09.01.2022 г.

 

Водещ: Специален гост на „Неделя 150” днес – вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Здравейте и добре дошли.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Да започнем от там, където свършихме разговора с д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС и зам.-председател на парламентарната социална комисия. Политическа грешка ли беше да се обещае на пенсионерите с преизчислените пенсии и с намалените Ковид добавки да получат през януари толкова, колкото през декември – нещо, което не се получи съвсем?

Асен Василев: Не е политическа грешка. Напротив, това е намерението на правителството. Това, което видяхме, e, че НОИ… при изчисляването на пенсиите и на добавките част от пенсионерите са останали с по-ниски доходи. Някои – в рамките на лев, някои всъщност доста повече – 30-40 лева. И за това има осигурен финансов ресурс и в момента колегите от НОИ изработиха механизъм как всички пенсионери да бъдат компенсирани, така че наистина да няма понижение на общия доход между пенсия и добавка. Към момента всички пенсии са или същите, или по-високи, но тъй като добавката е по-ниска, някои от пенсионерите са стигнали до по-ниски нива. Това ще позволи всички пенсионери... Както казах, финансовият ресурс е наличен. Вие видяхте и миналата година  имаме 3 млрд., тази година има заложени достатъчно средства...

Водещ: Трябва ли да бъде гласуван някакъв текст за това в парламента, или правителството ще направи необходимото?

Асен Василев: В закона, който е за удължаване на действието на бюджета от миналата година, ще бъде добавен допълнителен текст, който да позволи на НОИ да направи това.

Водещ: Добре. Като стана дума за бюджет - новият бюджет, вашият бюджет, на правителството на Кирил Петков, ще се забави малко. На какъв етап е работата по него и  консервативни ли все пак някакви реформи ще бъдат заложени в бюджета?

Асен Василев: В момента имаме проекторамка на бюджета. Идващата седмица той ще бъде съгласуван с всички министерства и други първостепенни разпоредители. След което се надявам по-следващата седмица да можем да започнем консултацията със социалните партньори, пътят през Министерски съвет, за да може към края на месеца да бъде внесен в парламента. По принцип за един месец, даже малко по-малко, четири седмици до момента, няма как да се напише бюджет от нулата, който да е реформаторски. Тоест стъпваме до голяма степен на това, което е било миналата година. Но в частта политики има заложени доста от политиките, които са в коалиционното споразумение.

Водещ: Ползвате ли онзи бюджет от второто служебно правителство?

Асен Василев: Части от него. Макрорамката е променена. Стъпваме на реални отчетни данни за годината. Както знаете, те са доста по-добри даже от прогнозните с актуализацията. Реално ние събрахме 1,370 млрд. лева повече в хазната, благодарение на работата на българския бизнес и на НАП, и на „Митници” основно. Така че стъпваме върху реалните данни от 2021 г., което съответно променя основите параметри на бюджета. Заложени са част от реформите, за които има яснота, че могат да се случат, и остойностяване. И всъщност работата с министерства през идващата седмица е да се види каква друга част от заложените в коалиционното споразумение политики ще могат да се случат между сега и юни. Както знаете, още на коалиционните разговори предвидихме една актуализация в средата на годината, когато вече всички политики ще могат да бъдат остойностени, разположени във времето, така че те да залегнат истински в бюджетната рамка.

Водещ: Според някои това условно разделение на годината за бюджета с отсега анонсираната актуализация е и време, което си давате като живот на правителството. Разбира се, всичко може да се случи, но има белези, по които ще разпознаем колко дългосрочни са плановете ви в този първи за 2022 г. бюджет. Например, ще изпълните ли обещанието си да вдигнете размера на осигурителния доход? Защото в България се оказа, че има една сериозно привилегирована група от хора, които плащат малко данъци, а получават високи заплати.

