15.06.2010 г.

БНТ1, „Денят започва"

Водещ: Здравейте отново. Аз съм Марин Маринов. Вие сте със сутрешния блок на БНТ. В студиото сме с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. Добро утро. Здравейте, г-н Дянков.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: Много актуален гост в дните на предстоящата актуализация на бюджета, на притеснения, опасения от страна на синдикати, съмнения от страна на еврокомисари, други притеснения и от дясно, и от ляво, критики по отношение на тази актуализация на бюджета. Страшно много зрителски писма и обаждания. Дадох ви някои от тях. В хода на разговора ще се чуят, защото някои наистина са много актуални, конкретни и говорят за гражданска позиция на хората, които ги задават.

Симеон Дянков: Хубаво е да има повече активност от гражданите, от обществото. От тази гледна точка е прекрасно, че има толкова много запитвания, идеи.

Водещ: Наближава една година от изборите и една година от съставянето на кабинета. Не знам дали сте се замисляли за това, че има годишнина.

Симеон Дянков: Да, замислям се.

Водещ: Каква ви е равносметката до момента? От какво конкретно сте доволен от това, което във финансовата, икономическата област се случи?

Симеон Дянков: Доволен съм от това, че вече имаме от доста места сигнали, че излизаме от кризата. Това, за мен специално, е най-важната задача и за правителството като цяло, заедно с борбата срещу престъпността, където също има огромни успехи. Тези две неща за мен вървят добре. И от вчера имахме много добри резултати за износа на България. За месец април статистиката е, че за първи път от пет години имаме близо 40% ръст в износа. Което е най-радващото - това е и в Европейския съюз (ЕС), там ръстът е 23%, и в трети държави - в Близкия Изток, Азия и т.н., там ръстът е 57% на месечна основа. Такъв ръст никога не е имало в нашата статистика. Толкова висок ръст показва, че износът ни върви много добре. Всъщност са най-добрите резултати на месечна основа, откакто имаме статистика за износ в съвременната ни история.

Водещ: Това благодарение на дейността на правителството ли е или е резултат от обективни процеси?

Симеон Дянков: Това е главно резултат от обективни процеси, но задачата на правителството е да помага на тези активни процеси. Отчасти това е заради поевтиняването на еврото спрямо долара, това за мен показва защо в трети пазари, става въпрос за Близкия Изток главно и за Азия, имаме такъв огромен ръст - 57%, но пък за първи път от март 2006 година имаме и голям ръст в ЕС. И това, което е още по-интересно е, че този ръст е в почти всички сектори. Например, в машиностроене за пръв път от седем години имаме ръст на износа към ЕС, което показва, че... Във фармацевтиката имаме голям ръст, в агропроизводство имаме... Износът ни върви. И както казахме - като тръгне износът, промишленото производство и то ще тръгне. През април за първи път, между другото, то е на плюс от края на 2007 година. Оттам ще тръгне и вътрешното потребление. Това е успех, на фона особено на всички наши съседи, където още се говори, а и не само се говори, но те са реално в средата на кризата си - Гърция, Румъния.

Водещ: Тоест, като успех, като основание за задоволство през тази една година изтъквате износа, изтъквате...

Симеон Дянков: Не е основание за задоволство, но е основание за стабилност, която в България я има, а я няма в голяма част от другите страни в региона, особено в Европа като цяло. Всъщност в Западна Европа положението в момента е по-тежко, отколкото в Източна Европа. Стабилността е важна за излизане от криза. Това правителство показва стабилност в политиката си.

Водещ: Добре. В същото време актуализация на бюджета в средата на годината, неизпълнени параметри на приходната част, при това сериозно неизпълнение на параметри...

Симеон Дянков: Дотук за първата част на годината.

Водещ: Да. Преход от идея да се движим към балансиран бюджет към бюджетен дефицит, при това сериозен, предстояща проверка на Евростат, заявени съмнения от страна на...

Симеон Дянков: Рутинна проверка на Евростат. Те проверяват всички страни в Европа, така че от тази гледна точка това е напълно рутинно, правят го навсякъде, да заповядат.

Водещ: Заявени съмнения в същото време, знаете, от Оли Рен, заявени съмнения...

Симеон Дянков: Навсякъде има съмнения. Вижте, че по-добре сега да дойдат, сега да се видят съмненията и да ги изчистят, отколкото да стане както при Гърция - нямаха, нямаха, нямаха съмнения, сега от това страда целият ЕС. Много добре е така. Очаквам ги с нетърпение, само да ми кажат кога ще дойдат.

