01.11.2018 г.

Интервю с Владислав Горанов, министър на финансите

БТВ, Тази сутрин | 01.11.2018

 

Водещ: А „Тази сутрин“ продължава заедно с финансовия министър Владислав Горанов. Добро утро!

Владислав Горанов: Добро утро!

Водещ: Ще коментираме бюджет 2019, но само преди малко и Крум Зарков в студиото ни заяви, че БСП няма да влизат в пленарна зала, докато Валери Симеонов не си подаде оставка. Поводът е протестът на майките на деца с увреждания. Притеснявате ли се от това?

Владислав Горанов: Ние имаме достатъчно мнозинство в българския парламент, така че той да започва работа. Това е малко лицемерна позиция, но има технология на парламентаризма, която се използва, в това число е използвана в миналото и от страна на ГЕРБ, само че тогава ние въобще не се появявахме в Народното събрание и не участвахме в дебатите. Те сега са избрали друг подход, но има го в парламентарния правилник.

Водещ: Има го като демократичен механизъм, така ли – да не влизаш?

Владислав Горанов: Като технология на парламентаризма, ще го наречем, ако те така го разбират.

Водещ: А бихте ли се съобразили с техния ултиматум: оставка или работата в Народното събрание да зависи изцяло и единствено от управляващите?

Владислав Горанов: Те искат оставка на цялото правителство, което е нормалната роля на опозицията. В случая как ще се структурира правителството и какъв ще е неговият състав зависи от общо решение на коалицията, така както сме сключили коалиционно споразумение. В този смисъл подобен тип ултиматуми, не че не се разглеждат и не се взимат под внимание, но не могат да родят решение.

Водещ: Да, тъй като говорихте за времената, в които ГЕРБ не влизаха в пленарна зала, кворумът е отговорност на властта, нали така? Вие ще се помъчите да го…

Владислав Горанов: Факт. Разликата е обаче, ако трябва да навлизаме в тая технология на парламентаризма, е, че ние тогава въобще не присъствахме в Народното събрание, докато те изчакват да видят дали ще се събере и стартира пленарният ден, след което стоят.

Водещ: Трябва ли Валери Симеонов да си подаде оставката?

Владислав Горанов: Това е, пак казвам, решение, което не е извън нашия обсег и нашия дебат. На този етап, по наше мнение, ако оставката се свързва само с думите, които той изрече, в никакъв случай не очаквайте да защитавам подобна позиция. Обяснението обаче на Симеонов, че тези думи са извън контекста, и самото му поведение през цялото време, свързано с дебата по отношение на законите за хората с увреждания, не ни дава основание да вземем толкова крайна позиция в случая.

Водещ: Добре, колкото и да слушаме обаче тези думи в и извън контекста, те си звучат по един и същи начин.

Владислав Горанов: Не очаквайте да го защитавам.

Водещ: Крепи ли се управлението на Валери Симеонов? Защото този конструкт е щял да се счупи, казва премиерът Борисов, ако той не е в управлението.

Владислав Горанов: Със сигурност, ако излезе от изпълнителната власт Симеонов, не е ясно по какъв начин и как ще функционира оттам нататък коалицията, малката коалиция в голямата, „Обединените патриоти“. Това създава определени предпоставки за нестабилност. На този етап предпочитаме да няма промени в коалицията по начина, по който тя е формирана.

Водещ: Искрено ли беше неговото извинение? Често работите заедно, често обсъждате темите, свързани с държавата. Как Ви се стори?

Владислав Горанов: За добро или лошо той е упорит в отстояване на негови тези. Казвам за добро или лошо, защото последователността в политиката има и достойнства. Дали заради характер, дали заради специфика, понякога заема по-остри позиции – не по-крайни, а по-остри позиции. Нещо, което в политиката понякога, пак казвам, е предимство. В случая успя да привлече гнева на една доста сериозна група от хора и със сигурност е доста укоримо, в политиката когато заемаш една крайна позиция, особено срещу по-уязвими и по-слаби от теб.

Водещ: Беше ли принуден да се извини от премиера Борисов?

