28.11.2020 г.

Водещ: Министърът на финансите Кирил Ананиев в "Седмицата" на Дарик радио. Здравейте.

Кирил Ананиев: Здравейте, г-н Вълчев.

Водещ: Президентът Румен Радев, чийто служебен министър на финансите Вие бяхте, каза за бюджета, който парламентът прие тази седмица по предложение на правителството, че е нереалистичен, неадекватен на текущите реалности, разоряващ, бюджет след мен и потоп, а мерките пожарни. Какво му отговаряте?

Кирил Ананиев: Г-н Вълчев, аз съм убеден, че Вие знаете какво представлява бюджета - това е основният финансов план на държавата за съответната година. Вътре в него има много макроикономика, допускания за правенето на бюджета, фискални цели, политики, програми, управление на дълга. Особено сега, тази година, която пандемията с COVID-19 още повече нараства. Какво искам да кажа? Бюджетите трябва да се коментират от хора, които имат необходимото образование и познания върху процесите, а не с общи приказки, недоказани на практика. Не мога да си представя, че президентът произнесе тези думи и каза тези така умопомрачаващи изводи, тъй като той не е дълбоко в нещата, не ги познава. Надявам се да не са му ги дали неговите съветници или секретари, тъй като и аз съм бил секретар на български президент и никога не съм си позволявал да го подвеждам, както и съм бил министър, служебен министър в неговия кабинет и през цялото време съм отстоявал принципите за добро финансово управление, включително и също негови искания, които не отговаряха на току-що одобрения бюджет по това време.

Водещ: Например?

Кирил Ананиев: Ами ще Ви кажа един конкретен пример. Още в първите дни, когато станах служебен министър, той настояваше при одобрен бюджет, още топъл, току-що излязъл от парламента, да предвидя увеличение на заплатите на военните с 300 млн. лв., без да има осигурен ресурс. И други такива подобни искания. Аз съм човек, който без да се хваля, но това ми е 35-и бюджет, работил съм с всички правителства от 80-та г. досега и съм работил честно, достойно и професионално. Не съм подвеждал нито един министър-председател, нито едно правителство, спазвал съм политиките и програмите, които е трябвало да се изпълняват във всеки един от периодите и мисля, че тези бюджети бяха характеризирани с добри показатели, добри цели, добри постижения при спазване на фискалната стабилност на държавата.

Водещ: Основният Ви упрек към президента е, че той не разбира от бюджет и се изказва срещу това, което предлагате.

Кирил Ананиев: Ами аз си мисля, че той няма необходимото образование и познания да коментира бюджета за 2021 г., по причините, които Ви казах. И освен това неприятното впечатление, че той отново разединява нацията и противопоставя едни хора на други.

Водещ: Иван Костов, чийто зам.-министър на финансите бяхте в неговото правителство, разбира ли от бюджет?

Кирил Ананиев: Разбира.

Водещ: Той казва следното, че Вие разрушавате с този бюджет 23-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната. Обвинява Ви лично, че сте забравил опита си от 97-а и казва, че не знае защо сега сте се съгласил да дестабилизирате в такава степен бюджета на страната.

Кирил Ананиев: Това, което ще кажа, ще бъде отговор както на г-н Костов, така и на президента. Първо, тези изводи, които са направени, не са верни. И те не са верни, не защото аз ги казвам, а защото всички рейтингови агенции, които се произнесоха до този момент – и Мудис, и Фич, и особено Стандард енд Пуърс, което излезе късно снощи, не потвърждават това, което казва г-н Костов и това, което казва президентът. Ще Ви кажа какво е написано в доклада на Стандард енд Пуърс. В обобщения доклад се казва, … отбелязано подобрение в очакването за развитието на българската икономика, тъй като вътрешното търсене е по-устойчиво на въздействието на пандемията, отколкото са били предварителните оценки на агенцията. На тази база агенцията намалява с два процентни пункта спада на БВП. Бюджетният дефицит ще остане умерен през настоящата и следващата година, след което се очаква бърза консолидация, съпроводена със значителен приток на европейски средства. Какво означава потвърждаване на рейтинга BBB със стабилна перспектива? Това отразява очакванията на агенцията за бързо възстановяване на българската икономика след пандемията без поява на дисбаланси във външния и финансовия сектор през следващите две години. Това ще позволи бърза фискална консолидация и ще ограничи нарастването на публичния дълг. Вие знаете ли какъв е дефицитът, който е предвиден за тази и за следващата година и какъв е дългът, предвиден за тази и следващата година? Ние сме с най-ниския дефицит, предвиждаме тази година да завършим с 4,4% дефицит. Но като махнем мерките, COVID мерките, които за тази година са 2,818 млрд. лв., дефицитът отива от 4,4, като махнем 2,5%, което представлява тази сума, ние отиваме на 1,9%. А за следващата година при дефицит от 3,9%, като махнем мерките, които отново са около 2,5%, те са вече 3,1 млрд. мерки за следващата година, отиваме на дефицит 1,5%. Запознати ли сте какво се случва в другите европейски държави? Проценти над 10 дефицит. Дългът ни в 2023 г., когато приключва тригодишната бюджетна прогноза, ще бъде 28,2% от БВП. Извинявайте, нека се доизкажа. Докато в другите европейски държави, преди да започне пандемията, дефицитът им беше 70% от БВП. А само за страните от еврозоната – над 74-75%.

Водещ: Да, но, г-н министър, другите европейски държави, за които Вие говорите, че са с висок дефицит, това са тези държави, в които бягат всъщност българите. Те имат висок дефицит, защото избраха в този момент да сложат големи пари в икономиката. А ако все пак прочетете и следващия абзац от становището на рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс Глобал Рейтингс сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга, са задълбочаване на икономическия спад или забавяне на възстановяването. Та, знаете ли, трудно е да обясните на българите, че германците, французите, австрийците, англичаните са по-глупавите, а ние сме най-умни, като те харчат, а ние не.

Кирил Ананиев: Само че ... Първо, ние също харчим. Ако смятате, че 3 млрд. е малко харчене, 2,5% от БВП, дълбоко се лъжете, това първо. И второ, нашият нисък спад в БВП ни дава възможност много бързо да пренастроим икономиката и да излезем на позицията за растеж. За следващата година ние предвиждаме 2,5% ръст на БВП, докато Агенцията предвижда 2,6%. Така че, виждате обективната съпоставка между Агенцията и българското правителство. След тези 2 години самата Агенция предвижда, че ако има тази консолидация, която ние сме я предвидили в 3 годишната бюджетна прогноза, нашата икономика ще тръгне много по-бързо, като възстановяване от европейската икономика. Разбира се, че сме вързани с възстановяването на нашите икономически партньори в ЕС, но така или иначе ние имаме създадена вътрешна организация в нашата икономика. Вие не можете да си представите, че в момента ние модернизираме, дори и в тези тежки условия, редица наши предприятия, които се модернизират с най-съвременни технологии, линии, апаратури и техника.

