17.02.2008 г.

Нова телевизия, „На четири очи", 17 февруари 2008 г.

Водещ: ... а не за друго, а защото има официално съобщение, че кабинетът ще говори на тази тема утре. Така, че както се казва - няма смисъл ние да бързаме преди официалната българска позиция.

Пламен Орешарски: А и въпросът не е фискален.

Водещ: А и въпросът не е фискален.

Пламен Орешарски: Добър ден на всички.

Водещ: Здравейте, но ще чакаме с нетърпение, защото това е тема номер едно особено за нашият регион за балканите. Както и да е да започнем обаче пак с един балкански въпрос, министър Орешарски. Тройната коалиция на своето заседание, събрание или както там се нарича, в Хисаря, реши да бъдат затворени безмитните магазини. Сега вие се съгласихте, трябваше просто да изпълните това решение. Кажете, какво ще спечелим и какво ще загубим от това затваряне. Тоест, какъв беше основният мотив, за да се стигне до това?

Пламен Орешарски: Може странно да ви се стори, но няма нито да спечелим, нито да загубим кой знае колко. Въпросът не е в числови измерения или фискални, а в поредната критика, която получаваме от Брюксел, по отношение на търговията по сухопътните граници, най-вече. То за това решаването й е за затварянето на безмитната търговия на сухопътните граници. Фокусът е върху най-големия пътникопоток през пунктовете на турската и сръбската граница. А действително над 90% от оборотите се извършват на тези два пункта. Въпреки доста мерки, които взехме през миналата година, а малко по-рано в края на 2006 година променихме законодателството, така че да го хармонизираме с европейските практики. Въпреки това, очевидно, не сме успели да убедим нашите партньори от Брюксел.

Водещ: А те, какво недоволстват, какъв е проблемът? Защо примерно, гърците да не си затворят безмитните магазини, а ние да си ги затворим?

Пламен Орешарски: Гърците ги затвориха. Ще отворя една скоба, че ние също затворихме още 2006 година на границата с Гърция до толкова, до колкото икономическа граница вече няма, и двете страни са членки. Но въпросът е, че наблюдателите от Брюксел виждат в тази търговия източник на доста сиви доходи, ако мога така да се изразя.

Водещ: А затварянето им, няма ли да увеличи тези сиви доходи и точно контрабандата?

Пламен Орешарски: Няма пряка връзка. Няма пряка връзка между тази търговия и контрабандата. Контрабандата е проблем, с който се борим, а между другото това е проблем още от 80-те години, но не бих искал да слагам пряка връзка. Между другото, сигурно в наблюденията трудно се прави разграничение между оборотите на безмитните обекти за търговия и чистата контрабанда. Границата е доста условна.

Водещ: Добре, но...

Пламен Орешарски: Така че това е стъпка, извинявайте, че ви прекъсвам, само да продължа...

Водещ: Това е важно.

Пламен Орешарски: Това е стъпка в посока на ограничаване на сенчестия бизнес и сенчестата търговия а не обратното.

Водещ: Добре. А собствениците на такива магазини, които имат лицензи за работа, за определен период могат ли да искат компенсации? Чува се и такъв глас, че ще поискат от държавата компенсация за това, че сте им отнели правото да си извършват работата, лицензите, които са получили.

Пламен Орешарски: Всички търговци, в това число и от реалния сектор не само от търговския, би трябвало да са готови да поемат законодателен и политически риск. В случая имаме смяна в законодателството, така че тази търговия не се затваря като цяло, затваря се само на определени зони - сухопътните граници. Остават на пристанищата и летището.

Водещ: Добре. А знаете ли все пак, колко може да стане, ако те поискат такива компенсации, колко ще струва на бюджета?

Пламен Орешарски: Не изчисляваме такива варианти.

Водещ: Не изчислявате такива варианта? Ако се наложи ще трябва да изчислявате. И това са пак пари, които от данъкоплатеца ще бъдат взети, за да бъдат компенсирани тези...

Пламен Орешарски: Да, но вижте с този аргумент, ако ползваме този аргумент т.е. не трябва да направим нищо по борбата със сенчестия бизнес и контрабандата.

