01.06.2018 г.

Разговор с Владислав Горанов, министър на финансите

БТВ, „Тази сутрин“ | 01.06.2018 |

Водещ: „Тази сутрин“ продължава заедно с финансовия министър Владислав Горанов. Добро утро!

Владислав Горанов: Добро утро!

Водещ: Бяхте на посещението заедно с Бойко Борисов при Путин. Как ви се стори Путин, хладен ли беше?

Владислав Горанов: Един доста сериозен мъж на пръв поглед, с излъчването на лидер на голяма държава. Интересно е да се види. Всъщност, с нас се държа изключително любезно, ако съдим поне по времето, което отдели за подобна среща.

Водещ: Колко време беше отделено за Вас?

Владислав Горанов: Повече от два часа, без да броим пресконференцията, беше срещата, в която се обсъдиха... , и без да броим обяда, всъщност, може би три часа и половина изкарахме в Кремъл, ангажирайки вниманието на Путин и на най-висшите функционери в неговата администрация.

Водещ: Появи се информация за това, че делегацията се е прибрала ден по-рано от предвиденото.

Владислав Горанов: Прибрахме се няколко часа по-рано от предвиденото, тъй като това, което оставаше от програмата ни в Русия, е да преспим в хотела. Прецени се от премиера, че ангажиментите му в София са достатъчно важни, за да се налага рано сутринта да ставаме, примерно в 5 сутринта московско време, за да летим за София. Така или иначе бяхме изчерпали напълно програмата, за която бяхме отишли. Имахме среща с министър-председателя, среща с президента, след което среща в българското посолство с български студенти, служители от посолството и представители на българския бизнес в Русия. След което се качихме на самолета и се прибрахме.

Водещ: А трябваше ли да се извиняваме за нещо на Русия и на Путин според Вас?

Владислав Горанов: В интерес на истината това, че не навреме и не достатъчно добре се обясниха мотивите, с които се прекрати „Южен поток“, и това, че Русия се наложи да направи извънредни разходи във връзка с „Южен поток“ и в края на краищата той да не се състои, може да е повод да се изрази съжаление от наша страна. Извинение, не знам, в политиката също има такава категория, особено когато говорим за междудържавни отношения. България, като лоялен партньор на ЕС, защитаваше общоевропейските тези по отношение на големите проекти в миналото. Така че, ако приемем, че по някакъв начин сме нарушили икономически интереси на Русия, бидейки лоялен партньор на Европа, това едва ли е повод за извинение. Но същевременно, ако Европа иска да има пълноценно партньорство с Русия, трябва да постави отношенията си с нея на принципна основа.

Водещ: И затова е много важно, и в езика на дипломацията, съжаление ли изразихте или по-скоро извинение? Дали България е била на колене пред Путин там, за да се извинява?

Владислав Горанов: Не. Отношенията бяха партньорски. Разбира се, Русия е една огромна държава, една от най-големите в света – и тук не говорим за територия. Една от най-мощните като военно влияние...

Водещ: Вие не го приемате като извинение, така ли?

Владислав Горанов: Не. Приемам го като партньорско отношение и споделяне на истината за събитията и отношенията между двете държави.

Водещ: Ето какво каза Борисов: Благодаря, че не ми държи гарез, че не се сърдят.

Владислав Горанов: Да, защото, примерно, в този момент Путин сподели, че „Газпром“ е трябвало да изплати 800 млн. долара за държането на тръбите и наемането на специалните съоръжения, с които трябваше да бъдат полагани тръбите на „Южен поток“. Разход, който сам по себе си е доста значителен, и разход, който е направен, без да се постигне нищо по „Южен поток“.

Водещ: Това означава ли, че ние оттук нататък дължим пък нещо на Русия? Защото, ето – „по-големият да прости“, но Путин казва: „Не искам да делим нещата на големи и на малки, защото обикновено по-големият плаща“. Русия ли накрая ще плати тази сметка? Тя е платила, но ние каква ще платим след това?

Владислав Горанов: Ако отношенията са ни прагматични и на принципа на реципрочност, няма сметка, която трябва да се плаща.

Водещ: Добре, тази сметка е платена, или трябва да ходим пред Путин да се извиняваме или да съжаляваме, защото проектите са спрени. Кой спря проектите? Нека да изчистим този въпрос. Големите енергийни проекти кой ги спря?