Асен Василев: Отговорът е да, ще бъде вдигнат размерът на максималния осигурителен доход. Ясно е записано и в коалиционното споразумение, че това ще стане след консултации. Също така има ясно заложена социална политика, ясно заложена политика в образованието, които не изискват законодателни промени извън бюджета, така че те спокойно могат да бъдат заложени. Освен това, това, което още миналата година дадохме в средносрочната рамка – АПИ да започне да работи с нормален, реален, бюджет, а не да се правят тези – извращения бих ги нарекъл, с постановление на МС постоянно да се отпускат допълнителни средства за който участък правителството реши. Трябва да има истинска програма на АПИ. Трябва да се раздели текущият ремонт от основния ремонт на пътища и основният ремонт да си дойде със строителните книжа, с гаранциите, с всичко останало и той да бъде нормално финансиран. Така че, както казах, има редица политики, които могат да залегнат още в този бюджет. Също така и редица политики в сферата на здравеопазването могат да залегнат в бюджета на НЗОК. В сферата на пенсионното осигуряване. Вие видяхте, че от допълнителните средства, които получихме миналата година, 750 млн. вече са преведени по сметките на НОИ, така че да подсигурят до юни месец плащания и да облекчат нелеката задача на НОИ, тъй като те са в постоянен дефицит и трябва да бъдат финансирани.

Водещ: Да, между другото, какво е съотношението на осигурителните вноски и държавната субсидия в бюджета на НОИ? Защото си спомням, че експерти са казвали, че ако надвишава държавната субсидия 50%, има много голяма опасност да бъде взривен социалният модел. При тези ужасяващи демографски данни, които излязоха след преброяването, където пенсионерите са около 1,5 млн. души...

Асен Василев: Хората, получаващи пенсия в България, са 2 045 000 човека, някакъв вид пенсия. Горе-долу около 50% са вноските от бюджета към НОИ, другите 50% идват директно от осигурителната система.

Водещ: Това е критичното съотношение.

Асен Василев: Това е критичното съотношение, да. Но истината е, че това е картина, която от гледна точка на преброяването на НСИ не се вижда, но от гледна точка на бюджетирането се вижда много ясно. Ние знаем колко доходи от трудова дейност има в страната, колко хора има на трудови договори или някакъв друг вид договори, които внасят осигурителни вноски. Така че не е особено изненадващо от гледна точка на планиране и финансиране – нека така да кажем – това се е виждало. Огромен шок и огромен проблем е, защото всъщност показва каква голяма част от нашите съграждани са зад граница и избират да живеят в чужбина. Което е най-ясният измерител за качеството и на средата за живот, и на средата за работа. Което всъщност отваря една много, много, много сериозна работа, както и ние видяхме по време на кампанията, която има да се свърши, особено извън големите градове.

Водещ: Много е важно да попитам – ще има ли някакви промени в данъчните закони, освен това повдигане леко на тавана на максималния осигурителен доход?

Асен Василев: Премахват се два излишни данъка.

Водещ: Защото толкова много разходи, ако няма покачване на данъците, как ще можем да вържем двата края?

Асен Василев: Всъщност премахваме два безсмислени данъка, които само създават бумащина за фирмите. Това е данъкът върху лихвите и данък „Уикенд”, доколкото той може да бъде премахнат, тъй като е базиран все пак на европейска директива.

Водещ: Някакви постъпления, имате ли информация, какви формират тези данъци?

Асен Василев: Има, но те са абсолютно пренебрежителни на фона на всичко останало. Това, което видяхме през 2021 г., е, че без промяна в данъчните ставки всъщност имаме общи приходи в хазната от почти 8 млрд. лева повече. Това е 18% повече. Това е доста по-бързо и от инфлация, и от темп на растеж на БВП. Имаме и значителен ефект на изсветляване на икономиката и съответно плащане на повече данъци. Очаквам това да продължи и догодина.

Водещ: Защо? Казвате, добра работа на приходните агенции.

Асен Василев: Да, точно така.

Водещ: Но не е ли голяма част от логиката на тази добра събираемост фактът, че инфлацията покачи цените, а с тях и ДДС?

Асен Василев: Да, ноо, ако погледнете разбивките, ДДС в страната, преизпълнението примерно от 1,2 млрд., е около 300 млн. Останалото е събираемост по другите данъчни пера.

Водещ: С други думи, Вие сте притеснили онези данъкоплатци, които бавеха или не плащаха дължимото към хазната, или пък имаха гореща връзка с властта.

