16.12.2023 г.

Водещ: Дума на годината по Дарик радио, Константин Вълков е с вас. Излъчваме на живо. Асен Василев, министър на финансите. Здравейте.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: С какво не успя да се справи правителството през първите шест месеца, според вас?

Асен Василев: С какво не успя? Според мен, не успя да се справи с промяната в обществените очакванияq до известна степен, защото основните задачи, които бяха зададени, даже ако се погледне и програмата, и големите задачи, в общи линии, са свършени. Но все още, както чухме и преди малко, някак си няма надежда в обществото, и то не само в България. То е и в Европа, и в Щатите, и в целия свят, като цяло, има една несигурност и това пречи на развитието напред. Това отнема време, това отнема медийната среда да се стане нормална, това отнема и, според мен, може би повече обясняване какво се случва и какво предстои да се случи, и може би по-добро менажиране на дълбоките социални и политически конфликти, които имаме последната 100 години. От де факто атентата в църквата „Света София“ ние сме в гражданска война с едни хора, които са получили пари от Коминтерна, за да взривят църквата с българските генерали и цар Борис, който за щастие не е бил там. След това, разбира се, тръгва реакция, след това влиза Червената армия, 1944 г., обратна реакция - 50 – 60 хил. човека убити, 1989 година започва пак обратна реакция. И тази гражданска война вече 100 години продължава в България. Докато тя не свърши, ние няма да имаме обединена нация, която да върви напред.

Водещ: Има ли конкретен резултат тогава за тези шест месеца, който върви и е начална стъпка към обединението на нацията?

Асен Василев: Има няколко конкретни резултата. Единият конкретен резултат, който се вижда, и това, което чухме и вчера, нали, че всъщност върховенството на закона малко по малко започва да пробива път, далече сме от истинските реформи, истински работещи съд и прокуратура, но виждаме вече, че и от към Шенген това започва да се признава от Европа. Другото, което, всъщност най-важното за мен, което се случи 2023 година и някак си остана скрито, е една промяна в демографските тенденции. Ако погледнем колко деца има на жена средно, данните на НСИ, виждаме, че са били 1,3 точно по най-тежките години - края на ’90-те и началото на 2000-те, стигат до към 1,5 и стоят там последните 15 години. През 2022  г. сме на 1,78. Много сериозен ръст. Ако погледнем миграцията на българските граждани – махаме, нали, чужди граждани, които влизат и излизат от страната, изключая годината на ковид – 2020 г., всъщност за първи път от последните 15 години през 2022 година имаме 9000 човека повече, които са се върнали в България от тези, които са заминали. И това ясно показва, че българите не само в България, българите по света започват да виждат, че България става едно по-прилично място за живот, където те искат да живеят, искат да имат деца. И каквото и да си говорим, целият този шум за политика, за несигурност и така нататък, но в крайна сметка като теглим чертата, истинската оценка за работата, според мен, на едно правителство е дали хората искат да живеят в тази страна, или не искат.

Водещ: Кое е по-важно тогава - да се легитимира присъствието на санкционирани по „Магнитски“ във властта, само за да има конституционна реформа, или правителство, което така или иначе има мнозинство и да се занимава с тези неща, за които вие казвате - за реформи в образованието, за демографска политика, за здравеопазване, или други сфери, които наистина имат остра нужда от реформи?

Асен Василев: Нека се върнем малко назад в историята, към Стефан Стамболов. Доколкото знам, той си е подавал около 100 пъти оставката. Падал е един път от власт заради любовна афера с жената на един от министрите си, след това се е върнал, обвинявали са го, че бил откраднал, след това като го съсичат, семейството му живее…, вижда се, че няма абсолютно нищо, нали имат една къща, която са имали преди това. Имало е много писания, поръчвани са памфлети срещу него, играли са хоро на гроба му, когато е погребан, в деня, когато е погребан. И сега, като погледнем 100 години по-късно, какво виждаме? Виждаме, че са построени над 1000 училища по негово време, всичките ни читалища, с които се гордеем, са построени по негово време, над 2000 км железен път и всичките гари са построени по това време. Започнати са неща като БАН и така нататък. Това е, което е останало – една съградена държава. По негово време е имало, в сегашни пари, ако ги обърнем, 140 милиона лева на година да се пращат българи да учат в Западна Европа със задължението да се върнат. Ако не се върнат, си връщат парите. Ако се върнат, всъщност това са хората, които са поставили началото на почти всички научни движения в нашите университети, голяма част от учителите ни, ако погледнем всичките ни музиканти са учили навън - или във Франция, или в Германия основно, и са се върнали в България. Това са все хора, които е нямало да може да се развият талантите без този един човек. И аз много се радвам, че най-накрая в този бюджет всъщност възстановяваме програма „Стамболов“ за даровитите деца, които учат в чужбина, точно по същия начин - да могат да отидат в добрия университет, ако останат там, ще си върнат парите, нали, получили са ги като заем. Ако се върнат тук, ще работят за държавата и, разбира се, този заем ще бъде опростен. Така че, като се абстрахираме от злободневието, от това какво пише във вестниците и теглим чертата какво всъщност е свършено накрая, това е най-важното.

