29.08.2014 г.

Водещ: Сега обещаното интервю. В студиото вече е финансовият министър Румен Порожанов, с първо телевизионно интервю в ефир - в ефира на БТВ в случая. Добро утро.
Румен Порожанов: Добро утро. Добро утро и на зрителите.
Водещ: От интервюто с майката на Цветан Василев продължаваме направо по темата за КТБ. И в крайна сметка кога ще отвори врати КТБ, знае ли се?
Румен Порожанов: КТБ, за съжаление, е една от темите, които е най-болезнена в момента. И въпреки че като финансов министър основната тема е да се занимаваме с публичните финанси и бюджета, много от времето ни отива и в тематиката, свързана с казуса „КТБ", разбира се и с банковата и финансовата система като цяло.
Водещ: Вие знаете ли какво се случва в банката в този момент?
Румен Порожанов: Какво се случва в банката в този момент знае само Националната банка, която упражнява правата си на орган, който контролира особения надзор, който е назначил квесторите и който контролира тяхната дейност и дава възможност за техните действия, като финансови операции, които трябва да се извършват. Това, което ние комуникираме с Националната банка, е за това какви сценарии ние бихме предпочели да бъдат в рамките на решаването на казуса „КТБ", до това доколкото нашето виждане е, че самите решения, които трябва да се търсят за КТБ, трябва да бъдат основани на т.нар. пазарни инструменти - с капитализация и даване на ликвидност от страна на акционери, от страна на инвеститори, от страна на кредитори, без намеса или само намеса в краен случай на публичните финанси.
Водещ: Има ли възможност банката да бъде спасена или тя ще бъде ликвидирана?
Румен Порожанов: Това е въпрос, който трябва да се отнесе към Централната банка. Нашето желание е тя да заработи и да не се стигне до изплащане на депозити, да не се стигне до загуба на средства във всички корпоративни предприятия, които имат средства там. Разбира се, там има средства и на общини и частни бюджетни структури.
Водещ: Добре, какво се случва обаче, ако банката бъде ликвидирана? И всъщност съдбата ѝ ще бъде оставена да се решава от следващото правителство или ще легне върху вашите плещи?
Румен Порожанов: Правителството не решава съдбата на банката.
Водещ: Изглежда обаче, че нещо се чака. И хората не могат да разберат какво точно се чака.
Румен Порожанов: Това, което в момента се извършва - говоря по отношение на данните, които разполагаме от колегите от Националната банка - в момента се извършва оценка на банката, на нейното финансово състояние, на кредитния портфейл, след което ще бъдат извършени одити, на база на което ще се прецени дали банката е декапитализирана, дали има намаление на капитала, който трябва да бъде допълнен, и за това какви мерки трябва да се предприемат.
Водещ: Има ли дупка от над 5 млрд. в банката?
Румен Порожанов: Надявам се да няма, но с такива данни ние не разполагаме.
Водещ: Вчера в студиото беше Иван Костов, който каза, че такава дупка няма, че банката може да бъде спасена, може да бъде оздравена, но въпреки всичко банковата ни система, каза той, е в много сериозна критична ситуация.
Румен Порожанов: Числото 5 млрд. наистина е изключително високо. Сигурно има много условно - терминът „дупка" е жаргонен - сигурно има загуба на ликвидност на банката от определени действия, от определена преоценка на кредитния портфейл. Но това, което ние препоръчваме, разбира се, да се разгледат - нека да има - предложения на инвеститори, които да спасят банката. БНБ е изпратила писма към момента до основните акционери, да заявят своите инвестиционни намерения дали те желаят да участват в един оздравителен план на банката. Вследствие на което, когато излезе оценката за самата банка, те да индивидуализират конкретните параметри на тяхната помощ, която биха искали да направят.
Водещ: Добре, вие конкретно говорите ли с г-н Искров, с управителя на БНБ? Провеждате ли разговори?
