16.03.2013 г.

| в. Банкер | 16.03.2013 г.| стр. 7 |

 

Г-н Христов как кореспондира назначаването ви за министър на финансите в служебния кабинет с онова съобщение на БНБ, което опровергаваше спекулациите, че управителя на БНБ Иван Искров ще бъде служебен министър председател. В него се казваше, че управителят не може да заема такива длъжности, но същото се отнася и за подуправителите? А сега вие ставате министър на финансите. Няма ли противоречие?

- Отговорът се крие във въпроса ви. Противоречие няма, защото онова прессъобщение е написано във връзка със слухове. В друго съобщение на БНБ, което излезе при назначаването ми за министър на финансите, много точно и ясно е обяснено на какво основание става това и какви са правните и административни решения взети по този повод. Подчертавам - първото съобщение е по повод на слухове, а второто е във връзка с конкретното решение за назначаването ми за министър на финансите.

 

Не ви ли стори малко странна тази структура на служебния кабинет с трима вицепремиери?

- Не. Тя следва ясни приоритети които бяха обявени от премиера. Вицепремиерът, отговарящ за еврофондовете, има важната за икономиката задача да следи процесите по успешното приключване на настоящия програмен период и по договарянето на новата многогодишна рамка.

Другият вицепремиер ще отговаря за икономиката и при него ще се обсъждат и ще се подготвят за решаване проблемите на всички сектори, в които няма достатъчно конкурентоспособност или съществуват регулации, които спъват бизнеса. В неговия ресор електронното правителство. Разбира се никой не очаква, че то ще бъде въведено  за три месеца. Целта е да се направи интегриран проект за въвеждането на електронно правителство, който следващото правителство, избрано от Народно събрание, да приложи.

Третият вицепремиер ще се занимава с пазара на труда, заетостта и със социалните  въпроси. Например с пазара на труда, където има нужда от ясно дефинирана политика за високата безработица.

 

Ще се подчинявате ли вие като финансов министър на някои от вицепремиерите?

-  Решението, че министърът на вътрешните работи и финансовият министър са директно подчинени на министър председателя е икономически и политически обосновано. 

 

С други думи вашето \"не\" ще тежи точно толкова колкото и \"не\"-то на другите финансови министри?

- Еднаква тежест ще има и „да\" и „не\". А и директната подчиненост на финансовия министър на министър председателят е исторически обусловена.

  

Ще имате ли заместник министри?

- За мен институционалната стабилност е основен приоритет. Хората в министерството трябва да работят спокойно и с максимална мобилизация. Що се отнася до заместник министрите ми трябват няколко дни за да реша как точно и с кого ще работя.

 

А как стои въпросът с ръководството на Националната агенция за приходите и на агенция \"Митници\"? Техните шефове могат ли да са спокойни?

-  Ще започна от по-общи но важни положения, за да стигна до отговора на този въпрос. Ясно е, че сегашното правителство и аз като финансов министър, работим в условията на приет бюджет, който ние не можем да променяме и трябва да изпълним. Това на свои ред означава, че задължително трябва да изпълним приходната му част. Което изисква пълна мобилизация на приходните администрации. Тя не може да бъде постигната без да има стабилност и предвидимост в тези администрации. Именно затова нямам намерение да правя промени, които да дестабилизират двете приходни агенции. Естествено, че ако има пропуски в работата им аз имам пълното право да предприема съответните мерки.

 

Според вас приходите изпълняват ли се така както е заложено в бюджета за 2013-а?

- Има публични данни за изпълнението на бюджета, които са за януари. От гледна точка на приходите постъпленията по някои данъци са по-слаби в сравнение с януари 2012-а. За това обаче си има ясни причини и те произтичат от промените в данъчните закони, които засягат начините на събиране и периодите на внасяне на определени данъци. Тези промени отместват напред във времето част от приходите в бюджета. И не може да се счита, че има тенденция за по-слаби приходи и за някакъв риск за изпълнението на бюджета.

 

При цялото спокойствие, което излъчвате, да разбирам ли, че и ниският размер на фискалния резерв не ви притеснява?

- Не ме притеснява. Фискалният резерв има ролята да гарантира достатъчно високо ниво на ликвидност на правителството, така че то по всяко време да може да поема разходите си, дори при настъпването на неочаквани негативни събития. Това е ролята, която фискалният резерв изпълнява от 1997-а насам. Той създава стабилност както по отношение на бюджета, така и по отношение на доверието на инвеститорите.

От гледна точка на динамиката на фискалния резерв е ясно, че по традиция той винаги намалява в началото на годината. Факторите за това са много. Един от тях например е, че ние исторически сме имали лихвени плащания по държавния дълг в началото на годината. След това през април-май когато започват силните месеци за бюджетните приходи, фискалният резерв се възстановява. Има и традиционни промени и в рамките на месеца - в началото фискалния резерв намалява, а в средата се увеличава. Така че аз очаквам до средата на годината фискалният резерв да нарасне и да няма проблеми в края на годината той да е над определения от Закона за бюджета минимум от 4.5 млрд. лева.

 

Само че при сегашните нива на фискалния резерв от около 3.5 млрд. лева, всяко следващо намаление не означава ли, че се харчат парите на Сребърния фонд, които са в него?

- Отговарям кратко и точно. Не означава. Плащанията от фискалния резерв не са в противоречие, с които й да са правила.

 

Един от начините да се финансират бюджетните разходи е да се емитира държавен дълг. В бюджета за 2013-а е записано, че максималният размер на дълг, който правителството може да емитира през 2013-а е 2 млрд. лева. До назначаването на служебното правителство бе емитиран дълг от над 900 млн. лева, най-вече заради извънредната емисия облигации с номинал от 800 млн. лева. С други думи лимитът е запълнен почти наполовина. Това не ограничава ли възможностите на служебното правителство за реакции в ситуация на струпване на по-големи плащания или на възникването на извънредни разходи?

- Настина в закона е записано, че през 2013-а може да бъде емитиран дълг до 2 млрд. лева. Половината от него е за покриване на плащанията по стар държавен дълг, а другата половина е за покриване на дефицита. Емисията от 800 млн. лева е целева, тя бе пусната за изплащане на субсидиите на земеделците. Тези разходи ще бъдат покрити от плащанията от европейските фондове, които ще дойдат през април и с които ще увеличим фискалният резерв. По-високият размер на резерва, ще даде възможност, когато настъпи падежа на облигациите от 800 млн. лева, те да бъдат погасени. Така този дълг ще изчезне и затова той не играе роля при изчисляването на посочения в закона лимит от 2 млрд. лева.