04.06.2014 г.

Водещ: Добре дошли отново при нас. В следващите минути ще видите обещаното интервю, което Диана направи с финансовия министър Петър Чобанов, който в последните няколко дни е един от най-търсените събеседници. Обикновено обаче за финансистите, особено за финансовите министри, се казва, че доста трудно се разговарят и доста трудно вървят разговорите. Така ли беше и в този случай?

Водеща: Не. Проблем е, че това е доста специализиран разговор. Опитахме се да го преведем на езика на хората. В следващите минути ще ви покажем как всъщност Петър Чобанов възнамерява да отвърне на удара на постната пица и Симеон Дянков, дали в БСП и ДПС са по-добри готвачи, казва той, като прави уговорката, че не бива да се сравняват готварството и финансите.

Водещ: Ще има ли плънка на пицата?

Водеща: Не точно. По-скоро друг вид ястие. Освен това ще разберем ще има ли пари за заплати на лекари в спешната помощ - една тема, която със сигурност се обсъжда последните дни. И дали финансовият министър се опасява, че може да бъде сред отстранените членове на кабинета след възможния му ремонт в следващите дни. Общо взето се надявам информацията да ви бъде полезна, така че гледайте.

Много са въпросите към финансовия министър. Първият е от тях със сигурност е как ще отговорите на критиките, че държавата върви към фалит, и то още през есента.

Петър Чобанов: Бих отговорил със съвет - да не истеризираме излишно ситуацията. Това не е играчка. Фискалната стабилност се постига много трудно, положихме много усилия в последната година да приведем държавните финанси в нормалния им вид. И оттук нататък подобни приказки не са на място. Те явно имат политическа цел, но не бива да смесваме експертното с политическото. Държавата категорично не върви към фалит. Ако миналата година към края на февруари, в края на управлението на ГЕРБ фискалният резерв беше 3,9 млрд. и току-що беше емитиран дълг за 800 млн., т.е. без него би бил 3,1 млрд., тази година към края на април е 6 млрд. Виждате разликата в числата. Без дълга, който те емитираха последните дни от своето управление, който беше посрещнат много лошо от пазара и създаде напрежение, разликата във фискалния резерв би била 3 млрд. в полза на това правителство. Мисля, че това е една достатъчно добра основа да смятаме, че сега сме далеч по-стабилни.

Водеща: Тогава как си обяснявате изчисленията на Реформаторския блок, а и на ГЕРБ от друга страна, но предимно на РБ, че всеки българин в момента дължи 3000 лева и че дупката в бюджета е 10 млрд. лева?

Петър Чобанов: И аз не мога да повярвам как хора, които претендират, че са експерти, могат толкова произволно да боравят с големи числа. Ако обърнем внимание на дълга, можем да споделим няколко числа, които дават ясна представа какво точно се случва. За месеци февруари, март, април и май миналата година, т.е. краят на управлението на ГЕРБ и по време на служебното правителство, дългът се увеличи с близо 1,5 млрд. - 1,45 млрд. За месеците юни, до края на миналата година, дългът се увеличи само с 550 млн., т.е. три пъти по-малко отколкото увеличението на задлъжнялостта в края на мандата на ГЕРБ. От началото на тази година до края на май дългът се е увеличил с 800 млн. лева. Повтарям - 800 млн. лева, не 8 млрд, не 80 млрд., а 800 млн. лева. И това са две краткосрочни емисии- тоест в рамките на тази година те ще бъдат изплатени и този дълг няма да прекрати границата на следващата година. Тоест категорично няма да имаме подобно увеличаване на дълга, за което говорим. Спомням си риториката на ГЕРБ - те започнаха с 5 млрд., минаха по време на предизборната кампания до 7 млрд. И сега конвергират вижданията си, сближават се с РБ и говорят за 10 млрд. Това е произволно боравене с големи числа.

Водеща: Слушам ви сега, вие сам споменахте предишните управляващи. Знаете, че вашият предшественик Симеон Дянков сравняваше бюджета с постна пица и си пожелаваше на следващата година евентуално да има и малко месо на нея. Вие как виждате ситуацията в държавата, с кое ястие бихте я сравнили?

Петър Чобанов: Не мисля, че дискусията за толкова сериозна тема, каквато е бюджетът, трябва да вкарваме и кулинарните си умения в нея. Мисля, че имаме по-добри кулинарни умения от приготвяне на една пица, но не е това начинът да говорим за бюджета. Мисля, че тази година с Бюджет 2014 поставихме няколко основни приоритета, които следваме - това беше образованието, публичната инвестиционна програма и намаляването на регионалните различия, това бяха, разбира се, и социални разходи, които трябваше да бъдат увеличени след години на замразяване. Така че, както и в 3-годишната бюджетна прогноза е посочено, ние мислим да продължим по този път.

Водеща: Тоест, много повече от постна пица обещава финансовият министър.

Петър Чобанов: Тоест по-рационално използване на наличния ресурс, така че да постигнем по-добри резултати за икономиката и хората.

Водеща: Заговори се и за вашата оставка. Знаете, че се говори упорито за ремонт на кабинета след европейските избори. Вие как оценявате работата си като министър за тази малко повече от 1 година? И страхувате ли се, че може да ви сменят?

Петър Чобанов: Не е въпросът сам да се оценявам. Самохвалството не винаги е най-доброто поведение. Мисля, че свършихме добра работа, винаги може и повече. И продължаваме напред дотогава, докогато политиците решат. Оттам нататък, аз имам своята професия в университета, ще се върна към нея да преподавам и да следя нормално процесите, както го правих след като бях освободен от Комисия за финансов надзор. Аз не се плаша от предизвикателствата, но продължавам да ги изпълнявам, докато има доверие в мен.

Водеща: Страхувате ли се? Какво ви е предчувствието, ще оцелеете ли след тези промени?

Петър Чобанов: Мисля, че е важно държавата да продължи по пътя, по който е поела, да няма връщане към порочните практики, при които се тормозеше бизнесът, при които му се задържаха пари и данъци. Мисля, че преодоляхме този етап и оттук вече бъдещето е на реформите.

Водеща: Според вас, г-н министър, колко пари са нужни на едно семейство в България, за да живее достойно? Какъв бюджет е нужен?

Петър Чобанов: Вижте, аз съм живял и с нисък бюджет, живял съм и с малко по-висок бюджет. Зависимост от това, хубаво е човек да се простира според това, с което разполага, да осъзнава колко е то, а дори и да прибегне към кредитиране, да е с ясното съзнание, че ще може да се справи с тази тежест. Не мога конкретно да отговоря с число на този въпрос, много е трудно да се отговори. Зависи какво си позволява човек - дали си позволява забавления, развлечения, дали си позволява да пътува, дали е здравословно добре, тъй като знаете, че разходите за лекарства са много високи. Трудно е да се отговори. Но това, което се стремим и което направихме през бюджета, е да помогнем точно на най-уязвимите социални слоеве на обществото, да им дадем малко повече, за да им вдъхнем малко повече надежда, че с ресурса, който разполагат, ще могат да се справят. Оттук нататък социалната политика продължава, грижата ни за тях продължава, но за целта трябва да имаме добре развиваща се икономика и за целта хората не трябва да бъдат плашени. Не трябва да бъде плашен бизнесът, за да имаме развитие и напредък.

Водеща: Вашият личен бюджет кой го прави, г-н министър?

Петър Чобанов: На мен не ми остава много време за личен бюджет, за съжаление. Винаги сам съм си правил сметката.

Водеща: Предлагам ви блиц въпроси. Пише по вестниците, че държавните служители започват да плащат здравните си осигуровки. Мислили ли сте наистина за това и кога ще стане факт?

Петър Чобанов: Тази тема се обсъжда отдавна. Предстои да видим, в рамките на дискусията за Бюджет 2015 дали ще се реализира.

Водеща: Как ще компенсирате тези хора?

Петър Чобанов: Това също е въпрос на дискусия в рамките на дискусиите за бюджета.

Водеща: Още веднъж се замеси вашето име в последните дни. Знаете, че имаше протести в Спешна помощ, те продължават и към момента. Министърът на здравеопазването каза, че идва при вас, за да се търсят възможности за увеличаване на заплатите на лекарите. Има ли такива резерви, откъде ще дойдат те и колко рано могат да се надяват лекарите на подобно увеличение?

Петър Чобанов: Аз внимателно слушам публичната комуникация на министър Андреева. Тя сподели, че първо, по отношение на спешния център трябва да се види колко ефективно се изразходва разполагаемия му ресурс, да се намерят там резерви. При отсъствие на подобни резерви, тогава да водим тези разговори. Доколкото знам, основните разговори за увеличение на заплатите се водят за следващата бюджетна година. Ако цялото правителство прецени, че това е приоритет, тъй като наистина е много важна, можем да го заложим тогава. Иначе, по отношение на текущата бюджетна година, това се решава също на ниво правителство. Финансовият министър не решава еднолично на кого колко да даде.

Водеща: Заработиха ли по-ефективно приходните институции в България и предвиждате ли промени в ръководствата на Агенция „Митници" и на НАП?

Петър Чобанов: По отношение на приходните агенции можем да кажем, че миналата година беше реализирана по-висока събираемост отколкото 2012 г., това се вижда и в числата, въпреки че числата не винаги са говорящи, 28,6% от това, което се произвежда най-общо казано, е събрано като данъци миналата година, при 27,6%  - 1 процентен пункт по-малко през 2012 г. Тоест това е една подобрена ефективност. Подобрената ефективност се вижда и по отношение на нивото на невъзстановено ДДС. Както казах, той е 160 млн. - най-ниското ниво за последните 7 години. По отношение на Агенция „Митници", категорично имаме по-добри резултати в борбата с контрабандата доказателство за това е примерът с конфискуваните наркотици и прекурсори тази година. От началото на годината до момента това са 2,5 тона - непостижимо число за предходните 4 години. Тоест това категорично надхвърля годишната разкриваемост през предходните 4 години.        Така че там ситуацията се подобрява, но разбира се, винаги има още какво да се желае. Но когато възникнат рискове в изпълнението на приходите, веднага приходните агенции реагират с допълнителни мерки, които да спомогнат да се справим с евентуалното неизпълнение. Очакваме в следващите дни НАП - или може би днес - да обяви, че се разкриват 4 допълнителни пункта, на които ще действа новото звено „Фискален контрол". Те ще са на „Калотина" и на пристанищата. Тоест разширяваме дейността на фискалния контрол, който почва да дава резултати. И очакваме от това разширение на дейността да влязат допълнителни 25 млн. в бюджета. Така че това е начинът и пред приходните агенции. Когато те докладват, че има риск, аз ги питам как го управляват и те трябва да излязат с конкретен план.

Водеща: Ще има ли върхови промени по върховете? Имаше известно напрежение миналата седмица там.

Петър Чобанов: Към момента няма основание да се смята, че ще има кадрови промени. Но това зависи от конкретните резултати. Те се оценяват на месечна база, тоест всеки месец се знае, че трябва да показват по-добри резултати, за да са спокойни за работата си.

Водеща: Не сте коментирали, като че ли, скандала с един от шефовете на Свиленградската митница.

Петър Чобанов: Мисля, че там специализираните органи са тези, които трябва да вземат отношение.

Водеща: Въпросът е така ли работят митниците в България?

Петър Чобанов: Не смятам, че работят така. Виждате, че този скандал към момента е изолиран случай.

Водеща: Налагат ли се в момента промени в данъчната политика? Знаем, че БСП и ДПС са на абсолютно различни мнения по този въпрос. Подоходно облагане ще има ли?

Петър Чобанов: Да, ние направихме вече подобни промени, тъй като знаете, че за 2014 г. лицата, които получават най-ниски доходи от трудов дейност, в размера на минималната работна заплата, ще трябва да си ги внасят, после да ги декларират в началото на следващата година в НАП и данъците да им бъдат върнати. Това е една голяма промяна в подоходното облагане и тя касае доста голям брой хора и ангажира бюджетен ресурс от 150 млн. лева. Тоест промяната е налице, трябва да видим как работи тя и тогава да мислим евентуално за други проблеми. Но разбира се те са възможни, стига политическите сили, които подкрепят правителството, да се разберат за това.

Водеща: Ще се върви ли към въвеждане на необлагаем минимум?

Петър Чобанов: На практика това е необлагаем минимум, но той касае само хората с най-ниски доходи, тоест на практика той е въведен.

Водеща: Иначе?

Петър Чобанов: Не мисля, че иначе е необходим.

Водеща: „Южен поток" - много гореща тема. Започва наказателна процедура срещу България заради „Южен поток". Експертите питат още какви приходи ще загуби държавата през 2014 г. и планирани ли са те в бюджета?

Петър Чобанов: „Южен поток" е много важен инвестиционен проект, който би бил полезен не само за фиска, но и за икономиката на страната, би създал допълнителни работни места и това е добре дошло, но към момента той не е планиран в приходите от тази година, нито в прогнозата ни за икономически растеж. Знаете, че някои условни приходи е по-добре да бъдат оставени по този начин. Т.е. ако дойдат са добре дошли, ако не дойдат не са планирани в базовия сценарий за развитие. "Южен поток" беше, играеше ролята на балансьор, т.е. имаме рискове, които са в посока по-ниски приходи, но имаме и възможности, които са в посока по-високи приходи и това беше ролята на "Южен поток". Смятам че фазата на процедурата в ЕК в момента е въпроси и отговори и се надявам по време на тези въпроси и отговори да се изяснят спорните моменти и самият проект да продължи.

Водеща: Може ли енергетиката като сектор да доведе България до фалит?

Петър Чобанов: Не. Енергетиката някак си много лесно в последните дни задлъжнялостта, т.е. дълговете в енергетиката се пришиват като дългове на бюджета. В това няма никаква логика, а и е забранено от европейското законодателство. Това са си държавни предприятия, вярно е, но там имаме много строги правила по отношение на държавната помощ. Т.е. нямаме пряка зависимост и пряка връзка да кажем държавата от утре почва да плаща дълговете в енергетиката. Това е невъзможно. И освен това тези дългове или допълнителното кредитиране, което получава енергетиката са за изпълнение на една амбициозна инвестиционна програма, която ще разшири възможностите за самата енергетика. Така че мисля, че това е пътят на развитие. Без да има кредитиране, без да има инвестиции няма как да се развива даден сектор. Това е валидно и за цялата икономика. Т.е. ние всички очакваме с нетърпение кредитирането отново да се раздвижи в България и то показва първите сигнали, че наистина го прави, оттам нататък е ясно, че и икономиката също по-бързо ще се задвижи и ще се потвърдят тези хубави резултати, които имаме вече в много данни.

Водеща: Въпросът е хората кога ще го усетят това по джоба си, защото сте видели последните данни от БНБ, които показват, че за пореден път се увеличават спестяванията на българите в банките.

Петър Чобанов: За да спестяваш нещо трябва да имаш нещо в джоба.

Водеща: А може би те е страх да инвестираш и продаваш бизнеса си, защото той е фалирал. Може да има различни причини.

Петър Чобанов: Това беше до средата на миналата година, тази година, както казах, бизнес доверието се увеличава, бизнес климатът достигна дългосрочната си десетгодишна средна и е на най-високите си нива от ноември 2008 година насам. Доверието на потребителите е на най-високите си нива от средата на 2007 година насам. Трудовият пазар за пръв път в началото на тази година през първото тримесечие безработицата не се увеличи спрямо последното тримесечие на миналата година. Това се е случвало за последен път 2007 година, най-силната година преди кризата.

Водеща: Нивото на инвестиции какво е, защото се заговори, че няма никакви инвестиции вече напоследък в България.

Петър Чобанов: Значи зависи за кой тип инвестиции говорим. Ако говорим за преките чуждестранни инвестиции, тези, които влизат отвън, 2013 година въпреки мрачните прогнози имаше повече преки чуждестранни инвестиции от 2012 година, а по отношение на вътрешните инвестиции, това което се инвестира в икономиката като цяло и от вътрешни икономически субекти, от бизнеса, както ви казах за две последователни тримесечия те растат. Т.е. инвестициите категорично се увеличават и както ви казах и доверието на бизнеса, че ще се развива се увеличават, което дава по-добри перспективи за икономиката и затова е много важно тези приказки за фалит, произволни, да спрат и да не плашат хората. Те могат да доведат до една спирачка за развитието на икономиката, могат да създадат проблеми като цяло за стабилността и не е държавнически подход да продължават.

Водещ: Доста неща каза министърът.

Водеща: Добре. Да се надяваме, че сме били полезни.

Водещ: Да. В последната част имах чувството, че живея в някаква друга страна, а не точно тази, която ни описват, но това обикновено е работата на политиците леко да ни хвърлят от време на време прах в очите.

Видео