14.05.2008 г.

Вестник „Стандарт", 14 май 2008 г.

Стефан Кючуков

- Господин Орешарски, на срещата в "Катарино" коалицията взе важни решения, касаещи социалната сфера. Какви осигуровки ще плащат работници, работодатели и държавата?

- Най-същественото решение беше свързано с промяната на осигурителния модел. Този модел, така както беше дефиниран в края на миналия век, е изчерпан в значителна степен по две основни причини. На първо място, за това време пенсиите неколкократно бяха индексирани извънредно, което увеличи разхода на Националния осигурителен институт. И на второ място, след 2005 г. осигуровките бяха намалени драстично - първо с 6%, след това с още 3%. В резултат днес дефицитът на НОИ е значително по-голям откогато и да било. Нуждаем се от стабилизиране на модела. Поради това приехме вариант и държавата нормативно да участва в процеса на осигуряването. Като това няма да отмени ангажимента на държавата да отпуска изравнителни субсидии на НОИ, с които да финансира дефицита. Конкретно решението е за пенсионни цели да се събират 8% от работника, 10% от работодателя, а държавата ще добавя 12%. Надявам се това да създаде стимули в работници и в работодатели да използват за осигуровки реалната база на заплащането. А не минималните осигурителни прагове, каквато е преобладаващата практика сега.

- Какъв ще бъде ефектът от промените за бизнеса и за гражданите? Увеличението на здравната вноска ще вдигне ли осигурителната тежест?

- При сега действащата осигурителна тежест за фонд "Пенсии" се отделят 22%, разпределени 60 към 40 между работодател и работник. При новата система съвкупно работник и работодател ще плащат 18%, което означава, че намаляваме осигуровката с 4%. Два от тези проценти ще отидат за здравеопазване, където вноската се увеличава от 6% на 8%. Нетният ефект ще бъде намаляване на осигурителната тежест с 2%, разпределени приблизително равномерно между работник и работодател.

- Колко ще струват на държавата промените в осигуровките?

- Въпросът за загубите за държавата носи малко абстрактен характер, но по-скоро във фискален израз ще загубим около 350 млн. лв. Но се надявам това да не са реални загуби. Надявам се с преговорите със социалните партньори да се договорим за едно прилично ниво на покачване на минималните осигурителни прагове, така че ефектът да се неутрализира.

- От Националния статистически институт обявиха, че инфлацията вече е 14,6% за година, на какво се дължи това?

- От средата на миналата година има постоянно действащи няколко инфлационни фактора. Цените на храните и на петрола са глобален проблем. Към тях трябва да добавим изпреварващото нарастване на работните заплати в България. През миналата година статистиката отчете около 20% ръст на средната работна заплата. Този процент е най-висок от неинфлационното развитие на икономиката след 1997 г. При такова рязко покачване на доходите не може да очакваме по-ниско ниво на инфлацията. В макроикономически план платежоспособното търсене продължава да расте. Предпоставки за това са преките чуждестранни инвестиции, ръстът на банковите кредити, не на последно място е и ръстът на доходите.

- С колко ще бъдат увеличени пенсиите?

- С 10,35% от средата на лятото. Прилагаме т. нар. швейцарско правило пенсиите да се индексират с 50% от инфлацията и 50% от ръста на осигурителния доход. Отделно в Катарино се взе и принципното решение от 1 октомври да се осъвременят старите пенсии. Това са пенсиите, отпуснати преди 2000 г., които въпреки индексациите бележат известно изоставане в сравнение с отпусканите сега.

- Подуправителят на БНБ Димитър Костов каза, че реалният курс на еврото е 1,10 лв. Има ли основания за подобни сметки?

- Реален курс на еврото няма. Курсът е такъв, какъвто е записан в Закона за БНБ - 1,95583 лв. за 1 евро. Запознах се с коментарите на г-н Костов. Той визира механичното сравнение между резерва на БНБ в евро и паричното обращение в страната. От механична гледна точка съотношението е точно. По-скоро ми се иска да бъде разчетен друг сигнал в цифрата, която е цитирал Димитър Костов. Обикновено през последните години се твърди, че ако курсът бъде освободен, левът ще се обезцени. Г-н Костов ни казва точно обратното. Фундаменталните предпоставки са, че ако курсът бъде освободен, левът ще поскъпне. Във всички случаи обаче това са аналитични изчисления, защото курсът няма да бъде освободен.

- Има ли гаранции, че валутният борд ще остане до въвеждането на еврото?

- Да. Има такава гаранция.