Владислав Горанов: Беше принуден да се извини най-малкото заради общата оценка, че подобен тип говорене е несъвместимо с висша политическа длъжност.

Водещ: 150 млн. ще стигнат ли на майките на деца с увреждания? Те искат реформа, която да гарантира дори личната помощ, да гарантира начина, по който ще бъдат отглеждани тези деца и в момента, в който пораснат.

Владислав Горанов: 150 млн. са добавени. Иначе общите разходи, които се правят в България за хора с увреждания, са над 2 млрд., като включим в тях и пенсиите и добавките към тях, като включим…

Водещ: 150 млн. повече, това е.

Владислав Горанов: 150 млн. повече или общо около 2,3 млрд. за политики за хората с увреждания. С тези 150 млн., според мен, се решава един основен въпрос: какво се случва с тези най-увредени български граждани, които на един етап са деца, след това минават възрастта, в която се възприемат като деца, но те все още, независимо че стават по-възрастни, нямат възможността сами да се справят. Тези 150 млн. ще дадат възможност на хората с увреждания над 18-годишна възраст, които вече не са деца, но са все толкова трудно социално вградими, да получават един базов минимален доход, който в първите години, до 18, стига до близо 1 000 лв., след това изведнъж рязко пада.

Водещ: Става много малък.

Владислав Горанов: Става много малък. С тези 150 млн. и не само с тях, и с други преобразования в бюджета на Държавното обществено осигуряване, се дава възможност, в зависимост от степента на увреждане, да се получава един доход, който в никакъв случай не може да се твърди, че изцяло ще облекчи семействата на тези хора да могат те пълноценно да се грижат за тях, но е стъпка в посоката, в която се виждаше дефицит.

Водещ: Едно е ясно обаче – че исканията на майките на деца с увреждания ще продължат. За да затворим темата Валери Симеонов, всяко едно подобно негово изказване, дори да не сте съгласни с него и с тона му, ли ще преглъщате, докато искате да останете на власт?

Владислав Горанов: Истината е, че големите в една коалиция винаги страдат от действията на по-малките партньори, защото всичко, в случая дори когато говорим за опозиционни действия, не се насочва срещу „Обединените патриоти“ или част от партиите, които са в тая коалиция, а се адресира към премиера и голямата партия в коалицията. Това винаги го отчитаме, но всяко едно управление има определена цена и тя се плаща политически с определено политическо износване, ако мога така да го нарека.

Водещ: Ама тя може да се плати и с по-малко проценти на едни следващи избори. А следващи предсрочни избори ще има ли?

Владислав Горанов: Няма структурни предпоставки за това, защото предсрочни избори идват след оставка на правителството или след гласуване на вот на недоверие. Вот на недоверие засега, като гледам, не могат да съберат, като необходима бройка парламентарно представените опозиционни партии. Що се отнася до партиите, които подкрепят правителството, не съм чул и видял, а и според мен няма нито една смислена причина да хвърляме държавата в политическа нестабилност, само за да угодим на болните амбиции на някои лидери от опозицията.

Водещ: На кой лидер от опозицията виждате амбициите като болни?

Владислав Горанов: Ами, този, който не е готов, а иска властта. Можем да гадаем дълго кои са.

Водещ: Корнелия Нинова сред тях ли е?

Владислав Горанов: Вие го казвате.

Водещ: Вие трябва да потвърдите, обаче, аз предполагам.

Владислав Горанов: Ами, Корнелия Нинова иска ли властта? Претендира ли, че иска да управлява? Претендира.

Водещ: Те и ДПС поставиха този ултиматум за Валери Симеонов. И те искат властта.

Владислав Горанов: ДПС е систематична и в случая доста по-разумна партия, защото те осъзнават и в края на миналата година го заявиха, че на този етап алтернатива на сегашното управление няма и не е време някой друг да поеме властта.

Водещ: Заяви го техният почетен председател обаче – Ахмед Доган. Влизаме през Корнелия Нинова в бюджета. И Крум Зарков каза, че няма да го подкрепи, но ето какво казва тя: „Взимат от хората през данъци и осигуровки, акциз, за да представят същите средства като много сериозна социална политика“.

