11.11.2014 г.

| БНТ, Денят започва |

Водещ: Затягане на колани, запушване на финансови дупки - това ни чака до края на годината. Ето, днес пресата пише - със 170 млн. ще трябва да се свиват разходите. Сега в, финансовият министър с първо телевизионно интервю в нашето студио. Добро утро! Да започнем от там, днес наистина трябва да бъде одобрена тази актуализация. Разбира се, служебният кабинет даде своя принос. Това обаче, което вие ще направите като корекция е да свиете разходите, които те предлагат. С колко, откъде ще се реже и кой ще бъде най-ощетен от системите в държавата?

Владислав Горанов: Основните икономии идват по линия на програмата за растеж, която има доста проекти, които не бяха изпълнени и не бяха финансирани. Така че пряко системите, които са очаквали някакъв ресурс да получат от актуализацията, няма да бъдат засегнати. Има намаление единствено в Министерството на транспорта и съобщенията, където преценихме, че един разход трябва допълнително да бъде прецизиран преди да бъде извършен, т.е. не е безспорен. Затова около 278 млн., и всъщност точно толкова ще бъдат предвидени допълнителни разходи нетно до края на 2014 г. повече от действащия закон за бюджета.

Водещ: И все пак, имаше приходи планирани, които обаче не се изпълняват. Има заложени средства допълнително, които да се дават много повече на МВР да речем, отколкото в другите звена, по какъв начин ще се балансира и това, което днес ще гласувате и ще предложите, как изглежда като наследство след служебния кабинет, какво коригирахте?

Владислав Горанов: Наследството не е на служебния кабинет. Наследството е на едно лошо управление. Още в края на 2013 г., когато се съставяше този проектобюджет, от парламентарната трибуна предупреждавахме многократно тогавашното управляващо мнозинство на БСП и ДПС, че планират неконсервативно приходите и че залагат вътре такива нива на приходи, които просто да удовлетворят желанието им за разходи. За съжаление, много бързо се оказахме прави. И сега държа да подчертая, че разговорът за този бюджет не трябва да се води за това какво правителството на Бойко Борисов във второто му издание коригира служебното правителство, ние коригираме бюджета, направен от правителството на Пламен Орешарски.

Водещ: Е ясно, но въпросът е, че имахте вече направен анализ...

Владислав Горанов: Имахме извървян доста сериозен път, аз благодаря на колегата Порожанов и на Кирил Ананиев, който остава и в моя екип, че успяха да извървят пътя на съгласуване и на откриване на най-големите и неотложни нужди на държавата в този момент, за да можем да ги покрием до края на годината, така че определени системи да не спрат да функционират. В този смисъл разликата между актуализацията, изготвена от тях и това, което ние ще внесем, още един път прецизирахме разходната част, за да можем в рамките на малкото оставащи работни дни до края на годината да разчетем оптимално ресурса. Иначе приходната част остава оценена в нивата, в които оценката беше направена от служебното правителство. Близо 1,1 млрд. по-малко приходи спрямо разчетените със закона за 2014-та.

Водещ: Ако трябва да сме конкретни, ето какво се планира. Всъщност става въпрос за това, че служебният кабинет предложи да се увеличат харчовете с 448 500 000, ръстът е свит сега до 278 900 000, нали така?

Владислав Горанов: Това вчера го казах и вие ме цитирате.

Водещ: Да. Въпросът е, пак ви питам, коя система ще пострада, откъде ще вземете? Защото това свиване на коланите трябва да означава все пак, че разходите отнякъде ще бъдат орязани.

Владислав Горанов: Аз ви го обясних. Програмата за растеж, която още когато се приемаше критикувахме, че не дава достатъчно гаранции, първо, за самия растеж, второ, за ефективността на разходите, още с идването на служебното правителство беше ограничена значително. Колегите, когато изготвяха актуализацията, имам предвид колегите от служебното правителство, нямаха достатъчно надеждна информация дали всички проекти ще се изпълнят и кои могат да бъдат прекратени веднага, кои трябва да бъдат анализирани, дали има сключени обществени поръчки по тях или има ли извършена дейност по тях, за да не случи така, че поети ангажименти към бизнеса да бъдат канселирани и да останат неразплатени задължения. След допълнителен анализ ние преценихме, че можем да ограничим допълнително тези излишни за нас на този етап разходи. От там идва. Пак казвам, това, което е подготвено за земеделските производители, в случая за животновъдите, за разплащане на ДДС по оперативната програма за развитие на селските райони, за зимното поддържане, за МК, за да могат сценичните работници, артистите да получат своите възнаграждения в края на годината, за едно небалансирано увеличение на разходите на МВР, там тепърва предстои дебат как точно да бъде структурирана разходната част на бюджета на министерството. Знаете, че се прие един закон напълно финансово необезпечен, очевидно най-приоритетен за предходното привит на Пламен Орешарски. Там се увеличиха разходите с десетки милиони, в случай дефицитът, който ние ще покрием в МВР е над 130 млн.