Владислав Горанов: Проектите, ако говорим за АЕЦ „Белене“ и за „Южен поток“, бяха прекратени поради частично несъответствие с правилата на ЕК, специално за „Южен поток“. Оттам нататък, в момента, в който подобни проекти, в случая АЕЦ „Белене“, съответстват изцяло на икономическия интерес на България, те биха могли да бъдат реализирани. И между другото АЕЦ „Белене“ стана част от дебата с руската страна, те проявяват определен интерес. Неминуемо един проект с руски реактори няма как да се реализира без Русия.

Водещ: Добре, но тук идва логичният въпрос – защо ние се съобразяваме с правилата на ЕС, огънали ли сме се? Защото, отново цитирам Борисов: „Газопроводите минаха през натовските Турция и Гърция, а ние останахме без нищо“.

Владислав Горанов: Не сме останали без нищо. Това, което постигнахме в Русия в момента, най-важното за нас беше да гарантираме първо, че България никога няма да остане без газ. Защото, ако отношенията между Русия и Украйна в един момент ескалират дотам, че Русия реши напълно да спре транзита през Украйна насам, ние трябва да имаме достатъчно алтернативи, за да можем да гарантираме доставките на газ за българската икономика. И именно това, което успяхме да договорим там, е това, че България ще получава газ и от Турция, от тръбата, която в момента се изгражда.

Водещ: Ще има ли такова отклонение? Защото отново преводът беше в две посоки и ние се изгубихме. Уж това беше договорено и сме се разбрали за това, че ще има отклонение от Турски поток към България, после се появи информация от пресслужбата на Кремъл, в която се казва, че България има интерес, но дотам нещата спират, България просто е изявила такъв интерес.

Владислав Горанов: Не очаквайте в политически разговор на най-високо ниво да се коментират технически детайли. Това, което заяви руският президент, може да го видите на пресконференцията, е: Говорих вчера – цитирам Путин – с турския президент Ердоган, обсъждаме вариант част от газа да влезе в Европа през България, турският президент няма нищо против. Т.е. политическият пробив тук е, че, независимо от предишните отношения по повод на доставките на газ в България и ролята на България като транзитьор на газ, сега Русия, вероятно дори по същите причини, че и тя цели максимално възможна диверсификация за вкарването на руски газ в Европа, е готова.

Водещ: Това изчисти (...) нека да разберем, за да се върнем пак малко назад в миналото, за да разберем защо „Южен поток“ не мина през България, но минава през Гърция. Ще има ли отклонение от „Турски поток“ към България, договорено ли е?

Владислав Горанов: Това е договорено политически между българската страна и руската страна. Алексей Милер и експерти работят заедно с българските експерти по техническите детайли.

Водещ: Добре, това би трябвало да се случи. Но защо не се случи в миналото? Защо „Южен поток“, или „Турски поток“, ще минава през Гърция, през също натовска държава, а ние останахме без печеливш проект? Защо го спряхме ние?

Владислав Горанов: Проектът беше спрян, защото не отговаряше на изискванията на ЕС.

Водещ: Добре, тогава не отговаряше, сега защо ще отговаря на изискванията, когато идва от Турция?

Владислав Горанов: Вижте, ако сегашният проект не отговаря на европейските изисквания, той също няма да стане. В случая, обаче, ние говорим за доставка и диверсификация на руски газ до България.

Водещ: Пак се връщам на думите на Борисов: Натовска Гърция, този газопровод минава. Нали така? Защо Гърция отговаря, а ние не отговаряме? Това двоен стандарт ли е отново в Европа? Защо ние не сме успели да се преборим? Нещо проблем ли е имало при нас? Отново за проблемите с корупцията ли става въпрос?

Владислав Горанов: Не. Тези внушения си ги запазете за следващия гост. В случая говорим, пак казвам, за позиция на ЕК по отношение на съответствие на един или друг газов проект с европейския либерализационен пакет.

Водещ: В крайна сметка отговор има ли от страна на българската държава – защо този газопровод минава през Гърция, а не през България? Защо сега се молим той да бъде отклонен от Турция, за да влезе все пак някаква тръба при нас?

Владислав Горанов: Ние не се молим, тук съвпадат интересите на руската и на българска страна. Целта на нашето посещение беше да гарантираме, първо, запазването на България като играч в транзита на газ в Европа и гарантиране, че ако по една или друга причина доставките на газ през Украйна станат невъзможни, ние ще имаме достатъчно количества, че да може да работи българската икономика.

Водещ: Ще имаме достатъчно количества за нас или ще имаме възможност да препродаваме тази газ и да печелим нещо?