Румен Порожанов: Провеждаме разговори, веднъж с г-н Искров, и с подуправителите в момента водим разговори.
Водещ: Смятате ли, че БНБ е било използвано като бухалка в случая с КТБ и като цяло върху банковата ни система?
Румен Порожанов: Разбира се, че аз не мога да дам подобни квалификации Не е редно финансов министър да дава подобни квалификации. БНБ казват, че са спазили закона, аз съм убеден, че са спазили закона. Но законът дава възможности и за търсене на оздравителни решения и ние трябва да се възползваме от тях.
Водещ: Какво каза г-н Искров, търси ли такива оздравителни решения или все още одитира нещо?
Румен Порожанов: Не искам да препредавам разговори, които съм имал с банката. Затова е по-добре те да коментират конкретно.
Водещ: Да, но едни хора стоят и си чакат парите. Някои искат да ги използват за образование, други искат да ги използват, за да платят на други фирми за свършена работа. И това е част от големия цикъл във финансите на държавата. Какво правим?
Румен Порожанов: Това, което е актуална тема към момента в процеса на особен надзор, е да се даде частичен достъп до депозитите на хората, в рамките на ликвидността, която банката е кумулирала в този си режим. Тя има една определена ликвидност, включително и вчера дебатирахме този момент с част от ръководството на Националната банка. Елемент на тези инструменти беше и дебатът с делегацията, която поканих от ЕК, включително да дебатираме и да представим каква е ситуацията с публичните финанси.
Водещ: Вие обсъждахте ли с тази делегация КТБ, защото заглавието от вчера от „24 часа" е доста конспиративно: „Дискретна делегация от Брюксел за бюджета", като информацията под сурдинка е, че сте обсъждали именно КТБ. Пожелали сте да остане тази среща конфиденциална. Защо? И обсъждано ли е КТБ?
Румен Порожанов: Първо, двете страни пожелаха срещата да бъде конфиденциална от гледна точка да няма максимална публичност, защото това беше една работна среща, в която бяха поставени въпроси, които са актуални в рамките на публичните и на банковите финанси.
Водещ: Добре, пожелали сте тайна - извинявам се, че ви прекъсвам. Какво казаха обаче на тази среща от Европа за КТБ?
Румен Порожанов: Това, което сме дебатирали при нас, това, което са дебатирали и в Централната банка, и в гаранционния фонд, е търсенето на решения. Първо - за частичен достъп до депозитите, така че да може в следващия месец в рамките на ликвидността на банката да се даде един достъп, въпросът е да бъде изчислено каква сума. Тя ще бъде, примерно, до 1000, между 500 и 1000 лева, на всички депозити - гарантирани и негарантирани, в случая не може да се направи разлика. Така че хората, които имат малки средства - пенсионери, с малки депозити - те са над 100 000 такива, да могат да получат едва ли не на 100% парите си. Най-малкото да спадне напрежението в тези хора, които са сложили средствата си по една или друга причина в тази банка, защото са били удовлетворени от условията, които им се дават. И този процес да покаже, че в края на краищата възможността да се търси решение - както за депозантите, така и решение за излизане от кризата на КТБ - мисля, че би бил един добър сигнал.
Водещ: Вчера Иван Костов тук ни обвини в болшевишки въпроси затова, че го попитах защо в крайна сметка е вложил парите си в банка, в която процентът е висок. Това, според повечето финансисти, е риск. И той каза да не обвиняваме хората, които си влагат парите там, защото всеки иска по-голяма печалба, но всеки вярва в стабилната система на държавата, всеки вярва в сигурността и стабилността на БНБ. В случая кой е виновен, за да се случи това?
Румен Порожанов: БНБ контролира, като цяло с банковия си надзор, това какво се случва в банковата система - както кредитните портфейли, така и депозитната политика. Така че, ако е имало притеснение, че в някоя от банките се дават по-големи депозити, работа на БНБ е да каже „Дайте обосновка защо вие предлагате тези депозити, как те са били платими в рамките на един средносрочен период от време."
