07.11.2015 г.

| БНТ, „Панорама"| 06.11.2015 |

Водещ: Събитието на седмицата - полицейски протест след местните избори и преди гласуването на бюджета. Този възел се завърза около финансовия министър. Владислав Горанов. Ето го сред нас. Добър вечер.
Владислав Горанов: Добър вечер.

Водещ: Още не е съвсем ясно защо го направихте? Защо в последния момент и без съгласуване предложихте орязването на полицейските привилегии? 
Владислав Горанов: Със сигурност трудни реформи се правят трудно. И не е важен начинът, а защо се правят. В този смисъл, аз предлагам, ако искате да говорим за това. Знаем, че системата на отбрана и сигурност отдавна изпитва структурни проблеми с нейното финансиране, които са свързани с това, че голяма част от реформите в тези системи не се състояха или не се състояха в достатъчна степен и без вина на служителите в тях се стигна до това, че основната част от техните бюджети са за заплати. На практика бюджетите за отбрана и сигурност са лишени от възможността да се инвестира в условия на труд, в техника, във въоръжение, в това, което е необходимо за реалната полицейска работа в случая, заради протеста на полицаите акцентирам върху тях. Годините на преобладаващо нарастване на разходите за персонал, вместо на разходите за осигуряване на техника и въоръжение, доведоха до това, че сега имаме огромен бюджет за МВР, огромен бюджет за армия и сигурност, съмнения в обществото за достатъчна ефективност, която най-вероятно се дължи на липсата на възможност хората ефективно да си вършат полицейската работа, заради липса на всякакви технически средства. 

Водещ: Но тази реформа вие ли трябваше да я правите през бюджета или министър Румяна Бъчварова в министерството? 
Владислав Горанов: Нека да приемем, че реформата е причината, а пък бюджетът е поводът. Тоест необходимостта от реформи е осъзната отдавна и министър Бъчварова работи отдавна върху това. Може би провокацията през бюджета да се ускорят промените и да се види на бял свят всичкото натрупано неравновесие вътре, ескалира през бюджета. Но поводът - бюджетът, беше и това, че цяла година говорим, че трябва да се случи нещо в тази система, в края на годината се оказа, че трябва да добавим нови 180 милиона, за да може сметката на вътрешното министерство да се върже. И в края на краищата, ако нищо не се промени вътре, всяка година ние ще трябва да отчитаме един и същи резултат - липса на достатъчно средства за вътрешното ведомство и въобще за сферата на отбрана и сигурност, не безспорни резултати от дейността, поради липса на техническа обезпеченост, и неудовлетворение както за тези, които плащат, така и за тези, които получават. 

Водещ: Много интересна дума употребихте - провокацията през бюджета. Сам нарекохте вашето действие така. Предупредихте ли премиера, че ще го направите? Той знаеше ли, че ще сложите това нещо на масата в последния момент? 
Владислав Горанов: Доколкото познавате Бойко Борисов, дали нещо става в държавата, без той да носи отговорност за него? 

Водещ: Приемам това за „да" - той е знаел, че това нещо ще влезе в последния момент така. 
Владислав Горанов: Той знае всички актове, които приема правителството. 

Водещ: Знае всичко премиерът? 
Владислав Горанов: Знае всичко, което се случва в правителството. 

Водещ: Добре. Целта обаче беше да мине реформата, която току що описахте, или да не мине? 
Владислав Горанов: Това, което се предлага, е много амбициозно да се нарича реформа. Това е заявка, че структурата на бюджета на силовите ведомства е небалансирана. Не може да се твърди, че примерно намаляването занапред от 20 на 10 възнаграждения при пенсиониране е съществена реформа. Както също не може да се твърди, че добавянето на допълнителните възнаграждения в основното е нещо, което е огромна реформа. Със сигурност обаче това е поставянето на темата, че бюджетът за министерството в 95% отива за персонал и много малка част от него отива за реалните способност на тези хора да си вършат работата. Дори да приемем, че това не е най-доброто решение, със сигурност е възможното решение, което да промени структурата на бюджета, за да даде възможност оттук занапред да има повече автомобили за личния състав, да има повече модерна техника, да има компютри, да има всичко това, което е необходимо за една нормална полицейска работа. В противен случай ще разчитаме само на общовойскови методи, на струпване на голяма група от хора. А тази част, която съвременната полицейска работа или въобще съвременната работа в сферата на сигурността предполага със съвременни методи и тактики, няма да може да бъде осигурена, тъй като те дори нямат възможност автомобили да си закупят.

