен Орешарски: Плосък, да, може и така да се нарече. По-простичко е, но искам да ви върна съвсем за малко към темата преди малко. Излишъкът, това е една новина от вчера.
Водещ: По-простичко е, но искам да ви върна съвсем за малко към темата преди малко. Излишъкът, това е една новина от вчера, срещата на Националното сдружение на общините. Кметовете закъсали за пари, не знам какво е положението, ситуацията, как завършват наистина. Как приключват годината общините! По-простичко е, но искам да ви върна съвсем за малко към темата преди малко. Излишъкът, това е една новина от вчера, срещата? Ето, те искат още 140 млн. лв. Това го е казал Красимир Минев, председател на националното сдружение, при разпределяне на бюджетния излишък вчера.
Пламен Орешарски: С много малки изключения общините завършват по един добър начин. Ще спомена също две цифри, защото другото са твърдения, просто. Есента на 2005 година общините, гледайки общо, завършиха с депозити по сметките си около 170 млн. Към настоящия момент сводният им баланс, ако мога да използвам израза, показва над 650 млн. Такъв ръст в наличностите, които са относително свободни очевидно, тъй като ако не бяха, те щяха да бъдат изхарчени, такъв ръст общините в България никога не са имали. Включвам и периода на централизираното управление на икономиката преди 1989 година. И на този фон още веднъж се убеждаваме в правилото, че апетитът идва с яденето. Ако бяхме говорили преди две години с който и да е кмет и бяхме коментирали факта: след две години вашите депозити ще се увеличат около три пъти, те щяха да кажат: това са фантазии. Но това е факт днес.
Водещ: Добре, те ще продължат да искат, това е ясно, въпреки че няма много време до изтичане на годината. Тя си отива. Но сега за децентрализацията, по-точно за финансовата децентрализация. Можем ли да кажем, че я има? Че има вече финансова децентрализация, защото простичко пак, простичко казано, излиза, че общините могат само да вдигат данъците. Някъде казват: сгради- два пъти, коли- три пъти. Така ще бъде. Дали ще ги вдигат толкова яко?
Пламен Орешарски: Не съм убеден.
Водещ: Няма да имат полза, може би?
Пламен Орешарски: Разбира се. Това са мои наблюдения. Вероятно практиките в различните общини ще бъдат различни.
Водещ: Сигурно.
Пламен Орешарски: Но на вашия въпрос. Финансовата децентрализация стартира реално от 2002 година и досега показва сравнително добри резултати. Имаме ясно разграничение на делегирани от държавата дейности, т.е. дейности, които общините вършат, но тези дейности се финансират от централното правителство. И местни дейности. Имаме и ясно разграничение на приходите и на източниците за финансиране, на централни и на местни приходи. Това, което правим като по-нататъшна стъпка в децентрализацията тази година след конституционния текст и законовите поправки, общините могат сами да определят данъците си.
Водещ: И патентите?
Пламен Орешарски: ... с общините се уточнихме тази първа година от въвеждането на данъчната автономия и либерализация да уточним коридори, които отделните общини могат да променят и да избират данъчното равнище. Тази година ще видим как работи следващата година и подлежи на корекции в средносрочен план.
Водещ: Това означава средата на годината?
Пламен Орешарски: Не, не. Говоря за 2009 година евентуално на базата на опита, който ще натрупаме през 2008. В консултация със Сдружението на общините ще направим много по-добра регулация. Такава, каквато ни подскаже опитът от 2008 година. На мен ми се струва, че пледоариите да могат да намаляват данъците не почиват на реална основа, тъй като общините винаги са искали по-високи данъци.
Водещ:Е, ще искат.
Пламен Орешарски: Нашите данъци върху имуществата, това са най-общо местните данъци- върху сгради, автомобили и т.н. са категорично между най-ниските между 27-те страни. И от тук нататък ми се струва доста голям популизъм общините да намаляват тези данъци. Няма нищо лошо, ако пред обществото има механизъм, по който Общините и Общинските съвети, и кметовете поемат ангажимент, че няма в последствие да искат субсидия от бюджета.
Водещ: Добре, имам още няколко въпроса.
Пламен Орешарски: Аз съм убеден обаче, искам да кажа, аз съм убеден, че те ще искат.
