23.11.2014 г.

| БТВ, „120 минути" |

Водещ: Следващата тема е за парите ни. Затова каня следващия гост, министърът на финансите. Г-н Горанов, заповядайте. Как сте?
Владислав Горанов: Добре.

Водещ: Добре дошли. Заповядайте. Питам се, г-н финансов министър, Иван Искров, управителят на БНБ, ще ходи ли като представител на България в Черноморската банка, както съобщава пресата в последните дни - не сте коментирал този въпрос - или няма да ходи?
Владислав Горанов: Аз не знам откъде дойде тази спекулация. Може би поради това, че правителството отмени решението, с което изпраща в Черноморската банка Нина Ставрева, главният секретар в Министерския съвет в правителството на Пламен Орешарски, но двете неща нямат връзка. Това, че Орешарски решава в последните дни на своето управление да прави най-близкия си човек в Черноморската банка в Солун, е негово решение, но не значи, че нашето правителство приема това. А връзката между двете неща...

Водещ: Тоест каква е връзката?
Владислав Горанов: Няма връзка. Няма връзка. Иван Искров е управител на БНБ. Ние продължаваме да смятаме, че най-малкото заради шума в системата, заради натиска върху БНБ, той трябва да вземе морална позиция и да напусне, но правителството и парламентът нямат абсолютно никакви инструменти, за да направят това.

Водещ: Тоест той няма да ходи като представител в Черноморската банка.
Владислав Горанов: Аз не знам откъде решихте, че трябва да ходи. По-скоро ми е интересно защо не коментирате, че когато ГЕРБ напусна властта, всеки един член на ГЕРБ и всеки един от ГЕРБ, който е бил в правителството, стана достойно и си тръгна.

Водещ: Ясно, разбрах. Вие не подкрепяте подобен вариант и се чудите откъде се е появил.
Владислав Горанов: Няма аргументи когато едно правителство си тръгва, да устройва най-близките си хора на възлови позиции. Няма връзка между двете и не знам кой я създаде. Иван Искров, ако иска да си довърши мандата, ако смята, че това е моралната позиция, ние нямаме инструментариум да се мешаме в независимата банка.

Водещ: Тоест вие докога бихте изчакали, въпреки че не знам какво бихте направили, ако той не си подаде оставката, той сам да слезе от този пост. Бихте ли работили с него?
Владислав Горанов: Иван Искров може да довърши своя мандат, ако прецени, че това е най-правилно за финансовата система и за БНБ. Ние нямаме инструментариум да въздействаме на БНБ, освен ако не се изпълнят някои от хипотезите в Закона за БНБ. Знаете, че по договора за функциониране на ЕС банковата система и централните банки са независими от правителството, така че тази тема не стои за нас. Ако в някакъв момент той прецени, че по този начин ще върне доверието в Централната банка, това е негово решение. Но в прословутата среща, която се коментира и от която се търсят повод да се мисли, че ние се опитваме по някакъв начин да...

Водещ: Между Бойко Борисов и Иван Искров.
Владислав Горанов: Да.

Водещ: Какво се случи на тази среща?
Владислав Горанов: Доколкото съм информиран, а и днес имахме среща в МС с премиера, срещата е била свързана с текущите проблеми на банковата система, КТБ и нейната несъстоятелност, поискана от БНБ и бъдещето на ТБ „Виктория". Там въобще не са обсъждани каквито и да било казуси, свързани с бъдещето на Иван Искров. Той е централният банкер на България, избран с 6-годишен мандат и само от него зависи дали ще си го довърши. Ако питате дали ние искаме да го довърши - не.

Водещ: Не, не искате.
Владислав Горанов: Ние не искаме той да довърши мандата си.

Водещ: Следователно в тази позиция няма промяна. Един въпрос, свързан с една друга тема, която вълнува много хора. Ще бъде увеличена минималната работна заплата - това също е информация, която се появи в последните дни. Това вярно ли е?
Владислав Горанов: По-скоро когато сме готови с 3-годишната бюджетна прогноза, в която се изкарват допусканията за основните показатели за следващия 3-годишен период, ще се разбере.