Водещ: Добре. Сега ви предлагам да сменим темата, защото има въпроси към вас, Георги Ганев, който е председател на Управителния съвет на макроикономическата асоциация. Нека заедно с нашите зрители видим, какво господин Ганев иска да попита финансовия министър.

Георги Ганев: Имам следния въпрос към нашия финансов министър. Защо България, вече 13 месеца след членството си в Европейския съюз, все още не е влязла в обменно-курсовия механизъм ERM II, доколкото националният интерес категорично да влезем в него възможно най-бързо и дори при положение, че отсрещната страна може да има някакви резерви и възражения, защо не сме отстояли нашата позиция. И още един въпрос. Защо отново се наложи от Брюксел да ни съобщават, че Веселин Георгиев всъщност има брат?

Водещ: Отговорете.

Пламен Орешарски: Да, интересни са въпросите. По първия въпрос за така наречения механизъм валутно-курсов механизъм ERM II, ще поясня на публиката, че това е специален механизъм, в който всяка страна, кандидатстваща за еврозоната, е длъжна преди това да мине минимум две години през този механизъм, за да докаже дали се справя с устойчивостта на своите финанси, в частност, а в по-широк план въобще на стабилността на макроикономическото си развитие. Често се чува този въпрос. Господин Ганев просто го изразява. Защо закъсняхме? Аз бих поставил обратно въпроса, ако създава предварителни срокове. Има наистина, преди да бъдем член, имаше широко разпространено мнение в нашето общество, чер щом станем страна членка веднага, буквално на следващия ден, трябва да станем член на ERM II, ще ползвам съкратеният термин. Влизането в ERM II, обаче не е едностранен процес. То е процес на договаряне със страните-членки, Европейската комисия и Европейската централна банка относно готовността на страната да отговори на Маастрихтските критерии. Ако ние избързаме т.е., ако ние влезем в ERM II преди да бъдем достатъчно готови, това не е полезно преди всичко за нас. Ще стоим по-дълго време в този механизъм от обичайните две-три години и точно този диалог водим най-вече с Европейската централна банка, надявам се да има развитие през тази година.

Водещ: През тази година. А на втория въпрос - за брата на господин Георгиев.

Пламен Орешарски: Брюксел разбра от един български вестник, също както и ние между впрочем ...

Водещ: Но пък се задействахме, когато Брюксел разбра от българския вестник, да се променят нещата. Нали и това е вярно?

Пламен Орешарски: Напротив. Мога да ви кажа, че проверките, които назначихме изпревариха Брюксел и те ни благодариха за бързата и своевременна реакция. По някога на нас ни се струва, че трябва да се действа по-бързо, но се съгласете, че в публичната администрация всяко действие трябва да се предхожда от проверки и доклад, а не на другия ден, след като нещо е станало известно.

Водещ: А какво ще кажете на Брюксел на 22 февруари, когато очакват от вас по-сериозен, така да кажа, някакъв отчет, доклад, новини?

Пламен Орешарски: Датата 22, комисарката Хюбнер разбра от мен, тъй като тогава изтича срокът на одита, който съм назначил по проектите ИСПА. Обещах на комисарката, че след 22-ри ще изпратя този доклад, за да убедим Еврокомисията, че ситуацията около трите европроекта по ИСПА, е абсолютно чиста. Също така, ще изпратим на комисарката допълнителни мерки, изцяло по наша инициатива, които сме взели по отношение на укрепване на системите за финансово управление и контрол във фонда ...

Водещ: А с днешна дата има ли някакви новини за конфликт на интереси извън тези, за които вече знаем във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура"?

Пламен Орешарски: Не. Към днешна дата няма нищо ново от това, което знаем дотолкова, доколкото не са все още факт докладите. Внимателно ще се запознаем с докладите. В момента текат два типа проверки. Единият, вече споменах, това са по проектите ИСПА, а вторият е на моя инспекторат, който проявява за нарушения между фонда и въпросната фирма, в чието ръководство участва братът на изпълнителния директор. Вторият доклад може да го очакваме към края на месеца. Той също ще бъде обявен публично.