Водещ: Огромни потоци контрабандни стоки, според анализатори. Всичко това също е част от картината, нали така, една година след идването на власт на ГЕРБ?

Симеон Дянков: Навсякъде обаче в Европа. Като има криза, нормално е да има по-голяма контрабанда. Общо взето голяма част от бизнеса, особено този акцизният бизнес, се опитва да влезе в сивата икономика. Тук, в България, се справяме с това много по-добре, отколкото в голяма част от Европа. Данните, като ги видите за България и като ги сравните за други страни в Европа, показват например, че... това са общоевропейски данни, че в цигарите контрабандата е 29%. Това са данни от Европейската комисия.

Водещ: 29% контрабандни цигари на пазара в Европа, така ли?

Симеон Дянков: Не, в България става на въпрос. Така че тези големи цифри, които се дават оттук-оттам в България...

Водещ: 50%, така се чува.

Симеон Дянков: Те се чуват от кого? Питайте какви са анализите зад тях. 29% казва ЕК. За Германия казва 19%, за Латвия, Естония и т.н. казват 60%, така че като сравните с други държави, се оказва, че както в Европа, така и в България контрабандата се вдига, да, по време на криза. Ние пък успешно се справяме с нея - и МВР, и митници, и НАП постоянно се борим и вижте колко много сме хванали от това. И ще победим, защото държавата винаги, ако е организирана, ако е честна, а ние сме, ще победи контрабандата. Това ни е работата.

Водещ: Тези 29% не са притеснителни, казвате, на фона на други 60%, които изтъкват?

Симеон Дянков: На фона на това, което става в цяла Европа. Важното е дали имаш стратегия и важното е дали я следваш ден по ден. Ние имаме и двете. Следваме тази стратегия и успяваме.

Водещ: Какво стана с този кораб с огромното количество, милиони късове контрабандни цигари?

Симеон Дянков: Продължават да са в наш склад, продължава делото, до десет дни трябва вече да пристъпим към следващата процедура. Там обаче се работи с испанската фирма, която държи лиценза и неин е следващият ход. Така че до края на седмицата или реално в началото на следващата седмица ще има последващи действия.

Водещ: Сигурно ли е, че това са контрабандни цигари?

Симеон Дянков: Да изчакаме до началото на следващата седмица. Сигурно е, че цигарите са при нас и са на склад и ще останат на този склад дълго време, докато се установи какво да стане оттук нататък с тях.

Водещ: Към този момент не можем да кажем с абсолютна категоричност, че това са контрабандни цигари, които е трябвало да влязат на пазара, къде, в България, в ЕС?

Симеон Дянков: В ЕС като цяло. Но те веднъж като влязат отнякъде, те ще залеят и България. Виждате, че тях вече ги е имало още от преди пет-шест седмици, имаше публикации и в някои от големите ежедневници, видели са в Плевен такива, на Кулата са задържани още през месец февруари голямо количество такива цигари и т.н. Те влизат. Това е всъщност марката цигари, която е най-продавана, контрабандни цигари като цяло в Европа, държат например 7% от пазара в Германия. Това е по данни на германските ни колеги.

Водещ: Появиха се коментари, че е била прибързана тази акция, че се е провалила по-мащабна операция?

Симеон Дянков: Не, беше точно навреме, когато трябваше да бъде и този тип неща е много по-добре да ги хванеш преди да влязат в пазара. Веднъж... представете си 35 милиона къса цигари ако влязат в европейския пазар - какво правиш - започваш да ги гониш по будките и по лавките. Много по-добре е да ги хванеш преди да влязат на пазара.

Водещ: Вие ли взехте решение да се оповести този резултат?

Симеон Дянков: Не, това е решение на митниците, те се занимават с това. Работили са заедно с ОЛАФ няколко седмици, така че е тяхно решението.

Водещ: С Цветан Цветанов консултирахте ли се преди да се оповести тази операция?

Симеон Дянков: Консултираха се всички, които е трябвало да се консултират.

Водещ: Но с него не, така разбирам, защото вие заявихте, че с ОЛАФ е действано, а не с българското МВР?

Симеон Дянков: Следващ въпрос.

Водещ: А имате ли... Това свидетелство ли е за някакво нарушено доверие между двете институции?

Симеон Дянков: Не, не е, не знам защо се занимавате с този въпрос. Пак ще ви кажа...

Водещ: Заради искрите, които се чуват.