Водещ: Коментира се сумата от 40 лева, да уточня.
Владислав Горанов: Не знам откъде ги чувате тези неща.

Водещ: Имаме си източници, г-н министър.
Владислав Горанов: Аз мисля, че само правителството може да го реши това нещо.

Водещ: Защото ми е интересно - допреди една седмица вие казвахте, че няма да има надбавки. „Аз с чужди пари не мога да осигуря такова нещо." И изведнъж - и казахте, че ще има надбавки.
Владислав Горанов: Отговорът е много елементарен. Аргументите на изпълнителната комисия на ГЕРБ и на лидера на ГЕРБ бяха железни. Заради 50 млн. да оставим тези, които оставиха България до катастрофата, в която сме в момента, да имат аргументи да критикуват правителството, не можем да си го позволим. И тук не говорим за това, че толкова милиарди се похарчиха и че примерно 500 млн. Програма за региони в растеж беше приета в края на 2013 г., за да се изпълнява през 2014 г. Тук говорим за това, че щеше да бъде изключително лошо експлоатирано това, че не сме могли да намерим минимален ресурс...

Водещ: Чакайте. Тук за имидж ли става дума?
Владислав Горанов: Не, тук става дума за справедливост в разпределението на финансовата тежест. Не става въпрос за имидж. Този, който прави имидж като се заиграва с пенсионерите, всеки път когато го правиха, губиха изборите. 2009 г., помните, вдигнаха с близо 20% пенсиите, малко след това загубиха изборите. Защото не е важно как харчиш парите, а как управляваш. И когато с едната ръка си склонен да правиш социална политика, а с другата ръка ти спират еврофондовете и пилееш пари, никой не го приема.

Водещ: АБВ, тъй като министър Калфин беше на вашето място миналата седмица, точно за това си говорихме . Той каза, че ще се опита да ви убеди в необходимостта от тези надбавки, явно вътрешно сте се разбрали по някакъв начин. Но защо само за пенсионерите с най-ниските пенсии?
Владислав Горанов: Защото това са възможностите, това са 50 милиона. Спомняте си, когато решихме в 2012-та за 2013 година в бюджета вместо да увеличим детските, да построим детски градини, което според нас е важно, защото работещите родители трябва да имат възможност държавата и общините да полага грижи за децата, докато те са на работа. Тогава се проведе един още по популистки дебат. Не може в годината, в която сме заплашени от свръхдефицит България да изглежда като държава, която е в разцвет. И все пак, въпреки всичко, въпреки, че сме на свръхдефицит, въпреки че има над милиард неизпълнение на приходите, ние преценихме, че трябва да се отнеме и последния аргумент на нашите опоненти, които водени само от популизъм, през тази година и половина подхвърляха дребни суми на някои социални групи и си мислеха, че по този начин ще размият отговорността от това, че са спрени еврофондовете, че държавата се управлява непрозрачно, че се номинира Делян Пеевски за председател на ДАНС и куп други решения.

Водещ: Добре, вижте сега. Говорим си тези неща, но в същото време се увеличава дълга, тегли се нов заем. Сега, колко ще е последно този заем? Над 4 милиарда, или 3 милиарда?
Владислав Горанов: Написано е в закона, ако го прочетете ще видите - 4.5 милиарда до края на годината ще бъде поет нов дълг.

Водещ: Четири милиарда и половина.
Владислав Горанов: И той е свързан много ясно и конкретно казано с какво.

Водещ: С КТБ ще кажете тук и още някои разходи. Но преди това, с тези пари колко става общо дълга?
Владислав Горанов: Дългът става около 18 милиарда, около 27% от брутния вътрешен продукт.

Водещ: Тоест, плащаме го всички ние, нали така, и нашите деца?
Владислав Горанов: Да, плащаме го всички ние.

Водещ: Колко ще го плащаме и колко ни струва това на година?
Владислав Горанов: На година това ни струва колкото е дефицита. Тоест, за да няма повече трупане на дълг, и за да няма такъв разговор в обществото, ние трябва да започнем да си говорим за това, че винаги когато харчим повече, отколкото изкарваме, има дефицит, той трябва да бъде покрит с нещо. Когато вие във вашето семейство, ако от вашата телевизия започнат да ви дават по-малко, отколкото похарчите, ще почнете да трупате дългове. Или трябва да си намалите харчовете във вашето семейство, или трябва да почнете да трупате дългове.

