ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: НЯМА ДА ИМА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ДРУГИ ДАНЪЦИ 31/07/07
31.07.2007 г.
Българско национално радио, Програма \"Хоризонт\", \"12 плюс 3\"
Водеща:
И днес в \"12 плюс 3\" ще продължаваме с коментарите по така наречената вече данъчна революция, предложена от правителството. Ден след като всички се зарадваха на въвеждането на плоския данък от 10 процента, вече се чуват и първите коментари в противоположната посока, а именно, че замяната на прогресивната данъчна скала с плоския данък ще доведе до рязко увеличение на задълженията на хора със свободни професии и най-вече тези, които получават така наречените авторски възнаграждения. Повече конкретика се надявам сега да внесе министърът на финансите, с когото имаме връзка. Добър ден, г-н Орешарски.
Пламен Орешарски:
Добър ден.
Водеща:
В петък новият председател на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров каза, че въвеждането на плоския данък е почти невъзможно към този момент, въпреки че БСП наистина като че ли в последно време узряха за тази идея. Затова в началото на нашия разговор - как се стигна до това решение?
П. Орешарски:
Ами, обсъждаха се алтернативни варианти, корекции в сега съществуващата данъчна скала в посока на облекчения и алтернатива - въвеждане на пропорционален данък или плосък данък, както е популярен. При това обсъждаше се и ставката. Така че крайното решение вече го знаете.
Водеща:
Казвате - обсъждаше се и ставката. Предложената ставка от 10 процента е най-ниската в Европа, това може ли да доведе до някакви сътресения? Защо се спряхте точно на този размер?
П. Орешарски:
Ами, вижте, колко интересна ситуация се получава в момента. Ние имаме най-ниската ставка действително, ако се възприеме, най-ниската ставка в Европа, при това с огромна разлика между другите нива на облагане. Ще ви кажа, че в страните, които са въвели плосък данък в Европа, няма ставка под 16 процента. Най-ниска е в Румъния - 16, в Словакия - 19, в прибалтийските страни - над 20 процента, и такова е приблизително равнището на облагане и в другите страни, макар да нямат плоска ставка, а
прогресивно облагане. И въпреки това има недоволство от 10 на сто. Наистина е забавно.
Водеща:
Така е, да, но все пак как ще аргументирате въвеждането точно на 10 процента? Икономистите вече споделиха, че са очаквали наистина донякъде подобно развитие на нещата, но, да кажем, ставка от 15 процента.
П. Орешарски:
Ами, на мен лично ми се струва, че данъкоплатците трябва да са повече доволни на 10 процента в сравнение с 15.
Водеща:
Така е, разбира се. . .
П. Орешарски:
Тоест обсъждаше се възможно най-ниската ставка, която няма да доведе, разбира се, до значими фискални загуби, защото фискалната стабилност също е доста важна.
Водеща:
Точно затова ви зададох този въпрос и всъщност какви са вашите очаквания от тази мярка за хазната?
П. Орешарски:
Ами, неутрални са ефектите, в най-общ план казано. Самият факт, че има категории данъкоплатци, които недоволстват от 10, нали, показва, че и досега ставката не е била висока, нещо, което винаги съм твърдял, че ние имаме най-ниското равнище на подоходно облагане, а 24-те като маржинална ставка всъщност бяха съпътствани с множество на брой, засягащи почти всички данъкоплатци, облекчения от типа: за трудовите договори - необлагаем минимум, за свободните професии - нормативно признати разходи, прихващания за дарения, семейни добавки и т.н. Ефективната ни ставка до този момент се колебаеше в диапазона между 10 и 15. Така че от тази гледна точка намалението не е драматично.
Водеща:
Стана ясно, че потърпевши от тази промяна ще са хората с ниски доходи. Министърът на икономиката Петър Димитров вече каза, че ще се работи за компенсиране на тези загуби. Бихте ли ни казали механизмите, по които ще бъдат компенсирани тези българи?