Водещ: Разбирам ви. Макар че този пример, който давате, дори някак си кинематографски стои по-красиво, защото тогава той открадва жената на един офицер, има предложения за дуел и така нататък. Това в кръга на шегата, разбира се. Но все пак за какво ни е конституционно мнозинство, когато сме последни в Европейския съюз по математика и предпоследни по четене? Не се ли измества прекалено фокусът върху това конституционно мнозинство от този върху образованието например?

Асен Василев: Едното е свързано с другото. Нека си зададем въпроса защо сме последни по математика и по четене в Европа. Ако отворите резултатите на PISA, ще видите нещо много интересно - че средно ние сме последни, но всъщност има две огромни групи деца, част от които са най-добрите в Европа, и част от които са абсолютно функционално неграмотни, ама наистина, в истинския смисъл на думата. И това дълбоко неравенство, което съществува в българското общество, всъщност трови цялото общество - икономиката и културата, и всичко, което се случва.  Виждаме го във всичките му аспекти. Тоест като кажем, последни сме по математика, не всички българчета са последни по математика. Около 30% от българчетата са в топ 5 по математика. Но другите 70 са толкова изпаднали, че, както се казва, даже няма място за тях в класацията. И това се дължи на факта, че няма еднакъв достъп до образование, няма достатъчно добра семейна среда. Същото нещо е и със здравеопазването - ако си в голям град, можеш да получиш много добро здравеопазване, в 4 - 5 големи града. Ако си на 70 км от голям град, шансът да получиш добро здравеопазване навреме е почти нулев. И всъщност конституционното мнозинство, ако си говорим въобще, и цялостната философия, която е следвана дълги години, която произтича от това, е един латиноамерикански модел на развитие, в който има една група, която се развиват добре, но една голяма група, която е напълно изоставена. Докато не успеем малко от малко да доближим тези два свята, няма да имаме нормална държава. И ако погледнем какво се случва с доходи, със социална политика, това, което си говорихме, с демографията, всичко това е следствие на това, че всъщност започнахме малко тези два свята да ги доближаваме. Те да започват да се разбират, защото ако те не се разбират, те ще се мразят и това рано или късно ще доведе до разрив на обществото, и тази малка група, ако стане много лошо, просто ще замине някъде другаде.

Водещ: Модерното плашило, за да изчерпим тази тема с мнозинствата, че евроатлантизмът е застрашен, ако еди-кой-си не участва в взимането на решение, за кого важи и наистина застрашена ли е, според вас, геостратегическата ориентация на България, че дори управлението се нарича „евроатлантическо управление“?

Асен Василев: Аз лично не бих сложил такъв етикет на управлението. Застрашена ли е геополитическата ориентация на България? Според мен е застрашена геополитическата ориентация на Европа, не само на България, ако трябва да бъдем честни. Виждаме какво се случи в Словакия, виждаме какво се случи дори в една Холандия, така че това не е за подценяване, нали, това не е плашило, както някои хора се опитват да го представят. От друга страна, аз не бих го нарекъл геополитическа ориентация, бих го нарекъл ценностна ориентация. И тук въпросът е много прост - искаме ли да живеем в общество, където сами вземаме решенията, или искаме да живеем в общество, където някой добър чичко взема решенията и казва -трябва да се прави така. Това е фундаменталният въпрос. Всичко друго от там нататък са украси и пропаганда. Ако искаме да живеем, където един добър чичко казва - така ще се прави, всичко е подредено, нали, аз съм го решил, че ще е така, вие имате спокойствие, че ако следвате правилата на добрия чичко, нищо лошо няма да ви се случи. Има едни хора, които това им харесва. Но има едни други хора, които това пък въобще не им харесва, защото когато има едни правила, спуснати от един добър чичко, се случват две неща – първо се изкривява системата и започват да има едни чичковци около него и лели, и така нататък, които са по-равни. И второто нещо, което се случва, е хората, които имат индивидуални дарби, хората, които имат желание да се развиват напред, тези, които всъщност променят света във всеки един аспект, във всяка една ера от човечеството, тези хора обикновено биват унищожавани като личности.

Водещ: Но същите тези чичковци и лели биха казали, че ние пък в момента се съобразяваме с евро-чичковци и лели или с американски чичковци и лели, които по техния си начин казват кое е ценност и кое не.

Асен Василев: Много по-различно е. Много по-различно е, когато си на масата, където се вземат решенията и имаш право на глас. Това е всъщност разликата. Разликата, нали, както се казва, и в във всяка една ситуация в живота човек трябва да се съобразява със света, нали, няма как да отменим закона на гравитацията, от една страна. От друга страна обаче, ако си на масата и решаваш, и ако може всеки един момент да си тръгнеш, това ти дава свобода. Ти си там, защото искаш да си там и си преценил, че е по-добре да си там, отколкото някъде другаде. Ако прецениш, че не е по-добре да си там, може да си тръгнеш. Ето, Англия го направи, примерно. Направиха си референдум, казаха: „ние не искаме да сме в тая маса” и не тръгна европейската армия да ги окупира. Унгария се опита да го направи ’56-а и някак си не им се получи по този начин. Чехия се опита да го направи ’67-а и изпратиха танкове на улиците. Това е разликата между единия ред с добрия чичко и другия ред, където всъщност сядаш, обсъжда и имаш свободата да вземаш решения.

Водещ: Какви негативи понасят отделните партии в коалицията?

Асен Василев: Предполагам доста големи. Но, пак казвам, ако има ясни цели, заради които си заслужава след 10 - 20 години да погледнем назад, да кажем - придвижихме страната напред, случиха се хубави неща, негативите в краткосрочен план си заслужават.