Владислав Горанов: Аз мисля, че това е едно гениално достижение на фискалната мисъл на левицата, което след дълги години, може би след около 15-20 века, откакто съществува бюджетът, се достига до извода, че бюджетът преразпределя, взимайки от гражданите чрез данъци и други видове вземания и връщайки, насочвайки го отново към гражданите за определени политики, които управляващото мнозинство, през изпълнителната власт, решава. В този смисъл напълно споделям тезата на БСП, че ние вземаме от българските граждани и го преразпределяме отново в полза на българските граждани, като, разбира се, акцентираме чрез потреблението на бюджета върху определени политики, които сме извели още в предизборната програма: образование, инвестиции в човешките ресурси. Знаете, че планът за модернизиране на българската армия и ангажиментите ни в колективната отбрана също не могат да останат неразгледани, въпреки че те не бяха част от предизборните ни приоритети. И ако се върнем няколко години назад…

Водещ: А може ли да обърнем, ако търсим някаква логика в думите на БСП: давате на хората повече, но това, което им давате, реално няма да има никакъв смисъл, защото то ще бъде отново върнато в държавата през тези данъци, акцизи? Едното е валидно и за другото.

Владислав Горанов: … трябва да се върнем към това кое е държавата, какво е държавата и отделните нейни функции. Но ако не искаме да навлизаме във философски дебат, твърдението на БСП, че ние всъщност преразпределяме част от икономиката, която, за радост, през последните години е доста по-голяма отколкото преди, е напълно валидно. Въпросът е с каква ефективност се прави и дали законодателството, чрез което се изземва от българските граждани, е устойчиво. Ние обещахме да не променяме данъците и ставките на преките данъци, мисля, че нито може да ни упрекнете, че искаме, както тях, промяна на плоския данък, нито данъците, свързани с корпоративното облагане, нито данъка върху добавената стойност, нито дори осигурителните вноски, въпреки техните твърдения.

Водещ: Коментирахме още преди да бъде приет и одобрен бюджетът за 2019 г. заедно с икономисти, финансови министри в студиото какви са в крайна сметка нещата, които пък и Вие предлагате. Нека да чуем Муравей Радев и Петър Чобанов.

Петър Чобанов, бивш министър на финансите: Бюджетът за мен е малко разточителен, тъй като и предната и тази година разходите се раздуват с около по 15 процента, което далеч надхвърля ръста на икономиката и трябва да се внимава, тъй като сега се намираме в относително добри икономически времена. Но все пак 2020 година се очаква... много хора вече очакват да има рецесия в еврозоната и в Европа, така че трябва да сме подготвени и за по-лошите времена и бюджетът да отделя необходимите средства за тези лоши времена, което в момента не виждаме.

Муравей Радев, бивш министър на финансите: Според мен изненадващо е и недостатъчно обмислено рязко вдигане на максималния осигурителен доход. Бизнесът е прав да протестира, защото той създава продукта и ти да бръкнеш в разходната част на този продукт, без да го питаш даже, това е минус на бюджета.

Водещ: Две критики. Разточителен ли е бюджетът? Чухме тези думи от бившият министър Чобанов – защото ако сега не трупаме за една бъдеща рецесия, може да се окажем в сложна ситуация.

Владислав Горанов: Салдото на бюджета, тоест това дали харчи повече, отколкото събира от хората или обратното – събира повече, отколкото харчи, определя отношението му към икономиката и икономическия цикъл. За следващата година, в съответствие с предварително заложената стратегия, ние сме включили минимален дефицит от около половин процент от БВП, много далеч от допустимите по пакта за стабилност и растеж показатели и според нас той съответства на икономическия цикъл. А дали е много или малко бюджетът, добрата новина е, че икономиката ни расте и всъщност бюджетът е функция и приблизително един и същи процент на преразпределение на това, което българските граждани създават в нашето общество. И това, че в предизборната кампания ние коментирахме, че в края на мандата бюджетът ще расте и БВП ще достигне 110 милиарда – фактите са, че още следващата година ще бъде 116, показва, че сме били консервативни в прогнозите си предизборно. А сега по-големият БВП прави по естествен път разходната част и приходната на бюджета по-големи. Обратно, ако икономиката не растеше с тези темпове, тогава нямаше да имаме коментар за такъв бюджет.

