29.03.2020 г.

Нова, "Неделята на Нова", 29.03.2020

Водещ: Няма да Ви кажа колко въпроси има към вас, за да не Ви изплаша, но със сигурност са стотици на страницата ни. Знаем, че пресцентърът Ви работи добре, обещавам което не успеем да зададем сега, да го изпратим. Безработица и живот на кредит – знам, че звучи клиширано обаче това ли е, което ни очаква в следващите месеци?

Владислав Горанов: Всичко зависи от това колко дълбока и колко дълга ще бъде кризата, свързана с пандемията. Със сигурност след като успеем да преодолеем последиците от заразата и се погрижим за запазването най-вече на живота и здравето на българските граждани, неминуемо заради ограниченията, които налага пандемията, ще стигнем и до стопанска криза.

Водещ: Вече сме стигнали обаче, защото повечето хора се плашат и притесняват?

Владислав Горанов: Все още са предимно страховете, защото е твърде кратко времето. Разбира се, всички мерки, които се взеха в останалия свят, с който ние сме икономически свързани, неминуемо веднага повлия върху очакванията за бъдещето на всички сектори, които са свързани с експорт. Много малко сектори няма да бъдат директно засегнати и ние сме в постоянен контакт с работодателите и синдикатите, за да търсим оптимални решения. Но ако си мислим, че от такава криза ще излезем сухи от водата, това няма как да стане. Нашата основна задача е да успеем да поддържаме непрекъсваеми всички функции на държавата, в това число социалната система, защото ние говорим за работодателите и техните служители, но държавата трябва да се погрижи за прехраната на близо 3 млн. души. Ако сложим пенсионерите плюс заетите в бюджетната сфера, това са горе-долу толкова хора, за колкото полагат грижи и работодателите в България.

Водещ: И никой от нас не иска те да страдат. Между другото за първи път наблюдаваме подобно нещо сред всички нас, които сме работници, ние сме абсолютно готови да се лишим, ако имаме някаква привилегия или каквото и да било, в името на това да няма съкращения. А Вие сам виждате, че това е почти невъзможно. Васил Велев от АИКБ включихме преди малко за въпросната мярка 60:40. Вашите експерти ни разработиха една таблица – при заплата около 1008 лв. на месец кой колко плаща. Разяснете, г-н министър, и обяснете защо смятате, че малките и средни предприятия могат да се ползват от нея?

Владислав Горанов: Първо, идеята на подобен тип механизъм не е да запази тези предприятия, които няма да могат да съществуват, които са толкова ударени от кризата, че те няма шанс да оцелеят. Идеята на тази мярка е да даде възможност за тези бизнесмени, които виждат перспектива, но имат ограничения във възможностите си в периода на криза заради намалели поръчки да се опитат, и ако искат да вложат собствен ресурс в запазване на бизнеса, т.е. да проявят солидарност със своите работници, да се възползват от подобна помощ. Защото, в края на краищата, има бизнеси, които са толкова гъвкави, че много бързо се прекратяват и много бързо се възстановяват. Не така стои въпросът за по-сложните производствени процеси, които са свързани с много по-висока експертиза, с много по-специфичен персонал. Без да подценявам труда на никой, в сферата на общественото хранене много по-бързо се обучава и почва да работи определен брой персонал, отколкото, примерно, в едно предприятие, свързано с автомобилостроене или друга инженерна, по-високоспециализирана дейност. Нека да сме наясно, че целта на мярката е да подпомогне тези, които искат заедно със своите работници да запазят заетост и виждат перспектива в следващите няколко месеца, макар и в по-ограничен обем да могат да функционират. Тези, които не смятат, че могат да отделят част от собствените си резерви, или да инвестират от собствените си резерви, говоря за бизнесмените - тези, които не искат да проявят солидарност, няма смисъл да коментират мярката - те могат спокойно да заявят на своите работници и служители, че не искат да запазят своя бизнес и да ги оставят, държавата има социални механизми, които действат. Тази мярка в този си вид е разработена с грижа за работника, тя не е с грижа за бизнеса. Нашата цел е да съхраним заетите. Този бизнес, който не иска да участва в този процес, не е задължен. Може някой да каже: вижте, такава позиция е неприемлива. Да, но ние не можем да отделим толкова ресурс, колкото, примерно, често напоследък чувам сравнения със САЩ, с Германия.