Симеон Дянков: Има много по-важни неща, с които да се занимаваме, вместо това, но да ви кажа, понеже явно ви е интересно. С Цецо Цветанов говорим всеки ден, по няколко пъти на ден дори говорим, особено по темата за борбата с контрабандата, там всяка седмица се виждаме и си показваме данните един на друг и на премиера. Много го уважавам, той е направил много и за България, и за правителството, и за партия ГЕРБ, така че ние да сме на власт. От тази гледна точка няма никакви искри, работим много добре и ще работим дълго време добре.

Водещ: По отношение въобще на контрабандата, обръща ли се трендът през последните седмици, месеци, дни, усеща ли се, че държавата печели в тази битка?

Симеон Дянков: Усеща се, защото акцизът на цигарите се увеличава, акцизът на алкохола се увеличава, акцизът на горивата се увеличава. Няма как да не я спечелим. Държавата е по-силна от всеки един далавераджия и от всеки един контрабанден канал, просто трябва да е последователна и да има стратегия как да се бори с това. Последователни сме, имаме стратегия, убеден съм, че ще победим. А това, че това е наслагвано с 20 години, не може за три седмици или за пет месеца да се изчисти, това е другата тема. Но ние сме последователни срещу контрабандата и там имаме успехи и ще продължим да имаме тези успехи, докато контрабандата не се насочи към други държави, дай, Боже, извън Европа.

Водещ: Съпротивата сериозна ли е?

Симеон Дянков: Съпротивата е сериозна, защото много хора с много години от това са си изкарвали не само хляба, а и доста други неща освен хляба - шампанското, скъпите коли и т.н. и сега им е кофти и трябва да им е кофти. Ние се стараем точно така да е, така че контрабандата да не е вече начин на изкарване на черни пари в България.

Водещ: За олигарси спомена Ваньо Танов преди време - че ако той бъде отстранен, това ще означава, че олигарсите са победили.

Симеон Дянков: Той говори според мен по-образно, не само самият той, а просто тези всички, които се борим срещу контрабандата, това е той, това е и цялото МВР, това е и НАП, това съм и аз, общо взето всички органи, с които се занимаваме - прокуратурата, ние трябва да печелим и печелим ден след ден успехи. Това трябва да е за известно време, няма да е само за няколко месеца, това трябва да е за няколко години, за да може изцяло България да стане правова държава, да има държавност в страната. Това го нямаше.

Вчера, между другото, аз бях в Ловеч, в моята езикова гимназия пред випуска, който завършваше и се чудех какво да говоря, доста си мислех какво да говоря и главно за това им говорих - че се надявам те като завършат сега ще учат в добри университети и част от тях ще дойдат и да ни помогнат на нас в правителството за по-добра държавност. Защото това е нещото, което липсва до голяма степен, когато ние взехме властта - чувството, че аз като чиновник, като държавен служител, работя за държавата, а не за нечии други интереси.

Водещ: Срещнахте ли взаимност като им казахте това нещо, че очаквате да отидат, да завършат в добри университети и да се върнат в България, как гледаха на това, усмихвала ли се или наистина усетихте, че може и да се случи?

Симеон Дянков: Може и да се случи за част от тях. Говорих и с една голяма част от родителите им. Там има по-голяма взаимност, защото те са минали донякъде по този път. Една голяма част от възможностите, които сега са отворени пред децата им, те са ги нямали, поколението на родителите, и те донякъде повече разбират какво е нужно, за да може не само децата им, а и внуците им да живеят в една добра държава.

Водещ: От последни изследвания на общественото мнение, „Алфа Рисърч", не само те, хората, които са анкетирани, поставят една оценка среден 3.34 на управлението на ГЕРБ. Това не е ли обидно? Как го схващате? То е по-ниско, отколкото след идването...

Симеон Дянков: Регистрирам го. Чета с интерес и по-подробните анализи от „Алфа Рисърч" и винаги казвам - пилците се броят наесен. А есента е, като направим и тази есен, за излизане от кризата става на въпрос, дотогава според мен сигналите ще са явни навсякъде и все пак се управлява четири години. Така че да видим за четири години какво можем да направим. Вече е направено много в някои области и още доста ни остава да направим. От тази гледна точка оценките са важни след още три години, а не сега.

Водещ: Междинна оценка, която просто приемат за сведения?