Водещ: Тоест, колко струва..., тази година колко ще излезе външния дълг?
Владислав Горанов: Тази година ще имаме 3 милиарда дълг, причинен от това, че ще изхарчим повече, отколкото изкарваме.

Водещ: Три милиарда дълг?
Владислав Горанов: Три милиарда дълг, който ще покрие дефицитът, който се е натрупал от грешно планиране.

Водещ: КТБ, каква е ролята на КТБ в този дълг?
Владислав Горанов: Ролята на КТБ в този дълг е около 2 милиарда ликвидна подкрепа временна, заем от правителството за Фонда за гарантиране на влоговете, за да гарантираме, че максимално бързо и без какъвто и да е било риск ще бъдат изплатени гарантираните вложения.

Водещ: За какви суми говорим? От една страна 50 милиона лева за надбавки и на 2 милиарда за КТБ?
Владислав Горанов: Това, което ще се изплати заедно със средствата от Фонда за гарантиране на влоговете е близо два пъти повече. Близо 3.7 милиарда ще бъдат изплатени гарантирани влогове. Именно заради това ние положихме максимално много усилия, да задържим в масата на несъстоятелността активите и именно заради това предложихме текстове в Закона за държавния бюджет, с които ще променим Закона за банковата несъстоятелност и на тези, които са правили съвсем редовни, законни сделки за цесии между активите и пасивите на банката, просто ще трябва да изчакат осребряването на масата на несъстоятелността преди да направят прихващане.

Водещ: Чакайте, момент. Това е много важно. Първо разяснение за цесията, за същността на цесията-. Вие имате да кажем заем към КТБ в размер на 2 милиона, аз имам депозит 2 милиона, разменяме си ги, моят депозит покрива вашият заем, и аз получавам да кажем 50% от тази сума, която иначе ще загубя. Нали така? Това е най-популярното обяснение.
Владислав Горанов:Най-схематично така може да се обясни.

Водещ:И на каква стойност последно са такива цесии?
Владислав Горанов: Нямам точна информация от квесторите. Последните данни, с които разполагаме, които бяха представени на Комисията по бюджет и финанси са за около милиард, милиард ви 100 милиона, но така или иначе не това в случая е важно. Важното е, че по този начин се нарушава принципа на равнопоставеност на кредиторите, ако не бяхме променили закона и по този начин, се нарушава справедливостта при разпределението на неудачите, случили се в тази банка.

Водещ: Тоест, цесиите, за които говорите, ще отпаднат или не?
Владислав Горанов: Не, цесиите няма да отпаднат. Многото спекулации, които чухме от различни места показват само колко много хора са заинтересовани от този тип увреждания...

Водещ: Включително и от премиера, извинете... Той направи едно доста силно изказване през седмицата, че тези цесии ще бъдат отменени без да цитира нашироко...
Владислав Горанов: Чакайте малко, да се обясним нюанса в това нещо. Премиерът обясни, че иска да защити националния интерес и интересите на Фонда за гарантиране на влоговете.

Водещ: Вие също, предполагам?
Владислав Горанов: Точно така. А имаше хора, които критикуваха цесиите и ги попитайте, защо критикуваха текстовете, които предлагаме, и отлагане на прихващанията. Не е лошо, като ги видите и ги питайте някой ден, какво против имат това.

Водещ: Обяснете ни с прости думи....
Владислав Горанов: С прости думи ви го обяснявам.

Водещ: Тези цесии, какво ще се случи с тях?
Владислав Горанов: С цесиите нищо няма да се случи. Цесиите са законна сделка на граждански оборот, тя не е операция, която се е случила в банката.

Водещ: И зрителите питат в момента в социалните мрежи и ви слушат с повишено внимание.
Владислав Горанов: Ако ме изчакате малко ще ви обясня, защото не е толкова просто.

