13.11.2018 г.

Разговор с Владислав Горанов, министър на финансите

БТВ, „Лице в лице“ | 13.11.2018

Водещ: Здравейте, гледате „Лице в лице“. Гостът ми днес е Владислав Горанов, министър на финансите. Здравейте!

Владислав Горанов: Здравейте!

Водещ: Какъв е Вашият отговор на ветото, което наложи президентът Радев върху Закона за корпоративното подоходно облагане в частта му за данъка върху старите коли?

Владислав Горанов: Не съм имал достатъчно време да се запозная с мотивите, прочетох ги един-два пъти. Да Ви кажа честно част от тях не споделям. Тепърва в парламента ще решаваме каква да ни е позицията по отношение на ветото. Но аз не споделям, ако е прието за ценност, че екологията, екологичната политика, замърсяването на въздуха е проблем на едно развито общество, и ако приемем, че ние се стремим към достиженията на цивилизацията, можем с лека ръка заради това всеки втори български гражданин да може да има автомобил, купен от пазара в Дупница, без платено ДДС, и да го подкара без платена гражданска отговорност по българските пътища, след употреба на алкохол и да причини ПТП – ако това е ценност на нашето общество, аз не мисля, че тя трябва да се споделя. Със сигурност това, което предвиди и беше предложено на президента за обнародване, Законът за корпоративното подоходно облагане в частта за изменение на местните данъци и такси, е една много малка и първа стъпка, която да ни сложи на цивилизационната карта на Европа, каква е ролята на отговорността на всеки един към обществото. Защото, ако коментираме, че ние имаме изключително замърсена околна среда по отношение на качеството на атмосферния въздух, ако ние коментираме, че имаме изключително много пътнотранспортни произшествия с фатален изход и изключително голям травматизъм на пътищата, ние трябва да дадем някакъв знак и някаква посока, която модерният свят е приел. Прочетох в мотивите, че имущественият данък не може да регулира екологични отношения, ако така може да се формулира, въпреки че изречението в мотивите на президента беше доста по-засукано. Ако приемем, че достижението на технологиите в автомобилостроенето отчита, от една страна, замърсяването, което е част от сигурността на живота, защото от ауспусите на автомобилите излиза рак, ако това го махнем настрани, отделните еврокатегории отчитат не само замърсяването, което автомобилът причинява, те отчитат и сигурността. Защото в последните години, ако отворим елементарна техническа литература, ще видим, че автомобилите, произведени с по-високите екологични норми, те са и с 60-70 % по-висока сигурност. Тоест, макар и съвсем минимално ние да стимулираме придобиването на по-нови автомобили, ние даваме знак на българското общество, което всъщност е важното. Това за президента се смята за грешка, защото той смята, че бедният човек има право да не се грижи за собствения си живот, да не е солидарен и да има достъп до всички блага. Вероятно това е концептуално вярно, но бедният човек не е беден само защото се е родил в една държава. Има още много причини един човек да е беден. И в никакъв случай не мога да се съглася с мотивите на президента, че бедността е фактор на управлението. Бедността е фактор и на личното отношение към себе си, защото ниското образование, нежеланието за работа – всичките тези неща са елемент на бедността. Тя може да е и духовна в същия аспект. Но за мен много силен дебат трябва да се проведе около това общодостигнати европейски ценности, общоприети европейски ценности – кое е правилно да се прави в определени политики и кое не е правилно, дали трябва да се използват за политически цели. Защото, ако приемем, че с едната ръка българският президент казва, че гражданите трябва да отделят за отбрана 2 % от БВП, за да можем ние да достигнем НАТО-вските стандарти, със същата ръка той трябва да каже: Добре, ние сме бедни, ние няма да отделяме 2 % за въоръжаване на армията, няма да си купуваме скъпи самолети, защото те са много скъпи. Не говоря дали „Грипен“, дали някакви други, тези технологии са много скъпи. С едната ръка той казва: Дайте да си купим скъпи технологии, защото ние сме НАТО-вски членове, с другата ръка казва: Ние сме бедни, дайте да се утрепваме по пътя с автомобили, които замърсяват и които нямат технологична годност, защото сме бедни. С такъв начин на мислене ние богати няма да станем.