Симеон Дянков: Нормално е по време на криза особено. Защото в същото изследване, ако видите какви са най-големите им притеснения, те са свързани главно с кризата. Кризата донякъде е работа на правителството да се борим и ние, както казваме - ето, за износа имаме добри резултати. Вчера излязоха добри резултати за ипотечния пазар - 8% растеж май месец на фона на април месец. За първи път такъв голям растеж. Това означава, че кредитният пазар започва да се развива. Видяхме също вчера от Националния статистически институт (НСИ) данни за доходите на населението в първото тримесечие на 2010 година, които са се увеличили с около 5% спрямо първото тримесечие на 2009 година, при положение, че сме в криза. Доста неща вече сочат към излизане от кризата. А това е най-важното. Като видят всички, че вече вътрешното потребление върви, че планът на правителството работи, а той работи, тогава вече и рейтингът ще се покачи.

Водещ: Тези данни нали видяхте, от НСИ за увеличаване на доходите, все повече зависят от помощи, от пенсии, от наеми, доходите от заплати са по-ниски.

Симеон Дянков: Но това все пак са пари, които правителството дава. Кой ги дава пенсиите? Ние ги даваме. Кой дава добавките? Пак ние ги даваме, така че дали е само от заплати или от други неща, това е пак една политика на правителството. Всъщност, нашето правителство има два огромни успеха в борбата с кризата. Едното е, че ние не сме вдигнали данъци и няма да вдигаме данъци до края на тази година, това е рядкост в ЕС, почти всичките ни съседи са вдигнали данъците и другото е, че ние не намаляваме пенсии, не удряме социално слабите. От тази гледна точка е прекрасно всъщност като видим данни, че доходите на населението и в трудната част, в началото на тази година, са се увеличили реално, не номинално, а реално - като се махне инфлацията, пак близо 5% увеличение на доходите.

Водещ: Защо правите това уточнение, че до края на тази година няма да бъдат вдигани данъците?

Симеон Дянков: Защото оттам нататък вече нов бюджет, а зависи и какво става около нас в Европа. От тази гледна точка, аз може би половината от времето си прекарвам в анализ на другите страни в Европа, половината в България, защото много зависим от това, което става в Румъния, например, доста зависим от това, което става в Германия, Австрия и т.н. А там от време на време има добри новини, от време на време има и някои изненадващи лоши новини, например, както при нас потреблението и особено продукцията се вдигна, промишлената през месец април, в Германия пък изненадващо имаше спад на промишлената продукция за същия месец. Изненадващо казвам за техните анализатори. Така че следим доста какво става в големите ни пазари.

Водещ: Тоест може да се наложи вдигане на данъци догодина?

Симеон Дянков: Не дай, Боже.

Водещ: Така ви разбирам. Не изключвате такава възможност.

Симеон Дянков: Не изключвам такава възможност, винаги е хубаво да имаш всичките възможности. Нашето правителство е дясноцентристко и по принцип до увеличаване на данъци се стига в краен, краен случай. В това съм убеден, няма да стигнем, защото всичките ни други програми почват да работят, някои от тях вече работят добре. Например, програмата за разплащане с бизнеса чрез Българската банка за развитие тръгна малко бавно. Вчера гледах данни, вече 300 фирми са минали през тази програма и са получили свидетелства за близо 90 милиона лева. Там чакат около още 430 милиона лева. Като влезе този ресурс в икономиката, допълнително ще оттласне растежа и в износа, и в други сектори.

Водещ: Много въпроси има, свързани с актуализацията на бюджета и с конкретни предложения, например, Детелина Симеонова пита - какво мисли министър Дянков по въпроса да бъде взет кредит, защото трябват пари, които да влязат в икономиката, респективно в бизнеса или не смее да помисли за това.

Симеон Дянков: Не, аз мисля за всички възможности, това е работата на икономическия и на финансов екип. За момента обаче кредит не ни е нужен, така че аз се старая в рамките на това, което имаме като пари в държавата, да се справим. Проблемът с кредитите е, че веднъж като го вземеш, след това трябва да го плащаш, а има и лихви, от тази гледна точка е по-добре, особено в кризата, да разчиташ на собствените си средства. Затова аз вчера бях в Габрово и дори донесох да ви покажа тази книжка с габровски шеги си мислех и съм го казвал, че особено във време на криза, може би и извън криза е хубаво финансовите министри и въобще екипи да идват от Габровско, защото те общо взето, с тяхната пестеливост, само ако може една фраза да прочета, това е от „Какво правят габровци" и пише - габровци в неделя на хорото играят по терлици, за да слушат безплатно музиката от Севлиево. Това е прочутата идея две в едно, за която говорим от време на време. Габровци вече от преди доста време я имат. От тази гледна точка трябва да сме пестеливи. Заеми, да, възможни са, но това е пак един от по-крайните варианти. По-добре да си разчитаме на нашите пари, а ние имаме достатъчно.