Водещ: Да, и аз така мисля. Още няколко въпроса. Включвам за една минута депутата от СДС Мартин Димитров. Предстои второ четене, какво ще се каже от опозицията, от Мартин Димитров, пленарна зала. Добър ден, г-н Димитров.
Мартин Димитров: Добър ден.
Водещ: Знам, че имате сега една благотворителна среща. Накратко съвсем, предполагам, че ще бъдете в Народното събрание следващата последна седмица за старата година, второ четене Бюджет 2008
Мартин Димитров: Разбира се, през цялото време ще бъда там, но това, което трябва да се каже още сега, чух и аргументите на министър Орешарски. Що се касае до местната власт, тя трябваше да има възможност да намалява и данъците, въпреки че това беше определено току-що като популизъм, но за мен не е точно така, защото местната власт, създавайки определени условия, е възможно и да намалява данъците и да създава по-добра среда, да привлича инвеститори, да привлича повече хора, които да живеят в съответното място. Така че аз не виждам защо не им беше дадена тази опция. Между другото финансовата самостоятелност означава и по-висока отговорност и тук съм съгласен, че при даване на повече правомощия и повече местни приходи не трябва да имат възможност да искат общините субсидия в края на годината от правителството. Аз с това съм съгласен.
Водещ: Да.
Мартин Димитров: Но един такъв подход трябваше да бъде разработен и да бъде казан. Но това, което мен много ме безпокои, е, че трябва да бъде променена като цяло бюджетната процедура. Вкарва се бюджета края на месец октомври... Виждате, че в момента на всяко изказване опозицията Коментарът е - дайте да бързаме, че идва Коледа.
Водещ: Тя дойде.
Мартин Димитров: Бюджетът трябва да се изкарва началото на септември, да има истинско обществено обсъждане, за да може да...
Водещ: Да почва по-рано бюджетната процедура.
Мартин Димитров: Ама, разбира се.
Водещ: Аз мисля, че тя е почнала през март-април някъде.
Мартин Димитров: Не, тя почва за правителството през март-април. Те се събират, пишат си бюджети, ама това си е за тях, дето се казва. Събират се тройната коалиция, обмислят си бюджета, гласуват го и т.н. Въпросът е, че парламентът е публичната институция, от която става ясно на цялото общество какво се случва и какво се гласува и там бюджетът трябва да се внася още септември месец, според мен.
Водещ: Добре, ще ви слушаме и в пленарна зала. Предстои всичко това. Аз искам да кажа на министър Орешарски, че мен пък, ако ме питат, хубаво е да се даде една книжка с бюджета и хората да го имат, да го четат по трамваи, рейсове. Не целия бюджет, де.
Пламен Орешарски: Аз се съмнявам, че хората проявяват чак такъв голям интерес към тези иначе скучни таблици.
Водещ: В САЩ е така. Може би не всичко.
Пламен Орешарски: Може би коментари, по-популярни, да правим и да използваме по-целенасочено интереса на медиите. Върху това мислим, но то и без това е на сайта. Всеки, който проявява интерес, може да събере информация. Що се касае до настояването, или по-скоро коментара на г-н Димитров, аз ще припомня, че имаше периоди, когато новият бюджет се приемаше следващата година. През 90-те години за съжаление имахме и такива практики. Винаги може да се желае...
Водещ: Имаше и одеала, депутатите се завиваха.
Пламен Орешарски: ... по-задълбочено обсъждане, повече време за обсъждане, но животът е динамичен. Всъщност последните години нито едно правителство, в последните три не е забавило бюджета, така че до края на октомври винаги е внасяло и ноември-до средата на декември, каквато е установената практика, това са около месец и половина, не е малко време за коментиране на бюджета. Разбира се, винаги би могло да се изтегли времето, но се страхувам, че тогава пък това ще бъде за сметка на точността на прогнозите. Вижте сега какви коментари имаше върху някои прогнози, които очевидно са от лятото и са от международните изследователски центрове, в частност параметри, които оповестява фондът е се ползват от всички фискални по света при конструиране на макрорамката. Колкото по-рано е проектобюджетът, толкова по-неточни могат да ни се струват някои е елементи в макрорамката, това е обратният аргумент. Сигурно истината винаги е по средата.