Водещ: Дали ще продължава да расте икономиката – по-късно, но остра критика от бизнеса, нещо, което акцентира и Муравей Радев за вдигането на максималния осигурителен доход.

Владислав Горанов: Вероятно може да се намерят основания в това, че максималният осигурителен доход нарасна с около 15 процента, но трябва да се гледа в контекста на какво нараства с около 15 процента. В последните няколко години, от 2015 година насам, максималният осигурителен доход не е увеличаван. През същия този период компенсацията на един зает нарасна с около 29 процента, а средната работна заплата средно с 30. Минималната работна заплата и минималният осигурителен доход през цялото това време растяха, а максималният осигурителен доход оставаше непроменен. Тоест, пропорцията, която съществува между минималния осигурителен доход и максималния е нарушена в пъти от концепцията, с която стартира реформата в този модел. Тогава, когато...

Водещ: Може ли тези 3000 лева обаче да се окажат по десет на минималната работна заплата и да станат 5 600, ако го решите просто така, без да питате бизнеса, защото критиката беше, че не сте се съобразили с бизнеса и позицията на хората, които плащат заплати?

Владислав Горанов: Бизнесът концептуално трябва да свикне и той е принуден от пазара на труда, че ако искаме да запазим нормалните и кадърни хора в България те трябва да се научат, че цената на труда ще бъде изпреварващо по-висока от това, което те са калкулирали в техните сметки. Ако те говорят за производителност на труда и ефективност на производството, по същия начин може да се говори за ефективност на техния бизнес, така че да може да плаща нормални заплати. Защото в момента те упрекват едва ли не обществото, че нямало хора за работа, в същото време през последните години, заради нивото на доходи в България, много хора, които имат възможности да продават в отворения европейски пазар по-скъпо своя труд, не са тук. Този баланс не е лесен, той е между това да имаш сравнителни конкурентни предимства, но те не трябва да са за сметка задължително и само на цената на труда. Защото в този момент, в който пренебрегнеш фактора труд в производството, го губиш.

Водещ: Добре, но ето какво казват от Българската стопанска камара и част от тяхното становище: „Сериозният ръст през 2019 година на редица ключови и макроикономически като потребление, инвестиции и внос и т.н. очевидно отразява еднократната бюджетна експанзия във връзка с предстоящите избори...”.

Владислав Горанов: Няма бюджетна експанзия. Това, което Ви казвам е, че всъщност ние не преразпределяме и не увеличаваме данъци, брутният вътрешен продукт нараства в номинал с близо 10 милиарда по естествен път и не само заради ръста на БВП, а и заради неговата структура, внос, износ, всички фактори, които влияят върху данъчната събираемост...

Водещ: Нека да кажем така – вдигането на заплатите в бюджетния сектор, вдигането на заплатите на учителите, и за пенсиите ще говорим сега, означава ли, че това го правите заради изборите?

Владислав Горанов: Ако говорим специално за увеличението на учителските заплати, това го правим заради изборите през 2017 година, защото тогава ние поехме този политически ангажимент и казахме: за нас ще бъде приоритет част от решаването на проблема с качеството на образованието и с качеството на човешкия капитал, трябва да минем през подобна политика в разходната част на бюджета. Ние просто си изпълняваме политическите ангажименти. И ако някой упреква подобна политика и я нарича предизборна ... Всъщност всеки един бюджет е изключително политически документ, той отразява основната роля на едно правителство да ръководи и разпределя обществения ресурс по приоритетите и начина, по който то смята за удачно.

Водещ: Върви по планове, но ето казват – няма реформи, не се залагат големи реформи. Нека да видим сега ще има ли коледни надбавки за пенсионерите тази година?

Владислав Горанов: Нека да видим, къде очаквате да го видим?