Водещ: Стига да не се наложи след това да се взима кредит, за който пък условията ще бъдат други, нали, ако се стигне до там?

Симеон Дянков: Затова следим, всяка седмица имам такъв анализ, подготвени сме, работил съм доста с кредитни институции, сега не е моментът.

Водещ: Силвия Томова - как ще отговори министър Дянков на критиките на Стефан Софиянски, който твърди, че ще стане страшно през есента, между другото, той не е единствен, който прави апокалиптични прогнози, и също, че сега е моментът да се намаляват данъци и да се увеличават пенсиите. Това не знам дали е възможно едновременно.

Симеон Дянков: Ние имаме вече вторите най-ниски данъци в ЕС, както върви, дори и предсрочно, не 2013 година, както ние сме обещали, а дори и преди 2013 година България ще има най-ниското данъчно бреме за бизнеса. От тази гледна точка, по тази тема за мен ние сме отличници. Увеличаване на пенсиите - самият факт, че ние ги запазваме като ниво, на фона на всички останали държави в региона, Испания ги намали, Франция ги намали, Великобритания казва, че ще ги намали, Гърция ги намали, Румъния казва, че ще ги намали драстично, Унгария ги намали драстично, самият факт, че ние пазим нивото на пенсиите, показва, че тази социална политика работи, а виждате това и в доходите. А това за апокалипсис и какво ще стане есента, нали, тежките прогнози, особено на опозицията, се местят месец за месец - щеше да бъде особено тежко през юни, сега се минава в есента, значи ни дават още два-три месеца хубави, след това ще стане тежка зима, след това ще стане тежка пролет, но за радост дотогава ще сме излезли от кризата и ще се занимават с нещо друго.

Водещ: Още един зрител да цитирам - Петко Василев - първи юли за някои е повод да се върнат в 60-те, Джулай морнинг има предвид зрителя, за много от нас обаче е един от най-черните дни в годината, защото тогава се повишават всички възможни цени. Тази година отново е така, но като се добави и кризата, картината става зловеща. Въпросите ми са първо, какво мерки взехте, за да се намали ударът върху населението, втори въпрос - заплатите са замразени, цените скачат, това ли е визията ви за споделяне тежестта на кризата?

Симеон Дянков: Първо, вчера също излязоха данни за инфлацията, които показват, че през месец май сме имали дефлация, реално цените са се намалили средно, това е всъщност интересен резултат, защото идва след увеличаването на акциза на цигарите и се очаква всъщност, че през май трябваше да има скок на цените. Оказва се, че това не е така. Всъщност, цените като средно ниво са паднали. От тази гледна точка и през юли ще съм изненадан, ако се качат цените. Там, предполагам, той говори за темата за цените на енергията и т.н.

Водещ: Да, за енергия, парно, ток, газ...

Симеон Дянков: Да, по това се работи активно от страна на министър Трайков. Видяхте, че и вчера Тотю Младенов е взел отношение, това се работи... В Тристранния съвет се събираме по-късно днес между другото по тази тема, така че вярвам, че там ще намерим едно добро решение за хората и за бизнеса, така че, като излизаме от кризата и на тях да им е по-спокойно, да имат стабилност от тази гледна точка.

Водещ: Като казахте Тристранния съвет - преди малко, не знам дали слушахте и гледахте...

Симеон Дянков: Хванах края на разговора.

Водещ: Да, вицепрезидента на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов, който... общо взето те са обидени от това, че например, идеята за нов начин за заплащане на държавните служители не е консултиран с тях, че просто ей така се спуска, те нямат доверие, че това може да доведе до намаляване на реалните заплати на служителите...

Симеон Дянков: То си има процес, процесът е да се мине през Съвета за административна реформа, там сме се събирали вече четири пъти, пет пъти всъщност, на последните два пъти бяха и техни представители. От тази гледна точка това, че са консултирани, е вече факт. След това минава през оперативно заседание на Министерски съвет. Това също вече стана. Прави се доклад, официален, който беше миналата седмица и чак тогава то може да се покаже като цялостен доклад на социалните партньори в парламента, така че вървим в този процес, този процес ще върви до края на тази година, така че да започнем 1 януари с нов Класификатор, в смисъл на държавните служби и въобще кой какво работи и какви пари получава и т.н. И оттам вече с цялостната промяна в държавната администрация, така че имаме още няколко месеца да работим и работим с тях. Няма нужда от напрежение. Думата „напрежение" въобще много се използва в България, всеки някак си е напрегнат и аз го разбирам, че да, криза е...