Асен Василев: Със сигурност са започнали да си плащат данъците, част от тях. Ние вървим индустрия по индустрия, тъй като има специфични аналитични компоненти, които трябва да свършат работа, която трябва да се свърши в дадена индустрия, различни бази данни, които да се навържат, за да се идентифицират рисковите фирми и рисковите дейности в тези фирми. И за момента сме минали през няколко от големите индустрии, както и големите получатели на обществени поръчки и на ползватели     на обществен ресурс. Предстоят още поне 5-6 големи индустрии, които тази година да погледнем в детайл, да навържем различните бази данни...

Водещ: Няма да кажете кои са тези, за да не се подготвят, или…?

Асен Василев: А не, напротив, ще кажа. Нормално е индустриите да се изсветлят максимално. Сега започваме да преглеждаме строителството, където, както знаете, има голяма маса пари в брой, които се движат и които не са изсветлени, както и голяма част от работниците не се осигуряват на нормални осигурителни доходи. Имаме подготвена програма, която очакваме някъде в средата на февруари-март да започнем, след като сме навързали всички бази данни. Както знаете, подходът на НАП винаги е бил за най-големите нарушители да се влезе на проверка, всички останали да бъдат уведомени, че има констатирани някакви притеснителни неща и имат срок доброволно да си ги поправят, така че да не се влиза принудително. Също така започваме много стройна организация в областта на селското стопанство, особено що се отнася до акцизите на горивата, които се ползват за селскостопанска продукция.

Водещ: Които имат облекчения.

Асен Василев: Да. И не само. Да не се злоупотребява с тях. Така че има още няколко индустрии, които влизаме, разглеждаме детайлно, навързваме всичко, което е като база данни и седи при правителството, от трудови договори до регистри на фирмите, до информация от НАП, „Митници” и всички други данъкоплатци в системата. Виждаме кои фактори показват къде са рисковите фирми, както излязоха големите касови наличности, примерно, като рисков фактор навремето и след това започваме постепенно изсветляване на тази индустрия. Също така, в коалиционното споразумение записахме една доста остра мярка – криминализиране на плащането и получаването на пари в плик. Надявам се тази мярка да бъде...

Водещ: Това не е само нашата представа за подкупа, а и добавката, която работникът, осигуряван по минимални ставки, получава до...

Асен Василев: Точно така. Ние сме наясно, че за част от бизнесите това да се плащат пълни осигуровки и т.н. върху тази допълнителна сума може би представлява трудност. Вдигнали сме значително възможността да се ползват ваучери за храна, които също така да могат да се ползват за комунални услуги – за електричество, за газ, за вода и т.н., като до момента ограничението беше 80 лева на работник на месец, в момента сме вдигнали ваучерите до 200 лева на работник на месец. Така че бизнесите така или иначе да имат възможност тези 200 лева, те са си без наложени данъци върху тях, а реално подпомагат хората, използват се целево, така че да може да се... как да кажа, когато има проблем за решаване, този проблем трябва да се даде и възможност на бизнеса все пак да подходи рационално и нормално. И вече бизнесите, които решат да не го правят, въпреки това, влизаме към санкционен режим.

Водещ: Една тема, която беше повдигната и в това предаване, а и публично – от председателя на КЕВР г-н Иванов. Според него проблемът с увеличаващите се цени на енергоносителите и на дребно за тока, парното и водата, може да бъде решен със сваляне на размера на ДДС, което да обере разликата между скока на цените и това, което ще плащат гражданите. Той говореше за 10-процентна ставка на енергоносителите. Разглеждате ли такава възможност?

Асен Василев: Не, по две причини. Първата, по-важната причина е, че намаляването на цените на електроенергия или на топлоенергия, или на вода, трябва да стане на база намаляване на разходите в системата. И всъщност тук е нашият упрек към КЕВР – че се вземат решения без да се разгледат реалните разходи на дружествата в системата. И това не го говоря просто от въздуха. 2013 г. знаете, че тогава влязох за около два месеца като министър на икономиката, енергетиката и туризма. За два месеца успяхме да намалим и с дружествата всъщност да договорим 800 млн. лева по-малко разходи в системата на годишна база. При 4 млрд. лева – тогава беше общо електроенергийната система, това беше 20% намаление на разходите в системата. В момента съм сигурен, че ако се направи един истински преглед, какъвто КЕВР трябва да прави, защото КЕВР приема бизнес плановете, КЕВР приема отчетите, аз искам да видя колко реални проверки са направени на данните, които се подават, от КЕВР. И, ако се погледнат тези разходи в системата, да се види реално това какво би означавало за цената, ако се заложат истинските разходи. Също така, то стана въпрос и за ВиК дружествата. Ако има ВиК дружества, които имат 85% физическа загуба на вода по трасето, това означава, че те плащат електричество за 100 единици за помпите, пречиствателна станция за 100 единици, а след това само 15 единици, една шеста от тази вода стига до крайния потребител, тоест той плаща шест пъти повече електричество, за да се извади водата, отколкото потребява, и за шест пъти по-голяма пречиствателна станция...