Водещ: Това означава ли, че в някакъв смисъл дори няма да се разбере как ще се случи предаването на властта, тоест целите ще предразположат една цивилизованост на ротацията?

Асен Василев: Има 18-месечна програма на правителството. Тя обхваща и двата периода - и преди, и след ротацията. Тази програма беше съгласувана преди въобще да има правителство и тя е причината да има правителство. Тази програма има ясни цели, поставени - Шенген е едната, еврозоната е другата. Това, което правим с доходите и с ръста на икономиката е трета цел, която е поставена в чисто финансово-икономически план. Има доста цели, поставени от гледна точка на какво да се случи в образованието, в здравеопазването, в различните сектори. Това са гледа и ежедневно го има, между другото, качено на сайта на правителството – каквото е изпълнило и какво не е изпълнено. Има си едно светофарче - свети зелено, жълто, червено, какво е закъсняло, какво трябва да се свърши. Например във финансите с едно-две изключения почти всичко, което трябваше да е свършено тази година е свършено. Едното изключение, между другото, е бюджетът, който се надяваме да бъде довършен до петък. И то пак това, което постоянно…

Водещ: Но като говорите за цели, аз пак искам наистина да изясним това. Има ли някакви съмнения, че приемането в еврозоната и в шенгенското пространство ще се случат и може ли това, следва ли това да бъде цел на правителството, а не друга цел, свързана с демографията, с образованието?

Асен Василев: Те са взаимосвързани. Влизайки в Шенген, се случват две неща. Първо, на нашия бизнес му се маха 3 до 5% от разходите, съответно той става по-конкурентен. От там нататък може да плаща по-високи заплати, може да прави по-добри инвестиции. Като има по-високи заплати, по-добри инвестиции, повече хора искат да се върнат. И това го виждаме между другото абсолютно директно. Последните три години – ’21-a, ’22-a, ’23-a, сега до момента, нашите доходи растат, като се сложи даже инфлацията вътре, растат най-бързо в Европейския съюз. Като си говорим за демография, нали ’22-а имаме данните, за ’23-а ще ги видим, те, предполагам, че ще бъдат доста подобни. Причината тези неща да се случват е, че семействата разполагат с повече средства и могат да си позволят второ дете. Няма чудо в това нещо, не е изведнъж хората са се събудили и са решили, че нещо различно ще се случи. Има много други компоненти, които трябва да се насложат. Примерно, малки неща, като вдигнахме парите за педиатрични пътеки, има повече педиатри. Дадоха се данъчните облекчения за семейство с деца, дадоха се парите за учебници, вдигнаха се майчинските. Всички тези неща като комплекс от мерки подпомагат семействата да им е по-лесно да имат дете. Няколко други неща, които някак си се случиха, пък никой не ги говори. Спомняте си колко години се разправяхме с здравеопазването с думичката „направления“. Свършиха направленията, не знам какво стана. И един човек не може да отиде да си направи изследване при специалист и съответно изпускат се болести, 3 - 4 години по-късно се хващат. Думичката „Направление” вече никой не я говори. Това не е, защото някой е махнал с магическа пръчка, а 2021 – 2022 година с Лекарския съюз и Здравната каса вдигнахме драматично бюджета за извънболнична помощ, за специалисти и изследвания, и изведнъж няма проблеми с направленията. Това са такива малки, дребни, скучни стъпки, които се случват всеки ден, но тъй като се случват в продължение на две, три, четири, пет години се променят цялостната среда. Няма как с магическа пръчка изведнъж нали да проимаме немско здравеопазване. И те са го градили 20 години, не са го направили от тази година за догодина.

Водещ: Но данните показват, че ръстът на разходите в бюджета на НЗОК през последните пет години надхвърлят 3 милиарда, като само за последната година той е над 1 милиард….

Асен Василев: Точно така, да.

Водещ: Това, което е интересно обаче, тъй като казахте за извънболничната помощ, че е видим превесът на разходите за болнична помощ - почти 47%.

Асен Василев: Все още. А колко бяха?

Водещ: Така.

Асен Василев: А колко бяха? Бяха над 52.

Водещ: Необходими ли са обаче наистина фундаментални промени в модела на организация и финансиране? И по-скоро, има ли съгласие за такива реформи?

Асен Василев: Съгласие за някакво тотално прекрояване на която и да е тежка система в държавата много трудно може да се намери, а и това не е добър подход. Всеки път като се тръгне на тежко прекрояване на една система, примерно като здравеопазване или като образование, шансът да се сбърка е немалък, нека така да го кажа.

Водещ: Но хората очакват да се прекрати финансирането на болници чрез клинични пътеки.

