04.12.2023 г.

Разговор с Георги Клисурски, зам.-министър на финансите за предаването "Лице в лице" по bTV

Тема: Спорните пера в Бюджет 2024 – данъчните промени, продажбата на земеделска земя, парите за здравеопазване
Гост: Георги Клисурски, зам.-министър на финансите

Водещ: Бюджетът ще бъде гласуван от подкрепящите правителството партии. Вече няма драма, ако изобщо е имало. Днес Бойко Борисов обяви, че няма да иска и оставката на Асен Василев, защото той му бил обяснил, че последният месец имаме с над милиард лева повече събрани средства от ДДС, а дефицитът е 0,6. Но за повече детайли на тази тема поканих заместник-финансовия министър Георги Клисурски. Здравейте.
Георги Клисурски: Здравейте.
Водещ: Как стана тази работа? Как събрахме повече пари, за които Василев твърди, че това за първи път от 20 години се случва?
Георги Клисурски: Да, ако погледнете дефицита, който България имаше към края на октомври, той беше около 1,4 млрд. лева, или 0,8% от БВП. Към буквално вчерашна дата дефицитът ни вече е 1 милиард лева – с 400 милиона по-малко, или 0,6% от БВП. Тоест ние от 0,8% слязохме на 0,6%. За първи път дефицитът се намалява през ноември. По принцип знаете, ние сме заложили към края на годината да имаме дефицит около 2,5%, тоест би се очаквало ноември месец да сме към 1-2%, ние слизаме на 0,6. И как го постигнахме? Всъщност приходите растат доста повече спрямо разходите.
Водещ: Как става това? Приходите растат. Разкажете.
Георги Клисурски: По две основни линии. Първата линия е така нареченият фискален контрол. Това може би не говори много на вашите зрители.
Водещ: Кажете го с думи прости.
Георги Клисурски: В рамките на миналия бюджет, юли месец, всъщност депутатите гласуваха допълнителни мерки, които дават възможност на НАП по-добре да проследява стоките, които влизат в страната и по принцип са по-рискови. Тоест те не се декларират, после ДДС не им се начислява. Давам пример. Портокали влизат през „Кулата” на митницата с Гърция. Камион, да кажем 5 тона. Ако НАП не провери този камион, те последват по борсите в страната, обаче ДДС се декларира само върху 3 тона. 2 тона отиват в сивата икономика и на тях не им се начислява ДДС. Сега обаче НАП от ноември месец започнаха да проверяват множество тирове с такива стоки, като портокали и други храни, които принципно са бързооборотни и съответно трудни за хващане от НАП, ако има измами. Така че с този по-ефективен контрол от НАП на митниците ние започваме да хващаме много повече от ДДС. Това е първата линия. Втората линия е увеличените приходи от корпоративен данък. Авансовите вноски, за които срокът беше вчера, също са в доста по голям размер, отколкото миналата година по това време. И така с повече ДДС при по-строг фискален контрол и с повече корпоративни данъци, което разбира се е функция и на икономиката, и на внесените данък печалба от компаниите, ние успяхме да направим всъщност един излишък през ноември месец от 400 милиона лева.
Водещ: Може ли тази тенденция да бъде продължена? Януари, февруари, дори декември.
Георги Клисурски: През януари, февруари, въобще първата половина на 2024 г. аз имам много висока степен на убеденост, че тази тенденция ще продължи, по 2 причини. Първата е, че колегите от НАП и „Митници“ продължават да работят изключително активно с тези допълнителни инструменти, които парламентът им е гласувал, но втората причина е, че всъщност първата половина на 2023 г. нивото на събираемост беше твърде ниско и в „Митници“, и в НАП, така че няма как да не се представим много по-добре.
Водещ: А то е било ниско, защото просто не е имало допълнителни мерки, предполагам.
Георги Клисурски: Според мен и защото ръководството на НАП и митниците по това време не са имали за твърде висок приоритет високата събираемост.
Водещ: Ако НАП и митниците нямат този приоритет, кой да го има?
Георги Клисурски: Сегашното ръководство със сигурност го има.
Водещ: Чудя се, според мен това е логично, те да имат този приоритет, този ангажимент, но все едно, да не обсъждаме миналото, това е друга тема. Обаче има няколко казуса, свързани с този бюджет, които още не са решени, макар че днес Борисов обяви: Няма да искам оставката на Василев, много са добре нещата, ще се разбираме вече, нали и прочие. Но казусът с ресторантьорите остава. Вчера на бюджетна комисия бяха отхвърлени всички полуекзотики, полуинтересни неща, там с бонус донос, данък върху бакшиша, събиране на касовите бележки.
Георги Клисурски: Изплащане на заплатите по банков път.
Водещ: Да, те бяха отхвърлени.
Георги Клисурски: Точно така.
Водещ: Обаче 9-те процента при това положение, нали така беше казал Василев, 9% срещу допълнителни мерки. А сега?