Водещ: Но кой ще му даде заем, за да си смени тръбите?

Асен Василев: Заемите ги има. във ВиК холдинга има 850 млн. лева, отделно има 800 млн. евро – европейска програма точно за тази цел, тоест има 2,4 млрд., които вече пета година не се използват. И тук е работата на КЕВР - да има много сериозни разговори с тези дружества и да започне през регулаторната рамка да изисква от тях те да си свалят разходите. И когато се представи един план как загубите от 85% стават 70, стават 60, стават 50, тогава вече, на базата на този план, да се разгледа какво всъщност дружеството има нужда като допълнителни инвестиции, какво се случва със себестойността на водата в този конкретен случай. И тогава да се смятат цените. Най-лесното нещо е да дадем от субсидия отнякъде или да намалим някой данък, което реално е субсидия – ние вземаме тези 10% ДДС, които иначе биха влезли в хазната и биха били ползвани за нещо, и ги даваме като субсидия на сектора.

Водещ: Веднага да отворим една скоба. Има ли такъв човек, който е способен да провежда тази политика в независимия регулатор? Питам по повод обещанието да направите този избор, той се бави вече втора година, за председател на КЕВР.

Асен Василев: В момента търсим точно такива хора...

Водещ: Май няма много кандидати.

Асен Василев: Задачата е трудна. Първо се накърняват интереси, което не е лесно. Второ се изисква изключително голямо ниво на професионализъм. И трето – трябва да е човек, който, от една страна, познава енергийната система, от друга страна - или е бил одитор, или има много добри финансово анализаторски способности, за да може да накара целия екип на КЕВР...

Водещ: Търсите. Не е намерен човекът, защото се върти една фамилия като възможен председател.

Асен Василев: Не, търсим го в момента.

Водещ: Добре. Понеже и бизнесът е недоволен от това, което предлагате като формула за компенсации за високите цени на електроенергията и природния газ, предвиждате ли среща с тях? И как коментирате предложението им да бъде компенсирано 75% от всичко, което потребяват без лимит, за сметка на печалбите на държавните енергийни дружества?

Асен Василев: С бизнеса вече проведохме среща в петък следобед, работна среща, както беше уговорено по време на изслушването в парламента.

Водещ: Свалихте ли напрежението? Понеже те говориха за ескалация, за затваряне на фабрики, за уволнение на работници.

Асен Василев: Не мисля, че ще се стигне до там. Както се установи и по време на изслушването в парламента, основните разлики идват от това, което те виждат като възможни цени на електроенергията през февруари и март, това, което Министерството на енергетиката е сложило в разчетите, които ние виждаме, тоест чисто различия за това как изглежда бъдещето. На база на това мисля, че стигнахме до сравнително работеща формула и решение, която те ще консултират, а ние ще консултираме вътре в правителството. И очаквам тази седмица, която идва, да имаме финално решение, което да може да бъде нотифицирано към Брюксел. И на база на това решение да започнем да изплащаме компенсациите.

Водещ: Въпрос на наши слушатели, който наистина трябва да задам, понеже битовите потребители на природен газ за момента нито са компенсирани, нито са защитени. Ще получат ли някаква помощ от държавата, тъй като техните сметки също са нараснали многократно?

Асен Василев: Да. От гледна точка на Министерството на финансите ние сме предвидили 200 млн. лева ресурс за битовите потребители на газ. В момента Министерството на енергетиката разработва конкретната схема, по която това да стане.

Водещ: Колко време ще отнеме обаче? Защото сметките вече са започнали да идват.

Асен Василев: Надявам се да е бързо. Знам, че колегите от енергетиката работят изключително бързо. Този ресурс ние го подсигурихме с едно решение на МС в края на декември.