Водещ: Да се върнем на основния Ви упрек, че критиките срещу бюджета са от хора, които не разбират и визирате конкретно президента, а бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков, разбира ли от бюджет?

Кирил Ананиев: Ами, научи се през тези години.

Водещ: Защото той каза, че новият бюджет е така направен, все едно кризата не продължава и още на пролет той ще се променя, и Ви пита: защо се харчат милиарди за сфери, които в момента не са необходими, като отбраната?  

Кирил Ананиев: Значи, не е прав, че бюджетът за следващата година ще се актуализира веднага. Този бюджет е направен така, че да се изпълнява от всяко едно правителство, което дойде, независимо от конфигурациите на политическите сили. Освен това, ако си е направил добре, ако е прочел добре Закона за бюджета, той трябваше да открие и предвидения сериозен буфер в бюджета за следващата година, което представлява 5% от разходите и трансферите на министерски ведомства, което в абсолютна сума представлява 650 млн. лева. Тези средства ще посрещнат, ако се явят извънредни разходи в здравеопазването, Министерство на здравеопазването, НЗОК. 

Водещ: Колко струва COVID-19 в България? Може ли да го изчислим?

Кирил Ананиев: Аз Ви казах, че до този момент мерките, които са предприети от правителството за тази година, са 2,818 млрд. лева и отделно за следващата година още 3,100 млрд. лева. Тук, разбира се, не отчитаме новите мерки, които тепърва ще се приемат, тези 2 мерки, за които вие споменахте във Вашето въведение. Едната мярка е за тези 24 лв., която ще обхване 350 хил. души и ще трябва се осигури ресурс от 350 млн. лева.  

Водещ: Г-н министър, само по тази мярка да изясним нещо – другите държави, тези, които Вие обвинихте, че са с големи дефицити, компенсират поне 80%, защото един сервитьор, който е изкарвал 1200, с бакшиши 1500 лв. и си е наел квартира, взел е кредит, за да си купи нещо – Вие му спирате тези пари, той не може да ги изкарва и вместо тях му давате 500 лв., като го пращате да стои през зимата на високите сметки – парно, и респективно, електричество?  

Кирил Ананиев: Вижте, аз като финансов министър, трябва да осигуря финансовата стабилност на държавата, защото, от едната страна, ме обвиняват, че не предприемаме, както и Вие казвате, максимални мерки за възстановяване на доходите на населението, или на фирмите, а, от другата страна, ме обвиняват, че едва ли не водя държавата към дълг, който ще съсипе бъдещите поколения. Майсторлъкът на финансовия министър и на неговия екип, естествено, и на правителството като цяло, е да намери баланс между двете. И както виждате, ние осигурихме редица мерки по отношение на хората, подкрепа на семействата, подкрепа на бизнеса, подкрепа на институциите, които се занимаваха с ограничаване разпространението на коронавируса. Втората мярка, която също е много важна, и тя е нова мярка, и тя ще се задейства много скоро – това е подпомагане на спряния бизнес през тези 3 седмици.    

Водещ: Как?

Кирил Ананиев: И пак, като казах 3 седмици, имайте предвид, че тези мерки не са за месеци, или за години. Ще трябва като нация да се мобилизираме...

Водещ: Знаете ли, може би, много хора няма Ви разберат, г-н министър, защото премиерът казваше – как не ви е срам да викате, че ще затворя. Бизнесът се настрои лично, министър-председателят обещава, че няма да стане това и изведнъж го затвори.

Кирил Ананиев: В момента водим разговори с работодателските организации по отношение на този затворен бизнес през тези 3 седмици.

Водещ: Какво ще направите?

Кирил Ананиев: Още през следващата седмица ще направим мярката, която ще компенсира определен процент от оборота на фирмите, които са спрели с последната заповед на здравния министър.

Водещ: Какъв процент?

Кирил Ананиев: Сега в момента работим заедно с тях, така че ще има мерки, както за хората, които са освободени от тези предприятия, така и за самия бизнес, който е спрян.

Водещ: Добре де, Вие ще им дадете пари, за да ви платят на 10-ти авансовия данък за данък печалба, корпоративния, на 14-ти – ДДС, защото фирмите го правят от обороти, на 25-ти – осигуровките, на 31-ви – последна вноска на имотния данък.

Кирил Ананиев: Защо смятате, че с тези приходи, които те ще загубят, макар, че част от тях ще компенсираме, защо смятате, че само с тези пари те ще си платят тези задължения към държавата?

Водещ: А с какво да ги платят?

Кирил Ананиев: Това са годишни вноски. Те са работили през това време.

Водещ: Но премиерът им каза, че ще работят декември месец, когато се изкарват най-много пари и това казваше непрекъснато. И те са си направили сметката, вкарват ги в оборота, купуват стоки, за да могат да Ви платят всички тези годишни вноски. 

Кирил Ананиев: Ако смятате, че с тези 3 седмици от приходите ще платят годишните си вноски – това не е вярно. Вие видяхте, че през лятото, когато толкова много държави затвориха толкова голям бизнес в техните страни, ние бяхме най-либерални и нашите предприятия работиха всички на пълни обороти.                        

Водещ: Вие сте против разсрочване и опрощаване на данъци, осигуровки на насилствено затворени бизнеси?

Кирил Ананиев: Вижте, те са разсрочени вече веднъж. Това е периодът, в който наистина вече трябва да бъдат внесени. Вие казвате – давайте допълнително пари, но, за да дадем допълнително пари, държавният бюджет трябва все пак да ги осигури. Иначе значи дълг и обвинения, че ще съсипем бъдещите поколения.

Водещ: Ще приемате ли освобождаване поне от плащане на наеми към държавата и всички общини, Столична община, например е едно от изключенията, които сами си решиха...?       

Кирил Ананиев: Това си е решение на самите общини.

Водещ: Ама добре, държавата...

Кирил Ананиев: Те не зависят от държавата.

Водещ: Как да не зависят – във Военния клуб има ресторант, който плаща десетки хиляди, защото е на хубаво място, те сега няма да са освободени, ще трябва да изкарат десетки хиляди, за да платят на Министерство на отбраната? А пролетта направихте друго – тогава поне дадохте възможност да не се плаща към държавата наем, след като държавата те е затворила  и не можеш да използваш това, което си наел от нея. 

Кирил Ананиев: Това решение ще го вземе министърът на отбраната.

