27.01.2022 г.

Водещ: Господин Василев, Вие предупредихте, че в България валутният борд служи като усмирителна риза за популистките разходи и, ако България влезе в еврозоната, тази усмирителна риза ще бъде свалена. В такъв случай не е ли по-добре за България просто да запази валутният борд?

Асен Василев: Донякъде да, но, ако разгледаме ползите от присъединяването към еврозоната, то налице са основно две ползи, като едната е значителното намаляване на разходите за транзакции за българския бизнес. Както знаете, преобладаващата част от търговията ни е с Европа и ще видим и спад в лихвените проценти по заемите. В същото време и доверието на инвеститорите значително ще се подобри. Така че, бих казал, че това е баланс между тези два проблема.

Водещ: В такъв случай Вие сте сто процента уверен, че България трябва да влезе в еврозоната?

Асен Василев: Като коалиционно правителство ние поехме ангажимента България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 година.

Водещ: Водят ли се вече разговори с партньорите от Европейския съюз относно датата на присъединяване на България?

Асен Василев: Да, всъщност те започнаха през лятото още докато бях министър в служебното правителство.

Водещ: Тоест Вие се стремите да получите политическа подкрепа за тази дата? Питам, защото по някаква причина Хърватия, която е една година преди нас има за крайна дата 2023 година и изглежда по-убедителна в решението си да се присъедини?

Асен Василев: Хърватия изяви желание малко преди нас, една година по-рано от първоначалните им планове. За това има няколко причини и не на последно място сред тях е, че през 2023 година със сигурност ще ни бъде разрешено да сме извън критериите от Маастрихт. Но през 2024 година трябва да отговаряме на критериите от Маастрихт.

Водещ: Тоест те се възползват от тази възможност?

Асен Василев: От леко разхлабената фискална дисциплина в Европейския съюз.

Водещ: Относно фискалната дисциплина - години наред тя беше основното предимство на България в преговорите за еврозоната. Сега, през 2022 година, ще има най-големия дефицит от 2009 година насам – 4.1%, нали така?

Асен Василев: Ако се включат Ковид мерките. Без Ковид мерките е 2.5%.

Водещ: Да, но Ковид е факт и Българя има проблем с него по отношение на високите нива на смъртност и ниски нива на ваксинация?

Асен Василев: Да, има Ковид и ние осъществяваме пакет от мерки за подкрепа на икономиката и на хората през този труден период. От друга страна, ако разгледате представения нов бюджет, ще видите удвояване на капиталовите инвестиции. Това е силно подкрепящ растежа бюджет. Има значителни инвестиции в човешкия капитал, в здравеопазването и образованието. Основната идея на този бюджет е да се промени следваната от България траектория. В исторически план растежът на България обикновено се равнява на средния за Европа плюс процент - процент и половина. Ние искаме чувствително да увеличим този растеж.

Водещ: Тревожите ли се, че това би могло да увеличи инфлацията? Инфлацията и фискалната дисциплина са критерии за еврозоната.

Асен Василев: Не съм толкова разтревожен за инфлацията. В България инфлацията е основно внесена. Знаете, че левът е фиксиран към еврото и каквото се случи в еврозоната се случва и тук. Променливата в случая са цените на енергията. Българската икономика е значително по-енергоемка и в зависимост от случващото се с цените на енергията, дали те ще изпреварят средната инфлация или ще са под нея, то и инфлацията в България ще е малко по-висока или малко по-ниска от средната за Европа.

Водещ: Какво можете да направите, за да парирате последиците от инфлацията?

Асен Василев: Две са нещата. Първо, ние очевидно трябва да успеем да овладеем цените на енергията чрез дългосрочни договори, промени в някои от производствените структури, промени в регулациите на енергийния сектор. Това ще намали осезаемо инфлацията в България. Другото, което можем да направим за инфлацията, е чрез фискалната политика да гарантираме, че държавните разходи са по-скоро за инвестиции, отколкото за потребление, което и правим.

Водещ: Да се върнем към еврозоната. С какви други проблеми би могла България да се сблъска по пътя към еврото, както вътрешни, така и международни?

Асен Василев: Единствената друга дискусия, която сме водили, е относно стабилността на институциите, прането на пари, корупцията, върховенството на закона. Както знаете, това правителство има много активна и категорична позиция срещу корупцията като направи редица промени в правната рамка, както и в самите институции, борещи се с корупцията. Създадохме много силна Антикорупционна комисия, променихме закони свързани със съдебната система, така че да се гарантира наличието на достатъчен контрол и нулева толерантност към корупцията.

Водещ: Толкова пъти сме били свидетели на подобно нещо, ново правителство, което казва, че ще се бори с корупцията, ще промени институциите, ще създаде антикорупционни комисии, други агенции. Партньорите ви в Европейския съюз също виждат от години тези неща. Как смятате, че ще успеете да промените това възприятие за България като най-корумпираната държава в Европейския съюз, което е и проблем по пътя ни към еврозоната?

Асен Василев: Чрез действия и резултати.

Водещ: Добре, щом смятате, че това ще стане толкова лесно.

Асен Василев: Разбира се, и това не е свързано с Европа или еврозоната, това е нужно на българите и на България. Ако искаме да живеем в богата и просперираща държава,  трябва да се избавим от корупцията, а това не може да стане като говорим по темата. Може да стане само с промени в някои институции, то трябва да стане реално.

Водещ: Има гласове, които критикуват еврозоната като казват, че в самия ѝ замисъл има проблеми поради липсата на фискална и политическа интеграция, предхождащи паричната интеграция. Какво е Вашето мнение?

Асен Василев: Определено има някои, да речем, предизвикателства в замисъла на еврозоната, които не бих нарекъл грешки, но по време на гръцката криза видяхме, че те са преодолими. 