Водещ: Писал ли е БНБ такива справки и такива гаранции?
Румен Порожанов: Би следвало БНБ да наблюдава цялостния процес в банковата система чрез банковия надзор.
Водещ: Съгласен ли сте с мен, че виновни отново няма да има?
Румен Порожанов: Не бих искал да коментирам подобна тема, тъй като не сме институция, която се занимава с установяване на виновност или не.
Водещ: Споменахте за тази среща, която е преминала тайно - срещата с ЕК. Но ще цитирам в-к „Преса" - „Брюксел чака план за Първа инвестиционна банка. До края на август, който вече изтича, ПИБ трябва да представи план за преструктуриране или ликвидация, тъй като в нея беше пласиран дълг от 1 млрд и 200 хил." Какво се случва там?
Румен Порожанов: Първо, по отношение на делегацията. Делегацията беше поканена от мен още в началото на встъпването ми в длъжност, тъй като определено имаше нарушена комуникация с дирекциите в Брюксел от гледна точка на това, че през последните два месеца дори са били отказвани срещи на тема публични финанси и проблеми с банковата система. Делегацията включваше доста широк спектър от експерти, на три генерални дирекции, включително и от ЕЦБ.
Водещ: Използвам го като повод да ви попитам за другото, което Брюксел чака като отговор от България.
Румен Порожанов: В рамките на предоставената ликвидна подкрепа в банковата система - в случая няма да визирам една или друга банка, изискването е да се внесе план за преструктуриране, чийто срок изтича с днешна дата. Този план за преструктуриране вече е представен в банката, която е получила ликвидната подкрепа, вчера включително този план е дебатиран и в Министерство на финансите заедно с БНБ, които предварително са одитирали този план, дали са си оценката върху неговата изпълняемост, и ние този план ще го предоставим до края на деня в (...) за разглеждане в рамките на одобрението, което трябва да направи Брюксел. Разбира се, представянето на плана за преструктуриране е един отворен процес, той ще бъде разглеждан поне два месеца, ще има размяна на най-различна информация по най-различни въпроси, след което той ще бъде одобрен от Комисията. Но тук говорим за план за ликвидна подкрепа, който включва инструментариум за преструктуриране на банката, а не план за капиталова подкрепа поради недостиг на капитал.
Водещ: А преструктуриране не означава ли все пак нещо свързано с финансите, доколкото и аз съм запознат?
Румен Порожанов: Абсолютно, тук става дума за преструктуриране на кредитния портфейл, за преструктуриране на кредитна политика. Така че в рамките на един определен период, който е около 18 месеца получателите по подобна помощ могат да направят ликвидността си така, че тя да бъде... В момента банковата ни система е с много висока ликвидност, това трябва да се знае. Ликвидност от гледна точка на възможност на изплащане временно на депозити.
Водещ: И това не е мантра, която се повтаря от всички финансисти, така ли?
Румен Порожанов: Проблемът е в чисто психологическото наслагване на проблематика, която би се появила, и проблематика, която създаде проблеми малко след затварянето на КТБ.
Водещ: Добре, а Виенски фонд може ли да спаси КТБ, каквито слухове и информации имаше?
Румен Порожанов: Подобна среща имаше при премиера, първоначална среща, г-н Близнашки я обяви още на следващия ден. Представителят, който беше, беше представител на Оманския фонд, те заявиха намерение да предложат план за оздравяване на банката. И това, което беше дадено и като картбланш от премиера, е в рамките на следващите 2 седмици те да официализират своето предложение. Разбира се, както пред правителството, основният, пред който трябва да се официализира, е БНБ, които ще разглеждат подобни предложения.