Водещ:Ама не, това е... има други собственици на самостоятелни структури, може да е към Министерство на регионалното развитие, откъде да знам, Вие във финансите и вие имате барче... 

Кирил Ананиев: Нямаме барче. Нямаме време за барчета. 

Водещ: Не трябва ли принципно решение, г-н министър? Вие, веднъж, когато бяхте министър на здравеопазването го направихте това, сега... И бизнесът се обърква, защото напролет едно – ще махаме наемите към държавата, което изглежда честно, сега викате, ами Каракачанов да си реши, другият да си реши, третият да си реши, ама той няма право да си реши, понеже това го пише в закони, в правилници, как така? Иначе, ще го упрекнат Каракачанов – като махне на ведомственото барче, на частника наема, защото не работи, ще му кажат – ама той да не би, пък, вместо тези 10 хил. лева, да ти е дал 2 хил.?                      

Кирил Ананиев: Хванахте се за наемите, това не е най-важният въпрос.

Водещ:Зависи, ако сте под наем...

Кирил Ананиев: И пак казвам, въпросът за отсрочването на наемите се решава от собственика, никъде в закон не е казано, че той не може да разсрочва, да отсрочва или т.н. 

Водещ: А защо тогава напролет приехте изрично решение да се позволи на собствениците, които управляват всъщност държавната собственост? Или тогава е било грешка?

Кирил Ананиев: Не, тогава беше просто в началото на кризата, никой не познаваше какво ни предстои, взимаха се решения само и само да бъде спасен бизнесът, хората и въобще държавата като цяло.                 

Водещ: Ще освободи ли държавата поне 1/12 от лицензионни разрешителни такси, бизнеси, които се засягат от това затваряне?

Кирил Ананиев: На този етап не се предвижда.

Водещ: А, според Вас, трябва ли да се удължи кредитната ваканция след 31-ви декември, защото нали с парите, изкарани през декември, тези хора разчитаха на 2-ри януари, когато имат падеж, да започнат да си плащат пак главниците по кредитите?

Кирил Ананиев: Това може да го реши единствено БНБ и Асоциациятa на банките, защото в крайна сметка и тяхното финансово състояние зависи от обслужването на кредити.

Водещ: А Вашето мнение какво е?

Кирил Ананиев: Пак казвам, това не е в моята компетентност.

Водещ: Защо не използвате излишъка, вместо евросредства с мудни процедури? Това е другият упрек, че действително българските управляващи не са виновни, че по-бавно става отпускането на пари, заради спазването на процедури по европрограми, в които такива пари се пренасочват от други предвидени дейности, докато държавният бюджет би могъл да не се съобрази с брюкселски изисквания, защо не обърнете нещата?   

Кирил Ананиев: Ние използваме този подход, тъй като в случаите, в които възстановяването от ЕК е в по-късен етап, ние авансово правим разходи и след възстановяването на пари от ЕК, си ги възстановяваме в бюджета. Този подход е приет и той се прилага не за първи път.            

Водещ: Защо почти всички медици ще получават бонуси от 600 лв. през 2021 г., според бюджета за здравето, не е ли редно да се насочат към тези, които пряко работят с ковид-19, както Вие, като министър на здравеопазването, направихте с тези хиляда лева за хората от първа линия, защото така, ще отидат по 600 лв. към хора, които откровено не спазват Хипократовата клетва, които отказват да лекуват хора с ковид? Няма да давам примери. Държавата, всъщност излиза, че май не може да управлява добре тази система като посочва кой има истински принос и ще вземе 1000 лв., кой има малък принос и ще вземе 200 лв., кой, напротив – нищо не трябва да вземе. Или изглеждаше по Ваше време, че Вие можеше да го управлявате, а сега здравеопазването е спряло да може?              

Кирил Ананиев: По мое време медицинският персонал, който беше ангажиран с ковид-19, беше много по-малък, много по-малко болници, много по-малко персонал и затова се даде само на тези хора, които наистина бяха тогава на първа линия. В момента виждате какви са резултатите от изследванията, колко хора се разболяват, колко болници се ангажират. Така че почти цялата здравна мрежа в момента е ангажирана за борба с ковид-19.     

Водещ: Г-н Ананиев, един лекар да не си върши работата е деморализиращо да получи на калпак 600 лв. Един лекар. 

Кирил Ананиев: Вижте, ние трябва да сме благодарни на всички лекари, на всички медицински сестри, санитари и фелдшери...

Водещ: Включително на тези, които отказват да приемат човек на стълбите и той умира в болницата, включително той ще вземе 600 лв.

Кирил Ананиев: Това са грешки в организацията, единични случаи.

Водещ: Тези единици ще вземат ли 600 лв.? Така, както го приехте, е различно от това, което Вие правихте, г-н министър, като министър на здравеопазването. Вие отличавахте тези, които работят.

Кирил Ананиев: Защото тогава болните бяха по-малко и затова и персоналът беше на първа линия по-малко. Сега трябва наистина да благодарим на всички лекари и на целия медицински персонал, защото той не знае нито ден, нито нощ. Може да има такива случаи, Вие да не смятате, че в другите държави няма такива грешки, със сигурност има такива грешки, но от една грешка не можем да правим генерален извод и да ограничим тези хора, които не знаят почивка, не знаят ден и нощ и да не получат възнаграждение. Още повече, че техните възнаграждения наистина не са високи, това беше един от моите проблеми като здравен министър. Аз поех тогава ангажимента, чрез различни механизми да стигнем до увеличаване на техните заплати.      

Водещ: И Вие го направихте.

Кирил Ананиев: Да, и до достигането до това, което е достигнато в споразумението със синдикатите и работодателите от.... И това е още една крачка в повишаването доходите на тези хора, които изостават от средните доходи в страната.

Водещ: Да приключим тази тема. България, всъщност, има ли система, в която да не действа на „калпак“ с лекарите, с пенсионерите, с детските добавки, както първоначално..., има ли система, по която примерно в здравеопазването ти да можеш да оценяваш реалната работа на всеки?                       

Кирил Ананиев: Разбира се, че може да се оцени реалната работата, защото освен възнаграждението, което Вие посочихте преди малко за лекар, медицинска сестра и санитар, такава е организацията на заплащането в лечебните заведения, че освен основната заплата персоналът получава допълнително възнаграждение на базата на обема дейност, което извършва. Когато обемът дейност е по-голям, приходите от НЗОК са повече и тогава има разпределение на допълнителни възнаграждения по отделения, по клиники в зависимост от обема свършена работа.

Водещ: Лекар, който е оставил заразен болен на стълбите на болницата, ще получи ли 600 лв.?