Водещ: Много внимателно Ви слушах, това беше почти есе, г-н Горанов. Наистина. Обаче имам някакви контрааргументи. Приемам тази част за въоръжаването, защото аз никога не съм разбирала даването на толкова много пари за превъоръжаване, аз съм пацифист. И това са парите, за които най-много ме боли, когато Вие ги давате.

Владислав Горанов: Имаше няколко Съвета за национална сигурност, свързани с проекта за въоръжаване, а нито един Съвет за екология или за социално неравенство.

Водещ: Дотук добре. Въпросът е обаче, че повечето българи нямат пари да си купят нов автомобил. Аз мога и да намеря 100-200 лева да си платя това увеличение, този косвен данък...

Владислав Горанов: Защо говорите за 100-200 лева?

Водещ: Колко годишно?

Владислав Горанов: Трябва да Ви кажа, че за този клас автомобили, които са най-засегнати, а това са най-старите автомобили, над 20 години, увеличението на данъка, примерно за една „Жигула“, защото в случая говорим за такъв тип автомобили, ще се покачи 10-15 лева за година. Това са 2-3 кутии цигари.

Водещ: Затова те ще ги намерят. Но те няма да намерят 20 000 лева, или 20 000 евро, за да си купят нова кола.

Владислав Горанов: Вие сте достатъчно млада, но не толкова, за да не си спомняте периода, в който партията, която излъчи президента Радев, управляваше. Тогава, преди 1989 г., част от историята на която е и партията, която излъчи президента, да не би да бяха достъпни автомобилите? Да не би да можехте да си купите автомобил? Ще кажете – ама какво ги сравнявате. Защото понякога се появяват носталгични...

Водещ: Е, не, не, това... вече ни връщате години назад.

Владислав Горанов: Не, ще Ви го обясня, същото е. Темата за солидарността. Солидарността и желанието на всеки по собствен начин да участва в солидарността. Защото, ако приемем, че президентът, въпреки че не бива толкова да се фиксираме върху него, но Вие зададохте темата, ако приемем, че обществото трябва да е социално и солидарно, солидарността се измерва най-вече през това да си плащаш данъците, и то в размери, които са адекватни, и да споделяш общите ценности, около които това общество се е обединило. Не може в един и същи ден да се насърчават протести срещу замърсяването на въздуха в Русе и протести срещу цената, примерно, на данъка. Всеки български гражданин, макар че ще каже някой, че това може да е извратеното говорене само на един финансов министър, трябва да се чувства удовлетворен по две причини: че е успял да си изхвърли боклука и че си е платил данъците.

Водещ: Ама вярно е извратено, г-н Горанов.

Владислав Горанов: Нито едно от двете обаче не трябва да бъде пропускано.

Водещ: Добре, тема за размисъл. Ама наистина звучи много извратено. Сега, няма да оттеглите тази поправка. Толкова усилено я защитихте, че разбирам, че не сте склонни.

Владислав Горанов: Аз Ви казвам моето мнение като човек, предложил за първи път в данъчното законодателство да се мисли за модерни европейски практики.

Водещ: И с ваше съдействие няма да бъде оттеглена.

Владислав Горанов: Не го твърдя. Този дебат не е приключил в партията, тъй като анонсът на президента е от обяд. Това, което имаме като първоначални консултации е, че за голяма част от предложенията на президента не намираме достатъчно мотиви да бъдат подкрепени, поне от ГЕРБ.

Водещ: Добре, той обаче отказа среща с Вас и с Менда Стоянова. Каза каквото имате, да си го обяснявате на обществото.

