Интервю на министър Владислав Горанов за предаването "Панорама"
27.03.2020 г.
БНТ, Панорама, 27.03.2020
Водещ: Много въпроси имам към финансовия министър Владислав Горанов. Чупи ли се вече икономиката?
Владислав Горанов: Със сигурност кризата, която минава покрай нас, ще донесе много щети за икономиката, но нашите усилия в момента са фокусирани, първо, върху това да помогнем на тези хора, които досега гледахме, да си свършат работата, т.е. ако разделим нещата на приоритети, първо е най-важно, ако това, което те обещават, че подобна криза ще трае няколко месеца и след това ще трябва да лекуваме само икономическите последици, ние сме фокусирали основно нашите усилия върху това да дадем възможност както на тях, така и на обществото, ползвайки техните съвети, да минем максимално безболезнено през една подобна криза.
Водещ: Но важен е винаги въпросът за приоритетите и затова Ви питам кое първо пазите от фалит – държавата, бизнесите или хората?
Владислав Горанов: Този въпрос е смислен, но незавършен, защото това са една троица взаимосвързани неща. Хората и бизнесът са част от държавата, която е създадена, за да решава всички въпроси, които не могат да бъдат решени от най-либералната доктрина за липсата на държава. Ние се опитваме да помогнем в момент на криза на всички, които страдат от кризата. Същевременно бюджетът е създаден, за да управлява и финансира функциите, свързани със здравеопазването, социалната сигурност, физическата сигурност и не на последно място моята роля, заедно с правителството, е така да управляваме следващите няколко месеца от кризата, че да не лишим социалната и здравната система от възможности да функционират колкото дълго е необходимо.
Водещ: Обаче, г-н министър, Франция каза на всеки: Няма да бъдете сами в бедата. Може ли България това да го каже на българите, на всяко ресторантче, на всеки фризьор, на всяка фирма, магазинче, на всеки?
Владислав Горанов: Няма да излезем сухи от водата, със сигурност ще страдаме. Въпросът, който трябва да си задаваме в момента, е доколко сме солидарни. В това изпитание преразпределението на усилията е трудното уравнение на тези, които взимат решения. Франция, между другото, участва в един много по-голям проект на европейска солидарност, наречен еврозона. Нещо, което доскоро чувахме като критични бележки от много скептици относно ролята на европейската солидарност и еврозоната като висше нейно изражение. Така че когато даваме примери с Франция, Германия, с други големи европейски икономики, винаги трябва да държим сметка, че пътят към европейската интеграция при нас не е приключил. Когато Лагард говори за един трилион интервенции от страна на ЕЦБ, нека да имаме предвид, че то се отнася за онова семейство, което успява да има такова доверие между себе си, че буквално участва в една обща кръвоносна система. Иначе да, ние няма да пестим усилия и инициативи да се опитаме да достигнем до всеки един засегнат, но голямото предизвикателство на бързите мерки е да отсечем правилно и действително да ги насочим към най-засегнатите. Защото в момента, в който заговорихме за мярката за подкрепа на заетостта, в един момент се оказа, че абсолютно всички са засегнати, което няма как да е така. Има много сектори, които продължават да работят, макар и с части и ограничения и затова мерки, които обикновено се изработват с месеци и години, на нас ни се наложи да правим дизайн за дни. Това, което искам да кажа е, че ние не спираме да ги развиваме и че ако нещо не сме уцелили от първия момент, сме готови да го адаптираме.
Водещ: Аз пак за щедростта искам да кажа. Вие давате за хората в неплатен отпуск, обаче безлихвен заем, а Гърция направо ги подаряват. Сега ще ми кажете, че Гърция е в еврозоната?
Владислав Горанов: Гърция е в еврозоната. Те са изключително привилегировани от кризата, колкото и да звучи абсурдно, защото досега никога ЕЦБ след кризата от 2010 г. не допускаше гръцки активи да са приемливо обезпечение за ЕЦБ, но именно солидарността в кризата допусна дори гръцки активи да са допустими за обезпечение пред ЕЦБ. Затова още един път ще върна дебата до преди един месец, месец и половина, когато в българския парламент, между другото благодаря на колегите от БСП, те проявиха разум и участваха в този дебат от положителната страна, но се чуха много гласове, които се опитаха да поставят под въпрос точно тази тема за българската евроинтеграция по пътя към еврото. Ето това в кризи се вижда най-добре колко е хубаво да си част от по-голяма система и по-голяма интеграция. Иначе ние не можем с лека ръка да обещаваме всичко, защото нямаме този капацитет. Ние сме малка и отворена икономика и ще стигнем до всеки, но с възможностите, които имаме.
Водещ: Днес обаче не се разбрахте с работодателите и синдикатите за 60:40, нали?
Владислав Горанов: Днес не се разбрахме, но утре ще се разберем.
Водещ: Не, въпросът е не трябва ли това 60:40 да се отвори максимално за…
Владислав Горанов: Има аргумент, но пак казвам, не може, особено когато бързо трябва да се взимат решения, да сме убедени, че някой няма да злоупотреби със системата. Много бързо се оказа, че за една седмица успешни бизнеси, които до вчера искаха да внасят работна ръка от целия свят и от екзотични дестинации, днес изведнъж панически се оказаха най-страдащи. Трудната мярка в такъв момент е да фокусираш действително върху най-ощетените и неслучайно мярката не е насочена към бизнеси, а към работни места.
Водещ: Аз Ви разбирам, обаче, точно защото към най-ощетените казвате, какво ще спре сега шефът да каже: Това 60:40 въобще не ми е изгодно, аз направо уволнявам работника, пращам го на държавата, на борсата, защото аз трябва да му платя, освен 40-те процента, и застраховки и данъци.