Асен Василев: Ако прекратим финансирането на болни чрез клинични пътеки и минем на свързани диагностични групи, което е другият европейски модел, ще се случат две неща. Първо, като влезете в болница за един проблем, изведнъж ще ви открият 20 други проблема, за да вземат повече пари. Второто нещо, което ще се случи, е, че всички болници изведнъж ще тръгнат да си търсят пациент за това, че го боли малкият пръст, за да могат след това да му открият 100 други болести. Без система на контрол по правилния начин, без електронизация, която да следи това нещо, без много добър медицински одит, който да може да влезе, тук всъщност тези неща ги няма - ако тръгнете на диагностични групи, изведнъж ще се върнем пак на „няма пари за направление”. Тези неща трябва да стават постъпково - да си направим диагностиката, за да видим реално от какво сме болни, колко сме болни, да си вкараме електронизацията. Виждате една електронна рецепта какви проблеми създава. Сега си помислете за пълното електронно пациентско досие, което всяка една манипулация, която болницата ви слага, е вътре, конкретният баркод на лекарството, което ви е дадено, е вътре, за да се знае кое лекарство от коя партида е, да се проследи, че няма изтичане на лекарства. Когато тази система е на място, вече можем да тръгнем към диагностичните групи. Но, ако утре ги въведем, съм сигурен, че ще настане хаос и изведнъж всъщност вместо да направим добро, ще направим лошо. Същото нещо е и в системата на образование. 5 - 6 години се дават много пари за образованието, учителските заплати вече трайно са едни от най-добрите заплати в страната, особено извън София. Влязоха млади учители в системата. Сега е моментът да започнем постепенно да се променят учебни програми, да се обучават тези учители как да работят с децата, да се сменят учебните планове и похвати. Но докато нямаш млади учители в системата и системата страда от недофинансиране въобще на кадри, каквото и да им обясняваш на тези хора, те казват – „тук за една минимална работна заплата какво да се занимавам”. Сега вече 5 - 6 години, като това нещо го има трайно, може да започнем следващата стъпка. Но това са системи, които отнемат десетилетия да бъдат променени по правилния начин. Не може с магическа пръчка, насила, бързо да станат нещата. Същото нещо е, ако щете със съдебната система. Окей, ще приемем най-великите закони, ама кой ще ги прилага? В нашата съдебна система, ако я погледнем, ‘90-те г. тя е била изцяло под контрола на БКП. С Конституцията от 1991  година съдебната система става независима да се самоконтролира. Тоест кадрите на БКП са тези, които решават кои нови кадри ще влязат в съдебната система. Тя не е обменена кадрово. От там нататък каквито и закони да сложим, хората в тази система, тя се самовъзпроизвежда с едни кадри, които да кажем, че не са най-великите на света, или най-добре подбраните. Сега като почнем да променяме постепенно какво се случва с тази система, как тя се управлява, да тръгнат инспекторати да работят, всичко това, това ще отнеме време, това няма да стане…  това минава през промяна на кадрови състав, това минава през промяна на цялостни практики, които са натрупани. Виждате колко години ни отнема една граница да освободим от една лаборатория. Това е нивото на съпротива към всяка една промяна в държавата.

Водещ: Промяна на кадрови състав казвате. За да затворим темата с ротацията, която ще се случи след три месеца - до каква степен, според вас, е допустимо обществото да се фокусира, а то ще се фокусира в евентуална промяна на кадровия състав, и ще има ли, говоря в министри, ще има ли голяма промяна на министри, според вас, очаквате ли?

Асен Василев: Зависи кой как се е справил. Има програма, има мерки, ще се тегли чертата, ще се види кой как се е справил. От там нататък се вземат решенията, политическите.

Водещ: Нов министър на финансите?

Асен Василев: Ако реши така парламентът - няма проблем. Аз няколко пъти съм казвал, че не съм женен за тази работа, от една страна. От друга страна, това, което се чуваше, че нали едва ли няма да има, какво беше, че няма да се изпълни приходната част на бюджета и разходната, и че ще направим огромни дефицити… Към ноември дефицитът е 0,6%. Сега това, което се вижда, е, че спокойно ще завършим даже с под 2,5% дефицит годината. Спомняте си, че ни плашеха, че беше шест и половина – седем, въобще нали не можем и държавата е фалирала. Е, оказа се, първо, че не е фалирала. Второ, имаме рекордни бюджети и за догодина. И трето, виждаме, че тази година съвсем нормално ще приключим даже под това, което бяхме планирали в бюджетната рамка като дефицит.

Водещ: До каква степен ще се разклати правителството при предстоящото назначение на шефове на регулаторите?

Асен Василев: Назначението на шефове на регулаторите е въпрос за Народното събрание в общия случай. Много малко регулатор има, където правителството дава мнение. Това, което …

Водещ: За подкрепата на правителството имам предвид?

Асен Василев: Честно казано, не мисля, че едното е директно свързано с другото. Това, което по-скоро… истинската битка ще бъде при назначението на регулаторите там да влязат хора, които не са компрометирани, нека така да кажа.

Водещ: В това студио миналата събота Кирил Петков каза, че политически фигури, а не независими експерти трябва да са начело …

Асен Василев: Ами, това, което видяхме, че независими експерти няма. Всеки експерт, който даже и да е независим, влизайки вътре, много бързо става зависим, нека така да го кажа. И животът не е статичен, нали, някои е независим и той си остава независим 2, 3, 4 години. Истината е, че трябва хора, които са били обществено ангажирани, имат кауза и са доказали, че могат да се борят за тази кауза. Сега, дали тази кауза ни харесва, или не ни харесва, дали тя е правилната, или не е правилната и така нататък, там трябва да е спорът. Но да вземем едни хора, които са обществено неангажирани, и да се опитаме да ги сложим те да регулират обществените отношение, не работи. Това трябва да има хора, които са обществено активни, имат кауза и те по дефиниция са под една или друга форма политически ангажирани - дали са в политически партии, дали са в някакви движения, организации, но те са се опитвали нещо да сменят в тази система. А начинът да смениш нещо в една демократична система минава през някакъв вид политическа битка.