Водещ: Сега, говорите за увеличение на размера на дълга. Какви обаче рискове крие това увеличение?

Владислав Горанов: Дългът не трябва да е новина оттук за следващите няколко години. Защото и в предходните години, когато бюджетът беше на дефицит, макар и доста по-разумен от сегашния. Този дефицит се финансира с дълг. Сегашното поколение, сегашното общество живее за сметка на следващото такова.

Водещ: Кой ще плаща новият обаче?

Владислав Горанов: Новият дълг ще го платят ние с вас, но на следващ етап, нашите деца. Но това е въпрос на преценка и на избор. Някои държави се развиват чрез дългово финансиране и през годините достигат нива на дълг спрямо БВП над 100%. Пример Италия. Ние сме с доста нисък размер на държавния дълг, това в никакъв в случай не трябва да е хвалба. Ние трябва да продължаваме да държим ниски нива на задлъжнялост. За съжаление обаче, 2012 г. приключи с под 0,5% дефицит. 2014 г., една година и половина по-късно, една година и половина безпринципно управление доведе до това. В момента сме застрашени от процедура за свръхдефицит и сме свели дефицита до малко под 3 млрд. 3 млрд. е една колосална сума за нашето общество.

Водещ: Нулева година за еврофондовете, това е голямата опасност за догодина. Какво ще правим без европейски пари?

Владислав Горанов: да, голям проблем. Усилията ни са насочени във възстановяване на доверието на ЕК към България и към това, че ние можем добре да управляваме европейските средства. Ще търсим механизъм за заместване на тези инвестиции с национални, тъй като моите основни притеснения са, че резкият спад на инвестициите в 2015 г. заради намаления европейски ресурс могат да притиснат растежът, икономическият. Така или иначе обаче ще положим всички усилия, и това започна от съботния ден след избирането на новото правителство, да възстановим доверието, така че да може максимално бързо да стартира за България новият програмен период.

Водещ: Кога планирате да слеете агенция „Митници" и НАП?

Владислав Горанов: Колкото може по-бързо, но не на всяка цена и не без достатъчно анализ и гаранции, че системите слети ще дадат по-добър резултат, отколкото дават в момента разделени.

Водещ: Т.е. вие не сте сигурен в тази идея, която е предложена още по време на предизборната кампания?

Владислав Горанов: Напротив, аз съм убеден, че ползите трябва да са повече от евентуалните недостатъци, които се свързват основно със стрес в системата НАП и митници от това какво ще се случи с обикновения човек, с обикновения служител при едно такова сливане. Аз искам да уверя колегите, че каквото и да е решението, обединението на усилията на двете администрации не означава уволняване на хора. Ако някой си тръгне от НАП или от агенция „Митници", той няма да си тръгне заради обединението на двете администрации.

Водещ: А заради какво?

Владислав Горанов: Той ще си тръгне заради лоши практики, които забелязваме и в българските митници, за съжаление, понякога и в приходната администрация.

Водещ: Това може ли да е по политически причини, или?

Владислав Горанов: Не, категорично.

Водещ: Ще успеете така да го аргументирате, ако има размествания, съкращения?

Владислав Горанов: Има системи за атестация в държавната администрация. И сега си тръгват хора от агенция „Митници" и от НАП,но те не си тръгват, пак казвам, по политически причини.

Водещ: Има ли анализ за вас колко души още трябва да си тръгнат, така че системата да заработи по-добре?

Владислав Горанов: Няма връзка между двете неща. Ще си тръгнат лоши служители, на тяхно място ще назначим след конкурс по-добри.

Водещ: Добре, а Ваньо Танов ли остава шеф на митниците?