Владислав Горанов: Ключовата дума тук е „солидарност“. Освен застраховки и осигуровки, той трябва да му плати и обезщетение за едномесечно предизвестие, евентуално неплатен, неизплатен отпуск и в края на краищата, пак казвам, нали вчера със същите тези приятели работодатели говорихме как трябва да решаваме проблемите на пазара на труда, в който липсват квалифицирани специалисти, липсват хора, които с ръцете си си изкарват прехраната. Днес е моментът всеки един от тях, който действително довчера е имал успешен бизнес, да си направи много прецизно сметката. Държавата дава възможност с едномесечен разход за заплати, разбира се, отчасти е спекулативна тази сметка, но ако приемем, че той ще плаща 40% от заплатата, която е плащал вчера, а ние 60% от нея, ние като общество, той да издържи два месеца и половина през този период той трябва да може да направи сметка дали може да си го позволи и дали наистина има ценни служители в своя бизнес. Защото пак повтарям, има много бизнеси, които поради кризата на потреблението или ограниченията, които наложихме със заповедта и извънредното положение за ограничаване на движението на хората, действително моментално пострадаха, говорим за хотели, ресторанти и други заведения, където се струпваха повече хора, те могат буквално да претендират за щети, има бизнеси, които обаче продължават да работят, някои от които свързани с хранително-вкусовата промишленост и други, всъщност реализират по-високи обороти, отколкото преди кризата. Така че на калпак никога не е добра идея. Това, което искам да ви уверя, е, че на нас ни се наложи за буквално две седмици, от 13-ти е извънредното положение, днес сме 27, да направим и да вземем решения, които обикновено отнемат месеци и години. Съпоставяйки го с кризата от 2008 г., кризата от 2008 г. беше като природа и предпоставки възникнала десетина години поне преди това, и тя много години след това влияеше върху световната икономика. В момента сме в един асиметричен шок от непознат враг и всъщност прибързването с определени аналогии и действия ни лишава от възможността да бъдем достатъчно време адекватни.
Водещ: Кои са маргиналите, на които не може да дадете нищо?
Владислав Горанов: Маргинал, ако търсим етимологията, обикновено това са хората, които са се самоизключили и нямат никаква връзка с държавата.
Водещ: Питам Ви за Вашето прословуто изказване…
Владислав Горанов: То, всъщност, се оказа прословуто неподозирано за мен, защото аз тогава визирах една група хора, които вероятно всеки от нас подозира, че съществуват, които нямат никаква връзка с държавата, те дори нямат лични карти. Това са хора, които имат само ЕГН, които не пращат децата си на училище, които не търсят активно работа, хора, които не могат да бъдат лесно свързани по какъвто и да е начин с държавата.
Водещ: Т.е. вие казвате, че това са най-бедна група от населението?
Владислав Горанов: Ако търсим, пак повтарям, връзката с етимологията на маргинал, това е човек, който се е самоизключил от системата.
Водещ: Ама да кажеш маргинал на когото и да е не е хубаво, нали знаете?
Владислав Горанов: Ами то всъщност не е обидно, ако го изследвате етимологично. Маргинал е решение на всеки човек сам за себе си.
Водещ: Т.е. това не са хората със свободни професии…
Владислав Горанов: Напротив, аз много се учудих, когато разбрах, и тук съм склонен да им се извиня, но всеки има право на самоопределение. Аз много се учудих, че точно те се разпознават в тази роля. Защото те наистина активно участват в обществения живот, наистина имат принос… по-голямата част от тях са в осигурителната система, и всъщност онзи ден в онова прословуто изявление аз визирах наистина една група хора, които все повече ще бъдат проблем на нашето общество и които много е трудно в момент, когато дори системата се опитва да ги издири, за да им помогне, да ги адресира. Спомням си преди години, когато сменяхме личните карти, че отпускахме помощи за издаване на лични карти, за да може хората, които дотам са се изключили, че нямат и лични карти, да ги намерим да им дадем помощ, освен ЕГН, да получат и личен документ.
Водещ: А кой ще се погрижи за хората със свободни професии тогава, след като те не са маргиналите, за които говорим? Защото културата е винаги на опашката.
Владислав Горанов: Всеки има право да се самоопределя, но в случая въобще не говорим за тази категория хора.
Водещ: За културата кой ще се погрижи?
Владислав Горанов: Тези хора, които се занимават с култура и които по някакъв начин са се докоснали до държавата, това, което мога да ги уверя, е, че ангажиментите, поети от бюджета на МК, ще бъдат изпълнени. Примерно, това, че определен театър или определен държавен културен институт не е произвел продукта, понеже по този начин работи законът и има връзка между субсидирането от страна на държавата и броя посетители и броя представления и т.н., в този период на криза формулата няма да работи така, т.е. ние ще гарантираме достатъчно ресурс, за да може тези заети в държавните културни институти да имат гаранции от страна на държавата. Тези, които са самоосигурени, нека така да ги наричаме, и свободните професии - осъждаме го, защото са много различни категории. Примерно, един адвокат, един архитект са на много различна позиция от един обущар, от един свободен артист, въпреки че има много успешни артисти, които преди кризата добре се справяха. Това, което си мисля и което сме обсъждали днес с колегите, е евентуално да ги включим към някаква система , която да дава гаранция, че ще могат да имат достъп до определени доходи, но разбира се, в случая говорим отново за заем. Това, което си представям, е, че те биха могли да се включат към тази схема със заетите в неплатен отпуск и да получават за колкото е времето на кризата безлихвени заеми, които впоследствие, разбира се, ще трябва да връщаме.
Водещ: Ясно е, че няма да спечелим от кризата. Има ли гаранция, че ще загубим поравно?
Владислав Горанов: Не. По-богатите ще загубят повече.