19.02.2023 г.

Водещ: Специалният ни гост в „Неделя 150” е финансовият министър Росица Велкова. Добре дошла, г-жо Велкова.
Росица Велкова: Благодаря, добър ден.
Водещ: Хвърлихте бомбата, сега дайте да дадем разяснения. България няма да стане част от еврозоната на 1 януари 2024 г. Загатнахте защо – заради непокриване на инфлационния критерий и неприемането на необходимите закони за това, нали така? Има ли още нещо като причина?
Росица Велкова: Причината, поради която няма да подадем конвергентен доклад до края на февруари месец, е първо, че ние не сме си изпълнили ангажиментите, които произтичат от присъединяването ни във Валутния механизъм 2 – това е законодателството, което не е прието. Това са четири закона, които трябва да бъдат приети, за да може, когато извършва конвергентния доклад ЕК да отметне, че тези ангажименти са спазени от България. Другата причина е инфлацията. Тъй като ние не покриваме критерия за инфлация. Тъй като се прави аналогия с Хърватия – Хърватия също не е покривала на 100 % критерия за инфлация, но при нея са извадили три страни, които са били с най-ниската инфлация, вече тогава Хърватия покрива критерия за инфлация. Ако ние сега подадем и в близките два месеца, когато ще се прави този анализ, за нас трябва да извадят някъде около 10 страни, което е абсолютно неравнопоставено спрямо действията, които е имало спрямо другите страни. Ако подадем конвергентен доклад сега, тъй като няма проблем да се подаде това искане за конвергентен доклад...
Водещ: Между другото, „Продължаваме промяната” настояват да го направите.
Росица Велкова: Ще получим категорично отказ, защото в изчисленията за критерия за инфлация ние не отговаряме и това е абсолютно числов критерий, на който ще получим отказ. Не сме си изпълнили ангажиментите, които произтичат от присъединяването ни към Валутния механизъм 2, което е в законодателството, там също ще имаме неизпълнение. Вследствие на което ние някъде към края на април ще получим негативен конвергентен доклад. Правено е това от Прибалтийските страни, подавали са конвергентен доклад, получават отказ и после процесът стартира отначало – подават наново конвергентен доклад, когато са готови, когато отстранят несъответствията, заради които не са били допуснати. Примерно Прибалтийските страни във Валутния механизъм 2, най-вече заради критерия инфлация, но и заради други несъответствия, са престояли между 11 и 7 години. Литва е била във Валутен механизъм 2 11 години. Мисля, че Латвия беше подала, и Естония, конвергентни доклади, които бяха върнати негативно. Няма смисъл да подаваме такъв документ, при условие, че предварително знаем, че отговорът ще е „не”. Направили сме работни групи съвместно между експертите на Министерството на финансите и експертите на Европейска комисия, които всеки месец наблюдават изпълнението на критерия за инфлация, правят и прогнозата за следващите месеци. Има очаквания, че е вероятно някъде към юли месец да покрием критерия за инфлация, с изключване на три до четири страни. Но това са само вероятностите, тъй като това са динамични процеси, това са прогнози, които се правят.
Водещ: Към лятото тази година е възможно да покрием критерия за инфлация, така ли?
Росица Велкова: Да, има някаква вероятност към юли месец да успеем да покрием критерия за инфлация, но не на 100 %, а с изключване на страни, както е правено при Хърватия, тези страни, които са с най-ниска инфлация, да бъдат изключени от осредняването.
Водещ: До юли би трябвало да имаме и работещ парламент, който би трябвало, ако си постави като приоритет приемането на тези четири закона, може и да го е свършил. Ако това е направено до юли месец, тогава можем ли да поискаме такъв конвергентен доклад?
Росица Велкова: Да. Имайки предвид решението, което взе 48-ото НС, за ускоряване на действията за присъединяване към еврозоната, ако наистина на 49-ото НС еврозоната е приоритет, те биха могли приоритетно да разгледат тези закони, тъй като ние отново ще ги внесем, така че има вероятност да бъдат приети, в зависимост от народните представители. И бихме могли да подадем за извънреден конвергентен доклад в юли месец. Няма пречка, това е говорено с Комисията, няма пречка да подадем за извънреден конвергентен доклад в юли месец.
Водещ: Тогава какво се случва, как почват да текат сроковете?
Росица Велкова: Разговорите, които водихме с Комисията, че няма също никаква нормативна и законодателна пречка, ако мине целият процес гладко, да се присъединим към еврозоната например от 1 юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, защото досега няма държава, която да се е присъединила към еврозоната с дата различна от 1 януари, но не е забранено, не е и невъзможно. Така че бихме могли, ако се положат максимални усилия, да се опитаме за 1 юли 2024 г.