Владислав Горанов: Той е прав, не е длъжен да се среща с депутати или министри, особено преди да е извървян законодателният процес. От друга страна, това щеше само да му увеличи познанията за един от проблемите, свързани с „Гражданската отговорност“.

Водещ: Той ще чуе това, което казахте преди малко.

Владислав Горанов: Темите са различни.

Водещ: Да, за „Гражданската отговорност“ сега започваме.

Владислав Горанов: Поискахме среща с него, за да коментираме темата с „Гражданската отговорност“ и ролята на лимитите по отношение на обезщетенията...

Водещ: Но Вие отстъпихте тук, доколкото разбирам, последният анонс е, че няма да има таван за най-близкия кръг – за съпруг, съпруга и деца, ще има лимити за т.нар. емоционално свързани, или по-далечни роднини. Това е решението ви.

Владислав Горанов: Това беше обсъждано през цялото време на дебата, какъв точно и докъде да стига лимитът. Концептуално проблемът тръгва оттам, че хората не им е може би до безкрай ясно, или на масовите хора, които се подвеждат по анонса, видите ли, колко нещо страшно се случва, че всъщност „Гражданската отговорност“ отново и също е елемент на солидарност в обществото. Тя е едно колективно управление на рисковете, осъществявано обаче не през държавна система, а през частни регулирани бизнес формирования, известни като застрахователи. Тоест, ако ние през регулация предвидим, че обезщетенията са без лимити, до безкрай, и това го разширяваме до безкрай, от другата страна някой, и то този, който ползва тази застраховка, трябва да плати. Тоест всички действия на г-жа Менда Стоянова, на екипите на КФН, на Министерството на финансите, които оказвахме логистична подкрепа, имаха само една цел – да предотвратят сериозно нарастване на разходната част на тази система, което неминуемо би довело до едно или две свързани последствия – фалит на застрахователите и огромно покачване на „Гражданската отговорност“.

Водещ: Непрекъснато говорите за солидарност, която ние обикновените граждани трябва да поемем, но в същото време правите всичко възможно застрахователите да се чувстват добре – да има лимити за застраховките...

Владислав Горанов: Сега ще го обясня много просто.

Водещ: Онази система, приумицата...

Владислав Горанов: Ще стигнем и до „бонус-малус“. Застрахователите, те не са враг на народа, те са като банкерите. Те са бизнес формирования, които имат определена цел, заради която съществуват, и са достатъчно добре регулирани. Ако имаме добре работещ регулатор, той трябва да регулира това те да могат по всяко време и в достатъчна степен да изплащат поетите ангажименти към тези, които са си платили, за да се застрахова определен риск. От друга страна, не само европейската, а и житейската логика предвижда тези застраховки да бъдат максимално мотивирани и максимално свързани с живия живот. Не може да приемем, че преди решението на ВКС сме изплащали обезщетения за болки и страдания само на майки, бащи, деца и съпрузи/съпруги, живеещи дори във фактическо съжителство. Изведнъж след определено решение ние да увеличим този кръг поне двойно – това са сметките на застрахователите, и това да не струва нищо. Защото около 120 000 лв. е средното обезщетение, което се изплаща на наследниците при един смъртен случай. А преди малко коментирахме, че имаме много предпоставки за смъртни случаи, за съжаление сме на водещо място по това отношение в Европа – 650-700 души на година са загиналите в катастрофи.

Водещ: Но да приемем, че това е окончателното Ви решение, че в крайна сметка таванът ще бъде само за по-разширения кръг близки хора.

Владислав Горанов: Това, което ние предлагаме, е таванът да бъде разпрострян само върху далечния кръг от хора, и то при доказване на емоционална връзка и болки и страдания. Разбира се, това доказване е пред българския съд. В противен случай, пак казвам, въпреки че чухме доста упреци, и то някои от тях нелогични, сметката, която със задна дата ще трябва да плати секторът, е между 800 млн. и 1 млрд. лв. И вече, само за 2-3 месеца от решението на ВКС, това не го приемайте като упрек към съда, само 2-3 месеца след това тълкувателно решение имаме нови 100 млн. лв. претенции към застрахователите за стари застрахователни събития. Тази сметка не си мислете, че ще я платят застрахователите. Тази сметка се плаща от българските граждани, които участват солидарно в схемата за застраховане. И ако ние не вкараме нормална житейска логика в модела, това означава действително натиск върху системата, фалит на някои компании и увеличение на размера на „Гражданската отговорност“.