Кирил Ананиев: Оставете го този случай, той е свързан с логистика и е единичен случай, недейте да правите извод. Всички останали лекари не спират денем и нощем да работят. Недейте да взимате този пример, има проверка, ще се установи, ще се накаже по всяка вероятност.

Водещ: Ще вземе ли 600 лв., вижте колко прост въпрос?

Кирил Ананиев: По всяка вероятност едно от решенията на директорът на болницата е да го лиши.

Водещ: Има право, това Ви питам.

Кирил Ананиев: Има право, разбира се. Ама това е единичен случай. Тези хора наистина заслужават поклон пред тяхната дейност. 

Водещ: Как ще се компенсира дефицитът от 5,200 млрд. лв.? Какъв е Вашият план?

Кирил Ананиев: Значи, дефицитът се погасява. Фискалният резерв какво представлява? Фискалният резерв служи за покриване на дефицита, първата му и основна задача, второто е да осигури текущото финансиране на дълга, всяка година...

Водещ: Колко ни е резервът?

Кирил Ананиев: Резервът в момента е някъде малко над 12 млрд. лв.

Водещ: Тоест, ние имаме 5,2?

Кирил Ананиев: Разбира се, че имаме.

Водещ: А по дълга колко ще плащаме?

Кирил Ананиев: Имаме и задължение да осигурим минимален фискален резерв от 4,5 млрд.лв.

Водещ: Значи, 4,5 млрд.лв. и 5,2 млрд.лв., станаха 9,7 млрд.лв., ние имаме, колко казахте, 12 и...

Кирил Ананиев: Малко, той всеки ден се мени.

Водещ: Тоест, остават ни 2 млрд.лв., те стигат ли да си плащаме вноските по дълга? Колко плащаме?

Кирил Ананиев: Ние сме си платили за тази година.

Водещ: Не, за догодина говоря, защото догодина планираният дефицит е 5,2 млрд. лв.

Кирил Ананиев: За догодина има предвидено също теглене на заем от 4,5 млрд.

Водещ: Аха, значи ето всъщност така отговаряте, с теглене на нов заем ще се стигне до...

Кирил Ананиев: Значи, заемът, който може да теглим през следващата година, е одобрен със Закона за бюджета и това е таванът, до който можем да стигнем.

Водещ: И стигаме до темата за дълга и другите големи упреци. Вие наистина сте като в менгеме, от двете страни ви атакуват. Съгласен съм с това.

Кирил Ананиев: Хем искате да даваме повече, и повече, повече, от другата страна – защо пък дефицитът, макар, че е толкова нисък. Най-ниският дефицит в ЕС и в първата тройка по дълг в ЕС.

Водещ: Станишев остави на Борисов 3,5 млрд. дълг, прогнозите са, че сега дългът, който Борисов ще предаде на следващия министър-председател, е 38, 9 млрд. лева, а като си спомним всички българи какви ги говореше сегашният министър-председател по адрес на предишния заради този дълг и как той щял да го плаща. Сега при 10 пъти по-голям дълг...

Кирил Ананиев: Не бяха 3,5 млрд., защото вътре беше КТБ, вътре бяха американските...

Водещ: Не, аз за Станишев говоря – какво КТБ през 2009 г., то няма КТБ през 2009 г.

Кирил Ананиев: Хубаво де, ама то зародишът започна от там. Ами американските централи, ами руските реактори.

Водещ: Няма да ги докараме до 40 млрд., знаете. 

Кирил Ананиев: Ама не. Ама Вие ще сравнявате тогава дълг към БВП, така не могат да се правят анализи. Пак Ви казвам, в края на периода, когато смятаме, че кризата вече е отминала и ние ще сме излезли на позиция на растеж, ние ще имаме 38, 9 млрд. задължение, което е 28,2% от БВП.       

Водещ: А при Станишев е било 23%, значи пак е с 5% отгоре. Вие говорите експертно, а какво мислите за това политическо говорене, защото сега на вашето правителство, правителството на Борисов, ще се случи същото, което той направи на Станишев? Той говореше непрестанно какви страшни дългове е оставил Станишев и сега изведнъж 5% повече ще остави.

Кирил Ананиев: Това не са страшни дългове, пак Ви казвам – ние сме на 2-ро място по дълг в ЕС. Ситуацията е извънредна, правят се извънредни разходи за справяне с ковид ситуацията, недейте така да разсъждавате. Това е друг икономически период, при други условия. Затова Ви казвам, че тези неща трябва да се коментират от хора, които обвързват всички фактори, които действат върху съставянето и изпълнението на бюджета, формирането на дефицити и дълга.                   

Водещ: Понеже нарочих Станишев, да направим друго сравнение – откъде Вие очаквате да дойдат над 2 млрд. лева повече приходи при тази икономика надолу, не е ли същото, както Станишев през 2008 г. заложи в бюджета за следващата година 4,7% растеж на БВП, а кризата през 2009 г. докара Борисов да управлява при 5% спад?            

Кирил Ананиев: Пак Ви казвам, че когато се определят тези показатели ние имаме макроикономическа рамка, допускане за развитие на икономиката, имаме анализ от приходните агенции, от НАП и митници, всичко това се разглежда като един комплекс от мерки, които доказват на базата на изчисленията, които се правят за, например, ако говорим за акциза, да речем, количествата петрол, цената на петрола, цената на долара – това е един комплекс от показатели, които формират макроикономическото развитие на страната за следващата година.                  

Водещ: Конкретно за тези 2 млрд. кой основен източник...

Кирил Ананиев: ДДС-то е основният източник за увеличение.

Водещ: Това означава повече продажби, нали?

Кирил Ананиев: Да, и тази година ДДС–то върви нормално, съобразно план, който е предвиден.

Водещ: Вие очаквате, че хората ще започнат да купуват повече, отколкото години назад и без ковид?

Кирил Ананиев: Ами и самото становище на S&P показва, тоест, те предвиждат увеличение на потреблението, което ще дръпне ръста в БВП. 

Водещ: Редно ли беше да се вдигат в този момент възнагражденията на държавната администрация, което за някои изглежда като купуване на гласовете преди изборите на зависими хора?