Водещ: Реално, като човек, който е вътре в процеса, г-жо Велкова, в процентно отношение каква е вероятността това да се случи, да станем член на еврозоната от юли 2024 г.?
Росица Велкова: Не мога да преценя. Аз бях убедена, че НС след това решение ще приеме трите законопроекта, но това не се случи. Не мога да прогнозирам дали 49-ото НС, което е изцяло нов парламент, различен от 48-ия, ще приеме законопроектите. Изчисленията, които се правят за покриване на инфлацията, също са едни прогнози, които не мога да преценя дали тези разчети, които се правят, наистина реалистично ще се случат, защото там доста динамично се развиват процесите. Така че може би 50 %, но не знам.
Водещ: Все пак трябва да посочим кой е виновен това да не се случи, нали така, да не станем член на еврозоната, при положение, че това беше издигнато като един от основните приоритети и в говоренето на политическите партии, и в рамките на 48-ия парламент, и от служебното правителство, което всъщност беше задължено от НС да работи по тази тема. Кого да обвиняваме, г-жо Велкова?
Росица Велкова: Служебното правителство наистина беше задължено и се положиха максимални усилия. Направени са редица срещи, както на експертно ниво, така и на политическо ниво. Благодарение на усилията и интензивните разговори, които президентът на Република България проведе с ЕК, беше подписан и меморандумът за сечене на монетите, което беше една изключителна стъпка напред, тъй като дава възможност на БНБ да ускори техническата подготовка. Разработи се комуникационната стратегия, подготвиха се тези законопроекти, които бяха внесени в НС, които в много кратки срокове бяха разработени от служебното правителство. Не мога да кажа, че на НС не му е стигнало времето, а по-скоро, защото не са били приоритизирани тези законопроекти, защото, например, Търговският закон е внесен в НС в края на месец октомври. Кодексът за застраховане и Законът за мерките срещу изпиране на парите са внесени в началото на декември. Така че, ако това е било приоритет, считам, че е имало достатъчно време да бъдат разгледани и приети тези законопроекти. И другият проблем, който е, за да не се подаде конвергентен доклад, както вече говорихме, това е инфлацията. Инфлацията, както външна, така и вътрешна. Много е трудно да се каже кой е виновен, многопластови са причините.
Водещ: Добре, да го кажем така – какви са последствията за България от неприемането ни, какви ще бъдат последствията за България от неприемането ни на 1 януари 2024 г.?
Росица Велкова: Не би следвало да има преки последствия, от гледна точка на това, че ние не говорим, че това е дата, от която ние се отказваме и повече забравяме за еврозоната. Ние говорим, че тази дата просто се отлага във времето, към момента надеждата ни е за шест месеца. Цялата техническа експертна подготовка продължава. Всеки месец ще се провеждат разговори с представители на ЕК, които отговарят за присъединяването ни към еврозоната, както и с председателя на еврогрупата. Усилията продължават и в момента, новата целева дата ни е дата през 2024 г. Последствия би имало за България, ако ние се откажем от тази цел и се откажем от еврозоната изобщо. Тогава би имало последствия, тъй като най-малкото кредитният рейтинг би бил понижен и доходността и лихвите, които ще плащаме по външните заеми, ще е доста по-висока. Но това е само при загуба на целта на отказ от тази...
Водещ: Добре, г-жо Велкова, знаем, че се подготвяше анализ на това нужно ли е и какво би коствало на България, какво би означавало за България влизането в еврозоната. Този анализ се подготвяше от една страна от експерти в БНБ, от друга страна – в Министерството на финансите, нали така?
Росица Велкова: Да.
Водещ: На какъв етап е този доклад, ще го видим ли някога?
Росица Велкова: Този анализ беше на етап чернови вариант, който не е минал през работните групи, за да може да стигне до Координационен съвет, така че да бъде одобрен. Но работата по този анализ в работната група, която отговаря за него, е спряла, тъй като след решението на НС всички усилия бяха насочени към всички останали действия, които трябва да се предприемат, за да може да изпълняваме едно по едно задачите, които са необходими за подготовката ни за членство в еврозоната.
Водещ: Тоест след като НС каза, че правителството е длъжно да ускори приемането ни в еврозоната, Вие сте престанали да анализирате дали това е нужно, след като имате задължение от страна на парламента.
Росица Велкова: Да.
Водещ: Тоест няма да разберем дали Вашите експерти и експертите на БНБ са били песимистично или оптимистично настроени.
Росица Велкова: Работната група, доколкото знам, не ѝ е приоритет този анализ в момента. Не мисля, че към момента се занимават с довършване на този анализ. Защото, за да може той да бъде публичен и официален, той трябва да бъде приет от работната група и от Координационния съвет.