Владислав Горанов: Ще имаме достатъчно количества. Разбира се, ако имаме излишни количества, които пристигат през тази тръба, те ще трябва да се използват за нещо.

Водещ: Газовият хъб „Балкан“ е рожба на кризисен пиар, обаче казва президентът Радев, а „Турски поток“ означава допълнителна зависимост. Как ще му отговорите?

Владислав Горанов: Европа е зависима от руския газ и тази зависимост е непреодолима, непреодолима поне дотолкова, доколкото това е най-евтиният газ, който може да стигне до европейските домове и европейските компании.

Водещ: Ако той идва от Турция допълнителна зависимост ли е обаче?

Владислав Горанов: Ако той идва от Турция, той не е турски газ, той си остава руски газ и ще идва по договорите, които ние имаме с „Газпром“ и с руската държава.

Водещ: Възможно ли е да има „Български поток“ – нещо, за което говори президентът Радев при посещението си при Путин?

Владислав Горанов: Мисля, че е наивно. Картата ви показва, че тръбите вече са стигнали до Турция и подобно отклонение на практика е невъзможно.

Водещ: АЕЦ „Белене“ как ще се строи? Ще го има ли този проект?

Владислав Горанов: АЕЦ „Белене“ много зависи дали на някой инвеститор ще му излезе сметката. Ние ясно сме казали, че АЕЦ „Белене“ може да го има само ако българската държава участва без ангажименти, разбира се, ядреният риск винаги се носи от държавите, но без ангажименти за задължително изкупуване или фиксирани цени на изкупуване. Ако се появи инвеститор, който има капацитета да направи едно подобно огромно съоръжение, който е готов да носи търговски и икономически риск от подобен проект, ние сме готови да се включим с всички активи, които притежаваме, в това число и със съоръженията, които закупихме от руската държава.

Водещ: Обикновено и експертите така казват, когато наближат избори, а догодина има два пъти избори – за Европарламента и местни избори, почва да се говори за големи енергийни проекти. Помня, че преди последните избори се говореше за нефт, който ще търсим в Черно море. Всичко това вързано ли е с бъдещите избори, когато става въпрос за избори, да ги говорим за енергетика и за големи енергийни проекти?

Владислав Горанов: Не знам как Ви хрумна това. Предстоят европейски избори и европейската тематика ще трябва да е на дневен ред. И тя вероятно ще бъде замъглена от местни махленски свади. Но в случая посещението в Русия на министър-председателя, очевидно отдавна не бяхме ходили, предизвиква изключително много спекулации. За мен общуването с която и да е от големите държави, особено когато имаме интерес от това, е нещо съвсем нормално и рационално, така че не трябва да е повод за някакви драматични спекулации. Не бива, обаче, да се внушава, че България е готова да изостави правилата на ЕС, защото единственият ни надежден партньор, и ние сме част, дори не сме партньори, ние сме част от общото европейско семейство, това е ЕС. В този смисъл никога няма прагматичните отношения, които се опитваме да изградим с Русия, да бъдат в предимство пред изпълнението на правилата и ангажиментите, които имаме в рамките на ЕС.

Водещ: За Вас успешна ли беше тази среща?

Владислав Горанов: Категорично. Най-малкото, защото я имаше. Когато прекараш няколко часа с един от най-големите световни лидери и успееш на принципна основа в нормален човешки разговор да споделиш кое е от взаимен интерес за двете държави, това е по същество успех.

Водещ: ГЕРБ ли спря големите енергийни проекти? Връщам се към този въпрос, защото имаше критики от страна на БСП, че Вие ги спирате, сега пък ходите да се молите да ги пуснат отново.

Владислав Горанов: Ние спряхме АЕЦ „Белене“ с ясното разбиране, че нямаме инвеститори и че начинът, по който беше организирано тогава изпълнението на проекта, не беше изгодно за българската държава. Затова и сега поставяме по съвсем различен начин проекта на масата. Имаме ядрени съоръжения, имаме лицензирана площадка, ако се появи голям инвеститор, който е готов да носи търговския риск от работата на подобно съоръжение, то ние сме готови да участваме като съдружници в подобна компания със съоръженията, които притежаваме в момента.

Водещ: Вие с пълни ръце ли се върнахте от Русия?

Владислав Горанов: Ние се върнахме с това, заради което бяхме отишли – да гарантираме енергийната сигурност на българската държава.

Водещ: Румен Радев с пълни или празни ръце се върна от Русия?