Кирил Ананиев: Значи, ще повторя и пред Вас, на много други места съм го казвал – този бюджет не е предизборен. Премиерът хубаво го нарече следизборен, но този бюджет може да се изпълнява от всяко едно правителство, което дойде до края на годината, той ще бъде достатъчен, поне, ако не се усложни ситуацията с ковид-19, тогава при всички случаи ще се наложи актуализация, Но при тези допускания за развитие на пандемията този бюджет ще бъде изпълнен от което и да е правителство. Това е едно, и второ – това не е политиката, която е само за 2021 г., това увеличение с 10% на доходите. Трета година вече, това е политика, която е записана в управленската програма на правителството, както това, което критикуват за пенсията, минималната пенсия защо я вдигаме от 250 лв, точно сега на 300 лв., защото е предвидено в управленската програма на правителството. И за тези 50 лв., искам да Ви кажа – Вие знаете ли колко е средната пенсия, която получава българският пенсионер – 412 лв. Е, кажете, в тази трудна ситуация в момента, а тези 412 лв. в този диапазон са 90 и над 90% от пенсионерите, тези хора така ли да ги оставим в този труден момент?                                      

Водещ: Г-н Ананиев, упрекът тук беше друг. Аз гледах изчисления – за какво могат да бъдат използвани тези над 1,800 млрд., за 50-те лева към пенсиите и прибавени към тях ваучерите за храна по 120 лв. за най-ниските пенсии? 

Кирил Ананиев: Да, това е за тези до 369 лв.

Водещ: Аз не мога да повярвам, че Вие не сте съгласен, че принципните решения са по-добри от раздаване на 50 лв. на калпак, които деформират системата и усилията на едни хора, които са работили по-добре, плащали са си повече осигуровки. Всички са единодушни, с изключение на хората от правителството, че верният модел е да се преизчисляват пенсиите към някаква база, не към тази година, но поне да се тръгне. Беше заложен такъв модел от правителството на Бойко Борисов, с вицепремиер Ивайло Калфин, да има стъпки, с които да става. В момента изглежда, че това се прави, за да може като мине джипът, да казва – харесаха ли ти 50-те лв., защото иначе хората ще знаят, че просто България, а не 1 човек е определил принцип, по който тяхната пенсия расте?            

Кирил Ананиев: Това е несериозен анализ. Значи, понеже актуализацията на пенсиите по швейцарското правило, което го правим всяка година и то вече доста години е от 1-ви юли. Какво правим сега и има ли логика в това, което правим? В началото на годината вдигаме най-ниските пенсии, които стават 300 лв., не, че е кой знае колко много, но все пак това е записано и в програмата на правителството. Какво се случва, обаче, от 1-ви април до 30-ти юни – нищо. И затова ние преценихме, че от 1-ви април до деня на актуализацията на пенсиите по швейцарското правило, от 1-ви юли тоест, до края на юни ще дадем компенсация и то само на тези хора, които имат пенсии от 300,01 лв. до 369 лв., която е линията на бедността и от там си влизаме отново в правилото, което сме си прилагали до сега. Тоест, ние не премахваме швейцарското правило и започваме да раздаваме, както казвате Вие, през прозорци на джипове и т.н. Политиката, която сме си я провеждали до сега, и продължаваме, но извънредната ситуация ни кара да вземаме такива мерки.         

Водещ: Сега, г-н Ананиев, аз съм завършил Класическа гимназия и съзнавам, че такъв голям финансов експерт като Вас по-скоро може да ми обяснява нещата, аз разбирам от това, което чета, че актуализация на пенсиите по швейцарското правило, което отразява инфлацията и преизчисляване на пенсиите, така че да се види приносът към БВП на един човек, който работи определена работа, през 2000 г. се е пенсионирал, и човек, който през 2015 г. се е пенсионирал, и заради това, че се е пенсионирал по-късно получава друга пенсия – по-висока. Идеята на преизчисляването, за който този 1,800 млрд. вие можехте да направите към 2015 г. със сигурност, вероятно и към 2016 г. е нещо съвършено различно от това, за което разказвате – актуализацията. Сега, тук е мястото, като наистина, тъй като изключително Ви уважавам, като голям експерт, да ми обясните, аз това, което съм го разбрал – грешно ли съм го разбрал?                     

Кирил Ананиев: Не, не сте го разбрали грешно. Това е политика, която ще се случи. Дали при следващото правителство, когато направи своята управленска програма... 

Водещ: Предишното правителство на Бойко Борисов обеща да се случи тази година.

Кирил Ананиев: Ако бяхме отишли към този вариант това преизчисляване на пенсиите към 2015, или към която и да е – 2016 г., щеше да засегне някъде около половината от пенсионерите в България, а какво правим с другите? То не преизчислява пенсията на всичките 2,200 млн. пенсионери.

Водещ: Социално подпомагане – това се прави.

Кирил Ананиев: Това означаваше, че за едните трябва да дадем тези големи милиарди, за които говорите Вие, а за другите трябваше да приложим швейцарското правило и, нали си представяте, че сумата щеше да набъбне над 3 млрд.

Водещ: Критиците на това решение казват – Вие все едно казвате на днешните млади – не се осигурявайте по истинския си доход, този, който се е осигурявал на минималната заплата и ти, който си се осигурявал на 3 пъти по-голяма заплата – ще вземете по 50 лв. и аз...

Водещ: ... сега парите. Това казвате с ...

Кирил Ананиев: Тези 50 лв. ще се плащат до месец март, до периода, в който ще се дадат онези 120 лв. за хората между 300 и 369 лв.

Водещ: За храна. Това изглежда по-коректно. Наистина най-бедният да вземе за нещо конкретно – за отопление, за храна.

Кирил Ананиев: Тоест тези 50 лв. няма да бъдат от тук до края на света, те няма да бъдат част от формулата за пенсионната политика. Това са временни мерки в условията на ковид кризата.

Водещ: А Вашата позиция по темата за втората пенсия, каква е – губят или печелят българите от втория допълнителен доброволен стълб?

Кирил Ананиев: Значи две неща предвиждаме да се случат. Знаете, че коефициентът, който е коригиращият коефициент, ще бъде намален, от една страна, за да се получи по-справедливо съотношение между тези, които получават от първия и от втория стълб пенсиите си. И второто нещо, ще дадем прозорец на хората, които имат желание да се върнат в основния пенсионен фонд.

Водещ: НОИ.

Кирил Ананиев: Да, НОИ. Така че първо даваме право на избор и второ, свиваме голямата, разликата между това, което би получил пенсионера от НОИ и от частния пенсионен фонд.

Водещ: И тук сте в менгеме, г-н министър. От една страна, фондовете казват, частните фондове – защо да е до 30 юни, оставете до самото пенсиониране, всеки да си преценява, да си изчислява, от друга страна експерти като Николай Василев, бившият вицепремиер, който беше в студиото миналата седмица, казва – изобщо не трябва да има прозорци. Това си е друг стълб, трябва да си се управлява отделно и каквото доведат капиталовите пазари като приход, който да се разпредели после, когато се пенсионираш, това да е.

Кирил Ананиев: Аз мисля, че беше намерен компромисният вариант между двете.