Водещ: Ситуацията е такава.

Симеон Дянков: Криза е, но все пак напрежението е сравнение с какво - само погледнете в Германия какво става, в Гърция какво става, в Румъния какво става, в Испания какво става и трябва да сме по-малко напрегнати понеже България е стабилна на фона на всичко това около нас.

Водещ: Реално, обаче, един човек, той вижда какво става в Германия, в Испания, в Гърция, обаче като стане въпрос, че 75 процента от заплатата му ще си я получава, пък другите 25 процента зависи от някакво решение ...

Симеон Дянков: От това дали работят или не.

Водещ: ... което ще преценява шефът му.

Симеон Дянков: Не само шефът му. Шефът му, шефът му, шефът на шефа и т. н. Представете си, ако само получавате заплата, без въобще да работите в държавната администрация. Защото реално те това предлагат. Да не работим, или каквото си правим, това, но да си получаваме парите. Не може така. И в криза, и извън криза трябва заплатата да е свързана с това дали работиш, как работиш, справяш ли се с работата си. В момента има абсурдни ситуации в системата. В цялата система на заплащане. Като, примерно, да предположим, че някой е за цяла година във ваканция, имат много ваканция, взели са си и излизат във ваканция. По сегашните регламенти те продължават да получават допълнително материално стимулиране за това, че си правят добре работата. А допълнителното материално стимулиране трябва да е за добре свършена работа.

Водещ: Това са някакви абсурди, за които говорите, някакви куриози. Едва ли е цялата система такава.

Симеон Дянков: Не, не. Не са куриози. Това е в почти всяко министерство. Аз съм го извадил от Министерството на финансите това. И вече, за да получаваш допълнително материално стимулиране, трябва поне да си бил на работа, но в голяма част от министерствата и агенциите всички получават на 100 процента. Не е куриоз. Това е мнозинството. Не са някакви индивидуални случаи.

Водещ: Т. е., за да сме, аз защото обичам с примери, за да сме ясни за зрителите, ако получава 1 000 лева сега ще взема 750 другите 250 зависи от това как си е свършил работата. Нали така?

Симеон Дянков: Да. Но реално ще се увеличи и средният доход в държавната администрация, ще се увеличи. Така, че те реално няма да получават общо 1 000, а ще получават, примерно, 1 200. Защото ние оптимизираме администрацията и една голяма част, 80 процента от тези пари, ги оставяме обратно във фонд „Заплата". Така че реално средното ниво ще се увеличи. Но 75 процента ще са твърди. 25 процента ще зависят от резултата. Представете си, че сте в частния бизнес и кажете, няма въобще да зависи от това какви са били приходите или каква е печалбата в производството, всички ще си получават пак 100 процента заплатата. В частния сектор това е абсурд. А в държавния сектор? По същия начин трябва да е свързано с това, дали добре работи чиновникът. Примерно, ако правим добре еврофондове, ще плащаме там допълнително. Ако се окаже, че еврофондовете не работят някъде, както „Конкурентноспособност" с години нищо не е правено, тази програма преди нашето правителство, те са си получавали там двойни и тройни заплати. Защо?

Водещ: Добавките за стаж, какво ще стане с тях?

Симеон Дянков: Добавките за стаж ще продължават да се дават. Там, обаче, ще минем към матрична структура, така че да има повече гъвкавост не само за добавки за стаж, а и тези хора, особено млади хора, които работят по-добре, трябва да се издигат по-бързо в системата.

Водещ: Обяснете тази матрична структура, защото това като го чуят зрителите, матрична структура, не им е ясно.

Симеон Дянков: Общо взето в държавната администрация има минимум заплата, която получаваш, средна заплата, която голяма част от хората получават и максимална заплата. Общо взето има само три стойности. Ние искаме да има матрична структура, примерно шест стойности и да се казва, ако човек има този опит, но също е работил последната година или две много добре, вместо да получава заплата от 460 лева, което е средната, може да мине на 510 лева, която е малко по-нагоре в матричната структура. И това може не само в края на всяка година, но, примерно, и на всеки шест месеца да се определя. С други думи отличниците, хората, които работят по-добре, които са по-квалифицирани и които по време на работата си получават повече квалификация, могат с времето по-бързо да дърпат нагоре.