Водещ: Добре, но защо се създаде някакво усещане, че има чадър над този човек, че някак си под натиска, след като Европа заплаши да спре парите за инфраструктура у нас, чак тогава той беше отстранен от длъжност, чак тогава, като че ли нещо се случи. Защо трябва винаги, както и с безмитните магазини, непременно някой да ни каже нещо и ние вече, как да кажа, с примка на шията да изпълняваме?

Пламен Орешарски: Вижте, не е обичайно институциите да прибързват и да вземат решения след сигнал, който все още не е проверен. В момента, в който докладът на моя инспекторат излезе, ние взехме съответните решения. Нека бъдем все пак сериозни институции, защото си представете в случая имаше доста висока степен на увереност, че вероятно има конфликт на интереси. Ние имаме много други сигнали, буквално в месеца по два-три, повечето, от които не се потвърждават, ако ...

Водещ: А в този случай се потвърди? Така ли?

Пламен Орешарски: ... ние вземаме решения след всеки сигнал, много от тях анонимни, много от тях разписани с определени имена на граждани, които се интересуват и се съмняват в някой действия на публичните власти, та ако ние вземем решения след всеки такъв сигнал, няма да звучи много сериозно.

Водещ: А струва ли ви се сериозно намерението на опозицията да иска вот на недоверие заради корупцията към кабинета?

Пламен Орешарски: Ами това е право на опозицията, политически инструмент и е напълно нормално, няма защо да се притесняваме. А темата, според мен, това е мое мнение, не е избрана достатъчно удачно, тъй като това е една от вероятно няколко теми, които по всяко време през последния един век, всяка опозиция би могла да иска вот от всяко управление...

Водещ: Добре сега ви предлагам...

Пламен Орешарски: ...спомнете си, последните 16-17 години, тази тема неизменно е присъствала в опозиционното говорене...

Водещ: ... което обаче е тъжно, защото това е реалност. Нали корупцията не е само в главите на опозицията. И вие нямате съмнения, предполагам. Пламен Орешарски: Да. За съжаление, корупцията е реалност, но бих искал да обърна внимание, че това е един обществен проблем, а не толкова и не единствено на правителствата в годините на прехода, а и преди това. Корупцията не е български феномен...

Водещ: Спорно.

Пламен Орешарски: ...разбира се, че основната задача на едно правителство, да създава антикорупционна среда....

Водещ: Ние понеже сме бедна страна и много повече боли...

Пламен Орешарски: ... това се опитваме и да правим.

Водещ: ... когато в Германия се случи корупционен скандал, хората са много чувствителни там по много други причини, но това е една богата страна, в която на гражданина никога не му се отразява корупцията, жестоко и болезнено, както у нас. Тоест, ние от многото малко, което имаме, крадем много. Права ли съм в тази логика, че наистина у нас хората трябва да имат някакво чувство за мярка, тъй като ние сме просто бедна страна.

Пламен Орешарски: Сега, ако погледнем чисто /.../ права сте. Усещането за несправедливост е болезнено при всеки случай на корупция, независимо дали е голям или малък. Но ако погледнем неутрално и се сравним с останалите страни-членки, ще видим, че у нас това не е проблем номер едно.

Водещ: А кое е проблем номер едно?

Пламен Орешарски: Проблем номер едно са доходите. Вероятно вие ще ме питате...

Водещ: Вярно е, ще ви питам, господин министър.

Пламен Орешарски: ... ще ме питате за доходите...

Водещ: Направо ви питам. Като казахте, че са проблем номер едно. Питам ви. Защо са ни ниски доходите? И между другото, много зрители питат.

Пламен Орешарски: Доходите отговарят приблизително на нашата продуктивност и на цялостното ни обществено-икономическо развитие. Доходите, като цяло, не са социална политика. Имаме грешно мнение. Струва ми се, че по-голяма част от обществото мислят, че доходите зависят от волята на правителството. Не, не зависят от волята на правителството. Доходите зависят от бизнеса. Доходите се изкарват от бизнеса, а една малка част, около 20 на 100 са заплати на заетите в публичния сектор, т.е. те пък от своя страна идват от преразпределение на доходите от бизнеса. Бизнесът бива облаган с данъци, които служат за източник на доходи. Така че не е реалистично да очакваме рязка промяна в доходите, в който и да е момент. Всеки такъв експеримент заплашва да ни направи по-бедни. Затова темата за доходите наистина е основна и наистина приоритетите на правителството са насочени на първо място към създаване на благоприятни предпоставки за навлизане на чужди инвестиции, за правене на бизнес у нас, за по-добра стопанска среда, за да може и местни и чужди инвеститори да създават работни места и да се увеличават по този начин доходите, а не...