Водещ: А „бонус-малус“? Каква е тази приумица колите да бъдат товарени със страдания, грехове, болки? И всички ние да наследяваме, когато си купим кола. То това е най-странното.

Владислав Горанов: Не. Това се изведе като основна поанта, но според мен това не е основната тема. Нека първо да се обединим около това дали по-рисковите шофьори трябва да плащат повече.

Водещ: Това – да. Но шофьорите, не колите им.

Владислав Горанов: Това – да. После да се върнем на темата кой е субектът на риска – дали шофьорът или автомобилът. Всеки от Вас ще каже – ами, шофьорът. Той трябва да носи отговорност за последствията си. Съгласете се, обаче, как се управлява, въпреки че тук не взимам страна, дебатът по тази наредба тепърва предстои. „Гражданската отговорност“ е на автомобила, защото, ако тя трябва да бъде на автомобилиста, тогава Вие – не знам дали шофирате или не, не знам дали имате автомобил или не, но ако имате свидетелство за правоуправление, Вие трябва да плащате „Гражданска отговорност“, независимо дали шофирате, независимо дали имате лек автомобил. „Гражданска отговорност“, за да можете да се качите в нечий лек автомобил. Ако обърнем логиката, от гледна точка на управление на системата, много по-лесно е Вие да преценявате риска дали един стар автомобил, или един мощен автомобил, или един автомобил, който е собственост на някой, който го дава на когото си поиска, защото в края на краищата собствеността не е само право, тя е и задължение, дали той трябва да носи риска и дали това е по-лесно за контрол. Ще кажете – ама, някой се качва в автомобила, един син взима колата на...

Водещ: Ако реша да се кача на нечий чужд автомобил, или да го подкарам, първо ще поискам... какво, свидетелство за съдимост на колата? Какви грехове има, какви неща има...

Владислав Горанов: Не знам какво ще поискате. Обратно бих Ви задал въпроса – ако Вие поискате на ваш приятел колата и нямате „Гражданска отговорност“, но имате книжка, той какво трябва да направи – трябва да Ви набие и да не Ви пуска в колата? Защото, ако Вие причините пътнотранспортно произшествие, рисковете...

Водещ: На кого даваш колата си е твоя отговорност.

Владислав Горанов: Ето затова е по-важно кой е собственик на колата. И не виждам еднозначно спорът да е затворен – дали това, че в момента „Гражданската отговорност“ е върху автомобила, е проблем. Защото в края на краищата собствеността на един автомобил винаги е ясна. И освен ако автомобилът не е обявен за издирване, тоест като откраднат, винаги някой носи отговорност за него.

Водещ: Надявам се наистина да го премислите това, защото е абсурдно.

Владислав Горанов: Това е една наредба, която трябва да се приеме от КФН. И сега законът предвижда „Гражданската отговорност“ да е на автомобила, независимо че наименованието е на автомобилиста. Темата за „бонус-малус“ е отделна от това кое трябва да бъде застраховано – дали водачът или автомобилът. И Ви дадох пример. Вероятно в България всеки пълнолетен български гражданин има свидетелство за правоуправление. Трябва ли всеки български гражданин, който има свидетелство за правоуправление, дори да няма автомобил, да плаща „Гражданска отговорност“? Не знам ако проведем този разговор в един по-широк и по-смислен формат, какъв ще е отговорът. Защото за мен е нелогично Вие да имате свидетелство за правоуправление, да не ползвате автомобил, да не притежавате автомобил, а същевременно да плащате годишна „Гражданска отговорност“ на автомобилиста. По-лесно и по-смислено, защото Вие ако нямате автомобил, Вие не можете да предизвикате катастрофа, всеки един автомобил, той си има собственик, собственикът и автомобилът да бъдат застраховани, така че да носят отговорност, ако причинят вреди на някой друг.