Водещ: Финално, квотите какви ще бъдат в назначенията на регулаторите?

Асен Василев: Аз съм твърдо против квоти. По една проста причина - когато има квоти, обикновено се назначават хора, които са верни, а не хора, които са ангажирани с решаването на проблемите на въпросния сектор.

Водещ: Но, ако за едно решение, примерно промени в специалните служби, са необходими дадени гласове, това значи ли, че същите тези гласове, партията, която стои зад тях, ще изиска присъствие в шефовете на регулаторите?

Асен Василев: Всеки може да иска всичко.

Водещ: Въпросът е дали ще го получи.

Асен Василев: Тук въпросът всъщност е накрая, за да се случи една промяна като се тегли чертата, за всяка една трябва да се види дали нетно това, което ще се получи е по-добре от това, което имаме сега.

Водещ: Директно, ДПС ще получи ли 1/3 от назначенията?

Асен Василев: Не. За квоти въобще не говорим тук. Но, пак казвам, нетно, когато сложим нов регулатор, примерно нова КЗК, тя по-добра ли ще бъде от старата КЗК. Това е, как да кажа, реалната оценка на това дали нещо се случва, или не се случва и дали трябва да се прави, или да не се прави. Значи, ние може да има в главата си някакъв идеал за КЗК, ама този идеал в общия случай е трудно постижим, нека така да кажа. Какво беше – „политиката е изкуство на възможното”. Въпросът е това, което може да се постигне, дали е по-добре от това, което е сега. Значи то може да не е три пъти по-добре, може да е с 10% по-добре, но ако е по-добре, окей. Ако не е по-добре, тогава няма смисъл да се прави.

Водещ: Вярвате ли, че поне 10% може да бъде по-добър, по-смислен, по-честен следващият главен прокурор?

Асен Василев: Вярвам. Мисля, че може това да се случи. Мисля, че когато главният прокурор видя вече, че един главен прокурор може да бъде отстранен от ВСС и не е над мене само Господ, това вече променя всъщност действията на един главен прокурор.

Водещ: Тогава необходимо ли е да бъде сведен прокурор, обвинител номер 1, само до администратор, на който се изземват двете му основни функции - надзор за законност и методическото ръководство?

Асен Василев: Абсолютно. Когато има прекалено много власт, концентрирана в едно лице и това лице не е директно отчетно на голям брой лица, примерно един министър е директно отчетен на парламента и от днес за утре може да бъде сменен, ако ние слагаме лице за мандат, то не може да бъде сменено лесно, трябва да се ограничат правата. Защото иначе това води до изкривяване в психиката, нека така да кажем, независимо колко добър е човекът и колко добри са му намеренията.

Водещ: Съжалявате ли, че няма коалиционен договор, споразумение, ясно начертани коалиционни цели, писмен документ?

Асен Василев: Мен ме интересуват целите на правителството. Те са ясно зададени. Оттук нататък дали би било по-добре да има нещо ясно разписано, може би да. Но ние видяхме, миналото правителство имахме 100 страници коалиционен договор, това не помогна особено, нали. Защото реално, ако една от партиите реши, че не й отърва да го спазва този документ, той си остава една написана хартия. Така че за мен е по-важно да има ясни цели правителството какво ще прави и от там нататък да се търси възможно най-доброто решение, като то може да не е толкова добро, колкото ни се иска, за съжаление, но поне е стъпка в правилната посока.

Водещ: Кой може или кой следва да бъде потенциален купувач на Лукойл?

Асен Василев: Всяка една частна компания има право да продаде, на който се иска. Ние сме поставили две ясни условия. Едното е да няма руска връзка в купувача, и второто е да не е офшорка, а да е ясен стратегически инвеститор. От там нататък не сме отменили частната инициатива в държавата, така че…

Водещ: Защо да няма просто одобрение от правителството за продажбата на Лукойл, а трябва да се мести Народното събрание?

Асен Василев: Защото е стратегически актив, който трябва да бъде… ясно осветена цялата сделка отвсякъде, абсолютно от всякъде да се огледа, всички да видят за какво иде реч. Знаете, че предишния път при приватизацията и на други стратегически активи има съмнения най-разнообразни. Когато влезе в Народното събрание, виждаме, че каквото и да има, то излиза на повърхността, става широк обществен дебат и това е, според мен, много здравословно за една такава стратегическа сделка за държавата.

Водещ: Тоест важно е да има квалифицирано мнозинство от 2/3 за продажбата на Лукойл, каквото мнозинство е необходимо и за промени в Конституцията?

Асен Василев: Дали ще е 2/3, дали ще е 150, там 121 депутата, няма особено значение…

Водещ: Това не поставя ли обаче пак определена партия в решаваща роля?

Асен Василев: Не. Не. По много проста причина…

Водещ: Но ако Лукойл иска да продава рафинерията, трябва да убеди, тоест 160 депутати да бъдат убедени, че се е намерил подходящ купувач.

Асен Василев: Трябва да убеди и КЗК.

Водещ: КЗК обаче е безгласна.