Водещ: Цената на природния газ зависи от това колко от евтиния азерски газ ще може да бъде вкаран в микса. Вие видяхте как стои въпросът, като поехте властта, с този прословут интерконектор между България и Гърция. Възможно ли е и до средата на следващата година той да не бъде готов и това да продължи да е проблем за поевтиняването на газа, което вашият колега - министър Николов ни обеща, с 10% по-ниска, ако се вкара азерският газ?

Асен Василев: Може би е добре да уточним нещо. Това, което видяхме, е, че азерският газ не зависи от интерконектора.

Водещ: Тоест има и други начини да влезе в България, които не са използвани?

Асен Василев: И вече влиза част от азерския газ в България, през старите тръби, връзката „Неа Месемврия“, по стария тръбопровод, където имаме реверсен капацитет. Освен това,  има възможности да се получи икономически ефект от този газ през суапови сделки, които не са забранени от договора. Така че разговорът за интерконектора и разговорът за азерския газ са два различни разговора. Това не означава, че не трябва да си довършим интерконектора по най-бързия начин. Както знаете, той трябваше да бъде завършен на 1 януари. Като служебен министър аз лично съм имал три срещи с консорциума, където ясно беше заявено, че ако не бъде завършен на 31 декември, на 1 януари започваме налагане на глоби. И вече сме изпратили писмото към ICGB и към изпълнителя на връзката, че от 1 януари започват да текат глоби в размер на 90 000 евро на ден. Но, що се отнася до азерския газ, в момента това е обект на ДАНС и Икономическа полиция да се прегледа защо и по какъв начин не са използвани всички налични възможности за внос на азерския газ, от една страна, а от друга страна - ние имаме газ, който е купен на по-ниска цена и е нагнетен в Чирен. В момента вместо този газ да се използва за намаление на цената на газа – ето още едно нещо, което КЕВР можеше да поиска от „Булгаргаз” – този газ се продава и стига до Румъния.

Водещ: Това беше отречено от шефа на „Булгаргаз”. Разбира се, публичният разговор вероятно не е най-откровеният...

Асен Василев: Това е на база информация, която ние сме добили през ДАНС и Икономическа полиция. В момента вървят документалните проверки. Предполагам, че ще се чуе в скоро време дали е истина, или не е истина. Това е информацията, която аз имам.

Водещ: Когато установите чия е отговорността, предполагам, че ще предприемете и кадрови решения. Добре, важен въпрос за нашите слушатели. Сигурно още е рано да го задавам, но с Бюджет 2022 ще има ли повишение на доходите – такова, каквото имахме през последните години, къде с 10, къде с по-малко процента, за бюджетната сфера?

Асен Василев: За бюджетната сфера е предвидено бюджетите на съответните министерства и ведомства да останат такива, каквито са. Изключения правят бюджетите на учителите, където това е заложено в коалиционно споразумение, и бюджетите, които са обвързани с някакъв вид законодателна дейност, примерно три пъти средната заплата или четири пъти минималната заплата и т.н. Като възможност да се повишават доходите в съответните ведомства е свързано с преструктуране на ведомствата. От една страна, има доста незаети бройки, от друга страна - сега, влизайки с новите процеси по дигитализация, има възможност за оптимизиране на състава. Както знаете, за първите две седмици от влизането на правителството до края на декември имаме около 1500 човека по-малко в администрацията. Надяваме се този темп да продължи да края на следващата година.

Водещ: Вие обещахте съкращения в рамките на 15% и много остра реакция имаше от страна на администрацията.

Асен Василев: Аз мисля, че тези съкращения са съвсем нормални. Мисля, че има звена, които нямат достатъчно капацитет – това са основно контролните звена. Примерно, имаме 21 човека, които трябва да проверяват 14 000 обществени поръчки на година, което очевидно е невъзможно. А имаме звена, където имаме прекалено много капацитет. Това обикновено не са специализираните администрации, а поддържащите администрации.