Водещ: Но има връзка с производителността.

Пламен Орешарски: ... разбира се, че има такава връзка...

Водещ: А защо пък ни е ниска производителността?

Пламен Орешарски: Това е исторически проблем.

Водещ: Исторически е?

Пламен Орешарски: Исторически е. Нашата производителност е някъде на около една трета от средните равнища в Европа на 27-те...

Водещ: Вашето обяснение на икономист, на финансов министър, какво е?

Пламен Орешарски: Технологично развитие на нашето производство от една страна, а от друга страна зависи от квалификацията на заетите и в реалния, и в извън-производствения сектор. Зависи и от стопанската предприемчивост на нашите бизнесмени, зависи, разбира се, и от административните умения...

Водещ: Това щях да попитам. А нищо ли не зависи от правителството? Нищо ли не зависи от управлението?

Пламен Орешарски: Аз ще подчертая...

Водещ: Ако и доходите не зависят и производителността не зависи, какво да направим тогава, както се казва, какво да направи правителството?

Пламен Орешарски: Правителството, това което може да направи, в много значителна степен го експлоатира през последните две години, намали до безпрецедентно ниски равнища данъците. Корпоративният данък от тази година и личният данък са по 10%, най-ниските в Европа. И по оценка на предприемачите, от тази гледна точка, фискалният режим е сравнително най-благоприятен за правене на бизнес у нас в сравнение с останалите страни-членки. Това, което правителството прави, е да намалява и затрудненията за бизнеса. Предстои буквално в следващите няколко месеца да се отменят една цяла поредица разрешителни лицензионни режими, което ще направи по-лесен входа в бизнеса. Ето, в тази насока трябва да се търси правителствената политика. Не очаквайте правителството да купи нови машини на "Кремиковци", например, и да ги оборудва. Това време свърши някъде края на 80-те години.

Водещ: Добре. Аз обаче като финал на темата и за корупцията, и за управлението, искам да пуснем една фраза на седмицата. Вие знаете, че това е за мене малко безпрецедентно дали мнение на опозицията е на тази тема. Днес лидерът на СДС, Пламен Юруков каза нещо интересно, чуйте го и вие.

Пламен Юруков: Не може корупцията да е обхванала абсолютно всички общественозначими дейности. Не може бизнесът да е поставен в неравностойно положение пред фирмите, които се ползват с политическа протекция. Не може от подкупи да се правят повече пари отколкото от нормален бизнес.

Водещ: Между другото, аз съвсем сериозно се замислих върху това, което казва господин Юруков и моите наблюдения сочат, че наистина май от подкупи могат да се направят повече пари, отколкото от бизнес, ако той не е наистина някакъв сериозен. Ако така е объркана системата, човек да работи комисионер.

Пламен Орешарски: Вижте, това са литературни твърдения. Аз познавам много добре господин Юруков. Водили сме и разговори и съм го призовавал, всеки случай, в който властите, за които аз отговарям са проявили, какъвто и да е намек, нали корупционен, да докладва. Аз ще прекъсна веднага.

Водещ: Надявам се да ви докладва. А вярно ли е, че алкохолните фирми са платили на държавата четири пъти по-малко бандероли?

Пламен Орешарски: Четири пъти не е вярно като цифра, но че са платили по-малко - платили са. Миналата 2006 - 2007 година има известен спад в сравнение с достигнати равнища от 2005 година. В края на 2007 година тенденцията се обръща. Въпреки това, най-сериозно внимание отделяме на този сектор. Имаше връзка и с промяна на контрол, прехвърлянето на компетенцията от данъчна администрация в митници в хода на хармонизиране на работата на институцията с Европейската институция през края на 2006 година. Сменихме бандеролите като мярка, която задължително се практикува в такива случаи и се надявам тази година вече да възстановим оборотите от 2005 година и началото на 2006 година. Впрочем, казвам това, въпреки че изпълняваме плана си, но там има известни проблеми.