Асен Василев: Не е безгласна. КЗК, ако не одобри сделката, имайки предвид процента Лукойл, който държи от българския пазар, трябва да убеди и още редица регулатори, трябва да убеди европейски регулатори. Тази сделка няма как да мине само с едно, независимо какво мисли нашият парламент…

Водещ: Но Лукойл и досега има господстващо положение и КЗК никога не е била чак толкова гласна.

Асен Василев: Не, не. Всеки път, когато компания с господстващо положение иска да си смени собственика, това задължително минава през одобрение на КЗК. Видяхме го сега с мобилните оператори, нали, с кулите за мобилните оператори. Няма как да мине без това одобрение, няма как да мине без одобрение на ниво Европейски съюз. Така че тази сделка, за да стане, тя ще бъде много ясно отвсякъде огледана, за да се види кой всъщност прави сделката и че има истински стратегически инвеститор.

Водещ: Но правно издържано ли е такова решение за квалифицираното мнозинство? Може ли българската държава да се меси в действията на частна компания?

Асен Василев: А, за правно издържаното си има юристи, нали, които да ви отговорят. Аз не съм правилният човек. Чисто политически дали има смисъл да има широко обществено одобрение на смяната на собствеността на един от най-големите активи в страната – да. Същото е, нали, представете си, че тръгнем да правим смяна на някои от големите държавни активи. Също трябва да има, разбира се, парламентарно одобрение. Не може правителството просто да реши от днес за утре, че прави нещо.

Водещ: Мисля, че ви прекъснах, а това е важно да чуем. Каква следва да е ролята на Комисията за защита на конкуренцията в казус, като продажбата на Лукойл?

Асен Василев: Да огледа първо дали новият инвеститор отговаря на всички условия, които са законодателни, второ, дали това ще доведе до изкривяване на пазара за горива и доминиращо положение на нови инвеститори, какви гаранции могат да бъдат дадени. Тук могат много неща да се случат. Примерно, трябва ли най-голямата рафинерия да има верига бензиностанции? Трябва ли най-голямата рафинерия да притежава единствения тръбопровод за вътрешна доставка на горива в страната? Това са все въпроси, които Комисията за защита на конкуренцията при една такава сделка трябва задължително да обследва и да види дали това става на части, дали става заедно, дали целият комплекс остава заедно, както е в момента, дали това води до изкривяване на пазара. Всичко това са истински въпроси, свързани с една нормално действаща Комисия за защита на конкуренцията, един нормален антимонополен орган.

Водещ: Тоест в един момент всъщност стигаме до там, че не е чак толкова важно кой ще купи Лукойл, а е важно да се осъществи промяна на структурата на пазара на горива, разширяващи и свободната конкуренция…

Асен Василев: Според мен, това би бил един много добър ефект от една продажба на Лукойл - да се смени тази доминираща структура, която съществува в момента на пазара.

Водещ: Коя е най-голямата бюджетна несправедливост, с която се преборва, според вас, бюджетът за следващата година?

Асен Василев: Това е добър въпрос. Аз не бих казал, че има нещо драматично революционно в бюджета. Даже и парите за култура, за които толкова се говори, че са рекордни. Само ще ви дам една ретроспекция, която някак си хората не осъзнаха. 2021 – 2022 г. бюджетът за култура е 217 милиона. През 2022 г. го направихме 387.

Водещ: Усвоени колко?

Асен Василев: Тоест почти го удвоихме - от 217 до 387. За тази година беше предвиден да е на около 420 – 430 млн. От тези 387 …

Водещ: Колко бяха усвоени?

Асен Василев: 70 бяха върнати обратно. 317. От 217 успяха да стигна до 317, останалите ги върнаха. И затова за 2023 г. пак им дадохме 387 с идеята и другите 70, ако могат да си ги усвоят. За догодина им бяхме предвидили около 430, нали, с тия 68 - станаха малко над 500. Проблемът не е със средствата за култура. Проблемът е  с това как те се разпределят и дали стигат до хората, които всъщност реално вършат дейност, или стигат до едни кухи структури с едни назначени субсидирани бройки квадратни метри. Това е истинският проблем.

Водещ: Сега, факт е, че в повечето европейски страни процентът се движи между 0,4 – 0,5, но има такива, които имплицитно държат на развитието на културата и той стига до 0,7.

Асен Василев: Давам ви пример. 0,7, ако тръгнем там да ходим, са 1,4 млрд. от годишния бюджет. Представете си, че догодина ние да дадем на Министерството на културата 1,4 млрд., колко мислите, че ще се върнат обратно в бюджета неизползвани? Ние им дадохме 387 и те ни върнаха 70. Ако им бяхме дали 1,387 млрд., щяха да ни върнат 1,070 млрд. Тук проблемът не е колко пари заделяш за системата, а дали тази система е готова да работи и тези пари всъщност да се използват за реални дейности. Това е, което си говорихме за реформата в образованието, реформата в здравеопазването. Тези неща колкото и да налееш с  пожарникарския маркуч пари в една система, тя просто няма как да ги поеме тези средства. Давам ви пример - окей, ще налеем пари, ще се вдигнат заплатите, ще станат 10 хил. лв. заплатите на актьорите, ама от това ще получим ли по-добра култура и повече култура? Това е истинският въпрос…

Водещ: Вие, ако сте министър на културата, какво бихте направили?