Водещ: Добре, какво очаквате другата седмица? Схватки?
Пламен Орешарски: Нищо драматично.
Водещ: Говоря за пленарната зала.
Пламен Орешарски: Повечето въпроси, които бяха дискутирани между двете четения, по моя оценка им беше намерено балансирано решение. Вероятно ще има още предложения, трудно от тук нататък обаче могат на се правят кардинални изменения в проектобюджета.
Водещ: Това е известно и обичайно. Кардинални изменения не се очакват, дребни, може би. Казват, че сте заложили двойно по-малка инфлация за догодина, съдейки от тази година?
Пламен Орешарски: Да, съдейки от тази година, ако очаквам ,че годините се повтарят, може да се направи такъв извод, но ще обърна внимание върху следното - ние отчитаме два водещи фактора за малко по-високата инфлация тази година. Те са следните: първо - изключително лошата реколта и високият ръст на зърнените цени, цените на зърнените култури, от една страна, покачващата се цена на петрола от друга, като външни фактори и като вътрешни, субективни фактори - необичайно високият ръст на работните заплати, предимно в частния сектор, около 20 % от началото на годината, което е изключение в последните години и което ние го свързваме с обществените очаквания след присъединяването ни към ЕС. Отчитайки, че следващата година тези фактори, много се надявам да не действат, това ни дава основание да прогнозираме едно по-спокойно, успокояване на инфлационния натиск и вместване в границите по-скоро близки до 2006, отколкото до 2007 година. спомнете си, че 2006 година ние бяхме прогнозирали инфлация 6,9 %, а крайният резултат беше 6,5%.
Водещ: И колко ще стане тази цифра? Над 13, ще подскочи ли над 13 %?
Пламен Орешарски: Тази година за съжаление вероятно ще бъде двуцифрена, все още не знаем декември, но знаем нещо друго. Установената в практика от последните години, че декември винаги се раздават и допълнителни доходи, има допълнително търсене, има много покупки и вероятно инфлацията декември ще бъде по-висока в сравнение с последните няколко месеца, където виждахме около 1%, малко над 1%, така че...
Водещ: Въпросът е под 13 или 12?
Пламен Орешарски: Е, нека не хващаме такъв облог. Някъде между 10 и 12 очакваме да бъде инфлацията, пак подчертавам, че декември месеци винаги е трудно прогнозируем от гледна точка на разходи и от тук на ценови натиск.
Водещ: Преди да ви попитам и за еврофондовете, Агенцията за финансово разузнаване излиза от Министерството на финансите.
Пламен Орешарски: Това е в контекста на цялостната концепция за новата държавна агенция.
Водещ: Държавната агенция за национална сигурност. Тъжно ли ви е?
Пламен Орешарски: Подкрепям евентуално подхода. Има много плюсове в едно такова решение и в сравнение с тях, ведомственото мислене никога не ми е било присъщо.
Водещ: Ясно де, но Министерството на финансите да го наречем ли ведомство, защото то е нещо по-голямо и по-силно.
Пламен Орешарски: Важното е крайният резултат за обществото да бъде добър, а ако тази агенция се вмести добре и започне за комуникира още по-добре с другите звена, които ще бъдат в основата на тази агенция, значи си е заслужавала реформата. Идеята е такава, разбира се.
Водещ: Понеже все пак сме в края на годината - дългът на Ирак това ли беше? Той не ни е изплатен, де, но ...
Пламен Орешарски: Един от акцентите, който искам да подчертая като изключително успешна тази година беше цялостното управление на дълга. През април месец ние занулихме нашите задължения към МВФ с предварително изплащане, дългът вече е под 20 % от БВП, един показател, по който отново се нареждаме между най-добрите страни в Европа в сравнение с 90-те години, когато бяхме силно задлъжняла страна, бих казал даже, че това ми беше бреме. Успоредно с това вземането от Ирак, което 15 години не може да се реализира беше договорено, смея да твърдя, при най-благоприятни условия в сравнение с всички други кредитори на Ирак, за което дължим благодарност и на нашите партньори.
Водещ: Знаем, чуе някои държави изобщо опростиха дълга.