Водещ: Надявам се този диалог да се превърне наистина в разумен, както Вие казвате, защото в това има абсурд.

Владислав Горанов: Но по темата „бонус-малус“, да продължим, това е една наредба, която КФН качи за обществено обсъждане. И темата тепърва трябва да се обсъди и да придобие завършен вид. Не е ясно и не е сигурно дали така предложените диапазони от ескалация между 400 % и намаление на цените...

Водещ: И там има абсурдни неща.

Владислав Горанов: Два момента има, които трябва да се преценят. Първо, какъв тип нарушения на автомобилите или на автомобилистите трябва да бъдат взети предвид, защото има нарушения, като например неправилно паркиране, превишена скорост с минимални размери...

Водещ: Разбира се. С 10 километра си превишил скоростта, каквото и да е нарушение...

Владислав Горанов: Това е дебатът.

Водещ: Някакви ескалации са решили да правят. Надявам се да се вразумят.

Владислав Горанов: Това е дебатът. Комисията не е решила нищо, говорих специално с тях. Това е експертна разработка на външна международна консултантка фирма, която е разработила модела. И имаме достатъчно време да проведем спокойно този дебат.

Водещ: Добре. И сега вече, не съвсем към финала, но почти – най-важната тема, която вдигна хората, според мен. И поискаха оставка на вашия кабинет, Вие виждате, на блокадите, на протестите има такъв лозунг – оставка, заради високите цени на горивата. Знам, че сме с най-евтиния бензин, само че...

Владислав Горанов: Нека почнем от там, че има три варианта, или три стълба, които определят цената на горивата. Тръгваме от цената на суровия петрол, върху която безспорно българското правителство няма механизми да влияе, независимо че чух различни становища, в това число и от високопоставени политици извън изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но това си е за тяхна сметка. Ако приемем, че не можем да влияем върху цената на суровия петрол...

Водещ: Приемаме.

Владислав Горанов: Оттам нататък трябва да сработят механизмите на пазара. Комисията за защита на конкуренцията засега направи няколко проучвания. Дотук не е констатирала или не е докладвала за проблем в сектора. Разбирам, или чувам, че отново това е предмет на интерес от страна на Комисията. Това, което можем да направим от гледна точка на правителството, което смятам да предложа – имахме среща в късния следобед с министър-председателя. Смятам да предложа изменения, които на пръв поглед изглеждат елементарни, но ще повишат доверието в системата чрез по-голяма прозрачност. Можем с изменения в Наредба Н-18 за документиране на плащанията и на продажбите, по-известна като Наредбата за касовите апарати, да задължим всеки един търговец на дребно с горива, когато издава фискален бон за горивата, да посочва на отделен ред акциза, ДДС и цената на горивото без акциз и ДДС. Със съответните законодателни изменения можем да отидем малко по-напред, и тази тема обсъждаме, и мисля, че е справедливо, да посочим и търговската надценка в касовата бележка. Тогава мисля, че пазарът ще сработи. И всякакви претенции и притеснения дали пазарът работи или има негласни споразумения, дали има господстващо положение, дали има картел, ще бъдат по такъв начин показани на обществото, че всеки един ще може лесно да се сравни с други държави членки на ЕС, с други държави производители. Затова смятам, че по-лесната и по-бърза задача, по-лесно реализуема, е да посочим във фискалната бележка, в касовия бон на всеки един, който купува гориво, да посочим колко е за държавата, колко е за търговеца. По този начин те лесно ще могат да се ориентират, когато биват натоварвани с по-висока от реалната цена. Отивам по-напред, няма пречка, така е по отношение на енергоразпределителните дружества – ако си погледнете фактурата за електроенергия, ако погледнете фактурата от „Топлофикация“, има разбивка – цена за пренос, цена за производство, цена за зелена енергия. Тоест да се опитаме максимално достъпно да разбием...