Водещ: Още нещо, проблем ми се стори и е интересно да ви попитам, така ли е. Доколкото разбирам от невнесен ДДС при търговия с горива, бюджетът през миналата година е загубил 80-100 милиона лева, които са данни, май дадени от вашето министерство. Но според Българската петролно-газова асоциация сумите били двойно по-високи за дела на сивия сектор в горивата.

Пламен Орешарски: Това вече не е вярно. По нашите изчисления, ние губим една до две на сто от приходите от ДДС и това е едно от най-добрите постижения в Европа. А събираемостта на ДДС, средно за Европейския съюз, е около 80%. Сами направете сметка. Това не ме успокоява. Правим усилия да приберем и тези едно-две на сто, но на 100% събираемост се съмнявам, че ще постигнем, а и се съмнявам, че някъде по света има събираемост на 100%.

Водещ: Какво означава "да ти понижат перспективата", както направи на кредите дългосрочните /.../ ? На практика, за нас като българи, какво означава това? На мен ми звучи като някаква неприятна оценка, но аз не знам, какво следва за мен като данъкоплатец, като работещ човек...

Пламен Орешарски: И е вярно, и не е вярно. По принцип, понижение на перспективата означава сигнал от външните наблюдатели, че се повишава рискът. В нашата ситуация, сигналът от "Фитч" идва по отношение на повишаващия се риск в целия регион. Техният доклад не е само и единствено за България...

Водещ: Така е, така е. То е за доста голям регион. Аз го четох, но мен ме вълнува това, което пише за нас.

Пламен Орешарски: ... това, което е оценено от "Фитч" е стабилната макроикономическа позиция, в която се намира нашата страна. Още по-ясно това личи от доклада на "Мудис", една също така авторитетна рейтингова компания, даже по-стара от "Фитч", която, ако мога да си позволя в резюме да кажа мнението им - въпреки външните рискове, България се представя добре и не дават индикация, че ще променят рейтинга на този етап. Така че вижте, безспорно е...

Водещ: Но мисълта ми е следната, тази оценка е просто оценка и от нея нищо не следва. Така ли е?

Пламен Орешарски: От нея пряко нищо не следва. А и с нея, и без нея външните инвеститори са по-внимателни в условията на колебанията на външните финансови пазари след американската ипотечна криза. В случая много е важно внимателно да се проследят факторите. Ако тази оценка беше в резултат на вътрешни политики, това щеше лошо за нас, защото щеше да изпрати лош сигнал. В случая обаче...

Водещ: Тоест, ние сме невинни за тази оценка? Така ли?

Пламен Орешарски: ... оценката идва в резултат на по-високия риск от външните фактори и това означава за нас, че трябва да продължим да водим внимателна макроикономическа политика. В условия на външни кризи уязвимостта на всяка страна е застрашена, в това число и на нашата, и това е сигнал към нас м още по-внимателни.

Водещ: Как изглежда сюжетът "Кремиковци" в очите на финансовия министър? Много ли ще загубим, ако го няма "Кремиковци"? Бюджетът ще рухне ли?

Пламен Орешарски: Нито бюджетът ще рухне...

Водещ: Много ли внасят в бюджета от "Кремиковци"?

Пламен Орешарски: Внасят, разбира се. И в интерес на истината, трябва да кажем, че в последните няколко години почти редовно внасят, за разлика от предишни периоди. Дори миналата година имаха периоди, в които не дължаха нищо на бюджета, т.е. плаща си всичко навреме. Не е въпросът...

Водещ: Но на НЕК не плащаха, на железниците не плащат. Явно е избирателно. Сега ще платим на бюджета, после на НЕК, после...

Пламен Орешарски: Винаги са имали просрочия към НЕК, към БДЖ. Това е обичайно за някой бизнеси с големи обороти. Сега най-хубаво би било, ако на секундата плащат на всички. Това ми се иска на всички. "Кремиковци" е сложен казус...

Водещ: Сложен...

Пламен Орешарски: ... аз пак се надявам, без да влизам в ролята на икономическия министър, разбира се, но аз се надявам, че "Кремиковци" ще преодолее кризата, в която се намира в момента и ще продължи да функционира. Все пак той е структуроопределящ за нашата икономика.