Пламен Орешарски: Има държави, които изобщо опростиха дълга, а други го разсрочиха за 23 години, след като опростиха 80 % от него.
Водещ: Преди да ви попитам и за еврофондовете, Агенцията за финансово разузнаване излиза от Министерството на финансите.
Пламен Орешарски: Това, което ние с помощта на нашите партньори успяхме да договорим с иракските власти, казано жаргонно, е приблизително двоен размер на вземането, което се очертаваше ако бяхме следвали пряко клаузите на Парижкия клуб. Най-вече чрез договаряне на една значително по-висока база, компенсираща дълго време преговорите и всъщност не плащането на този дълг 16 години.
Водещ: Добре. Може би вече към края, очакванията ви за усвояването на еврофондовете от общините изобщо.
Пламен Орешарски: Ами, отново искам да подчертая, че тази година ние успяхме да договорим с Брюксел Националната стратегическа референтна рамка. Тя беше подписана юни, а миналият месец бяха одобрени и всички оперативни програми, а по повечето от тях има обявени процедури и се набират проекти. Очаквам до средата на следващата година да стартира истинското усвояване. Истинско в смисъл дистрибутиране на пари от Брюксел в изпълнението на тези програми да се получават вече пари. Много е рисково да се ангажирам с точна прогноза. Защо? Ако зависеше от Министерството на финансите или от правителството бих бил по смел в прогнозите. Но всъщност усвояването е въпрос на цялостен обществен капацитет, не само на общините. Това е и частен бизнес, неправителствени организации, проектен капацитет на цялото общество. Вярно че...
Водещ: Добре, едно сравнение с 10-те.
Пламен Орешарски: Ами, не бих искал да го правя, защото..
Водещ: Те усвоиха зле...
Пламен Орешарски: В 10-те, не е добро, и ако кажа ние сме като десетте...
Водещ: Лошо.
Пламен Орешарски: Утре ще се появят коментари, че аз не предвиждам усвояването.
Водещ: 25 - 30%.
Пламен Орешарски: Това също е неточен подход, защото периода е практически девет годишен. И не е важно в коя година точна ще усвоим, важно е към 2013 г. да отчетем, че максимален обем е контрактувано, а към 2015 в максимален размер е усвоено. А, че има "отличници" - Португалия, Ирландия, Испания, които усвояват 90 на сто, около 90 на сто.
Водещ: Те са отличници, точно така. Махаме кавичките.
Пламен Орешарски: Има други страни, които имат изключително лошо усвояване.
Водещ: Гърция.
Пламен Орешарски: Не само. Макар Гърция да е много стара страна-членка с много опит, в сравнение с нас, разбира се. Не е между най-старите. Опитваме се да се учим от опита на другите и от нашия собствен опит, в това число не особено удачен при някои проекти, по ИСПА най-вече, знаете забавянето на Дунав-мост.
Водещ: Да.
Пламен Орешарски: Знаете за правенето на Пловдив - Свиленград. Опитваме се да извлечем поуки, така че да не допускаме особено при големи инфраструктурни проекти, да не допускаме подобни забавяния.
Водещ: Сега съвсем накрая няколко окуражителни думи към слушателите, които са данъкоплатци. Които сме.
Пламен Орешарски: В следващата година отново ще имаме по-нисък данък, в случая Личен подоходен данък, и аз като финансов министър се надявам да събера повече приходи с по-ниската ставка.
Водещ: От 2007 г.
Пламен Орешарски: От 2008 г., извинявам се. така като и при корпоративния данък имаше много вълнения и обществени дебата, при неговото сваляне от 15 на 10%. Но днес с 10 на сто ставка събираме в 50 на сто повече в сравнение с отминалата година. Надявам се на подобен ефект и при Личния подоходен данък, което ще даде предпоставка да мислим и за по-нататъшното намаляване на осигурителната тежест,
Водещ: Това е важно, което казвате. Искам да ви благодаря, министърът на финансите Пламен Орешарски и пак да ни гостувате, през 2008, де. Тази година не.
Пламен Орешарски: Аз искам да използвам повода да пожелая весели празници на всички слушатели, а да забравим за момент за напрежението, то ще дойде още от началото на 2008 година.