Водещ: Да, и аз съм ги записала. Италия – 25 млрд. евро, САЩ – 2 трилиона долара, Франция 45 млрд. евро. Дотук спирам, да не се депресираме.

Владислав Горанов: Не се депресирайте! Ако сравните 45 млрд. на Франция с БВП на Франция, ще видите, че те дават по-малко от нас. Ако така направим съпоставката. Ние на този етап, първоначалния, сме предложили преки фискални мерки за близо 2 % от БВП. Като, естествено, мултиплицирани през банковата система, те могат да станат и повече. И това е, казвам, първият етап. Ние трябва да съхраним капацитета на държавата да може да функционира и да си изпълнява задълженията в следващите месеци и най-вече след кризата, защото ако има някакви стопански последици и дългосрочни проблеми, те ще дойдат в деня, в който хората отново могат да излязат на ресторант. Те няма да са сега, веднага. Сега в момента преките последици са да дадем възможност в следващите, дай Боже, месец-два, дай Боже, да е толкова кратко, хората да могат да задоволят базовите си потребности, да имат достатъчно сигурна среда, от гл.т. на здравната система, да се предпазят от пандемията и от самата болест, защото се оказва, че тя е по-коварна, отколкото първоначално се предполагаше…

Водещ: Казахте, че това не е мярка за хора, които ще фалират, казвате, че това е мярка за тези, които трябва да оцелеят и са вложили много в тях…

Владислав Горанов: Ние сме отворили достатъчно широко вратата за абсолютно всички. Почти няма неадресиран субект, ако си представим различните варианти да упражняваш стопанска дейност. Разбира се, това, което трябва да се има предвид е, че бюджетът съществува, за да преразпределя създаденото в икономиката, а не за да създава икономика. Т.е. ние не можем, или поне не можем толкова дълго, колкото на някои им се иска, особено държава във валутен борд, за разлика от САЩ, които имат на практика неограничена възможност за гъвкавост на паричната политика, не можем…

Водещ: Да си печатат пари, както се казва.

Владислав Горанов: Аз не го казвам, аз казвам максимална гъвкавост. На практика неограничена. Те започват да говорят за баланса между здравните грижи и възстановяването, или рестартирането на икономиката, ние трябва да разчитаме на това, че мерките, които взима ЕЦБ и големите западни правителства, ще даде възможност клиентите на нашите износители, в случая, примерно, на автомобилния сектор, максимално бързо да възстановят своята дейност, за да може и при нас производството да се възстанови. Първата група грижи са да имат хората доходи в първите месеци на кризата, докато не могат пълноценно да полагат труд заради ограниченията.

Водещ: 3 месеца каза премиерът, че можем да издържим.

Владислав Горанов: Затова и мярката е насочена към обикновения човек, към работника, а не толкова към работодателя, който не иска да участва.

Водещ: Има работодатели, които обаче нямат скъпи автомобили, които да продадат и така не могат да дадат и от себе си, за да могат да издържат работниците и да платят тези изчислени от бизнеса 77 %, иначе вие ги наричате 40 %.

Владислав Горанов: Не, аз ги наричам 60 % от осигурителният доход, който иначе лицето би получило, ако е в обезщетение за безработица. Ако това, че работодателят си внася осигурителните вноски и го смята за някаква извънредна тежест, веднага ще кажа – за сметка на тези осигурителни вноски неговите служители трупат права. Т.е. ако той смятам, че участието в осигурителната система е някакво свръхнатоварване, значи си е сбъркал бизнес модела.

Водещ: Смята го, защото очевидно няма приходи и няма откъде да даде тези пари. Не може да си продаде скъпия автомобил и не знае как ще му оцелее фирмата.

Владислав Горанов: Този, който не вижда перспектива и не може да се справи…

Водещ: Да изпрати на борсата служителите, това ли казвате?