Водещ: Сам признавате, че това е недостатъчно. Но видяхте то какъв резултат произведе. Оттук нататък ще можете ли въобще нещо да промените в тази система, след като от толкова малко нещо стана нещо толкова голямо?
Владислав Горанов: Нормално е една голяма система от десетки хиляди души и тук броим само МВР, ако добавим към тях и другите служби за сигурност, може би говорим за около 100 хиляди души, нормално е справедливият им протест срещу това, че евентуално се посяга на част от техните привилегии, да има проявление външно. Това обаче със сигурност е един добър повод тези министри и тези ръководители на организациите да преценят дали начинът, по който е структурирана системата е най-добрият. Аз имам свои коментари като финансов министър, но те в случая не трябва да са водещи, тъй като аз знам, че и госпожа Бъчварова, и господин Ненчев, и другите ръководители на звената от сферата на сигурността имат идея какво трябва да се направи. И между другото в деня, в който анонсирахме преразглеждане на част от стъпките, свързани с промяната в структурата на бюджета на МВР, в същия ден приехме и една немалка заявка за промяна в Закона за МВР, която да даде възможност допълнително да се подобри неговата структура, така че в следващата година той да е много повече бюджет за МВР, отколкото бюджет свързан с несвойствени функции, които са далеч от полицейската работа.

Водещ: Някой клати ли властта зад гърба на полицаите?
Владислав Горанов: Дали някой се изкушава да го прави - не е невъзможно. Далеч съм от конспиративни теории. България е един относителен център на стабилност и това едва ли се харесва на всички, които искат да ловят риба в мътна вода. Но аз смятам, че това че в момента държавата е стабилна - и политически, и икономически е по-скоро добре за обществото.

Водещ: Въпросът е вие в отбора единни ли сте - Цветан Цветанов, вие, Румяна Бъчварова?
Владислав Горанов: Нямам никакъв повод да мисля различно. И от анонсите на всеки един от тези тримата, които споменахте, и от това че всички промени, които се правят в отделните сектори, неминуемо по една или друга причина, в една или друга степен минават през българския парламент. Без подкрепата на депутатите от мнозинството това няма как да стане.

Водещ: Още ще отстъпвате ли? И докъдето е стигнал премиерът, докъдето е посочил компромиса, до там?
Владислав Горанов: Това е позицията на правителството, ревизирана впоследствие от премиера. Ако има политическо решение за допълнителни промени, те могат да дойдат само по линия на българския парламент. Изпълнителната власт е заявила своите позиции.

Водещ: Дали обаче от вашия бюджет няма да пострадат сега тези, които нямат пищови и не блокират кръстовища?
Владислав Горанов: Със сигурност тези, които нямат пищови и не блокират кръстовища, нямат този инструментариум да бъдат така чути, колкото тези, които го правят. Но заявеният приоритет, че образованието и социалните дейности трябва да намерят място в новия бюджет е факт. И не случайно още днес се анонсира това, че от 1 октомври се увеличават учителските заплати. Можете да видите около 150 милиона повече разходи за заплати в следващия бюджет за средно образование. Успяхме да осигурим и ангажиментите си свързани с НАТО и един значителен ресурс отива за допълнителни инвестиции в армията. По естествен път, около половин милиард повече отива за социални дейности. Но това, което е най-важното като опорна точка, ако използвам фразеология от миналото, е, че всъщност финансовият министър не създава парите. Той предлага някакъв вариант за тяхното преразпределение. И водещото тук е, че при новината, че държавата се развива устойчиво и спокойно в следващата година, това показват нашите прогнози, ние ще можем да се доближим към един устойчив модел на икономическо развитие и да гарантираме достатъчно ресурс държавата да изпълнява своите функции. 