Водещ: Казахте банката. Защо банката се оказа, че печата пари обаче? Защото говорите за стабилна система, а се оказа, че БНБ печата пари. Според 168 часа 140 млн.банкноти печата тайно БНБ. Цитирам него, а според други информации малко по-малко.
Румен Порожанов: Това отново е въпрос към БНБ. Но така или иначе БНБ отпечатва периодично пари от гледна точка на отнемане от обръщаемост на овехтели, скъсани и най-различни банкноти.
Водещ: 140 млн.?
Румен Порожанов: В случая даже не знам и параметрите, не съм се интересувал.
Водещ: Вие уведомен ли сте за това, че БНБ печата пари?
Румен Порожанов: Министърът на финансите не санкционира подобни действия на БНБ. В случая БНБ си е абсолютно независима институция. Така че БНБ е направила своя анализ за необходимостта от ликвидност, по-точно от кешова ликвидност в паричната система. И съобразявайки с това, което трябва да се изтегли от обръщение като банкноти, които не са приложими вече в рамките на паричната система, те са направили своя анализ. По никакъв начин обаче, това трябва да е ясно, че не би повлияло на инфлация или на каквито и да е други процеси.
Водещ: Защото нали знаете, на хората веднага им светва червената лампа, печатаме пари означава инфлация.
Румен Порожанов: По-скоро светка тази лампа благодарение на коментари, които не смятам, че са достатъчно професионални. Това, което нас ни притеснява е, че в България има дефлация. Проблемът с дефлацията, ако може да преминем малко към бюджетните теми. Проблемът с дефлацията, понижението на цените като цяло в страната създава проблем за икономиката. Проблем за икономиката от гледна точка на тяхната конкурентоспособност както на вътрешния, така и на външния пазар. Разбира се, създава проблем и за публичните финанси. Защото разчетеният БВП, който е 81,6 млрд.в момента след отчитане на дефлатора той в края на годината очакваме да падне под 80 млрд. Разбира се, това ни променя като цяло показателите по дефицит и всички по макрорамката.
Водещ: И като стана въпрос за дефицит, ще прекроявате ли бюджета?
Румен Порожанов: Бюджетът ще бъде предложено да бъде актуализиран в рамките на стартирането веднага на НС. Къде са основните проблеми? Аз ги визирах преди седмица на по-голяма пресконференция. Основните проблеми са в приходната част. Те са свързани първо с надценени приходи. Данъчните приходи с 1,7 млрд.от отчетените за миналата година. Това представлява близо 11%.
Водещ: Това некачествено направен бюджет ли е?
Румен Порожанов: 11%. Ще прецените качеството. 11% при заложен ръст на икономиката от 1,8. Няма как да се случи това нещо. Надценените приходи създават възможност за изразходване на повече средства, което за съжаление колегите от предходното правителство са го направили.
Водещ: Може ли да кажем, че колегите от предходното правителство просто са развързали кесията?
Румен Порожанов: Жаргонно казано, да.
Водещ: Голяма част от тези пари, които са развързани, похарчени ли са вече?
Румен Порожанов: В известна част да.
Водещ: За колко пари говорим?
Румен Порожанов: Самите постановления, които са създали предпоставки за допълнителни разходи, те са над 800 млн. лв. само в бюджетната организация и около 290 млн., над 300 млн.към общините. Тук включваме и Програмата за развитие и растеж. Ние направихме анализи на тази програма. Предприели сме мерки, обявили сме ги. Към 15 септември към тази програма ще се застопори определянето на изпълнители съгласно закона за обществените поръчки и тези, които нямат определени изпълнители, ще бъдат канселирани от програмата.
Водещ: Ще режете ли пари от институциите в такъв случай?
Румен Порожанов: Който не си свърши работата, под общ знаменател. Това нещо е трябвало по постановление на правителството да бъде направено към 10 юни, но незнайно защо не е направено. Анализирайки тази програма в рамките на първите си две седмици от престоя в МФ установихме това нещо. И в миналия петък на заседание на междуведомствения съвет взехме тези решения. И постановлението за конкретната програма вече е качено на страницата на министерството.