Водещ: С прозореца. Да, ама това ще подложи на натиск или пак аз може би не разбирам, разбирате, че тия фондове, ако изведнъж се юрнат хора, притиснати от прозореца, паникьосани от изчисления, които се правят, че пенсията им няма да е добра, втората им пенсия, това ще застраши пък тези, които са готови да си останат. Но фондовете ще бъдат разклатени от един кратък прозорец на масово прехвърляне в НОИ.

Кирил Ананиев: Все пак това, тази политика се води от Министерството на труда и социалната политика. Питайте колегите. Но аз мисля, в разговорите, които водихме с тях, че това е едно балансирано решение между двете крайности, както казвате Вие, менгеме.

Водещ: Добре. Защо, така, Вие бяхте човекът, който провокира отпадането на масовото раздаване на калпак на детски надбавки, нали, по 40 лв., дори на милионери. Вие пръв май го изрекохте.

Кирил Ананиев: Ами, от моята уста излезе. Но това е решение на правителството, разглеждано в правителството.

Водещ: Г-н Ананиев, ето това е добър пример за това, което, аз съм убеден, че Вие сте човек, който иска да има принципи и случаят ...

Кирил Ананиев: Мисля, че това го постигнахме ...

Водещ: Това е добър пример. Сега отиваме на лошия обаче. Сега парите за децата на полицаите ли ги дадохте, както изрично написаха в мотивите си за това предложение депутатите Менда Стоянова и Даниела Дариткова?

Кирил Ананиев: Не. Вече веднъж го казах и сега ще го повторя категорично. Допълнителните средства за увеличение на заплатите на служителите от МВР бяха осигурени от преструктуриране на разходите в централния бюджет. 10-те процента си бяха осигурени авансово, предварително, а 5-те процента от преструктуриране на разходите по централния бюджет.

Водещ: ... вижте какъв лош номер Ви скроиха обаче, те го написаха черно на бяло – ще вземем от децата, ще дадем. То го пише, аз четох в мотивите. И Вие сега, и премиерът да се скъсате да опровергавате, те го написаха. Вие го говорите, те го пишат – взимаме на децата парите, даваме ги на полицаите.

Кирил Ананиев: Е, аз Ви казвам каква е истината.

Водещ: Така. Друга критика обаче, защо тези милиони, които те колко всъщност спестяват, няма да отидат за тия по-богати хора да взимат по 40 лв., каква е разликата спрямо първоначално бяха предвидени към 400 млн., нали, за тези увеличения ...

Кирил Ананиев: По-малко. Мисля, че ...

Водещ: 390.

Кирил Ананиев: Не. 390 беше за всички.

Водещ: Сега като извадихте определени деца, което изглежда правилно, наистина богати хора...  няма смисъл, нищо не значат за тях 40 лв.

Кирил Ананиев: Те пак ще получат.

Водещ: Но вече през данъчните облекчения.

Кирил Ананиев: Точно така, данъчните облекчения. И така ще получат и хората, които работят. Това е работеща България.

Водещ: Тук да се пошегувам, г-н Ананиев, но ще стане пак както Бойко Борисов приказваше 2009 г. – аз плащам това, дето тези ми вкараха. Защото като предвиждате данъчното облекчение да се полза за 2021 г., едно правителство през 2022-а ще плати Вашата доброта.

Кирил Ананиев: Ама то бюджетният процес е такъв, законът е такъв. Въпросът е, че въвеждаш политика.

Водещ: То затова не е хубаво така да се говори. Аз много бих се радвал да чуя българските политици да не говорят така, когато взимат властта. Нали, по-скоро да говорят като Вас, г-н министър. Иначе ще е вечната спирала. Нали, Станишев, аз му плащам, Станишев задължи. И след 10 г. ти си отидеш и почват ...

Кирил Ананиев: Все пак не забравяйте, че ние освен, че приемаме тази година бюджета за 2021 г., ние приемаме и тригодишна бюджетна прогноза. Това, за което говорите Вие, е вътре в тригодишната бюджетна прогноза. Като дойде новото правителство, ако прецени, че ще бъде друга тригодишната бюджетна прогноза, ще имат други политики, други приоритети, други програми, те имат право да си променят бюджета.

Водещ: Сега, за тия, не казахте все пак каква е разликата между 390-те и сега за детски какво ще отиде. Някакви пари остават, нали?

Кирил Ананиев: Със сигурност остават. Сега в момента...

Водещ: Добре, няма, по-скоро за принципа Ви питам. Другият упрек беше – защо тези пари не останаха при децата, допълнително например, да се направят безплатни всички детски градини, да се дадат безплатни учебници до 12 клас, тоест през цялото ти учене, да се стимулират по-добре отличните ученици или отлични студенти, така както правят западните държави със стипендии. Не пълен отличник в Математическата гимназия да взима 20 лв.

Кирил Ананиев: Вие добре го казахте, добре го казахте. С бюджета за следващата година предвиждаме 38 млн. лв., които ще отидат за поемане част от таксата на родителите за храната на децата в детските градини...

Водещ: Аз ви питам – защо част?

Кирил Ананиев: ..., ще отидат 83 млн. за семейства с деца до 14 г., чиито родители нямат платена отпуска или нямат възможност за дистанционна работа от вкъщи, хоум офиса, пак отиват за подпомагане, мерки за подпомагане на семейството. Ами за детските градини за следващата година сме заделили един огромен ресурс за строителство, ремонт на детски градини, както и за ремонт на студентските общежития. Това всичко ще отиде при бизнеса.

Водещ: Ама Вие си го бяхте предвидили, нали?

Кирил Ананиев: Някои от нещата ги подобрихме.

Водещ: Може ли да се каже, че всеки лев, определен по първоначално глупавия начин за децата – нали, всички да вземат, и най-богатите тези 40 лв., че един лев няма да бъде не за децата, тоест така сте подобрили тези неща, за които говорите, че всичко пак ще отиде при децата?

Кирил Ананиев: Нека да кажем, да, децата до 18-годишна възраст. Нещо може да отиде и при студентите.

Водещ: Да. Това казвате, че е така.

Кирил Ананиев: Да. Но не отиват за другите политики, които сме приели със Закона за бюджета. Всички са свързани с децата и семействата.

Водещ: Прехвърлянето на тези пари.

Кирил Ананиев: Да.

Водещ: Министерството на финансите правите много хубав анализ на общините, и то от години.

Кирил Ананиев: Така е.

Водещ: Ние го използваме, още при предишния министър Владислав Горанов започнахме. В диалог го използваме за наша класация – "Най-добрия град за живеене в България". И се надяваме с Вас да продължим тази традиция. Това е много важно...