Водещ: От вас, вие да ни кажете.

Владислав Горанов: Добре, ако така се поставя въпросът. Преди около седмица на една среща заявих, че така, както върви изпълнението на бюджета, се очакват възможни икономии в трансферите от централния бюджет по бюджета на Държавното обществено осигуряване, което дава възможност... Вчера приключи с предварителни данни месец октомври, виждаме, че приходната част на бюджета върви добре, това се отнася за бюджета на ДОО, което спестява част от трансферите, които ние правим от централния бюджет. С толкова много думи искам да кажа, че вече в Министерството на труда се работи върху подобен анализ и най-вероятно до следващите няколко седмици ние ще предложим на МС да одобри подобно решение.

Водещ: В какъв размер ще бъдат тези коледни надбавки?

Владислав Горанов: Ето това е дискусията в момента, какъв размер, с каква диференциация... Много е възможно да наподобява сумите, които бяха отпуснати през Великденските празници.

Водещ: През Великденските празници...? Припомнете ни какви са, поне пенсионерите знаят със сигурност.

Владислав Горанов: Те знаят, общата сума от гледна точка на финансовия министър ще надхвърли вероятно 50 милиона, но около този размер, който се диференцира в зависимост от линията на бедност, беше подходът тогава.

Водещ: Тогава, около 50 милиона ще бъдат разпределени...?

Владислав Горанов: Точно така, сега ще изчакаме Министерството на труда да разработи различни варианти и накрая ще се обединим около тях.

Водещ: Всички пенсии ще се увеличат с 5,7 процента от 1 юли 2019 година, хората обаче чакаха да падне таванът на пенсиите, то малко стана като чакане „да падне таванът на лятното кино”, както се изразяват повечето хора, когато става въпрос за нещо, което няма да се случи?

Владислав Горанов: Ние според мен постигнахме едно по-добро решение, защото отпадането на тавана на всички пенсии щеше да роди някои несъвършенства или да покаже на бял свят някои несъвършенства на пенсионната формула, натрупани през годините. Има пенсии, изчислени в съответствие с пенсионната формула, които са неадекватни на приноса на съответните пенсионери, които по една или друга причина, заради – пак казвам, несъвършенствата на формулата – ако искате един час може само за пенсионната формула да говорим...

Водещ: Не, нямаме толкова време, говорихме достатъчно за тях, но някак си като че ли не беше спазен този ангажимент, по-скоро можеше да падне таванът на пенсиите на тези, за които няма сигурност, няма сигурност как те са внасяли...

Владислав Горанов: Аз ще Ви кажа кой ангажимент също не беше спазен. Имаше ангажимент да остане таванът на 910 лева, примерно, за всички пенсии, отпуснати до края на 2018 година, а таванът на всички пенсии на практика нараства с близо 300 лева. И 41 хиляди души ще получат действителния размер на пенсията си, от тези около 50 хиляди души, които са с ограничен размер, спрямо изчисления от тавана. В другия случай, ако беше паднал тавана само за новоотпуснатите пенсии това дори е фискално по-евтино, ако трябва да говорим честно....

Водещ: Онзи ден казахте, че няма да е справедливо, така ли да разбираме?

Владислав Горанов: Това казвам, няма да е справедливо, ще покаже едни огромни изкривявания на пенсионната формула... Но, между другото, с дебат със синдикатите успяхме да постигнем някои подобрения в пенсионната формула, които да не допускат подобни изкривявания в бъдещи периоди.

Водещ: Кой ще получи най-много пари от бюджета в различните сфери, към кого са отделени най-много средства?

Владислав Горанов: Социалната сфера по принцип е с най-голям дял от бюджета, примерно ДОО като общ размер на разходите надхвърля 11 милиарда в следващата година. Ако говорим за номинални увеличения, вероятно отново социалната сфера и социалната политика са с най-големите номинални ръстове, тъй като знаете добавените 150 милиона за политика за хората с увреждания, с близо 50 процента увеличихме плащанията за енергийно подпомагане във връзка с обективното нарастване на цените на енергоносителите, добавиха се и...