Водещ: От анализите, които направихте за тези седмици, колко ще е дупката в бюджета до края на годината, г-н Порожанов?
Румен Порожанов: Без да влизам в проблематиката на приходите и на разходите, очакваният допълнителен дефицит, който в момента е към 1,8 или 1,480 млрд., може би той ще достигне на касова основа между 2,5 и 2,7% от БВП или това е малко по-малко от 1 млрд.
Водещ: А това заветните 3% за тях ли говорим в крайна сметка. И ако КТБ не отвори врати, ще се прескочи ли бюджетният дефицит и ще имаме ли свръх дефицит, за който Европа най-вероятно ще ни глобява?
Румен Порожанов: Това дебатирахме и с мисията, която вчера приключи на ЕК. Ние ще останем в рамките на касова и на начислена основа в рамките на трите процента. Това е при идеални условия, ако не се налага публичните финанси да правят подкрепа за банковата система. В момента, в който тук вече ще има и политически елемент в тези решения, се наложи да се прави публична подкрепа на банковата система, това са разходи, които в случая за КТБ, те неминуемо ще бъдат класифицирани като разходи и те ще надвишат 3-те процента. Разбира се, тук искам да добавя една скоба веднага. Това беше коментирано и вчера с експертите на комисията. При подобни финансови операции, когато се надхвърли 3% бариера за дефицита, не се отваря процедура за свръхдефицит. От трета страна да го кажа, процедурата за свръхдефицит не е толкова драматично.
Водещ: Добре. Ще говорим за свръхдефицит или не. Хората главното това, от което се вълнуват и което ще усетят е дали ще има тежка зима. Чака ли ни тежка зима? Защото за това предупреждават и от ГЕРБ, и вчера Иван Костов каза, че дните преди Коледа ще бъдат особено критични за България, защото тогава ще се гласува новият бюджет, дотогава трябва да отворят или няма да отворят банките. Чака ли ни тежка зима?
Румен Порожанов: Едно от предизвикателствата е решението с банковата система. Това е една от целите, които ние заедно с БНБ, разбира се, водещи са БНБ, трябва да решим в тези няколко месеца. Когато говорим за тежка зима за българите, тук са важни други фактори, които биха повлияли на техния начин на живот. В конкретния случай едно от нещата са цените на ел. енергията.
Водещ: Ще ги повишавате?
Румен Порожанов: Те няма как да не се повишават. Те бяха изкуствено поддържани под себестойност на търговците и производителите на ел.енергия. Така че докараха тази система до невъзможност дори да извършват ремонти, да не говоря за по-сериозни капиталови разходи.
Водещ: Кой докара тази система дотук? Кой контролираше и кой спираше цените, за да...
Румен Порожанов: Независимият регулатор, за който трябва да се прецени доколко е бил независим в своите решения.
Водещ: Политически инструмент ли е ДКЕВР?
Румен Порожанов: Тя не трябва да бъде политически инструмент.
Водещ: А била ли е?
Румен Порожанов: Отговорът ми беше ясен.
Водещ: И с колко ще скочи токът е интересно сега?
Румен Порожанов: Това, което дебатирахме и в правителството, и за което вицепремиерът по икономическите въпроси и министърът на енергетиката поискаха оставки на членове на регулатора основно беше свързано с това, че въпросната непоследователна и непазарна политика, която те провеждаха, създаде огромни дефицити и проблеми в енергийния сектор. Отделно от това голямото притеснение в настоящия състав на комисията, евентуални провокации, които биха се появили при определянето на цената на тока в следващата дата, това е към 1 октомври.
Водещ: Тогава ще се променя цената на тока?
Румен Порожанов: Тогава по график следва да бъде анализирано предложението на всичките производители и потребители на енергия и ще се промени цената на тока.