Водещ: А с бюджета, какво ще се случи, ако "Кремиковци" го няма?

Пламен Орешарски: Нищо няма да се случи с бюджета. Стига да имат работа доста наши съграждани трябва да се преквалифицират, но вижте това са черни сценарии, нека да не ги коментираме. "Кремиковци" работи и има прилични перспективи да продължи да работи. Стомана се търси навсякъде по света. Няма губещи стоманолеярни. Надявам се, че и "Кремиковци" ще продължи да работи, при това по-успешно, отколкото в предишни години.

Водещ: Ще има ли увеличение на доходите, например на пенсионерите. Казват, че през лятото ще има увеличение. Ще има ли?

Пламен Орешарски: През лятото сме планирали обичайно, както всяка година...

Водещ: С колко?

Пламен Орешарски: ... по така нареченото "швейцарско правило", доби гражданство у нас вече, да не влизам във формулата. Цифрата е около 9%.

Водещ: Увеличение?

Пламен Орешарски: Да.

Водещ: А за бюджетните служители, за работещите в бюджетната система?

Пламен Орешарски: За бюджетните служители ще има увеличение от 10%. Възможно е повече...

Водещ: Кога?

Пламен Орешарски: ... ако се преструктурират и намалят персонала ...

Водещ: Това исках да ви попитам?

Пламен Орешарски: ... тези звена, които намалят персонала, ще могат остатъчният фонд да разпределят като увеличение на работната заплата. Това всъщност е по-висока ефективност. Една и съща работа вършат по-малко хора, значи останалите трябва да бъдат възнаградени.

Водещ: Мисълта ми е, че аз тука даже някъде съм си отбелязала например, какви бройки хора работят в министерствата. Сега вярно е, че те примерно, само във вашето министерство има 15 842 щатни бройки. Разбира се, тук говорим с агенциите нали.

Пламен Орешарски: Точно така.

Водещ: Нека уточним, че не е въпросът, в който, а ето например само в този фонд, който също е на ваши подчинени, прословут и станал популярен, "Републиканска пътна инфраструктура", работят над 2 500 човека. Министерството на земеделието и продоволствието го бие с персонал от близо 17 000 човека и то след като управлението на горите се еманципира и прерасна в отделна агенция. Горската агенция също е служба мастодонт. Дава заплата на 7 538 човека. Сега, ако човек си направи труда може да извади още един куп такива. Как ви се струват тези бройки?

Пламен Орешарски: Като бройки е много трудно да се коментират в абсолютни числа. Както всеки публичен сектор, и в други страни не само у нас, сигурно е преекспониран или раздут. Много трудно се прави идентификация, обаче, в кои звена бройките не достигат, защото има и такива звена, особено тези, които са натоварени с нови функции, след интеграцията ни в Европейския съюз, и в кои места са повече. Обичайно всеки функционален анализ, какъвто между другото извършват специалисти и в моето министерство в този момент, всеки функционален анализ се сблъсква с опити отдолу да се докаже как не достигат бройки, а не обратно.

Водещ: Че всеки е нужен.

Пламен Орешарски: Че всеки е нужен.

Водещ: Добре кажете. Ще има увеличение от 10 на 100, ако има съкращение на щатовете. Правилно ли обобщавам?

Пламен Орешарски: Не. 10 на 100 увеличението е без съкращение. Ще има и по-голямо увеличение, ако се съкратят бройките.

Водещ: Добре. Това е много интересно. Сега, обаче бих искала да ми кажете за този прословут излишък. Аз не мога да не ви попитам, защото аз самата наистина бях много заинтригувана от това, какво се случва с излишъка. Той неизбежност ли е, презастраховка ли е? Този огромен бюджетен излишък, който се получи тази година, и който предполагат ваши колеги, че ще го има и догодина.

Пламен Орешарски: Ще го има по закон - три процента от БВП. Това е цифрата, която е гласувана в Закона за бюджета ...

Водещ: А, ако го надхвърлите? Май ще го надхвърлите.

