03.01.2007 г.

-Господин Орешарски, цените на петрола доста се раздвижиха. Има анализатори, които прогнозират, че при задълбочаване на кризата с обогатяването на уран в Иран и евентуалните ограничения, които може да наложи ООН, е възможно в края на годината черното злато да стигне дори 100 долара. Как ще се отрази това на обикновения българин?

-Покачването на цената на петрола е неблагоприятен фактор за нашата икономика. Възходящата тенденция вече влоши текущата сметка на платежния баланс и покачи инфлацията - процеси, които ще продължават, ако цените се покачват и в бъдеще. По същия начин петролът влияе и на домакинските бюджети - намаляват разполагаемия ни доход.

#amp;nbsp;

-Наскоро директорът на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев цитира прогноза, според която средногодишната инфлация ще е по-висока от заложената в бюджета и ще надхвърли 7%. Ще утежнят ли допълнително инфлацията постоянно нарастващите цени на горивата?

-Да, вече става въпрос за проинфлационното влияние на покачването на цените на петрола. Това въздействие обаче не е толкова съществено.

#amp;nbsp;

-Това ще наложи ли свиване на някои разходи?

-Естествено. Кои разходи ще се свият е въпрос на индивидуална преценка на фирми и домакинства. Впрочем, нашата икономика има огромни резерви на понижаване на енергоемкостта. В следващите години е изключително важно да се обърне внимание на енергоспестяването - както в бизнеса, така и в домакинствата.

#amp;nbsp;

-Социалната министърка Емилия Масларова лансира идеята за минимална пенсия от 90 лева от 1 юли, като това щяло да струва на бюджета 73 млн. лева. Има ли пари за подобна стъпка?

-Разбира се, че няма. Знаете, че бюджетът е разчетен без резерви с общо предназначение, дори повишените заплати на учителите в началото на годината бяха осигурени за сметка на лихвените плащания и заделените ресурси за съфинансиране на предприсъединителните програми,с което поехме известен риск.

#amp;nbsp;

-Ще се мъчи ли държавата да спира бъдещи фалити на болници и ако да - на кои лечебни заведения и с какви законови промени.

-Не бих коментирал структурни въпроси на здравната система. Само ще подчертая, че в бюджета са заделени средства, които превишават похарчените миналата година, включително и натрупаните дългове на болниците. В този смисъл, преди да се търсят допълнително средства, трябва да се предприемат структурни мерки.

-Какво ще прави правителството с дълговете на болниците, които Борислав Китов прогнозира, че са около 150 млн.лв.?

-Болниците трябва да си заделят ресурси и за обслужване на натрупаните от тях дългове.Ако ръководителите в здравната система не въведат  по-рационално финансово управление, а само пледират за нарастващи публични ресурси, нищо добро не чака здравеопазването.

#amp;nbsp;

-Реалистично ли е през следващата година увеличаване на публичните средства за здравеопазване до  5,5% от брутния вътрешен продукт?

-Аз съм скептично настроен, не мога да идентифицирам друг сектор, в който парите са в повече и би приел да отстъпи ресурси за здравната система.

#amp;nbsp;

-Възможно ли е да има повишаване на здравната вноска от 6 на 8%?

-Възможно е, но не е рационално. Попитайте бизнеса дали е склонен да плаща още 2% и ще се убедите в твърдението. Когато се коментира повишаване на здравната вноска, трябва да се има предвид, че същата е елемент на общата данъчноосигурителна тежест. Мисля, че е още много рано да се иска нейното покачване.

#amp;nbsp;

-Какви варианти има за получаване на средства за щетите от наводненията, ако  не може държавата сама да отпусне финансови ресурси?

-Извън средствата, които бюджетът задели през отминалата година (250 млн.лева),Европейската комисия отпусна 12,5 млн.евро по програма ФАР, които предстои да се усвояват по проекти. Заедно с националното съфинансиране, средствата възлизат на 15 млн.евро или 30 млн.лева. Фонд „Солидарност#amp;quot; на Европейския съюз ще компенсира страната с 20 млн.евро, които ще получим до няколко месеца. Тяхното предназначение е частично да възстанови на бюджета разходваните вече ресурси. Холандското правителство също ни подпомогна с 2,2 млн.евро, които са в процес на усвояване.

#amp;nbsp;

-Предвиждаше се акцизът за горивата на земеделците да бъде намален от началото на юли, което доста би ги облекчило, защото е сериозно перо в техните разходи. Вярно ли е, че няма пари за това в бюджета и облекчението ще влезе в сила от следващата година. Не са ли разчетени тези средства в бюджет 2006?

-Загубата на приходи от намаления акциз не е предвиден в бюджета за тази година. Преференцията беше инициирана от Комисията по земеделие, а не от Бюджетната комисия, поради което не е обвързана финансово. Предложили сме облекчението да влезе в сила от началото на следващата година. Ако не се приеме, остава да се надяваме, че само земеделците ще ползват нискоакцизен дизел, за да се ограничат загубите за бюджета. При положение, че не се въведе надеждна система за контрол, мярката може да се окаже доста скъпа и сериозно да намали приходите в бюджета.

#amp;nbsp;

-Пристигна мисията на Международния валутен фонд, кои въпроси ще бъдат в центъра на дискусиите. Ще предоговорите ли изисквания бюджетен излишък, както бе споменато през януари по време на предишната мисия?

-Всъщност тази и другата седмица ще се проведат две мисии - редовният преглед на програмата и проверката по чл.4 от устава на фонда, която се прави на всички страни членки. Фискалните показатели са в рамките на договорените параметри, поради което не очаквам изненади. За съжаление поведението на текущата сметка на платежния баланс не е благоприятно - за първото тримесечие резултатът е по-лош от същия период на миналата година. Това не позволява да се коригират целите на фискалната политика. Обект на по-оживени дискусии ще бъдат програмите за реформи в здравеопазването, образованието и мерките на пазара на труда. Разбира се, това са само начални бележки, повече подробности - когато мисията на фонда приключи.