Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА Е ФИЛТЪР, КОЙТО ПРОПУСКА САМО ДОБРЕ ПОДГОТВЕНИТЕ

04.02.2009 г.

„Новина", 4 февруари 2009 г.

- Г-н Орешарски, бюджетът за тази година залага на икономически растеж от 4,7 на сто. Признахте, че е възможно заради задълбочаването на икономическата криза, да се развият по-мрачни сценарии от това, което сте заложили през октомври миналата година. Какви буфери сте заложили в бюджета, за да предотвратите развитието на песимистични сценарии?

- Да, в сравнение с периода, в който бяха изготвени икономическите прогнози, които залегнаха в основата на бюджета, днес очертанията на негативните въздействия на външната криза върху нашата икономика са по-ясни. Като по-реалистичен вариант на поведение на икономиката се очертава подготвения още тогава алтернативен вариант, предвиждащ ръст от 2,1%. Ще припомня, че сходна промяна претърпяха и прогнозите на Европейската комисия - за икономически ръст от 4,5% през октомври 2008 г. до малко под 2% в средата на януари тази година. В условията на по-висока степен на несигурност, в каквато ситуация се намира глобалната икономическа система, всяка прогноза в точни числа е рискова. В подобна среда по-подходящи са интервалните оценки или проектиране на диапазони с най-висока степен на достоверност. Това е и причината да заложим буфери в Бюджет 2009. те предвиждат задържане на 10% от планираните разходи на министерствата и централните ведомства, както възможност да се коригира фискалната цел от 3% превишение на приходите над разходите при по-слабо представяне на приходната част на бюджета.

- Очаквате ли по-ниска събираемост на приходите и ако да, с колко по-малко ще се напълни държавната хазна?

- Прогнозите за фискалните приходи не правят изключение от общите зависимости, споменати по-горе. При очертаващото се свиване на стопанската активност очаквам и по-ниски от разчетените бюджетни приходи. Колкото до въпроса за мащаба на намалението на приходите, това ще покаже общото развитие на икономиката през цялата 2009 г. Първият месец на годината не е достатъчно показателен за каквито и да е по-категорични изводи.

- Един от най-сериозните проблеми пред икономиката през тази година се очертава спадът на чуждестранните инвестиции. По последни данни те падат с 5% и вече не покриват дефицита по текущата сметка. Предвиждате ли по-специални мерки, за да ограничите тази негативна тенденция?

- Забавеният ръст на кредитирането и по-ниският размер на преките чуждестранни инвестиции ще свият дефицита по текущата сметка. Вероятно през тази година той ще бъде по-нисък от равнището през 2008 г. Разбира се, с това се изчерпват добрите новини, всички други аспекти на евентуалния спад на чуждестранните инвестиции са негативни. Затова пред нас стои задачата да се грижим с още по-голямо усърдие за бизнессредата - запазване на благоприятната данъчно-осигурителна тежест, както и намаляване на административната тежест върху бизнеса.

- Появиха се обвинения, че бюджетът за тази година е повече предизборен, а трябва да бъде кризисен. Така ли е?

- Прилагателното „предизборен" важи за бюджета, само дотолкова, че тази година ще има избори. В своята същност то не може да се аргументира с нито един параметър в самия бюджет. За да бъде бюджетът предизборен, би трябвало да има увеличени на разходната част. Такова няма, дори се намираме в ситуация на свити нелихвени разходи, доколкото се финансират само 90% от утвърдените в бюджета общи разходни тавани. Планираното превишение на приходите над разходите остава, както през последните две години. Не ви ли се струва, че правителството продължава своята последователна политика, като залага акценти на антикризисни, а не на популиски мерки? Затова и не намирам за основателни подобни определения.

- Появиха се коментари, че Бюджет 2009 година трябва да се ревизира заради кризата. Има ли нужда от ревизия наистина?

- Този въпрос бе поставян и обсъждан и при дискусиите по проектобюджета в парламента в края на миналата година. Още тогава разширихме буферите така, че да покрием евентуално неизпълнение на приходите. От гледна точка на днешния ден и на прогнозите, които могат да се направят в настоящия момент, няма основания да очакваме, че икономическата ситуация ще се влоши дотолкова, че да доведе до необходимост от ревизия на бюджета.

- Какво преизпълнение на приходите очаквате за миналата година?

- Преизпълнихме приходите с половин процент. При данъчните приходи изпълнението е съвсем близо до 100%. Цитирам тези данни от отчета, за да припомня често повтаряно обвинение, според което Министерство на финансите планирало ниски приходи, за да може с лекота да ги преизпълнява. Дори и сега ще намерите привърженици на тази теза, доколкото повечето от тях не умеят да работят с числа. От друга страна, всички разходи, в т.ч. и допълнително одобрените от НС и МС, не превишиха общия размер на разходната част на бюджета. Като част от брутния вътрешен продукт за годината разходите възлязоха на 38,1% при 39,1% за 2007 г. Тези данни не подкрепят другата шаблонна критика - че правителството харчи за предизборни или други цели. Очевидно е, че през 2008 година публичните разходи са по-ниски от предходната година.

- Каква е инфлацията, която очаквате за тази година?