Водещ: С колко? Не пожела икономическият министър онзи ден в предаването да ни каже. Каза плавно. Вие ще бъдете ли по-конкретен в цифра процент?
Румен Порожанов: Тези числа и проценти ще ги определи комисията. Но това, което искам да кажа, свързано и с първия ви въпрос, това, което правителството ще направи съвместно във финансите и социалното министерство, ние за цената, която... добавката към цената ,която ще се появи за социалните групи, които получават енергийни помощи, те ще бъдат компенсирани. В момента те са около 280 000 човека. Дали те ще бъдат променени малко нагоре, това ще кажат колегите от социалното министерство. Но добавката за компенсация от промяната на цената на тока ще бъде компенсирана в рамките на периода не само зимния, разбира се.
Водещ: Последно, наистина кратко. Говори се за дупки в бюджета, в КТБ дали ги има или няма, дупка в бюджета със сигурност ще има. Точно Ваньо Танов ли е човекът, който трябва да запълни, може да запълни тази дупка? Чухте критиките към вас за неговия избор.
Румен Порожанов: Критиките определено бяха свързани, нашият анализ показва, от хора, които се притесняват от тази промяна. Още веднъж искам да подчертая, че предложението за г-н Танов е изцяло мое. Аз направих няколко разговора с други хора от системата за това какво се случва. Тази система беше убита. Тя отсъстваше фактически като контролен орган. Не искам да навлизам в подробности. Може да поканите г-н Танов той да каже някои от нещата, които той установи. Те въобще не са лицеприятни. Така че в конкретния случай...
Водещ: Каним г-н Танов с този анализ да дойде при нас. На въпроса за нападките отговорете, защото те бяха немалко именно за този избор.
Румен Порожанов: Човекът, който може да влезе и наистина да е готов да направи определени по-смели решения, така че да заработят системите за контрол, да заработят комуникацията, която трябва да се изпълнява на информационна база. И отварям една скоба - комуникация между НАП и Митници почти отсъстваше. В момента много активно работим и вече сме създали информационната база, която да се ползва от двете, най-вече тази, която е на НАП, да се ползва от Митниците, така че да има информация какво се случва. Искам да анонсирам нещо друго, което днес със земеделския министър ще направим. Анализът, който извършваме на физическия контрол по вноса. Голяма тема в момента е лансираният внос на селскостопански продукти преработени и непреработени, който още повече се засили след ембаргото на Русия. В момента влизат и са влизали изключително много продукти, които в един момент, независимо от физическия контрол на границата, най-вече от двата Дунав мост, тъй като те идват от Полша, от други точки на Северна Европа основно. След това физическият контрол в рамките на страната се изпарява. Давам пример. Пише се, че съответният камион с продукти 12 тона различни зеленчуци отива за голяма верига, след това няма проверка дали той е отишъл или не е. Фирми, които са еднодневни, късат документите и ДДС-то остава неплатено. Така че това нещо като превенция за подпомагане на българските производители от гледна точка на възможността да се спре контрабандата в рамките на такъв внос, ние ще го направим.
Водещ: Добре. Това е по повод вашата среща днес със земеделския министър. Не довършихме темата с Ваньо Танов, но не смятате ли, че и вие като част все пак от екипа на предишното правителство на ГЕРБ в случая, назначавайки Ваньо Танов, просто подклаждате огъня на хората, които веднага могат да кажат, ами ГЕРБ се връщат на власт чрез служебното правителство?
Румен Порожанов: Нито Ваньо Танов, нито аз сме по някакъв начин партийно ангажирани. В цялата си кариера, каквато см имал, като цяло поканите, които съм имал са били само като експерт. По никакъв начин не съм лансиран, предполагам, че и г-н Танов, като някакъв партиен кадър.
Водещ: Добре, благодаря ви. Много интересно интервю с министъра на финансите Румен Порожанов.

Видео