Водещ: Но финансовият министър е този, който трябва да каже - затъваме ли в дълги дефицит.
Владислав Горанов: Дългът е следствие, той не е причина. Дългът е следствие от дефицитът. И винаги, когато говорим за него, трябва да държим сметка за това, че разходната част на бюджета трябва да е близко до приходите, които можем да съберем. Обществото трябва да харчи толкова, колкото изкарва, за да не задлъжняват следващите поколения. Затова и понякога оставам неразбран в позицията, че дефицитът трябва да бъде намаляван. Но докато тази отговорност е моя, аз ще предлагам мерки, които да сближават двата края, тоест да харчим толкова, колкото изкарваме. В противен случай, ще говорим за дълг, в противен случай ще застрашаваме, макар да звучи доста страховито, една свръх задлъжнялост на практика означава намаляване на суверенитета на нашата държава и поставянето и в зависимост от външни фактори.

Водещ: Уж властта излезе победител на изборите, г-н Горанов. А изведнъж тази нестабилност. От къде се появи това?  Слабост ли е или сила това, че онзи ден взимате толкова много градове, а днес не може да се оправите с Орлов мост.

Владислав Горанов: Какво значи - не може да се оправите с Орлов мост?

Водещ: Протестът продължава, доколкото знам.

Владислав Горанов: Това е най-естественото нещо в едно демократично общество. Когато се прави по законен път, протестът, за да се заяви позиция и да се изкаже мнение е най-естественото нещо. Както е най-естественото нещо в парламента да се проведе дебат дали едни законово реглементирани права ще останат в същия си вид или ще бъдат преструктурирани. Аз, само за да затворим тази тема, тъй като рискуваме да говорим само за приоритет вътрешна сигурност и обществен ред, искам да повторя отново - това, което се предлага, в никакъв случай не намалява доходите и не уврежда правата на сегашните служители в системата на отбраната и сигурността. Да, предлага се допълнителните възнаграждения в прослужено време и основната заплата да бъдат обединени в едно, предлага се новозапочващите в системата да имат по-малки възнаграждения при напускането й. Но съгласете се, че плащанията, които са свързани с напускането на системата н а отбраната и сигурността не са плащания за отбрана и сигурност. Те са по-скоро някак вид пенсионна политика или вид социална политика за периода, когато ти вече не служиш в тази система. Но така или иначе започналите при тези условия служители остават при тях. Вероятно няма доверие, че това, което сме поели като ангажимент ще се изпълни. Но най-естественият начин да се проследи този дебат е българският парламент.

Водещ: Накрая. Развързва ли ви ръцете тази случка или ви ги отвързва за повече реформи?

Владислав Горанов: Мисля, че вдигането на такъв дебат е полезно за обществото. Многократно съм упреквам при различни теми, че ги поставям по-рязко. Моето убеждение е, че българското общество много години е замитало проблемите под килима. Ако нямаше такова замитване под килима, вероятно нямаше да се стигне до банковата криза. Ако нямаше такова замитане под килима, вероятно нямаше да се стигне до проблемите, които имаме в отделни бюджетни сектори. Моето разбиране е, че когато знаем, че някъде има определен проблем, ние трябва да го изкажем на глас и да го поставим като тема за политически дебат. Ако на някой не му харесва, че съм поставил като тема за дебат дали бюджетите на силовите ведомства са балансирани, аз приемам тази критика върху себе си. Но тези, които не са съгласни и които са в българския парламент нека да натиснат червеното копче. Тези, които се съмняват, че това е най-доброто решение, нека да предложат между първо и второ гласуване различно решение. Но да кажеш - тази тема няма да се вдига, е безотговорно към ситуацията в държавата, в която по-голяма част от нас смятаме, че има какво да се подобри.

Водещ: Благодаря ви.