26.03.2007 г.

Вестник „Новинар", 26 март 2007 г.

- Г-н Орешарски, какви са предизвикателствата пред Министерството на финансите след приемането на страната ни в ЕС?

- За да не изпълним цялата страница с отговор на този въпрос, бих коментирал единствено предизвикателствата пред Министерството на финансите. Изпълнението на най-трудния бюджет в последните 10 години, съхранение на устойчивата фискална позиция, успешно стартиране на процеса на усвояване на европейските фондове, създаване на фискални предпоставки за продължение на структурните реформи - това са най-ключовите текущи задачи. Още в началото на годината изпратихме в Брюксел три важни стратегически документа, чието одобрение е важно за по-нататъшната работа на правителството.

- Кои са тези документи и какво е значението им? Всички страни-членки ли трябва да подготвят подобни документи?

- Националната стратегическа референтна рамка е документ, който очертава приоритетните области за развитие на страната в контекста на общата европейска политика за растеж и сближаване на регионите от целия ЕС. Националната стратегическа референтна рамка е необходимата и задължителна основа, на която са стъпили 7-те ни Оперативни програми, които разпределят и обосновават използването на еврофондовете за следващите седем години. В Брюксел е вече и Конвергентната програма, която представлява елемент от процеса на многостранно фискално наблюдение от страна на институциите на ЕС и страните-членки. Програмата е насочена към изпълнение на целите на Пакта за стабилност и растеж, който институционализира в рамките на ясно дефинирани правила поддържането на строга бюджетна политика. Във вторник очаквам ЕКОФИН да я одобри. Националната програма за реформи е третият важен документ. Тя систематизира усилията на правителството за постигане на високи и устойчиви темпове на икономически растеж и заетост и е продължение на предприсъединителната икономическа програма на България, която поставя акцент върху структурните реформи.

- Да, тези програми са наистина важни, но според вас подготвени ли са бенефициентите, които трябва да усвояват средствата?

- Преди седмица стартирахме мащабна национална кампания, която да запознае широката общественост с условията и параметрите на предстоящото усвояване на Европейските структурни фондове и финансирането на приоритетните области за развитието на страната. Тази кампания ще запознае цялата ни общественост с регламентите за кандидатстване за финансиране от структурните и кохезионния фондове на ЕС, националните правила за допустимост на разходите, възможните финансови източници за предварително финансиране на проектите. Ще бъдат представени и практически полезни примери на успешно реализирани проекти в другите страни-членки. Това не е първата подобна кампания на Министерството на финансите. Миналото лято се срещнахме с потенциалните бенефициенти в шестте района на планиране, в това число местната власт, неправителствените организации, бизнеса и журналисти и дискутирахме с тях правилата за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.

- Как ще бъдат усвоявани парите от еврофондовете?

- Вярвам, че потенциалните бенефициенти ще се възползват в максимална степен от този финансов ресурс, защото оправданието, което чуваме най-често, е "няма пари, вече няма да е адекватно. Проактивната позиция и усилията на бизнеса да изпълнят необходимите условия за финансиране са ключ за постигането на успех при успешното използване на средствата от структурните фондове. Ние, централната администрация, почти сме свършили своята работа - сега насочваме усилия да подпомогнем бенефициентите. Запазвам увереност, че в рамките на практически деветгодишния период ще усвоим висок процент от средствата, до които имаме достъп.

- Стана ясно, че през първите два месеца на тази година приходите от ДДС са спаднали с 20%. Ако тази тенденция продължи, предвиждате ли извънредни мерки за повишаване на приходите?

- Това е очакван спад, който беше дискутиран цялата втора половина на миналата година. Основната причина за него е либерализирането на режима в новия Закон за ДДС и удължаването на времето, за което вносът от ЕС се декларира пред данъчните власти. В следващите два-три месеца очаквам възстановяване на обичайните или близките до тях темпове на събираемост на този данък. Следим много внимателно процеса, имаме готовност да приложим драстични мерки, ако анализите ни покажат високи нива на отклоняване на данъчните задължения извън обективните предпоставки. Подготвяме данъчната администрация за по-ефективна контролна дейност, ще ползваме, където е необходимо, и помощта на специализираните структури на МВР и прокуратурата.

- Каква ще бъде политиката ви по отношение на данъците догодина?

- Данъчната политика е част от общата финансова рамка на страната. Вече работим активно по бюджета за следващата година с визия 2009 - 2010 г., знаете, че това е залегнало в Конвергентната програма. Когато сме готови с основните макроикономически показатели, тогава може да коментираме и детайлите по данъчната политика.

- И все пак няма ли да кажете вашата позиция - ще се намаляват ли данъците?

- С колко още? Докато ставките станат нулеви ли? Ще потърсим резерви в тази посока, но трябва да свикваме, че тенденцията за намаляване на данъчно-осигурителната тежест е на изчерпване. Ние имаме едно от най-ниските нива на преразпределение на брутния вътрешен продукт в Европа и по-нататъшното му намаляване ще започне да се отразява във влошаване на количеството и качеството на публичните услуги. За сравнение - ние харчим под 40% от БВП (37% за миналата година) при около 47% средно за ЕС.

- Според министър Масларова в хазната има пари пенсиите да се увеличат с 10%, а не само с 8,5%. Реално с колко ще бъде увеличението?

- В бюджета има точно толкова пари не само за пенсии, а и за всеки друг разход, колкото са планирани. В хода на неговото изпълнение ще стане ясно с колко точно ще бъдат увеличени пенсиите.

- Според вас коя е годината, в която България ще се присъедини към Еврозоната?

- Нека ви отговоря така - успешният български модел не е Еврозоната, а механизмът на функциониране на Паричния съвет. Точно той предпоставя гладкото функциониране на монетарната система до влизането в Еврозоната. В нея ще влезем, като покрием петте маастрийхтски критерия - най-рано това е възможно в 2010 г. Във всички случаи фиксираният валутен курс, базиран на паричния съвет, ще се запази до влизането в Еврозоната, когато и да стане това.

- Напоследък се появяват идеи, които предвиждат различни дейности да се финансират с пари от фискалния резерв. Какви опасности крие това?

- Вижте, чуват се мнения, че толкова голям фискален резерв не ни е необходим. Ще ви задам въпрос - ако едно домакинство има спестявания в размер на 2 - 3 месечни работни заплати, тази сума дали е ненужно голяма?! Такъв фискален резерв се поддържа в последните 2 години. С ускоряване на притока на чужди инвестиции и разрастване на дефицита по текущата сметка може да се обосновава и изводът, че резервът не е достатъчен.

- Как се чувства Пламен Орешарски в тройната коалиция?

- Благоразумната фискална политика се подкрепя както от трите партии, така и от всеки един от министрите в кабинета, което ми дава увереност. Трудностите пред фискалната политика идват извън коалицията - от насажданите в обществото ни мнения, че са възможни чудеса - продължаващото намаление на данъците при натиск за все по-високи публични разходи. Но в определена степен това е средата, в която работи всеки финансов министър.