Асен Василев: Няколко неща. Минаваме на срочни договори, както е навсякъде по света. Договорите са за сезон. Наемат се актьорите, музикантите за сезона, накрая на сезона се прави оценка на състава, кой е играл, кой не е играл, как са се справили, какви пиеси са поставят следващия сезон. Ето ви една конкретна реформа. Второто нещо, открива се фонд за читалищата и за музеите, и така нататък. Ето пример с музея в Пловдив, Природонаучният, който от 18 хил. лв. в момента прави над 600 хил. лв. от билети. Защото дадени са му средства за нова сграда, да си направи експозициите, идва с реална програма какво иска да направи този музей, колко средства трябва да се инвестира, по какъв начин ще ангажира вниманието на децата и има опашки пред този музей. Правим такава програма и който музей си направи програма, каже - искам да правят това, по такъв начин, ще идват хора при мен, това искам да направя с експозициите, ето ви средства. И тогава наистина може би 1,3 млрд. ще са необходими, защото ти, за да направиш един музей, това си е сериозна инвестиция и в експозицията, и в нови куратори за музея, и в …

Водещ: Това е в идеалния вариант. Лесният вариант е лесната култура, която ще привлече посетители и ще генерира такива приходи.

Асен Василев: Дори в лесната култура. Вместо един дете да играе на Тик-ток, ако отиде на едно представление, независимо дали е висока култура, или ниска култура, това най-малкото е социализация с други деца. Колкото и да е лесна тази култура, колкото и на нас да ни се струва пошла, по-добре, отколкото да седи да цъка на телефона Това е входното ниво към към една по-различна култура, нека така да кажем. Къде ни е програмата, археологическата, за разкопки? Ето сега в бюджета вкарахме... Имаме за под 5 милиона археологическа програма – 100 хил. тук, 100 хил. там, на 4-5 места по 200 – 300 хил. 5 млн. ни е цялата археологическа програма. Ако искаме да им дадем 50, то няма подготвени терени, няма подготвени екипи. И когато говорим за средства, примерно, нали, защо в образованието могат да вземат средства в образованието. В образованието половината им бюджет върви по специални програми - програма за преквалификация на учителите, програма за спорт и изкуство в училище, където се правят спортни отбори и кръжоци по актьорско майсторство, хорове и така нататък, училища са ги организирали, програма за пристрояване на физкултурни салони, площадки и така. Но училищата, които са активни, директорите, които са активни и могат да вземат средства и да си оправят училището без никва проблем. Но те вървят по специални програми и, за съжаление, част от тези програми не се усвояват. Примерно, програмата за детски градина, всяка година даваме 60 - 70 млн., догодина сме заделили 87. Тази година от тези 60 млн., 40 млн. са неусвоени. Ето сега на последния Министерски съвет, пуснахме последния транш по програмата. Имаше детски градини в Пазарджик, в Бургаско, в някакви села и така нататък, нямаше една детска градина в София подадена по тая програма за финансиране, за която да отпуснем средства. И това искам да кажа, че парите ги има, но е въпрос след това някой да свърши някаква работа. И да кандидатства, и да се направи проект, и да се тръгне, тези средства всъщност да станат детска градина, а не просто да ги заделим и накрая на годината аз да се похваля и да кажа - ами останаха ми едни 40 милиона, намалихме дефицита. И голямо чудо като нямаме детски градини.

Водещ: Връщам ви в обувките на министъра на финансите. Как се справяте с опашката от желаещи, които искат по-ниска ДДС ставка?

Асен Василев: Като казвам, че ДДС ставката е една. Всичко, което беше дадено като намаление, е вдигнато, остана само това с ресторантите. Там, между другото, поне се прие това за бележката, безплатният обяд, както аз му казвам, така че от 1 януари, ако не ви дадат бележка, имате право да не си платите в ресторанта, и не само там, и в магазините и така нататък. НАП ще пусне приложение в началото на януари, за да може да сканирате бележката и да видите дали е истинска. Защото някой път ще ви дадат някакъв отрязък, но то няма да е истинска бележка. И реално, ако искаме да запазим ниски данъците в България, не трябва да правим изключения за никого.

Водещ: Това се решава в чуждите ресторанти по един брилянтен начин, това, което аз съм виждал - има набор от бележки и когато твоята сумата да речем е 93 евро, разбира се, изтегля бележка на подобна стойност и се дава.

Асен Василев: Точно затова има апликация в НАП, тя, ако е вече сканирана.

Водещ: Аргументите на туроператорите, какво се случи с тях, че туристическите пакети за следващата година вече са пресметнати на ставка 9%, а ако ДДС от 9% е до една дата…

Асен Василев: Да, дадохме им преходен период до 30 юни точно за тези вече продадени пакети. Проблемът с туроператорите е, че те не могат… по европейска директива те трябва да са най-високата ставка, по европейска директива. И всъщност по време на ковид ние сме им дали намалена ставка, бяхме говорили с тях да оставим трайно намалена. Проблемът е, че Европа не позволява, директивата не позволява. Това, за което успяхме да достигнем като компромисно решение, е да им дадем преходен период до 30 юни всъщност каквото е продадено да може да…

Водещ: Какво мислите за техни аргументи, че не са конкурентоспособни при 20% ДДС?

Асен Василев: Правилата са едни и същи за всички. Примерно в момента те са на 9, Гърция е на 13, но и гърците, преходната им ставка изтича и минават също на нормална. Така че правилата са едни и същи. Тя Европа затова го е направила това в директивата, за да няма конкуренция точно на тази база.