Владислав Горанов: Аз имам доверие на Ваньо Танов. Не са обсъждани каквито и да е кадрови промени в приходните агенции.

Водещ: Като говорим обаче за митниците и за приходите през следващата а година не е лошо да поговорим и за хората, които освен Ваньо Танов, който остава явно на митниците, хората, които ще бъдат около вас. Вчера бяха обявени и одобрени от премиера вашите двама заместници. Кои обаче други хора ще влязат в екипа на финансовия министър?

Владислав Горанов: За радост, екипът на финансовия министър винаги на 99% е готов. Това е добре работещата администрация на МФ. С двамата заместници, за които вече споменах и с парламентарния секретар г-н Шерлетов мисля, че сме достатъчни, за да започнем да си вършим работата, поне в началото. Ако успея да привлека хора, които могат да ми помогнат с управлението на промяната в НАП и митници, ще разберете за тях веднага. Засега нямам нови хора за екипа освен тези, които са анонсирани.

Водещ: Понеже като депутат в 42-я парламент, доколкото си спомням и направих една справка, обявихте, че напускате в парламента, излизате от политиката поради невъзможността да се развивате пълноценно. Сега като министър чувствате ли се в ситуация да се развивате пълноценно?

Владислав Горанов: Ситуацията в 42-ото НС не беше добра за никой, камо ли за един млад човек, който иска да запази темпо и експертиза. Напускането ми тогава и разговорът, който тогава проведох с г-н Борисов беше именно в тази посока.

Водещ: Мога ли да цитирам, и вие ще кажете, поправете, ако греша, тогава пред журналисти Бойко Борисов разказа как вие сте му обяснил, че на 30 вашите колеги ставали милионери, а пък сега вие седите в тази зала за 2 хил. лв. Имахте ли такъв разговор?

Владислав Горанов: Генералът често ползва наслагване на думи, за да се получи по-голяма експресия, по-голям ефект. Не точно такъв ми беше разговорът, но смисълът беше, и това е коректно пресъздадено, че в 42-я парламент няма да се случи нищо смислено и аз като един човек, който иска да запази експертизата си, или да запази човешкото в себе си нямах избор да остана вътре.

Водещ: Сега ще запазите ли човешкото в себе си като министър?

Владислав Горанов: Голямо предизвикателство е, защото министерският пост изисква много нравствени и човешки усилия.

Водещ: Това за финансов министър наистина звучи окуражаващо. Всъщност вашата мотивация каква е да станете финансов министър? Пълноценното развитие или пък да се справите с някаква криза?

Владислав Горанов: На пръв поглед някой може да ме упрекне в суетата човешка. Но аз съм бил зам.-финансов министър в кабинета на Симеон Дянков, смятам, че сегашният екип с Кирил Ананиев, с Калина и аз сме хората, които можем да гарантираме това, че моите две деца имат бъдеще в тази държава.

Водещ: Всъщност познавате ли много млади успели милионери, като говорим за млади хора, които успяват и се развиват бързо след 30?

Владислав Горанов: Ако реферирате към Делян Пеевски, познавам Делян Пеевски.

Водещ: Да, знаем, виждали сме снимки ваши.

Владислав Горанов: Но референцията към 2010 г. цели освен да премести фокуса към евентуални връзки между ГЕРБ и ДПС, да постигне една по-голяма цел, да премахне всъщност отговора на въпроса, или да неглижира отговора на въпроса кой гласува Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС. Това не е ГЕРБ, това не е Владислав Горанов. Ако видите справката от гласуването в НС, Владислав Горанов е гласувал против назначаването на Делян Пеевски.

Водещ: Е, ама вие имате снимка с него, това е друго.

Владислав Горанов: И това, че 2010 г. имам снимка с него, е пропуск ваш, защо не ме попитахте през многото пъти, когато съм идвал при вас...

Водещ: О, за първи път се виждаме, г-н Горанов, простете.

Владислав Горанов: Имате слаба памет.

Водещ: Така ли?

Владислав Горанов: Да, виждали сме се много пъти.

Водещ: Със сигурност обаче в този формат се виждаме за първи път, така че се надявам сега да получим отговор на въпроса, доколко сега поддържате контакт с г-н Пеевски?

Владислав Горанов: Нямам оттогава, от 2010 г. контакт с него. За съжаление, той рядко идваше в 42-ото НС, но аз не съм пропуснал много от това, че не съм го мяркал из парламентарните кулоари.