Водещ: Няма да има гаранция за някой, който има 20 години трудов стаж и, да речем това е един процент всяка година, при заплата 1 000 лева няма гаранция, че той ще взема 200 лева върху заплата си. Това казвате?

Симеон Дянков: Не, няма да има такава гаранция, но сегашните нива ще влязат. Така, че няма никъде да се отнемат заплащания. Сегашните нива такива, каквито са, ще влязат в основата на следващата заплата, от 1 януари.

Водещ: И от ляво, и от дясно има критики за актуализацията на бюджета и за параметрите, които са заложени.

Симеон Дянков: Което е добре, защото показва, че това е дясноцентристка политика. Ако беше само от едната страна, щях да се съмнявам, че някъде сме залитнали, а така показва, че сме в правилно движение...

Водещ: Бихте ли обяснили логиката обаче, общо взето, европейските страни се опитват да свиват дефицитите, при нас от идеята за балансиран бюджет се върви към бюджетен дефицит, каква е логиката - по-висок дефицит, по-високи разходи от заложените досега, защо?

Симеон Дянков: Първо, да обясня целта. Представете си, че отивате на Световно първенство по футбол, както сега всички са запалени. Има според мен много малко държави, които отиват на Световно първенство по футбол и казват - ние не отиваме там да спечелим, ние не отиваме там за полуфинал и четвъртфинал, а отиваме там да сме предпоследни, да видим кой е последен. По същия начин се прави и бюджетът. Като залагаш бюджет, ти искаш да имаш възможно най-добрия бюджет, възможно най-добрият бюджет по всяко време е балансиран бюджет. Затова целта трябва да е такава. Защото, ако нямаш тази цел, ако кажеш - дайте да направим 5% дефицит, ще стигнеш до 10% дефицит, от тази гледна точка няма нищо чудно във факта, че ние се стремим да сме най-добри в Европа. Оказва се, че ситуацията, особено ако около нас е тежка, гръцката криза много промени нещата в Европа и ние сега си позволяваме малко по-голям дефицит. Но и с този дефицит от 3.8% ние ще сме в първата петица в Европа по най-малки дефицити. Това е важно. Най-ниският дефицит за тази година, който е прогнозиран, е в Естония - 2.5%, всички останали са над това. Не е изненада, с други думи, че вървим към по-голям дефицит, отколкото преди седем месеца предполагахме. От тази гледна точка - защо имаме и допълнителни разходи. Допълнителните разходи, една голяма част от тях, са за да се стимулира икономиката, плащаме повече пари, 660 милиона на бизнеса, повече за инфраструктурни проекти, така че да могат да се строят и 2011, и 2012 година, и за социалнослабите, защото те са най-уязвими по време на криза. Но навсякъде аз настоявам и ще настоявам в следващите няколко дни в парламента, предполагам, че първо четене ще е след три дни, след два дни, този четвъртък, пари срещу структурни реформи. Ако не ми се покаже например от министъра на земеделието, че тютюнопроизводителите знаят какво ще произвеждат следващата година и няма пак да се налагат субсидии, тези пари няма да ги получат в пълната им стойност. Ако се покаже в здравеопазването, че има реформа, тогава ще си получат всичките 220 милиона, ако не, няма да получат всичките 220 милиона. Трябва да има структурна реформа и идеята на този бюджет е пари плюс структурна реформа.

Водещ: Променя ли се финансовото състояние, г-н Дянков, ако забавиш определени плащания, ако ги прехвърлиш за по-късно, ако ги отложиш, или се създава заблуда, че си по-добре финансово.

Симеон Дянков: Не, има една заблуда в обществото, която опозицията я използва. Но пък не е коректно, не е вярно, че ние в края на миналата година забавихме някои плащания, за да имаме по-добър резултат в дефицита. Това не е така всъщност. В момента, в който са фактурирани заплащанията към договори, към фирми и т.н., те всъщност влизат в дефицита. Така че това дали аз ги изплащам ноември, или декември, или февруари, няма никаква връзка с какъв е дефицита. Той се набира в годината, в която са фактурирани. Това, което ние направихме, и за мен беше единственото правилно решение, обаче да минем през всеки договор, договор по договор и съответното министерство, примерно регионално развитие и Министерство на финансите, и да видим дали са изпълнени на 100%. Дали фактурата е на стойността, която договорът е казал, дали работата реално е свършена. И всъщност в една трета от договорите ние намерихме проблем - или работата не е свършена, или те са фактурирали повече пари, отколкото казва договорът. По този начин като минахме през този процес, ние спасихме много пари на данъкоплатците. Защото тези пари не са на фирмите, не са и мои, не са на държавата. Те са на вас, на мен, на всички данъкоплатци. По този начин ние спасихме една голяма сума, която иначе щеше да бъде още по-голям дефицит за миналата година.