- На какво се дължи огромният излишък в бюджета? Само на повишаването на инфлацията ли?

- Първо, излишъкът не е огромен, а се движи съгласно предварителните разчети. Ще припомня, че за първото тримесечие приходите са близо 25% от разчетите за годината или се движим близо до плана. Разходите ни изостават и това винаги е така в началото на годината. Очаквам до края на годината в зависимост от инфлацията да има преизпълнение на приходите. С колко точно е неуместно да говорим сега.

- Има ли политически натиск излишъкът да се харчи предизборно?

- Струва ми се, че въпросът е некоректен. Доколкото знам, изборите ще бъдат в средата на следващата година, а изпълнението на бюджета приключва в края на тази. Добрите перспективи пред изпълнението ни позволиха да вземем още сега принципно решение за индексиране на старите пенсии. Ако изпълнението на бюджета върви добре, има вероятност да внесем в парламента допълнителна програма за преимуществени инвестиционни разходи. Но това са предварителни намерения.

- Какви са критиките от ЕС за усвояването на парите по програма ФАР и в какъв срок трябва да бъдат отстранени?

- Критиките от Брюксел, посочени още в първото писмо на генералния директор на дирекция "Разширяване" в ЕК Майкъл Лий от 28 февруари, засягат различни сфери. Блокирани са основно средства в недобре функциониращите системи за предварителен, текущ и последващ контрол. Те са илюстрирани с примери на допуснати нарушения по действащи проекти. Още в това писмо се изискваха убедителни отговори както по примерите, така и заявяване на ясни намерения за подобряване на системите за контрол.

- А какви мерки за изпълнение трябва да се набележат до 16 юни?

- Всичките неща, които са посочени в писмото на г-н Лий, са свързани отново със системите на контрол и гаранции, че няма да бъдат допускани разминавания в документациите. Няма да бъдат допускани разплащания преди финалните документи и други от този характер. Но също и системни бележки, свързани с гаранции, че системите няма да пропускат други нередности.

- Вие знаехте ли за критичните писма, които ни изпраща Майкъл Лий? Защото се появи информация, че вашият заместник Димитър Ивановски не е информирал нито вас, нито премиера.

- Това е кухненски въпрос. Ако искате да попитате за отговорността - адресатът, с когото г-н Лий кореспондира, е зам.-министърът. Всички други в системата - под него и над него, имат съответните отговорности.

- В такъв случай кой ще поеме отговорността за спирането на европейските пари? Необходими ли са кадрови промени в Министерството на финансите?

- За кадровите промени в Министерството на финансите отговаря финансовият министър, с изключение на заместник-министрите. Не мога да коментирам заместник-министри и не бих искал.

- Каква е ситуацията с усвояването на европейските фондове в регионалното министерство и във фонд "Републиканска пътна инфраструктура"? След "Катарино" можем ли да очакваме кадрови промени и там?

- Трудно мога да ви отговоря на каквито и да било въпроси за кадрите. Съобразяваме се в работата си с тези кадри, които са налице.

- Новият вицепремиер Плугчиева обвини лично вашия заместник Ивановски за несвършената работа с Брюксел...

- Според сключения между Европейската комисия и българското правителство меморандум фигурата на националния ръководител, която се изпълнява от Димитър Ивановски, е ключова. Но другите въпроси са към г-жа Плугчиева. Тя е запозната изцяло с фактическата ситуация и разчитам, че нейните координационни функции ще подобрят цялостното представяне на страната ни в ЕС.

- Програма ФАР приключва през есента. Има ли шанс тя да бъде продължена и да получим пари от нея след този срок?

- Не. Тя не може да бъде продължена.

- В "Катарино" тройната коалиция реши Агенцията за държавни вземания и събирането на акцизите да преминат към Националната агенция за приходите. Това ще подобри ли работата?

- Ще разделя отговора на две части. В края на 90-те години Агенцията за държавни вземания беше отделена от данъчната администрация. Сега предстои двете агенции да се обединят. Преди това има доста работа по проектозакони за изменение на действащата уредба. По отношение на акцизите не беше взето решение, а беше предложено да се обсъди най-добрата функционалност за събирането на акцизите. Аз вече възложих на двете агенции - "Митници" и НАП, да изготвят подробен анализ. Ще разгледаме плюсовете и минусите на различните варианти. Искам да отбележа, че събирането на акцизите от митниците, което бе прехвърлено там преди две години, бе доста добре мотивирано. Повечето мотиви са актуални и към днешна дата.