Владислав Горанов: Румен Радев беше на посещение при Путин в Сочи. Не знам с какви ръце се е върнал. Така или иначе е хубаво, когато имаме единно говорене по дадени национални приоритети.

Водещ: Разбрахме от него обаче, че той не е бил уведомен за това, че Борисов ще има среща с Путин и го е разбрал от руските медии.

Владислав Горанов: Може би е трябвало премиерът да уведоми президента в дух на толерантност и консенсус, но всъщност това не се дължи по законите и държавния протокол. Премиерът не е на отчет на президента, а на Народното събрание.

Водещ: Той не е на отчет на президента, а на Народното събрание, но не трябва ли дипломацията ни да действа стиковано, така че да имаме много по-голям и мощен пробив, ако искаме такъв, например, пред Русия или където и да е другаде.

Владислав Горанов: Самият факт, че в рамките на десетина дни двама държавни мъже посетиха Русия и успяха да се срещнат с руския президент, е достатъчно добра новина. Ако президентът по някакъв начин се чувства неподготвен за разговорите в Русия и иска помощ от премиера, предполагам, че няма да му бъде отказана.

Водещ: Да, но казвате, премиерът е на отчет на Народното събрание. Опозицията обаче го критикува, че той не ходи в Народното събрание на отчет и не се е появявал там.

Владислав Горанов: Не ходи достатъчно често. Не може да си губи времето, когато с единствената цел да се вадят евтини политически дивиденти, се истеризира дебатът. И това означава всеки миг, в който на опозицията ѝ хрумне, че трябва премиерът да се появи, това може да става през половин час, той да тича до българския парламент. Има правила и процедури, по които българският министър-председател...

Водещ: Да, предполагам, че те го искат по същите правила и процедури, но той не се появява. Как се казва политическа система, в която премиерът отива на кафе в парламента и си тръгва с оставката на председателя на парламента? Въпрос от страна на Румен Радев.

Владислав Горанов: Румен Радев, ако някой ден стане партиен лидер, ще разбере, че министър-председателят има двояка роля – един път като министър-председател, втори път като партиен лидер. И в това не виждам нищо лошо, напротив, ясно е кой носи отговорност.

Водещ: Нека да го чуем сега. Президентът на България пред БТА, след което продължаваме разговора с Владислав Горанов.

Румен Радев: Методичното погазване на мнението и позициите на президента според мен води до натрупване на обществено неудовлетворение, което рано или късно властта ще изпита. Вие виждате, че диалог няма. Българският президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди държавници.

Но що се отнася до каруцата, считам, че някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм убеден застъпник на демокрацията. Това е обсебването на всички институции, не само институции, медии и т. н.

Водещ: Някой тегли ли каруцата към автокрация? И кой е този някой?

Владислав Горанов: Ако смятате по някакъв начин, че Борисов дотам е овладял всички институции, че се е превърнал в автократ, аз не намирам аргументи за подобно нещо. Иначе Радев продължава да изживява културния шок от първите дни на встъпването си в длъжност, когато се наложи да поеме и изпълнителната власт. Т.е. той все още изпълва по специфичен начин със съдържание президентската институция. Не сме виждали досега толкова открито противопоставяне и критики към изпълнителната власт от който и да било президент, но в това също няма нищо лошо. Критиките, когато са градивни и целят подобряване на работата на изпълнителната власт, са добре дошли. От друга страна, обаче, ролята на президента не е да защитава тезите на една или друга партия, а да търси консенсус по важни за държавата задачи. Партията, например, която го издигна, е против основния му приоритет – модернизация на българската армия и повишаване на разходите за нея, но така или иначе българският президент е с ясни конституционни правомощия и понякога оставам с впечатлението, че те са твърде тесни за мащаба, който му се иска на българския президент.

Водещ: Споменахте парите за модернизацията на българската армия. Това беше последният повод за скандал в Народното събрание, дали парите не трябва да се дават например за пенсии, или за лекарства, или за лечение. Кажете ни какво се случва с болниците, защото Вие обикновено като ни гостувате си говорим повече за политически теми, отколкото за финансови, но нека все пак да ви питаме за парите.

Владислав Горанов: Това го избирате Вие и тези, които Ви шушнат в слушалката. Иначе аз съм готов да Ви говоря основно за финансовите теми. В болниците вчера, примерно, завърши изплащането на забавените възнаграждения в ловешката и врачанската болница, което само по себе си е добра новина дотолкова, доколкото бяхме поели подобен ангажимент, въпреки че проблемите в някои от болниците, които са в лошо финансово състояние, са трупани в годините в резултат на немарливо управление.