Кирил Ананиев: Е, днес имате такъв събеседник.

Водещ: Но последният доклад какво показва за финансовото им състояние? Аз разбирам, че добре са, с излишъци, Перник, Сливен, Враца, Бургас и Търговище. Перник, защото им дадохте пари заради водата. А най-зле са, чакайте сега да видя, Костенец, Доспат, Рудозем, Георги Дамяново, Пирдоп, Мездра, Криводол, Девин, Стамболийски и Антон. Защо се получават тези ...

Кирил Ананиев: По отношение на общините искам наистина, това е един от приоритетите в бюджета за следващата година. За първи път над 700 млн. лв. ще получат допълнително трансфери общините. В тези допълнителни трансфери има увеличение на всички стандарти, делегирани от държавата дейности, има увеличение на капиталовите разходи, има увеличение на изравнителната субсидия, има увеличение на разходите за поддържане и снегопочистване на пътищата. Освен това, до края на тази година ще им преведем пари, които те ще използват за закупуване на предпазни и санитарно-хигиенни материали. За следващата година също сме предвидили 30 млн. за тази цел, за да ги облекчим, защото това са неспецифични разходи за тях. Това, което законът ни позволява е, когато една община през периода на пандемията реализира по-ниски приходи, отколкото за същия период на миналата година, държавата да ги подпомогне с безлихвени заеми. И обаче се установи, че това са само две-три общини. Най-интересното беше, че до май месец някъде приходите на общините изоставаха спрямо плана и спрямо същия период на миналата година. Установи се, че сега, вече към края на годината, над 90% от общините вече са покрили, са събрали приходите и дори ги надхвърлят някои от тях.

Водещ: Законът обаче не Ви позволява да оставите определен процент от данъците, които плащат хората, които живеят в една община, фирмите, които работят на нейната територия. ИПИ предлага този процент да бъде 2%. Цялата система в България е направена от години така, че кметовете да са благодарни на министър-председателя, който и да е той, тя не е променяна. Вие смятате ли, че това най-сетне трябва да бъде променено? Да няма тази идея – аз давам на този, а просто законът, България е решила да даде на кметовете, които привличат хора да живеят там, за да плащат данъци, привличат фирми там, за да правят бизнес, да имат пари, които не да чакат, за да си купят дезинфектант, да им отпуснете Вие пари.

Кирил Ананиев: Това може би в следващите години ще се случи. Обаче понеже всичко е въпрос на баланси, когато се дава определен приходоизточник на даден публичен субект, както са в случая общините, срещу тях трябва да има и поемане на ангажименти. Защото с тези 2%, които евентуално биха отишли при общините, в момента финансираме останалия публичен сектор, включително и техните дейности. Има, по-голямата част от дейностите на общините се финансират от бюджета.

Водещ: Да, ама те в момента като закъсат, идват при Вас и Вие им давате безлихвени заеми или направо им подарявате пари.

Кирил Ананиев: Не, напротив, правим оздравителни планове с мерки, които да подобрят управлението, повишаване на приходната част, за да се стабилизират.

Водещ: А не е ли по-добре те да бъдат стимулирани да са добри?

Кирил Ананиев: И смятате, че като дадем 2-та процента без никакви ангажименти срещу тях, това е стимулиране да са по-добри? Не е логиката такава. Всеки един приходоизточник трябва да бъде свързан или общо приходоизточниците трябва да бъдат свързани с обема дейност, който е възложен по Конституция и по закон на дадената община, на общините като цяло.

Водещ: Според Вас, трябва ли да се промени Законът за публичните финанси? Ако вярно си спомням, това са членове 159 и 160, които развързват ръцете на премиера и финансовия министър неограничено да пренасочват пари от неосъществени дейности, това става обичайно последния месец на годината най-много, без да питат парламента, без да се минава през актуализация, или ако са добри и са събрали повече приходи, както много пъти се е случвало, когато Вие сте били във властта, пак да ги разпределят както си решат и да се създава усещането, че откъдето е минал джипът, кметът ще вземе да си направи улицата, попът, който е срещнал, ще си направи църквата. Впрочем опозицията сега го предложи, аз много се удивлявах, и то Корнелия Нинова тук го обеща, аз говорих с нея на такива въпроси, тя прие да си върже тя ръцете. Защото може да дойдат те на власт.

Кирил Ананиев: Има непознаване на Закона за публичните финанси. Когато някой каза, че използваме преизпълнението на приходите, правителството си прави каквото си иска с преизпълнението, това не е вярно. Ние нямаме право като правителство една стотинка да разходваме от преизпълнението на приходите. Това е ангажимент на парламента. Другото, което го казвате...

Водещ: Пренасочване. Пада някакъв голям обект.

Кирил Ананиев: ... в края на годината, когато направим по-реалистична оценка на приключването на бюджета и има разходи, които не търпят отлагане, след като е направена икономия, ето сега ще Ви дам примера с ремдесивира. Ние, Министерството на финансите, дадохме пример. Направихме си очаквано изпълнение на бюджета и видяхме, че ще реализираме 6 млн. икономия. Тези 6 млн. икономия доброволно ги дадохме за закупуване на лекарството.

Водещ: Чакайте само да изясним – това го направихте в седмицата, в която СЗО каза да не се използва ремдесивира.

Кирил Ананиев: СЗО каза наистина това, обаче Европейската агенция по лекарствата каза, че не са отчетени всичките ефекти на въздействие на лекарството и тя не отрече неговото използване. Така че в целия свят в момента, в целия свят се използва ремдесивира.

Водещ: Честно да Ви кажа, да не стигам до там, ама ако се опира до това СЗО казва – не взимай ремдесивир, другите казват – може и да го вземеш. По-добре да вземеш нещо трето.

Кирил Ананиев: Те после излязоха с малко по-уклончива информация, че отчели са едни фактори, ама други не са. Така че направиха крачка назад.

Водещ: Въпросът ми за Закона за публичните финанси беше друг. Аз не отричам, че 6 млн. лв. трябва да могат да бъдат прехвърлени по начина, за който говорите. Не отричам, че и 50 млн. сигурно трябва да може. Но през миналата година са прехвърлени 3 млрд. по този начин. 3 млрд. От които, имам отчета на Сметната палата...

Кирил Ананиев: Не, не, знам, че го имате отчета на Сметната палата. И на Сметната палата винаги й правим бележка за това, че методологията не им е вярна. От тези 3 млрд. сигурно 2,5 млрд. са в централния бюджет пари, които са предвидени за конкретната цел, но понеже не е дошло нейното изпълнение, ние ги даваме тогава, когато то дойде и на базата на фактическите разходи, които са направени.