- Инфлацията за 2008 година остана на нива по-ниски от предварителните прогнози - годишната инфлация по хармонизирания индекс бе 7,2 на сто, а по традиционния - 7,8%, при очаквания за около и малко под 10%. За това допринесоха по-ниските цени на петрола и на други базови суровини, намаленият ръст на кредитиране, охладеният натиск на пазара на труда, рефлектирал в сдържане на ръста на работните заплати. За настоящата година очаквам все още по-ниски нива, в диапазона 4-5 процента. При по-лошо представяне на икономиката в сравнение с прогнозите, вероятно и инфлацията ще слезе на по-ниски нива.

- Какви ще бъдат реалните измерения на кризата у нас, г-н Орешарски? Висока безработица, фалити на фирми или пък вашата прогноза е далеч по-оптимистична?

- Точните числа няма как да коментираме, но като посока би могло да се очаква по-високо ниво на безработица. Това, което наблюдаваме в някои предприятия, най-вече в строителството и в преработващата индустрия, потвърждава тази презумпция. Ограниченият достъп до външни пазари и поетапното свиване на вътрешното търсене ще поставят на изпитание цялата икономика и преди всичко малките и средни предприятия. Моята прогноза може да бъде по-оптимистична само в сравнителен аспект - когато проследим динамиката на развитие на кризата в останалите европейски страни. На този етап нашата икономика запазва една по-добра кондиция, благодарение на относителния стабилитет на финансовата система и на устойчивостта на фискалната позиция.

- Неотдавна заявихте, че „Не е най-важно колко ще бъде икономическият растеж следващата година. Трябва да запазим възможността да се възползваме от финансовата криза. Тя е възможности и отсяване не неефективност". Бихте ли обяснили какво точно означава това?

- Да, потвърждавам мнението си, че когато другите европейски страни инкасират отрицателни темпове на растеж, всеки положителен знак е сравнително дорбо постижение. Наскоро участвах в конференция на тема „Йероглифът на кризата означава възможности". Ако тълкуваме китайската мъдрост и ако погледнем опита от минали кризи, можем да видим, че всяка криза наред с много негативи в социално-икономически план, открива и нови възможности. Парадоксално е, че точно кризите са отправната точка за преструктуриране на бизнеса в посока на по-висока ефективност. Фирми, които лесно са функционирали при меки бюджетни ограничители, т.е. лесен достъп до кредитни ресурси и голямо вътрешно търсене, срещат все по-големи трудности и са принудени да оптимизират цялостната си дейност.

- На практика някои фирми могат да отпаднат от пазара.

- Може да се интерпретира, че кризата е филтър, който „пропуска" само добре подготвени бизнеси. За да оцелеят останалите, са длъжни да подобрят своята ефективност посредством прилагане на система от корективни мерки както по отношение на разходите, така и по отношение на пазарните стратегии.

- Как ще устоите на натиска за повече разходи преди изборите?

- Има бюджет с разписани разходни направления, които ще се изпълняват, въпреки постоянните обвинения, че това са предизборни разходи. Очаквам софистиката в тази насока да продължи, т.т. всеки обичаен разход от последните години да се обявява за предизборен.

- Какво не успяхте да свършите за четиригодишния си мандат?

- Не успях да реализирам по-големи положителни бюджетни салда. Те ни бяха необходими, за да посрещнем по-спокойно настоящата ситуация на разрастваща се глобална икономическа криза. Фискалната консолидация се осъществява в „добрите времена", а последните няколко години бяха такива. Разбира се, това може да се оцени в условията на сегашните „лоши времена", доскоро обществената нагласа не приемаше по-високи от достигнатите нива на бюджетните излишъци. Допуснахме и изпреварващ ръст на заплатите спрямо производителността на труда, което не е добре за конкурентноспособността на икономиката и предстои да се сблъскваме все по-остро с този проблем, особено в условията на пазарна стагнация.

- В някои министерства има мерки за подпомагане на фирмите при криза. В социалното министерство се отпускат средства за предприятия, принудени да съкращават персонал. Как ще се избегне субективния момент, при който фирми, близки до отпускащите пари, да не ги получат само те. Има ли достатъчно обективни критерии, по които ще се отсяват фирмите?

- Този въпрос най-добре ще го коментира министър Масларова. Това, което поискахме от нея, е да направи по-гъвкави механизми и схеми от гледна точка на негативните прогнози за нарастващ брой освободени работници. Критериите, за които питате, ще бъдат уточнени със социалните партньори като гаранция срещу опасенията, за които питате.

- Какво наложи продължаването на договора с консултантите от „Краун Ейджънтс"? Какви ще бъдат новите им отговорности?

- Консултантите продължават работата си по същата схема, по която работиха за последната година и половина. Те имаха по-дългосрочна програма, която ще продължат да изпълняват и през следващия период. Ще припомня, че удължаването на контракта бе съпроводено с разширяване на обхвата и ползването на консултантски услуги не само от страна на митническата, а и от администрацията на НАП. Оценката за работата им до момента е добра. Запазвам увереност, че консултантите от „Краун Ейджънтс" ще продължат да бъдат добър съветник на двете приходни агенции.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация