15.10.2007 г.

"Emerging Markets", октомври, 2007 г. 

През третото тримесечие на своята повратна година като най-нов член на ЕС, икономическите предизвикателства пред България се изместиха от присъединяване към конвергенция към еврозоната. Въпреки годините на дълбоки икономически реформи - като една от най-бедните членки на клуба - политическият натиск за увеличаване на разходите остава много силен.

Въпреки това финансовият министър Пламен Орешарски не се поддаде на натиска за по-популистки политики, по-специално отхвърляйки нарастващите искания за увеличение на заплатите в публичния сектор през септември 2007 г. Бившият директор на службата за управление на държавния дълг внимателно поддържа фискална дисциплина от своето назначение през август 2005 г. насам. По този начин той използва плодовете на безпрецедентни чуждестранни инвестиции и висока заетост, за да подкрепи потенциала на своята страна за дългосрочен растеж. Докато неговите партньори в Централна и Източна Европа трупат дефицити в публичния сектор, той постигна фискален излишък от 3.5% от БВП през 2006 г., като брутният държавен дълг падна до 21% от БВП.

Тази благоразумна политика не се дължи само на ангажимента на правителството към паричния съвет, който оставя като единствен макроикономически лост за контрол на инфлацията фискалната политика, казва Орешарски пред Emerging Markets. Тя е и стратегия насочена срещу бедността, защото подпомага растежа на частния сектор за извеждане на обикновените българи от трудностите.

„Сравнително ниското ниво на публични разходи ни позволи да подпомогнем икономическата активност и да намалим безработицата до около 7%, което считаме за по-ефективен инструмент за справяне с бедността в сравнение с традиционното разбиране, че държавата може да подобри положението чрез раздаване на социални помощи на хората и домакинствата с нисък стандарт на живот".

Според Дейвид Хеслъм, който отговаря за развиващите се европейски държави в рейтинговата агенция „Fitch Ratings", тази дисциплина е спечелила признание за министъра от страна на инвеститорите и е довела до понижаване на рисковата премия на страната. „Както разглеждан отделно, така и сравняван със своите колеги, той е възприел строга фискална политика. Да отстояваш такава политика е много трудно във всяка държава, но мисля, че той се справи много добре", заявява Хеслъм пред Emerging Markets.

Дори и така, инфлацията, която през 2007 г. се очаква да бъде 8%, ще остане пречка пред конвергенцията към Еврозоната. Тъй като има малко възможности за постигане на все по-големи фискални излишъци, Орешарски обещава да се положат нови усилия за икономическа реформа с цел подобряване на гъвкавостта на пазара на труда и бизнес климата в страната, което ще спомогне да се гарантира, че повишаването на заплатите се съпътства от ръст на производителността. „Що се отнася до пазара на труда, ние ще концентрираме усилията си върху увеличаването на неговата гъвкавост, върху привличането на повече хора към трудова заетост и по този начин ще осигурим на икономиката един от нейните най-важни фактори за растеж".

В период на глобални финансови сътресения дефицитът по текущата сметка на България, който тази година ще достигне 20%, представлява допълнително предизвикателство пред икономическата стабилност. До този момент Орешарски ясно е показал, че е запознат с тези рискове и заедно с това е демонстрирал разбиране, че извличането на максимална полза от членството в ЕС налага устойчиви и добре обмислени политики. Предстоящите избори през 2009 г. ще бъдат важен тест за това дали министърът може да се съсредоточава по-скоро върху дългосрочните перспективи, отколкото върху непосредствения политически натиск.