Водещ: Сега обаче по-често присъства, така че ще имате възможност. Да поговорим малко за бюджета за догодина. Как ще изглежда той, можем ли да си представим малко по-оптимистична прогноза от това, което залагат експертите, това, което оставят и като анализ от служебния кабинет? Говорим за това, че няма да има европейски пари. Откъде обаче можем да чакаме някаква зелена светлина и по-спокоен дух в икономиката?

Владислав Горанов: По-спокойният дух идва от това, че успяхме да съставим правителство. Това е добрата новина, че Бойко Борисов пое отговорността в тежко време да управлява държавата. Само по себе си стабилността, която ще гарантираме се надявам да бъде добрата новина за всички. Оттам нататък икономиката е жива система, а малка България е обвързана с основно Европа. В Европа, за съжаление, нещата не се развиват с тези темпове, на които на нас ни се иска. Догодина обаче все пак ще имаме растеж. Няма да е в размера, който на нас ни се иска, но ще имаме растеж.

Водещ: Притеснява ли ви това, че, да говорим за икономика, защото с икономическия министър, все пак вие ще трябва да си сътрудничите и да работите доста заедно, че още преди да е започнал работа се хвърлят камъни по него, за това, че не бил компетентен, че не разбирал от икономическия ресор?

Владислав Горанов: Това е политическо правителство. Това, че г-н Лукарски не е известен с някакви особени теоретични икономически постижения не го прави задължително лош икономически министър. Нормално е когато се съставя едно правителство, ресорите да се напасват на база на това кое е най-добро като краен резултат. И това, че точно г-н Лукарски е икономически министър мен лично въобще нито ме притеснява, нито ми задава някакви проблеми. Ще ви обясня защо. България е една частна икономика, за радост. След 25 години преход държавната намеса в икономиката е минимална. В този смисъл това, което г-н Лукарски може да направи е да подобри инвестиционния климат, той като юрист и адвокат вероятно е много добре запознат с търговския оборот и бизнес отношения, в този смисъл се надявам, че знае къде са най-големите проблеми в това отношение.

Водещ: Да не отделяме твърде много време, разбира се, г-н Лукарски ще може да гостува и при нас, за да каже повече за неговите планове. Но да поговорим за КТБ. Вие като финансов министър какво ще направите, за да защитите системата от ситуации като КТБ в бъдеще време, така че и останалите банки да не стигнат до ситуация на фалит?

Владислав Горанов: Първо, без да бягам от отговорност правя уговорката, че защитата на финансовата система от това, което се е случило в КТБ не е тема на МФ , а на банковия надзор.

Водещ: Въпросът е какво може да направите.

Владислав Горанов: Моята първа задача ще бъде да гарантирам, че още в началото на първите дни на декември българските вложители, които са имали лошия шанс да вложат парите си в КТБ, ще получат гарантирания им размер. Това е моята роля като финансов министър. Оттам нататък БНБ вероятно си е прочела урока и остава в тях да изпълняват и сега добре действащите или добрите регулации, така че да не се допускат в други банки такива лоши практики.

Водещ: Вярвате ли, че ще разберем защо се стигна до фалит в тази банка? Всички ние гражданите, вие като вече овластени хора, които са представители на различни политически партии и всички казваме, че искаме да разберем каква е истината?

Владислав Горанов: Аз искам да не се стига повече до такива случаи. Със сигурност ще разберем с времето. Но аз искам да се гарантира на българското общество, че никой никога повече няма да си помисли, че може да извърши такова деяние...

Водещ: А кой може да го гарантира?

Владислав Горанов: БНБ. БНБ и всички други държавни органи. Но БНБ продължава да бъде единствената институция в държавата, овластена и напълно независима, която трябва да регулира този сектор.

Водещ: Добре. Благодаря ви, надяваме се, че наистина няма да се стига до такива ситуации! Казвате, че няма опасност за банковата система?

Владислав Горанов: Категорично, не. Това, което се случи с вече бившата банка КТБ, казвам бившата, тъй като тя вече е с отнет лиценз за банкова институция, в момента имаме едно търговско дружество с активи и пасиви в него, няма нищо общо нито като практики, нито като поведение, нито като отношение с останалата част на банковата система.

Водещ: Благодаря ви още веднъж!

Видео