Водещ: Питам Ви, защото, Вие знаете, изтекоха някакви страници, които не е ясно откъде са дошли, които бяха представени като черновата на този анализ от страна на БНБ, които бяха цитирани пък от „Възраждане”, които пък сега събират подписка за референдум срещу въвеждането на еврото. Та нещата са свързани, затова Ви питам за това. Между другото, какво казвате на хората, които се подписват под искането за референдум за еврото, какво бихте им казали?
Росица Велкова: Това, което бих им казала, първо, че аз бих се обърнала към тези политически партии, които гласуваха за решението на НС за ускоряване към еврозоната, тъй като в момента ще започне тяхната предизборна кампания и те ще бъдат максимално близко до техните електорати. Моето мнение е, че това е работа на политиците – както „Възраждане” си защитава тяхната теза пред електората, който е на „Възраждане”, така и партиите, които се определят с евроатлантическа ориентация, които гласуваха това решение на НС, трябва просто да обясняват всички ползи и всички плюсове, които ще има от присъединяването към еврозоната, просто да защитават тезата пред хората в предизборната си кампания.
Водещ: Добре, значи можем да очакваме, че в средата на 2024 г. или в началото на 2025 г. бихме могли да станем членове на еврозоната, ако нещата се стекат по правилния начин – ако следващият парламент приеме необходимите закони, ако инфлационният критерий бъде покрит.
Росица Велкова: В момента, в който тези две задачи се изпълнят, се подава конвергентен доклад.
Водещ: Има ли други спънки по пътя ни към еврозоната, освен тези?
Росица Велкова: Към момента не. Това са.
Водещ: Въпросът е какво е отношението, защото знаем, че има страни, като Нидерландия, например, които, когато говорим за Шенген, са доста резервирано настроени към България, Австрия също. Въпросът е какво се случва в Еврозоната с тези държави.
Росица Велкова: Специално с Холандия и с холандската министърка на финансите сме в много добра комуникация. Холандия по принцип, по отношение на фискалната дисциплина, която България провежда от толкова много години, и фискалната стабилност, която поддържа България, се оценява от Холандия. Освен това холандското Министерството на финансите, с българското Министерството на финансите в продължение може би на повече от пет години изпълняваме споразумение за кооперативност и подпомагане в определени дейности от страна на холандското Министерството на финансите, така че специално с Холандия не мисля, че по пътя към еврозоната ще имаме пречки.
Водещ: Добре, друг сериозен казус от седмицата, г-жо Велкова, беше санкционирането на „Лукойл” с близо 68 млн. лева от КЗК, заради злоупотреба с господстващо положение. Изяснихте ли вече, има ли щета за потребителите от поведението на „Лукойл”? Каква е тя, как се е отразило това на пазара на горива в България?
Росица Велкова: По принцип дейността на КЗК е изключително важна в условията на инфлацията, в която се намираме. Тя би спомогнала и подобни анализи, доклади и констатации, които прави КЗК, не само по отношение на „Лукойл”, а и по отношение на храните и всички други стоки, където те имат съмнение за картелни споразумения и за влияния на пазара, нерегламентирани търговски практики, е изключително позитивно. Тяхната активна дейност би могла да спомогне за по-бързо покриване на критерия за инфлация, който ни е цел за еврозоната.
Водещ: Разбрахте ли вече, имало ли е щета за потребители от поведението на „Лукойл”, санкционирана от КЗК?
Росица Велкова: Това е въпрос, който трябва да бъде зададен към независимия регулатор.
Водещ: Добре, а в този смисъл, какво се случва с това допълнително облагане на печалбите на компаниите от електроенергийния сектор, т.нар. свръхпечалби, което беше решено – с 33 %, нали така? Колко пари се събраха от тази мярка, имате ли информация?
Росица Велкова: Данъкът от свръхпечалбите ще бъде заплатен ефективно към 30 юни, когато изтича срокът, така че за момента не се знае, тъй като все още срокът е доста далеч. Това, което единствено сме акумулирали, администрирали като приход в бюджета, са 82 млн. лева, които „Лукойл” преведе като авансов данък „свръхпечалба”, каквото право имат компаниите да правят. Но досега, освен „Лукойл”, нямаме друг превод на авансов данък „свръхпечалба”. Той беше преведен през 2022 г., в края на годината.
Водещ: Добре, г-жо Велкова, имате още няколко месеца управление със сигурност пред себе си. Призиви има от различни страни да внесете пълноценен бюджет. Може ли това да се случи и през 2023 г., средата ли, не знам, Вие ще кажете кога, служебният кабинет да внесе в новия 49-и парламент предложение за актуализация на бюджета, или под някаква друга форма, така че да има бюджет, който да не е удължителен, както е сега?