Водещ: С други думи – ще се съкрати лутането на гражданите между гишетата за сметка на онези чиновници, които и в електронен вариант ще могат да вършат много по-нужната работа по обществените поръчки и изобщо електронизирането на документооборота. Важни въпроси: За едната институция мандатът е изтекъл, имам предвид, че предстои избор на гуверньор на БНБ. Комисията за финансов надзор - последни месеци текат на нейния председател. Знаете, че тези институции са важни, тъй като изборът се прави от НС, а там политиците няма как да опазят този избор от съмнението за политическа намеса. Вие знаете ли как да направите този избор така, че да изберете най-подходящите хора за постовете, а не „наши хора” за високите заплати?

Асен Василев: Това, което за мен като финансов министър, работейки с двете институции доста, е изключително важно, е там да са най-добрите професионалисти, които България може да намери. От тази гледна точка, от гледна точка на „Продължаваме промяната” като коалиционен партньор, ние нямаме предварително определени хора, да кажем Пешо, Тошо, Гошо и т.н. И сме отворили изключително широко вратите за всички професионалисти, които имат интерес към тези позиции.

Водещ: С други думи конкурсът ще е експертен, няма да е политически.

Асен Василев: Да.

Водещ: Като стана дума за политическите назначения, попълнихте ли вече кабинетите? Защото виждаме, че правите заемки от правителството на ГЕРБ – зам.-министри на ГЕРБ са назначени като зам.-министри и във вашето правителство.

Асен Василев: Подходът пак е експертен. Ако някой си върши добре работата, честно казано, мен лично не ме интересува дали е от една политическа партия, или от друга политическа партия – нито в администрацията, нито в политическия кабинет. Като цяло това не са често срещани случаи, но има добри професионалисти, които трябва да бъдат запазени.

Водещ: Рано е още, казахте, че един месец, като изключим коледните и новогодишните празници, работи вашият кабинет. Добра ли е вече стиковката между партньорите в управлението?

Асен Василев: Да.

Водещ: Появиха ли се подводни камъни? Ние, следейки поне работата на парламента, виждаме, че темата Македония малко стресира, и темата за зеления сертификат, коалицията.

Асен Василев: Да. От гледна точка на правителството, изключително колегиално и нормално се работи, няма сътресения или проблеми. Видяхте, че като цяло и трудни кадрови решения, като областни управители и т.н., минаха сравнително без сътресения и без големи промени. Темата Македония е нормално да стресира не само коалицията или парламента, а и цялото българско общество. Това е една тема, по която много дълги години ние не сме имали активна позиция, ако щете даже не сме имали финансиране за активна позиция и активни дейности.

Водещ: ГЕРБ – напротив – казаха, че всичко, което се каните да правите, вече е опитано, но е срещнало отпора на Скопие.

Асен Василев: Хайде да попитаме по малко по-различен начин. Кога е опитано да се пусне авиационна връзка между двете държави? Кога е опитано да се направи общ културен календар?

Водещ: Аз мисля, че тези разговори ще продължат утре на КСНС.

Асен Василев: Да, но това, което искам да кажа, е, че може би е опитано, може и да не е опитано.

Водещ: Казвате, не е излишно да се опита още веднъж.

Асен Василев: Не е излишно да се опита още веднъж. Още повече, че и международната ситуация, и ситуацията в Македония и в България са коренно различни в момента, така че нещо, което даже и да е опитано и да не е сработило преди, има голяма вероятност според нас да сработи в момента.

Водещ: 30 секунди, много важен въпрос. Казахте, че правителството на Кирил Петков потвърждава датата 1 януари 2024 г. за влизането на страната ни в Еврозоната и ще направите сериозна кампания за разясняване на този приоритет. Има ли опасност обаче както бяхме готови за Шенген, но не сме вътре, и това влизане да не стане по независещи от нас причини?

Асен Василев: Не би следвало. В момента икономическите параметри са в граница. Що се отнася до върховенството на закона, там основният фокус е противодействието на прането на пари. Имаме доста активна работа...

Водещ: Имаме време до 2024 г.

Асен Василев: Не, ние започнахме вече, още в служебния кабинет, доста активна работа и с колегите от Холандия, и с колегите от Франция по този повод.

Водещ: Благодаря Ви! Поглеждам часовника. Време е да кажем дочуване на нашите слушатели, да Ви благодаря за гостуването в студиото, което, надявам се, ще е по-често в мандата Ви на вицепремиер и финансов министър. Асен Василев.