Владислав Горанов: Алтернативата каква е? Мярката е предвидена, и аналогията в Германия е точно същото съотношението, и моделът, мярката е предвидена да подпомогне тези бизнеси, които виждат перспектива и смятат, че запазвайки най-ценните работници, си дават определено време да минат през нея. Нали не очаквате при 25 млрд. лева компенсация на заетите в нашата икономика, че бюджетът може да издържи да плаща всички заплати неопределено време?

Водещ: Какво ще се случи с бюджета в бюрата по труда, колко време можем да издържим на това, тъй като от бизнеса прогнозират, че за 3 месеца, ако продължи по същия начин тази криза, около 400 хил. работни места няма да ги има? Ще успее ли там да издържи държавата?

Владислав Горанов: Това е моята роля да направя баланса на системата така, че социалната система, пенсионната система, системата за сигурност и здравната система да издържат. Естествено, ще положим усилия, според ограничените възможности, да обърнем внимание на реалната икономика, но ако очакванията са, че освен системата на здравеопазване трябва да почнем да плащаме и възнагражденията на реалния бизнес, то малко се обръща моделът на обратно. В смисъл, държавата преразпределя, тя не създава. Да, краткосрочно ще отделим доста ресурси и това е първата стъпка, ако трябва ще отделим и още, зависи финансовите пазари каква възможност ще дадат за финансиране на правителството, но не може изведнъж, вчера искаха да внасят работници от какви ли не екзотични дестинации, днес ако тези хора са им ценни, те трябва да застанат до тях и както този човек ще загуби определени неща, говорим за работника и служителя, така и работодателят трябва да прецени може ли да сподели част от тежестта.

Водещ: Много наши сънародници се върнаха от чужбина, и те също имат право да ползват, ако не се бъркам, мисля, че една година до 1500 лв., нали така? Това не е ли твърде много, това не означава ли, че адски много ще блокират бюрата по труда и бюджетът там няма да издържи?

Владислав Горанов: Това е системата за координация на социална сигурност между отделните държави и ако те докажат тези български граждани, че са работили и са се осигурявали на подобни доходи в Европа, това не е автоматичен процес, имат това право. Не можем да излезем от ЕС заради пандемията. Готов съм да обсъждам подобни мерки, но те биха засегнали добросъвестни български граждани, така че не съм сигурен доколко това е удачно.

Водещ: Друга мярка, за която питат наши зрители. Възможно ли е повишението на заплатите в бюджетния сектор да се замрази като стигне до 1 януари, т.е. това увеличение от 10 % да го замразите, така че да може всеки един в бюджетната сфера да даде своя дан към това да има повече пари в бюджета, естествено, не хората, които се занимават с коронавируса и пряко с борбата срещу него?

Владислав Горанов: Възможни са всички решения, свързани с ограничения. Струва ми се удачно, въпреки че още не съм го предложил, че системата на възнаграждение, която е двукомпонентна и съдържа в себе си основно възнаграждение и допълнително възнаграждение, което отчита приноса на отделния работник и служител, поне краткосрочно може да бъде преустановена…

Водещ: Т.е. ДМС-тата да спрат в бюджетната сфера?

Владислав Горанов: Те не са ДМС-та, те са допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати. Има стройна система, изградена от 2012 г., по начина, по който механизмът работи, но нека да не прибързваме, преди да видим точно къде сме и колко е силен ударът. Защото разходите за едни са приходи за други. И това не бива да се забравя. В този смисъл, аз още през следващата седмица ще предложа един първоначален вариант на актуализация на бюджета, свързан с възможността за осигуряване на повече финансиране за българския бюджет, разбирайте поемане на дълг, за да има готовност, когато пазарите дадат възможност за това нещо, да сме подготвени. Разбира се, и този милиард, който ще добавим към фонд „Безработица“, за да може да посрещне мярката, свързана със съхраняването на заетост, трябва да намери място в сметките на държавата.

Водещ: Готвим се за поемането на нов дълг, в какъв размер?

Владислав Горанов: През следващата седмица се готвим за предложение за актуализация на бюджета. Още правим сметки. В момента, в който сме готови, зрителите ще ги разберат през решенията на правителството.

Водещ: Горе-долу за какви пари се движите за дела?