П. Орешарски:
Не \"ще се работи\", а успоредно с въвеждането на плоския данък, така както беше решено вчера, също бе решено ниските доходи, които попадат в ниската скала, да бъдат индексирани или коригирани така, че нетният разполагаем доход на никого да не падне под сегашните равнища. Това, нали, имаме категорично решение.
Водеща:
А за работодателите, имахте ли възможност вече да говорите с някои от тях за техните реакции, защото, хубаво, хората, които работят в бюджетната сфера, но една голяма част от българите работят в частната сфера?
П. Орешарски:
Предстои да водим диалог с нашите социално-икономически партньори. Общите цифри обаче показват, че в частния сектор получаващите тези равнища на доходи, за които говорим, са изключително малко в сравнение с публичния сектор. Не мисля, че има значим проблем в частния сектор.
Водеща:
Въпросът е дали те ще излязат на светло, тези пари, с тези мерки, които вие предприемате?
П. Орешарски:
Ами, една от целите е точно такава - да създадем предпоставки за изсветляване, ползвам популярния израз, на тези части от пазара на труда, които. . . знаете, сега заплащането е смесено с оглед най-вече да се избегне плащане на по-високата осигурителна вноска.
Водеща:
Бихте ли ни разяснили сега, стана ясно вчера също, че нормативно признатите разходи ще отпаднат при въвеждането на плоския данък, какво точно имате предвид? Чуха се вече предложения нормативно признатите разходи да бъдат по някакъв начин реално доказани като такива. Доколко има механизъм и за това?
П. Орешарски:
Ами, вижте, аз ще ви кажа по принцип логиката на различните данъци. Едната система е на високи подоходни данъци, съпътствана с различни преференции, насърчаващи един или друг вид дейности или подкрепящи ниски доходи. Другата логика е да се сложи толкова ниска ставка, че да загубят значение отделните преференции. Избраният подход, отново ще повторя, е на пределно ниска ставка. Вижте каква е разликата. Преди малко говорихме, че 16 на сто е в Румъния и всички други страни имат по-високо облагане. И ние избираме 10 на сто. Колко да бъде данъкът - нула?
Водещ:
Така е, махаме всички данъчни облекчения, за даренията например.
Пл. Орешарски:
Ако се премахнат всички данъчни облекчения, ефективната ставка е приблизително толкова. Значи, има наистина част от данъкоплатците, които до този момент са ползвали 70 на сто нормативно признати разходи и при действащата система тяхната ефективна ставка възлизаше на около 8 на сто. Това е единственият случай, при който се наблюдава леко, в никакъв случай не драматично покачване на облагането от 8 на 10. Във всички останали случаи новата ставка е в полза на данъкоплатците.
Водеща:
Така е, но като че ли е малко объркващо. Например първо въвеждаме семейно подоходно облагане, след това то пада. Защо въобще го въвеждаме тогава?
Пл. Орешарски:
То беше въведено преди няколко години. . .
Водеща:
Да.
Пл. Орешарски:
. . . когато логиката на облагане беше от първия тип, за който говорихме - сравнително по-високи данъци в паралел с различни системи на облекчения.
Водеща:
Сега вече сменяме самата логика. Акцизите с колко ще поскъпнат, другите данъци ще бъдат ли увеличени, защото това също е важно.
Пл. Орешарски:
Не, нямаме никакво решение за увеличение на други данъци. Данък добавена стойност остава 20, корпоративният данък 10 и всъщност числото 10 беше избрано, за да кореспондира на ставката на корпоративния данък. В този смисъл в последното десетилетие е доста модерно и популярно да се изравняват ставките на двата данъка, така че няма да има увеличение на други данъци.
Водеща:
Казахте няколко пъти - корпоративният данък. Бихте ли отчели към момента, така, резултатите от въвеждането на 10-процентния корпоративен данък?
Пл. Орешарски:
Приблизително с близо 50 на сто повече приходи в сравнение с равнището за миналата година. Говоря за първите шест месеца на тази година - приходите от корпоративен данък са с близо 50 на сто повече от първата половина на миналата година въпреки намалението на ставката от 15 на 10.