Георги Клисурски: Това, което ние внесохме като проект на Закона за бюджета, предвиждаше намалена 9-процентова ставка за ресторантьорите, но с пълен пакет от мерки за изсветляване, включително тези, които вие изброихте, които за съжаление вчера бюджетната комисия не прие. И съответно, ако тези мерки отпаднат, аз мисля, че най-логичното нещо е ставката на ресторантьорите да се върне на 20%, за да има всъщност равнопоставеност между ресторантьорския бранш и всички други браншове. Всички други индустрии в България, които работят честно, които си плащат 20% ДДС. И ние не виждаме никаква причина ресторантьорите да се ползват с една облага, която знаете много добре, първоначално беше наложено по време на ковид...
Водещ: И много справедливо, защото те затвориха напълно.
Георги Клисурски: И сега по същия справедлив начин трябва да отпадне, тъй като ковид за щастие няма.
Водещ: Аз понеже много се вълнувам от две теми – бонус донос – просто ненавиждам доноси, всякакви такива работи. Как си го представяхте това нещо – ходи някой и види в някой ресторант нещо и хоп-хоп, написва нещо и къде го праща?
Георги Клисурски: Не, всъщност ние си представяхме една мярка, която да донесе значителни приходи в хазната, като таргетира само най-големите данъчни измами. Всъщност ние бяхме поставили един праг над 100 000 лева. И това е най-вече не за ресторантьори, не за малки магазинчета.
Водещ: Е да, аз няма как да видя в ресторант за 100 000 лева...
Георги Клисурски: Това е големи фирми, големи компании, корпорации, в които всъщност има сериозни данъчни измами, за които лица вътре, счетоводители, финансови директори, знаят за тях, но поради натиск може би от ръководство или от изпълнителни директори, не казват нищо и тези данъчни измами се случват. Сега ние да им дадем стимул – 10% от тези 100 000 или повече лева, които влязат в хазната, например 10 000 лева би получил този, който всъщност разкрие пред данъчните служби тези злоупотреби. Тоест ние таргетираме така наречените най-елитните злоупотреби в големите корпорации, а не нещо по малките магазинчета.
Водещ: Сигурно, така е, знам, че и в Европа този тип доносничество - да виждаш разни проблеми и да пишеш, но аз по принцип имам някакво недоверие към хора, които имат склонност към доноси. Но това е друга тема. Любопитна съм за този данък върху бакшиша. Според мен той е логичен, ако бакшишът е описан, както има някои заведения, в които имаш 10 или 15% обслужване. Обаче, ако аз дам на сервитьора 5 лева отгоре, или 10 лева, вие какво, ще го преджобвате ли там на излизане, с колко лева излиза? С колко е влязъл първо трябва да се види, после с колко е излязъл.
Георги Клисурски: Тук всъщност идеята беше да се борим срещу феномена огромна част от заплащането на келнерите и ресторантьорите да се декларира едва ли не под формата на бакшиш, а именно да не се декларира. Плащат се осигуровки на минимална работна заплата, а може би дори и още толкова 900 лева, или 700 лева, се декларират уж като бакшиш, а всъщност те не са. И това беше идеята.
Водещ: Наистина съм любопитна, имахте ли представа как технически на практика ще се случи това нещо, този данък върху бакшиша? На базата на определен бакшиш или как, сервитьорът трябва да вади всичко от джоба си след това?
Георги Клисурски: Ами не, то всичко се декларира в касите на ресторантите, всъщност.
Водещ: И бакшишите ли?
Георги Клисурски: Бакшишите влизат.
Водещ: Според това, което вие искахте да направите?
Георги Клисурски: Не, според практиката на ресторантите. Но според нас, тъй като и в момента всъщност бакшишите се водят облагаем доход, но те не влизат в касите. И всъщност идеята беше НАП да прави таргетирани проверки на каси на ресторанти, а не да преджобваме или да причиняваме неудобство на индивидуалните служители в ресторантите.
Водещ: Добре, но това всичко отпадна и вашата алтернатива е 20% да се върне ставката за ресторантьорите, тъй като депутатите отхвърлиха всички тези идеи.
Георги Клисурски: Те отхвърлиха повечето от тези идеи в няколко закона, но нашата идея е или всичките мерки да останат и тогава да остане 9-процентната ставка, или ако дори една от тези мерки за изсветляване на ресторантьорския бизнес отпадне, ставката да се върне на 20% ДДС. Пак казвам, това е справедливо спрямо и другите индустрии и браншове.
Водещ: Стана ясно, че днес, след като премиера Денков каза – няма смисъл това правителство да съществува, ако ние си играем както в случая вчера с управители и подуправители на Здравната каса. Кажете сега, те заявиха, че ще подават оставки, нали така? Но какво е заложено в бюджета? Защото появиха се твърдения, че всъщност играта е за 8 милиарда и нещо в Здравната каса, които се дават.
Георги Клисурски: Бюджетът за...