Пламен Орешарски: Хубаво е да го надхвърлим. Не съм сигурен на този етап, защото макроикономическото ни развитие от последните две-три години и големият дефицит по текуща сметка предполагат по-голям излишък. Защо е така? Това ми е трудно да обясня на прекалено достъпен език. Бих използвал един от възможните подходи. Все пак нека не забравяме, че ние сме в условие на паричен съвет. Работим с...

Водещ: И няма да го пипаме, нали? Бордът е... твърдо стоим зад...

Пламен Орешарски: ... никога не сме коментирали...

Водещ: Добре. Пак плъзнаха едни слухове. Вие ги знаете.

Пламен Орешарски: ... дори обяснявам излишъка с необходимостта да стабилизираме още повече монетарния режим. Нашият лев има покритие с резервна валута, тоест с евро, и ако искаме в бъдеще зад всеки лев да стои съответно количество резервна валута, ние трябва да съобразяваме макроикономическата си политика спрямо цикъла. На този етап, при големия дефицит на текущата сметка, излишъкът е неминуемо да присъства и в следващите няколко години. В момента, в който дефицитът по текущата сметка започне да намалява, вероятно и следващите правителства ще започната да намаляват и бюджетните цели и на първо време да ограничават излишъка, а защо не и в дългосрочен план да имаме балансиран бюджет.

Водещ: Знаете ли кое мен ме смущава? Аз не че разбирам много, нито от икономика, нито от финанси, но все пак като гражданин, например, ме смути това, че много неясно, някак си, се харчат тези огромни средства. Казват, че за някакви анекси, за някакви допълнителни плащания. Едно нещо, например, което се сещам е, че получи Федерацията по мотоциклетизъм пари от бюджетния излишък. Аз пък се питам, защо някоя болница или за заплати на лекари, защо една федерация получи толкова, колкото всичките ни олимпийски спортове накуп?

Пламен Орешарски: Две неща...

Водещ: В олимпийска година говорим, все пак.

Пламен Орешарски: ... две неща бих искал да ви кажа по отношение на този въпрос. Излишъкът, за който вие говорите, е еднократен приход в края на годината и би следвало да се изразходва за еднократни цели. За това не е целесъобразно да се изразходва за заплати и за текуща издръжка, които ще трябва да се плащат и другата година при отсъствие, представете си, на излишък. Затова и решението беше да се изразходват за инвестиционни цели, които също са еднократни разходи. А въпросът ви за тази федерация, спомняте си през лятото на миналата година имаше едно първенство, аз не съм фен на този спорт, междувпрочем голям, имаше такова първенство ...

Водещ: ма има ваши колеги. Фенклуб има цял на мотоциклетизма...

Пламен Орешарски: ... което беше много добре оценено в резултат на инвестиции. Доста инвестиции направихме в пистите. Писта номер едно в света не се става без инвестиция. Всъщност, в края на годината въведохме тази пари, за да може федерацията да се разплати за извършените строително-монтажни работи по пистата и по организацията на цялото първенство.

Водещ: Все си мисля, че олимпийските спортове повече заслужаваха. Поне чакаме медали. Добре.

Пламен Орешарски: Можем да спорим, обаче аз нямам мнение по този въпрос. В случая спортните ръководители така са преценили.

Водещ: Добре. Аз питам. Аз трябва да попитам. И сега последно. Казахте, че Бюджет 2008 има акцент, образованието и здравеопазването. Това е най-добрият акцент, според мен, който можете да изберете. Какво на практика обаче значи това?

Пламен Орешарски: От фискална гледна точка това означава, че здравеопазването ще получи близо 400 милиона в повече спрямо тази година, а образованието близо 500. Точната цифра е 470 милиона, а другото е въпрос на секторни политики. Не бих искал да коментирам...

Водещ: Ще усетим ли този акцент ние като граждани?

Пламен Орешарски: Много ми се иска. В образованието стартира доста кардинална реформа с децентрализация и по-голяма самостоятелност на отделните училища...

Водещ: А дано и здравеопазването...

Пламен Орешарски: ... и училищни ръководства сами да определят заплащане, натовареност и т.н. В здравеопазването е на път да стартират също сериозни реформи, но може би не ми отива на мен да говоря в детайли за секторни политики.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор.