06.12.2014 г.

Водещ: Сега бюджетът. Първият бюджет на новия министър на финансите Владислав Горанов. Добър вечер!

Владислав Горанов: Технически погледнато, вторият. Броим и актуализацията.

Водещ: Да, ако броим актуализацията, точно така, вторият. По-суров или по-ларж от Дянков ще бъдете?

Владислав Горанов: Със сигурност, поне от гл.т. на дефицита съм д оста по-ларж, тъй като последният бюджет, който изпълнихме в 2012 г. приключи с 0.45% от БВП дефицит, един от най-добрите в Европа.

Водещ: Сега обаче може ли един бюджет да оправи всеобщото усещане за мизерия в България, което чухте и от репортажа?

Владислав Горанов: Не бива да се самосъжаляваме, бюджетът не е функция на моето желание или нежелание или на желанието или нежеланието на правителството. Бюджетът е функция на това, което създаваме и отношението на обществото към преразпределителната роля на държавата. Той може да бъде винаги друг.

Водещ: Но сега какъв е? Бюджет в името на какво?

Владислав Горанов: Бюджет в името на реалността. Това произвеждаме, толкова събираме от хората, харчим повече, отколкото събираме, 2.5 млрд. догодина е дефицитът, няма как една държава, която допреди 25 години преразпределяше 100% от БВП и хората искаха да разчитат на нея 100%, в един момент да разпределя 35% от този брутен продукт, а хората да останат с очакванията, че тя отново може да реши 100% от проблемите.

Водещ: Има ли обаче амбиция в този бюджет? Защото опозицията казва, че в него няма икономически растеж?

Владислав Горанов: Ако отворите критиките към всеки бюджет назад, ще видите 3 фрази обикновено. Едната е бюджетът няма реформи, втората е бюджетът няма амбиции. И третата в зависимост от това дали икономическият цикъл е в едната посока или в другата, ще се твърди за него, че или генерира растеж, или генерира инфлация. Така или иначе...

Водещ: И трите ли обвинения поемате в момента?

Владислав Горанов: Мога да поема само обвинението, че не мога да реша всички проблеми, които хората очакват да бъдат решени в рамките на този бюджет. Защото първата ни задача беше да се правим с относителна кризисна ситуация - при спрени европейски фондове, при непълен фонд за гарантиране на влоговете, който трябваше да започне две седмици след старта на правителството да изплаща гарантирани влогове в една фалирала банка.

Водещ: Искате да кажете, че пак предишните са ви виновни, така ли? Но и те правеха актуализация на предишните бюджети, не помните ли?

Владислав Горанов: 2013-та имаше актуализация, но тя отразяваше в себе си новото виждане на политики. А ние отразявахме необходимостта от нови разходи и нов дълг.

Водещ: Потъваме ли в дълг в момента?

Владислав Горанов: Не е толкова потъваме ли в дълг, а каква трябва да бъде позицията на държавата? Трябва ли да се разпъваме според чергата си или ще смятаме за добродетел финансирането с дефицит, харченето на повече, отколкото изкарваме и оттам неминуемо дълг. Изкушението на всяко едно поколение е да накара следващото да му плати сметката. Затова между другото в Европа са натрупани такива големи дългове. Защото има една мантра, че по-големият дефицит задължително генерира растеж и оттам изкушението в момент на криза да използваш този инструмент, за да успокоиш страстите и да дадеш някаква възможност за ръст на икономиката го има във всяко едно правителство. Спомняте си критиката към правителството на Орешарски. Народът се бунтува, той казва: Защо се бунтувате, при положение че аз харча повече? Аз правя дефицит, защо се бунтувате? Помните ли упреците към правителството, първото на Бойко Борисов? Защо свивате дефицита? Защо да нямаме по-голям дефицит? Но всъщност простият въпрос е отношението на сегашното поколение към следващото и към предишното. Едното реферира към въпросите с пенсионната система, другото реферира към някакво усещане за справедливост, че сметките, когато набъбнат неразумно, едно следващо поколение рязко се налага да ги плаща. Между другото ние за 25 години видяхме на няколко пъти опити за вакханалия между отделните поколения. Банковата криза, ако си спомняте, приватизацията, ако си спомняте.

Водещ: Да.

Владислав Горанов: Всичко това беше опит да се реши този спор.

Водещ: Въпросът е обаче вие разточител ли сте или скъперник? Защото казахте отначало, че сте по-ларж, но в момента ни агитирате да стискаме пак. Докога ще стискаме, г-н Горанов?

Владислав Горанов: Моята философия е, че човек трябва да харчи токова, колкото изкарва. В теорията на потребителското поведение, тя се учи в ранните курсове по икономика, се казва така. Човек, ако вие знаете, че утре ще ви увеличат заплатата двойно, още днес ще направите един банкет и ще почерпите вашите колеги, че от утре имате двойна заплата.

Водещ: Няма такава опасност.

Владислав Горанов: Но такава опасност няма за следващата година. В този смисъл аз винаги съм бил привърженик на това да се простираме според изкараното.

Водещ: Какво спечелихме като имахме толкова малко дефицити? Една от четирите или петте страни в Европа без дефицит, с нисък дефицит. Другите харчат, а ние продължаваме да сме най-бедните. Какво спечелихме като бяхме толкова разумни?

Владислав Горанов: С харчене богат не се става. С харчене богат никой не е станал. Обичайно и обикновено с харчене се обеднява.

Водещ: Добре, вие какво реформирате с този бюджет, ако въобще реформирате нещо?

Владислав Горанов: Министърът на финансите има амбицията да реформира приходните администрации. А оттам нататък може да говорите с министър Москов за здравната реформа, може да говорите с образователния министър за образователната реформа. Но мантрата, видите ли, в бюджета искаме да бъдат разписани реформи предполага в бюджета отзад да наслагаме всички законодателни изменения във всички секторни закони, които формират отношението на държавата към отделна политика, за да може някой да ги прочете и да каже, добре, тук се случва реформа в спешната помощ или тук се случва реформа в болничната помощ. Няма как във финансовия план да видите секторните реформи, или поне не приемам тезата, че реформите са въпрос на пари. В смисъл, ако ви дам да изхарчите повече, вие по-реформаторски настроен ли ще бъдете или по-ефективно ли ще ги изхарчете, отколкото ако по-малко изхарчите.

Водещ: Не. Въпросът, който се опитвам да ви задам е кой ще спечели от вашия бюджет? Защото опозицията казва, че бедните ще загубят при всички положения.

Владислав Горанов: Това е схоластичен спор. Аз съм  готов да го водя по следния начин. Примерно, за 2015 г. разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са, забележете, с 800 млн. повече от отчетените за 2013 г. Тук говорим само за 300-400 дни разлика и 800 млн. повече разходи през 2015-та спрямо 2013-та за социално осигуряване, подпомагане и грижи. Ако по друг  начин го разгледаме, още по-тясно, бюджетът на МТСП е с 40 млн. следващата година по-висок, отколкото ще приключи тази. Т.е. ако усещането е, че спестяваме, а всъщност държавата е на 3% дефицит, то значи имаме комуникационен проблем. Това, че сме бедни е проблем, но разговорът дали трябва да изхарчим над 3% дефицит не е разговорът дали сме бедни или богати. Разговорът за бедност и успех трябва да се води на друга плоскост.

Водещ: Може би разговорът за бедност и успех е като видим кои са били в КТБ и как са били облагодетелствани. Вие тези досиета ще ни ги покажете ли?

Владислав Горанов: Аз ги нямам, но със сигурност...

Водещ: Държавата.

Владислав Горанов: ...ако обществото се обедини около това, че вътре са вършени престъпления и прокуратурата го докаже, има си ред. Да тръгнем да правим някаква вендета и да размахваме папки банкова тайна също не е най-добрият сценарий.

Водещ: Можем просто да научим истината. Включително за това, което Албена Колева нарече хора с яхти.

Владислав Горанов: Ами то е ясно кои имат яхти. Едва ли ако се разходите по нашето Черноморие или по гръцкото море ще остане тайна за вас кой има яхти и кой не.

Водещ: Аз не съм против хората с яхтите, а против хората с нередните яхти.

Владислав Горанов: Ами всички яхти са редовни, въпросът е с какви пари са купени.

Водещ: Да де. Ако останат затворени досиетата на КТБ, може и да не разберем.

Владислав Горанов: А мисля, че посоката е вярна. Самият факт, че българският съд прецени, че сегашният подуправител на банката не трябва временно да си изпълнява функциите, защото може да попречи на нещо, показва, че похлупакът леко се надига.

Водещ: А вие продължавате ли да искате оставката на Искров?

Владислав Горанов: Категорично.

Водещ: Затова ли се прегръщате с него на коктейлите вчера?

Владислав Горанов: Ако по закон някой прецени, че Искров е виновен и го отстрани, аз няма и да се д оближа до него. Но когато отиваш на тържество на Асоциацията на българските банки, освен финансовият министър и управителят на БНБ, които са двата стълба на финансовата система в България, да вземат да се сбият публично, за да направим добро впечатление, какво очаквате да направим?

Водещ: Не, аз просто питам дали отношенията зад кулисите са същите като отношенията пред камерите?

Владислав Горанов: Ами има ясно разграничаване на функционалност и отговорност. Искров казва, аз не знам защо се случи така в БНБ. За това той трябва да си подаде оставката. А Искров го познавам, както вероятно и нашите събеседници, които са били български народни представители от повече от 10 години, когато той по времето на НДСВ беше народен представител. Така че да казвам аз не познавам Искров и да минавам на другия тротоар, когато насреща ми идва управителят на БНБ и аз като финансов министър трябва да работя с него, докато парламентът прецени или докато той прецени, че ще стои там, е абсурдно. Тук говорим за институции.

Водещ: Не, не, аз не ви обвинявам. Просто питам дали още искате оставката му?

Владислав Горанов: Категорично. Не може той да казва, че не знае защо се е случило така. От тази гл.т. е неприемливо.

Водещ: Как върви изплащането на депозитите от КТБ?

Владислав Горанов: Държавата си свърши работата. В този смисъл през първия ден имаше около 1.4 млрд. изплатени, във втория ден темпото е доста по-ниско . Хората осъзнаха, че няма причина за истерия, че всъщност те нямат нищо общо вече с КТБ, влизат в 9 от най-стабилните български банки, подбрани по точно тези критерии.

Водещ: Каква е диагнозата на българския финансов живот, който ни дава КТБ?

Владислав Горанов: Това е диагнозата не само за финансовата система. Това е диагнозата за цялото общество. Много недоизказани неща, много безпринципни решения, много демагогия.

Водещ: Далавера, в която са участвали всички?

Владислав Горанов: Вие го казахте.

Водещ: Вие, да ви попитам накрая, вашият образ - лошият, който не дава, за да дойде добрият Борисов да даде, с удоволствие ли играете този театър?

Владислав Горанов: Това е, как да кажа, провокация, но тя е само за пред вас. Какво имам предвид? Имахме много комуникации с премиера и за едното решение, и за решението по отношение на минималната работна заплата. Колегите от МФ се впечатлиха, защото за пръв път министър-председателят идва в МФ. И ако това е цената на правилните решения, той е готов да идва често.

Водещ: Благодаря ви!

Видео