Водещ: Значи ползите са повече от рисковете?

Асен Василев: На този етап така изглежда.

Водещ: Относно нивото на дълга, Вие заявихте, че тази година България ще трябва да продаде облигации на международните пазари, за да покрие дефицита и да погаси предишни дългове. Можете ли по-подробно да кажете какви са приблизителните суми, които са необходими? Имам предвид само международните продажби на облигации.

Асен Василев: Както знаете, България не коментира предварително емисионния си календар, така че да можем…

Водещ: България имаше емисионен календар, който изчезна преди две години?

Асен Василев: Да, и той изчезна поради основателни причини.

Водещ: Тоест Вие сте убеден, че това е по-добрият вариант?

Асен Василев: Убеден съм, че трябва да има известна предвидимост, когато разговаряме с пазарите и партньорите си, но широкото оповестяване обикновено ограничава възможностите ни и времето за емитиране на дълг.

Водещ: А има ли поне приблизителен график, дали това ще е през първата или през втората половина на годината?

Асен Василев: Мисля, че през първата половина на годината ще трябва да говорим с пазарите, защото, както споменахте, предстои голямо плащане през първото тримесечие.

Водещ: Но Вие бяхте казали, че специално през първото тримесечие не планирате продажба на облигации?

Асен Василев: Да.

Водещ: Обмисляте ли използването на други инструменти освен обичайните еврооблигации, които е емитирала България до сега?

Асен Василев: Използваме и някои други инструменти, като SURE на Европа, за някои специфични мерки. Обърнахме се и към местните пазари с редица инструменти.

Водещ: А зелени облигации и подобни инструменти?

Асен Василев: Не.

Водещ: Не сте ги ползвали?

Асен Василев: Не.

Водещ: Споменахте инструменти от Европейския съюз, какво ще кажете за Плана за възстановяване? Той би могъл да има значителен принос към местните проекти. На какъв етап е той и тъй като беше забавен - как се отразява това на икономиката до момента?

Асен Василев: Конкретно по Плана за възстановяване ние сме в разговори с Европа. Знаете, че получихме някои коментари и сме в процес на промяна на някои проекти, особено тези свързани с енергийния сектор, по които имаше повече коментари. Очакваме да подадем плана отново в комисията и да започнем активни преговори в края на януари и началото на февруари.

Водещ: А кога смятате, че България би могла да получи финансиране по Плана?

Асен Василев: Смятам, че Планът може евентуално да бъде одобрен в края на март и началото на април. Междувременно ние ще започнем с национално финансиране на някои проекти, а финансирането по Плана ще дойде някъде през първата половина на годината.

Водещ: Мислили ли сте за вариант, при който България няма да получи парите толкова бързо и трябва известно време да осъществява тези проекти само с местно финансиране?

Асен Василев: Разбира се, и това е много обмислен подход на правителството. Ние трябва да осъществим проектите, защото те са важни за България, а не защото има налично финансиране. Те са важни за България, а, както знаете, съотношението ни на дълг към БВП е доста ниско и винаги можем да финансираме проектите чрез други средства.

Водещ: Да се върнем към енергийния сектор. Какви са възможностите на България да изпълни изискванията на Европейския съюз по зеления пакт? Как ще решите проблема предвид значителната зависимост на България от въглищата?

Асен Василев: Знаем, че около 40 процента от енергетиката се базира на въглища. Имаме план за постоянно намаляване на този процент през годините и той включва въвеждане на геотермални източници, въвеждане на системи за съхранение на енергия, допълнителни помпени централи и редица други допълнителни възобновяеми източници на енергия. Така ще можем постепенно да намалим зависимостта от въглища и да преминем към зелените алтернативи.

Водещ: Бяхте споменали възможността една от въглищните централи да се превърне в централа на гориво от отпадъци.

Асен Василев: Да, това е друг проект. Днес България няма мощности за преработка на отпадъци и като част от целия проблем с рециклирането и преработката на отпадъци от сметища, пред който сме изправени. В тази връзка трябва да има мощности за изгаряне на отпадъците и използването им за топлинна енергия, за да се справим със сметищата Такъв завод със сравнително не висок клас технология беше планиран в София, но явно е напълно спрян. Трябва да направим такъв завод, искаме да сме сигурни, че той ще бъде част от енергийната система, освен че ще реши екологичните проблеми, свързани с битовите отпадъци.

Водещ: Как гледате на криптовалутите през призмата на държавното управление? Някои държави обмислят забрана за копаене и търговия, докато други ги приемат. Каква е Вашата гледна точка и имате ли план?

Асен Василев: Нямаме конкретен план за криптовалутите. Единственото, което мога да Ви кажа със сигурност, е, че България няма да копае криптовалути, но гледаме на тях като потенциален механизъм за разплащания и диверсификация, който може да бъде въведен.

Водещ: В краткосрочен план или…?

Асен Василев: В  краткосрочен до средносрочен план.

Водещ: Тоест, план има?

Асен Василев: Наречете го по-скоро намерение, а не план, един план изисква конкретни стъпки.

Водещ: Но имате такова намерение?

Асен Василев: Водим разговори с БНБ и някои от играчите в криптоиндустрията, за да проверим възможностите и дали има смисъл да се предприемат последващи стъпки. Това не е въпрос само пред България. Има дискусия за дигиталното евро в ЕС и Европейската централна банка, така че не бих казал, че това е голяма новина под каквато и да е форма. Днес всяко правителство води дискусии и обмисля какво да прави с дигиталните валути.

Водещ: А вие вече имате намерение, което е стъпка напред?

Асен Василев: Да.

Водещ: Благодаря Ви за представената възможност.

Асен Василев: Благодаря.

Видео