Водещ: Тоест като си получим високата цена, да знаем откъде ни идва, разбито.

Владислав Горанов: Защото, съгласете се, че атаката срещу правителството, че цената на петрола расте, е неразбираема. Ние нямаме с какво да отговорим, ние нямаме как да им кажем на тези хора: Приберете се, моля Ви, цената ще я регулираме, или цената ще падне. В Русия Путин им каза: Фиксирайте си надценките... Русия произвежда петрол. И ние не се сравняваме с Путин и с неговите методи на управление.

Водещ: Това е единствената възможност, която виждате, за да...

Владислав Горанов: Ще предложим в много кратки срокове всяка една касова бележка на бензиностанция да съдържа търговската надценка и елементите на цената, които влизат в крайната цена на горивото, за да може всеки един български гражданин, ако има претенции към пазара, към правителството, към КЗК, да може да реагира. Защото акцизът върху течните горива в България е най-ниският възможен, подчертавам, възможен. Има регламент на ЕС, който слага най-ниската възможна ставка върху акциза на дизела, газта, бензина. Ние не можем по-ниски акцизи да направим, дори да искаме. В този смисъл ръцете на изпълнителната и законодателната власт в частта ДДС и акциз са вързани. Остават прозрачност и да гарантираме, че пазарът работи.

Водещ: Много кратък отговор – разбрах какво можете да направите, ще видим – какво се случва с пътя ни към еврозоната и Банковия съюз? Обаче най-краткият отговор.

Владислав Горанов: Най-краткият отговор е, че вчера видяхте анонса на ЕЦБ, че започват проверки в шест от системно значимите банки – трите най-големи и три, които тя е избрала по нейни критерии. Това показва ангажимент, показва, че ЕЦБ взима на сериозно нашите намерения за присъединяване към Банковия съюз. И ме кара да бъдат оптимист, че до лятото – така, както е в прессъобщението на ЕЦБ, ние ще имаме нейната позиция за осъществяване на тясно сътрудничество по отношение на Банковия надзор. Това ще даде увереност и на целия български банков пазар, че всичко е наред, защото подлежим и на външна оценка, и на нашите партньори от еврозоната, с които през лятото на 2018 г. постигнахме договореност, че ако се присъединим към Банковия съюз, ще можем да влезем в ERM 2.

Водещ: Казахте, че сте се срещали с Борисов този следобед, взели сте това решение за тази законова поправка заради цената на горивата. С искането на оставка има ли напрежение в кабинета? С блокадите по пътищата, с протестите. Какъв е отговорът Ви на лозунга оставка?

Владислав Горанов: Оставката винаги е опция. Въпросът е тя да е по причина, че има непреодолими управленски или други недъзи в изпълнителната власт. Ако бяхме в нормална обстановка, вероятно голяма част от въпросите Ви щяха да бъдат свързани с бюджета.

Водещ: Да. С тлъстата лазаня, както я нарече Николай Василев.

Владислав Горанов: Това са неговите кулинарни възприятия. Но иначе българският бюджет преразпределя това, което са създали българските граждани. Нашето общество, ако съдим по това колко е голяма икономиката, ни е все по-успешно, защото тази година очакваме 106 млрд. БВП, в следващата – 116. Само ние можем да се препънем по пътя ни към по-добро развитие на обществото.

Водещ: Ако прецените, елате за бюджета да поговорим, имам много въпроси, например какви реформи сте заложили в него, но друг път.

Владислав Горанов: Вероятно на фона на скандалите и провокациите темата за бюджета за 2019 г. ще дойде през февруари 2019 г.

Водещ: Добре, поканен сте. Аз обаче имам любопитство и мисля, че разговор може да стане. Благодаря!

Видео