Владислав Горанов: Милиарди.

Водещ: Милиарди!?

Владислав Горанов: Нали искате да харчите?

Водещ: Искам да давате на хората, за да не останат без работа, иначе не искаме да харчим нищо.

Владислав Горанов: Малко сме объркали ролите. Правителството и държавата, особено в система на паричен съвет, в която може да се кредитира само на пазарен принцип, то не създава икономика, то преразпределя създаденото. И ирационалните очаквания, че държавата може да замести икономиката в дългосрочен план, са необосновани.

Водещ: Зрителски въпроси. Какво се случва със запорираните банкови сметки на физическите лица, пенсиите и заплатите? Има хора, които са със запори от преди пандемията.

Владислав Горанов: Всеки конкретен случай, разбира се, ще се разглежда поотделно, защото зад всеки конкретен случай има различен повод и причина. За тези, които са свързани с натрупани големи задължения, и то от години преди, или от много месеци преди сегашната ситуация, вероятно по-трудно ще се помогне, защото никой не може да черпи права от неправомерно поведение. За тези, които възникват сега, а те са по-интересните случаи, тези, които възникват сега заради кризата, приходната администрация ще прояви изключителна гъвкавост. Освен многобройните електронни услуги, с които разполага, има телефонен номер, национален, с който може да се свържат, знаете, че заради закона за извънредното положение принудителното изпълнение срещу имущество е суспендирано временно, ако мога така да се изразя, така че не мисля, че това трябва да бъдат главните притеснения на хората. Още повече, че този, който се е докарал дотам да бъде със запори, има варианти за него, има един неснижаем, несеквестируем остатък, който и сега е на разположение на тази група икономически субекти. НАП ще проявява гъвкавост и спрямо търговци, които са с подобни запори, за да им разрешава плащане от запорираните сметки, разбира се, за предварително определени цели.

Водещ: Деница Ангелова, и не само тя, ни пита за самоосигуряващите се работници има ли план какво точно ще се случи с тях? Някои се обидиха, че сте ги нарекли маргинали, изяснихте, нямаме време да губим по тази тема.

Владислав Горанов: Аз пак мога да изясня, но в края на краищата това, което може да се обсъди за тази група граждани, не можем да предложим нищо повече от това да им дадем възможност за краткия период, още повече ако говорим за самоосигуряващи се, които са участвали в относително успешни икономически отрасли, говорим за архитекти, адвокати, нотариуси, ЧСИ и други такива категории самоосигуряващи се лица. На тях можем да им помогнем краткосрочно с безлихвени кредити с идеята, че след 2-3 месеца тяхната дейност ще продължи.

Водещ: Намаляване на ДДС и Наредба Н-18 за заведенията, предвиждате ли оттеглянето ѝ и намаляване на ДДС за ресторанти?

Владислав Горанов: Намаляване на ДДС за ресторанти не предвиждаме и не го дебатираме, защото ДДС не е данък, който плащат ресторантите. Някои от тях включват ДДС в своя бизнес модел, т.е. го крадат, заради което се наложи темата с Наредба Н-18, но за съжаление, в момента се занимаваме с С-19, като преодолеем С-19 ще мислим за Н-18.

Водещ: Няма да им отговорите засега на този въпрос.

Владислав Горанов: Не, отговорих Ви. Наредбата, временно диалогът с бизнеса по нея е спрял, тъй като в момента се занимаваме с кризата. След като свършим с С-19 ще мислим за Н-18.

Водещ: Тези 700 млн. лв. на ББР - каква е гаранцията, че, те ще бъдат предоставени на търговските банки, разбира се, но каква е гаранцията, че няма да стигне до мошеници или само до едрия бизнес, а не до средния и малкия, какви ще са лимитите?