Водещ: Добре.
Владислав Горанов: Цесиите са напълно законна сделка в гражданското право между мен и вас. Аз съм длъжник на банката, вие сте кредитор на банката. Вие имате 2 милиона, аз имам 2 милиона дълг. Вие продавате на мен вашето вземане от банката, няма нищо лошо и ние не го оспорваме. Само че, в сега действащия Закон за банковата несъстоятелност не е пределно ясно, че аз нямам право в момента, който банката отвори, да кажа на квесторите или в последствие на синдика - аз съм купил 2 милиона вземане от банката, имам 2 милиона задължение към банката, нека да погасим едното с другото. По този начин, вие като кредитор на банката получавате веднага своите пари, аз като длъжник, ако съм получил от вас определена отстъпка за това, че вие веднага получавате парите си, имам интерес да покрия своя кредит срещу доста по-ниска сума. Това, което казваме със законодателната инициатива, която в петък беше входирана в Народното събрание е следното: Няма нищо лошо, че вие сте продали вашето вземане от банката, вашият депозит на мен. Дали сте го продали за лев към лев, дали с определен дискаунт, това си е въпрос на граждански оборот и сделка между вас и мен. Само че, вие като кредитор, или аз в последствие като придобил вашето вземане, ще имам право да приспадна от моето задължение на края на процеса на несъстоятелността. Тоест, когато се осребри цялото имущество на банката и когато дойде време за разпределяне, колкото процента сте могъл да получите вие като вложител, необезпечен вложител, толкова процента имам право аз да приспадна от своя кредит като цидиран взискател. Тоест, ако вие, срещу вашите 2 милиона, когато мине несъстоятелността ще получите 30% от вашите 2 милиона, то аз като длъжник на банката, като собственик на кредит, в края на несъстоятелността, когато мине, може след една, след две, след три, след петнадесет години, аз ще мога да приспадна...

Водещ: След петнадесет години?
Владислав Горанов: Много сложни казуси... Не казвам, че толкова дълго ще продължи, но когато приключи процеса на несъстоятелност, тогава аз ще мога като длъжник на банката да приспадна от моя дълг към нея, същата тази сума, тези 30%, а не 100%, не 2 милиона, която вие може да получите.

Водещ: Разбрах ви мисълта. Въпрос от зрителите, тъй като се приближаваме към край. Майчинските, детските надбавки, майчинските ще се увеличат ли?
Владислав Горанов: Ако имате предвид семейните помощи за деца, най-вероятно ще запазят размера си в следващата година. Въпреки, че тече дебат как да бъдат структурирани в контекста на нашата заявка, че би трябвало да се насочат към стимулиране на тридетния модел и евентуално интензитета на помощта за четири и повече деца, отглеждани в семейството, да бъде намалена. Но това е дебат, който не е приключил.

Водещ: А вашето мнение какво е?
Владислав Горанов: Ние записахме в предизборната програма на ГЕРБ, че даването на семейни помощи за деца цели не отглеждането на децата от държавата, а стимулирането на определен модел на поведение в семейството и на определен брой деца. И за нас тридетният модел остава универсалното решение. Ако се гледат повече от три деца и ти нямаш възможност като родител да им осигуриш качествено отглеждане и качествено образование, това не е отговорно родителство. И всъщност тези родители, които имат много деца но не могат да осигурят качество, те са безотговорни.
Водещ: Въпрос отново от социалните мрежи. Ще има ли бонуси за депутатите? И подвъпрос - ще има ли бонуси за държавните служители?
Владислав Горанов:Бонуси за депутатите едва ли ще има, бонуси за държавните служители отдавна няма. Има модел на заплащане, установен още от средата на 2012 година със закон, който тогава по време на правителството на ГЕРБ се прие, с който...

Водещ: За коледни надбавки питат хората?
Владислав Горанов: Не, не... Разбирате ли, държавата е пред..., да не казвам пред фалит, но в едно доста тежко състояние, пред свръхдефицит. Аз се налага да давам доста сериозни обяснения пред колегите от Брюксел, от ЕК, които искат да поставят държавата в процедура на свръхдефицит, което крие доста сериозни рискове. Същевременно хората очакват, че ние ще продължим да харчим без край. Няма логика в това.

Водещ: Добре, благодаря ви да това гостуване. Владислав Горанов, министър на финансите, гост на „120 минути".

Видео