Водеща:
Това отразило ли се е на чуждите инвеститори и тази мярка с плоския данък смятате ли, че ще има значение за това?
Пл. Орешарски:
Аз не мисля, че за цялостния инвестиционен климат е важно само и единствено равнището на данъчно облагане. Важни са много други фактори. При всички случаи обаче равнището на облагане е един от факторите и по оценка на чуждестранните инвеститори това е благоприятен фактор, силно благоприятен фактор.
Водеща:
Да, защото . ..
Пл. Орешарски:
Така че е трудно да ви кажа и да намеря пряка връзка между решенията за инвестиране и 10-процентовата корпоративна ставка.
Водеща:
Да, защото ето например западни инвеститори коментират пред агенция Ройтерс, че правителството на България трябва да се справи с корупцията и след това да намалява данъците, защото тя е основната преценка всъщност за чуждите инвеститори. Освен това чуждите инвеститори, според тях потреблението. . . по този начин ще се стимулира потреблението и ще се влоши основният проблем на икономиката - раздуващият се дефицит по текущата сметка.
Пл. Орешарски:
Вероятно това е, ако ми позволите, прочит, така, на първа ръка.
Водеща:
Да, просто от агенциите.
Пл. Орешарски:
Ние запазваме нашите фискални цели и аз бих искал да подчертая, че тази година нашата фискална цел е бюджетен излишък над 2 процента. За следващата година фискалната цел остава същата и всъщност много по-голямо влияние върху макроикономическата стабилност има крайният фискален резултат, отколкото структурни размествания в приходната или разходната част.
Водеща:
Тези мерки, които сега предприемате, защо точно сега се случват, преди местните избори?
Пл. Орешарски:
Ами вижте, аз срещах коментари, че всичко е в основата, т.е. че местните избори са в основата на всичко, но кажете ми, кога да съставим проектобюджета за следващата година? Може би след местните избори? Но тогава пък ще закъснеем със законовите срокове. Знаете, че до 31 октомври ние сме длъжни проектобюджетът да бъде внесен в парламента. Ще припомня, че миналата година юни месец беше приета макрорамката. Тази година имаме известно забавяне даже в макрорамката. Вчера беше одобрена макрорамката. Август предстои да работим със секторните министерства за доуточняване на техните разходни програми и лимити, за да можем септември да представим на обществеността проектобюджета и да започнем дебатите и с нашите социално-икономически партньори. И тогава сигурно много ще има упреци, че водим тези дебати точно преди местните избори, но няма как, ние си спазваме нашите срокове.
Водеща:
Така е, обаче аз много добре си спомням споровете около това с колко, от кога да бъдат повишени пенсиите, дали с 8 или 10 процента. . . И изведнъж се оказва, че вие намирате пари за още едно увеличение. Според премиера Станишев всъщност до една година пенсиите ще се увеличат с още 20 процента.
Пл. Орешарски:
Увеличението на пенсиите беше един от въпросите, който се обсъждаше успоредно с решението за намаляване на осигурителната вноска с 3 процента. Две разнопосочни мерки, т.е. едната мярка намалява приходите, но другата ги увеличава, увеличава разходите. Но преди това ние направихме анализ на изпълнението на бюджета към 6-те месеца и очакваното до края на годината и в резултат на анализа, че може да се позволи, без да се застрашат фискалните цели, беше взето такова решение.
Водеща:
Да, после пък казахте, пак имаше протести на представители на различни браншове. Тогава и на тях казахте - няма пари, няма да бъдат увеличавани заплатите. Сега може ли например да се помисли за заплатите на учителите?
Пл. Орешарски:
За заплати само и единствено на една категория трудно може да се помисли. Разбирате защо.
Водеща:
Ами, добре. Благодаря ви. Министърът на финансите Пламен Орешарски за така наречената вече от медиите данъчна революция.