Владислав Горанов: Лимитите, които залагаме, за да покрием по-голяма група банкови клиенти, е до 2 млн. на отделен кредит. Тече още пазарен тест, т.е. до вторник сме в разговори с търговските банки по отношение на дизайна, като до милион ще преценяват само търговските банки, а между 1 млн. и 2 млн. ще се преглеждат и от страна на ББР, доколко това, което се предлага от търговските банки отговаря на стандартите. Искам да Ви уверя, че съвсем в кратък срок, предполагам още утре или вдругиден, знам, че управителят на БНБ скоро ще участва във Вашия ефир и ще даде допълнителни разяснения, но това, което аз мога да Ви уверя, че БНБ заедно с Европейския банков орган в координация с търговските банки и комуникация с правителството ще анонсират единна методология и единна стратегия за отсрочване на плащания по банкови кредити.

Водещ: Казвате, че кредитна ваканция ще има?

Владислав Горанов: Не, много внимателно трябва да се говори, затова предпочитам колегите и от Асоциацията на търговските банки, и управителят на БНБ, който ще има участие при Вас, отсрочване на плащания по банкови кредити с координирано като позиция с европейския банков орган, одобрено като методология от УС на БНБ, така че банките да могат да прилагат максимална гъвкавост по отношение на своите клиенти, без това регулаторно да им тежи на капиталовите изисквания по отношение на тяхната дейност.

Водещ: Би трябвало да го видим тази вечер в новините, така че ще разберем точно какво е решението на БНБ. За наемите, тъй като голяма част от хората се притесняват, че не могат да си платят наема, знаете, че това различните държави го решиха по някакъв начин, наемодателите не си изискват наема веднага да не се плати, за да не се фалира и в крайна сметка човекът да не се притеснява. Имаме ли някакво решение по тази тема?

Владислав Горанов: Това са търговски отношения. В края на краищата Вие тук също сте под наем. Дали ще си платите наема и дали Вашият наемодател ще вземе решение спрямо Вашия наем, това са отношения между Вас двамата. Това, което в момента законът за извънредното положение предвиди, е, че Вашият наемодател не може да Ви изгони в периода на действие на извънредното положение.

Водещ: От БПГА изпратиха писмо до нас, в което най-общо казано е какво се случва с даренията за коронавируса? По какъв начин ще ги отчетете като разход в декларацията за 2020 г. и ще го направите ли?

Владислав Горанов: Режимът с даренията, особено когато са в парични средства, е регламентиран в данъчното законодателство и не виждам защо се поставя този въпрос сега. Естествено, готови сме за всякакви предложения, но в края на краищата който иска да дарява, нека да го прави с ясното съзнание за всички данъчни последици, а не да претендира… как да кажа, да е благодетел, но да включва и някой друг в неговото дарение.

Водещ: Искат да е безусловен разход това в декларациите им за 2020 г.…

Владислав Горанов: Аз по-скоро ще се обърна към тях, предполагам, че всеки бизнес в момента изпитва трудности, но видях една публикация на страницата на Агенция „Митници“, която показва анализ между цените, на които горивата излизат от данъчните складове, и цените, по които се продават на бензиностанциите. Разликата и Вие може да я видите, предполагам, че представлява журналистически интерес. Десетки стотинки е разликата между освободените количества с платен акциз и ДДС от данъчните складове и цената, до която стигат на бензиностанциите. Да обърнат внимание върху това. Знам, че не е толкова еднозначен начинът, по който го обяснявам, защото, примерно, те имат определени фиксирани разходи, свързани със самите търговски обекти…

Водещ: Да не подозирате картел отново при горивата?

Владислав Горанов: Не казвам това. Казвам, че има един диференциал между цените на горивата от данъчните складове и цените на горивата в бензиностанциите и нека те да погледнат тази статистика и всеки да си прецени доколко е солидарен в този момент и в тази криза.

Водещ: Т.е. казвате, че наблюдавате този процес.

Владислав Горанов: Има го на страницата на Агенция „Митници“, всеки гражданин може да се поинтересува от анализа, говорещи са нещата.

Водещ: Оптимист ли сте, че много бързо ще се справим поне до 3 месеца?

Владислав Горанов: Няма ясна медицинска експертиза точно кога този вирус ще си тръгне или ще се адаптираме да живеем с него. Сега всички усилия, които ни препоръчват докторите, е да се стремим да ограничим заразата, защото тя се оказва по-коварна и по-трудна за преодоляване и с повече жертви, отколкото в началото се правеше анализът.

Видео