Росица Велкова: Идеята да разработим удължителен закон, тъй като очаквахме да има редовно правителство и този удължителен закон да послужи на вече реализирания мандат за редовно правителство, за първите няколко месеца на годината, през които те да си разработят собствен бюджет с тяхна управленска програма. Тъй като времето в годината вече напредва и инструментът на удължителен закон не може да действа прекалено дълго като месеци, в началото на работата на новия парламент ще внесем Закон за бюджета за 2023 г.
Водещ: Тоест вие вече работите върху него.
Росица Велкова: Да, работим. Ние не сме спирали да работим. Въпреки че внесохме удължителен закон, проектът за Закон за бюджета за 2023 г. ни е разработен.
Водещ: С какви параметри ще бъде този законопроект?
Росица Велкова: Това тепърва ще се дебатира. По отношение на дефицита ли?
Водещ: Най-вече да.
Росица Велкова: Това тепърва ще се дебатира, тъй като разчетите показват доста висок дефицит.
Водещ: Колко висок? 6 %?
Росица Велкова: Не по-различен от това, което август месец на брифинг говорихме.
Водещ: Около 6 %, нали така?
Росица Велкова: Да.
Водещ: А има ли вариант да бъде сведен до Маастрихтските критерии, до под 3 %?
Росица Велкова: Има вариант, но е въпрос на политика.
Водещ: Да се режат социални разходи.
Росица Велкова: Въпрос на вземане на политически решения.
Водещ: Вие ще внесете различни варианти, както беше идеята да направите преди Нова година, ще внесете различни варианти и партиите ще изберат измежду два или три, или ще внесете едно предложение?
Росица Велкова: Засега намеренията ни са да внесем едно предложение. Тъй като не е редно на един и същи закон от МС да бъде внесен във варианти.
Водещ: Добре, ако внесете бюджет, който е с по-голям дефицит от 3 %, тогава няма да отговаряме и на този критерий за влизане в еврозоната.
Росица Велкова: Оценката ще ни бъде правена върху отчета за 2022 г., който, както знаете, успяхме да постигнем 2,9 % от БВП дефицит на начислена основа. Естествено, че когато се прави оценката в конвергентния доклад, се гледа и перспективата за следващите три години.
Водещ: Това може ли да се отрази негативно на влизането ни в еврозоната?
Росица Велкова: По принцип, ако перспективата ни е влошаваща, с високи дефицити, би могло да се отрази.
Водещ: Трябва да има и средносрочна бюджетна рамка, която до 2026 г., която да бъде с дефицит до 3 %.
Росица Велкова: Да.
Водещ: Тази година изключение ли ще бъде с този висок дефицит, или от тук нататък влизаме в такава поредица от години с такъв висок дефицит?
Росица Велкова: Това е въпрос на политически решения. Ако тази година не се вземат определените политически решения за свиване на разходите, няма как да се свият тези разходи в следващите години.
Водещ: Кои разходи трябва да бъдат свити?
Росица Велкова: В момента работим по мерките, които ще предложим, така че предлагам, когато имаме готовност, ще го изкоментираме.
Водещ: От сега Ви каня, когато имате готовност, да гостувате отново в „Неделя 150”, защото ще бъде много важно. Добре, това си е новина. Значи служебното правителство и Министерството на финансите ще внесат Закон за актуализация на бюджета още в първите дни на новия парламент.
Росица Велкова: Не, Закон за бюджет, защото ние нямаме...
Водещ: Той няма да е актуализация, да.
Росица Велкова: Да
Водещ: Добре. И ще трябва да се режат социални разходи. Една дума, г-жо Велкова. Онези близо 8 млрд. за инфраструктурни проекти, които бяха заделени от предишното редовно правителство в бюджета, те изхарчени ли са?
Росица Велкова: Не. Не са изхарчени. Благодарение на това, че не бяха усвоени тези 8 млрд., е една от причините да имаме такъв дефицит през 2022 г., тоест за по-нисък, отколкото е разчетеният дефицит по план. Не са изразходвани най-вече в частта европейски средства, което означава, че разходите, които не са направени през 2022 г., трябва да бъдат направени през 2023 г., най-малкото защото е последна година на разплащане по стария програмен период.
Водещ: И това допълнително ще вдигне дефицита.
Росица Велкова: Това допълнително ще вдигне... Освен това не се извършиха и разходи, които ни подпомогнаха за дефицит 2022 г. да не на такъв приличен размер, е защото по Плана за възстановяване и устойчивост разходът, който беше извършен, е под 100 млн. Но в момента инвестиционните проекти набират скорост по ПВУ и неминуемо разходи, които не са извършени, а са били разчетени за 2022 г., се прехвърлят в 2023 г. и дава натиск също върху разхода.
Водещ: Ще бъде сложно, така разбирам от Вас. Ще бъде много интересно как ще се справи Министерството на финансите. Благодаря Ви! Финансовият министър Росица Велкова в „Неделя 150”.