Водещ: 500 милиона има и за Здравната каса, като допълнение...

Владислав Горанов: 500 милиона има и за образование в повече..., 500 милиона има и трансфери към общините в повече.

Водещ: Критиките към бюджета на Здравната каса бяха, че чрез този документ и чрез самия бюджет се променят много закони, изключително много закони, на фона на просто преходни и заключителни разпоредби – нещо, което се тълкува като минаване през задния вход.

Владислав Горанов: Защо използваме тази терминология? Този закон ще бъде ли гледан от НС на Касата, българското правителство и българския парламент? Коя част от дебата в обществото ще бъде спестена?

Водещ: Общественото обсъждане спестено ли е, ако става въпрос за промени в закона?

Владислав Горанов: Не, нито един от етапите на обсъждане на тези конкретни предложения за подобряване на системата на здравеопазването, поне така както я вижда екипът на МЗ, а сега вече и правителството, приемайки този законопроект, одобрявайки го, няма да мине без обсъждане.

Водещ: Нека бързо минем и през другите теми. Това ще бъде ли бюджет, който ще ни отвори вратата към „чакалнята” на еврозоната?

Владислав Горанов: Аз съм умерен оптимист, че всичко, което зависи от нас, ще си го свършим. В много напреднал етап сме в разговори с ЕЦБ. В началото на следващата година предстоят преглед на качеството на активите на системно значимите банки и на тези банки, които ЕЦБ е решила да провери. Текат подготовка и съгласуване с ЕЦБ и сме на финалната права за изменение в законодателството, в Закона за БНБ, Закона за кредитните институции.

Водещ: По-скоро да или по-скоро не ще се случи влизането в прословутата „чакалня”? Защото сега сме в изчаквателен режим...

Владислав Горанов: Не, отново много дълга тема. Сега сме в режим, в който се подготвяме за близко сътрудничество с ЕЦБ по отношение на надзора на нашите банки. В момента, в който получим съгласието на ЕЦБ за установяване на близко сътрудничество по отношение на надзора на банките, в същия момент имаме ангажимент или уговорка с нашите партньори, през юли месец това беше заключението на дебата на Еврогрупата, че в момента, в който установим тясно сътрудничество с ЕЦБ, в същия момент ще кандидатстваме и получим подкрепа за ERM. А бюджетът с параметрите, които залага в себе си, с икономическото развитие, което може да се прогнозира отсега, е предпоставка за ERM.

Водещ: Вашите партньори от ВМРО искат социална кошница с храни, на които пък таванът на печалбата за търговците да бъде фиксиран. Това каква мярка е, как я тълкувате, дали я приемате изобщо?

Владислав Горанов: Това е непазарна мярка. Инфлацията на цените, особено там, където не говорим за монополи, трябва да бъде оставена на търсенето и предлагането. В противен случай се раждат изключително много изкривявания, които са нехарактерни за пазарното стопанство. Това е най-общо казано...

Водещ: Ако е непазарна мярка, може ли да се приеме обаче за предизборна мярка от страна на партията, която да спечели хората с една подобна идея?

Владислав Горанов: Ако гледаме Конституцията, на всеки 4 години минимум е предвидено да има избори. Всяко едно действие на тези във властта и тези около властта и зад властта е предизборно дотолкова, доколкото представлява тяхната политика през следващия цикъл на преброяване по демократичния способ, който е възприет.

Водещ: И все пак такава социална кошница възможна ли е? Министърът на земеделието имаше подобна идея. В БСП пък имат идея за 5 % ДДС на хляба.

Владислав Горанов: ДДС е различна тема, тя е възможна, въпреки че за нас е неприемлива. Докато другото е..., как да кажа..., нерационално, да не използвам думата глупаво.

Водещ: Когато гледате протестите за цените на горивата във Велико Търново, и други градове се канят да протестират, връщате ли се в 2013 г., защото това беше един от мотивите, като че ли – протестите за падането на правителството на Борисов? Ще се повишава ли цената на горивата още?