Водещ: Добре, но ето, над 4 млрд. лв. и никой не е доволен.

Владислав Горанов: Близо 5.

Водещ: Близо 5 млрд. вече стават, защото сигурно ще се появят още плащания, които трябва да покриете. Кой е виновен?

Владислав Горанов: Със сигурност вина носи и сегашното управление. Вината е, че нямаме достатъчно смелост да подредим системата така, че тя да стане по-ефективна.

Водещ: Какво разбирате под подреждане на системата?

Владислав Горанов: Означава създаване на такава мрежа, или оптимизиране на такава мрежа от доставчици на медицински услуги, или на по-разбираем език казано, изграждането на такава система от лечебни заведения, които да гарантират достатъчен достъп при максимално високо качество. В момента имаме твърде голяма неефективност, твърде много фрагментирана система, твърде много болници, слаб контрол от страна на НЗОК и огромна неефективност.

Водещ: Добре, защо Ви липсва тази смелост? Направете го, пък ще видим дали това ще действа.

Владислав Горанов: Ако говорим в личен план, нито на министър Ананиев, нито на неговите колеги липсва. Въпросът е, че когато се говори, примерно, за ограничаване на функциите на определено лечебно заведение на дадено място, което така или иначе отдавна е загубило капацитета си да върши каквато и да било работа, освен примерно да ти измерят кръвното в него, тогава местната общност се надига, все едно ѝ се отнема някаква привилегия. Друг е въпросът, че тя по същество не разполага с нея. Защото, представете си в една малка общинска болница, ако попаднете в спешно състояние, какви потенциално животоспасяващи процедури могат да ви окажат, и лесният отговор е никакви.

Водещ: Никакъв е, но за хората е успокоение, че имат някаква болница или лечебно заведение.

Владислав Горанов: Това измамно успокоение води до изключително голяма неефективност в системата и пилеене на ресурс.

Водещ: Въпрос на информираност и въпрос на това да бъде обяснено на хората кое е по-ефективно.

Владислав Горанов: Да, работим в тази посока. Но видяхте, примерно, с приемането на Националната здравна карта, за която се говори, откакто се говори за реформа в здравеопазването, повече от 20 години, чак сега, и то с много ирационални дебати в обществото, по същество с лъжи, се опитваме да наложим едно правилно решение за системата.

Водещ: Ако болниците не бяха източени с частни лечебни заведения, които се намират в техния двор или тяхната сграда, също може би ситуацията нямаше да е такава в този момент, но тук опираме отново до контрола. Контрол липсвал ли е в БДЖ? Чухме преди малко изпълнителният директор на БДЖ, който беше при нас и каза, че другият месец няма да има пари за заплати, ако сметките останат блокирани. Ще давате ли пари?

Владислав Горанов: В БДЖ не е липсвал контрол, БДЖ е ограбена контролирано. И то последователно и доста сериозно в годините по времето на правителството на Сакскобургготски и по времето на тройната коалиция. Купуват по същество хубави, но доста скъпи мотриси, които не плащат. В плюс към това изтеглят и облигационен заем в размер на 250 млн., по памет, който също не плащат, и го изтеглят в момент, в който на практика дружеството вече е в затруднено финансово положение и изисква доста по-сериозни радикални мерки. Не му е лесно на Московски с тази тема, повече от 7-8 години сме в нея. Успяхме да намалим със съвместни усилия и на дружеството, и на държавата, задълженията от около 850 млн., в момента са около 300, но представете си, при липса на средства за развитие, при тази голяма конкуренция, на която е подложен железопътният транспорт. Държавата дава и то немалко, и вероятно отново ще се наложи с някакъв механизъм да подпомогнем дружеството, за да не спре. Друг е въпросът, че са необходими повече усилия от страна на ръководството на БДЖ да го утвърди като приоритетен транспорт. Може би – и сме водили много пъти разговор с Московски в тази посока – ако държавата иска да приоритизира железопътния транспорт, трябва по някакъв начин да ограничи автомобилния, за да може по естествен път хората да се качат на влаковете. В противен случай...

Водещ: Добре, Вие казвате, държавата може би ще трябва да дава пари, което означава, че тези 100 млн. трябва да бъдат извадени и да бъдат дадени в един момент. Московски каза, че може би трябва да има референдум на тази тема, защото това са парите от нашите данъци, дали да отидат в БДЖ или не.