Водещ: Но ги прехвърляте...

Кирил Ананиев: Това са предварителни целеви средства, които обаче се дават в точно определен момент. Защото някои от разходите са свързани с натурални показатели, например превоза на учениците. Не знаем първоначално колко ще бъде. Затова стои в централния бюджет. Болните от хемодиализа, които отиват на хемодиализа, ние не знаем колко ще бъдат. Стоят в централния. После общините ни пращат съответното предложение и ние финансираме. Но това не означава, че си ги прехвърляме така.

Водещ: Ако нещо не се построи обаче и тези пари остават, Вие имате право по Закона за публичните финанси да ги прехвърлите за каквото смятате, че е важно. И се пита – не е ли добре, г-н министър, над определена сума, над определен процент от БВП или от общите разходи, все пак да се ходи в парламента?

Кирил Ананиев: Ами самият закон, който е решен от парламента, е казал, че изпълнението се възлага на МС. Всичко онова, което е над, както казах, преизпълнението на приходите, ние не може да харчим, отиваме веднага там. Но съм вътре, това е гъвкавост на правителството. Има, изникват проблеми, както тази година с ковида.

Водещ: Не смятате, че трябва да има таван. Защото, знаете...

Кирил Ананиев: Ама таванът са разходите по бюджета.

Водещ: ... Абе един лош министър-председател с лош финансов министър с обаче мнозинство, може да си напише за догодина 10 млрд. да изкопаем тунел под Шипка. След това да каже, абе, извинявайте, имаше обжалване, така, дето се вика да си го организира дори. И изведнъж започва да има 10 млрд., с които вече откъдето мине, който му се усмихне, където му бият камбаните, дава. Не трябва ли да има ограничение?

Кирил Ананиев: Първо, няма такива огромни проекти...

Водещ: Нарочно Ви давам такъв пример. Оказа се, че миналата година все пак е имало 3 млрд. ...

Кирил Ананиев: Ама аз пък ще Ви дам обратния пример, ето, тази година не влезе концесията на летище София. 650 млн. С тези 650 млн. ние намалихме разходите. Разбирате ли, трябва да има някаква гъвкавост ...

Водещ: Ама някаква, абсолютна ли трябва да е? Просто опитвам се да си изясня Вашата позиция. Вие смятате, че трябва безгранично правителството да е гъвкаво или някаква, абе, нека, добре, като искате 3 млрд., да се пише – 3 млрд. може да се разпределят. Ама ако още 100 млн. дойдат, вече да се ходи в парламента.

Кирил Ананиев: Вие пак се заблуждавате с тези 3 млрд. Ние не разпределяме, не преразпределяме толкова много пари. Голямата част от парите, които ги пускаме на заседание на МС, са по определени цели и програми. Ако наблюдавате заседанията на МС, например, почти на всяко заседание даваме допълнителни пари на МОН. Ама това не са извънредни пари. Това са програми, които са планирани в централния бюджет. И идвайки момента на изпълнението, ние му ги даваме на Краси Вълчев.

Водещ: Хубаво. Не мен не може ... Но ме леко притеснява, че не може да го обясните и на Сметната палата.

Кирил Ананиев: Не, напротив. Много добре го разбират, обаче си го повтарят.

Водещ: Кой е големият проблем, в който ще инвестира България най-много пари през 2021 г.? Предметно нещо.

Кирил Ананиев: Ами основните най-големи разходи ще бъдат отново свързани с поддържането на пътната инфраструктура и разбира се, строежъана магистралите.

Водещ: Коя магистрала ще е най-скъпа? Помните ли? Пак, че не Ви казах, моя грешка...

Кирил Ананиев: Не... Ще започне, то е започнало вече, но основната дейност ще бъде Видин – Ботевград. Това е пътят...

Водещ: Там ще е скоростен път, нали?

Кирил Ананиев: Там ще е скоростен. Този път трябва да стане, той е жизненоважен за хората и бизнеса в Северозападна България.

Водещ: Най-бедният регион в Европа.

Кирил Ананиев: Да, така е, за съжаление. Калотина, Околовръстното до границата ...

Водещ: Също голям срам за България. Както караш по магистрали из цяла Европа и изведнъж влизаш, един ужас…

Кирил Ананиев: И това ще го направим. Ще продължим АМ "Хемус". Вие знаете, че до 2024 г. трябва да стане. Имаме части от "Струма" да продължим да строим.

Водещ: Колко ще струва двата избора догодина – за парламент и президент? Не, аз имам, 5,791 млн. Малко ми се видя.

Кирил Ананиев: Не, не. Как 5 млн.?

Водещ: Ами това е на ЦИК бюджетът. Или те са текущите им разходи, персонала и капиталовите ...

Кирил Ананиев: В централния бюджет са парите. Сега по памет не мога да кажа, но със сигурност над 55 млн.

Водещ: Общо?

Кирил Ананиев: Да. Като отделно обаче предвиждаме и пари за закупуване на машините за гласуване.

Водещ: Те колко излизаха?

Кирил Ананиев: Аз знам колко сме предвидили, но няма да ги кажа...

Водещ: Защото веднага кандидатите...

Кирил Ананиев: Не, не. Защото след приемане гласуването едновременно и на хартиен носител, и с машинките, машинките ще бъдат сигурно по-малко на брой и от там е възможно да се реализира някаква икономия.

Водещ: Как, г-н Ананиев, мислите да продължите дългата си кариера? Бих я определил повече като експертна, отколкото политическа и Ви е непривично това говорене...

Кирил Ананиев: Това, което мога да кажа пред Вас, че този 35-ти бюджет, който правя в моя служебен път, е последният.

Водещ: Има ли кой да прави следващия?

Кирил Ананиев: Разбира се.

Водещ: Подготвихте ли си хора?

Кирил Ананиев: Едно от основните задължения на ръководния екип на министерството е да подготвя млади кадри. И аз се радвам, че и дори бих искал един млад човек да застане на този стол, разбира се, с познанията...

Водещ: Имате ли име? Кой ще стане бюджетарят след Ананиев?

Кирил Ананиев: Не мога да Ви кажа, защото след Ананиев ще има ново правителство. Не се знае каква ще бъде конфигурацията, не се знае кой ще бъде, коя ще бъде водещата политическа сила. Макар че аз считам, че ГЕРБ ще бъде, но това никой не знае.

Водещ: Ще се кандидатирате ли за депутат?

Кирил Ананиев: Е, сега, такива въпроси, моля Ви се.

Водещ: Но няма да правите повече бюджети?

Кирил Ананиев: Няма да бъда министър на финансите.

Водещ: Кирил Ананиев, министърът на финансите, в „Седмицата” на Дарик радио.