Владислав Горанов: Цената на горивата зависи от цената на суровия петрол. Акцизът върху горивата е достигнал минималните изискуеми ставки на ЕС и няма да бъде повишаван.

Водещ: Тези протести притесняват ли Ви?

Владислав Горанов: Всеки един израз на недоволство, особено ако държавата има какво да направи, е справедлив. В случая обаче по отношение на цената на горивата, ако не приемем, че те са инспирирани от някой, който има за цел дестабилизация, българските граждани трябва да разберат, че цената на горивата не зависи от правителството, поне дотолкова, доколкото цената на суровия петрол в държава, която не произвежда, а внася суров петрол, зависи изцяло от международните цени. Това, което се предвижда, като оценки от различни анализатори за цената на суровия петрол, е, че в следващата година при равни други условия, поне това, което показват досега анализите, цената на суровия петрол ще се стабилизира, или дори може да се очаква някакво минимално понижение. В този смисъл не очакваме допълнителен инфлационен натиск заради енергоносителите.

Водещ: Не се очаква такъв натиск поне заради тях. Вдигат се обаче цените и най-вероятно сега като пристигнат новите сметки за парното, включително и за цената на природния газ. Въпросът е дали това може да разклати правителството?

Владислав Горанов: Не би трябвало, ако цените на енергоносителите растат, а те ще растат винаги. В следващите 50, 100 години енергията ще расте по куп обективни фактори. Първо, че тя е ограничен ресурс, второ, защото населението на Земята се увеличава и ресурсите стават все по-ограничени. В този смисъл ако правителството пада заради това, че цената на енергията расте, нищо добро не чака нито едно правителство.

Водещ: Отпада ли омбудсманът като човек, който се нуждае от охрана от НСО в новия бюджет?

Владислав Горанов: Има предвидени текстове, които изменят Закона за НСО и те са свързани с правомощията на част от хората, които в момента се ползват от тази скъпа таксиметрова компания. Но...

Водещ: А, Вие я наричате скъпа таксиметрова компания?

Владислав Горанов: Да, защото когато тя е служба за охрана, тя има своите функции да защитава Конституцията и тези политици, които са застрашени. Но когато говорим за това да вози министри или да вози хора, които на практика нямат нужда от подобна защита, това си е таксиметрова услуга.

Водещ: Вие с НСО ли се возите?

Владислав Горанов: Не.

Водещ: А омбудсманът с НСО ли се вози, защо вадите само нея?

Владислав Горанов: Омбудсманът се вози с НСО.

Водещ: А защо вадите омбудсмана?

Владислав Горанов: Ами защото предполагаме, че не е нужно омбудсманът да се..., как да кажа, да се пази от българските граждани.

Водещ: А министрите защо не ги извадите и тях?

Владислав Горанов: Съгласен съм. Имаше един дебат в предното правителство и министрите не ползваха НСО. Те имат право да се откажат.

Водещ: Имат право да се откажат, Вие сте се отказали, така ли?

Владислав Горанов: Аз съм се отказал, но има и други колеги, които не ползват НСО.

Водещ: Добре, скъпото такси.

Владислав Горанов: Скъпо такси, защото когато говорим за охранителна дейност...

Водещ: А има ли нещо специално срещу, да кажем, Мая Манолова, за да отпадне нейната охрана?

Владислав Горанов: О, не знам, трябва да питаме. Има една комисия, която разглежда заплахите. Мая Манолова не ползва охрана, тя ползва кола и шофьор от НСО. Ако приемем, че има някаква заплаха, специална комисия разглежда тези случаи и Мая Манолова щеше да има и охрана. Доколкото ми е известно, тя ползва само служебен автомобил от НСО.

Водещ: На самия финал, кажете ни просто, бизнесът иска отпадане на втората година от майчинството, с едно изречение?

Владислав Горанов: Аз не мисля, че втората година на майчинството трябва да отпада. Същевременно, обаче, сме запазили нивата на обезщетение за втората година от майчинството, защото смятаме, че сегашното състояние на пазара на труда предполага едно по-активно участие на всички, които могат да полагат труд.

Водещ: Благодаря!