Водещ: Да, но числата, които бяха подадени, включително и към Брюксел, бяха много различни. И това беше една от причините Оли Рен да говори за съмнения.

Симеон Дянков: Да, така е. Но те дойдоха от анексите. Нещо, което ние разбрахме, или поне като финансово министерство, ние разбрахме в самия край на януари. Това беше много неприятна изненада за нас.

Водещ: Добре, това сериозно ли е? Защото се говори...

Симеон Дянков: Това е сериозно, да.

Водещ: Шест месеца ли, колко бяха там, те стоят тези анекси по някакви чекмеджета. Вие в един момент разбирате за тях.

Симеон Дянков: Сериозно е и го виждате и в други държави.

Водещ: Защо не ги потърсихте и защо не ги изнесохте още в началото. За да е ясна картината.

Симеон Дянков: Просто защото нямахме тази информация. Видяхте, че това стана и във Великобритания. След техните избори подобни неща излязоха. И в Унгария. Явно преди избори, в предизборна година се правят такива неща не само в България. Убеден съм, че са се правили с годините и преди. Въпросът е, че по време на криза те много по тежат на бюджета и по-лесно се откриват. От тази гледна точка точно затова излязоха и тази година в България. Но излязоха и във Великобритания, и в Унгария. Аз съм убеден, че ще излизат и в други държави, които имат избори по време на криза. А защо чак тогава? Това обяснява, аз също съм привърженик на идеята, да минем и към европейската статистика за дефицита. Защото по европейската статистика каквото влезе в договорни отношения за определена година, това ти е дефицита. В българската статистика ние сме на касова основа. Пито-платено един вид. И за тази част ние имаме за всеки месец статистика. Но по европейската статистика имаме само в края, или по-скоро в началото на следващата година. Така че само един път на година - в края на януари - ние правим по европейската статистика изчислението. И затова всъщност се получи тази изненада.

Водещ: Объркване също. Опозицията, понеже говорите, че се възползва, Ивайло Калфин ще ви цитирам: „Симеон Дянков просто излъга комисията за дефицита". Това са негови думи.

Симеон Дянков: Това им е работата на опозицията. Какво да каже господин Калфин? Той трябва по някакъв начин да се измъкне от ситуацията, че Тройната коалиция, неговото правителство, е довело държавата до такова окаяно състояние. Иначе какво да каже. Но ние си извадихме от това поука. И сега вече всеки месец, и по европейската статистика, и по българската статистика, аз вече имам данните. Така че това, което стана с анексите през януари, никога вече няма да стане. Аз вече си събирам статистиката и знам кое министерство какви договори подписва всеки месец. Това го е нямало до януари. Просто защото не беше такава процедурата до преди.

Водещ: Съмненията на Оли Рен не ви притесняват? Така разбирам.

Симеон Дянков: Въобще. Добре са дошли. Колкото по-рано дойдат, толкова по-добре. Всъщност аз му звънях пак и го попитах, му казах: елате тази седмица, следващата седмица, заповядайте.

Водещ: Пазарите обаче реагираха зле за България.

Симеон Дянков: И след това се успокоиха веднага. Ако видите днес, аз току що, като пътувах насам гледах пазарите.

Водещ: Какво показват днешните данни?

Симеон Дянков: Са се успокоили. Вече сме под Румъния, под Унгария. Общо взето данните се върнаха на нивата, които бяха преди седмица. Защото там нищо. Ако видите данните на България, ние имаме втория най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт след Естония в целия Европейски съюз. Ние там сме отличници. По дефицит и след актуализацията на бюджета ще сме сред първите пет. И там не сме първи, но сме сред първите пет. Справяме се. Няма притеснения.

Водещ: За съжаление трябва да приключваме, въпреки че разговорът ни е много интересен.

Симеон Дянков: Да, благодаря и аз.

Водещ: Един блиц отговор. АЕЦ „Белене" - имаме ли нужда от тази цент