Водещ: Следете парите, как беше, пътя на парите следете, ще разберете проблема.
Георги Клисурски: Парите следват пациента по принцип.
Водещ: Аз имах друго предвид. Битката кой да управлява тези 8 милиарда е всъщност основата на този скандал.
Георги Клисурски: Бюджетът за здравеопазване през 2024 г. е абсолютно рекорден за България, над 8 милиарда лева.
Водещ: И има ли реформи, извинете?
Георги Клисурски: При такава колосална сума, която се дава за здравеопазване, ние държим да има резултати, да има подобряване на здравеопазването за българските граждани и да има строг контрол. С проекта на Закона за бюджета на Здравната каса ние предложихме няколко много сериозни реформи, чисто здравни, но и финансови. И аз мисля, че има една от тези финансови реформи, която наистина предизвика земетресение. Тя е задължението здравноосигурителната каса да прави централизирани търгове за онкологичните лекарства. Казано на български, не всяка болница да си купува онкологични лекарства, най-скъпите, на каквато цена си прецени и да фактурира Касата и Касата да плаща, без да задава въпроси, а НЗОК централизирано за цялата държава, за всички болници, да купува лекарства на най-ниска цена, на една цена и да ги предоставя на съответните болници. Само да ви кажа защо това е първо важно, и второ...
Водещ: На пръв поглед е много важно, освен думата най-ниска цена да не означава най-ниско качество на лечение.
Георги Клисурски: Не. При една и съща молекула, едно и също лекарство, в една и съща форма - възможно най-ниска цена. Министерството на финансите, със съдействието на НЗОК, направи анализ на цените на лекарства, които Касата заплаща на болницата в момента. Знаете ли какво установихме?
Водещ: Не, кажете.
Георги Клисурски: 100 милиона лева на година държавата губи от това, че плаща различни цени на различните болници за абсолютно едно и също лекарство.
Водещ: Всеки си го купува на различни цени.
Георги Клисурски: Да. Има лекарства, знаете, които дори разликата в цената им стига 10 пъти. Има и до два пъти, има и до три пъти, има и до пет пъти. И затова ние предлагаме НЗОК да закупуват централизирано. Тя така има и много по-голяма пазарна мощ, тъй като има по-големи количества, ще може да договаря още по-ниски цени, а не по-високи. И тези 100 милиона лева, това не е просто цифра. Тези 100 милиона лева в момента, които казвам, че се губят по този начин, ако имаме централизираните търгове, те ще могат да отидат за още лекарства за хора, болни от рак, които н е да спасяваме, за да удължаваме продължителността на живот в България, която е най-ниска. Имаме най-висока смъртност от ракови заболявания. Обаче в момента тези 100 милиона лева знаете ли къде отиват?
Водещ: Кажете.
Георги Клисурски: Ами в болниците и в търговците на лекарства, които фактурират на Касата на завишени цени от 5-10 пъти.
Водещ: То има и по-големи трагедии. Второ, не се доставят, не се слагат на пациентите, имаше такива разследвания, цялото количество нужно, реекспорт. Това е платено от Касата, платено от данъкоплатеца, изнася се за сметка на някои хора. Просто контролът трябва да бъде засилен.
Георги Клисурски: Ние това предлагаме.
Водещ: А има ли съпротива срещу това?
Георги Клисурски: В комисията по здравеопазване и по бюджет миналата седмица това предложение беше отхвърлено. Всъщност Законът на Здравната каса беше отхвърлен.
Водещ: Тоест пак всеки ще си купува на каквато цена намери за добре в болницата.
Георги Клисурски: Аз се надявам Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, изпълнителната власт и колегите от ПП-ДБ да убедят народните представители от всички парламентарни групи, че тази мярка е само и единствено в полза на българските граждани.
Водещ: Финален въпрос, макар че по тази тема също много можем да говорим. Освен заложените 15% корпоративен данък, тоест вдигането му с 5% и евентуалното ви намерение да върнете данък добавена стойност 20% за ресторантьорите, друго повишение на данъци има ли – мита, ставки?
Георги Клисурски: Не, няма повишение на данъците. Както знаете, нашата политика е всъщност да запазваме данъците както са, а 15% корпоративен данък са европейска директива, която ние просто трябва да...
Водещ: Можеше да изчакате, ако решите, но явно имате нужда от тези пари.
Георги Клисурски: ... в българското законодателство. Между другото, тя е и по препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Водещ: Така е, но дерогация можехме да издействаме.
Георги Клисурски: Това е много важно да ви кажа. Ако ние съдействаме дерогация, защото това е много честа заблуда, която наблюдаваме в медиите, дори ние да си издействаме дерогация, това правило, важейки в целия Европейски съюз, компанията майка ще заплаща същата сума корпоративен данък, но в друга държава, примерно в Германия. Защо този доход да не дойде в България, а не да го подаряваме на Германия или Франция. Няма никакъв смисъл.
Водещ: Добре. Благодаря за този разговор.

Видео