Владислав Горанов: Правителството винаги разпределя парите на хората, то не създава пари.

Водещ: Вие трябва да ги създавате с добри условия, които могат да се предоставят за развитие...

Владислав Горанов: Условията, които създава правителството, са правилата, заедно с парламента. Оттам нататък, държавата – това сме всички ние. Между другото, ако има някаква голяма тъга от прехода и от комунизма, това е, че държавата се превърна в абстракция за хората, държавата е враг. Може би заради лошите политици, но така или иначе...

Водещ: (...) дадени пари на БДЖ сега, за да може сметките им да не бъдат запорирани и другия месец поне служителите да имат заплати.

Владислав Горанов: Служителите ще имат заплати, по един или друг начин, няма да оставим дружеството така. Тук по-скоро тъжната история е, че още не можем да разплатим всички сметки от миналото, колкото и да е тъжно да се оправдаваме с миналото. И това, което споделих, че съм говорил и препоръчвам многократно на ръководството на БДЖ и на Министерството на транспорта, че ако искаме железницата да е устойчива, освен стотиците милиони от бюджета, които се дават всяка година на БДЖ, трябва по някакъв начин законово този вид транспорт да бъде приоритизиран за сметка и на незаконния превоз, който се извършва от автомобилния превоз, и на интензитета, с който се допуска автомобилният превоз да се развива.

Водещ: Две важни теми на финала на разговора ни. Как приемате предложението на Валери Симеонов, на Вашият колега и вицепремиер, за данък върху хазарта?

Владислав Горанов: Данък върху хазарта има. По-скоро говорите за ограничаването на рекламата.

Водещ: Ограничаването на рекламата включително.

Владислав Горанов: За мен, като част от екипа, който трябва да реализира политиката в хазарта, е важно да се ограничи този тип битов хазарт, който се случва в игралните зали близо до училищата, в населените места, където наистина хората страдат от него, защото хазартът по същество е социален проблем.

Водещ: Само че тези хазартни зали мисля, че не се рекламират по начина, за който става въпрос.

Владислав Горанов: Тези хазартни зали не се рекламират. В случая истеризирането на темата с рекламата на резултатите от хазарт мисля, че е непропорционална. Изчакваме да видим как ще се развият нещата в парламента. Аз не мисля, че някой е фалирал от това, че е изтъркал две билетчета, без да отивам в другата крайност да твърдя, че трябва денонощно от ефира да се леят подобни реклами. Но, от друга страна, тази реклама пък е възможността Вие всяка сутрин да сте в ефир и да обучавате обществото.

Водещ: Не, това не е причината аз да съм в ефир, или пък моите колеги да са в ефир, защото пък... Може да ни честитите, защото днес бТВ става на 18 години и едва ли се дължи на хазартните игри и на рекламата от тях.

Владислав Горанов: Със сигурност се дължи на рекламата. Обратно – ако нямате реклама, а се финансирате от нещо друго, зависимостите ви много ще се проявят.

Водещ: Да, но говорим за конкретен тип реклама, говорим за хазарт и дали трябва да присъства или не.

Владислав Горанов: Дебатът още се води. Ако питате мен, преувеличават се рисковете от тази тема. Тук въобще не е темата с фискални измерения, защото – да, има доста сериозни приходи от хазарт, но те няма да пречупят държавната сметка. За мен се преекспонира темата.

Водещ: Знам, че темата е много дълга, но търговската война със САЩ ще се отрази ли на България, по какъв начин според Вас?

Владислав Горанов: Като част от общия европейски пазар неминуемо ще се отрази. Но тук има и добра новина, ако може въобще да се говори за добри новини, когато започва търговска война. Ирационалното поведение на САЩ даде един сигнал към иначе егоистично настроените европейски лидери, че трябва да бъдат заедно. И това всъщност е добрата новина, защото откакто Тръмп излиза с различни идеи, защото всъщност търговската война е само част от стратегията на Тръмп, знаем и каква данъчна политика наложи той, която също е доста агресивна спрямо ЕС. Добрата новина тук е, че европейските лидери осъзнаха, че ако иска Европа да има бъдеще в следващите десетилетия, тя трябва да бъде по-обединена. И това всъщност е добрата новина. Лошата новина е, че един такъв тип противопоставяне неминуемо води до икономическа стагнация.

Водещ: Добре. Много благодаря за това участие. Владислав Горанов, финансовият министър, гост на „Тази сутрин“, с отговор на всички актуални теми, включително и политическите, не само финансовите. Благодаря Ви!