Водещ: Дефинирайте термина - непопулярни мерки и какви непопулярни мерки могат да бъдат прилагани, ако се наложи след приемане на бюджета в някакъв момент все пак? Питам ви пак по повод ротацията, тя е след март и вероятно това може да напрегне коалиционните партньори, че би следвало тези непопулярни мерки да се случат по тяхно време.

Асен Василев: То няма, как да кажа, ние непопулярни мерки, откакто съм станал финансов министър, постепенно прилагане, защото България 30% от икономиката е сива. За да може да има пари и за култура, и за здравеопазване, и пенсиите се вдигнаха драматично - 6 милиарда на година плащаме повече за пенсии спрямо това, което заварихме, плащаме около, вие казахте, 3 милиарда на година повече за здравеопазване, плащаме около 2 милиарда на година повече за образование и наука, плащаме сега за културата с едни около 300 милиона повече на година. И, ако тръгнем по всичките, горе-долу плащаме с 15-ина милиарда повече на година за всички дейности, които държавата прави. Но това, за да можем да го платим, трябва да го съберем. А за да го съберем, трябват тези 30% от сивата икономика постепенно да намаляват. Те няма да станат 0 от днес за утре, но от 30 като станат 27, малко повече пари в бюджета, като станат 25 - още повече пари в бюджета. И си спомняте юли месец, че имаше опит да се блокира този процес на фискалните мерки за събираемост, за изсветляване. Те звучат много скучно. Обаче като влязоха в сила на 5 октомври, защото по закон на 1 октомври трябваше да влязат в сила, с наредбата на 5 октомври влязоха в сила. От 5 октомври до 30 ноември събрахме 1 милиард лева повече ДДС, което беше предвидено като събираемостта в бюджета и  всички казваха, никога няма да го съберете. Ама го събрахме заради тези мерки, нали? Постепенно като се вкарват мерки, примерно заплатите да вървят по банков път, не е популярна мярка, обаче изсветлява. Мерки, първоначално, които сложихме за ваучерите за храна, вдигнахме ги от 80 на 200 лв. Много хора, които получаваха пари в плик, сега могат да получат ваучери. Това влиза в системата, изсветлява целия поток на парите. Мерки, свързани с това да се правят комбинирани проверки на всичко, което минава през границата - да се сложат минимални цени на вноса, за да не се дават такива фиктивни фактури - внасям ябълки на 1 стотинка, това е непопулярно. Мерки да влезем по пазари и да видим реално какво се случва, и по зеленчукови борси и така нататък. Разбихме продажбата на фактури в Илиянци, и сега НАП има трайно присъствие там. Нали, това също не е популярно. Това, което се случва с ресторантите и с бележките. Знаете каква съпротива имаше за това нещо. Най-накрая, живот и здраве, като се приеме сега финалният вариант на бюджета, то се прие вече в закона, това също не е много популярно, нека така да кажем. То е популярно сред ресторантите, които издават бележки, но идете в един нощен клуб и вижте колко ще е популярна тази мярка. Това са неща, които те не вдигат данъците, ама карат едни хора, които са били тарикати, да почват да си ги плащат. И това няма как да е популярно. Но, ако това не се случи, няма по никакъв начин как всъщност ние да финансираме всички тези области и дейности, за които си говорим и да имаме нормална държава.

Водещ: Дума на 2023 коя е?

Асен Василев: Демография е за мен. Това, с което започнахме. Че всъщност 2023 г, 2022, нали, но 2023 стана ясно, сме обърнали тренда в демографията за първи път от 20 години насам.

Водещ: И последно, какво да има на мястото, лично, според вас, на място на Паметника на съветската армия.

Асен Василев: Аз мисля, че платното, което беше пред паметника дава една доста добра идея за европейския път на България. Да се помни, че 811 г. ние имаме владетел, който цяла Европа е казала, че той е защитник на Европа, спасител на Европа. Да се помни, че България дава не само азбуката и християнството на голяма част от цяла Източна Европа в момента. Да се помни, че нашите възрожденци като им погледнем снимките, всичките са с костюми и папионки, нито един не е със носии, защото те са искали една европейска България. Да сме равни на другите европейски народи е казал Левски. И това ние да се върнем обратно към корените си, истинските, когато сме имали велики владетели, които са задавали световния ред и еропейския ред, това е изключително важно, според мен, за нашето самочувствие като нация, защото ние сме единствената държава в Европа, която 1300 години не си е сменила името, и за нашето самочувствие като народ. И затова да осмислим всъщност, че това да си велик народ и велика нация не е да се биеш в гърдите или да се кланяш на паметника на някакви освободители. Това да си велик народ и велика нация означава да знаеш какво си дал на историята, какво можеш да дадеш на историята и че не е въпросът да завладееш други държави. Това, според мен, е най-великото нещо на нашите владетели, ако погледнем назад във времето, че ние не се хвалим с каква империя сме построили, защото сме завладели други държави. Това за трите морета е някаква съвременна измислица. Това, което нашите владетели винаги са искали, всъщност е каква културна следа са оставили след себе си. И, ако говорим за Първо българско царство, Второ българско царство, ние всъщност говорим за разширение на духа и културата, която България всъщност е оставила в Европа. Ако има паметник, аз не съм творец, който това може да пресъздаде като чувство, аз лично бих го подкрепил.

Водещ: Асен Василев в Дума на годината по Дарик радио.